Anelia: Много OFF Season

Мале, т’ва да си колоездач си било сериозна работа :D Евала, така трябва ;)

Мда, сериозна работа е. В сняг, мъгла, лед, вода, цялата днес течах, но тренирах.

7:00 70 гр. мюсли +250 мл прясно мляко
9:30-10:00 тренировка 1
5х5 клек @34,5 кг
5х5 лег @22 кг (тук малко намалих днес)
12, 8, 10 лицеви опори
3х10 бицепсово сгъване от стоеж @17кг
10:30 парче лазаня
11:30-13:30 тренировка 2: колело, по време: доза БЦАА
14:00 4 курабии old school фунийки с яйчен крем + 500 мл прясно мляко
16:00 портокал
18:00 голямо количество пил. сърчица и воденички с мед и кис. краставички + 1 шепа ориз
21:00 150 гр. извара, 100 гр. кис. мляко, 50 гр. орехи и 50 гр. краставица

7:00 2 фунийки, 250 мл прясно мляко
9:00-9:40 тренировка 1 1050м плуване
10:00 80 гр. мюсли, 1 кис. мляко
11:00-13:30 тренировка 2 колело 2,30 ч, по време 1/2 доза БЦАА
14:00 2 порции бели макарони с масло и сирене, 1 фунийка, 250 мл прясно мляко, 1 разтворим витамин
17:00 1 ябълка, 1 морков
19:00 свински сърца, бъбреци и далак
21:00 евентуално кис. мляко, извара, краставица, орехи

7:00 60 гр. мюсли, 250 мл прясно мляко
9:40-10:15 тренировка
5х5 клек @32 кг, веднага след сериите 5 скока от полу-клек
3х10 тяга @32 кг тук смених тактиката. Сложих повече повторения, по-малко килограми и по-малко серии. резултат: по-аеробно се получи+натоварване в трапеца
3х8 @17 кг военна преса тук също смених тактиката вместо досегашните 5х5, кг запазих същите. Мисля, че се натоварих повече
3х10 френска преса @10,5 кг
10:30 2 петифури с кокос, 1 банан, 1 кис. мляко
13:30 2 яйца, 30 гр. кашкавал, 50 гр пушен св. бут, 1 варен картоф
16:30 ябълка
18:30 РД на сина ми: ракийка, салатки снежанка и картофена, печено пиле, бира, само дето тортата си оставих за утре за закуска

Пиша само тренировките, че храната ми е от всичко по много.
1. плуване 1,05 км
2. колоездене 49 км
Доволно карам тази зима, радвам се, че времето не ме спира, но за съжаление частите на колелото ми бързо дават фира :(

Пиша само тренировки. Храната ми пак е от всичко по много, за да обезпеча разхода.

9:30-10:15 тренировка 1
1х5 клек @22 кг 2х5 клек @32 кг 1х5 клек @34,5 кг 1х5 клек @37 кг
Тук се притеснявах доста за последната серия, исках да вдигна килограмите на клека, а ме беше шубе. Бях 50 на 50. Това е кофти, защото трябва да си “надъхан” и уверен в себе си, а аз не бях. Също така се притеснявах да не си проваля тренировката по колоездене следобяд (имах да карам 3 часа). И какво стана: като натоварих щангата, почти не усетих разликата с 34,5 кг и си направих спокойно петицата. Доволна съм, в неделя ще почивам, а в понеделник ще направя 5х5.
5х5 лег от наклон @22 кг
5х5 ренегадско гребане @неизвестни килограми (тук заместих гребането)
3х10 екстензии @10 кг диск
3х7 бицепсово сгъване @20 кг

12:30-15:30 тренировка 2: колоездене, по време: 1 доза БЦАА в 1,5 л вода

Естествено, че няма да усетиш разлика :))))) Ани, направи клипчета пак, да разгледаме преди да качваш още.
Мисля, че 50 кг. няма да ти опрат на клек по принцип.

Дадено, в понеделник ще направя клипчета на 37 :)
Не искам да бързам към 50, защото съчетавам с колоездене и няма как да правя фитнеса в отделни дни.

Днес: над 4 часа колело. Храна: от всичко по много, взе да ми става навик...

Храна: от всичко по много, взе да ми става навик...

Е хубава работа. Айде малко по-сериозно :D

При 2разови тренировки последствията не са чак толкова големи :D да се оправдая аз.
7:00 60 гр. мюсли, 250 мл прясно мляко
9:00-9:50 тренировка 1
5х5 лег @22 кг. тук не ми тежеше чак толкова, колкото обикновено
5х5 клек @37 кг зооор
13,10,9 лицеви опори
3х10 бицепсово сгъване @17 кг
Обещаните клипчета:

И тук опитах да се виждат коленете, но нямаше къде по-нагоре да сложа телефона:

10:00 банан и 1 кис. мляко
11:30-13:40 тренировка 2 колоездене, по време: доза БЦАА. Усещах краката си през цялото време много изморени от клека :( Въпреки това си направих тренировката с 4 баира, 3 кратики спринта и съответния пулс. 
14:00 1 ред шоколад, 300 мл прясно мляко с Nesquick какао, 3 яйца
16:00 портокал
18:00 варена свинска глава. Доста мазно, наваксвах калории
По-късно сигурно ще има извара с орехи.

След тренировка за крака аз едвам изкачвам стълбите във входа, а ти и колело си карала...похвално ;) btw на долното клипче се вижда колко хитро използваш настилката на пода за подпора под петите :D

Хаха, да, така е. Подметките на тези маратонки са много тънички и си помагам с постелката. Ако съм с тези обувки за спускане, нямам нужда от подпора.

Привет, Ани :)
По - добре е без подпората, но ако само така можеш да клякаш, е ок засега. Засега...но по - добре е без нея.
На втория клип ми се стори, че разкрачът ти е малко тесничък и стъпалата не сочат встрани. Минимум разкрач е малко по - широко от раменете, като водещи са петите, а стъпалата ги извърти още малко. Защото сега ми се струва, че заради началната позиция си малко по - нестабилна, отколкото трябва. Не качвай повече на този етап, даже ако разшириш малко разкрача, ще трябва и да свалиш някой кг от щангата. И няма да сгъваш коленете навътре, мисли за това и ги бутай навън. Ще ти даде допълнителна стабилност. На моменти има какво да се желае от дълбочината, но като цяло бележиш добър прогрес... не прекалявай с навеждането напред, за да не те захлупи щангата, но като оправиш положението на стъпалата, мисля, че ще се получи от само себе си.

Мерси, Поли. Винаги отстрани се виждат нещата. Ще пробвам с по-голям разкрач в сряда или четвъртък, и без това е ден за делоуд на клека. Но ми се струва, че с по-голям разкрач ще съм по-стабилна и няма да има нужда от намаляне на тежестта. А иначе за обувките за клек четох с интерес дискусията в твоя дневник.
Време за едит на вечерята: +извара, кис. мляко, бадеми на люспи, малко кокосови стърготини и канела. Разнообразявам, че един и същ вкус на изварата писва.

7:00 60 гр. мюсли + 300млл прясно мляко
9:00-9:50 тренировка 1: плуване малко над 1 км. Тук усъвършенствах бруста, досега не използвах инерцията от изтласкването на краката, днес потапях по-дълбоко главата и сгъвах малко повече тялото.
10:00 около 500 гр. тиква, 50 гр. орехи, 1 малко парче кекс
12:30-15:00 тренировка 2: колоездене, по време: 1/2 доза БЦАА, 1/2 вафла и малко желирани бонбони
15:30 500 мл прясно мляко, малко тиква, малко шоколад
17:00 голямо пилешко бутче, ориз
20:00 ще има извара с кис. мляко и бадеми
Плуване+колело не ме изморяват, но утре ще има разбиване пак с клек и колоездене.

С увеличаване на разкрача ще имаш по-голяма опора и стабилност, но се мени и натоварването. Колкото е по-тесен разкрача, толкова повече се натоварват квадрицепсите. С увеличаване на разкрача малка част от натоварването слиза от квадрицепсите, но пък се натоварват и адукторите (вътрешната част на бедрата). Има и изменение и при участието на задните части в движението. Всичко е според целите :)

Мда, на мен ми трябват квадри...баси докато го напише човек. Днес беше странен ден за моя клек...но за това, след малко.

7:00 100 гр. мюсли + 300 мл прясно мляко

Тук си направих експеримент и реших колелото да е веднага след силовата
10:10-11:00 тренировка с тежести
5х7 милитъри преса @17 кг (другия път ще вдигна кг)
тук вече настана лудницата. Като цяло тръгнах без настроение за тренировка. Беше мъгливо, студено, мислех си за голям мой проблем...както и да е. Накачулих 32 кг и клекнах 5 пъти преден клек. Тцъ, много тежи. Смъкнах на 22 кг и пак 5 пъти. Не беше много тежко, но за сметка на това неудобно и натоварих кръста. Я да пробвам Зерхер клек. Съвсем не се получи. Майната му, ще правя кардио с тежести в кръг:
3х30 напада (по 15 на крак) @22 кг
3х20 качване на пейка (по 10 на крак) @2х5 кг дискове
3х10 суинга @пудовка (не знам колко тежи, но е сравнително малка).

Тук усетих проблем с hip flexors…не знам дори дали точно там, но усетих нещо като болезнено разтягане във вдлъбнатото, където започват слабините и свършва бедрения мускул...ама обяснение. Решение: трябва да измисля някакъв стречинг всеки ден: гъзен мост, планкове и други. Не ме мързи да правя дълги и тежки тренировки, а за такива лесни и елементарни неща съм немърлива.

11:30-14:00 колело. по време:доза БЦАА

14:00 пиле с ориз
15:00 250 мл прясно мляко
16:00 250 мл прясно мляко
19:00 бели спагети с масло и сирене, 1/2 кис. мляко, 100 гр. жарен свински бут
21:30 извара с нещо, 1 таблетка разтворими витамини

Дам, и ти си имала тежък тренировъчен ден. Болезненото разтягане...ако си от хората, които не обичат да разгряват или го правят ей така набързо, нищо чудно. И мен много ме мързи да разтягам в почивните дни. Уж бях си наумил да го правя редовно, за да си повиша мобилността и гъвкавостта. Все още не го правя редовно...даже и рядко не го правя. :)

Мда, аз въобще не загрявам. Оххх, ужасна мускулна треска на г*за. Отчет за вчера:

7:00 60 гр. мюсли 250 мл прясно мляко
9:00-10:00 1,5 км плуване. Снощните спагети ми дадоха достатъчно енергия да не се изморя след половин час плуване и се възползвах. След 50-та дължина обаче страшно измръзнах и ги изкарах 60 на инат.
10:15 2 яйца, 40 гр. пушен врат, 3 парчета шоколад
11:30 излезе ми ходене насам-натам и се подкрепих с вафла (blush)
13:00-15:30 колоездене по време: 1 бидон с 1/2 доза БЦАА, 1 бидон с 1 с.л. мед и разтворими витамини
15:30 500 мл прясно мляко, 300 гр. печена тиква с 1 с.л. мед и канела
18:00 парче пица, 300 мл бира, която буквално ме събори
19:00 не издържах и си легнах, заради това пиша по такова време. Мускулната все още я усещам яко.

Досега правех доста тежък клек, но усещам, че ми идва много в съчетание тренировките на колелото. Усещам, че ми трябват дни почивка след клека, а не мога да си го позволя. Разрових се в нета и открих, че не съм само аз с този проблем. Тук се предлага нещо друго като заместител и от днес започвам да правя box squat или клек на пейка.

Досега правех доста тежък клек, но усещам, че ми идва много в съчетание тренировките на колелото. Усещам, че ми трябват дни почивка след клека, а не мога да си го позволя. Разрових се в нета и открих, че не съм само аз с този проблем. Тук се предлага нещо друго като заместител и от днес започвам да правя box squat или клек на пейка.

Надявам се, че си предположила, че ще ти е в пъти по-трудно. Най-вече защото като седнеш на кутията/пейката/лежанката и се застоиш, убиваш еластичната сила в движението. Така, когато тръгнеш да ставаш, ще трябва да използваш много повече сила :) Сама ще разбереш днес....чакам да видя отзивите :D Отделно не можах да разбера в статията, защо онзи казва, че като сядаш на нещо няма да присъства ексцентричната част на движението. Движението е едно и също, само че при едното (със сядането) убиваш инерцията, а при другото я използваш в твоя полза :) Също така ми се струва по-опасно упражнение. Да ставаш с тежест върху теб от седнало положение не е добра оферта. :)

Харесва ми да чета мислите на някой, който не си търси извинение, за да тренира по-малко. Особено в твоя случай - тренировките ти са на открито. Когато трябва да се тренира, значи всичко останало може да бъде преодоляно. Така се постигат приятните неща, стига човек да е готов да си плати с труд.

Благодаря и на двама ви за включването в моя дневник! Кольо, винаги съм се стремяла към по-добро в тренировките, само малко ми е притеснителна частта с възстановяването, защото имам навика да прекалявам (blush). Обещавам цяла събота и неделя да почивам, защото тази седмица имах 3 пъти фитнес, 2 пъти плуване и над 12 часа върху колелото.
ProXXX, днес действително правих box squat, но май не улучих вярната височина на пейката. Сякаш е прекалено висока и клековете ми бяха много лесни. Първо направих 1х10 с 22 кг да видя как е, после продължих с 1х10 с 32 кг, после 1х10 с 37 кг и най-накрая си мислех, че 47 кг ще ми дойдат тежки, но пак направих 10. По-скоро ги усетих в кръста, отколкото в краката. Клипче с 47 кг:

Или цялата тренировка днес:
1х10 @ 22, 32, 37, 47 кг box squat
3х5 лег преса @24,5 кг
5х10 ренегадско гребане @неизвестни кг, но тежки
5х10 гръбни екстензии @10 кг, не се изправях докрай
7,5,5 бицепсово сгъване с крив лост @21 кг

Последва съвсем съвсем лекичко каране на колело в мъглата около половин час с пулс 100-120 и музичка (Алфа радио, благодаря ви за емоцията) за кеф.
Обяд: шкембе чорба, 1 питка, 2 бири ;) Нямаше как да се цепя от колегите, и без това ме мислят за куку с това колело, а и съвсем ако спра да пийвам с тях и ще ме отпишат. Доволен обяд, качеството на шкембе чорбата и питката беше супер, бирата: Шуменско обикновено (beer).

Както вече писах, събота и неделя не ме търсете тук, в почивка съм на хотел някъде на Св. Св. Константин и Елена :D

О-о-о, както казах в един друг дневник - чукча не е особено напорист писател, но пък е прилежен читател. :)

Доброто възстановяване е силата на добрия спортист. Често сам си слагам спирачка, защото и аз съм хохавел. :) Сега, ако си разумна, през уикенда дори резки движения няма да правиш, ще хапваш качествено и ще си гледаш кефа. ;)

Трети ден почивка, поне едно меню да напиша.
7:00 60 гр. мюсли, 400 мл прясно мляко
11:00 бели макарони с масло и сирене
Мислех си, че тук ще тренирам, но висенето пред лекарските кабинети заради малкия се проточи.
16:30 2 яйца
18:30 салата зеле и моркови, боб със свинско

Да си запиша тренировката докато не съм я забравила каква беше, че тренирах различно от обикновено:
7:00 60 гр. мюсли, 300 гр. прясно мляко
9:10-10:10 тренировка
5 мин загрявка на велоергометър
8,8,7,5,5 (откази) обратни набирания...дали така се казва...използвах лоста на лежанката и се набирах от лег. Смятам това нещо да го правя често с цел някой ден истински набирания
1х15 @ 32 кг box squat
2x15 @37кг box squat (тук имам клипче, довечера ще го пусна)
2х15@ 42 кг box squat…правих клековете без да сядам на лежанката, ами само се допирах до нея, доста широк разкрач. получаваше се нещо като плие.
5или6х5 лег преса @22 кг направих делоуд, между сериите 3х10глутес мост
15,10,9 лицеви опори
3х15 бицепсово сгъване @17 кг (последното повторение на последната серия беше clean)
между бицепсовите сгъвания 2х10 скока от полуклек, последните 2 скока на втората серия бяха с енергията на умиращ лебед :D
4 мин велоергометър, ужасно е това нещо....
10:30 зелен банан и кисело мляко

Направи ми впечатление, че от 3 дни като не съм тренирала и се усещах “спаднала”. Обаче само като завъртях велоергометъра на най-ниска степен за 5 мин за загрявка и бедрата ми сякаш щяха да се пръснат от подуване. После и след клековете същото, усещам ги доста напомпени, въпреки че не ми е това целта. 
Клипчето от бокс скуот-а:

13:00 боб със свинско, туршия
16:30 салата зеле и морков, 2 яйца
19:00 свински крачета (blush)

Брей, много дамски дневници, отне ми време да си изровя моя, а не съм поствала само от снощи. Добри новини: оправям си храната!

7:00 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00-10:00 1,5 км плуване (нискоинтензивно)
10:30 1 зелен банан, 1 кис. мляко (за съжаление после се оказаха недостатъчни)
12:00-13 и нещо (нямах часовник) 3 по 1300 стъпала нагоре (високоинтензивно) и надолу (колкото мога без да се претрепя в снега)
тук на третото качване ударих стената...бях тръгнала да правя VO2max тренировка, 3 качвания на макс, колкото мога. Бях си забравила пулсомера, то днес какво ли не забравих...и не знам какъв пулс имах, но определено на третото качване не успях да го вдигна много, защото се влачих като туристка през половината път, а през другата успявах да подтичвам. Не трябваше да го правя с очаквания за максове, при условие че сутринта съм плувала. Ако бях направила обаче само 2 качвания, щях да съм разочарована от себе си, един вид, че съм скатала с оправдание за умора. Така пак съм разочарована заради тегавото трето качване, но някакси по-малко. Life goes on…прибрах се вкъщи с колелото.
14:00 1/2 доза БЦАА (не беше по време, мразя да бягам и да пия нещо), 1 ябълка, по-късно 250 мл прясно мляко
14:30 или 15… 2 яйца, малко свински врат
16:00 2 моркова, 1 разтворим витамин
17:30 пилешко с малко зеленчуци, сметана и настърган кашкавал
По-късно ще има извара със сигурност.

7:00 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
8:30-9:30 тренировка 1
5 мин велоергометър (ужасно!)
10,8,8, обратни набирания
5х5 военна преса @19,5 кг, тук увеличих килограмите, но последното повторение на последната серия малко си помогнах с подскок
3х10 clean @22кг без да оставям щангата (тук имам да работя върху техниката, правя го с единия крак по-напред от другия)
3х10 напада с всеки крак @22 кг. Но не сменях краката ами 10 с десния, поемам малко дъх, после 10 с левия. Едва дишах, голям зор.
3х15 френско сгъване @10,5 кг с крив лост, редувах с
3х15 хиперекстензии @10 кг диск на гърди
9:50 2 големи парчета тиква, към 30 гр. орехи
11:30 1 грейпфрут, 1 кафе
12:00-13:00 тренировка 2: колело на сняг. Само 1 час, но бях много свежа, нали скоро не съм правила тежки пълни клекове...Беше чудна зимна приказка. За финал направих и спускане по сняг по пътечка, доста зор се контролираше колелото да не ходи в дерето :D
13:00-13:30 бой със снежни топки, дърпане на тежичка шейна
14:00 1/2 доза БЦАА, 300 мл прясно мляко
15:00 пилешко със зеленчуци, сметана и кашкавал
18:00 свински крачета :D
21:00 извара, кесело мляко, бадеми, канела

7:00 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00-9:40 1 км плуване
10:30 1/2 пица с блат от яйце и освесени ядки
11:30 1,5 грейпфрута
12:30 1 банан
13:00-15:30 колело, по време и после, че ми замръзна в бидона 1/2 доза БЦАА
16:00 3 парчета печена тиква, 300мл прясно мляко (много боли корем от тиквата)
18:00 печена скумрия, салата 2 вида зеле и моркови

Вместо отчет днес:

Зимно каране с Анелия
Посвещава се на ТК, за да се докосне малко до магията на снежното каране
Уикендът дойде, както обикновено, когато съм в града, съм обявила час и място за среща да караме. Още по предварителни проучвания предусещам, че ще съм сама. Няма нищо, свикнала съм. Отивам все пак в уговорения час на пожарната, там няма грам колоездач да тръпне в очакване за каране. Ммм, предвкусвам хубаво каране. Отпред е само продавачът на крайъгълното магазинче „Станка”. Ей, не му знам името на този човек, от колко години се събираме пред семейния им магазин, говорим си, а за името не съм го питала. Иначе е от „нашите”, спортист, футболист.
Още от къщи си мисля да си купя прехваленото „Монстър Енърджи”, вече и в България. Нали байкърите само такова лочат, а и в бб-тийм го обсъждат, трябва да съм в час с модата. Димитър Михайлов (за неосведомените: основател на бб-тийм) коментира за огромното количество захар, което има в черната кутийка със зелен надпис. Няма да се пие обикновено Енърджи, ще се пие Lo carb. Да не съм луда да вкарам толкова захар в себе си. Купувам аз напитката и лафя с продавача. „Хубава ли е?”-питам го. „Страхотна, страхотна, и половин литър!” Естествено, няма да ми каже, че е гадна, я! Нали я продава. Отварям кенчето и отпивам. Ммм, наистина е вкусно. Не е като другите енергийни гадости. Вкусно, вкусно, колко да е вкусно - колкото безалкохолно „Ябълка” от 80 ст. за 2 литра. Е да ама този половин литър дето ми до хвалят за мен си е недостатък. Как ще изгълтам 500 мл и ще тръгна да карам...Пих, пих, то не свършва. Слагам остатъка в кошничката на колелото на мястото на единия липсващ бидон. Като изкача дългия баир, ще отида до Информацията, едно от местата на платото с кошчета, ще довърша течността и ще изхвърля там тенекията. Речено, сторено.
Тръгвам да карам по дългия баир, но нещо не усещам енергията на чудовището. Само чудовищно мощни оригни напират в мен (ще ме извинявате за откровението) и тъй като съм сама, давам им воля. Представям си се как съм в дискотечка, облякла съм си къса поличка, грим, прическа, токчета...абе истинска пичка. Поръчвам си водчица и Монстър-а и.... се започват оригванията. Ама излагация. Така, обаче не съм на дискотечка, а на баир и колелото ми върви тегаво, защото течността тежи в стомаха ми. Кой е измислил да се пият такива чудесии преди каране? Някой не много умен явно. Щях да спускам Мечката, но нали трябва да стигна първо Информацията, за да се отърва от боклука. Стигнах, пих, изхвърлих и продължих по „черно”, което в момента е бяло: реших да видя как са пътечките зад Паметник „Създатели на българската държава”. Отъпкани са от пешеходците, но те оставили толкова рошави стъпки, че колелото почти не върви, на равното карам на малка плоча и пулсът ми минава 150. Няма да я бъде тая. Излизам пак на асфалта и от там към Мечката. Надолу е забава. Този път за вдигане на нивото на трудност, не си смъквам седалката, както направих вчера. Мечката е най-популярните трасета за надолу в Шумен. Типично XC спускане, има си виражчета, камъчета, а зимата със снега и оголените заледени камъчета правят пътеката доста по-интересна. Тъй като пътеката се ползва и от туристи, гледам да внимавам. Я, същия чичо го видях и вчера, когато пак спусках Мечката, а той пак я качваше. Какво ли си мислят пешеходците като ме гледат....сигурно някакви диагнози им се въртят в главите. Слизам долу, накрая имам възможност да си видя пулсомера, я!140 на спускане! Така беше и вчера, когато спусках Орбита (мое любимо качване, но не и в сняг) Интересно, интересно...Спусканията по „бяло” разнообразяват определено каранията ми и ме изпотяват не само нагоре, ами и надолу.
Хайде сега съм долу, ами време е за нагоре, отново поемам по дългия и уж скучен баир, но в снега и той си има предизвикателство. Този път пулсът ми е леко по-висок, може би съм загряла достатъчно, може би и кофеинът в Монстъра започна да действа. Доволна съм. На края на баира хапвам бананче за подкрепление и продължавам да карам по равния панорамен път с настроение и си правя планове къде да продължи маршрута ми. Това е предимството да караш сам: не се налага да съобразяваш скоростта си или маршрута с другите, гледаш си собствения кеф. Вчера пуснах Орбита, оня ден също, малко ми е омръзнала. Я да видя как са „Шишарките”. Това е спускането, което беше включено в трасето на шуменското състезание. Когато наближавам телевизионната кула, следите от коли вече свършват и остават единствено следите от малките лапички на някакви дребни животинки. Вероятно зайци. Минавам покрай оградата на ТВ кула и очаквам Боби да ме залае. Хм, подозрително тихо е. Може би му е студено и се крие някъде. Изведнъж „Хар! Хар! Хар!” Охх, че ме уплаши бе, Боби! Уж те очаквах, а пак ми вдигна пулса. Добре, че Боби е зад оградата и не може да ме стигне. Продължавам по равничко в снега, упътила съм се към спускането на „бяло”. Очаквам да видя хора от махалата, които събират паднали дървета на самоделни колички и ги носят в къщите си, за да се топлят. Същите тези хора са влачили дърветата и са направили заледена пътека, в чиито улей се спускам за по-интересно. Ето ги и тях: двама души мъкнат завързани с въжета дървета и са заели тясната пътека. Аз намалявам скоростта, те ме виждат, единия успява да си дръпне дървото, другия ми сочи линия отстрани, където мога да заобиколя неговото дърво и ми вика „Внимавай, внимавай!” Загрижени хора. ”Мерси, бате!” си мисля аз, но не го казвам, защото вече съм се изстреляла надолу, защото наклонът става малко по-сериозен. Продължавам да карам в заледения улей, а завоите му следват естествените завои на природната пътека. Виражи също не липсват и се възползвам, където мога. Ехх, че хубаво! Не продължих по стръмния сингъл трак към местността Кьошковете, ами завих наляво, за да изляза на вилната зона над моя квартал, откъдето има отново асфалтов път за нагоре. Смятам днес да направя 3 качвания, въпреки че вече усещам глад.
Пътят нагоре е слънчев и дори изсъхнал. Ама че скука, определено няма да го спускам, все пак днес съм решила да разнообразявам, както вече споменах. Предвиждам спускането да ми е отново „по бяло” по една пътечка, която малко от колоездачите ползват, но аз я харесвам много. Мотористите минават наблизо, но няма да ползвам тяхната пътечка, защото по едно време става много тясна и както има сняг, току-виж съм се отъркаляла в близко-намиращите се пещери. Не стигам чак до ТВ кула, а свивам вляво в борова горичка. Спускането пак започва с отъпкана от хора пътечка, но скоро човешките следи свършват. Пак само заешки лапички. Всичко това в изкуствена борова гора. Много хубаво усещане да стъпваш на девствен сняг, никой не е минавал преди теб. Надвисналите борови клони са натежали от сняг и когато ги закача, част от този сняг ми се изтърсва върху якето и каската, а друга част ми пълни наколенките и застава между тях и коленете ми и след малко ще се стопи и ще ми намокри краката. Малко по-рано спирах да си ги отърсвам, но вече съм доста близо до края на карането, няма да спирам за такива неща. Надолу, надолу, завои, равно, пак надолу. Снегът продължава да е неутъпкан, а боровете да си правят шега с мен като ми ръсят свежо от белия сняг. Ехх, жалко, свършва, чувам шум от коли, наближила съм асфалта пак. И изведнъж виждам 3 сърнички! Закрещявам на ум „Сърнички! Сърнички!” Много се зарадвах като ги видях, не знам защо. Толкова грациозно бягаха, много красиви! Когато ги видях, тогава реших да опиша днешното си хубаво каране. Тръгнах надолу по асфалта, но реших да не завършвам така безславно байкаризма си в локвите, а след един завой само свърнах до мантинелата и рискувах омърляне в кал, но не исках да ме духа вятъра на асфалта.
Спусках се по „черно-бяло” между вилите. Отново се оказах права, понеже мястото е вече в ниското, имаше размразени и оголени места. Аз обаче избягвах калта като се движех отстрани в снега. Имаше коловози, камъни, издутини, още сняг, още лед. Избирах си пътя и колелото ме слушаше накъде да завива. Тъкмо си мислех колко съм задобряла на техника и как днес не съм падала, въпреки множеството възможности, които ми се отдадоха. Обаче нали знаете онази теория, че когато си помислиш за нещо и го провокираш. Аз, не че й вярвам много, но в този случай направо съм склонна да й повярвам. Веднага като си помислих „падане” и вече бях на земята. Ехх, как щях да се хваля в този разказ, че не съм паднала нито веднъж днес. Нищо, следващия път.
Още няколкостотин метра и съм у дома, продължавам да карам смело, нищо че току-що съм се изтърсила. Прибирам се на топло, където ме чакат печка, чаша топло мляко и празен Word-овски документ. Я, вече не е празен.

Вместо отчет днес:

Зимно каране с Анелия
Посвещава се на ТК, за да се докосне малко до магията на снежното каране
Уикендът дойде, както обикновено, когато съм в града, съм обявила час и място за среща да караме. Още по предварителни проучвания предусещам, че ще съм сама. Няма нищо, свикнала съм. Отивам все пак в уговорения час на пожарната, там няма грам колоездач да тръпне в очакване за каране. Ммм, предвкусвам хубаво каране. Отпред е само продавачът на крайъгълното магазинче „Станка”. Ей, не му знам името на този човек, от колко години се събираме пред семейния им магазин, говорим си, а за името не съм го питала. Иначе е от „нашите”, спортист, футболист.
Още от къщи си мисля да си купя прехваленото „Монстър Енърджи”, вече и в България. Нали байкърите само такова лочат, а и в бб-тийм го обсъждат, трябва да съм в час с модата. Димитър Михайлов (за неосведомените: основател на бб-тийм) коментира за огромното количество захар, което има в черната кутийка със зелен надпис. Няма да се пие обикновено Енърджи, ще се пие Lo carb. Да не съм луда да вкарам толкова захар в себе си. Купувам аз напитката и лафя с продавача. „Хубава ли е?”-питам го. „Страхотна, страхотна, и половин литър!” Естествено, няма да ми каже, че е гадна, я! Нали я продава. Отварям кенчето и отпивам. Ммм, наистина е вкусно. Не е като другите енергийни гадости. Вкусно, вкусно, колко да е вкусно - колкото безалкохолно „Ябълка” от 80 ст. за 2 литра. Е да ама този половин литър дето ми до хвалят за мен си е недостатък. Как ще изгълтам 500 мл и ще тръгна да карам...Пих, пих, то не свършва. Слагам остатъка в кошничката на колелото на мястото на единия липсващ бидон. Като изкача дългия баир, ще отида до Информацията, едно от местата на платото с кошчета, ще довърша течността и ще изхвърля там тенекията. Речено, сторено.
Тръгвам да карам по дългия баир, но нещо не усещам енергията на чудовището. Само чудовищно мощни оригни напират в мен (ще ме извинявате за откровението) и тъй като съм сама, давам им воля. Представям си се как съм в дискотечка, облякла съм си къса поличка, грим, прическа, токчета...абе истинска пичка. Поръчвам си водчица и Монстър-а и.... се започват оригванията. Ама излагация. Така, обаче не съм на дискотечка, а на баир и колелото ми върви тегаво, защото течността тежи в стомаха ми. Кой е измислил да се пият такива чудесии преди каране? Някой не много умен явно. Щях да спускам Мечката, но нали трябва да стигна първо Информацията, за да се отърва от боклука. Стигнах, пих, изхвърлих и продължих по „черно”, което в момента е бяло: реших да видя как са пътечките зад Паметник „Създатели на българската държава”. Отъпкани са от пешеходците, но те оставили толкова рошави стъпки, че колелото почти не върви, на равното карам на малка плоча и пулсът ми минава 150. Няма да я бъде тая. Излизам пак на асфалта и от там към Мечката. Надолу е забава. Този път за вдигане на нивото на трудност, не си смъквам седалката, както направих вчера. Мечката е най-популярните трасета за надолу в Шумен. Типично XC спускане, има си виражчета, камъчета, а зимата със снега и оголените заледени камъчета правят пътеката доста по-интересна. Тъй като пътеката се ползва и от туристи, гледам да внимавам. Я, същия чичо го видях и вчера, когато пак спусках Мечката, а той пак я качваше. Какво ли си мислят пешеходците като ме гледат....сигурно някакви диагнози им се въртят в главите. Слизам долу, накрая имам възможност да си видя пулсомера, я!140 на спускане! Така беше и вчера, когато спусках Орбита (мое любимо качване, но не и в сняг) Интересно, интересно...Спусканията по „бяло” разнообразяват определено каранията ми и ме изпотяват не само нагоре, ами и надолу.
Хайде сега съм долу, ами време е за нагоре, отново поемам по дългия и уж скучен баир, но в снега и той си има предизвикателство. Този път пулсът ми е леко по-висок, може би съм загряла достатъчно, може би и кофеинът в Монстъра започна да действа. Доволна съм. На края на баира хапвам бананче за подкрепление и продължавам да карам по равния панорамен път с настроение и си правя планове къде да продължи маршрута ми. Това е предимството да караш сам: не се налага да съобразяваш скоростта си или маршрута с другите, гледаш си собствения кеф. Вчера пуснах Орбита, оня ден също, малко ми е омръзнала. Я да видя как са „Шишарките”. Това е спускането, което беше включено в трасето на шуменското състезание. Когато наближавам телевизионната кула, следите от коли вече свършват и остават единствено следите от малките лапички на някакви дребни животинки. Вероятно зайци. Минавам покрай оградата на ТВ кула и очаквам Боби да ме залае. Хм, подозрително тихо е. Може би му е студено и се крие някъде. Изведнъж „Хар! Хар! Хар!” Охх, че ме уплаши бе, Боби! Уж те очаквах, а пак ми вдигна пулса. Добре, че Боби е зад оградата и не може да ме стигне. Продължавам по равничко в снега, упътила съм се към спускането на „бяло”. Очаквам да видя хора от махалата, които събират паднали дървета на самоделни колички и ги носят в къщите си, за да се топлят. Същите тези хора са влачили дърветата и са направили заледена пътека, в чиито улей се спускам за по-интересно. Ето ги и тях: двама души мъкнат завързани с въжета дървета и са заели тясната пътека. Аз намалявам скоростта, те ме виждат, единия успява да си дръпне дървото, другия ми сочи линия отстрани, където мога да заобиколя неговото дърво и ми вика „Внимавай, внимавай!” Загрижени хора. ”Мерси, бате!” си мисля аз, но не го казвам, защото вече съм се изстреляла надолу, защото наклонът става малко по-сериозен. Продължавам да карам в заледения улей, а завоите му следват естествените завои на природната пътека. Виражи също не липсват и се възползвам, където мога. Ехх, че хубаво! Не продължих по стръмния сингъл трак към местността Кьошковете, ами завих наляво, за да изляза на вилната зона над моя квартал, откъдето има отново асфалтов път за нагоре. Смятам днес да направя 3 качвания, въпреки че вече усещам глад.
Пътят нагоре е слънчев и дори изсъхнал. Ама че скука, определено няма да го спускам, все пак днес съм решила да разнообразявам, както вече споменах. Предвиждам спускането да ми е отново „по бяло” по една пътечка, която малко от колоездачите ползват, но аз я харесвам много. Мотористите минават наблизо, но няма да ползвам тяхната пътечка, защото по едно време става много тясна и както има сняг, току-виж съм се отъркаляла в близко-намиращите се пещери. Не стигам чак до ТВ кула, а свивам вляво в борова горичка. Спускането пак започва с отъпкана от хора пътечка, но скоро човешките следи свършват. Пак само заешки лапички. Всичко това в изкуствена борова гора. Много хубаво усещане да стъпваш на девствен сняг, никой не е минавал преди теб. Надвисналите борови клони са натежали от сняг и когато ги закача, част от този сняг ми се изтърсва върху якето и каската, а друга част ми пълни наколенките и застава между тях и коленете ми и след малко ще се стопи и ще ми намокри краката. Малко по-рано спирах да си ги отърсвам, но вече съм доста близо до края на карането, няма да спирам за такива неща. Надолу, надолу, завои, равно, пак надолу. Снегът продължава да е неутъпкан, а боровете да си правят шега с мен като ми ръсят свежо от белия сняг. Ехх, жалко, свършва, чувам шум от коли, наближила съм асфалта пак. И изведнъж виждам 3 сърнички! Закрещявам на ум „Сърнички! Сърнички!” Много се зарадвах като ги видях, не знам защо. Толкова грациозно бягаха, много красиви! Когато ги видях, тогава реших да опиша днешното си хубаво каране. Тръгнах надолу по асфалта, но реших да не завършвам така безславно байкаризма си в локвите, а след един завой само свърнах до мантинелата и рискувах омърляне в кал, но не исках да ме духа вятъра на асфалта.
Спусках се по „черно-бяло” между вилите. Отново се оказах права, понеже мястото е вече в ниското, имаше размразени и оголени места. Аз обаче избягвах калта като се движех отстрани в снега. Имаше коловози, камъни, издутини, още сняг, още лед. Избирах си пътя и колелото ме слушаше накъде да завива. Тъкмо си мислех колко съм задобряла на техника и как днес не съм падала, въпреки множеството възможности, които ми се отдадоха. Обаче нали знаете онази теория, че когато си помислиш за нещо и го провокираш. Аз, не че й вярвам много, но в този случай направо съм склонна да й повярвам. Веднага като си помислих „падане” и вече бях на земята. Ехх, как щях да се хваля в този разказ, че не съм паднала нито веднъж днес. Нищо, следващия път.
Още няколкостотин метра и съм у дома, продължавам да карам смело, нищо че току-що съм се изтърсила. Прибирам се на топло, където ме чакат печка, чаша топло мляко и празен Word-овски документ. Я, вече не е празен.

Сладичко :D

6:30 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00 пилешко месо със зеленчуци, сметана и кашкавал
12:00-15:00 колоездене, по време: 2 банана и 1/2 доза БЦАА
15:30 300мм прясно мляко, 2 яйца, 1 морков, краставица
19:00 салата червено цвекло и морков, печена скумрия
евентуално извара с бадеми
Така като си гледам храната тези дни, ми се струва, че ям малко, но наистина имах нужда да смъкна тези 2-3 кг до оптимума ми. Преди ядях много и си мислех, че с тренировките изразходвам още повече, но с повече храна (и най-вече с някой друг сладкиш, дори и след тренировка), нещата не се получаваха. Мързи ме, не мързи, ще сметна долу-горе калории.

Охх, на 2000 калории значи трябва да падна, за да смъквам... а ме гони глад :(

И аз много пъти съм смятал... всеки път удрям на един и същи камък. ОК, да сметна какво приемам като енергия е въпрос на минутки. Лесна работа. Как да преценя, обаче, колко енергия изразходвам? Ето това е проблемът, защото мога да работя наистина точно с храната само и единствено ако знам колко енергия изразходвам. Търсил съм средни стойности за волейбола, но не знам до колко са близки до реалността. На всичкото отгоре тренировките ни се различават в зависимост от това кои игрови елементи преобладават във всяка от тях. Да, разликите не са особено големи, но ги има и това прави сметката невъзможна. Остава само маймунския метод - ‘проба - грешка’. Знам ли... обмисли до каква степен да намаляваш приеманата енергия и дали изобщо да стигаш до там.

Ами това правя и аз в последно време....налучквам. Карането на колело хаби доста енергия, пулсомерът ми показва луди стойности от по 1000 изгорени калории, а особено в студа енергоразходът се повишава. Отделно ако съм и плувала сутринта 1 час, и там още едни 500 калории, или пък фитнес (там са по-малко) + базовите ми, това са към 3000 общо. И преди по груби сметки омитах към 2500, но си седях на едно положение.
Сега обаче от седмица увеличих белтъчната храна за сметка на въглехидратите (мазнините са същите), а и калориите малко паднаха. И резултат вече има, определено се чувствам по-лека, най-добре го усещам като се изправя на педали върху колелото, а и кантарът го отчете. Ще се ограничавам сега няколко седмици, не ми е проблем.
Но си прав де, математиката и в моя случай хич не ми помага. Остава с проба и корекция.

7:00 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00-10:00 тренировка
5 мин велоергометър
10,9,9 обратни набирания (на лежанката се набирам легнала с опрени крака)
4х15 полуклекове @32 кг. Изправям се напълно:

На 3-тата серия открих, че не трябва да се изправям догоре ако искам да направя по-ефективно натоварването

3х15 суинг @пудовка. Тук оставам без дъх, но сякаш беше по-добре от миналия път.

4х6 бенч прес от полулег @22 кг. Мноого тежки ми бяха и не ми остана сила за лицеви опори, пропуснах ги
3х10 френска преса @10,5 кг
10:30 курабийка (почерпка, нямаше как)
11:00 омлет 2 яйца и сирене
14:00 пилешко с кафяв ориз
19:30 свинска пържола, салата червено цвекло и моркови
Само 1700 калории днес, но след пилето с кафявия ориз се чувствам толкова сита, ще имам възможност само за едно хранене вечерта. Пък и нямам дълги часове кардио (2 пъти до работа с колелото не се брои).

7:00 60 gr. мюсли, 300 мл прясно мляко
10:00 омлет 2 яйца, 40 гр сирене, краставица
11:00-14:30 колоездене, по време 1/2 доза БЦАА (май трябваше да ям нещо)
14:30 300 мл прясно мляко
15:00 пилешко бутче, малко кафяв ориз
20:00 салата зеле и моркови, пушено-веяна скумрия, чудесна!
22:00 извара, краставица, кис. мляко
Коментари: 2,5 часа чисто каране, с кратки, но много спирания, прекъсвах си и ми прекъсваха много тренировката. Я музиката да си махна, я по тел. да говоря, я да се облека...карах известно време по неутъпкан сняг и това явно ме изтощи, накрая бях почти сдала багажа, въпреки че вчера не съм карала. Утре пак ще си дам почивка (е, на фитнес ще ида). 2 падания...нещо се разконцентрирах от всичките тел. разговори, а когато караш по труден терен, трябва мисълта да е максимално съсредоточена.

7:00 60 gr. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00-10:00 тренировка 1
5 мин пътека
10,9,8 обратни набирания
3х7 военни преси @17 кг
3х10 изхвърляне @32 кг (така ли се казва започваш от мъртва тяга и обръщаш щангата до врата). Внимавах доста да не вдигам с кръст, хубаво изпъвах гърба и се изпъчвах. Усещах, че започвах движението с квадрицепси...така ли трябва да е?
3х10 на крак напади@32 кг. тук обаче за да е по-гадно, не си прибирах крака ами директно започвах клякането отново. Леле, как се задъхвах...нямах сили за повече никакви по-сериозни упражнения
3х10 бицепсово сгъване с прав лост @17 кг
10:30 омлет 2 яйца, 40 гр сирене, малко зеле и морков
12:00-12:30 тренировка 2: около 500 стъпала @23 кг и около 500 стъпала без тежест, @23 кг решиха да вървят сами :D
13:30 пиле по селски: само плешката с малко зеленчуци и ориз
18:00 салата зеле и моркови, 3 кюфтета
22:00 извара, краставица, кис. мляко
Коментари: въпреки ранното ми лягане снощи, 9 часа сън не ми стигнаха, сутринта едва станах и като цяло през деня ми беше заспало. Пак ще си лягам явно рано.