Спортна травма - отговорност на треньора или трениращия?

В една вече архивирана тема, която за съжаление се очертаваше да се превърне в грозна караница, се зачекна въпроса за отговорността на треньора при травма на трениращия.

Моята гледна точка като бивш състезател и треньор по бордсейлинг, както и с групата за тренировки на открито във Варна :

Треньорът може и трябва да структурира тренировката, да ти покаже правилната техника, да те накара да заучиш движението стъпка по стъпка и т.н., но не може и не трябва да изпълнява движенията вместо теб, както и няма как да разбере къде те боли, ако не му обясниш правилно и най-вече своевременно. Ако треньорът е свършил работата си, оттам нататък отговорността за изпълнението е изцяло на трениращия.

За моя изненада обаче, въпростния пост в архивираната тема (с обвинение към треньора) е получил подкрепа от 4-ма, което е явен знак, че има инакомислещи. Ще ми се да прочета тяхната гледна точка.

Предупреждавам, че ще трия без обяснения всеки пост, който излиза извън рамките на добрия тон и културната дискусия или има дори и намек за лични нападки.

За мен вината е при двамата! Той е длъжен да наблюдава и как изпълняваш движението, не само да ти каже “дръпни тук, дръпни там”. Той трябва да ти покаже, да те гледа и да те научи на техниката. Но това не означава, че няма да се контузиш. Може да си се предразположил на травма по 42194921 начина. Но за мен треньорът винаги има по-голяма вина от трениращия, защото той е специалистта, другият е чирак. Понякога треньорите и злоупотребяват с потенциала на състезателите си. Пример - когато бях на 16 години и бях в националния отбор за юноши, играехме срещу Литва на Европейското за кадети. Тогава в мача хвърлих над 200 топки, когато профи питчърите хвърлят не повече от 110. След това бях смачкан две седмици сигурно с невероятни болки в раменете. Тогава пак ли аз съм виновен? Накратко, и двамата имат вина, но по-голямата част пада върху треньора.

Мисля, че в конктретния случай стана ясно, че травмата е получена при неправилно изпълнение на лицеви опори и набирания. Неща, които опитно треньорско око би трябвало да забележи. Тук логично изниква въпросът доколко опитно е окото, и кой има квалификацията и правото да се нарече треньор. И докато някои сформират групи на приятелски начала и от любов към спорта, то други отиват по-далеч и искат заплащане. В такъв случай треньорът трябва да е готов да поеме и определени отговорности.

Треньора носи вината изцяло! Щом някой се е наел да тренира един или повече хора, то трябва да следи за ситуацията, ако не може, ще намалява групата или ще вземе други мерки. Когато искам сам да нося отговорност за тренировката си и начина по, който протича тя - не тренирам с треньор. Специално за случая - не е трудно да се разбере, че един човек не използва гърба си нали? Отговорност на треньора е да следи за изпълнението на дадено движение, всеки един от трениращите и при грешки да коригира техниката.

Понеже съм един от четиримата подкрепили въпросното мнение в дискусията искам да разкажа защо мисля така. Ще разкажа малко по-общо мнението си, а за конкретния случай предизвикал тази тема съм напълно съгласен със Станимир и head.

Работата на треньора е да покаже правилното изпълнение на всяко движение и да следи за неговото заучаване в началото. А когато си има работа с напълно начинаещ - стриктно да следи изпълнението на всяко движение в продължение на няколко тренировки, за да може начинаещия да заучи правилно механиката на всяко упражнение. Тогава не става въпрос за болка - най-вероятно при заучаването болка няма да има - тя ще дойде на по-късен етап - със сериозния обем и сериозните тежести.
Съответно смятам за необходимо треньорът да може да забележи и отстрани всякакви грешки в техниката още в зародиш.

Разбира се, от другата страна е чиракът (както каза Тедо) и той трябва да е такъв - да слуша и да изпълнява. Ако става дума за неизпълнение на заръките на треньора, било то с тежести, било то с техника - всеки си има глава на раменете и никой не му е виновен като се потроши.

Съответно мисля, че ако спортната травма е следствие от неправилна преценка на трениращия, то вината носи той, изцяло сам. Ако спортната травма се прояви заради пропуски на треньора в наблюдението и обучението на трениращия мисля, че е редно той също да поеме своя дял от вината.

В крайна сметка треньорът е този, който работи с теб, той е опитното лице в един непознат свят (ако говорим за начинаещи). Човек си взима треньор с тази цел - безопасност и сигурност, още повече - взима си персонален треньор за да може въпросният да съобрази всичко с конкретните особености и цели на трениращия и да напасне всичко към неговата структура и възможности.

И за финал един пример - отивам при треньор, обучавам се на тяга, хващам лоста и го дърпам с котешки гръб пред него тренировка след тренировка и той не ми казва нищо ... кой е виновен когато рано или късно кръста ми се прецака - аз, който не знам какво е тяга и се доверявам на неговата персонална помощ, за която дори си заплащам, или той - който е моят гид.

EDIT: Тук не говорим за приятелска помощ с упраженията, квартални групички за фитнес-взаимопомощ - там всяко по-квалифицирано мнение е само плюс и знаеш, че слушаш просто човек с мног опит, но можеш да търсиш и друго мнение. Тук говорим за треньор, на когото плащаш не за да ползваш по-евтино лостове и дискове, а за да те учи от позицията на квалифициран за това, а не от позицията на добронамерен напреднал атлет. Разликата в доверието е съвсем различна за трениращия.

Треньорът може и трябва да структурира тренировката, да ти покаже правилната техника, да те накара да заучиш движението стъпка по стъпка и т.н., но не може и не трябва да изпълнява движенията вместо теб, както и няма как да разбере къде те боли, ако не му обясниш правилно и най-вече своевременно. Ако треньорът е свършил работата си, оттам нататък отговорността за изпълнението е изцяло на трениращия

Аз съм си чупил врата по време на състезание! Кой е виновен за това - треньорът или противникът, който ме спъна при изпълнение на заден суплес? Чупили са ми ръка на състезание по самбо. Кой е виновен? Да изброявам ли още една дузина контузии? Почти винаги сам съм си бил виновен за травмите, които съм си причинявал или са ми причинявали.
Треньорът прави методологията на тренировките, показва правилното изпълнение, следи храненето и възстановяването на спортиста и т.н. Не казвам, че няма случаи на грешки, допускани от треньори и довели до контузии. Но това е изключение, а не правило. Професионалният треньор си знае работата и трябва да му се доверяваме. Говоря само за професионалните треньори, другите не ги коментирам.

Ще изляза от контекста на конкретния случай, който Вик спомена, защото мнението ми е принципно и изобщо не е нужно да се превръща в лично отношение.

Когато става въпрос за организирано водене на спортни мероприятия, каквито са тренировките по даден спорт (включително заниманията с кросфит), отговорността за травмите е изключително на треньора. Той е човекът, който трябва да бъде наясно с рисковете и е длъжен да ги сведе до минимум за тези, които обучава. Треньорската дейност категорично включва и превенция на травмите, това е задължителна за всеки спортист материя, независимо от нивото и опита му. Ясно е, че когато човек си лежи кротко пред телевизора рискът от травми е един, а когато се натоварва физически (особено когато това е системно), рискът става съвсем друг. Далеч съм и от мисълта, че спортът може да мине без контузии. Самата идея да поведеш тялото си към неговите физически граници предполага увеличаване на риска от контузии. Но! Човекът, който трябва да направи всичко възможно да елиминира риска от контузии, е треньорът. При това - добрият треньор не само трябва да научи тези, които обучава, как да се натоварват безопасно по време на тренировките. Той трябва да им създаде навици и начин на мислене, които да ги предпазват от контузии и извън залата/пистата/ринга и т.н.

Когато си застанал да преподаваш, значи носиш отговорност за това, което преподаваш. Защото твоят пропуск в най-лекия случай може да значи временен дискомфорт при човек, който ти се е доверил изцяло. А има доста случаи, в които дискомфортът нито е лек, нито е временен.

Треньорът е отговорен за техниката, която демонстира и натоварванията, които дава на своите трениращи. След като е поел отговорност, той е длъжен да следи и за правилното изпълнение. “Чиракът” е отговорен до колко иска да заучи нещо и до колко го прави правилно, когато тренира без да бъде наблюдаван. Но най-лошото е да правиш нещо пред очите на треньора и да си сигурен, че го правиш правилно, а то действително не е така. В случая говорим и за неоправдано доверие.

В обратния случай давам себе си. Знам кога не правя нещо правилно, но въпреки това натискам. За всяка своя травма съм отговорен единствено аз. Но дали беше така в онази тема “касапница” :)

Бате Владо, ти за състезателни инцинденти говориш, а тук май по-скоро обсъждаме тренировъчни такива.
Никой не твърди, че по правило треньорът е виновен - напротив - практиката показва, че по-често трениращият е виновен, особено като не слуша какво му се говори и показва.

Но в случай, когато грешка/пропуск на професионалния треньор води до травма за атлета, той трябва да носи отговорност според мен. Сам си казвал, как каквото каже треньора - това правиш.
А когато треньорът не е проследил техниката на атлета си и го е оставил да заучи тренировка след тренировка движение с грешна техника и това е довело до травма, мисля, че носи вина, точно защото е вся и всё - ако на него не се доверш - на кого?

За съжаление, познавам и двамата засегнати само виртуално и не съм присъствал на тяхна тренировка, за да коментирам конкретно техниката на трениращия, методите на обучение и т.н. А и доколкото знам, от горните коментирали само Владо е участвал в тренировките на открито? Може и да греша разбира се.

Въпросът ми е принципен, той само е иницииран от конкретния проблем, но няма за цел да го реши.

П.П.
Владо,
Аз също съм се потрошавал не един път. Никога не съм обвинявал треньор или някой друг освен себе. Мен са ме учили, че всеки си носи глава на раменете и е ДЛЪЖЕН да е разумен.

Едит: Докато отговоря са се включили няколко от трениращите в групата. Все пак повтарям, че задавам принципен въпрос, а не такъв за конкретна ситуация.

Ще си позволя и аз да добавя нещо,което забелязах преди месеци на едни клипове от въпросните тренировки.
Там се бяха наредили няколко души да правят бърпита (едно и също упражнение) и почти всеки го изпълняваше различно и мязаха на някакви разцентровани пумпали.Даже пляскането с ръце някои го изпълняваха на нивото на стомаха си...а нали целта е да ръцете да се вдигнат високо над главата,за да се разтегне гръдния кош,да се поеме въздух и т.н.
Може пък аз нещо да не разбирам,не знам...

Вик,
мисля, че дискутираме две отделни неща в тази тема - конкретния случай и принципната позиция. Затова и малко объркано става.

Относно конкретния случай - аз съм присъствал (не тренирал) на груповите тренировки доста пъти, а Десо и Кольо доколкото знам, често са били част от тренировките.

Относно принципа - мисля, че стана ясно какво ми е мнението - съвпада с принципната позиция изказана от Кольо.

Съгласен съм с теб, че всеки е длъжен да бъде разумен и носи глава на раменете си, но все пак треньорът е авторитет, като ходих на курсове за книжка не съм поставял под въпрос мнението на инструктора - той е авторитет и аз му плащам и му имам пълно доверие. Това, което коментираме е ситуацията, когато пропуск на треньора доведе до травма, а не лудата глава на трениращия.

ПП. И аз съм имал травми, и някои от тях - докато съм работил с треньор, и не съм обвинявал него - неприятен е само случая, когато неразумност или системен пропуск на треньора доведе до травма. Не говорим за това треньорът да е пъдар или да тренира вместо “чираците”.

Аз не съм наясно с конкретния случай, но то не е и необходимо.
Категорично е ясно, че ако по време на тренировки или спортни занимания възникне травма или нараняване, отговорността се носи от треньора. Пример за това е фактът ,че че ако детето ви си счупи крак в час по физическо сте в пълното си право да изискате обезщетение от училището и лично от преподавателя. Допълнително преподавателя носи и наказателна отговорност за причинени вреди на лицата, които са пострадали по време на неговите занимания.
Разбира се това се отнася само за случаиете когато има легитимни отношения с квалифицирани треньори и школи. Ако се касае за дадени на ръка 2 лв на самозванец то отговорност няма как да се търси. Отговорността в този случай си е на трениращия, че е доверил здравето си в ръцете на неправоспособни, нелегални и т.н. самозванци.

Аз не съм наясно с конкретния случай, но то не е и необходимо.
Категорично е ясно, че ако по време на тренировки или спортни занимания възникне травма или нараняване, отговорността се носи от треньора. Пример за това е фактът ,че че ако детето ви си счупи крак в час по физическо сте в пълното си право да изискате обезщетение от училището и лично от преподавателя. Допълнително преподавателя носи и наказателна отговорност за причинени вреди на лицата, които са пострадали по време на неговите занимания.
Разбира се това се отнася само за случаиете когато има легитимни отношения с квалифицирани треньори и школи. Ако се касае за дадени на ръка 2 лв на самозванец то отговорност няма как да се търси. Отговорността в този случай си е на трениращия, че е доверил здравето си в ръцете на неправоспособни, нелегални и т.н. самозванци.

Не съм напълно съгласна с това и ще ти кажа защо. Аз редовно посещавам групови тренировки и преди няколко месеца, на една такава тренировка, по време на загряване, при изпълнение на едни много лесни и неизискващи никакви умения скокове, стъпих на криво. Глезенът ме заболя и спрях веднага. След раздвижване установих, че няма нараняване и продължих.
Какво обаче щеше да стане ако се нях контузила? Треньора ли щеще да ми е виновен. Не мисля.
Има случаи в които треньорите носят отговорност, както Вик обясни, но от там нататък ние сами трябва да се пазим и преценяваме.
Особено когато говорим за любителско трениране.
Нека разграничим, професионалните спортисти и треньорите, които ги подготвят от любителите и техните треньори. Мисля, че има голяма разлика.

Нека разграничим, професионалните спортисти и треньорите, които ги подготвят от любителите и техните треньори. Мисля, че има голяма разлика.

Примерите, които двамата давате, не влизат в конспекта на темата. Едно е травма получена в резултат на лична глупост или нелепа случайност, друго е при неправилно изпълнение на дадено упражнение или движение и то под наблюдението на треньор.

Нека разграничим, професионалните спортисти и треньорите, които ги подготвят от любителите и техните треньори. Мисля, че има голяма разлика.

Примерите, които двамата давате, не влизат в конспекта на темата. Едно е травма получена в резултат на лична глупост или нелепа случайност, друго е при неправилно изпълнение на дадено упражнение или движение и то под наблюдението на треньор.

Да, прав си, затова и написах, че не съм съгласна с неговото мнение, където се казва, че категорично треньора е виновен, ако нещо се случи по време на тренировката под негово ръководство.

Rali, това, което цитираш ти е инцидент.
Представи си, че имаш хлабави връзки на глезена, и заради грешно заучена техника на скок, всеки път когато скачаш стъпваш накриво, което в крайна сметка доведе до по-сериозна травма на глезена. Тогава кой ще е виновен - ти или треньора, или ще е просто инцидент.

За n-ти път държа да кажа, че треньорът не е ВИНАГИ виновен, но ако травмата е пряк резултат от негови пропуски и грешки, то тогава той носи вина. Ролята не треньора не е да замести youtube и да каже “ето, така се изпълнява, ето вижте пак, goooood” и после replay. Ролята на треньора е да направи максимума да те предпази от контузия.

Според мен що се отнася до предпазването от контузии и изграждането на правилна нагласа към спорта няма голяма разлика между треньорите на любителите и тези на професионалистите. Професионалистът живее с травми, той ЗНАЕ, че ще бъде контузен, докато любителят тренира за здраве, той очаква да бъде по-добре, а не да бъде по-зле, има ти пълно доверие като треньор да го накараш да се чувства по-добре. И двамата трябва да ги опазиш от травми колкото можеш, просто подходите са различни. Относно начина на трениране - там вече сравнение няма, но опазването от травми е еднакво важно.

Контузия може да се получи и при безупречна техника.

С Други думи - треньора трябва да наблюдава, а трениращият да си казва всичко (дори най-малките проблеми)
Защото големите проблеми обикновено започват от нещо дребно :)

Но контузиите са част от спорта... Без тях не може, а и няма да е същото ;)

Вик, за индивидуален треньор ли говориш или за треньор който тренира група? Защото разликата е съществена  не само в цената.

Примерно, ако си бил на индивидуални тренировки при  Сашо и Лазар от ЛТЛ (едни от най -добрите в България) 4 месеца и  те по някаква причина не са успяли да те научат на правилната техниката, а си бил на няколко тренировки при групово трениране е смешно да  обвиняваш за травмата си последния ти  групов треньор.

  първите 4 месеца тренирах с личен треньор - Сашо и Лазар от ЛТЛ, за което съм им безкрайно благодарна. Понаучила техниката на изпълнение на голяма част упражнения, започнах да тренирам сама.

В случая кой е виновен ? :)

Rali, това, което цитираш ти е инцидент.
Представи си, че имаш хлабави връзки на глезена, и заради грешно заучена техника на скок, всеки път когато скачаш стъпваш накриво, което в крайна сметка доведе до по-сериозна травма на глезена. Тогава кой ще е виновен - ти или треньора, или ще е просто инцидент.

За n-ти път държа да кажа, че треньорът не е ВИНАГИ виновен, но ако травмата е пряк резултат от негови пропуски и грешки, то тогава той носи вина. Ролята не треньора не е да замести youtube и да каже “ето, така се изпълнява, ето вижте пак, goooood” и после replay. Ролята на треньора е да направи максимума да те предпази от контузия.

Според мен що се отнася до предпазването от контузии и изграждането на правилна нагласа към спорта няма голяма разлика между треньорите на любителите и тези на професионалистите. Професионалистът живее с травми, той ЗНАЕ, че ще бъде контузен, докато любителят тренира за здраве, той очаква да бъде по-добре, а не да бъде по-зле, има ти пълно доверие като треньор да го накараш да се чувства по-добре. И двамата трябва да ги опазиш от травми колкото можеш, просто подходите са различни. Относно начина на трениране - там вече сравнение няма, но опазването от травми е еднакво важно.

Не обичам да се обяснявам много и ако сметнете за необходимо, може да изтриете поста ми.
Знам, че това за което говоря е инцидент, но по горе беше казано, че ако в час по физическо например дете се контузи , то родителите могат да подведат преподавателя и училището под отговорност. И че по време на тренировка с треньор при наличието на контузия/травма треньора е виновен. Е да ама травми и контузии се получават както при инциденти така и при условия посочени от теб. Затова и казах, че не съм съгласна с написаното, защото няма как да се застраховаме от инциденти и да обвиним някой друг.
Надявам се да е по-ясно, че разбирам каква е разликата между двете неща.

първите 4 месеца тренирах с личен треньор - Сашо и Лазар от ЛТЛ, за което съм им безкрайно благодарна. Понаучила техниката на изпълнение на голяма част упражнения, започнах да тренирам сама.

В случая кой е виновен ? :)

Треньорът.

Никога идеята не е била да се установява в конкретния случай, кой за какво е виновен - както е писал по-горе и Вик (а и девойката, която си цитирал никога никого не е обвинявала):

Въпросът ми е принципен, той само е иницииран от конкретния проблем, но няма за цел да го реши.

Но понеже държиш да разискваш - да, според мен в конкретния случай треньорът е виновен - кой от треньорите - не сме запознати с детайлите за да кажем. Още остроумности?

Ок, относно конкретния случай:
Стана практика да се коментират само снимки, на които се прави нещо не със 100% техника. Нормално е, конкуренцията не спи, както се казва. Което аз използвах и започнах да пускам повече такива снимки, за да чуят трениращите не само от мен къде грешат. Такъв, например, е случаят с флексията на Калин при дърпането на гумата... Такава снимка с лошо изпълнени лицеви съм пуснал няколко, на които не е само Иглика. Неведнъж пред групата съм споменавал защо пускам точно такива снимки.
Двете с Надя имаха много грешна техника на изпълнение на лицевите опори и съм им казвал повече от веднъж къде е грешката и какво трябва да се направи. Сигурен съм, че не само Надя може да потвърди. Както съм казвал и на Калин за флексията и т.н. Някои чуха, други не.
Конкретно за травмата на Иглика. От няколко месеца (във все по-редките случаи, когато идваше да тренира с групата) тренировките й се превърнаха в усамотяване и трениране на отделни неща - я стойка на ръце ще се прави на другата стена зад ъгъла, я няма да се тренира каквото съм планирал, а ще се правят спринтчета. Последните месеци дори и има само няколко посещения, както може да се види от дневника й. От същия този дневник може да се види, че е започнала да тренира самостоятелно, легът присъства в тренировките й и т.н. И...седмици след това започна да се говори за болка в раменете.
В моите тренировки в загрявката отделям достатъчно време на профилактиката на раменете. Познайте кой най-много се оплакваше, че загрявката му е тежка и започваше да я пропуска? Познахте.
Преди да дойде при мен беше тренирала и индивидуално, като след това си бе направила програма, включваща лицеви. Всеки може да отвори дневника й и да прочете първия пост. Т.е. - лицеви е правила поне половин година преди да дойде да тренира при мен.
Подхващайки темата - в груповите тренировки не тренираш всеки индивидуално, не го тестваш за дисбаланси и т.н. Това се прави при индивидуалните тренировки, които, както почти всеки знае, струват много повече от 4лв. Друг деен участник в нейния дневник може да потвърди, защото съвсем скоро мина по този път и цял месец трябваше да си оправя незиползването на лопатките и т.н.
На самия бууткемп дойде контузена и няколко пъти попитах дали иска да участва в първия ивент и какъв да бъде така, че най-малкото да й натоварва с оглед травмата. Бях информиран, че всичко е ок и ще може да прави тръстерите. На предния бууткемп друг участник имаше травма на рамото и пропусна пуш-пресите, както и останалите ивенти след това...
В общия случай: Както каза Славко - той като се контузи на състезанието по трибой федерацията ли му е виновна? Контузии е имало при всички - от инструктора в кварталната зала та чак до абаджиевите момчета.

Rali, това, което цитираш ти е инцидент.
Представи си, че имаш хлабави връзки на глезена, и заради грешно заучена техника на скок, всеки път когато скачаш стъпваш накриво, което в крайна сметка доведе до по-сериозна травма на глезена. Тогава кой ще е виновен - ти или треньора, или ще е просто инцидент.

За n-ти път държа да кажа, че треньорът не е ВИНАГИ виновен, но ако травмата е пряк резултат от негови пропуски и грешки, то тогава той носи вина. Ролята не треньора не е да замести youtube и да каже “ето, така се изпълнява, ето вижте пак, goooood” и после replay. Ролята на треньора е да направи максимума да те предпази от контузия.

Според мен що се отнася до предпазването от контузии и изграждането на правилна нагласа към спорта няма голяма разлика между треньорите на любителите и тези на професионалистите. Професионалистът живее с травми, той ЗНАЕ, че ще бъде контузен, докато любителят тренира за здраве, той очаква да бъде по-добре, а не да бъде по-зле, има ти пълно доверие като треньор да го накараш да се чувства по-добре. И двамата трябва да ги опазиш от травми колкото можеш, просто подходите са различни. Относно начина на трениране - там вече сравнение няма, но опазването от травми е еднакво важно.

Не обичам да се обяснявам много и ако сметнете за необходимо, може да изтриете поста ми.
Знам, че това за което говоря е инцидент, но по горе беше казано, че ако в час по физическо например дете се контузи , то родителите могат да подведат преподавателя и училището под отговорност. И че по време на тренировка с треньор при наличието на контузия/травма треньора е виновен. Е да ама травми и контузии се получават както при инциденти така и при условия посочени от теб. Затова и казах, че не съм съгласна с написаното, защото няма как да се застраховаме от инциденти и да обвиним някой друг.
Надявам се да е по-ясно, че разбирам каква е разликата между двете неща.

Колежката е права в случая. Аз не съм дефинирал правилно тезата си за което се извинявам.
Тезата ми е че отговорност във всички случаи може да се търси от треньор/учител. А ако в последствие се установи че се касае за инцидент, не зависещ от въпросното лице то отговорността може да отпадне.

Один,
сестра ми е учителка по физическо. Преди два дена на едно момче в нейния клас му се завива свят и пада на земята, и се удря лошо, не фатално, но доста неприятно, по каква логика според теб, ти казваш- при всички случаи, да и се търси отговорност???

Один,
сестра ми е учителка по физическо. Преди два дена на едно момче в нейния клас му се завива свят и пада на земята, и се удря лошо, не фатално, но доста неприятно, по каква логика според теб, ти казваш- при всички случаи, да и се търси отговорност???

Вече сме доста далече от темата. Ще отговоря какво е мнението ми по въпроса и спирам да спамя.
В случая сестра Ви едва ли е виновна за нещо. Въпреки Вашето и нейното субективно мнение родителите на пострадалото дете са в пълното си право да изискват проверка по случая и дори да сезират компетентните органи в случай че предполагат че травмата е настъпила по време на час.
Ако могат да докажат че прилошаването е настъпило в следствие например на преумора от занятията, висока температура в залата, обезводняване и т.н. то могат да претендират и за обезщетение дори във всеки правилник на училище фигурира подобен текст:
“17.Учителите по физическо възпитание не носят отговорност за травми и наранявания по време на междучасията и при неспазване на указанията за безопасност.”
т.е. в другите случаи носят отговорност.
Не съм юрист и не защитавам никого - просто разсъждавам по темата.
Отделно имам и познат преподавател с подобен случай, който изплати обезщетение за счупен крак в негов час.

Ок, относно конкретния случай:
Стана практика да се коментират само снимки, на които се прави нещо не със 100% техника. Нормално е, конкуренцията не спи, както се казва. Което аз използвах и започнах да пускам повече такива снимки, за да чуят трениращите не само от мен къде грешат. Такъв, например, е случаят с флексията на Калин при дърпането на гумата... Такава снимка с лошо изпълнени лицеви съм пуснал няколко, на които не е само Иглика. Неведнъж пред групата съм споменавал защо пускам точно такива снимки.
Двете с Надя имаха много грешна техника на изпълнение на лицевите опори и съм им казвал повече от веднъж къде е грешката и какво трябва да се направи. Сигурен съм, че не само Надя може да потвърди. Както съм казвал и на Калин за флексията и т.н. Някои чуха, други не.
Конкретно за травмата на Иглика......

Понеже ти се намеси, ще трябва да се изкажа и аз. Макар темата да беше поставена от Вик като “принципна”, а не конкретна.
Да, всеки може да прочете дневника ми и да види всичко, от което съм се оплакала, неща които бяха приети като “неуважение”, “обида”, “пречене”.

А кой коментира снимки изобщо?

Как и защо съм получила контузии, няма да коментирам, но ако държиш...
Не обвинявам никого, освен себе си - за какво и защо - излишно е да се коментира.

Щом ще правиш анализ от кога тренирам сама, то тогава, с твое позволение, надявам се, ще цитирам наш разговор на една от последните МИ тренировки:

Юли: Сега всеки започва да коригира: Надя прави лицеви на гумата. Gips работи върху стойката на ръце. Кристиян кляка на столчето.
Аз: Юли, а аз какво да коригирам.
Юли: Нямаш нищо за коригиране. Упражнявай стойката на ръце и се опитвай да издържаш повече време, за да започнеш да се опитваш без стена.

Недостойно от моя страна би било да си измислям, но аз имам слонска памет и не съм недостоен човек.

Последните месеци - та аз само от един не тренирам изобщо.

Относно бууткемпа - от тръстърите получих травма, която няма нищо общо с болежките, причините за които са установени от кинезитерапевт. Така че не виждам мястото на тази част от коментара ти. Факт остава, че един човек видя, че лопатките ми не функционират изобщо от изпълнение на една лицева, нормална лицева опора, което ти не видя 6 месеца.

Относно усамотяването - страшно грозно твърдение, Юли, не ти прави чест, такава тренировка беше една единствена, защото имаше само две пудовки 16кг, които Надя ползваше. Не ти прави чест, наистина, по-добре не ме вкарвай в такива твърдения, толкова са голословни...

В разговори, други, съм обяснила защо дългата загрявка ме мъчи, смятам, че не съм само аз. Смешно е да ме посочваш като човек, който не загрява. Изпълнявала съм чинно всяко нещо, което е било зададено, защо последните “месецИ” съм се оттеглила, можеш да се замислиш. Отделно - не съм само аз...

@Иван Шишманов - минимум 2 тренировки седмично в продължение на 6 месеца няма начин да бъдат наречени “няколко групови тренировки”.

А сега да се изкажа по темата, макар нагоре всичко да е казано.

Аз също смятам, че отговорността е на двамата. Отговорността на единия се състои в това да се учи и да слуша, и да изпълнява отговорно всичко, което му се казва, да бъде разумен, да се научи да знае силите и възможностите си, но да се УЧИ.
Отговорността на другия се състои в това да обучи първия на всичко, на което трябва да се научи, със съвместни усилия. Ясно на всеки здравомислещ човек е, че груповата тренировка не е като индивидуалната, но наличието на треньор предполага макар минимален контрол на основни неща.

Според мен всеки треньор е допускал грешки и нещата се случват. За съжаление някой трябва да се изпати, както са казвали “човек се учи от грешките си”. Все още държа на мнението си, че контузиите са отговорност на треньора и на трениращия. Понякога самите трениращи не могат да усетят сигналите на тялото си и при съвсем идеална техника да се получи контузия. От правна гледка точка пак може да спори. Не съм запознат с конституцията на република България, дали е strict liability или немърливост. Ако е “немърливост, а Юли е бил достатъчно внимателен, то не виждам причина за всичките критики... Аз с две ръце подкрепям Юли, да, може да е сбъркал, но вие колко пъти сте сбъркали, за да се контузите. Човекът се опитва да прави много неща, ей така, от любов към спорта. Иначе може да сложи такса 50 лева за тренировка и да си тренира с дебелаци-бизнесмени и да си живее живота, но не го прави. А тренира момчета и момичета с амбиции и скромни финансови средства... Тренира хора като него, които го правят, защото ги кефи да тренират, а не защото ще умират, ако не го правят. Пропуснах да спомена - има още 4-5 яки треньора в София. Ако Юли не ви допада - Ефо, Лазар, Цецо, Милко и т.н

Като достоен човек смятам да се оттегля от дискусията. Всичко, написано в предния ми пост, е истина и нищо не съм си измислил.
Не смятам повече да давам отчет и да се оправдавам за неща, за които не съм виновен. Не насилвам никого да идва на тренировките ми. Който му харесва – идва. Който не му изнася - да ходи да тренира където и както си иска, както го правят много хора.
Неведнъж съм казвал: има място за всички под слънцето, така че войната, която водите, е излишна.

То всички, които познаваме Юли го подкрепяме, с изключение на двама човека...този факт няма какво да се коментира...
Все едно Стели ще каже, че кръста го беше заболял заради мен...или Сашо са му вдървени еректорите защото не съм го разтягал достатъчно...баси нелепата дискусия...
На един недоволен има 20 доволни...
А и тия недоволните си остават в забвение...
Никой насила не кара хората да тренират...и който не вдига сериозно, той не се контузва и не го приболява по нещо...
Просто опита на някои хора е тотално недостатъчен, за да коментират каквото и да е...
Тази тема по-добре да се заключи, защото не води до нищо добро...
Това не го ли разбирате...че се опитваме да създадем нещо...а тука двама човека са решили с километрични постове да рушат и казват...не бе, не е така...КОЕ не е така, Вие не чете ли това дето се получава от натискането на клавишите по клавиатурата...
Спирам...

Няколко неща

А кой коментира снимки изобщо?

Коментарите след тренировката ни на клекове в дъжда е най-простия пример. Тогава излезе че имаме късмет че сме живи след клек в дъжда.

Щом ще правиш анализ от кога тренирам сама, то тогава, с твое позволение, надявам се, ще цитирам наш разговор на една от последните МИ тренировки:

Юли: Сега всеки започва да коригира: Надя прави лицеви на гумата. Gips работи върху стойката на ръце. Кристиян кляка на столчето.
Аз: Юли, а аз какво да коригирам.
Юли: Нямаш нищо за коригиране. Упражнявай стойката на ръце и се опитвай да издържаш повече време, за да започнеш да се опитваш без стена.

Недостойно от моя страна би било да си измислям, но аз имам слонска памет и не съм недостоен човек.

Ако аз съм този Кристиян - клека съм си го оправял само веднъж с лост, сядайки върху гумата, и с обръщане на внимание вкъщи, в понеделниците когато коригирахме грешки оправях суинга, и въпреки обясненията на Юли се пооправих едва след като се видях как го дърпам на кръст в клипа на първото предизвикателство. Ако не съм бил аз, искрено ти се извинявам за корекцията.

Сега по същество подкрепям Тедо с две ръце. Треньора трябва да покаже и да те следи. Трениращият трябва да споделя ако има проблеми и болки и да спазва указанията.

Юли, не мисля, че някой го обръща на лична война или нещо подобно /това е най-лесното, но според мен не е решението/. Темата още Вик каза, че е принципна и е хубаво всичките, които сте се заели да организирате групови тренировки, да извлечете градивната критика в повечето постове. След, като това е някакво благородно начинание и го организирате за общото благо - обръщайте малко повече внимание на хората, които идват /всичко, което се каза по-горе/. При всеки човек е заложено да се отпусне при един определен успех /а вие определено се радвате на такъв/ и съответно да стане малко или повече небрежен. Мисля, че всички ще са съгласни, че това е една голяма отговорност и апелирам, към всички организиращи подобни групови или индивидуални тренировки - не се отпускайте. Да не се получи едностранно мнението ми или да ме обвинят в пристрастия, към група хора и т.н., ще си позволя следния съвет, към трениращите - “На доктор, поп и адвокат - всичко се казва”, а аз само ще допълня и на треньор.
И аз съм от хората получавали травми на състезание и със продължителен стаж в залата, та това е и причината да взема отношение по темата. Постарал съм се мнението ми да е напълно обективно и безпристрастно - може да се е получило, а може и да не е. Не съм фактор и никой не е длъжен да се съобразява с това, което съм написал, но съвета ми е напълно добронамерен към всички.
Успех на всички и се надявам следващата тема за групови тренировки, да не е за повод, като сегашния, а за много по-хубави неща.

п.п. Изкривявате дискусията, а това, както каза Славко - няма да доведе до нищо добро. И си позволявам да си послужа с една фраза, която не съм ползвал отдавна “Или пишете по темата или си намерете друго място за почесване на пръстите и ако някой има нещо - на ЛС, форума не е място за такива изяви”.

След като си влизал в зала и си виждал как работят профи треньори на профи атлети, значи трябва да знаеш какво значи отношение, наблюдение, корекции, мотивация и т.н.
Така...
И питам....колко хора са се контузили на тренировки на открито...айде, да кажат...Плевен, Варна, София...

Интересна тема...Добре че в България правната култура не е особено висока, а и правосъдната система е тромава, че какви искове щяха да настанат срещу залите. Аз поне не съм виждал членски договор с фитнес клуб или зала. В доста държави е практика като си купиш членска карта да подпишеш и договор, с който освобождаваш фитнес-клуба от отговорност за наранявания получени в следствие използването на оборудването и прилагането на съветите, получени от инструкторите - в смисъл всичко, което правиш вътре си е твоя отговорност, дори ако нацепеният инструктор супер авторитетно ти каже нещо от рода на “тая тежест ти е малко, трябва да сложиш още 100-150 кила”.

Едно едничко нещо не успях да разбера - защо от принципно зададен въпрос преминахте към конкретна дискусия на контузията на един човек? Нито говорим потенциално опасни ли са тренировките в София, Плевен и Варна... нито говорим за качествата на някой от водещите им. Трудничко ли е просто да се придържаме към идеята за разговор на Вик?

Всички, които са участвали в целенасочена спортна подготовка на достатъчно високо ниво, знаят каква е отговорността на треньора. Същите тези хора (надявам се) знаят и какво значи да си отговорен като състезател. Който е заставал пред хора, за да ги научи на спорт - моля, нека сподели мнението си като такъв. Останалите е добре да отсеят стойностните мнения в тази тема и да коментират като изпълнители в тренировъчния процес.

Темата е изключително интересна и важна... т.е. беше, преди да намесим имена и конкретни ситуации.

Аз не живея в България, и някой по-горе много правилно каза, че в залите обикновено е вкючено в договора, че инструкрурите не носят отговорност за наранявания и травми. Съответно, когато отиваш да тренираш се попълва един голям списък с въпроси по отношение на здравето ти и евентуални проблеми.  Има задължителен инструктаж как се ползва оборудването, какво и как може да се прави според целите, физическото състояние и прочие. Обикновено има влючени няколко безплатни тренировки с инструктор, който показва как се правят набор от упражнения и съставя програма ако е поискана такава. През този период той коригира техника и показва, но не е длъжен да наблюдава след това.и не носи отговорност ако се контузиш. Това се отнася и за груповите тренирвки. Инстуркотите коригират и показват грешките на трениращите ако се налага, но дали те ще променят техниката си зависи от тях.както и дали ще изпълняват всичко стриктно пак си зависи от трениращия.
Треньорът носи отговорност само при индивидуланите или така наречени персонални тренировки, където трениращият си плаща доспа по-скъпо, да му бъде казвано през цялото време какво, как и колко да прави.
Поради тази причина има и различни нива на квалификация за инструктори , инструктори на групови тренировки и персонални треньори.

Който е заставал пред хора, за да ги научи на спорт - моля, нека сподели мнението си като такъв.

Е, след като има подобна покана, няма как да не се намеся, въпреки, че нямам отношение по конкретния случай. ;)
Личните ми наблюдения показват, че от 20 трениращи, рядко има и един, който да е наясно със възможностите на тялото си. Доста хора се хвърлят на изпълнението на неща, за които не са физически готови, без да са склонни да се вслушат в препоръки. 
Други, колкото и да се опитваш да изкопчиш сведения от тях относно здравословното им състояние и минали травми, те някакси упорито укриват тази информация до момента, в който въпросната контузия не напомни за себе си при изпълнение на дадено движение.
Трети са си въобразили, че работата на треньора е да усеща и контролира ТЯХНОТО тяло вместо тях самите, т.е. не полагат каквото и да било усилие и адекватност в това, което вършат с идеята “ти си там да ме пазиш, колкото и самоубийствено и идиотски да се държа, и всичко възникнало в следствие на това ми поведение е твоя вина”.
Мога да давам още доста примери, но мисля, че смисъла е никакъв.
Ролята на треньора е да напътства трениращия, да му дава насоки, да му помогне да тренира с пълния си потенциал, да се съобразява с особеностите на дадения човек, да върви с него и да го подбутва когато има нужда, да го забавлява дори, но в никакъв случай не му се вписва в задълженията да мисли с нечия чужда глава. С началото на тренировка, не оставяйте разсъдъка си в съблекалнята или у дома. Треньора в никакъв случай не е длъжен да ви влачи към достигане на целите, основното усилие трябва да идва от страна на трениращия.
Така...това беше моя принос в темата :)

За мене цялата дискусия изгуби смисъла си и целта си. Превърна се във въплъщение на ур-фашизъм и гледам само лични нападки. Предлагам да се затрие и да се забрави за случилото. Който иска да се разправя още - на лични съобщения. Само се насърчават лоши страсти и форума може да загуби хора, които са готини, знаят много и биха помагали на останалите.

Личните ми наблюдения показват, че...

Всичко, което казваш, е истина. Тук, обаче, говорим за отговорност и всичко зависи от погледа на конкретния човек към нещата, които прави. Моята идея е, че когато застана пред хора да ги уча на нещо, то аз нося отговорност за това те да не пострадат в учебния процес. Ако не съм в състояние да контролирам нещата, то има две възможности - (1) аз спирам да ги обучавам и (2) отстранявам тези, които не са в състояние да правят нещата както трябва.

За мене цялата дискусия изгуби смисъла си и целта си.

Факт. Заради изместване на темата в лична посока.
Защо? Не знам, може би изместващите фокуса на дискусията знаят.

Всичко, което казваш, е истина. Тук, обаче, говорим за отговорност и всичко зависи от погледа на конкретния човек към нещата, които прави. Моята идея е, че когато застана пред хора да ги уча на нещо, то аз нося отговорност за това те да не пострадат в учебния процес. Ако не съм в състояние да контролирам нещата, то има две възможности - (1) аз спирам да ги обучавам и (2) отстранявам тези, които не са в състояние да правят нещата както трябва.

Съгласна съм с теб, но ако хората съвсем безотговорно към самите себе си игнорират казаното от теб, няма как да понесеш отговорността за това. Споменатите опции са чудесни, ако разполагаш с подобен избор, ако не - търси се трети вариант...
ПП: И дискусията наистина започва да губи смисъл...неща, казани по принцип и извън контекст звучат прекалено абстрактно  някак...

Нe обичам поговорките, но има една,която пасва идеално на разразилата се дискусия:

“Човек, това което сам може да си направи, никой друг не може да му го направи”

Така, сега за принципния въпрос...Когато един спортист се довери на един треньор, той има определени очаквания и изисквания към него, т.е. изборът му не е бил случаен, а определен от целите, нивото и стажа на атлета. И въпреки това, постоянно се случват контузии - нелепи, от липса на техника, от преумора и т.н. Когато това се случи по вина на треньора, обикновенно състезателят си намира друг, който да го тренира по-добре. Аз лично не съм чувал досега за случай на спортист, който да е подвел, под каквато и да е отговорност треньора си, защото видиш ли-той бил некадърник. И тук говоря за професионални спортисти, които много често имат в щабовете си по една дузина хора, “отговорни” за всички аспекти от тяхната подготовка.
Толкова за протата...сега малко за аматьорите ще попиша.
Какви изисквания може да има някой, с малък опит в тренирането от треньора си? Еми почти никакви, освен да научи основните неща  и с течение на времето да развие повече умения,които ще доведат до един умерен прогрес. Но понякога големият ентусиазъм, в съчетание с липсата на опит(и егото играе роля), могат да доведат до фалшива представа на спортуващия за това до къде е стигнал и в резултат следват много и тежки тренировки, без нужната подготовка, докато не дойде моментът на неизбежната травма.  Тук  ролята на тренера е да “свали” ентусиаста на земята и да го насочи в правилната посока, но само толкова, решенията ги взима спортистът.
Има и друг случай. Някои атлети, се развиват много бързо, именно благодарение на упорита работа и огромно желание. Такива хора имат и по-сериозни цели, и би трябвало да са на ясно, че щом искаш сериозни спортни резултати, то трябва  да платиш цената за тях. За съжаление в спорта е така. Най-големите спортисти се контузват най-рядко, те за това са и най-големи, но пък имат и най-добрите треньори. За всички останали, пътят към успеха е трънлив и е свързан с много лишения, кръв, сълзи и сополи, и ТРАВМИ.

Аз не живея в България, и някой по-горе много правилно каза, че в залите обикновено е вкючено в договора, че инструкрурите не носят отговорност за наранявания и травми. Съответно, когато отиваш да тренираш се попълва един голям списък с въпроси по отношение на здравето ти и евентуални проблеми.  Има задължителен инструктаж как се ползва оборудването, какво и как може да се прави според целите, физическото състояние и прочие. Обикновено има влючени няколко безплатни тренировки с инструктор, който показва как се правят набор от упражнения и съставя програма ако е поискана такава. През този период той коригира техника и показва, но не е длъжен да наблюдава след това.и не носи отговорност ако се контузиш. Това се отнася и за груповите тренирвки. Инстуркотите коригират и показват грешките на трениращите ако се налага, но дали те ще променят техниката си зависи от тях.както и дали ще изпълняват всичко стриктно пак си зависи от трениращия.
Треньорът носи отговорност само при индивидуланите или така наречени персонални тренировки, където трениращият си плаща доспа по-скъпо, да му бъде казвано през цялото време какво, как и колко да прави.
Поради тази причина има и различни нива на квалификация за инструктори , инструктори на групови тренировки и персонални треньори.

Не знам за коя чужбина става въпрос, предполагам, че е за САЩ. Там сигурно подписваш, че си запознат, че водата от душовете е гореща и освобождаваш от отговорност залата ако се се изгориш. Аз бях миналата седмица в Швейцария, ходих 3 пъти на фитнес и не съм подписвал нищичко. В залата имаше доста инструктори, които наблюдаваха кой какво прави. За мой “късмет” успях да изпусна един 10 кг диск върху крака си и палецът ми се счупи. Инструкторите дойдоха, посмяхме се заедно, казаха ми, че на тях се е случвало многократно и ме изпратиха по живо, по здраво. Не ми е минавало през акъла да ги обвиня, съдя или нещо подобно. Когато човек се издънил поради глупост, невежество или небрежност, то би трябвало да има морала да си понесе сам последствията. Та отговорността не винаги е чисто понятие и всичко зависи от конкретния случай. Няма как да се обобщи и да се каже, че единия или другия има вина по принцип.