Бягането по пясък

Здравейте!
Наскоро в един разговор се повдигна темата за ползите от тичане по пясък (да се чете - по някой плаж). Въздухът бил по-хубав, и прочее. Интересува ме и с какво се различава от бягането по твърда настилка (освен, че е по-трудно, разбира се) - неща като натоварване на ставите (по-малко, по-голямо,...), до каква степен се разгъват глезенните стави (в смисъл когато кракът е назад точно преди да се вдигне от земята дали е почти изпънат в шпиц или е както при обикновеното бягане почти прав ъгълът).
Ако някой е опитвал бих се радвал да сподели опита и впечатленията си.
Благодаря предварително!

По - голямо е натоварването според мен и опасността от контузия на става. Най - малкото всеки път стапалото ще пада на различни вдлъбнатини/издатини, което по своему е опасно.

Всяка физическа подготовка по волейбол си я провеждам на пясъка .. поне по-голямата част от нея. И за такива цели пясъкът е идеален (лично мнение), но ако не целиш нещо специално и можеш да си го постигнеш на твърда настилка няма смисъл да се мъчиш на пясъка. Опастността от контузи и пр. е много по-голяма.

Все пак, ако си решил да бягаш на пясък може лятото или докато е топло (късна пролет, ранна есен) да бягаш непосредствено до водата.. там пясъка е доста по-твърд ;)

Преди съм пробвала къси спринтове по пясък-да по-трудно е, защото истласкването от пясък изисква повече сила. Имам познат, който и зиме и лете всеки ден прави кросове по плажа. От него знам, че бяга само покрай водата, където е твърдо и сранително равно. Иначе се увеличава рискът от контузия. Струва си да се пробва, заради въздуха покрай морето, особено в ранните сутрешни часове.

Бяха ми споделили, че е помогнало за преодоляване на тежка травма на глезена, само че около година след самата травма, не така скоро като моята. Та събирам информация дали може наистина да има полза и за мен ако следващото лято ида на море да тичам. Какво мислите по въпроса?