Ще постите ли?

Всичко във Вселената е материално...

“Днес знаем, че само 4% от материята в нашата Вселена са съставени от структурни елементи (частици), които познаваме. Останалата част има непозната за нас структура, която условно наричаме тъмна материя и тъмна енергия” цитирам акад. Матей Матеев :)
Темата е безкрайно интересна и безкрайно безкрайна :D

Не бива да носи отговорност за  всичко.  Точно тук не се разбираме. За мен Бог не е оправдание. Вярата в него ми дава сила.
Не е вярно, че всичко в вселената е материално, най-вече в контекста на 21 век, когато все повече и повече се набляга на надмощието на софтуера над хардуера, оставяйки  го като проста обвивка. Пък и каде остави магнетизма, ядрената енергия,радацията, кинетичната енергия,концепцията на Тесла за енергия без проводник, та ако щеш и Wi-Fi-а  в кафенето до вас.
Като цяло много излязохме от темата, но все пак в спора се ражда силата и е хубаво да се чуе добре аргументирано чуждо мнение.
Благодаря ти за колоритния дебат.

Лично на мен ми е по-лесно да вярвам в някаде има нещо по-велико от мен, от колкото да си мисля, че аз съм топ оф дъ поп.

И на мен ми е по-лесно, и на всички останали хора - също. Кое е по-лесно и кое по-трудно съмнения няма, въпросът е че не е много яко да си караш все по лесното .. тоест, може и да е яко, зависи от гледната точка, но всъщност точно това е ограничаващото.
Дава ти сила тази вяра? Със сигурност е така, не само при теб - но това е една много ненадеждна сила, която по нищо не може да се сравни със силата, която ще ти даде другото. Че е по-трудно обаче явно нямаме разногласия :)

... и аз не съм виждал боксьор с висше, ама все си мисля, че може и да има някаде

Моля ти се, не подценявай боксьорите (и други, които се занимават с подобни спортове) :), аз познавам няколко с висше образование. А иначе всеки треньор по бокс е завършил най-малкото НСА, за да стане треньор. :) (Това е по закон, иначе не можеш да бъдеш треньор )

това е една много ненадеждна сила, която по нищо не може да се сравни със силата, която ще ти даде другото.

“Тъй млад и тъй горд, на смъртен както подобава”  ;) (леко съм перифразирал цитата )

Висше всеки може да вземе, това не е показател за нищо. А някои от най-успелите хора в света са без висше.

Всичко във Вселената е материално...

“Днес знаем, че само 4% от материята в нашата Вселена са съставени от структурни елементи (частици), които познаваме. Останалата част има непозната за нас структура, която условно наричаме тъмна материя и тъмна енергия” цитирам акад. Матей Матеев :)
Темата е безкрайно интересна и безкрайно безкрайна :D

И аз това казвам. Тъмна, светла - няма значение, все е материя. Непозната за нас все още, но материя. Някога така са били и светлината и електричеството, но сега ги познаваме и използваме доста добре.

Не е вярно, че всичко в вселената е материално, най-вече в контекста на 21 век, когато все повече и повече се набляга на надмощието на софтуера над хардуера, оставяйки  го като проста обвивка. Пък и каде остави магнетизма, ядрената енергия,радацията, кинетичната енергия,концепцията на Тесла за енергия без проводник, та ако щеш и Wi-Fi-а  в кафенето до вас.

Всичко това е материално. Явно ти убягва какво точно представлява материята.

Висше всеки може да вземе, това не е показател за нищо. А някои от най-успелите хора в света са без висше.

Всичко във Вселената е материално...

“Днес знаем, че само 4% от материята в нашата Вселена са съставени от структурни елементи (частици), които познаваме. Останалата част има непозната за нас структура, която условно наричаме тъмна материя и тъмна енергия” цитирам акад. Матей Матеев :)
Темата е безкрайно интересна и безкрайно безкрайна :D

И аз това казвам. Тъмна, светла - няма значение, все е материя. Непозната за нас все още, но материя. Някога така са били и светлината и електричеството, но сега ги познаваме и използваме доста добре.

Не е вярно, че всичко в вселената е материално, най-вече в контекста на 21 век, когато все повече и повече се набляга на надмощието на софтуера над хардуера, оставяйки  го като проста обвивка. Пък и каде остави магнетизма, ядрената енергия,радацията, кинетичната енергия,концепцията на Тесла за енергия без проводник, та ако щеш и Wi-Fi-а  в кафенето до вас.

Всичко това е материално. Явно ти убягва какво точно представлява материята.

Прав си. За това проверих:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Материя_(физика)
Та ще ми кажеш ли в колко 7 литрови бидона мога да си налея 40 кила ток, или колко тона мисъл има в една флашка?

Не, но няма да е зле да научиш малко физика, преди да даваш мнение по такива въпроси.
Мога да ти кажа обаче от каква материя са изградени електроните, с чиято помощ записваш данни на флашката и с чиято помощ електричеството тече по жиците ;)
А линка ти е грешен.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Материя

Не, но няма да е зле да научиш малко физика, преди да даваш мнение по такива въпроси.
Мога да ти кажа обаче от каква материя са изградени електроните, с чиято помощ записваш данни на флашката и с чиято помощ електричеството тече по жиците ;)
А линка ти е грешен.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Материя

# материята като вещество — онова, от което са направени телата
# Материя_(философия) - обективната реалност, съществуваща извън човешките възприятия
# Материя_(физика) - освен веществото, включва и полетата
Аз физиката си я знам. Това, че теб те орежда една от трите дефиниции не означава нищо. А относно обяснението - да ще ми е много интересно. Вълнува ме колко тома,кабайта,гигабайта,терабайта или каквато си избереш мерна еденица е една мисъл? Не се заяждам, питам за да се убедя в твърдението ти.
Темата за “тъмната материя” няма да я засягаме.

А колко ябълки са 5 круши?

Лично на мен ми е по-лесно да вярвам в някаде има нещо по-велико от мен, от колкото да си мисля, че аз съм топ оф дъ поп.

И на мен ми е по-лесно, и на всички останали хора - също. Кое е по-лесно и кое по-трудно съмнения няма, въпросът е че не е много яко да си караш все по лесното .. тоест, може и да е яко, зависи от гледната точка, но всъщност точно това е ограничаващото.
Дава ти сила тази вяра? Със сигурност е така, не само при теб - но това е една много ненадеждна сила, която по нищо не може да се сравни със силата, която ще ти даде другото. Че е по-трудно обаче явно нямаме разногласия :)

Добре казано. Виждам, че разбираш гледната ми точка. За мен е по-трудно да се пости... за това и реших да го направя. А дали силата е ненадеждна, няма как да разбереш, докато не си пробвал.
Признавам, че поста ти е много нахъсващ. Идеята на Ницше за несъществуването на господ и приемането на човека за свръх сила е готина. Но ми звучи, като нещо, което бих искал да чуя. Мисля, че ще е по-лесно да вярвам, че аз съм най-великият, отколкото да знам, че трябва да ставам по-добър и да се развивам.
Въпроса е да си отворен към всичко.

А колко ябълки са 5 круши?

Това не ти се получи ...

Размисли на физика за тайните на сътворението на Вселената
О.В. Петренко

Авторът на тази статия, Олег В. Петренко, е кандидат на физико-математическите науки, специалист в областта на физиката на твърдото тяло, носител на диплом I степен от конкурса за млад учен в МГУ (Московския държавен университет, бел. прев.). Има над 40 научни публикации. И все пак този текст, както и неотдавна излязлата му книга “Уверение Фомы” (издание на Валаамския манастир, М., 1997 г.), не е анализ на религията с помощта на физиката. Напротив, сами по себе си те са опит за осмисляне от един вярващ човек на последните научни данни, които според мнението на автора ясно и нееднозначно свидетелстват за Твореца.

За обикновения научен работник, в суетата си отдавна престанал да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, които се появиха през последните 15-20 години, бяха напълно неочаквани. Да не говорим, че тази неочакваност за мнозина се оказа и неприятна. Работата е там, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме доводите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите следствия - да живее по Божиите заповеди и да изпълнява благата Му воля, или да си даде вид, че нищо не се е случило, и да чака някакви допълнителни уточнения, които може би ще му върнат изгубената опора. Но в действителност става нещо, неподдаващо се на разумно обяснение.
Днес в научните кръгове се приема, че традиционният научен метод се е изчерпал и че за да се придвижим напред в познанията си за природата, е необходимо да се потърсят и други “канали” за информация, понятията за които се заимстват от източната окултна мистика. Изправени сме пред твърде многозначителна ситуация. Посредством рационалните методи за познание днешната наука, навлязла в своята зрелост, натрупа огромен масив от системни, фундаментални знания за природата. Дългата, честна и внимателна работа на поколения учени най-сетне започна да принася своите добри плодове. И точно сега, когато науката отново възстановява истинския си облик на най-близък помощник на вярата в противовес на несвойствената и привнесена й отвън роля на противник, идва този съзнателен отказ от рационалната логика. Последната се заменя от теософията с нейната мътна ирационалност и болезнени фантазии, нямащи никаква реална основа.
Тук е уместно да се кажат и няколко думи за деструктивната роля на т.нар. брюкселска научна школа, оглавявана от И. Пригожин. Нейният основополагащ тезис носи отровено богоборчески характер: “Хаосът е причина на реда, той носи в себе си свойствата на организиращото начало.” С други думи, “хаосът твори ред” сам, без странична помощ. Този мирогледен постулат е основан на неверните интерпретации на някои физически експерименти и тяхната лъжливост неотдавна убедително бе показана от теоретична група под ръководството на доктора на физико-математическите науки С. И. Яковленко [M. M. Waldrop, Science, 224, 1225 (1984)]. Наистина “за съд дойде (Господ) на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Йоан. 9:39), но да оставим тези последните “да погребат своите мъртъвци” (Мат. 8:22).

Чудното “раждане” на Вселената и нейната удивителна природа

През XX век представата за материята като непоколебима твърд бе подложена на решително преразглеждане. Атомите, от които се състоят всички тела, са разположени на огромни в сравнение със собствените им обеми разстояния. На свой ред и те самите се състоят практически от празно пространство. Атомното ядро заема всичко на всичко само една трилионна част от атомния обем. Останалата част от това пространство е заето от електронен облак, за носителите на който твърде условно може да се каже, че имат някакъв обем. В този смисъл материята представлява от себе си по-скоро дребни острови субстанция посред океан от пустота, отколкото е онова твърдо вещество, което възприемаме със своите органи. А и природата на тези островчета - елементарни частици, е извън рамките на обикновения здрав смисъл. Според съвременните представи те следва да бъдат разглеждани като ефимерни енергийни сгъстявания, които по удивителен начин съчетават в себе си едновременно корпускулярни и вълнови свойства. От гледна точка на съвременната физика статут на реалност притежава само известна съвкупност от частици, разглеждана като енергийна среда, нито една отделна част от която не притежава пълна независимост от останалото. В този смисъл не можем да си представяме Вселената като съставена от някакви първични “тухлички”, които могат да съществуват отделно и независимо една от друга. Светът е замислен и създаден подобно на огромен пъстър килим, всяка “шарка” от който не съществува отделно от цялото, но има смисъл единствено бивайки вплетена в неговата тъкан, в рамките на всеобхватното битие.
Самото понятие за вълна или колебание носи абстрактен характер във физиката. Това е просто “движение на материята” - “вълна по водата”. Дори и при температура на абсолютната нула, атомите в телата не прекратяват своите колебателни движения. Наистина сега като че ли по-добре разбираме словата от Свещеното писание, че Бог е сътворил всичко от нищо, а и според съвременните научни представи Космосът е започнал своето съществуване от абсолютната пустота.
Вселената не е съществувала вечно, а има начало във времето. Самото време, както и пространството са се появили едновременно с първичната материя, тъй като са неотделими от нея. Процесът на “раждането” на света се описва от научната теория на “Големия взрив”. Трябва да се каже, че този термин е изключително неудачен, невярно предава смисъла на явлението, доколкото наблюдаваният процес на увеличение на обема на Вселената по никакъв начин не може да се представи като следствие от взрив. Разширяването на света върви поразително равномерно и, в първо приближение, пропорционално на разстоянието между две типични галактически струпвания. По този начин колкото по-далеч са галактиките една от друга, толкова по-висока е скоростта на тяхното раздалечаване. Наистина твърде странно свойство за обикновен взрив.
Веществото и лъчението във Вселената в голям мащаб е разпределено извънредно еднородно във всички направления. Но взривът не може да приведе веществата към еднородно разпределение по обем. Още повече че силата, действаща върху частиците вещество в обикновения взрив, се предизвиква от разликите в налягането. Вселената - това е всичко, което съществува в материалния свят, извън нейните граници няма нищо - нито материя, нито пространство, нито време - т.е. онази “пустота”, в която тя би могла да се разширява. Поради това самото понятие за разлика в налягането в този случай е неприложимо. За по-добро разбиране на проблема може да послужи аналогията с равномерно надуващия се балон, на чиято повърхност са нарисувани точки, изобразяващи галактиките. Когато балонът се надува, неговата обвивка се разтяга и разстоянията между точките се увеличават. При това самите точки на повърхността остават неподвижни. В този смисъл самото пространство между галактиките, разтягайки се, ги раздалечава една от друга, като при това разширението на Вселената по никакъв начин не влияе на отделните тела. Точно по начина, по който в разлитащия се облак от газ отделните молекули не се разширяват.
“Големият взрив” е имал съвършено ясна и с невероятна точност изчислена сила. Теоретичният анализ показва, че ако в момента, съответстващ на първата секунда по абсолютната времева скала, когато картината на разширяването вече е определена в пълнота, скоростта на разлитането на веществото се различаваше от реалното значение с повече от 10-18 (10 на минус 18-та степен)
част от своята величина в едната или другата посока, то това щеше да бъде напълно достатъчно за катастрофални последствия за живота: Вселената или отдавна щеше да е колабирала в изходното си състояние на “материална точка” под действието на гравитацията, или веществото в нея щеше да се разсеe. [I. Goodwin, Physics Today 37, (№ 5), 63 (1984)] Нима този баланс е следствие от сляпата игра на случайни сили!?
За пълнота на картината необходимо е да се спомене и за най-първия по време - “инфлационния” стадий от разширяването на Вселената, който е продължил всичко 10-35 (10 на мину 35-та степен)  част от секундата, започвайки от времето, в което е “заработил” световният часовник. И все пак за това време изведнъж появилият се от абсолютното нищо “зародиш” на Вселената успява да увеличи своя размер до 10100 (10 на 100-на степен) пъти [М. Дентон, Эволюция: Кризис теории., Бетесди, Адлер Паблишерс, 1986, с. 336].
В древността тълкувателите на Мойсеевото Петокнижие са оприличавали свитъците му на Вселената. Разгъването им е било подобно на нейното разширение, а сгъването - на свиването й. Според едно от старите тълкувания на Библията името на Бога - “Всемогъщ” (на староеврейски “Ше-дай”), означава “Този, Който каза “достатъчно”. Това тълкуване е съпроводено и от предание, съгласно което вече сътворената Вселена е започнала да се разширява с огромна скорост и тогава Бог е й казал: “Дай!” - “Достатъчно!” Може би с това завършва мигновеното и гигантско по мащабите си първоначално разширяване на пространството, което на научен език днес се нарича инфлационен стадий на разширяването. Съгласно тази научна концепция разширението продължава и по-нататък, но вече не с тази колосална скорост, а (според сценария на “Големия взрив”) благодарение на първоначалния импулс, получен в инфлационния период. Температурата на Вселената започва постепенно да спада, изразходвайки потенциала си в разширяването на света.
На човечеството беше необходимо да хвърли огромни интелектуални усилия, за да достигне до непостижимия, удивителен възглед за “раждането” на света от нищото. Само че това не е новост за християните. Далеч преди появяването на научния метод за изучаване на природата, истината за сътворението на света ex nihilo е указана в Библията и потвърдена на IV Латерански събор (на Римокатолическата църква, 1215 г., бел. ред.). Бог Отец е сътворил цялото мироздание чрез Словото - именно сътворил, - защото Вселената е плод на творчески акт. Удивителната хармония, красотата и изяществото на света предизвикват у човека благоговеен трепет пред величието Божие. Бог е дивен Художник и най-велик Поет, написал изумителна поема, извиквайки от небитие в битие целия този свят.
Поетиката на сътворението ясно са чувствали и съзнавали Светите отци от епохата на Вселенските събори, отразили това разбиране в думите на Символа на вярата. Първите му редове в буквален превод от гръцки така и звучат: “Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Поет на небето и земята…” Корпускулярно-вълновият дуализъм на елементарните частици подвежда нашия свят към поетична аналогия - към представата за него като за гигантска “звукова вълна” от струните на “вълшебен” музикален инструмент. Този инструмент е в ръцете на невидим и всемогъщ Творец, който дърпа струните и поддържа “звука”, чрез това опазвайки днешното небе и земя, съхранявани от Словото (2Петр. 3:7). Ако за миг спре звукът, “слегнат се вълните”, то, може би, и ще се “свият небесата”. От този животворен Източник се леят “звуците”, привеждайки всичко от небитие в битие.

Съвършенството на конструкцията на човешкия организъм

Да, истината е, че човек винаги се е вглеждал изумен в съвършенството и хармонията на обкръжаващия го свят. Обаче и строежът на самия човешки организъм е не по-малко достоен за възхищение. Той превъзхожда по сложността си всичко останало, взето заедно.
Да разгледаме например количеството на информацията, която е в състояние да съхранява човешкият мозък. Тя се оценява с число между 1010 и 1015 (10 на 10-та и 10 на 15-та степен) бита. При това по-ниската стойност предполага, че средно 1 бит информация се съдържа във всяко от 1015 “чекмеджета” на човешката памет. Скоростта на работа на човешкия мозък се оценява с число от порядъка между 10 и 1000 гигафлопа. Минималната скорост от 10 гигафлопа се определя единствено от бързината, с която човешкото око обработва информацията, преди да я изпрати към мозъка, без да се взема предвид останалата дейност на човешкия интелект [T. Dobzhansky, F. Ayala, G. Stebbins and J. W. Valentine, “Evolution”, Freian, San Francisco, 1977]. За сравнение, един от най-мощните компютри днес - Crаy-2, има скорост само 1 гигафлоп и обем на паметта от порядъка на 2х1010( 10 на 10-та степен) бита, което е от 10 до 1000 пъти по-малко, отколкото у човека [Deley, Evol. Biol. 2, 103 (1968)].
И все пак възможностите на човешкия мозък преди всичко са ограничени съзнателно от Твореца. Поради това по-точна илюстрация могат да бъдат “по-прости” неща - например частите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), съдържащи се във всяка клетка на човешкия организъм. Те носят в себе си информация за цялото човешко тяло - от крайчеца на пръстите до корените на косата. При това способността на ДНК да съхранява информация е толкова ефективна, че всички данни, необходими за описанието на всички видове организми, съществували на нашата планета, могат да се съберат в чаена лъжичка и пак ще остане място за съдържанието на всички написани книги [D. Barrow, F. J. Tipler, “Anthropic cosmological principle”, Clarendon press, Oxford University press, New York, 1986].
Мисълта е, че за работещите в тази област на науката специалисти идеята за “автоматичната” еволюция, основана върху въздействията на случайни сили, изглежда просто противоестествена.

Възможността за случайната поява на човека

За да оценим вероятността за появата на човека, ще отбележим, че човешкият генотип биохомически в основата си се определя от белтъци - ферменти. На свой ред всеки белтък е кодиран от отделен ген. Всички те в организма на човека са на брой до 110.000 различни типа [D. Barrow, F. J. Tipler, “Anthropic cosmological principle”, Clarendon press, Oxford University press, New York, 1986]. При средния ген, съставен от 1800 нуклеотида, само 10-20% от тях остават неизменни през времето на активността на фермента.
[Така например в експеримента по термодифузия, който се привежда в литературата в качеството му на изходен пункт за концепциите на брюкселската школа, на процеса на дифузията погрешно беше приписана ролята на източник на подреждането, докато истинска причина за възникването на порядък бяха външните въздействия. С.А. Майорова, А.Н. Ткачева, С.И. Яковленко, УФН, 1994, т.164, № 3, стр. 297-307. Бел. автора].
Макар и последното съображение да увеличава вероятността за появата на един-единствен ген за цялата история на Земята, така или иначе тя ще бъде пренебрежимо малка величина, лежаща между 4.3х10-109 и 1.8х10-217 (10 на съответната минусова степен). Следователно дори цялата възраст на Вселената ще е недостатъчна, за да може във времето на съществуването й да се прехвърлят всички възможни комбинации на нуклеотидната основа.
Вероятността за случайното образуване на цялата човешка хромозома, съдържаща пълния набор от гени, просто е налудничава: тя се колебае между 10-12.000.000 и 10-24.000.000 (10 на съответната минусова степен) [Девис П., “Суперсила”, Москва, Мир, 1989].
Както се вижда, случайната поява на човека е не по-реална от например възможността да се набере световна енциклопедия чрез взрив в печатницата.

Свидетелствата на фундаменталната наука

Какво казва съвременната фундаментална наука за проблема за сътворението на света?
За да успеем действително да оценим нейния принос, следва да преминем от частните, изследвани от една или друга дисциплина, към по-общите категории, стоящи в основата на всяка област на знанието. Като макар и несъвършена аналогия може да ни послужи едно хипотетично дърво, всяка клонка от което представлява даден отрасъл от човешкото познание. Стволът, от който се разперват тези “клони”, са фундаменталните физически закони.
В действителност съществуват всичко на всичко четири основни физически взаимодействия и от тях непосредствено произтичат всички частни закони, управляващи неживата материя. От фундаменталните взаимодействия са обусловени и структурните свойства на веществата - от строежа на атомите до галактиките. Обаче и самите тези взаимодействия са “израснали” не на празно място. Вече има положителни опити за построяването на единна теория на полето, която е призвана да обедини всички взаимодействия в едно цяло. При това все по-отчетливо започва да се избистря някакво общо положение, намиращо се в основата на мирозданието. Това е естетическият принцип на симетрията.
Днес за учените, работещи в “предните дялове” на теоретичната физика, е напълно очевидно, че светът е построен по законите на красотата. Именно идеята за красотата, която на математически език се изразява чрез законите на симетрията, “храни” цялото дърво. Като основание за такова твърдение служи фактът, че всички физически взаимодействия, както стана очевидно, по своята същност са проява и дори средство за поддържането в природата на присъщия й набор от определени скрити симетрии. Под последните във физиката се разбира неизменяемостта на законите й по отношение на някои калибровъчни преобразувания. Търсенето на такива симетрии лежи в основата на научната стратегия, призвана да доведе до по-задълбочено разбиране на същността на нещата. Предполага се, че в първите мигове от съществуването на Вселената при енергия от порядъка на 1015 (10 на 15-та степен) ГЕВ всички физически взаимодействия са представлявали от себе си проява на едно фундаментално взаимодействие, на единна константа. Симетрията, послужила за обединяването на всички тях, е била идеално точна.
Принципите на красотата са забележими и при математическото формулиране на природните закони. Притежавайки на практика абсолютна точност, те носят в себе си строга лаконичност и изящество. Отворете който и да било учебник по физика и веднага ще се убедите в това - основните закони са записани просто, никъде няма дълги, сложни и недодялани формули. Последните се срещат само в приблизителните, компютърни сметки, твърде далеч от съвършенството.
Така при формулирането на закона за гравитацията Исак Нютон се е грижил главно за неговата функционална и алгебрична простота. Йохан Кеплер, ръководейки се от стремежа към лаконизъм, е достигнал до по-голяма точност при описанието на движението на планетите и до по-опростени изчисления, въвеждайки елиптичните орбити, и така нататък.
В историята на науката често става така, че съществено различни теории, призвани да обяснят нови явления, се потвърждават експериментално в еднаква степен. В такива случаи предпочитани са онези концепции, които са най-прости. В този смисъл принципът на простотата сам по себе си е специфично изискване при построяването на научна теория. Много известни учени са полагали простотата на хипотезите като един от най-решаващите критерии за тяхната коректност. Тук намират своя израз красотата и хармонията на самия свят.
В днешната епоха простотата на природата се разглежда като тенденция в нея към ограничаване на разнообразието. Както показват научните данни, зад различията и сложността постоянно се разкриват ритми и повторения, симетрии и инварианти. Те се изразяват в “способностите на природата”, като използва ограничен набор от елементи, да създава цялото многообразие на материалния свят. В тях намира и своето последно основание и самата възможност за съществуването на законите на науката, в частност законите за запазването. А и самото призвание на науката в края на краищата се заключава в разкриването зад видимата сложност на света на неговата невидима простота. По думите на знаменития природоизпитател Ж.-Л. Бюфон (1707-1788):
“Върховното Същество, създавайки света, е пожелало да използва само една идея, варирайки с нея по всички възможни начини, така че човекът да е в състояние да се възхити на съвършенството на изпълнението и на простотата на замисъла.”
Напълно невъзможно е да си представим, че всичко това е реализирано случайно. Много по-лесно е да се помисли, че в света без Творец по-скоро самопроизволно ще се извърши хаотично натрупване на безформена материя, отколкото хармоничното благообразие на стройния порядък, съвършен в своята пълнота и единство на основата на високи естетически принципи. Без Разумен, Всемогъщ, Щедър Творец - Устроител и Промислител на всичко съществуващо, здравият човешки смисъл отказва да възприема света такъв, какъвто го виждаме и с просто око, и в светлината на последните научни данни. Светът не само е построен, но и се държи от Словото Божие, поради което Божествената красота е неотнимаема от него.
По особен начин това се отнася и към човека. Както цветовете украсяват всяко растение, така и човечеството според Божествения замисъл увенчава дървото на мирозданието. Между тези “цветове” и останалите части от строежа на Вселената съществува много строга, твърда зависимост, наречена в науката “антропен” принцип. Този принцип гласи, че Вселената е приспособена за съществуването на живота и че както законите на физиката, така и началните й параметри са подбрани по начин, който гарантира неговата поява. [Линде А.Д., “Физика элементарных частиц и инфляционная космология”, Москва, Наука, 1990]
Съвременната физика свидетелства: обкръжаващият ни свят е много “чувствителен” към числените значения на универсалните мирови константи, доколкото всички основни особености на реалния свят (размерите на ядрата, на атомите, на планетите, на звездите и т.н.) в крайна сметка се определят от фундаментални постоянни величини. Самото съществуване на света е обусловено от изпълнението на изключително строги съотношения помежду им. Нищожни от човешка гледна точка отклонения от наблюдаваната удивително сложна и невероятно точна числова съразмерност на значенията на мировите константи биха довели до фатални последствия за съществуващата Вселена. Природата й би била такава, че в нея животът ще е невъзможен.

Принципът на жертвената любов

И така, живата и неживата природа са построени на принципа на красотата и съвършенството. Ала в отношенията между различните части на мирозданието се открива и още едно фундаментално начало - принципът на жертвената любов. Сътворението на света е щедър, безкористен дар, в известен смисъл дори жертва от страна на Създателя, тъй като Той не иска нищо от човешка ръка, сякаш има нужда от нещо, но Сам дава на всичко живот и дихание (Деян. 17:25).
Поради това и самото мироздание носи върху себе си печата на тази жертвеност. Неорганичният свят, изтощавайки се, като че ли жертва себе си заради съществуването на растителния свят. Той пък на свой ред жертва себе си заради животинския, доставяйки му храна. Всичко в съвкупност жертвено служи на човека като майка, която го носи в утробата си и отдава всичките си сили в името на своето дете.
Най-великата жертва принесе Сам Бог на Голгота, за да спаси човека за вечния живот.
Защо и за какво съществува човекът? Може ли да живее само за себе си, за собствено удоволствие, неудържимо и хищно изяждайки природните ресурси?
“Представете телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу и това ще бъде вашето духовно служение” (Рим. 12:1), отговаря на този въпрос Св. Писание.
Кръгът се затваря. По този начин целият свят съществува според принципа на жертвената любов и служение. И затова, докато хората се стремят да изпълняват заповедите за любов към Бога и към ближния, ще е оправдано тяхното съществуване и човешкият живот ще има своята цел и смисъл.

О.В. Петренко Размышление физика о тайне творения Вселенной
Превод от руски Марио Коев

Брат ... не можа ли просто да сложиш линк?

нямам линк. статията я имам на компютъра си и не намерих начин, по който да я кача като приложение. Само снимки могат да се качват като приложение. Съжалявам

Мисля, че ще е по-лесно да вярвам, че аз съм най-великият, отколкото да знам, че трябва да ставам по-добър и да се развивам.

Това да си най-великия не ти отнема възможността да ставаш по-велик. За някои хора това да няма никой над теб действително може да бъде спирачка за бъдещо развитие, но по принцип не са свързани нещата.
За себе си винаги гледам с каквото и да се занимавам да подобрявам уменията си в него, което по никакъв начин не мисля че противоречи с това да смятам, че няма по-висша сила от мен. Или по-скоро има - утрешното мен, примерно.

Даже, за да бъдем максимално честни, доста по-голям е шансът да си немотивиран да ставаш по-добър и да се развиваш ако знаеш, че така или иначе си една божия овца, която след едно доста кратко пребиваване тук ще бъде прибрана на небесното поле - на мен поне доста демотивиращо ми звучи. Примирението пред нещо/някой не е двигател на развитие, или поне аз не мога да го видя като такъв - дори точно обратното.

Това да си най-великия не ти отнема възможността да ставаш по-велик. За някои хора това да няма никой над теб действително може да бъде спирачка за бъдещо развитие, но по принцип не са свързани нещата.
За себе си винаги гледам с каквото и да се занимавам да подобрявам уменията си в него, което по никакъв начин не мисля че противоречи с това да смятам, че няма по-висша сила от мен. Или по-скоро има - утрешното мен, примерно.

Даже, за да бъдем максимално честни, доста по-голям е шансът да си немотивиран да ставаш по-добър и да се развиваш ако знаеш, че така или иначе си една божия овца, която след едно доста кратко пребиваване тук ще бъде прибрана на небесното поле - на мен поне доста демотивиращо ми звучи. Примирението пред нещо/някой не е двигател на развитие, или поне аз не мога да го видя като такъв - дори точно обратното.

” Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.”

Т.е. за теб тлението е мотивираща сила ??? Или ти си вечен човек, който няма да остарее и да умре ;) Сигурен ли си, че утрешното ти “Ти” ще го има??? Дори и днешното ти “Ти” го има поради волята на някой друг (родителите ти), и възможностите, които имаш за развитие са заложени в теб (от рождението ти), но не от теб, ти просто си се родил с тях. Какво свое имаш, с което да се похвалиш, освен свободната си воля за избор??? Помисли първо задълбочено преди да отговориш, щото иначе няма смисъл да дискутираме. :)

Ами, ще остареем и умрем, да. Това е в реда на нещата.
Свободната воля е достатъчна, макар че до колко е свободна е друг въпрос. Но пък точно заради това мога да реша дали да вярвам или не в някакви неизвестни висши сили. като станат известни, няма да има нужда да се вярва, тогава ще знаем. Засега само си спекулираме.
nemo, интересно статия имаш по-горе, но ако знаеш колко такива книги и статии съм изчел ;) Точно на същата тема.

Това не ти се получи ...

Еми как ще се получи, като говорим на различни езици ;)

- материята е изградена от частици, които имат както вълнови, така и корпускулярни свойства
- полетата са изградени от частици и имат както вълнови, така и корпускулярни свойства
- токът е процес на насочено движение на електроните (не само, защото има и други видове токове, освен електрически)
- мисълта е процес (нещо като тока ;)), докато байтовете са мярка за количество информация. Т.е., ти ме питаш все едно колко круши са 5 ябълки ;) 
- флашката съхранява данните като потенциална разлика между електрически полета (нули и единици), мозъка съхранява информацията като връзки (вериги) между невроните.
- материалния носител на мисълта в случая се елекромагнитните импулси между невроните
- ако има “нематериален” носител на мисълта, независимо от тялото и мозъка, то това би било някакво поле с определи свойства (материални свойства, както всяко друго поле)
- Бог е нещо материално, защото според сведенията, той може да общува с хората ;) 
- за да си взаимодействат обектите във вселената, те обменят материя (енергията си има материален носител, иначе няма как да се пренася). Бог, освен че ни е създал, след това е и общувал с нас, т.е., той трябва да притежава някои материални свойства ;) 
- ако Бог е дал началото на Вселената, възниква въпроса - къде е бил той преди това, как е възникнал и е съществувал.
- остава открит въпроса и защо е създал вселената

” Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.”

Т.е. за теб тлението е мотивираща сила ??? Или ти си вечен човек, който няма да остарее и да умре ;) Сигурен ли си, че утрешното ти “Ти” ще го има??? Дори и днешното ти “Ти” го има поради волята на някой друг (родителите ти), и възможностите, които имаш за развитие са заложени в теб (от рождението ти), но не от теб, ти просто си се родил с тях. Какво свое имаш, с което да се похвалиш, освен свободната си воля за избор??? Помисли първо задълбочено преди да отговориш, щото иначе няма смисъл да дискутираме. :)

Първо, за мен тлението е мотивираща сила АКО цитатът, който си сложил не е пълна глупост, нали ;) Да се цитират такива текстове в такава дискусия като аргумент е малко неуместно, защото да, ако аз смятам че това което си цитирал има някакъв смисъл нямаше да има дискусия. Не може да се използват за аргумент именно цитатите, които се отхвърлят от другата страна и които ти се опитваш да защититиш по някакъв начин.
Вечен не съм, и ще си остарея и ще си умра - след това има една чамова дъска и няколко червея и това е. И за мен, и за теб ;) Да сееш в духа може да се разгледа като оставянето на нещо след теб, което евентуално ще те “обезсмърти” - така съм съгласен, но файдата като цяло е 0 заради споменатата чамова дъска, която ще ти ограничава пространството :D
Възможностите ми за развитие както на всички останали са неограничени и да, раждаме се с тях - какъв е проблемът тук?

Мисля, че ще е по-лесно да вярвам, че аз съм най-великият, отколкото да знам, че трябва да ставам по-добър и да се развивам.

Това да си най-великия не ти отнема възможността да ставаш по-велик. За някои хора това да няма никой над теб действително може да бъде спирачка за бъдещо развитие, но по принцип не са свързани нещата.
За себе си винаги гледам с каквото и да се занимавам да подобрявам уменията си в него, което по никакъв начин не мисля че противоречи с това да смятам, че няма по-висша сила от мен. Или по-скоро има - утрешното мен, примерно.

Даже, за да бъдем максимално честни, доста по-голям е шансът да си немотивиран да ставаш по-добър и да се развиваш ако знаеш, че така или иначе си една божия овца, която след едно доста кратко пребиваване тук ще бъде прибрана на небесното поле - на мен поне доста демотивиращо ми звучи. Примирението пред нещо/някой не е двигател на развитие, или поне аз не мога да го видя като такъв - дори точно обратното.

Май, си прав ...
Петко К благодаря ти за хубавия и изчерпателен отговор.

Ами, ще остареем и умрем, да. Това е в реда на нещата.
Свободната воля е достатъчна, макар че до колко е свободна е друг въпрос. Но пък точно заради това мога да реша дали да вярвам или не в някакви неизвестни висши сили. като станат известни, няма да има нужда да се вярва, тогава ще знаем. Засега само си спекулираме.
nemo, интересно статия имаш по-горе, но ако знаеш колко такива книги и статии съм изчел ;) Точно на същата тема.

- Бог е нещо материално, защото според сведенията, той може да общува с хората ;) 
- за да си взаимодействат обектите във вселената, те обменят материя (енергията си има материален носител, иначе няма как да се пренася). Бог, освен че ни е създал, след това е и общувал с нас, т.е., той трябва да притежава някои материални свойства ;) 
- ако Бог е дал началото на Вселената, възниква въпроса - къде е бил той преди това, как е възникнал и е съществувал.
- остава открит въпроса и защо е създал вселената

Петко здравей,  винаги ми е приятно да отговарям на мислещи хора :) Свободна воля имаме, друг е въпроса, дали го съзнаваме и дали съзнаваме за всички въздействия върху свободната ни воля, които се мъчат да я ограничат. Но така или иначе това със сигурност го имаме. Имаме правото на избор и ако не позволим да ни манипулират волята ни ще си остане свободна. Затова и всеки може да избира да вярва или да не вярва в Бог примерно.
Бог е безначален. Ако би имал начало не би бил Бог. Тогава би имало някое друго висше същество, което да го е създало и то би могло да се нарече Бог. Т.е., когато говорим за Бог имаме предвид това безначално, висше същество, чието съществуване не е обусловено от нищо извън него, което съществува благодарение на себе си и е извън времето. Няма много Богове. Може да има само един Бог. По пътя на логиката се стига лесно до извода.
Бог е създал вселената единствено по собствената си воля, ex nihilo (от нищо), чрез словото/мисълта си (мисълта се изразява чрез словото, не могат да се разделят), и е одухотворил всичко чрез духа си. Това са трите ипостаси на Бога. Затова казваме, че е троичен. Няма три божества, а едно божество, с една същност, която има три проявления. А е сътворил света поради любовта си - затова и казваме, че Бог е любов. От момента на сътворението, говорим за понятието време. Защото преди сътворението, време не е имало като измерение. Затова и Бог е безначален и безкраен, той е извън времето и го обхваща, той е извън простраството и го прониква. Той е простата материя, която изгражда всичко, затова казваме, че прониква пространството. Той съдържа в себе си всички качества на материята, които ние познаваме, но поради простотата си сам е непознаваем. Не можем да обясним същността му, но можем да направим извод за нея чрез изучаването на творението. Затова, както и ти казах вярата и науката вървят ръка за ръка. Вярата не отрича науката и знанието. Тя ги води. Не мога да вярвам, че автобуса съществува, когато мога да го видя, т.е. няма нужда да вярвам в нещо, което реално виждам и мога да пипна (това го казвам, за да подчертая нелогичността на твърдението “вярвам в това, което виждам”) Там където свършва знанието, там започва вярата. А “вярата е жива представа на това, на което се надяваме и разкриване на онова, което не се вижда”.

Възможностите ми за развитие както на всички останали са неограничени и да, раждаме се с тях - какъв е проблемът тук?

Цитатите са само за илюстрация :).  А по отношение на горното, хм :) , възможностите за развитие на всеки индивид - физически и интелектуални са генетично заложени и от там генетично ограничени. В никой случай не са неограничени. Самият ни живот е ограничен във времето и пространството. Т.е. както и да го погледнем, сме ограничени, но въпреки това говорим за свобода ;) Според мен истинската свобода за човека идва само от вярата, че той е “образ и подобие” на Бога. В другия случай има чамова дъска и червеи, “това е толкоз просто и логично” :) А следата във времето ще се изгуби “както сълзите в дъжда” ;) .
Но ако вярваме, че сме образ и подобие на Бога и сме призвани за възстановим този образ и подобие (което е смисъла на живота на човека, според православието) то тогава сме истински неограничени, защото възстановяването на образа и подобието ни въздигат до висотата на Бога, не по същност, а по благодат, т.е Бог ни е дал тази възможност, стига ние да я пожелаем. И избора е наш. Затова и свободната воля е това, което ни отличава от животното. Бог не ни насилва за нищо (не сме овце, които вървят, където ги водят). Той приема избора ни какъвто и да е той - да се стремим към него или да се отдалечаваме от него. Свободни сме сами да решим. А кой какво ще реши е въпрос на личен избор. Ти сам си решаваш кое според теб те прави свободен и неограничен. Но както казах и вчера - и двамата ще умрем и двамата ще сме удовлетворени от живота си, защото и двамата ще сме живяли според убежденията си и вярата си. Но в твоя случай ти виждаш чамова дъска и червеи, а аз виждам висотата и неограничеността на Бога. :)

Възможностите за развитие, колкото и да са генетично заложени, дотук никой още не ги е изпълнил изцяло (дори за половината имам съмнения, на една четвърт в най-добрия случай бих се съгласил донякъде :) ). Така че да се разглежда като ограничение това е безсмислено - единственото ти ограничение е споменатият от теб живот, тоест времево-пространственото ограничение. За него си прав.
Само че, в каквото и да вярваш, дали че си образ и подобие на бога, или че си самия бог, или че няма бог - обективната физическа действителност ще бъде с абсолютно еднаква продължителност. Така че ти си също толкова ограничен във възстановяването на образа на бога, колкото съм и аз в превръщането си в един по-голям бог, образно казано :)

А това какво виждаш за “след това” - с последното изречение не си много прав. Ти може и да виждаш висотата и неограничеността на бога, но аз със сигурност не я виждам тая дъска. Времето, което прекарвам в мислене за нея е толкова несъществено, че .. реално може да се каже, че не се е случвало - имам си други работи, които да свърша, точно защото смятам, че ми е ограничено времето. А виждането на бога като вариант за “след това” малко или много прави човека далеч по-ленив в “земния му път” - и аз да смятах, че после ме чака бог да си ме прибере при него и да ми е хубаво, и аз нямаше да си давам толкова зор ... и ако накрая се окаже, че не е имало никой, шансът да се “обезсмърти” този, дето не е вярвал, е доста по-голям, защото най-вероятно ще е свършил доста повече неща (щом това те влече де, на мен не ми пука чак толкова).

Ако не можеш да приемеш мисълта, че си тук просто за определено време, и преди и след това няма нищо (просто нищо, колкото и да е трудно за представяне), и ако не можеш да поемеш сам върху себе си отговорността какво ще направиш с това време - това е да си слаб. Ако си слаб - имаш нужда от бог, защото през другата призма светът изглежда коренно различно и там слабостта ти не съществува, защото просто няма нужда да поемаш нито отговорността, нито въпросната тежка мисъл. Далеч по-неприятно е да смяташ така, но за себе си смятам, че съм достатъчно силен за да мога да вярвам в това, за което има доказателства, а не в това, което би ми било приятно (и лесно). Иначе в бог съм готов да повярвам на момента, в който ми бъде доказано - не го отричам от фанатизъм.

Ако нещо е доказано, то за каква вяра говорим :). Тогава няма вяра, има знание. Не трябва да се бъркат двете неща.
Да, живота ни е тук и сега и това е времето, в което бихме могли да възстановим образа и подобието, та да получим чрез това изпълнението на обещанието за безсмъртие :). Грешиш ако мислиш, че мога да си позволя да съм ленив и да се осланям, че само вярата ми, ще ми донесе обещаното, напротив точно обратното. Трябва да се трудя непрестанно и да работя за постигането на това, в което вярвам. В противен случай, напразна би била вярата ми. А и не знам деня и часа, в който ще си отида от тук, за да мога да си позволя да съм ленив и да си губя времето дори и една секунда.
Да не се стремиш да постигнеш божествеността (обожение) наистина е липса на отговорност. Да се живее според желанията на тялото и да се самовеличаем колко сме велики, наистина е признак на слабост. Защото всяко самозаблуждение е признак на слабост.
Човешките заложби, колкото и да са големи не са безкрайни. Дори и само 1 % от тях да са проявени, то това вече е мярка, т.е. има граница. Науката, на която се опираш, не твърди, че човек е с безкрайни възможности, напротив, твърди обратното :) Така че ти самият, вярвайки в безкрайността на човешките възможности и допускайки идеята за божественост на човека, вече вярваш донякъде в това, в което вярвам и аз. Просто Егото ти се чувства погъделичкано от идеята, че ти може да си Бог. Да, може! И аз казвам същото. Разликата е, че ти вярваш в божествеността на човека по същност, докато аз вярвам в божествеността на човека по благодат. По същност, човек няма как да е божествен, след като се ражда и умира. Самата идея за божественост изключва от себе си идеята за подвластност на времето, т.е. няма как човек да е бог по същност. Ако пък просто се раждаме и умираме, дори и със 100 % развити възможности, то какъв е смисъла от съществуването при положение, че нищо не остава. Няма смисъл. Самите възможности като такива, не могат да са смисъл ако нищо не остава във времето. Не възможностите на човека го правят човек. И най-възвишеният и най-низкият човек имат една и съща същност. И най-добрият и най-лошият имат една и съща същност. И този с най-развити способности има същата същност като този, с най-слабо развитите способности. Всички са хора. Следователно няма как възможностите да определят смисъла на съществуването. Трябва да го потърсим някъде другаде... :)

И един анекдот:

Човекът се развил неимоверно, достигнал невиждани висоти в развитието на способностите си и на науката и създал човек от пръст. Отишъл при Бог и му казал: “И аз вече мога да създам човек от пръст”. Бог му отвърнал: “Много добре. Покажи ми!”
Човекът се навел, взел пръст и започнал да създава нов човек. Тогава Бог го спрял и му казал: “А, не. Тази пръст е моя. Първо трябва да си направиш твоя пръст.”

Твоя си работа в какво вярваш. Етерални нематериални сили не отричам, отвъд мен са, но като че ли и пряко не съм се сблъсквал с такива, затова съм и неутрален. Не знаем със сигурност има ли ги, няма ли ги... И с причина - я невежие, някакъв тип незрялост, я изобщо не съществуват, или добре се крият. ИЛИ СА ЯПОНЦИ!!! Но в крайна сметка, според бестселъра на Хазяйна, той е толкова могъщ, че нищо не му пречи да завърти нещата в негова полза така, че и да искаме, да не можем да го докажем на небето ли е, или в главите ни. Все пак е създал вселената и всичко познато ни. С щракване на пръстите може да е невидим за разума и очите ни до края на съществуването. За мен това, че не ще да се покаже е достатъчен мотив да не му ходя по задника. Както пеят братята Ван Хейлън “Ако греша, на драго сърце ще си платя, но ако съм прав, да знаеш - ще се разчуе”. Пък и да се покаже, ще му живея по правилата от страх, не от любов.

едит: Ехее, докато напиша, нова тема подхванахте.

Никой сериозно трениращ няма да пости.

Никой сериозно трениращ няма да пости.

Твърде категорично мнение. Все едно, който иска да пости, не тренира сериозно

Никой сериозно трениращ няма да пости.

Ами аз считам, че съм сериозно трениращ човек. Поне за последните 28 години, макар и понякога да съм намалял тренировките до минимум никога не съм спирал. Постите не пречат на тренировките, но човек трябва да знае защо пости и какъв е смисъла. Да се отрича нещо, което човек не знае и не иска да научи какво е, няма смисъл. Нека обменяме идеи, но да не даваме категорични мнения. Така всеки ще получи полза за себе си, обогатявайки се с идеите на другите и осмисляйки своите по-добре. :)

За мен сериозно трениращ и ядящ месо вървят ръка за ръка.Ако се тренира за тонус може да си постиш колкото искаш.Хората които ядат месо имат по-високо ниво на тестостерона,а от там следва и повече мускулна маса.Аз постигам вътрешен мир като изглеждам както аз искам,а без да ям месо това няма как да стане.Оставям разсъжденията на вас,аз съм направил моя избор!

За мен сериозно трениращ и ядящ месо вървят ръка за ръка.Ако се тренира за тонус може да си постиш колкото искаш.Хората които ядат месо имат по-високо ниво на тестостерона,а от там следва и повече мускулна маса.Аз постигам вътрешен мир като изглеждам както аз искам,а без да ям месо това няма как да стане.Оставям разсъжденията на вас,аз съм направил моя избор!

Ами като си толкова сериозно трениращ и си толкова категоричен кажи какви спортни постижения имаш в спортната си кариера. Въобще професионално занимавал ли си се със спорт? Дай да видим, че да знаем на какво се базира тази категоричност. ;) Пък после ще преценим. :)

За мен сериозно трениращ и ядящ месо вървят ръка за ръка.Ако се тренира за тонус може да си постиш колкото искаш.Хората които ядат месо имат по-високо ниво на тестостерона,а от там следва и повече мускулна маса.Аз постигам вътрешен мир като изглеждам както аз искам,а без да ям месо това няма как да стане.Оставям разсъжденията на вас,аз съм направил моя избор!

Ами като си толкова сериозно трениращ и си толкова категоричен кажи какви спортни постижения имаш в спортната си кариера. Въобще професионално занимавал ли си се със спорт? Дай да видим, че да знаем на какво се базира тази категоричност. ;) Пък после ще преценим. :)

Няма нужда. Това няма да промени нищо. Живо и здраво да е момчето, има си лично мнение и си го отстоява.
Вместо това ще ви разкажа как се преебах снощи. Отиваме с приятелката ми в едно заведенение стил “Bar and Dinner” да пиинем по нещо. Тогава ми се беше преебало яденето за деня и бях гладен, та реших да си поръчам едно ризото със зеленчуци, с идеята ми, че ще получа варен ориз със зеленчуци. Мацката не искаше нищо освен някакво фрапе.
Поръчвам аз и след 15 минути ми идват 200грама ориз със сметана и настърган, разтопен кашкавал отгоре .... Лелееее,позасмях се малко и се примирих. “Айдо мило едно ризото да хапнеш”. Та мацката хапна ризото за 10лв. аз си пих чайчето, и си скубех косите.
След това нещо, вече не ми се поръчваше, пък и заведението си беше малко по-скъпичко, та си хванахме якенцата и си тръгнахме.
Да ви е за урок, като сте на диета и идете на ресторант - питайте!