Anelia: Много OFF Season

Днес ме мързи да пиша храна, само ще отбележа някои крайпътни камъни.
Тренировка: 1 час велоергометър: 2 пъти табата, само че вместо по 4 мин, карах по 5. Ей, това бяха най-дългите ми 20 секунди и после най-късите ми 10. Преди това бях пила Л-карнитин, яко се ля пот от мен.
Днес е последният ден от месец март, статистиката за месеца отчита 1025км, но тук броя километрите и на велоергометъра, но не броя километрите до и от работа (на колело).
Утре почивам, защото в събота ме чакат едни 200 км по ей този маршрут: 

Всеки път като ти отворя дневника и ми иде да се скрия в някоя миша дупка :D
1025км (whew) Завиждам ти благородно искам и аз да минавам по толкова...няма къде :(

Днес карах с 14 килограмов байк (+още 1,5 л вода):
210,5 км (без да броя още към 7 км от гарата до дома)
9ч05м чисто каране
23,1 км/ч средна скорост
132 среден пулс, 160 максимален
2674 Ckal за тренировката (това е относително де)
Снимки нямам, защото не си носих фотото. Другите правиха и като ми пратят, може да кача.
Това ми е най-дългото каране досега, може и повече, но като че ли няма смисъл. Не се скапах, защото както се вижда, не вдигах много пулса и направих една голяма почивка от около час+още 2-3 по 5 мин докато ми заверяваха картона.

Офф пак проблеми с бързото наспиване. Сега пия Л-карнитин, който бързичко би трябвало да възстановява. Е добре де, но чак толкова бързо, че 4 часа сън след 200 км и да се събуждам наспана просто не е реално. Да приемем, че днес съм преуморена, ок. Но и в другите дни само с 1 час тренировка на ден пак ми се случваше. Следобяд не страдам от липса на енергия, не ми се доспива.
Днес ще карам съвсем мъничко и леко колело и следват 3 дни пълна почивка.

Аниииии 9ч и 5мин каране ти ме разбиииииииииииии.
Ти си  Желязната лейди......

Невероятно :) Браво! То да не знае какво да каже човек :)

Днес карах с 14 килограмов байк (+още 1,5 л вода):
210,5 км (без да броя още към 7 км от гарата до дома)
9ч05м чисто каране
...
Офф пак проблеми с бързото наспиване. Сега пия Л-карнитин, който бързичко би трябвало да възстановява. Е добре де, но чак толкова бързо, че 4 часа сън след 200 км и да се събуждам наспана просто не е реално. Да приемем, че днес съм преуморена, ок. Но и в другите дни само с 1 час тренировка на ден пак ми се случваше. Следобяд не страдам от липса на енергия, не ми се доспива.
Днес ще карам съвсем мъничко и леко колело и следват 3 дни пълна почивка.

Мен рекорда ми е около 75 км, изминати в един ден...но за съжаление скоро не съм си намирала компания за по-дълги “разходки” за да проверя дали ще се справя. :)

За наспиването не се оплаквай - аз имам обратния проблем - с или без Лкарнитин, не мога да се наспя и това е!! :(

Цък и цък за снимки.
Офф вчера и днес не знам колко нещо съм погълнала... Осъзнавам дори без да смятам калории, че далеч прехвърлям тези, които изгорих, но явно тялото иска да се презапаси в случай, че скоро го подложа пак на такива екстремизми :( Каква полза, че пия Л-карнитин като днес не съм спряла да ям, че и 2 бири заминаха.
Днес час и 15 мин съвсем леко каране в дъжд.

210,5 км (без да броя още към 7 км от гарата до дома)
9ч05м чисто каране...

    Ти ми разби чувството за хумор направо! Някой хора след такова дълго пътуване се нуждаят от поне половин ден почивка. Под “пътуване” имам предвид ПЪТУВАНЕ С АВТОБУС. Да съм ясен, за да не стане някоя грешка :D.
    Е тука няма как да не перефразирам едни култови фрази, на покойния вече Георги Русев, от филма “Оркестър без име”:  “Ани, стига бе бате с тоя байк! Ми то едно време на война ходихме, пък германците пострелят, пострелят, па спрат. Ти цял ден...То и летните билдери отказа вече!” :D

9 (словом - девет!) часа каране и над 200 (словом двеста!) километра пробег!
Иска ми се повече хора да видят това! Брависимо! (muscle)

Всъщност това е дори сравнително къса маратонска дистанция. На мероприятието (наречено бревет) имаше още 3 жени и доста други хора (дори пенсионери) и всички си завършиха нормално. Бреветите са несъстезателни и при тях всеки, който мине часовата контрола в даденото време е победител. Направени са за непрофесионалисти. Там си беше разходка. Хапваш малко и продължаваш и така в компания минават неусетно километрите.
Истинските ми изпитания предстоят и са в планинското колоездене, където натоварването е много по-различно и по-голямо. Освен това има много фактори, които ако не предвидиш и те прецакват. Така че предизвикателствата тепърва предстоят и наистина нямам търпение :)

Браво, Нели! Явно влизаш във форма. Моят рекорд е 175 км. за 8 часа, но с планински байк. Жалко, че не си в София, за да си правим заедно планински турове. Витоша дава много възможности за разнообразни маршрути и щеше да ти е интересно.

Ами и аз бях с планински байк :) 203 мм диск на спирачката отпред :D Вилка 130 ход, добре че по средата на маршрута се сетих да я сгъна на 80.
Засега нямам намерение да си вземам шосейно. И с байка става, просто малко по-бавно.
В софийско има много групи, които карат и винаги можеш да си намериш компания според вкуса и възможностите.

Тези дни нямах тренировки и сметнах безпредметно да пиша храна. Диетата ми в последно време се изразява в по-лека вечеря. Обикновено салата и бира. Вчера направих час каране с колелото в малко кал и в следствие смених гумите с по-рошави, защото ще карам основно в гората, а не както досега по асфалт. Пих и Л-карнитин. Както споменах в една друга тема, изтръпват ми ръцете от него. Но не е нещо чак толкова неприятно, продължавам го.

Тези дни имах непрекъснато тренировки. Събота явно съм си пребила краката от умора и днес едва се довлякох до дома. На всичко отгоре карах в силен насрещен вятър и със спаднали гуми. Утре почивка.
Храната през уикенда беше отлична: на село при мама с много салати, свински пържоли, кокошка, баница, охлювена чорба, селски хляб. Иначе пия Л-карнитин който ме знае...
Преди малко готвих копривена чорба със застройка и фиде. Сложих и извара на моята чиния.

Тези дни правя интервални тренировки. Вчера и днес бях на велоергометър, че зимата пак ни застигна.
Днес докато си въртях педалите и от прозореца гледах момчета с униформи и автомати как бягат в дъжда. Днес беше частта бягане от военния трибой. Страшно мотивиращо, защото хората не се спряха нито в дъжд, нито в сняг, а си тичаха.
Имам леко намаление в килограмите, но не го броя, защото си варират така или иначе и не смея да се радвам. Но кардио на гладно с кафе и карнитин ми се отразява пер-фект-но. Направих си една снимка, довечера ще я пусна ;)

Днес не тренирах. Мога една снимка да пусна от вчера :)

Много добре изглеждаш Ани! Браво!

Браво!
(Между другото, никога не бих казала, че си раждала - коремът ти е в супер форма (y))

Благодаря :) Но май е време да престана да снимам само частите, в които съм добре. Трябва да снимам и малко краката, които освен мускул, имат и доста сланина, но това си ми е особеност и трябва да съм явно много много нисък % мазнини, за да ги изчистя и тях.

Благодаря :) Но май е време да престана да снимам само частите, в които съм добре. Трябва да снимам и малко краката, които освен мускул, имат и доста сланина, но това си ми е особеност и трябва да съм явно много много нисък % мазнини, за да ги изчистя и тях.

Ани, точно върху омазнямането на бедрата разсъждавах тези дни. Уж няма логика при непрекъснато трениране на крака, точно там да има мазно, а пък в другите части да няма, но всъщност попаднах на едни коментари на фитнес инструктор/да ме прощава ама забравих кой/ и се оказа че логика има. Поне за мен е някак достоверна информация. Та излиза че при непрекъснато кръвоснабдяване на определени области при теб крака при някой корем и т.н, точно там се набиват мазнините освободени при натоварването, тоест ти не се омазняващ реално, а се получава неправилно разпределение на мазнините. И верно съм забелязала, че като спра да тренирам крака и дори намаля кардиото и ходенето, някак се изчистват. Само дето не си представям да спра да тичам и ходя, нито пък ти да караш :D

Хелоу след доста прекъсване. Мина първото ми състезание за сезона. Малко съм разочарована от себе си, защото почти нямах конкуренция, първото място ми беше гарантирано и леко се отпуснах по средата на състезанието. Към 20 мин си карах не достатъчно състезателно, а исках да доказвам на себе си как мога да бъда “хард” нон-стоп и как това ще е една мега яка тренировка. Имах и загубвания поради особености на цвета на косата ми, но не големи: около километър само. Подобрила съм си времето от миналата година на същото трасе, но има още какво да се желае.
Новините при мен са, че имам нова бойна машина, която е с цели 3 килограма по-лека от старата. Още не съм я пробвала обаче и нямам търпение вече. Аз не успях да отслабна и реших, че е по-лесно колелото да отслабне :D не съм пила Л-карнитин отдавна, не исках да рискувам на състезанието да ми изтръпнат ръцете.
Днес се чувствам отпочинала физически, но психически се натоварих с доста работа и сега почивам по пижама.
That’s all folks. Все по-трудно намирам сили да пиша във фитнес форум, когато не тренирам с щанга и когато храната ми не е само месо, овес, салата и яйца, а се промъкват бири, сандвичи, вафли...

Анелия, здравей! :)

Първо, съдейки по снимките, си в отлична форма и те поздравявам за това. :) Второ, във фитнес форумите пишат хора, (не машини :)), които си имат “забежки” от фитнес - храненето от време на време, мисля че е повече от нормално. Трето, останах с впечатлението, че си сериозен спортист, следователно ти имаш нужда от МНОГО енергия, която не абсолютно винаги може да се достави от яйца и ориз, знаеш го. Четвърто, сигурна съм, че когато си се хранил по определен начин дълго време, настъпва в някои моменти нещо като психическа умора и затова сега си “почиваш” с вафли и сандвичи.

Мен лично ме мотивират постовете ти и само мога да си пожелая да постигна ако не твоята форма (че съм на светлинни години от нея :)), то твоя спортен дух.

Така че, пиши :) Всеки има и по-слаби дни (или седмици) :)

A-a-a, не така, Ани : )
Форумът не е за тренировки с щанги, така че да не ти минават еретични мисли през главата.
Въпросът, скъпа Ани, опира до това, че ти си един страхотен пример за подражание и в известен смисъл ти и дневникът ти изпълнявате социална функция, което не може да се каже за всички потребители и дневници. Изобщо не е въпросът в нездравословните бири и сандвичи. Аз на всеки твой пост ти свалям шапка - малко са жените като теб.
Честита ти придобивка! Аз съвсем лаически съм чувала, че теглото на вашите велосипеди е от особено значение; допускам, че 3 кг. разлика са доста и веднага ще го усетиш.
Между другото, със смяната на цвета на косата изчезват и произтичащите от него забавни и не толкова забавни изживявания! :D
Поздрави!

Мхм, цветът ми е естествен и дори да скрия очевидното, то отдолу истината винаги прозира :D
Сега започвам да се образовам в дисциплината ориентиране и се надявам да ми помага в подобни ситуации :)
Да не пропусна: СНИМКИ

Христос възкресе!
В последно време тренирам за един маратон тази неделя. Много е важен за мен лично. Това е една мечта в последните 2 години и сега ще си я осъществя. Надявам се, освен от разходката, да съм доволна и от състезанието. Подготовката ми включва свикване с новото колело, малко техника и тази седмица ще имам 3-4 карания още преди състезанието.
Храната е супер: много яйца, агнешко и салати. Е, бирата върви към агнешкото (blush). Забелязвам обаче, че в последно време ми се налага да правя фастинг над 12 часа. Просто се появява някакъв период, в който не ми се яде. Оня ден това беше след като се наобядвах и после не съм вечеряла нищо та чак до сутринта, а това е нещо невиждано за мен. А може би наведнъж съм поела повече калории и тялото си казва кога му е достатъчно.
Хубав почивен и празничен ден! (sun)

Я, днес да напиша меню, че си го харесвам.

9:30 80 гр. мюсли, 1/2 кофичка кис. мляко
11:30-14:00 XC (планинско колоездене), + малко интервали в началото на асфалт
12:30 банан
14:00 кафяв ориз с лапад, 1/2 буркан домашно овче мляко
16:00 зелена салата, 2 яйца, агнешки дреболии
17:30 морков
19:30 скумрия на фурна, салата домати и краставици

Това е. Без бири, без цаци, без боклуци, само 2 хапки кадаиф веднага след каране докато се стопли ориза.

Хай :)
Дори на път през целия ден, имах много добро меню:
7:00 50 гр, мюсли, 1/2 кофичка кис. мляко
10:00 50 гр. мюсли, 1/2 кофичка кис. мляко, 1 банан
12:30 2 принцеси с яйце и сирене
15:30 1 банан
19:00 2 бири (е, тук е издънката)
20:30 1/2 порция империалски ориз, 1/2 консерва риба тон, 80 гр. изсушени маслини, 1 краставица
Поздрави от Гърция ;)

Да вземеш некоя награда от състезанието, че да не те привикват после по ОФ-линия в Районния Комитет на Партията.;)

Тук ще споделя малко за Тасос. Първо за Гърция: хубава е, но от България по-хубаво няма хехе. Шегата настрана, но ми стана доста тъжно като видях цялата инфраструктура, реклама, туристически бизнес и въобще всичко, което притежават гърците, а на нас не ни достига толкова много. От хората останах разочарована: повечето, с които се сблъсках бяха тип селски тарикати, не ми хареса отношението им, физиономиите им и начина им на правене на бизнес. Само каката от Вила Мария беше много усмихнат и приятелски настроен човек, пак бих отседнала там само заради отношението й към гостите
Организацията на състезанието беше долу-горе добра. Имаше големи закъснения за награждаването на шосейните колоездачи, което исках да гледам, но не издържах над час чакане. Също така техническата конференция за МТБ не се проведе навреме. Иначе трасето беше чудесно маркирано, имаше много хора по трасето да помагат и като цяло всичко беше на ниво.
Самото състезание за мен беше доста тежко. Бях тръгнала с ясната цел да се боря със зъби и нокти за челни места и го направих. От сутринта ми беше изключително нервно и на старта усещах мускулите си гумени именно поради предстартовата треска. Но когато започна дъъългото изкачване всичко си дойде на място и станах една машина с бутала вместо крака и всичко беше наред, излязох първа от всички жени. Скинито катери като звяр, много съм доволна от новото леко колело Скоро обаче се наложи да сляза да бутам, защото бях на предела и не знаех колко продължава този най-стръмен участък. Ако познавах терена, щях да се напъна и да го изкарам, но не ми се рискуваше. В този момент гъркинята ме задмина и повече не я видях. Продължих с моето темпо нагоре до върха, където стана доста хладно и за щастие поразхлади сгорещените участници. Започна много камениста и технична част. Предпочетох да бутам надолу, както и всички останали, които видях там. Сигурно е имало хора да са го карали, но едва ли са били много. Ходенето по стръмни камъни с шпайкове не ми е първа природа и там може би съм се позабавила повечко. След този техничен участък следваше много дълго спускане, където Краси Великов ме задмина за пореден път. По средата на спускането едва се усетих, че съм със заключена вилка, но това така или иначе не ми пречеше особено. Спускането беше скоростно, но не и технично, така че спирачки ползвах само при завоите. Все пак не му отпуснах много края, защото с над 30 км/ч се пада болезнено. В края на спускането и когато наближихме едно селце, една румънка ме застигна и усетих, че от тук насетне нещата ще загрубеят. Бях права. Имаше участъци в селото по едни ужасни павета, по които колелото почти не се движи, а камъните само ти набива седалката в г**а и боли адски много. В същото време румънката дори ме изпревари. Измъкнахме се от камъните и на асфалта в селото нагоре реших да приложа малко тактика и да й „дишам във врата”. Обаче усетих, че имам сила и катеря доста по-добре, така че я оставих зад мен и от тогава започна яката гонка. След дългото спускане, сега вече ми беше трудно да катеря, усещах умора, но през цялото време си мислех как моят син отдавна ми врънка за купа за 2-ро място в колекцията и как ще му направя този подарък. По едно време нямаше никой и дори произнесох името му на глас няколко пъти. Може да ви се стори налудничаво, но ми подейства и отново успях да се освестя и дръпнах още напред така че когато дойде спускането по дългия сингъл трак и виражчетата, аз бях запушила румънката, която спускаше по-бързо от мен, но при 10 см пътечка нямаше никакъв шанс за изпреварване. Аз използвах времето да почивам, за да имам сили за последен спринт. Последваха няколко минавания през една река, където се започва с късо стръмно спускане, прецапване през реката и после късо остро качване. Смея да твърдя, че там се справих добре, уцелвах скоростите перфектно и само на едно преминаване слязох от колелото. Тук бяхме заедно с румънката, тя изглеждаше доста изморена вече. Предложи ми да караме заедно и да пресечем финала заедно, което много ме озадачи. Все пак сме на състезание и сме там да борим за време, а не, за да си държим ръцете накрая. Казах „Ок, летс гоу” и напънах яко. Като иска да финишираме заедно, да кара с мен, хехехехе. Стигнахме до финалното спускане, което бях разучила предния ден и дори си знаех линията на минаване и въпреки че предния ден именно то ме беше уплашило с липсата на всякакво сцепление на гумите ми, на самото състезание се справих много добре и тръгнах да спринтирам по равното през вилите. Следваха 3-4 километра само равно. Обърнах се и видях, че румънката се е отказала дори да ме гони. Все пак имах сили и спринтирах към финала. Тази гонка направи състезанието наистина интересно и за мен, и за нея и накрая съвсем спортментски се поздравихме и си благодарихме за тръпката. Нейният коментар беше „You almost killed me” и това искрено ме зарадва.
Свършиха състезанията, натоварихме се пак и обратно в нашата държава със сивите къщи и пътища като през средновековието. Но си е у дома и е хубаво.
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха. На Нико и Цуцо за подбора на това чудесно колело. На Стоян и баща му за транспорта и логистичната подкрепа. На Борко и Митака, на които висях на врата с технически проблеми. На СКАТ-аджийте за настроението. На всички, които ми стискаха палци.
Ако сте изчели цялото ми писание, заслужавате награда СНИМКИ

Браво, Шампионке! (rock)

...По едно време нямаше никой и дори произнесох името му на глас няколко пъти. Може да ви се стори налудничаво, но ми подейства...

Действа! Проверено е!

След дългото спускане, сега вече ми беше трудно да катеря, усещах умора, но през цялото време си мислех как моят син отдавна ми врънка за купа за 2-ро място в колекцията и как ще му направя този подарък.

Еми крайно време беше. Радвам се, че не си се поддала на провокациите от гръцка страна като вчерашната стачка, имаща единствено за цел да те откаже от състезанието.
Поздрави за резултата!!!

Браво за постижението ;)  много хубави снимки ;)

Истинско вдъхновение си, Ани! Поздравления!

Браво, Нели!
Отесня ти България и започна да мачкаш и комшиите. Както е тръгнало, може да те видим на европейско или световно.

В понеделник правих възстановително каране и вторник и сряда почивах. Освен, че трябва да се почива след голямо натоварване, и времето беше дъждовно. Да ви кажа честно, не знам другите около мен как са ме изтраяли, защото и аз трудно се понасях. Цялата се подух (вероятно от един боб), наложи се чак да пия Мезим Форте. Наистина вече трябва да престана да го ям тотално.
Днес най-после успях да покарам сутринта и вече се чувствам нов човек. Реших да не ходя в Румъния на състезание поради равния и скучен терен на мероприятието. Вместо това заминавам на Сопот с приятели. Ще си взема колелото, няма да се състезавам, но ще е доста по-интересно. Така че засега включвам малко забавления вместо само бъхтане.
Храната е ок.

Прекъснах воденето на дневник, режимът ми лятото става доста хаотичен и не мога да систематизирам нещата. Тренировките са различни според състезанията, които ми предстоят в съчетание с повече възстановяване (почивка де).
Тази неделя имах едно състезание и съм със смесени чувства след него. От една страна не се чувствах силна, от друга: времената и общото ми класиране са добре. Имах проблем с техниката на каране, които щях да елиминирам ако имах един ден предварително по трасето. Беше изключително горещо и на моменти се налагаше да забавям малко, защото имах чувството, че главата ми ще гръмне.
Този уикенд съм на маратон 70 км в Румъния, надявам се силно на подиум, тъй като по принцип съм издържлива. От друга страна Румъния не е България и има доста силни колоездачки. Отново ще заложа на сигурно преминаване по трасето, без излишни рискове.
Храната ми се колебае отново на периоди с “чисто” и добро хранене и периоди на “отпускане” с бири и мезета, след което горчиво съжалявам, защото веднага се подувам и качвам 1 кг, който ми тежи.
Усещам липсата на занимания с тежести в горната част на тялото, чувствам го без мускулен тонус и отпуснато. Не правя нищо по въпроса.
Поздрави на всички в този чудесен форум (sun)

Поздрави и на теб, шампионке, и успех на състезанието!

Мхм, поредното състезание мина с доста нисък пулс. Това значи само едно: време е за почивка. Все още не съм много наясно със състезателния ми календар за юни и засега планирам нещата като да нямам състезания пък да видим ако се появи изненада какво ще правя в последния момент. Та значи намалям колоезденето, за да починат мускулите на краката, минавам на нещо като въглехидратна ротация и след малко отивам да направя малко упражнения за горна част, а след това високо интензивно бягане по стъпалата. Като за начало смятам да заровя дълбоко егото си и да започна с мааалки тежести.

Мхм, поредното състезание мина с доста нисък пулс. Това значи само едно: време е за почивка...

Дефинирай “много нисък пулс”, моля.
Не би ли трябвало да е обратното?  При преумора да повишиш средните нива на пулса? Случвало ми се е при сериозно претоварване на състезание, няколко часа по-късно все още да поддържам висок (като за покой) пулс.

Здрасти, Вик!
Движих се още от началото с пулс 150-160, което ми е едва 70-80% от максималния. На състезанията преди в началото си карах със 160-170 пулс и ако състезанието е по-дълго, след първите 2 часа чак ми падаше до 150-160. Сега обаче така и не успях да вдигна над 160.

Да си впиша и днешната тренировка:
3х8 лег @22 кг (последните 2 серии до отказ се получиха, не прецених кг)
3х10 горен скрипец @неизвестни кг, но не големи
3х10 милитари преса @12 кг
3х15 бицепсово сгъване с щанга @12 кг
Около половин час бягане: 12 минути по стъпала @пулс 150-165 и около 10 мин бягане на равно @145 пулс