Спорт и изкуство

Митко Коев, ти си пасторален Гений!

*едит: Флюбих сА (inlove)

“ти си пасторален Гений!” :

Не съм - само се правя на интересен. :D Ако трябва да съм честен - преди години бях хлътнал по една девойка - ученичка на Елица Мавродинова (или поне беше под нейни наставления). Та тя ме запали да пиша и така се родиха някои бисери, тъй като стила тогава беше популярен. Опитите си в лириката няма да поствам, че не са на ниво. :D За съжаление още ги има в някои сайтове за литература и поезия и няма как да ги махна. :D

“*едит: Флюбих сА” :

Не мой бре! Дърт и мазен съм! ;)

Е, симпатичен си ми, какво да се прави :)

Всеки има право на лош вкус - не е нещо от което да се срамуваш. И аз харесвам неща, които другите намират за ужасни. Спирам, че много оф-топик стана. :D

@Десо - началото е силно, първите две строфи са много добри. За тях гласувах. Следващите не ме грабнаха, но според мен имаш талант. Останалото е 99% труд :D ... ако ти се занимава :)

...
НАЛОЖИ са санким да я полазя! :)
...

Е, неее! Добре ме разсмя! Имаш ли още със същия стил?

@Vic Виж по-долу, дал е линк човека :)

Денят започва

...

Мъгла...
Усилие...
Пресечен дъх...
Денят започва.

Студ...
Стягане...
Отворени очи...
Не се страхувам.

Вода...
Отърсване...
Напрегнати ръце...
Ще продължа.

Светлина...
Изпъване до болка...
Ново тяло...
Светът е мой.

…

Vic
01.06.2011

Полуизсъхнал клон
...

Дочу любовни птичи трели
И трепна старата сърцевина.
Полуизсъхнал клон разпери,
Досущ като ръка...

Да кацне птицата покани
И тя послушно долетя,
Но сила в клона не достигна
Огънат, той неволно запращя...

Тъй стресна влюбената птица
Изпърхаха красивите крила.
Изгуби се в небето
На старото дърво красивата мечта...

Остана да стърчи само,
Все още здраво, с понапукана кора
С протегнат клон, но без гнездо
Да чака птицата от своята мечта...

...

Vic 24.11.2008

А ти знаеш ли как се обича жена,
дето толкова пъти е падала,
че е кръстила с галено име пръстта
и мечтае, мечтае за клада?

Тя измисля за тебе добри имена
и диспутите грозно я плашат.
Ти знаеш ли как се целува жена,
която беседва със чашата?

Уморена претърсва с очи течността
и убежище търси, и прошка.
Ти знаеш ли как се преражда жена,
която умира нарочно?

А ти знаеш ли как се обича жена,
...

Ето така:

Посягам с поглед
...
Ръцете ми виждат
Извивки желани,
Вдишвам искрящи
Коси разпилени

Посягам с поглед
Да те докосна,
Протягам със шепот
Да те погаля...
...

Vic, 03.03.2011

@Vic Виж по-долу, дал е линк човека :)

Линка всъщност е към “творчеството” с което си вадя хляба.... ъъъ... суроватъчния изолат да кажа. :D

@Vic:

Имам още, но днес съм в настроение за нещо чуждо:

Филю
/адаптация по “Финдли” на Робърт Бърнс/

- Кой лопа тъй посряд нущя?
- Яз лопам - речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? - речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...
- Съм чул ми! - речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута...
- Ми... срам ма й! - речи Филю.

- Да зема ся да дода вън...
- Ила, де - речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм - речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...
- Да фляза - речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни - речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...
- Ши скоча! - речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! - речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...
- Пусни ма! - речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак...
- Шти висна! - речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш’ мълча, ми! - речи Филю.
- Оф, ши стисна май учи...
- Стисни ги - речи Филю.

Автор: мома Калина

Натурални размисли породени от текущото състояние. :D

С фитниса шига ни бива
(не е лесну да са дига тежку)

Фитниса е трудну нещу,
пОтиш са и тий гурещу...
А пък ако не фнимаваш,
силну мож’ да съжаляваш.

Вчера с щанга у ръката
ма оноди прустутата,
яко дърпах мъртва тяга -
днес гърбината ме стяга.

Прекалих и с тоа клек,
та съм стегнат кат дирек.
Гъз боли ма гато ставам -
друг път пойчи ши фнимавам.

Чуда са како да прая,
болката ни мъ устая....
Уж мий ден да са тринирам,
а пък аз съм зле - умирам!

Дет са вика - от мерак,
днес боли ма гръб и крак.
С базовата пруграмация
баш са бикнах в прублемация.

Начи с фитниса внимавай,
с щангити ни прикалявай,
чи дан става прублимация,
да са стига ду реанимация,
Митко, шъ да извиняваш,
ма с тез строфи вдъхновяваш,
Рекох и азе да са наредя у рима,
Е кат твойта нимой, та прости мъ ...

Тая адаптация, е адаптирана до неузнаваемост ахахаха
Робърт Бърнс е наш чиляк, знаех си аз!

А как не си пробвал някоя трагедия на Шекспир—Макбет би ти се удала страхотно според мен :)

Макбет ще ми дойде прекалено високо-въглехидратна. :D Ако ще е Шекспир - бих опитал с “Укротяване на опърничавата” :D

И за да не стават грешки - “Филю” не е моя творба (отдолу пише автора)

Хаха, сори, помислих, че ти е някой твърде зашифрован псевдоним. :)
Изкопирах твоя стил и си опоетизрах днес деня :)

Неска кво мъ възгащисъ,
нямам никаквъ наситъ,
много храна шсъ поеми,
за спорт, мани, няма времи.
Ич дансъ качвам на кантаря,
и лунътъ тъй мъ  сваря,
ква издула съ осъмна
чак ми иди да съ гръмна

Макбет ще ми дойде прекалено високо-въглехидратна. :D Ако ще е Шекспир - бих опитал с “Укротяване на опърничавата” :D

И за да не стават грешки - “Филю” не е моя творба (отдолу пише автора)

Аз го позачекнах ей ся Макбет, пък на теб остаям опърничавата :)

Га шъ съ видим пак със вас мъри?
В градушка,  дъжд или га сняг падни ли?
-Га са свърши тъз гюрултия
га са усмирят и пак са набият.
-Начи викаш по залез слънци? Ами де?
- Де го баира, там ша на чака Макбет!

Оттук, оригинал:

ACT I
SCENE I. A desert place.

  Thunder and lightning. Enter three Witches

First Witch

  When shall we three meet again
  In thunder, lightning, or in rain?

Second Witch

  When the hurlyburly’s done,
  When the battle’s lost and won.

Third Witch

  That will be ere the set of sun.

First Witch

  Where the place?

Second Witch

  Upon the heath.

Third Witch

  There to meet with Macbeth.

Огън и плът
Все още чувам писъците им, виждам лицата им. Нежният пламък обгръща телата им и с целувките си дърпа надалеч плътта от костта. Седя пред трона си, моят трон, от камък и стомана, и се възхищавам на последният танц, който изиграват. Обгорените пръсти галят за последен път разтичащата се кожа, а въглени вместо устни крещят за помощ и спасение. Аз съм съдник и екзекутор. Аз поливам телата им с масло и хвърлям факлата в косите им. Аз съм стоманата и огънят. Само аз мога да бъда огън и лед. Има ли грях, има и наказание. Пише го там в големите книги - огъня чисти мръсотията от плътта и покварата от ума. Прокарваш с обич кибрита по кожата и виждаш мехурите от грях, как се пукат и шуртят, поливаш с червен огън по очите и пада всичката злина. Само огънят чисти душата от греха. Сядам пак на трона и гледам въглената плът. Прекалено много грях в тези влюбени души...

...Само огънят чисти душата от греха...

Дано осъзнаваш колко болно звучи това...

Революция
Започнато е вече необратимото, да хвърлиш клечката кибрит върху бензиновия килим, водещ към човешката първичност и злоба. Много сме, вече сме на улиците, с червени знаци в ръце. Да върнем на нас, каквото ни принадлежи. С гняв и кръв да преобърнем света и да изградим нов чук и сърп върху телата и греховете на онези отгоре. Да сграбчим покварените им души, братя! Да изтръгнем от червивите им гърди що може да е сърце и да грабим, докато не остане и капка кръв телата им от пари и материал. Време е за храна в нашите гърла и за отмъщение. Да върнем от гробовете нашите деца, които студът и бедността отнеха. Време е за кръв, време е за смърт, време е за червената вълна да помете. Време е за революция.

Много добри неща!Браво на всички.  : )

Ето един откъс,който визуализирах под влиянието на :

Трудно е,картините от въображението да се опишат с думи по достъпен начин,за да бъдат разбрани от читателите...но за да не спамя,нека по същество да споделя:

“After the War”

...Крачех през бойното поле.Всяка стъпка ми костваше да напрегна жилите си до краен предел.Заобикалях телата на загиналите войни и притисках с ръка зеиналата рана на корема си.Злокобното небе сякаш се проясняваше.Измежду черните надвиснали облаци,слънчевите лъчи огряха състрадателно лицето ми,покрито с кръв,опитвайки се да стоплят хладните черти.Тишина...Вдигнах глава нагоре и усетих топлината,поех въздух,пронизваща болка...продължих да вървя.Озовах се на познатото място,от което бях тръгнал,от където всичко започна и би трябвало да свърши.Разруха,окопите запълнени с безжизнени,осакатени трупове,а наблюдателната кула - съборена.Нямаше признак за оцелели,а нали надеждата умираше последна?!Къде е Бог сега?!Не...Бога на войната наблюдава отстрани и се присмива на човешката глупост,на човешкия провал и самоунищожение.
В далечината съзрях познат силует.Събрах последни сили и помъкнах умореното си тяло,преди да е станало късно.Когато стигнах до силуета,той вече се беше проснал изнемощял на земята,опасенията ми се потвърдиха...пред мен лежеше на смъртния си одър,другарят по битка и братът по душа.Паднах на колене и поех тялото му в ръцете си,все още дишаше,въпреки прободните рани.
-Братко,събуди се! - крещях аз,разтърсвайки главата му.Той отвори кървави клепачи и ме погледна.
-...ти ли си?..
-Какво е станало?Как се случи? - сълзите ми напираха отново,гледайки мъртвешко бледото му лице.
-Те...бяха...повече от нас...не успяхме...- рязко кашляне прекъсна мисълта му.
-Не,не говори повече ще се оправиш.Дръж се! - не можех да скрия горчивият си тон,отсреща видях само измъчена усмивка. - Войната свърши.Трябва да се приберем.
В този момент той протегна ръка към празното небе и промълви.
-Войната...свърши...но домовете ни...ги няма...
Почувствах как сърцето му спря и се отпусна.Усмивката замръкна,а в широко отворените очи се четеше ужаса...страха и все още малко надежда.Усетих едри капки да падат върху мен...заедно с моите очи и небето ронеше тихо сълзи.Притиснах тялото до себе си и оставих на дъжда да ме облива.Да измие и заличи тъгата заедно с мен...

Кристал, обвит в стомана
...

Кристал, обвит в стомана -
Душа и плът в едно...
Недосегаем за обикновена рана,
Чуплив като най-финото стъкло.

Готов да изнеса вината
И чуждите тегла,
Но неспособен да се защитя
От лоша дума и от завистта.

Намерил смисъл да остана,
Вървя опипом по света.
Скрил дръзката мечта в ръкава,
Живота си да продължа.

…

Vic
13.03.2014