Честит първи учебен ден !

Честит първи учебен ден на всички ученици.

Уееее мерси хаха.

Честит ви и учете се желание, че после живота ще ви удари ако го карате през мързел, аз миналата година завърших.

Честит и на вас... малко носталгично беше всичко незнам защо поне за мен... последния ми първи учебен ден... :( Успех на всички ученици !

Аааааа, спомени, спомени! Първият учебен ден.... винаги съм го мразел. И дори сега, като се сетя, че от 19 съм на лекции, ми се обръщат червата. И все пак - Честито на всички ученици!

Супер яко е... ново училище, нови приятели и най-важното - утре отивам да се запозная с един треньор по силов трибой. Дано ми каже, че има хляб в мен! :D

Честит и на вас... малко носталгично беше всичко незнам защо поне за мен... последния ми първи учебен ден... :( Успех на всички ученици !

Ако се разбирате с класа си, цялата година ще ви е такава - носталгична, но и изключително готина.
Не знам, но лично на мен в гимназията ми беше много хубаво (то е както си го направиш, но все пак). Създадох много приятелства, научих много за живота (малко от нещата, благодарение на учителите, но и те имаха принос). Абитуриентската беше приказка и сега с нескрита усмивка се сещам особено за изминалата година. Вярно това беше и една от най-тежките ми години (заради изпити и други проблеми), но и година, която винаги ще помня и която ме промени доста. За някой това може да звучи пресилено, но за мен си е точно така. Не мислех, че толкова скоро ще го кажа, но определено ми липсва ходенето на училище.

еми честито и от мене. :D
Само да свършва по-бързо това училище ...

В едно от многобройните ми оплаквания в дирекцията за учителска некоректност и злоупотреба с правомощията, в края на 12-ти клас директорът най-сетне му омръзна да показва пресилена загриженост и да дава фалшиви обещания и ми каза че училището е реплика на живота в по-малак мащаб. Освен, че ще се науча на география, история и т.н., ще науча и че винаги ще има по-голяма риба, която ще ме прецака всеки път, когато не съм удобен за тях.
Това е най-солидната подготовка за бъдещето, когато историята започне да се преповтаря с работодателите ми. Изрично ме предопреди да се адаптирам и да се науча да се оправя сам, защото като съм виждал и сам, в страната на абсурдите и парадокса няма файда от това да правя правилното нещо и да се обръщам към хора, които уж се занимават с проблемите на малките единици като мен, защото дори те самите не дават две ла*на за “нас”.

Семи-дословно думите на авторитетна фигура.

Не ми е носталгично и вярвам, че никога няма да пожелая да се върна в училище, независимо какво поднесе живота. Но като слушам мненията на другите ми става ясно, че просто не съм попаднал на правилното място с правилните хора - шанс.

Реших да поспя да ми порасте гърба, к’во да прайш, съдба :D