Важно ли е да сме силни?

При динамичната сила също има заздравяване на сухожилията, но в много по-малка степен. Ако при човека говорим за адаптация на мускули и ЦНС, то дали можем да говорим за същото при едно животно???? То не тренира за да си адаптира мускулите и ЦНС и все пак неговата мускулатура и ЦНС си работят перфектно по отнишение на силата. Адаптацията е нещо вторично, не първично и като такава няма това значение, което и придаваш с твоя отговор.
Пак ще ти дам пример с халките (просто те са най-показателни). Ако можеш да слезеш до кръст и да се вдигнеш без да задържаш, то нервната ти система и мускулатурата ти са достатъчно адаптирани. Но въпреки това да задържиш в тази позиция се изисква съвсем друга сила, която ще излезе от същата мускулатура, не благодарение на адаптацията, а благодарение на по-силните сухожилия на раменните мускули основно, които ти позволяват да напрегнеш повече съответните мускули. Ако ги нямаш тези силни сухожилия, никаква адаптация не може да те задържи в това положение, дори и динамично да можеш да изпълниш кръст.

динамична, но моля да се прави разлика между концентрична и ексцентрична. концентричната има много слабо отношение към тренирането на сухожилията и повече към използването им(особенно при смяна на посоката), докато ексцентричната силен изграждащ ефект върху сухожилния апарат(поради синия си деструктивен такъв). също така не споменахме че може и квази-зиометрично да се работи?

много хубав пример с животните. обяснението намирам в Мел Сиф, който в “Супертрейнинг” цитира проучване на руснаците(как иначе?) върху начинаещи и напреднали атлети. докато скоростта на контракция при двете групи е съизмерима(1 за начинаещите, 0.7 за напредналите), то скоростта на отпускане е значително по-голяма(1,5 за начинаещите, 0.8 за напредналите). тук пак говорим за инхибицията на мускулното съкращение от нервната система.

за примера ти на халките - сравняваш изометрична сила в механически най-неизгодното положение и динамична такава в обхват на движение, където поне половината е значително по-лесна от това най-неизгодно положение. не мисля че разбирам примера ти.

също така изометрия(без промяна на дължината) но със и без промяна на вложеното усилие за едно и също нещо ли се брои?

Доколкото знам са две различни. При промяна на усилието се различаваха с бързо нарастване на усилието и бавно отпускане след достигане на върхова точка, а другото е с бавно нарастване на усилието и бързо отпускане (май). Първото помага за развиване на експлозивната сила, ако не бъркам. :)

не знам дали за едно и също говорим. имах предвид например като правиш изометрична палоф преса и като я правиш динамично. и в двата случая “корема” ти работи без да променя дължината си, но в единя случай трябва да противостои на една и съща сила през цялото време, а в другия случай трябва да противостои на променяща се сила(от променящи се въртящ момент).

Пример за това, което казваш е гимнастическото колело. Усилието е изометрично във всеки един момент, но колелото играе ролята на “реостат” който го регулира. И в крайната точка на движението усилието е максимално. Но аз говоря по принцип за момента на максимално усилие, тъй като примерно на лежанка говорим за 1 повторение с максимална тежест.

На мен ми убягва понятието изометрия в примера с палоф пресата. Че корема се натоварва изометрично е ясно, но....то дали ще е динамично движението или статично все си тренира статичната/стабилизираща сила на корема. Пък и не виждам каква ще е разликата в примера с халките...или с трибоеца и гимнастика. Сигурно има някаква, но ми убягва :)

ПС: Прочетох всичко наново и зацепих. :D В случая (халки и кръст) говорим за статична изометрия, без промяна на усилието и напрежението. Мисля, че при тренировки с промяна на напрежението (палоф преса), няма да имаме толкова добър резултат при халките и кръста, защото действащите мускули, стави и т.н. няма да се научат на издръжливост...не и на максимална такава поради моментите на слабо напрежение. Ако държиш максималното напрежение за дълго време тренираш максимална издръжливост (сигурно няма такъв термин, но..). :)

На мен ми убягва понятието изометрия в примера с палоф пресата. Че корема се натоварва изометрично е ясно, но....то дали ще е динамично движението или статично все си тренира статичната/стабилизираща сила на корема. Пък и не виждам каква ще е разликата в примера с халките...или с трибоеца и гимнастика. Сигурно има някаква, но ми убягва :)

когато ръцете ти са близо до теб, въртящия момент е по-малък, поради това че е по-малък лоста. когато си протегнеш ръцете напред, въртящия момент се увеличава, понеже лоста на силата(дължината на ръцете ти или по-точно разстоянието на ръцете ти до тялото) се увеличава. в началното положение не е нужно да се стягаш много за да задържиш неподвижността(изометрията), докато като изпънеш ръцете и трябва значително да се стягаш за да не се усучеш.

виж какви неща ме караш да правя на Пейнт :)
въртящия момент на силата е равен на лоста на силата по големината на силата. въпреки че това което съм означил не е механичното значение на лоста, пак върши работа за изобразяване мисля.

Благодаря за творческите усилия, Цецо! :D Схванах нещата!

Та...след послеписа на последния ми коментар и обяснението на Цецо, си правя следния извод - при определени ситуации - гимнастика, халки и поза “кръст” е важно да сме статично/изометрично силни в комбинация с относителна сила.

Това, което аз казвам е, че във всеки един случай, по-силните сухожилия предполагат генерирането на повече сила от един и същ мускул. Няма значение от конкретното движение. Просто изометрията в случая я използвам само за онагледяване защото е много подходяща за пример.

И аз не мога със сигурност да кажа, че им е цел, но ми изглежда логично.

Ако съм спринтьор и ходя във фитнеса да блъска с тежести 90% 1ПМ ще е с цел да стана по-силен с повече мускулна маса, което пък ще ми помогне да бъда по-бърз и да имам по-голямо ускорение. Както (предполагам) стана ясно от предишните постове, силата зависи и от напречното сечение на мускула. Т.е. не мога вечно да тренирам само за сила, без да увеличавам обема на мускула, защото увеличаването му ще ми помогне да стана още по-силен след това. И става дума за повече миофибрил хипертрофия. Изглеждат като културисти благодарение на ниския процент мазнини, който поддържат заради естеството на спорта.

А пък маратонците са другата крайност на логиката - защо са им повече мускули и по-голямо тегло, което само да им тежи. За тях е важното да са издръжливи и да минат цялото разстояние.

А вече както стана ясно на няколко пъти и от твоя и горни постове, специфичния начин на хранене и трениране си оказват влияние, като карат тялото да се адаптира по специфичен начин. :)

Има логика, но при заложена правопропорционална връзка между хипертрофията(дори и фунцкионална) и абсолютната сила.
Ще си позволя да дам външен линк, защото ако копирам ще си е плагиатство.
Виж тук -> http://spiderstamina.com/variants.php
Първата програма, стамина 1-ци. Разгледай и следващите. Предполагам, че ще ти направи впечатление, че графиките отразяващи сила, хипертрофия и т.н. са с големи разминавания.
Т.е. ако сега започнеш да блъскаш само 1-ци с 80-90+ RM при малък обем, ниски повторения(TUT) и големи почивки(ниска плътност на тренировката), едва ли в близките години, а може би и петилетки, ще изглеждаш особено мускулест и ще качиш мускулна маса.
Хрененето, суплементите и др. ги оставяме на страна за момента.

Не, че според някои треньори, не е лошо да се правят свежи тренировки с много(ама много) сетове с висок % RM.
Това от своя страна, може да е полезно откъм добиване на силова издържливост, но за хипертрофия(M или Ф)...надали е най-доброто. Опитвал съм го - много е готино, ама да е за кратко. :)

Интересно. Разликата в графиките обаче е напълно нормална...в смисъл, че е нормално да има големи разлики, тъй като при единиците правиш само десет повторения, при двойките правиш 20 повторения и т.н. Заедно с това и %-тите от ПМ се менят условията, под които се тренира мускула...тренировката се превръща от чисто силова към чисто билдърска (нефункционална хипертрофия). :)

Имам чувстото, че не си изтълкувал правилно изречението ми:

Т.е. не мога вечно да тренирам само за сила, без да увеличавам обема на мускула, защото увеличаването му ще ми помогне да стана още по-силен след това.

С това нямах в предвид, че такова нещо е невъзможно. Както казваш ти и се вижда от графиките, ако правиш 1-ци в малък обем хипертрофията ще е малка/нищожна.

Имах в предвид, че когато даден спринтьор тренира силовo, той умишлено търси ефекта на функционална хипертрофия. Подрежда си обем, ТУТ, плътност, че да го постигне. Ще прави двойки, тройки, четворки и така... :)

Всъщност, реално нямам идея какви са тренировките на спринтьорите...да не остане някой с грешно впечатление...мнението ми се основава чисто на логика. :)

Т.е. ако сега започнеш да блъскаш само 1-ци с 80-90+ RM при малък обем, ниски повторения(TUT) и големи почивки(ниска плътност на тренировката), едва ли в близките години, а може би и петилетки, ще изглеждаш особено мускулест и ще качиш мускулна маса.
Хрененето, суплементите и др. ги оставяме на страна за момента.

при еднакви условия(повторения за седмица или месец) разделянето на обема в седмицата дава по-висок прираст на сила от концентрирането му(в 3 дена) - проучване направено със силови трибойци във финландия(или някоя скандинавска държава). интересното е че когато се сравняват ниски и високи повторения, рядко имаме приблизително равен обем, плътност на трнеировката, или някакви други фактори, т.е. не са равностойно поставени нещата.

П.П. понеже доста се отклони темата, пък само Петко сподели как са вървели нещата при него. преди няколко(2-3) години бях паднал много с килата(от 82 на 69), като ми беше паднала и силата. за 3 месеца станах 85(на сравнително същия процент мазнини), но силата ми не се качи значително(примерно 10-20 кила на клека, 5-10 на лежанката, 10-20 на тягата). това беше постигнато с тренировката на Шейко от Т-нейшън - нисък интензитет, 3 пъти седмично, всяко движение по два пъти в тренировка+асистиращи. почивах също така доста.

E, аз виждам поне два начина да се разсъждава върху този въпрос и по аналогия със силата да ги наречем абсолютен и относителен. Ако разсъждавам абсолютно - да мисля че е важна абсолютната сила, защото просто е от хубавите неща и е добре да имаш в повече.  Освен това има ситуации /екстремни/ когато точно това е необходимо - например сещам се за някакви истории, които съм гледал по дискавъри или някоя от другите програми с турист и пожарникар, затиснати от тежки предмети, които си спасиха живота благодарение на абсолютната си сила. Има и още примери за ситуации когато няма значение как се отнася силата към теглото ти , а как се отнася към конкретен обект/тежест/, който трябва да преодолееш. Мисля че Дан Колов е започнал кариерата си на база голямата си абсолютна сила, но това е била само основата. Значи излиза че е важна, защото може да ни даде добра основа за нови постижения - тук може много да се разсъждава - откъде се е взела, генетично ли е, копал ли си, затлъстял ли си, що ли.
Много по-сложен е въпросът към какво да отнесем абсолютната сила ако разсъждаваме относително. Това което казвам е че слагайки нещо конкретно в знаменателя, например - високи постижения в даден спорт или самозащита или външен вид или издръжливост или вложени средства или каквото и да било друго можем да решим сравнително лесно конкретния случай, но е трудно да намерим общ критерии, защото ми се струва че понякога нещата ще се изключват взаимно. Сега например чета в учебника на жена ми/зооинженер/ методи за оценка на ефективността на даването на анаболни прерарати на бичета:
- прираст- кг, икономия на фураж, мраморност на месото/% белтъчини/. Това точно биче не тренира за сила, нали.
Е такива неща, аз лично  смятам че относителната сила е по- важна, защото означава високо качество на мускулатурата и положени усилия, достойни за уважение/има хора които без много зор са абсолютно по-силни от адски тренирани хора с много висока относителна сила/. А този критерий - качеството от положението на 44-те си години съм го избрал като най-важен за каквото и да било, но със следното уточнение в случая - да е мах здравословно, защото аз вече си плащам за старите травми.
Или например да се нацепиш като родилка, а после да изкараш хепатит като някои хора.

Добри разсъждения, Александър! Понеже прочетох, че си на 44 години се замислих и относителната сила е много по-важна за възрастните хора, които с течение на времето губят все повече мускулна маса и трупат мастна такава, а това затруднява всички ежедневни движения - ставане, лягане, изкачване на стълби и т.н.

Абсолютната сила наистина има много приложения в реалния живот, но тя зависи прекалено много и от нервната система. Можеш да имаш огромна абсолютна сила, но ако не можеш да я използваш по най-оптималния начин...Можеш да притежаваш потенциал да вдигнеш 70кг. от лег, но поради “необразована” ЦНС да можеш да вдигнеш само 40кг. :)

Точно така, сега се сещам че при тези случаи /пожарникаря и туриста/ обясняваха че при такива екстремни ситуации нервната система е в състояние да активира буквално всички мускулни влакна на даден мускул, с което многократно да увеличи силата  му.
Интересно дали това може да се тренира?

Аз мисля, че се сещам за същия документален филм, който и ти.

Трибойците тренират с тази цел - да активират максимален брой мускулни влакна за едно повторение. И въпреки това и те имат потенциал, който се отключва са в изключително аварийни режими на мозъка и тялото и става несъзнателно. :)

Ако съм спринтьор и ходя във фитнеса да блъска с тежести 90% 1ПМ ще е с цел да стана по-силен с повече мускулна маса, което пък ще ми помогне да бъда по-бърз и да имам по-голямо ускорение
quote]

не е задължително...уменията в спринта се развиват паралелно...техника, сила, експлозивност...
хубаво ще клекнеш с 200…но ако си тромав и не можеш да излезеш от блоковете, някои щиглец с глезени като пружини, ще ти дръпне 3-4 метра, пък ти върви догонвай...

Мнението беше редактирано от slavko на 08.06.11 13:56.

Разбира се, нямам в предвид, че тренират само в залата. Имах в предвид специално силовите им тренировки. Че има и други тренировки, с които не съм наясно...е ясно :D

Прокс братле...ако знаеш колко теории съм чувал от колко треньори по пистите...всеки един от тях е изкарвал елитни състезатели...

Наистина начините да станеш атлет на състезателно ниво са доста...