Приятели или предатели?!?!?

Какво мислите за “приятелите” който всеки си мисли,че има но в един момент разбира,че е сам.Имали ли сте такива случаи или нещо подобно и имате ли изобщо човек на когото вярвате(не роднина или нещо подобно).
Искам да разбера други гледни точки освен моита :)

Аз нямам приятели. :) Няма някаква конкретна причина за това,просто не виждам смисъл в тях.

Да бе да, самодостатъчен си си :) ... дръжки. Се ще ти се случи да се окажеш близък с друг човек.

Да бе да, самодостатъчен си си :) ... дръжки. Се ще ти се случи да се окажеш близък с друг човек.

Мога да се окажа близък с жена,с друг човек...надали,зависи от обстоятелствата,но просто...нямам работа с друг човек.За какво ми е?Какво може да ми даде той?

Имам познати..познати да,но приятели?Такива дето да им споделям?Не. ;)

Приятелката ми е най-добрият ми приятел. :) Като се замислиш....

...нямам работа с друг човек.За какво ми е?Какво може да ми даде той?

Имам приятели, с които се познаваме от преди ти да си роден. 
Те са тези, които ще останат, когато приятелката ти те зареже. На тях може да разчиташ по-всяко време, а не само когато им е изгодно. Приятелите са тези, които ще ти помогнат без да искат нищо в замяна и без да го правят на въпрос.
Такива приятели при мен се броят на пръстите на едната ръка, но е важно да ги има.

...нямам работа с друг човек.За какво ми е?Какво може да ми даде той?

Имам приятели, с които се познаваме от преди ти да си роден. 
Те са тези, които ще останат, когато приятелката ти те зареже. На тях може да разчиташ по-всяко време, а не само когато им е изгодно. Приятелите са тези, които ще ти помогнат без да искат нищо в замяна и без да го правят на въпрос.
Такива приятели при мен се броят на пръстите на едната ръка, но е важно да ги има.

Това за зарязването е вярно,но за жалост важи най-вече за женския пол.
Не съм виждал такива хора,каквито ти описваш,но може би това е така,защото не съм имал нужда от помощ досега.

Това че не си виждал не значи че няма,трагичното в случая ти е че нямаш такива хора а още по-трагичното че въобще не знаеш че съществуват. Приятелката не може да ти даде всичко онова,което дават добрите стари приятели и което може да преживееш с тях.

Това че не си виждал не значи че няма,трагичното в случая ти е че нямаш такива хора а още по-трагичното че въобще не знаеш че съществуват. Приятелката не може да ти даде всичко онова,което дават добрите стари приятели и което може да преживееш с тях.

Това ми е ясно,просто не съм по “добрите и стари приятели”.Наистина,такива приятели като по филмите нямам.Познати,които са от днес до утре много...

Всеки човек е различен,не съм съгласен с трагизмът в моето положение.Чувствам се перфектно без тях,дори без нея...някак си просто ми харесва да съм сам на спокойствие.  :)

Най-важният човек за мен съм самият аз,моята реализация,моите цели,моите минуси и резултати...такъв ми е начинът на мислене.

Сам не означава самотен,хора. ;)

Metallica - Wasting my hate (rock)

Ок,приемам твоето лично мнение и позиция. Щом така ти е добре,карай си така. Най-важно е човек да се чувства комфортно,било то с добри приятели (които ги няма само по филмите,а и в реалността макар и рядко),или сам. Успех.

Не бе ,виж.Не съм от марс,изпитвал съм това вътршно изпълване и удовлетворение/радост,че правите нещо заедно,забавно е ,оттърсва те от загрижеността...но не е задължително да го имаш.Други неща са по-важни от това...

...просто не виждам смисъл в тях.

Жалко, че не виждаш! Голям пропуск!

Най - важното за приятелите, което трябва да се знае и което винаги ми е било основно:
Доколко може да се разчита на тях и доколко не може.
Просто трябва да го знаеш.
Длъжен си.
Пропускът е твой, не си ги наблюдавал внимателно.
Ти си виновен, че си останал сам.

Що се отнася до другото, имам доста и то стари приятели, които винаги ще нарека приятели и на които има доста неща, за които не мога да разчитам.
И пак са ми приятели.
Но поне знам, че не мога. И за какво мога.

Човек не може винаги да знае всичко, но поне трябва да опита. Хората не са идеални, даже обратното. Приятелите - също.

“приятелите” който всеки си мисли,че има но в един момент разбира,че е сам

Това е много кофти и на мен ми се е случвало.Бих казал че истински приятели трудно се намират и са рядко срещано явление(такива каквито Петко К ги описа).На тоя свят единствения човек на който мога да разчитам по всяко време за всяко нещо съм аз.Няма приятели, има добри познати. :)

Какви са тези глупости, че нямате нужда от приятели? Вие четете ли после какво пишете? Напълно подкрепям мнението на Петко К. Мога още доста да напиша по темата... (предполагам и той). Какви са тези глупости, че може да разчиташ на приятелката си? Щом тя ти е най-добрият приятели си в много кофти ситуация.. Dead Man ти на колко години си? Имам няколко човека много добри приятели - не казвам, че мога винаги и за всичко да разчитам на тях. Но когато имаш 3ма и си в тежка ситуация все един ще ти помогне. И мисля че приятелите са едно от най-важните неща... и въобще контактите и познанството с различни хора. Познавам страшно много хора и това ми помага за страхотно много неща... винаги знам кого да потърся и към кого да се обърна когато имам въпрос ;)

Малко на “искрено и лично” го обърнахме. Подобни въпроси са характерни за развитието по време на училище, когато за кратко време се струпват много промени - било то житейски, физиологични и т.н.. Не се опитвам да се поставя в позицията на по-мъдър и узрял, а чисто и просто на човек, който наскоро мина през този период.

Има една истина, с която ще се съгласите според мен - “сам” човек нищо и никога не е постигнал, което да се квалифицира като значимо. Винаги е имало някой друг по пътя да подаде ръка.

Петко,Дзвер нормално е на вашите години да мислите така.Все пак малко или много сте се сблъскали с живота и сте имали нужда от подкрепа.Има разлика в отношенията на 15-16 годишни и 20-25 годишни, най-малкото защото вече са 1 вид големи хора, които трябва да имат известно съзнание и да се ограничат малко от детското мислене, че в живота значение има само какъв тел ми е купил тати, каква кола кара мама и тн..Няма какво да се лъжем повечето 15-16 годишни в днешно време са лигльовци пристрастени към алкохол, цигари и така..какъв приятел може да излезе от потенциален алкохолик незнам.Така че се замислите какво мислене сте имали на нашите години, въпреки че нещата от тогава доста са се променили :)

Споделям мнението на РедУолкър.Вие знаете ли какво представляват нашите връстници?Едно нищо,всеки е сам за себе си и един на всеки 3-ма е заблуден...Няма...просто няма двама с еднакви интереси.

В какви тежки ситуации мога да попадна на 15 години,какви проблеми мога да имам на тази възраст и каква нужда от приятели?На този етап мога да се справя перфектно и сам,а по-важното е че това е по-добрият избор за момента.

”Приятелите” се превръщат в компания,компанията във потенциални съперници,а цялостното общуване с други хора в едно забавление и търсене на поредната доза смях.Освен за забавни анекдоти,връстниците ми не стават за нищо!

Освен за забавни анекдоти,връстниците ми не стават за нищо!

То това е вярно за една голяма част от човечеството като цяло ;). Никой не те кара да се забиваш там. Свестни хора, контакта с които може да те обогати много, има достатъчно и просто трябва да си ги намериш. Ако не търсиш няма как да намериш, също така.

Възрастта наистина е ключова мярка за мнението на хората по тоя въпрос. А това което най ме притеснява е, че времената се менят, ценностите се менят/да не кажа, че се израждат/ ... Просто става много по-трудно да си човек на място. Човек, който няма да се огъне каквото и да става. Ей такива хора малко ги има на света... А това е най-ценното.

Няма човек, които да се е сблъсквал с тежки неща в живота си, да му се е налагало сам да блъска с всякакви гадост и да не е разбрал нуждата от истинските приятели. Рано или късно всеки му се налага да кажена някой- идвай и ми помагай защото загазих яко. И тоя човек да ти подаде ръка, а не да ти разправя, не бе сега не мога назнам си що си, ала бала... И не мога да ги разбера тия хора които не го виждат това, какво си мислят незнам. Всеки загазва рано или късно, и ако нямаш кой да те измъкне гориш.

Човек не е роден да върви сам, хората са социални животни. И единственото което може истински да ги обедини са ценностите. А в деншно време с лупа да ги търсиш, пак рядко ще ги видиш...

И накрая се стига до извода, че семейството е най-голямото и най-важното нещо на тоя свят.

Вярно е, скоро ще стана на 30 и със сигурност мисленето ми е различно от на 15 годишните. Но аз и на 15 имах много добри приятели, с някои от тях още сме такива.

Вие 15-годишните го правите да е така... Сами си дробите такива попари... пак ще се съглася с Петко. По-голямата част от приятелите ми ги знам от деца. И още сме близки. И едно време си помагахме и сега пак... до човек си е...

Не разбрахте ли че света се изкриви, всички в момента *перми се обличат като порно актриси. То вече да не отидеш на дискотека, само някакви дечковци и мърши. Повръща ми се от тях.
Моите приятели се сменяха  понеже  лично аз израствам в личен план. От това само печеля. В момента мисля че се установих на мястото си имам хора с които мога да говора спокойно и най-важното да разчитам на тях. А именно това са определени  хора от залата. Предполагам че не съм само аз на това дередже.

Purgatory - много си прав за дискотеките. Егати, преди преобладаваха некакви дърти, а сега некви прекалено млади. :lol:

Purgatory - много си прав за дискотеките. Егати, преди преобладаваха некакви дърти, а сега некви прекалено млади. :lol:

Чак пък прекалено млади, 16-18 години са.

Не разбрахте ли че света се изкриви, всички в момента *перми се обличат като порно актриси. То вече да не отидеш на дискотека, само някакви дечковци и мърши. Повръща ми се от тях.

Защо лесната плячка трябва да е лошо нещо?  Мъж да плюе лесните жени (пък били те и не съвсем жени) не е добре, без тях не е толкова забавно ;).
По темата: пак да ви питам - защо се забивате при тези индивиди? ОК - връстниците ви на 100% са негодни, пропаднали, утайки и т.н. (не го вярвам, защото съм имал случаи да се убедя в противното, но както и да е). Ако не сте като тях, какво ви пречи да общувате с и да имате приятели сред хора, по-големи от вас (така де, голяма част от хората, които смятам за близки са с немалко години по-големи от мен)? Има достатъчно стойностни хора на тоя свят, които да компенсират за останалите, вие просто не искате да ги търсите.
П.П: Абе, как звуча, а - ще кажеш, че съм на 40, а не на 20 :ahhh:

Ае нищо не се е променило чак толкова.
Според мен проблемът на хора, които се оплакват от всички е, че са малко асоциални...
Все едно на 15 или на 150 години.
И всъщност с тея приказки и заключение си намират оправдание... За асоциалността си.
Заради някакъв конкретен пример. От каквито живота всъщност гъмжи... Мислите ли че ще се опитват да ви метнат, да ви подведат, да ви накарат да се доверите и после да ви използват по веднъж в годината като пораснете?
Не... По няколко пъти на ден... Всякакви хора. Даже и на стар приятел може да му дойде на акъла някой път да се изтарикати за нещо, което му изглежда по друг начин, отколкото на вас...

А трябва да направите точно обратното, не да се отчайвате и жалвате, не да казвате “ае сички са маскари”, а да се втурнете в живота, да си градите контакти.
Само тъй ще се научите да градите други контакти. Правилни контакти. Управляеми контакти.
Естествено, че когато сферата ти на контакти е ограничена, не си интересен. Особено на 15-16 години и рискуваш да те заменят...
Гадно, но факт. Това е.

За другото... ай стига...
Майка ми кат е била на ваще години са пиели, слушали са Бийтълс и са мразели хипитата ,че мръсни, неумити, мизерни.
Големият ми братчед кат беше на ваще години, слушаха рейнбоу и роксет мислеха, че всички други са заблудени, ходеха тайно по къщите и пиеша и мразеха металите, щот мръсни, гадни, противни.
Аз кат бях на ваще години, ае 10-15 човека бехме “свестни”. Ходехме, пукахме в Морската Градина облак със сметана, пеехме метЪл с пиянски гласове и мразехме пънкарите, щот мизерни, противни...
Вий сега... Малко сте свестните... Ходите, пиете(не знам кво слушате) и мразите Емотата ,че мизерни и тъпи бате....

Нали забелязвате, че всъщност не чак толкова много се е променило?
Ще мине това време. Спокс. Ще разберете, че всеки човек е ЧОВЕК. И с доброто, и с лошото.
И колкото по - бързо почнете д проумявате доброто и лошото, а не черното и бялото(защото светът не е черен и бял), по - добре за вас.

Засука се темата.

Хм..не мисля,че доразбрахте проблемът.Той не е,че аз нямам доверие на никого.Напротив,мога да отсявам хората.Но сега,точно сега нямам нужда от тях.Неволята учи...когато му дойде времето и хора ще се намерят.

ДЗВЕР: Прекалено си дълбок. :) Вярвам,че животът е толкова сложен,колкото човек сам си го направи.

Опростеният подход понякога помага... Понякога не.
Както казах, не всичко е черно и бяло.

ДЗВЕР: Прекалено си дълбок. :) Вярвам,че животът е толкова сложен,колкото човек сам си го направи.

Има периоди в човешкия живот на някои повече,а на други по-малко да им се случват неприятни неща без да ги иска естествено,но се случват...
Едва ли би споделил с приятелката ти всичко...това,че се разбирате не значи,че ти е приятел,а и все още си на такива години,че ‘тати носи,мама меси’ :coolsmile: !
Имам сестра,долу-горе на твоята възраст и виждам как стоят нещата на ‘като на седемнайсет’ ;-P !

Ето едно стихотворение от моето детство, публикувано в култовата книжка “Страшни смешки, смешни страшки”
Мисля, че казва достатъчно.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

ПЕСНИЧКА ЗА ПРИЯТЕЛЯ

И дори да си богат,
и прочут, и знатен –
страшно е на този свят
да си без приятел.
С четири очи света
по- добре се гледа
и е двойна радостта
в битка и победа.
В дни на болка или скръб
нищо страшно няма,
щом с приятеля на гръб
носите ги двама.
Ако е в немилост той –
сам и изоставен –
няма ли да влезеш в бой,
даже и неравен?
Няма ли да отречеш
титли и успехи?
Няма ли да му дадеш
своите доспехи?
Че макар да си богат,
и прочут, и знатен –
страшно е на този свят
да си без приятел.

Без приятели, не може...

Едва ли би споделил с приятелката ти всичко...това,че се разбирате не значи,че ти е приятел,а и все още си на такива години,че ‘тати носи,мама меси’ :coolsmile: !
Имам сестра,долу-горе на твоята възраст и виждам как стоят нещата на ‘като на седемнайсет’ ;-P !

Със всичко съм съгласен,освен с това да сравняваш моят на начин на живот с този на сестра ти. : )) Нищо общо,гарантирам ти.

А той тати няма винаги да носи...

Едва ли би споделил с приятелката ти всичко...това,че се разбирате не значи,че ти е приятел,а и все още си на такива години,че ‘тати носи,мама меси’ :coolsmile: !
Имам сестра,долу-горе на твоята възраст и виждам как стоят нещата на ‘като на седемнайсет’ ;-P !

Със всичко съм съгласен,освен с това да сравняваш моят на начин на живот с този на сестра ти. : )) Нищо общо,гарантирам ти.

А той тати няма винаги да носи...

Образно казано :)!

Интересното в тази дискусия е, че хората които се изказват са супер различни. :) Възраст, пол, занятие, мероприятия... доста различни.

Това на което акцентирах аз, а мисля, че и други хора бият към това е, че темата за приятелството се мени с годините и много зависи от характера на човека.

Повечето от хората които познавам нямат нито един приятел в такъв смисал каквъвто аз влагам. Да говорят си споделят някои път и дълбоки неща, изслушване, но няма истинско разбиране и най-вече вяра. Това се дължи на морала на хората. И аз имам много “приятели”, но ми е неприятно, като знам, че този човек ако му се налага, няма да се поколебае да ме прецака. И това го знам, защото просто му знам морала и ценностите.

И да Дзвер е прав нещата не са се промените чак толкова, хората ще си останат такива. Незнам кой от древността се беше изцепи: “Нама крепост която да устои на атака със 200 мулета. 200 мулета, натоварени със злато” Ей това са масата хора и туй то.

Но аз не виня никои, защото знам, че човек не обича да му е трудно и да го боли, той върви по най-малкото съпротивление. Да кажем, че имаш вяра на някой и той те предаде, е много ясно , че ще си каже - повече да се доверявам така, никогиш. Или пък защо някои жени стават курвета, ами влюбват се, някой им разбива сърцето, често пъти дори ги изчукват и захвърля и после какво... казват си повече никога и почват кирвенските номера. И как да виниш такива хора? Не можеш. Аз лично ги съжелявам и толкова.

Ае аз имам приятел, с когото даже заплатите си деляхме... Има ли много такива?
Опасни ни считаха, сериозен съюз и почнаха да ни ебават със заплатите. За една и съща работа на него една на мен друга. Единият път ми дадат повече и ме похвалят, другият път по - малко и ме порицаят и така. И вземаме пликовете, отиваме в тоалетните на фирмата ,вадиме парите и делим...
Действахме на равна нога, планирахме на равна нога... И никога никой не зарязваше другия, даже и да не е прав.
Но въпреки това избягвам да го идеализирам.

Всеки приятел е човек . Включително и аз . За теб го казвам специално, TPD… Не идеализирай твърде много приятелите си. Огромен риск да останеш разочарован. Животът носи изненади. Маса пари които да делите. Готино гадже, което и двамата искате... Натиск и смачкване. Глад. Проблеми. Опасности. В това време другият например има и семейство да гледа... Ти искаш от него да ходите да набиете едни петима, с които си се заял...
И... все някъде там, при такова спречкване на интереси между теб и приятеля можеш да усетиш, че приятелството не е чак толкова велико и неограничено. А ако е... значи другият човек има някакъв маниакален проблем.

С много от приятелите, за които точната дума е на живот и смърт, в момента ме свързват само спомени. Не сме се карали, напротив. Просот аз поемам по един път, те по друг... Всеки се променя. Вече не е същото, макар че никой нищо не е забравил.

Трябва да си проверяваш приятелите, така ти става ясно за какво и доколко можеш да разчиташ на тях. Накарай ги като имаш случай да ти направят някоя малка услуга, друг път по - голяма и така а ти всеки път им помагай когато имат нужда.
Ако ти им помагаш а те не ясно е че са от тоя тип на които не може да се разчита. Това се използва и за новопридобити приятели, трябва да се изпитват когато се изпитат вече знаеш какво да очакваш и няма да си разочарован ако нещо не стане според очакванията ти. Ако имаш или откриеш човек на когото можеш да разчиташ трябва да го цениш защото това са редки случаи и е много добре да имаш такъв човек до себе си.
Другото нещо е да не късаш контактите си с хора които не са оправдали очакванията ти, а просто до имаш по ясна представа какво представляват.

Засега не мога да се оплача.Имам 5-6 стабилни на които мога да разчитам 24 часа в денонощието както и те на мен.Също така и 500-600 дето са за други цели
Поздрави

Като чета постовете на DEADMANWALKING и ми става малко тъжно.

Като чета постовете на DEADMANWALKING и ми става малко тъжно.

да, доста са детински.Типично детински.Решил е явно да се бори със света ама сред време всичко ще си дойде на мястото.

да, доста са детински.Типично детински.Решил е явно да се бори със света ама сред време всичко ще си дойде на мястото.

И аз това казвам,но сега не го разбира ;)!

Стихотворението е супер :)