Дневникът на Милена Атанасова

Възможно е, но наистина голяма част от тях е вода. Не се притеснявай, ще се нормализират нещата, но не допускай много такива периоди. Рязкото качване/сваляне си е стрес.

Tака...от тия 7 кила засега съм свалила 3. Бавно и славно. Силно избягвам въглехидратите, правя тренировки през ден, кардио всеки ден, дори понякога два пъти на ден. Храната ми е месо, салати, риба, яйца, кашкавал и ядки, ама по много малко (орехи само, сурови). Утре имам време да напиша подробностите.

Хайде лека от мен...

И тоя дневник ми липсва!! Стискам палци всичко да е ок при теб, Милена и скоро да се върнеш и похвалиш с резултати!!!!!

Здравейте на всички,

гледам Мимето се притеснила за мен, мерси Миме, ти си важна част от форума. Доста време не съм влизала, имах доста проблеми и в работата и в личен план, не че всичко се е оправило, но проблеми винаги си има.

И така...малко история. Спрях цигарите ноември и напълнях...много. Стигнах до 74кг и не можах да ги сваля нито с диети, нито със спорт. Бях се запалила по баскетбола и всеки ден ходих на игрището минимум по час. Килограмите обаче не мърдаха, смъквах по килце и пак си го качвах от въздуха, както се казва. Преди 2 седмици се преместих в ново жилище и реших, че ще опитам с някоя драконовска диета, да видим дали ще смъкна въобще нещо, просто ми беше писнало от тези кила, чувствах буквално сланинките като някаква обвивка, която не е част от моето тяло. Това чувство е отвратително и предполагам, че го усещат хора, които са напълняли прекалено бързо, като мен. Само закусвах едно яйце и зеленчук, на обед едно кафе с мляко и вечерях някакво месо и салата. До тук добре, ама на обяд чувствах зверски глад и към кафето започнах да добавям...цигара. И така пропуших пак, засега по 4 цигари на ден, дано не ги увелича. След като пропуших отново, свалих 7 кг за 5 дни само с диета. Сега съм 67 кг и искам да стана към 60. Диетата не знам дали да е НВД или РБД. И за трнировките не знам какво да правя, ще го мисля, засега ще правя някакви, подобни на тези, които правех преди. Много ми се иска да продължа с баскетбола, но в новият квартал не знам дали има игрище, ще проуча. Иска ми се пак да спра цигарите, но много ме е страх да не напълнея отново. Знам, че мога да ги спра, но не мога да се възприема 74 кг, направо бях изпаднала в депресия.И така...пожелайте ми успех !

Имаш го от мен и успеха и постоянството! :) То е най-важно! Така, че действай - ние сме на среща, с каквото можем ще помагаме и ще съветваме! :)

Имаш го от мен и успеха и постоянството! :) То е най-важно! Така, че действай - ние сме на среща, с каквото можем ще помагаме и ще съветваме! :)

Благодаря ти, мила. Истината е, че постоянството ми куца  :red: . Предай много поздрави на всички от мен и приятно изкарване!

Здравей, моля те, приеми следното като друга гледна точка, не като критика, имаща за цел да те засегне. Всъщност това май важи за много момичета във форума, но по принцип предпочитам да не се меся, тъй като всеки решава за себе си.

Интересно ми е след като пробваш един подход много пъти и се отказваш от него, замисляла ли си се, че може би нещо в подхода куца? Ако направиш нещо ударно - глад, тренировки, каквото и да е, как очакваш да го задържиш и да го превърнеш в постоянен навик? Самият факт, че е ударно, предолага, че е временно, и после пак ще се върнеш към старото и цикълът ще се завърти. Заместила си цигарите с храна, после храната с цигари... И така до кога? Тялото си е твое, решенията, свързани с него - също... Можеш да се опиташ да намериш някакъв баланс и да изчакаш резултатите да дойдат бавно, или да продължиш с кръговрата....

Каквото и да решиш, пожелавам ти успех :)

П.С. Като идея за цигарите, може и преди да съм ти споменавала, не съм сигурна... Но ако решиш да ги спреш пак, замести ги със зеленчук или нещо такова, щом ще е с храна :) Или с хубава мисъл просто...

adichka, много си права и се ядосвам много на себе си. Много време вече се лутам, опитвам се да каля волята си, да преодолея това непостоянство в характера си. Все се оправдавам със многото стрес в работата или проблемите в личния живот, но всеки има проблеми и въпреки това много хора успяват във всичко, а аз не. Не знам защо съм такава, но знам, че никога няма да спра да се опитвам да постигна целите си. Мога да се проваля 100 пъти и пак ще опитвам, докато не успея.

На мен не ми е ясно защо е тази борба против себе си.
Примерно - приятно ти е да играеш баскетбол - отиваш да играеш не защото трябва, не защото знаеш, че ще изгориш Х калории, с които ще се впишеш в плана за деня, а защото се наслаждаваш на играта.
Т.е. защо не опиташ да намериш тренировки, които са ти приятни (както баскетбола), храна, която ти е вкусна и е полезна и да се съсредоточиш на останалите неща в живота си, вместо да смяташ калории/въглехидрати/белтъци/мазнини... Тогава няма да се “насилваш”, да не ти се получава, да се самосаботираш, да се ядосваш на себе си и т.н...
Така разсъждавам аз, де...
Не бъди толкова негативна към себе си :) “Аз не успявам, а трябва” е сигурен начин да се самопровалиш май... Животът не е за да се самобичуваме и да си каляваме волята, а за да му се насладим :)

Това което казваш е вярно, но ако реша да ям каквото ми харесва, значи да ям сладолед за закуска, обяд и вечеря и то всеки ден  ;-) . Иначе харесвам почти всички видове спорт (без шаха  :-) ) и наистина го правя за удоволствие. Благодаря ти за съветите, това със зеленчуците е супер идея. Лека вечер...