Дадени отговори на въпросите: Защо не е добре да прави кардио сутрин? След колко време кардио се горят мазнини?

1/ В доста теми се засяга въпроса след колко време се горят мазнини. Отговора е този:

След 10-тата минута от кардиото/умерено темпо-джогинг/ се горят 30kcal/min , които индват в оромната си част от мазнините.
Ето известната графика:  http://www.musculaction.com/images/howald.jpg

2/ Защо не трябва да се бяга на гладно? Отговора е защото това създава предпоставки за неоглюкогенеза, което се случва когато резервите от глокоза са изчерпани, а точно такъв е случая като човек е ‘на гладно’ и рано сутрин, нещо повече, твъди се, че при кардио на гладно по-бавно се стига до мазнините като източник на енергия. И по-точно, неоглюкогенезата е създаване на глюкоза от неглюкидни източници. Пример при мъжа, в случай на нужда организма започва да създава глюкоза от:
-Амино киселини (45%), които от своя страна са взети, чрез хидролиза на протеините на мускулите/главно/
-Лактат (30%) /което е сол/молекула/ от млячната киселина
-Глицерол (25%)

Библиография:

-Ако някой знае френски и има желание да може да се зачете в следната статия на френския сайт ‘Бодибилдинг’.
http://www.musculaction.com/cardio-musculation.htm
- Уикипедия : http://fr.wikipedia.org/wiki/Néoglucogenèse

П.П. Бих се радвал да обсъдим темата. Ако е възможно с препратки към източници на информациите за потвържения.
П.П.П. Според мен ще е полезно за издането, ако някои седне и разработи материала, защото въпроси от един и същ тип преобладават, а радко някои дава сериозни обосновани отговори.

Има неща които са се доказали и които използвам много често. При мен специално. Не търся кой знае какво обоснование. Обичам да експериментирам и така също си вадя много изводи. Но едно изследване трудно ще ме убеди. Най - малкото трябваше да е написано на по - достъпен език
Иначе в този спорт винаги е било така - всеки си има теза и си я защитава :)

Има неща които са се доказали и които използвам много често. При мен специално. Не търся кой знае какво обоснование. Обичам да експериментирам и така също си вадя много изводи. Но едно изследване трудно ще ме убеди. Най - малкото трябваше да е написано на по - достъпен език
Иначе в този спорт винаги е било така - всеки си има теза и си я защитава :)

Всеки както го вижда, но само едно ще ти кажа. Огромна част от джаджите които са около теб, включително и компютъра не са постигнати с експериментиране. От там е тръгнато. Базовите закони в електромагнетизма са експериментални и е невъзможно да се докажат математически, но прогреса е постигнат с рационален анализ.

С две думи, ако не търсиш прогреса теоретически, никога няма да ти стигнат силите да реализираш сериозен такъв. ;-)

1/ В доста теми се засяга въпроса след колко време се горят мазнини. Отговора е този:

След 10-тата минута от кардиото/умерено темпо-джогинг/ се горят 30kcal/min , които индват в оромната си част от мазнините.
Ето известната графика:  http://www.musculaction.com/images/howald.jpg

2/ Защо не трябва да се бяга на гладно? Отговора е защото това създава предпоставки за неоглюкогенеза, което се случва когато резервите от глокоза са изчерпани, а точно такъв е случая като човек е ‘на гладно’ и рано сутрин, нещо повече, твъди се, че при кардио на гладно по-бавно се стига до мазнините като източник на енергия. И по-точно, неоглюкогенезата е създаване на глюкоза от неглюкидни източници. Пример при мъжа, в случай на нужда организма започва да създава глюкоза от:
-Амино киселини (45%), които от своя страна са взети, чрез хидролиза на протеините на мускулите/главно/
-Лактат (30%) /което е сол/молекула/ от млячната киселина
-Глицерол

Добре де, то по тази логика излиза, че организма въобще не гори мазнини. Това е възможно само в анаеробен режим.
В смисъл неоглюкогенезата тогава се включва. Първоначално под въздействието на хормона Глюкагон и то само в чения дроб, а ако се продължи с усилието се включва и хормона Кортизол и мускулите също минават под ножа.
Явно аз нещо недоразбирам:(
Без бой си признавам, че от френски неотбирам и не съм и погледнал източниците посочени по-горе.
Та ако може някой да ми помогне да си изясня следното:
1)При умерено темпо (джогинг) стига ли се до неоглюкогенеза?
2)Защо да вкарвам 200ккал на закуска от въглехидрати и да тичам допълнително да ги горя след закуската вместо да си спестя закуската?

нещо повече, твъди се, че при кардио на гладно по-бавно се стига до мазнините като източник на енергия.

3)Това не го разбрах защо е така?
Предварително благодаря за отговорите!

мисля че кардиото сутрин е правилво да се изпълнява тъй като през ноща запасът от гликоген е изчерпан и на гладно се изгарят чрез отделената енергия само мазнини.След приключване на 30-40м.тренировка кардио рябва да се поемат въглехидрати чак след 90минути.Това е заради това да не се качи веднага инсулина в организма

Аз лично съм привърженик кардиото да се прави след  1.30ч след като си ял, правил съм и на гладно също е ефективно откъм сваляне на мазнини но резултата е враждебен към мускулната маса.

Аз предпочитам да правя кардио следобед . Сутрин на гладно не ми се отразява много добре

Еми  ако  1 час преди кардиото изядем нещо малко ( ябалка  или 1-2 яица )  няма ли да  е  по добре таи като хем се е активизирал метаболизма  хем се  не сме поели много калории  !!много хора  предлагат преди  кардио да се пие  и кафе  ( акое сутрин де)  ама кафето не  вдига ли кортизола а тои е  вреден за мусколите !!

1/ В доста теми се засяга въпроса след колко време се горят мазнини. Отговора е този:

След 10-тата минута от кардиото/умерено темпо-джогинг/ се горят 30kcal/min , които индват в оромната си част от мазнините.
Ето известната графика:  http://www.musculaction.com/images/howald.jpg

2/ Защо не трябва да се бяга на гладно? Отговора е защото това създава предпоставки за неоглюкогенеза, което се случва когато резервите от глокоза са изчерпани, а точно такъв е случая като човек е ‘на гладно’ и рано сутрин, нещо повече, твъди се, че при кардио на гладно по-бавно се стига до мазнините като източник на енергия. И по-точно, неоглюкогенезата е създаване на глюкоза от неглюкидни източници. Пример при мъжа, в случай на нужда организма започва да създава глюкоза от:
-Амино киселини (45%), които от своя страна са взети, чрез хидролиза на протеините на мускулите/главно/
-Лактат (30%) /което е сол/молекула/ от млячната киселина
-Глицерол

Добре де, то по тази логика излиза, че организма въобще не гори мазнини. Това е възможно само в анаеробен режим.
В смисъл неоглюкогенезата тогава се включва. Първоначално под въздействието на хормона Глюкагон и то само в чения дроб, а ако се продължи с усилието се включва и хормона Кортизол и мускулите също минават под ножа.
Явно аз нещо недоразбирам:(
Без бой си признавам, че от френски неотбирам и не съм и погледнал източниците посочени по-горе.
Та ако може някой да ми помогне да си изясня следното:
1)При умерено темпо (джогинг) стига ли се до неоглюкогенеза?
2)Защо да вкарвам 200ккал на закуска от въглехидрати и да тичам допълнително да ги горя след закуската вместо да си спестя закуската?

нещо повече, твъди се, че при кардио на гладно по-бавно се стига до мазнините като източник на енергия.

3)Това не го разбрах защо е така?
Предварително благодаря за отговорите!

Добри въпроси задаваш.

Предварително искам да напомня, че физиологията е една от най-тежките науки от химична гледна точка. И при нея няма линейност. Тоест е супер трудно да се говори така упростено. Като първия ти въпрос:

1/ При джогинг стига ли се до неоглюкогенеза. Ами зависи от 100 други фактора, как мога да ти кажа? Единственото което с горното обяснения се опитвам да загатна е, че при джогинг на гладно сутрин се стига  ОТНОСИТЕЛНО по-лесно до неоглюкогенеза, отколкото ако се бяга надвечер примерно. При положене, че си се хранил през целия ден.

От медицинска гледна точко бях чел, че за неоглюкогенеза се говори ако един възрастен индивид не хапва нищо през цял един ден. Но това са крайности приети от медиците за да им е по-лесно според мен.

2/ Според мен забравяш факта, че организма не чака предела на възможностите си за да предприеме действия. Тоест като човек се обезводнява, той започва да чувства жажда много преди да е припаднал от дехидратация. Тоест, ако тичаш на гладно, той организма ще си претопява мускули, дори и имаш определени калории в резерв.

Освен това забравяш, че има повече от един източници на енергия/както се вижда от графиката/. Тоест ако ти вкараш 200ккал, които да се изчерпат първо, това би те предпазило от шок в организма, така че той да не започне да разгражда мускули, а да премине към мазнините. Така го виждам аз, знам че не е много прецизно като отговор. Ама за по-добре ще питаш някой който е изучавал химия и медицина 5 години минимум.

3/ И аз не знам защо е така, прочетах го в един от материалите. И пак ти казвам, хората преди да стигнат до някакъв  тъп извод от тоя род са учили с години. Така че ти не може да очакваш да го разбереш на 2 на 3.

Няколко забележки:
- Това, че не разбираш френски, не значи, че не можеш да обърнеш в уикипедия на английски или някакъв друг език.
- Не разбрах кое те доведе до извода, че с кардио не се горят мазнини и че това било възможно само с анаеробен режим? Овен това споменаваш Кортизол, който е картикостероиден хормон, не разбрах защо мсукулите щели да минават под ножа? Ако може малко по-нашироко да обясниш.

Между другото ако се съпоставят силови и кардио трен. по отношение на това с кое се горят повече мазнини. Доста хора съм чувал да казват, че със силови трен. се хаби повече енергия. Но до колко това е пропорционално на свалянето на мазници не се знае...

мисля че кардиото сутрин е правилво да се изпълнява тъй като през ноща запасът от гликоген е изчерпан и на гладно се изгарят чрез отделената енергия само мазнини.След приключване на 30-40м.тренировка кардио рябва да се поемат въглехидрати чак след 90минути.Това е заради това да не се качи веднага инсулина в организма

Именно за това става дума в темата. При положение, че глюкогена е в по-мали количества, не се ли стига до един специфичен стрес на организма, който освен, че гори мазнини, се принуждава да гори и протеини тоест дефакто мускулите. И освен това не се ли възпрепятства именно това горене на мазнини, като се има в предвид и горенето на протеин.

От нещата които прочетох останах с извода, че и при двата вариант  /кардио на гладно сутрин и нормално след обед/ количеството на изгорени мазнини не се мени особенно, но за сметка на това при първото има сериозно поразяване на мускулите.

И накрая един въпрос, някой знае ли /било то чрез филми или литература/ по кое време правят кардио префесионалистите, тоест сътезатели / Мр. Олимпия или някои малко по ниски категории./ ??

Поздрави,
и най-вече ако има някой който да е прочел целия роман дето го пръкнах тука... :-)  :bug:

“Именно за това става дума в темата. При положение, че глюкогена е в по-мали количества, не се ли стига до един специфичен стрес на организма, който освен, че гори мазнини, се принуждава да гори и протеини тоест дефакто мускулите”.

Да, и от мускулите се “смучи”, но не и ако приемеш няколко хапа амино + ВСАА, може и суроватка, че дори и глутамин. Нали в крайна сметка идеята е да се прави кардио сутрин с цел колкото се може по-ефективно горене на МАЗНО...мускула колкото си го натрупал, гледаш с добавки да го запазиш в периода за чистене. Иначе в периода за маса като че ли е по-добре след тренировка да се поти човек.

Относно кардиото на професионалистите - в последното филмче на Колман в предтренировъчен режим той прави кардио в 12 през нощта (не казвам, че това му е кардиото за деня). Кътлър май съм гледал да върти сутрин нагладно и преди тренировка (това може да е за загрявка).

Относно кардиото на професионалистите - в последното филмче на Колман в предтренировъчен режим той прави кардио в 12 през нощта (не казвам, че това му е кардиото за деня). Кътлър май съм гледал да върти сутрин нагладно и преди тренировка (това може да е за загрявка).

Това може и така да е, но те са на стероиди които са силно антикатаболни и подтискат кортизола т.е. те мускулна маса няма да загубят когато и както и да правят кардио.

Относно кардиото на професионалистите - в последното филмче на Колман в предтренировъчен режим той прави кардио в 12 през нощта (не казвам, че това му е кардиото за деня). Кътлър май съм гледал да върти сутрин нагладно и преди тренировка (това може да е за загрявка).

Това може и така да е, но те са на стероиди които са силно антикатаболни и подтискат кортизола т.е. те мускулна маса няма да загубят когато и както и да правят кардио.

Ние това много добре го знаем :) Просто отговорих на въпроса дали някой е гледал и знае нещо за протата.

Статията на френски е доста абсурдна, по-скоро е написана за периода за маса. Пише, че не се препоръчва кардио след  силова тренировка, ако искаме да запазим мускулния растеж (Il faut donc éviter de faire du cardio après la musculation si l’on veut perdre un maximum de gras, tout en gardant un développement musculaire important).

- Не разбрах кое те доведе до извода, че с кардио не се горят мазнини и че това било възможно само с анаеробен режим? Овен това споменаваш Кортизол, който е картикостероиден хормон, не разбрах защо мсукулите щели да минават под ножа? Ако може малко по-нашироко да обясниш.

Ами щом се прави кардио след хранене значи се горят въглехидратите от храненето, после гликогена в черния дроб и мускулите и като свърши това според казаното от теб се изпада в неоглюкогенеза и се гори мускул вместо мазнини.
Това явно не е така - все по някое време и мазнинки се горят, така че аз съм недоразбрал и затова питах и пак питам къде бъркам?
В биохимията която имам (за НСА, не за МА) пише че в неоглюкогенеза изпада организма когато има нужда от въглехидрати за гориво и храна на мозъка. Само че преди това отдавна би трябвало да е минал в аеробен режим. А в аеробен режим може да си гори мазнини и не му трябват въглехидрати за гориво. Мазнините могат да поемат изцяло енергоснабдяването на мускулите в аеробен режим и го правят.
Обаче ако напъваш организма над границите на аеробния режим (например тичаш по-бързо) част от енергията ще трябва да се осигурява по анаеробен път и тогава принуждаваш организма да разгражда мускули до глюкоза.
Това е логиката, която ме навежда на мисълта, че неоглюкогенеза се получава при “хард” аеробика с голяма продължителност.
Или по-кратко казано: питам се дали неоглюкогенезата не се появява само при необходимост от допълнителна анаеробна енергия?
Пак от Биохимията (177стр.) цитирам:
“Глюкагонът е метаболитен регулатор: ..., увеличава изхвърлянето на глюкоза от черния дроб. ... Не действа на мускулите ... в черния дроб стимулира глюкогенеза (!) ...
Адреналинът ... увеличава глюкозната концентрация в кръвта ...
Кортизолът е хормон със сложно и многостранно действие...когато гликогеновите депа са изчерпани глюкагонът и адреналинът нямат ефект за предпазване на организма от критично спадане на нивата на кръвна захар ... кортизолът предизвиква бърза глюкогенеза (!) от големи количества мускулни, кръвни и чернидробни белтъци ... за поддържане на нормална работа на мозъка”
От горепосоченото става ясно, че докато не се намеси кортизола мускулите не са суровина за глюкогенеза.
Пак там пише, че кортизола (главния враг) се задейства при “критично спадане на нивата на кръвна захар”. Това ме навежда на мисълта, че не е необходимо да вкарваш въглехидрати преди кардиото, освен ако не си на много строга НВД.
Има и друга причина за избягване на строгата НВД - цилкъла на Кребс (в митохондриите, изгаря мазнините) не работи без Ацетил-коензим А, който пък идва от пирувата, а той пък от глюкозата. Тоест при недостиг на въглехидрати се затруднява горенето на мазнини.
Обаче при диета, в която се включват някакви въглехидрати това не би трябвало да е проблем.
От цялото това умотворчество си правя следното заключение:
Ако имаш макар и малко, но “достатъчно” въглехидрати в диетата няма да спада кръвната ти захар под “критичния минимум” и няма да си предизвикаш неоглюкогенеза.
Ама колко е това “достатъчно” и кога да ги приемаш май е въпрос на проба.

Понеже не четох всички мнения само някои може и да не съм го видял но каква е разлика примерно на велоаргометъра на коя степен въртиш ?

Въртиш на малка степен равномерно, недей спами хубавата тема, а ползвай търсачката!

@mitaka101—> биохимията ти изцяло съвпада със много от статиите, които аз съм чел.

Ето малко допълнителна информация по въпроса от тук http://biochemistry.orbitel.bg/bg/index.php3
Малко по-подробна информация:

6.2 Глюконеогенеза

6.2.1 Резюме
Глюконеогенезата е път за синтеза на глюкоза от невъглехидратни източници, които първо се превръщат в оксалацетат. Протича в черния дроб и в по-слаба степен в бъбреци. Включва се, когато храната не съдържа глюкоза и са изчерпани запасите от гликоген в черния дроб.
Глюконеогенезата ползва обратимите реакции на гликолиза. За заобикаляне на трите необратими екзергонични реакции на гликолизата има допълнителни, специфични за глюконеогенезата ензими.
Пируваткиназната реакция се заобикаля от пируват карбоксилаза и фосфоенолпируват карбоксикиназа. Фруктозо-1,6-бисфосфатаза заобикаля фосфофруктокиназната реакция. Глюкозо-6-фосфатаза заобикаля хексокиназната реакция.
Глюконеогенезата се регулира от промени в ензимната синтеза и чрез алостерични ефектори. Фруктозо-2,6-бисфосфат (Ф-2,6-БФ) инхибира фруктозо-1,6-бисфосфатазата и активира фосфофруктокиназата. Синтезата на (Ф-2,6-БФ) зависи от фосфорилирането на бифункционалния ензим фосфофруктокиназа-2/фруктозо бисфосфатаза-2.

6.2.2 Общ поглед и значение
Глюконеогенезата е път, в който се синтезира глюкоза от невъглехидратни предшественици (лактат, пируват, метаболити от цитратния цикъл и въглеродните скелети на аминокиселините с изключение на левцин и лизин. Всички тези предшественици първо трябва да се превърнат в оксалацетат. Ацетил-КоА, получаващ се при разграждане на лизин и левцин, а също и в други катаболитни пътища, не може да се превърне в оксалацетат в животните и човека.
Глюконеогенезата действа в черния дроб и в по-малка степен в бъбреците. Включва се, когато храната не съдържа глюкоза и са изчерпани запасите от гликоген в черния дроб.
Глюконеогенезата е път, обратен на гликолизата. Всички обратими реакции от гликолизата са част от глюконеогенеза в обратна посока на тази в гликолизата. Само трите необратими реакции в гликолизата, при които Go’ има високи отрицателни стойности, се заместват от реакции, които правят синтезата на глюкоза термодинамично възможна. Тези специфични за глюконеогенезата реакции се катализират от следните ензими: пируват карбоксилаза и фосфоенолпируват карбоксикиназа вместо пируват киназа, фруктозо-1,6-бисфосфатаза вместо фосфофруктокиназа и глюкозо-6-фосфатаза вместо хексокиназа.

6.2.3 Преодоляване на необратимата гликолитична реакция от пируват до фосфоенолпируват
Както бе показано в т. 5.3.4 и 6.1.3.3 пируваткиназната реакция, в която фосфоенолппируват (ФЕП) се превръща в пируват, е силно екзергонична и необратима. За да протече реакцията в обратна посока от пируват към ФЕП, са необходими:
1) енергия под форма на митохондриен АТФ и цитоплазмен ГТФ;
2) два ензима: пируват карбоксилаза и ФЕП карбоксикиназа;
3) метаболитен транспорт между митохондриите и цитоплазмата.
Цялостният процес на превръщането на пируват във фосфоенолпируват е показан на фиг. 6-9.

Фиг. 6-9. Превръщане на цитоплазмения пируват в цитоплазмен фосфоенолпируват с помощта на митохондрийни ензими и транспортьори.
Пируват карбоксилазата е вътрешно-митохондриен ензим, а ФЕП карбоксикиназата се намира и в митохондриите (син цвят), и в цитозола (червен цвят). Оксалацетат се превръща във фосфоенолпируват чрез декарбоксилиране и фосфорилиране с ГТФ. Оксалацетат излиза от митохондриите под форма на малат или аспартат, които в цитоплазмата се превръщат обратно в оксалацетат. Показани са разположените по вътрешната митохондрийна мембрана преносители за пируват, ФЕП, малат и аспартат.
Пируват карбоксилазата е локализирана само в митохондриите. Това налага постъпването на цитоплазмения пируват в митохондриите посредством специален преносител. Там пируватът се подлага на лигазно карбоксилиране до оксалацетат.
От химична гледна точка превръщането на оксалацетат във ФЕП се свежда до декарбоксилиране и едновременно фосфорилиране с ГТФ като донатор на фосфатната група.
В зависимост от локализацията на ФЕП карбоксикиназата полученият в митохондриите оксалацетат има различни възможности за превръщане в цитоплазмен ФЕП:
1) В някои видове ФЕП карбоксикиназата е вътрешно митохондриен ензим, който превръща оксалацетат в ФЕП. Специален преносител изнася ФЕП в цитоплазмата.
2) В други видове ФЕП карбоксикиназа е цитозолен ензим, а мембраната е непропусклива за оксалацетат и в двете посоки. В такъв случай оксалацетатът трябва да бъде изнесен от митохондриите в цитоплазмата. Това може да стане по два начина:

  а) чрез редукция до малат (представена в червен цвят на фиг. 6-09), или
  б) чрез превръщането му в аминокиселината аспартат (трансаминиране, представено в зелен цвят и разгледано подробно в т. 8.1.3). За малат и за аспартат има преносители, така че тези вещества лесно преминават през мембраната. Реакциите оксалацетат-малат и оксалацетат-аспартат са напълно обратими. В цитозола малат се дехидрогенира до оксалацетат, а аспартат чрез трансаминиране с -кетоглутарат дава оксалацетат и глутамат.
Цитоплазменият оксалацетат се декарбоксилира и едновременно фосфорилира с ГТФ до фосфоенолпируват под действие на ФЕП карбоксикиназа.
В човека ФЕП карбоксикиназата е равномерно разпределена между митохондриите и цитозола.
На фиг. 6-10 е детайлизирано карбоксилирането на пируват до оксалацетат. Пируват карбоксилазата е тетрамер. Всяка от четирите субединици съдържа биотин (витамин Н) като простетична група. Неговата странична верига е свързана чрез ковалентна пептидна връзка към лизилов остатък от ензима (фиг. 6-10). По този начин биотиновият пръстен е в края на дълга, гъвкава “ръка”, която го пренася между двата активни центра на ензима. Първоначално с участието на АТФ и бикарбонат се получава активен СО2, който се свързва към биотинил-ензима. Получава се карбоксибиотинил-ензим. След това карбоксибиотинил-ензим пренася СО2 върху пируват, при което се получава оксалацетат.
Фиг. 6-10. Карбоксилиране на биотинил-ензим до карбоксибиотинил-ензим с участие на бикарбонат и АТФ.

6.2.4 Преодоляване на необратимите гликолитични реакции: фруктозо-1,6-бисфосфат—> фруктозо-6-фосфат и глюкозо-6-фосфат—> глюкоза
В гликолизата хексокиназната и фосфофруктокиназната реакция са необратими и екзергонични. И хексокиназата, и фосфофруктокиназата са от групата на фосфотрансферазите. За да протекат в обратна посока тези реакции, необходими са други ензими от групата на хидролазите. С участието на вода фруктозо-1,6-бисфосфат хидролизира до фруктозо-6-фосфат под действие на фруктозо-1,6-бисфосфатаза (фиг. 6-11). Глюкозо-6-фосфат хидролизира до глюкоза и неорганичен фосфат под действие на глюкозо-6-фосфатаза (фиг. 6-11).

Фиг. 6-11. Преодоляване на необратимите стъпала: от фруктозо-1,6-бисфосфат до фруктозо-6-фосфат и от
глюкозо-6-фосфат до глюкоза

6.2.5 Енергетични разходи
За синтеза на една молекула глюкоза от две молекули пируват се изразходват общо 6 макроергични връзки, както следва:

2 молекули АТФ - за карбоксилиране на пируват до оксалацетат;

2 молекули ГТФ - за превръщане на оксалацетат във фосфоенол пируват в карбоксикиназната реакция;

2 молекули АТФ - за превръщане на 3-фосфоглицерат в 1,3-бисфосфоглицерат в глицераткиназната реакция.
Енергетичният добив от разграждане на една молекула глюкоза до две молекули пируват е 2 молекули АТФ.
Тези разходи са необходимата цена за поддържане на два противоположни пътя - гликолиза и глюконеогенеза.

6.2.6 Регулация
Противоположните пътища гликолиза и глюконеогенеза не протичат едновременно in vivo, а се регулират реципрочно в зависимост от нуждите на организма.
Регулаторните ензими за глюконеогенеза са пируват карбоксилаза и ФЕП карбоксикиназа, фруктозо-1,6-бисфосфатаза и глюкозо-6-фосфатаза (фиг. 6-12). Катализираните от тях реакции са екзергонични и необратими.
Фиг. 6-12. Регулация на глюконеогенеза и гликолиза.

Най-важният регулаторен ензим на глюконеогенезата е фруктозо-1,6-бисфосфатазата. В каква посока ще се изтегли обмяната на глюкоза - към гликолиза или глюконеогенеза зависи от концентрацията на фруктозо-2,6-бисфосфат. Това съединение е мощен алостеричен инхибитор на фруктозо-1,6-бисфосфатазата и активатор на фосфофрукто киназата.
Концентрацията на фруктозо-2,6-бисфосфат зависи от скоростта на синтеза и разграждане на фосфофруктокиназа-2 и фруктозо-бисфосфатаза-2. Тези две различни активности се намират в два различни домена на един и същи ензим. Този бифункционален ензим се регулира от различни алостерични ефектори и чрез фосфорилиране (с протеин киназа А)-дефосфорилиране (с фосфопротеин фосфатаза). Т. е. балансът между гликолиза и глюконеогенеза е под хормонален контрол.
При ниско ниво на глюкоза глюкагон стимулира образуване на цАМФ в чернодробни клетки. Това активира протеин киназа А да фосфорилира фосфофруктокиназа-2 (инактивиране) и да фосфорилира фруктозо-бисфосфатаза 2 (активиране). В резултат се намалява концентрацията на фруктозо-2,6-бисфосфат. Това води до инхибиране на фосфофруктокиназата и активиране на фруктозо-1,6-бисфосфатазата. Това измества баланса в полза на глюконеогенезата.
При високо ниво на глюкоза намалява концентрацията на цАМФ, увеличава се концентрацията на фруктозо-2,6-бисфосфат и това стимулира гликолизата.
Цикъл на Кори
Цикълът на Кори се свежда до образуване на лактат от глюкоза в скелетните мускули и ресинтеза на глюкоза чрез глюконеогенеза в черния дроб.

6.2.7 Приложение на познанията в медицината

6.2.7.1 Недостатъчност на фруктозо-1,6-бисфосфатаза
При генетично обусловена недостатъчност на фруктозо-1,6-бисфосфатазата [5] се блокира глюконеогенезата. Лактат и други гликогенни субстрати не могат да се превърнат в глюкоза в черния дроб. Това води до възникване на лактатна ацидоза и хипогликемия.
Това е сериозен дефект в глюконеогенезата. При непоемане на храна поддържането на концентрацията на кръвната глюкоза зависи от гликогенолизата и от глюконеогенезата. След 8-12 часово гладуване през нощта гликогеновите запаси са изчерпани, а глюконеогенезата не работи.
Състоянието може да се контролира чрез поемане на храна, богата на въглехидрати с изключение на фруктоза и захароза и като се избягват гладуване.

6.2.7.2 Хипогликемия и недоносени бебета
Недоносени и с поднормено тегло новородени са по-податливи към хипогликемия в сравнение с доносени и с нормално тегло бебета поради няколко причини [6, 7].
1) По начало децата са по-податливи на хипогликемия от възрастните. Поради по-голямото съотношение мозък/тяло при новородените мозъкът консумира повече глюкоза отколкото цялото тяло.
2) Новородените нямат голяма възможност за ползване на други запаси освен глюкоза. Слабо работят важни пътища от липидната обмяна. Транспортът на дълговерижните мастни киселини в черния дроб на новородени е слабо развит. Съответно не се извършва разграждане на мастни киселини, не се синтезират и кетонови тела, които мозъкът би могъл да използва.
3) Новородените имат ограничени възможности да синтезират глюкоза чрез глюконеогенеза. Това е така, тъй като скорост-определящият ензим фосфоенолпируват карбоксикиназа е в много ниско количество в първите часове след раждането. Необходими са няколко часа, за да се индуцира синтезата на този ензим до ниво, което да предотвратява хипогликемията по време на периодите без храна.
4) Недоносените имат по-малки запаси от чернодробен гликоген. Те се изчерпват по-бързо отколкото при доносените деца и зависят изцяло от глюконеогенезата.

6.2.7.3 Хипогликемия и алкохолно отравяне
Консумацията на алкохол, особено на фона на общо недохранване или след тежка физическа работа, може да предизвика хипогликемия [8, 9]. И в двата случая хипогликемията е резултат от инхибиторния ефект на етанол върху чернодробната глюконеогенеза в условията на изчерпани гликогенови запаси.
При обезвреждането на алкохол се натрупва НАДН (виж т. 4.2.10.2), който не може да бъде метаболиран достатъчно бързо от черния дроб. Допълнителните редуциращи еквиваленти изместват равновесието в реакцията пируват-лактат в посока към лактат и в реакцията оксалацетат-малат в посока към малат, както следва:
пируват + НАДН + Н+—> лактат + НАД+
оксалацетат + НАДН + Н+—> малат + НАД+

Изтеглянето на тези реакции в посока към лактат и малат намалява количеството на пируват и оксалацетат, необходими за пируват карбоксилазната и ФЕП карбоксикиназната реакции от глюконеогенезата.
По същата причина аланин през пируват се превръща в лактат. Всичко това довежда до лактатна ацидоза, макар и обикновено по-лека.
Ниски дози алкохол влошават двигателните и интелектуалните прояви. Високи дози алкохол имат депресиращ ефект, което може да доведе до запек и анестезия. Ниските кръвни нива на глюкоза допринасят за тези ефекти на алкохола. Хипогликемията може да доведе до необратими увреждания на централната нерна система.
Децата са силно зависими от глюконеогенезата, когато не поемат храна, и в случай на поемане на алкохол, могат да получат тежка хипогликемия.

Всичко това,за въглехидратите и изгаряне на мазнините е добре обяснено в книгата “Културизма” на доцент Владимир Боянов.Можеш в 3-4 страници да прочетеш кога и как се получава едното или другото.

Mitaka101, незнам дали знаеш всичко това, евала ако го знаеш. В моята глава останаха доста неща, всичките полезни. Доста отговори намерих на въпроси, в/у които съм се чудил. А също и негативния ефект на строгото НВД, не бих го спазвал отново. Само един въпрос не точно по темата- ако не сме в аеробен режим, но сме на НВД, т.е. няма как да горим мазнини, чрез глюконеогенеза ли се доставя енергия за мозъка и тялото?

Всичко това,за въглехидратите и изгаряне на мазнините е добре обяснено в книгата “Културизма” на доцент Владимир Боянов.Можеш в 3-4 страници да прочетеш кога и как се получава едното или другото

Ами книгата се казва “Енциклопедия на културизма” и е нещо като опит да се преведат 3-те тома на енциклопедията на Джо Уейдър. Плюс някои обобшения от автора. За стойността на книгата привеждам следния факт: в нея има 2 (две) наименования на мускули на латински. И двете са сбъркани. Който желае нека да отвори на 302 страница.

ако не сме в аеробен режим, но сме на НВД, т.е. няма как да горим мазнини, чрез глюконеогенеза ли се доставя енергия за мозъка и тялото

Категорично да. В момента на изчерпване на чернодробния гликоген. Даже и преди това, както пише в предния ми пост.

Да,това е книгата.От стр.76 до 84 има оригинално обяснение по темата.Всеки който я има може да прочете.

Всичко това,за въглехидратите и изгаряне на мазнините е добре обяснено в книгата “Културизма” на доцент Владимир Боянов.Можеш в 3-4 страници да прочетеш кога и как се получава едното или другото.

Да обеснено е !.( бтв книгата е много добра , препоръчвам я на всеки ) .Но там изрично е подчартано че е наи-добре да се бяга
сутрин на глано .До колко си спомняма ефекта за изгарене на мазнини ако се бяга сутрин на гладно бил с 200% по добър.
И какво стана сега .. след като прочетох темата се чудя какво е правелно ... на глано или не ? :)

Аз лично предпочитам да не бягам на гладно.Определено усещането е по-неприятно.

предполагам 1-2 яица преди тичането са добра идея  хем малко протеини хем ще се гори повече  или пак  яицата да са  след  тичането !!

Темата е малко стара, но след дългите постове, които не са за мен (не съм биохимик), не успях да разбера, кога е най-добре да се прави кардио - сутрин(или следобед) на гладно или преди това е добре да хапнеш малко въглехидрат или мазнини + естествено протеин. Лично аз тичам следобед, но преди кардио хапвам месо и пия 1 кафе, защото иначе се чувствам много отпаднал.

доказано е че сутрин се горят наи много мазнини но и мускол такаче преди кардио сутрин примерно меоеж да земеш протеин +бцаа+глутамин да не гориш мускол сигорно пак се гори мускол кат при сяко кардио това е неизбежно освен с химия просто така става в минимални размери ако продуктите които пиеш са качествени поне това е мое мнение се пак не сам биохимик не сам и професионалист но за мен така е добре както може и примерно да праиш кардио 3-4 седмици сутрин 3-4 седмици след тренировка и 3-4 седмци вечер така организма няма да навикне толкова към кардиото и в деиствителност ще разбереш какво е наи добре за теп се пак секи организам е индивидуален