Волейболът - спорт и просто игра

Така... от доста време си мисля да систематизирам малко информация за волейбола. За моя радост в последните години в България този спорт набира популярност, националният ни отбор е една от водещите сили в световен мащаб. Български състезатели и треньори традиционно участват в най-силните първенства и отбори на планетата. От друга страна, извън професионалния спорт, волейболът е един приятен и все по-често предпочитан начин за съчетаване на полезното с приятното – той намира място в свободното време на все повече хора, водещи активен и здравословен начин на живот.

Та в този ред на мисли ще си позволя да публикувам тук повече подробности за волейбола.
Малко обемно се получи, но... :)

Малко история

Смята се, че волейболът е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той осъзнава, че има нужда от колективна състезателна игра, с която да разшири програмата си. Поставил мрежа за тенис на височина 198 см и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея топка. Баскетболната топка се оказала твърде голяма и тежка, затова първоначално извадили плондера от нея и използвали него. Малко по-късно Морган преценява, че плондерът е прекалено лек и бавен, затова отива във фабриката на Spalding в Масачузетс, за да му изработят по-специфична топка, отговаряща на неговите изисквания. В резултат на това Spalding създава първата волейболна топка, покрита с кожа. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар бил изпълняван с една ръка от стоеж на един крак. Целта на играта била да се запази топката в движение над мрежата от едната страна към другата. Морган нарекъл играта “Минтонет”.

След една година, по време на конференцията на колежите на Асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име “волейбол” по предложение на професор Алфред Т. Халстед. Той обръща внимание на полета на топката и стремежа на играещите да го поддържат, затова предлага това име – от английските думи ‘volley’ (летяща) и ‘ball’ (топка). Името на този спорт търпи само една малка промяна – през 1952 година управителния съвет на американската федерация по волейбол гласува думата да бъде изписвана слято – volleyball.

През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола. Те имат следния вид: размер на площадката 7,6 х 15,1 m (25 х 50 фута), височина на мрежата 198 cm (6 фута и 6 инча), топка с обиколка 63,5-68,5 см (25-27 инча) и с тегло 340 гр, броят на играчите на терена и ударите на топката не е определен, точка се зачита само при собствен начален удар, несполучлив начален удар може да се повтори, играе се до 21 точки в гейм. Постепенно директорите на физическото възпитание възприемат волейболната игра като нов спорт в колежите си из целите Щати. През 1900 година Канада става първата чужда държава, която приема новия спорт. Следват Япония (1908), Филипините (1910), Китай, Индия, Мексико и други южно американски, европейски и африкански страни.

До трийсетте години на 20-ти век волейболът е предимно игра за удоволствие и в различните части на света има малки разлики в правилата (например в Европа отборите са по 6 играча, а в Азия – по 9). През 1922 година се провежда първото национално състезание в САЩ, а в същата година е създадена и първата в света спортна организация по волейбол – федерацията по волейбол и баскетбол на Чехословакия. По това време се формират и основните технически елементи на този спорт – начален удар (сервис), посрещане, разпределяне, атака, блокада. Постепенно те се усложняват и групират, създавайки стратегията и тактиката на отборните действия. Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 година, първото световно първенство за мъже се провежда през 1949 година, а за жени – през 1952 година. Международният олимпийски комитет включва волейбола в групата на олимпийските спортове на заседание, проведено на 24 септември 1957 година в София.

През 1988 година се въвежда системата Rally-Point (грешка-точка) само за петия гейм, а от 1998 година нататък тази система става валидна за всички геймове, като се увеличават и точките за победа в първите четири гейма от 15 на 25 (петият гейм се запазва до 15 точки). В следващата 1999 година се въвежда постът либеро.

Волейбол в България

Българският волейбол води началото си от 1922 година – тогава играта е показана за първи път в двора на Руското техническо училище в София. По неофициални данни волейбол у нас се е играл още през 1919 година във Велико Търново от войници, принадлежащи към английски и френски окупационни части. Първото организирано първенство е проведено през 1925 година – турнир между класовете на Втора мъжка гимназия в София. Първата ни международна изява е през 1934 г., когато отборът на Американския колеж (София) гостува на „Роберт колеж” в Цариград и отстъпва с 0:3 гейма. През 1941 година в България се създава Съюз на игрите с ръчна топка (СИРТ), който обединява волейбола и баскетбола в рамките на Българската национална спортна федерация (БНСФ). След Втората Световна война волейболът, заедно с още 4 спорта, продължава да се администрира от СИРТ, само в една стая на ул. „Иван Вазов” № 20 в столицата. За популяризиране на играта е взето решение преди всеки мач от държавното първенство по футбол да се играят срещи по волейбол. През 1948 година е първата официална международна проява в България – на кортовете на столичния колодрум се провежда Балкано-средноевропейското първенство. На него мъжкият ни отбор се класира на трето място, а женският – на пето.

Правила на волейбола

Игрището за волейбол е правоъгълно, с размери 9 на 18 метра. То е разделено на две еднакви квадратни части (всяка от която е с размери 9 на 9 метра) от мрежа, повдигната на определена височина (2,43 m за мъжете и 2,24 m за жените). Успоредно на мрежата на 3 m. разстояние отляво и отдясно са нанесени две линии, които определят зоната за атака (т.нар. първа линия). Целта на играта е да се прехвърли топката в противниковото игрално поле така, че тя да докосне пода, в същото време да бъде предпазен пода на собственото игрално поле от докосване му с топката (или противникът да не може да прехвърли топката, разбира се). Играта започва с изпълнение на начален удар (сервис). Всеки отбор има право на максимум 3 докосвания преди да прехвърли топката в противниковото поле (докосването на топката от блокадата не се включва в тази бройка).

Всеки отбор може да участва в състезание с не повече от 14 състезатели. Един от тях е обозначен като капитан, той има специфични правомощия по време на състезание и единствено той има право да комуникира със съдиите (либерото също има право да бъде капитан). Състезателите от един отбор трябва да бъдат облечени в еднакви екипи (като модел и цвят). Екипът на либерото трябва да бъде от същия модел, но в контрастен цвят спрямо основния цвят на екипите на другите състезатели.

По време на игра на игрището се намират по 6 състезатели от всеки отбор. Всеки отбор има право да извърши по 6 смени във всеки гейм, но сменен състезател не може да бъде заместен от друг, освен сменилия го. Например – когато състезателят X влезе в игра на мястото на Y, в последствие само Y може да смени X. Затова във волейбола се казва, че могат да се правят не повече от 3 пълни смени във всеки гейм.

Във всеки гейм отборите имат право да поискат по 2 прекъсвания в произволно избран от тях момент, като тези прекъсвания са с продължителност 30 секунди. Ако по някаква причина треньорът не е на местото си (отсъства или е наказан), капитанът в игра има право да поиска прекъсване на играта (почивка или смяна).

Игралното поле е разделено условно на 6 зони. След спечелване на начален удар (разиграване), играчите трябва да сменят зоната в която се намират, като правят “въртене” по посока на часовниковата стрелка. Състезателите не напускат зоните си до нанасяне на удар по топката при изпълнението на начален удар. Началният удар се изпълнява от състезателя, който попада в зона 1 след завъртането при спечелване на точка.

Отборът печели точка при успешно приземяване на топката в противниковото игрище, когато противниците допуснат грешка или когато биват наказани. Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2 точки, той печели гейм (с изключение на 5 гейм, т.нар ‘tie-break’, където трябва да съберат 15 точки с предимство от 2 точки). Ако резултатът е 24 на 24 (или съответно 14 на 14) точки, играта продължава до получаване на преимущество от 2 точки, например 27 на 25 (17 на 15). Победител в срещата е отборът, който спечели първи 3 гейма. След всеки гейм отборите сменят игралното си поле, а когато се стигне до пети гейм, в него се прави допълнителна смяна на полетата когато един от двата отбора първи спечели 8-ма точка.

Кратка характеристика на волейболната игра

Всяко разиграване във волейбола започва с изпълнението на начален удар. Отборът, който посреща, организира атака, целта на която е топката да докосне пода в рамките на игрището на противника или да го принуди да сбърка, като не успее да прехвърли обратно топката. Отборът, който е изпълнил начален удар, се стреми да блокира тази атака или да я неутрализира (т.е. да овладее топката в защита), след което да организира контра-атака със същата цел. Приема се, че отборът, който посреща началния удар, има игрово предимство, тъй като първи има възможност да реализира успешна атака и/или да принуди съперника да допусне грешка.

Интересно е развитието на волейбола като динамика и интензивност. Ако се върнем назад във времето и погледнем този спорт в средата на ХХ век и малко след това, ще открием значителни разлики спрямо волейбола днес. Преди всичко тогавашният волейбол е бил доста по-бавен като темпо и нивото на специализация на състезателите (за което ще говорим малко по-надолу) е било много по-ниско. Постепенно динамиката на играта се увеличава и състезателите започват да разпределят отговорностите си на игрището, което с течение на времето полага основите на днешната им специализация. Интересно е и развитието в стила на атаката във волейбола. Преди около 40-50 години тя е била организирана сравнително по-бавно (т.е. след подаване на относително високи топки към нападателите) и е била сравнително опростена (при по-ниско ниво комбинативност на атаката). Постепенно стилът на атака се усложнява и ускорява, като през 80-те и 90-те години на миналия век са характерни атаки с много комбинации, изпълнявани от двама нападатели в разнообразни позиции в игрището. Най-известните такива комбинации са ‘ешелон’, ‘заслон’, ‘кръст’ и ‘обратен кръст’. При тях двамата нападатели захождат близо един до друг и разпределителят в последният момент взима решение кой от тях ще завърши атаката.

Значително влияние върху стила на волейбола като цяло оказва въведената през 1998 година система за броене на точките Rally-Point (грешка-точка). От този момент нататък волейболът става все по-бърз като динамика на игровите събития и все по-интензивен като физическо натоварване. Мачовете стават по-кратки и предвидими като времетраене, но по-интензивни, което намалява до известна степен значението на физическата издържливост като фактор, определящ успеха в състезание. Дотогавашният комбинативен стил на атаката отново се опростява – атаката се насочва главно към краищата и средата на мрежата (включително от втора линия през зона 1 и 6). За сметка на това скоростта на тази атака се увеличава значително и към нападателите се подават предимно бързи топки с траектория близка до правата линия. Тази цялостно по-висока игрова динамика води до въвеждането на допълнителни промени във волейбола – позволява се използването на играч с изцяло защитни функции (т.нар. либеро) и се увеличава диаметърът на волейболната топка. Тези две стъпки целят увеличаване на ефективността на играта в защита, което да допринесе допълнително към атрактивността на спорта, на фона на все по-бързата атака.

Днешният волейбол е спорт, в който за победа са нужни физическо и техническо превъзходство над противниковия отбор, но значително влияние оказват и фактори като психическа устойчивост и умение за спазване на тактическата дисциплина.

Специализация на състезателите

Съвременният волейбол се характеризира с тясна специализация на състезателите по отношение на техните конкретни задачи и игрови функции. Това е необходимо както с оглед постигането на свръхвисока ефективност в игровите елементи и отборни комбинации, така и като предпоставка за ефективно налагане на възприетата отборна тактика. Специализацията позволява водене на по-тясно насочен тренировъчен процес по отношение на всеки отделен състезател, което води до увеличаване на игровата му полезност, както и до по-ефективното използване на неговите лични физически и технически качества.

Всеки състезател има своя игрова позиция, натоварена с точно определени отговорности на игрището. По време на игра във всеки момент е известно кой състезател какви функции трябва да изпълнява, къде е позицията, където трябва да се намира и как трябва да взаимодейства със своите съотборници. Всичко това формира цялостната стратегия и тактика на отбора.

Обикновено определянето на игровите позиции става още през първите 2-3 години след началото на заниманията с волейбол и най-често те се запазват постоянни по време на състезателната кариера. Разбира се, понякога се случва състезател да смени игровата си позиция на доста по-късен етап. Този процес, обаче, е свързан с преодоляване на много рутина и създавани с години навици. От друга страна смяната на игровата позиция понякога означава усъвършенстване на различна специфика в техническите умения и затова тя не е особено често явление, особено на по-високо професионално ниво.

Днес във волейбола различаваме пет основни игрови позиции:

• Разпределител – този състезател носи отговорност за организирането на отборната атака. Той е освободен от посрещането на противниковия начален удар, но има за задача през него да минава всяко второ отборно докосване на топката. Разпределителят е главно действащо лице при прилагане на отборната тактика в нападение. Той трябва да следи както готовността за действие на всички участващи в атаката негови съотборници, така и тази на блокиращите ги състезатели от противниковия отбор.

• Център (централен блокиращ) – отправя атаки предимно в средата на мрежата или в непосредствена близост до разпределителя. Атаката на центровете винаги е много бърза (с ниски или остро насочени от разпределителя топки), която я прави пряко зависима от точността при посрещането на противниковия сервис. Възможността за активно участие на центровете в атака значително затруднява построяването на ефективна блокада от противника, а това от своя страна улеснява другите нападатели от същия отбор. Центровете носят отговорност да участват в блокирането на всички атаки от противника. Най-често тези състезатели са на игрището само докато са първа линия, докато са на втора линия биват замествани от либеро.

• Посрещач (краен нападател) – атакува в близост до някой от двата края на мрежата. Често тези нападатели атакуват и от втора линия през зона 6. Основна отговорност на този пост е посрещането на противниковия начален удар, от ефективността на което зависи цялостната организация на атаката и нейната ефективност. Посрещачите са натоварени и с основните дефанзивни функции на отбора (заедно с либерото).

• Диагонал – този състезател играе в зоната, намираща се диагонално на разпределителя. Това е игрова позиция натоварена изключително с нападателни функции – както на първа линия, така и от втора линия. Диагоналът носи отговорност за основната ефективност в атаката на отбора като цяло, освободен е от участие в посрещането на противниковия сервис.

• Либеро – този игрови пост има изцяло защитни функции – посрещане на противниковия начален удар и защита срещу атаката на противника. Може да замества всеки друг състезател, докато той е на втора линия (без това да се счита за смяна). Не може да атакува топка, която се намира над нивото на мрежата, няма право да изпълнява начален удар и да прави блокада.

Волейболът и статистиката

В последните години статистиката стана неизменна част от професионалния волейбол. Въпреки теоритически огромният брой възможности за изиграване във всяка ситуация на игрището, този спорт може да бъде интерпретиран като съвкупност от вероятности, срещу които да се реагира на практика със съответните игрови контра-мерки. Основанието за прилагането на статистическите методи се крие в два основни факта. Преди всичко всеки състезател има специфичен стил на игра, формиран в хода на неговото спортно-техническо развитие и взима сходни решения в определени игрови ситуации (т.е. има афинитет да действа с голяма вероятност по определен начин в дадена ситуация). Пример – характеристика на този стил е посоката на нападение при подадена по определен начин топка от разпределителя към дадения нападател. От друга страна тактиката на всеки отбор е съобразена с физическите и техническите качества на състезателите в него, а някои от тези характеристики имат и цифрово изражение (такива са отскок и бързина, например). Това позволява (след обработка на достатъчно количество данни от мачове на даден отбор) по методите на статистиката да се разграничат най-вероятните решения на противника или определен състезател в определени ситуации. Съответно предварително могат да се подготвят мерки за неутрализиране на тези действия, което увеличава ефективността на играта и шансовете за победа. Ясно е, че няма как да се обхванат абсолютно всички възможности по време на състезание, но когато силите на играещите отбори са почти изравнени, правилната интерпретация на статистическите данни често се превръща във фактор, определящ победителя в мача. Когато един отбор знае какво ще направи противникът му с вероятност дори 50%, това е значително улеснение при организирането на ефективно противодействие.

Какво е физическото натоварване във волейбола?

Волейболът натоварва практически целия опорно-двигателен апарат на човешкото тяло. Причината за това е в разнообразието на движенията, характерни за този спорт. Честото комбиниране на скачане, приземяване и нанасяне на атакуващ удар предполага добро ниво на общата физическа подготовка и издържливост. Придвижването във волейболното поле по време на игра изисква максимално експлозивен старт, честа и рязка смяна на посоката на движение, както и свръхкъс спринт (от 2-3 до не повече от 6-7 метра). Най-натоварените стави са глезени, колена и рамена. Контузиите най-често се наблюдават именно в тези точки, но като цяло волейболът е един от спортовете със сравнително най-малко и най-леки контузии. Причина за това е липсата на пряк физически контакт с противника. Този спорт натоварва значително и нервната система, тъй като изисква поддържане на висока концентрация по време на игра. Разиграванията са кратки, бързи и често успехът по отношение на даден състезател в тях зависи от фокуса му върху едно единствено докосване на топката след максимално бърза преценка на ситуацията в игрището.

Степен на натоварване при основните мускулни групи по време на практикуване на волейбол

Трапецовиден мускул (Trapezius) - Висока
Гръден мускул (Pectoralis major) - Висока
Преден зъбчат мускул (Serratus anterior) - Умерена
Коремна мускулатура - Умерена към висока

Делтовиден мускул (Deltoideus) - Висока
Двуглав мишничен мускул (Biceps brachii) - Висока
Триглав мишничен мускул (Triceps brachii) - Висока
Мускули на предмишницата (флексори и екстензори) - Умерена

Голям седалищен мускул (Gluteus maximus) - Висока
Четириглав бедрен мускул (Quadriceps femoris) - Висока
Задна бедрена група - Умерена
Прасец (Triceps surae) - Висока

Синергисти и стабилизатори - Умерена към ниска

Волейбол и кросфит – защо не?

През последните години кросфитът придоби значителна популярност като методика за силово-кондиционна подготовка. Елементи от кросфит могат да намерят приложение в почти всички спортове и волейболът не прави изключение. Експлозивност, силова издържливост, функционална сила и други спортни качества, необходими за волейбола, могат да се развиват чрез кросфит тренировки. Разбира се, предвид спецификата на волейболната игра, не всички упражнения и комплекси са подходящи и кросфитът не е препоръчителен за всички етапи от подготовката на един волейболист. При правилен подбор на вида и момента на натоварването, кросфитът може да постави сериозна основа на физическата подготовка и кондиция, които след това да бъдат трансформирани в ефективна игра на волейболното поле. Подходящи за волейбол са повечето кросфит комплекси, включващи различни движения с медицинска топка, пудовки, българска торба, удари с чук, отскоци, тичане на къси дистанции (до 800 m) и други. Бърпитата във всичките им разновидности са много близки до реалните ситуации на волейболното поле, затова са отлична идея като елемент от тренировките за физическата подготовка.

Волейболът е една изключително атрактивна и емоционална игра, подходяща за хора от почти всички възрасти. Той е подходящ за всички, които водят активен начин на живот. Вероятността от травми във волейбола е сравнително много по-малка, в сравнение с другите колективни спортове (заради липсата на директен контакт с противника). Волейболът натоварва тялото комплексно, развива координацията на движенията, рефлексите и подобрява уменията за работа в екип.

Страхотна тема Коле.Дори не подозирах,че началото на играта е дадено в САЩ. :)

Великолепно представено!!! Беше ми безкрайно интересно!!! БЛАГОДАРЯ!!!

Да не забравя да посоча източниците на информация, които съм ползвал:
- историческите данни взех от Wikipedia и официалният сайт на БФВ
- правилата на играта ги синхронизирах с последния актуален правилник, публикуван от FIVB
- степента на натоварване на мускулните групи - също данни от Wikipedia, комбинирани с мои впечатления

Останалото е лично творчество и гледна точка. :)

Страхотна тема Коле. Дори не подозирах,че началото на играта е дадено в САЩ. :)

Аз пък не знаех, че са започнали с плондир от баскетболна топка и че в началото правилата са варирали във впечатляващо широки граници по различните краища на света. :) Все съм си представял, че дори в самата зора на този спорт се е играело по почти един и същ начин навсякъде, но... оказа се друго.

Великолепно представено!!! Беше ми безкрайно интересно!!! БЛАГОДАРЯ!!!

Абе малко дългичко дойде... все пак допусках, че някой ще го чете, та гледах да не навлизам в прекалено цветна и подробна проза. :)

Волейболът е една от най красивите, интересни и динамични колективни игри.
За съжаление аз лично го открих късно, за да търся нещо повече от игра за удоволствие.
Това обаче не ми пречи да търся подобрение в играта си, защото имам прекалено много слабости и неясноти...никой никога не ми е обяснявал основни неща, а всичко съм учил от гледане....с две думи 100% самоук съм :)

ето малко видео уроци за това как се забива:
(тук основно важи за плажен волейбол, но принципът е същият и при волейболът в зала (Кольо да ме поправи ако греша))

ето малко видео уроци за това как се забива:
(тук основно важи за плажен волейбол, но принципът е същият и при волейболът в зала (Кольо да ме поправи ако греша)
...

Техниката на атака според мен е почти идентична при двете разновидности на волейбола - от подхода към нападение и засилката до нанасянето на удара - всичко е почти същото (разликите са малки). Това важи и за другите игрови елементи само по себе си.

Всъщност ти загатна за една много интересна тема - прилики и разлики между плажния волейбол и този в зала. На пръв поглед двете разновидности до голяма степен си приличат почти по всичко. Реално, обаче, това са два спорта, които имат значително повече разлики по между си, от колкото прилики. Топката, игрището, игровата стратегия и тактика, както и още много детайли се различават. По тази причина тези, които имат амбиции в залата, рядко се появяват на състезания на пясък и рядко имат успех там. Обратното също е в сила. Разбира се, имам предвид спорт, а не прехвърляне на някаква топка на плажа по време на лятната почивка. С удоволствие бих поговорил на тази тема. 🙂

Коле, дай нещо за някои основни отигравания... Опиши някои стандартни атаки, ако смяташ че ще е интересно... Какво е най-добре да се прави при перфектно и какво при позитивно посрещане.. Какво трябва да правят тези, които няма да участват в атаката докато се развива? Ясно е, че всичко е много индивидуално и според отборите, не знам дали изобщо е подходящо да те карам да пишеш такива неща и дали не те затруднявам много.. :) Може да напишеш какво според теб е най-добре да се търси при изпълнение на силен сервиз - например - сервиз в зоната на определен играч, или между двама играчи, или близо до крайната или страничната линия... Напиши и за флот сервиза също ако ти хрумне нещо.. Какво се търси с него, защо е толкова труден за отиграване, въпреки че не изглежда така на обикновения зрител... разкажи ти какъв сервиз изпълняваш и какъв предпочиташ да посрещаш.. Какви са твоите проценти на посрещане ако има статистика (посрещач си, нали?).. Коя е по-атрактивна точка за теб - от блокада, от сервиз директна, от сервиз с посрещане, след което топката бяга далеч от полето и е невъзможна за отиграване, или точка след изненадващо пускане на разпределителя? Харесваш ли играта на Андрей Жеков и защо България игра почти без центровете си през последните години преди олимпиадата - треньорско решение, неумение на разпределителя или пък негово предпочитание, слаби центрове или нещо друго? Имаш ли волейболисти на които симпатизираш още от детство? Доколко е трудно атака да се завърши с човека, който е посрещнал и спада ли много неговата ефективност?
Нахвърлях каквото се сетих съвсем хаотично, когато имаш време ако искаш напиши няколко реда, за което си избереш от всичко :)

Едит: добавям още въпроси, дано да ти се отговаря! :)
Как предпочиташ да забиваш - по правата или по диагонала? Как предпочиташ да отиграеш в случай, че виждаш, че противниковата блокада те затваря добре - играеш със сила по блока с цел блок-аут, опитваш да играеш с умерена сила по пръстите също с цел блок-аут, или пускаш топката над блокадата? Между кои два поста най-лесно може да се получи преквалифициране според теб? От кои мускули зависи силата на сервиза най-вече? Трицепс?

сега ако дадеш и една примерна програма за тренировка със топка и за фитнес залата цена няма да имаш :) иначе статията е супер

Ти ме разби, честно... въпросите могат да имат повече от един правилен отговор, защото до голяма степен нещата опират до субективна преценка и предпочитания. Запретвам ръкавки и ги карам един по един. :)

Опиши някои стандартни атаки, ако смяташ че ще е интересно...

Тук малко не те разбирам какво точно имаш предвид като казваш ‘стандартни атаки’.

Какво е най-добре да се прави при перфектно и какво при позитивно посрещане...

Да се организира възможно най-бързата атака при всички случаи. Колкото по-бавна е атаката (т.е. колкото по-висока е подадената към нападателя топка), толкова повече време има противникът да построи ефективна блокада и защита. Това значително намалява шансовете за успех на нападателя.

Какво трябва да правят тези, които няма да участват в атаката докато се развива?

Да подсигурят цялото игрище в случай, че нападателят не успее да преодолее блокадата на противника, съответно да се организира нова атака. Има случаи, в които нападателят е видимо затруднен и тогава умишлено играе с блокадата така, че да може да бъде подсигурен и да се организира спокойно нова атака.

Може да напишеш какво според теб е най-добре да се търси при изпълнение на силен сервиз - например - сервиз в зоната на определен играч, или между двама играчи, или близо до крайната или страничната линия...

Търси се... слабото място. :) То може да е зона, може да е конкретен играч. Когато се знае, че даден посрещач има затруднение с определен начален удар, нормално е противникът да се опитва да го тормози с него. Има и принципни положения. Сервис, насочен към зона 1, когато от там идва разпределителя - като правило означава малко повече дискомфорт за въпросния разпределител, защото посрещнатата топка идва откъм гърба му. Обикновено добре насоченият силен начален удар към линията в зона 5 не е много удобен за посрещача там, тъй като трябва да заходи в посока навън от игрището, а това пък усложнява участието му в атаката. Освен това постановката при посрещане в тази зона е такава, че тялото е леко насочено към средата на мрежата и посягането наляво е по-неудобно за десничарите. Всичко това не е гаранция за нищо, но когато се намесят фактори като напрежение, нерви и/или пробив в концентрацията, тогава може да се окаже от значение.

Напиши и за флот сервиза също ако ти хрумне нещо.. Какво се търси с него, защо е толкова труден за отиграване, въпреки че не изглежда така на обикновения зрител...

С този тип начален удар се търси същото, което се търси от този игрови елемент по принцип. Особеното при сервис тип float е несиметричната траектория на топката. При правилно изпълнение силата на удара не е голяма, но топката частично променя траекторията и/или посоката си по време на летежа. Това създава неудобството за посрещача, но е невъзможно да се види по телевизията, а често и от трибуните в залата. Рискът за изпълняващия такъв сервис е, че може да не успее да удари правилно топката - в тези случаи посрещачите са улеснени, вместо да се затруднят, защото топката лети бавно, праволинейно и параболата й е симетрична.

Разкажи ти какъв сервиз изпълняваш и какъв предпочиташ да посрещаш...

От както се помня изпълнявам начален удар с отскок. Нямам предпочитания какъв начален удар да посрещам, всеки тип сервис може да бъде както лесен, така и труден. Зависи от уменията на изпълнителя, от нивото на моята подготовка и концентрацията ми.

Какви са твоите проценти на посрещане ако има статистика (посрещач си, нали?)...

Рядко се е случвало някой да ми засича статистика и затова трудно мога да дам информация по този въпрос. То е и много относително. Преди 2 години изиграх мач, в който дадох над 85% перфектно посрещане... да, но противникът изпълни едва няколко сервиса в мен, така че тези данни понякога не са точно това, което изглеждат на пръв поглед. :)

Коя е по-атрактивна точка за теб - от блокада, от сервиз директна, от сервиз с посрещане, след което топката бяга далеч от полето и е невъзможна за отиграване, или точка след изненадващо пускане на разпределителя?

Няма как да се разграничи кое отиграване е по-атрактивно. Атрактивно е когато е резултат от перфектно взаимодействие между играещите - тогава удоволствието трудно може да бъде описано с думи. Истината е, че спечелването на някое дълго разиграване (3-4 пъти организиране на атака от двете страни), обаче, винаги носи голямо психологическо предимство, което може да окаже влияние върху развитието на гейма или мача.

Харесваш ли играта на Андрей Жеков и защо България игра почти без центровете си през последните години преди олимпиадата - треньорско решение, неумение на разпределителя или пък негово предпочитание, слаби центрове или нещо друго?

Принципно да, харесвам играта му. Той играе сравнително по-малко с центровете, но и много бързо с крайните нападатели от друга страна. На какво се дължи това - няма как да се разграничи една причина. В различните моменти може да има различни основания - разхвърляно наше посрещане или отборна стратегия към даден противник. Неумение по-скоро няма как, Андрей разполага с нужната техника.

Имаш ли волейболисти на които симпатизираш още от детство?

Андреа Джани - един от големите диагонали на 90-те години.
Рон Звервер - един от най-добрите посрещачи за същия период.

Доколко е трудно атака да се завърши с човека, който е посрещнал и спада ли много неговата ефективност?

Зависи колко добре е подготвен физически. Когато трябва да участваш в атаката след като си посрещнал начален удар около 6-8-ми метър на игрището, това значи достатъчно сила и експлозивност за бързо захождане към мрежата. Понякога това значи приземяване в задната част на игрището, последвано от къс спринт и максимален отскок на мрежата. Трудно е само когато не си в състояние да поддържаш достатъчно дълго силата и експлозивността.

Как предпочиташ да забиваш - по правата или по диагонала?

Без колебание - по правата. В тази посока по-лесно се играе и с блокадата, в търсене на блок-аут, защото съм на края на игрището (играя в зона 4). В тази посока има и по-малко защитници на противника, което допълнително увеличава възможностите за успех. нападението по правата означава и по-добра техника + по-добър отскок, от друга страна, защото се търси насочване на топката в една сравнително много по-малка площ от игрището на противника. При празен диагонал, обаче, не му мисля много... ;) Въпрос на ситуация.

Как предпочиташ да отиграеш в случай, че виждаш, че противниковата блокада те затваря добре - играеш със сила по блока с цел блок-аут, опитваш да играеш с умерена сила по пръстите също с цел блок-аут, или пускаш топката над блокадата?

Зависи от ситуацията на игрището, т.е. до каква степен е оправдано да поемам риск. Когато отборът води и има психологическо предимство, мога да поема по-голям риск и търся силов блок-аут. Има моменти, обаче, в които е по-добре да я пусна, за да можем да дадем възможност на противника да сгреши или ние да го надиграем в защита. Най-много обичам топката да ми е навряна близо до блокадата - натискам я в нея и после я засилвам навън. Шансът за грешка при добро изпълнение е наистина много малък и представлява най-доброто решение според мен.

Между кои два поста най-лесно може да се получи преквалифициране според теб?

Най-лесно посрещач става диагонал - просто се освобождаваш от “черната работа” и ти предоставят “най-сладкото” - само атакуващи функции. :) Всички останали промени на игровите постове са по-трудни, според мен.

От кои мускули зависи силата на сервиза най-вече? Трицепс?

Не, не е трицепс или поне не би трябвало. Трицепсът разгъва лакътната става, а при изпълнение на начален удар там движение не трябва да има или е минимално. Основната сила на началния удар идва от мускулатурата на торса - гърди, гръб и рамо.

сега ако дадеш и една примерна програма за тренировка със топка и за фитнес залата цена няма да имаш :) иначе статията е супер

Няма жива сила, която да ме накара да го направя при така поставена молба. :)
Нищо лично, просто няма как да се даде стандартна препоръка при условие, че всеки играещ е на различно техническо и физическо ниво, има различни цели и различни заложби. Тренировките с топка са тематични и обикновено основно засягат 1-2 игрови елемента, но има още игрови елементи, сработка между тях и т.н. В залата за фитнес също няма как да се подходи стандартно. От една страна защото този спорт изисква добра кондиция на цялото тяло, а от друга - всеки играещ има физически качества, които трябва да подобри допълнително. Да давам готови рецепти - не, благодаря, те ще бъдат еднакво лоши във всички случаи. :)

Кольо, жесток си!! Много ти благодаря за отговорите!! Ако знаеш с какво нетърпение ги чаках и какво удоволствие ми доставя като чета сега!! :) Доста нови неща научих и продължавам да мисля върху тях! Включително такива неща, които не са ми хрумвали даже.. :) Даже сега започвам повторен прочит на поста ти с отговорите! :) Вече събирам нови въпроси и скоро пак ще питам!! :)

Питай, бре! :) Аз отговорих телеграфно, за да не стане като “Война и мир”. :)

Страхотна тема, волейбола е страхотна игра. Дано все повече деца в България де се запалят и да играят волейбол.

Коле, според теб пречат ли екипите с къс ръкав за максимална свобода на движенията? По-добре ли е да се играе без ръкави? Има ли влияние, дори минимално?
Въпроса за силата на сервиза, беше продиктуван от това, че гледам Ники Пенчев да изпълнява много силен сервиз и се чудя къде е ключа тоя млад играч, с не особено впечатляваща физика да го прави...
Какво си казват състезателите обикновено след спечелена или след загубена точка? Всички ли говорят или обикновено само някои от тях?
Не е ли крайно объркващо и натоварващо психически за определен състезател, който цял мач стои на пейката, да влезе в решителен момент за да изпълнява сервиз (Д.Димитров)? Или пък да посреща сервиза на противник, който е направил ас в предишното изпълнение? (Н.Пенчев) С други думи - не е ли по-добре на полето да остане играча, който е в ритъма на мача отначало?
По какъв начин е най-ефективно да бъдат спирани атаки на много ръстов състезател като Д.Мусерски например?

Наистина, дано повече деца се запалят. Това, което виждаме по националните отбори е произведено в детските школи. Сега виждам, че са променили правилниците и вече има ‘мини волейбол’, до 12г. Дори и да не се продължи на професионално равнище, волейболът е прекрасен начин за създаване на кондиционна култура, а и за възпитание и дисциплина. При тренировки 6 дни в седмицата няма много време за глупости ;)

Коле, според теб пречат ли екипите с къс ръкав за максимална свобода на движенията? По-добре ли е да се играе без ръкави? Има ли влияние, дори минимално?

Всичко зависи от материята и кройката на екипа. Да, категорично неудобният екип е нещо неприятно, защото непрекъснато отвлича вниманието ти. Обличал съм екип без ръкав, който ми е съсипвал нервната система, защото кантът на рамото ме стиска и непрекъснато ме дразни, независимо че е много красив... Един читав екип с къс ръкав не пречи на играта и не се усеща. Мека и лека материя, правилна кройка - това е достатъчно.

Въпроса за силата на сервиза, беше продиктуван от това, че гледам Ники Пенчев да изпълнява много силен сервиз и се чудя къде е ключа тоя млад играч, с не особено впечатляваща физика да го прави...

Специално при този тип начален удар трицепсът има най-малко значение. Техниката на изпълнение е почти идентична с тази при атака, там няма движение в лакъта (сгънатият лакът значи директно “изяждане” на ценни сантиметри отскок). Вярно е, че външно Пенчев има физика на шахматист, но явно разполага с нужната сила. Ясно е, че мускулите на гърдите, гърба и рамото са в състояние да подсигурят много повече сила от трицепса във всички ситуации.

Какво си казват състезателите обикновено след спечелена или след загубена точка? Всички ли говорят или обикновено само някои от тях?

Хе... различни неща правят. :) След спечелена точка често нищо не си казват, само се поздравяват. По принцип не им е работа да коментират много-много игровите ситуации, за тази работа има хора острани, които гледат и анализират. Пък и за тях е по-важно какво ще се случи при следващото разиграване, а не какво е станало току-що, нали? Когато загубят разиграване също се поздравяват и надъхват... или поне така би трябвало да бъде в един нормален отбор с нормални отношения между състезателите. Острите реплики на игрището не помагат на никой и не решават проблеми край мрежата. Независимо какво се случва, времето между две разигравания е предназначено за уговорка между всички на игрището - кой, какво и как ще направи при следващото разиграване. Разпределителят указва на всички нападатели каква атака да очакват (когато отборът ще посреща), блокиращите указват кои части на игрището ще покрият с блокада, а защитниците се подреждат по уговорения съответен начин. Всичко това често трябва да става много бързо, за да остане време и за емоциите. Затова тези неща обикновено се показват чрез знаци с ръце. Няма време за обяснения - разпределителят поглежда за по-малко от секунда към теб и показва това, което е подготвил като идея за твоето нападение. Който видял - видял, има още трима нападатели, а времето е броени секунди. При взаимодействието блоката-защита е подобно - блокиращите показват какво ще правят срещу съответните нападатели, но има и обща предварителна стратегия (направена на база статистика). Съобразно тези указания се подрежда защитата.

Не е ли крайно объркващо и натоварващо психически за определен състезател, който цял мач стои на пейката, да влезе в решителен момент за да изпълнява сервиз (Д. Димитров)?

Който има проблеми с психиката, няма място в големия спорт. :) Когато ти трепва ръката във важен момент, значи не си за там. Объркващо едва ли е... той знае известно време преди смяната кога ще бъде извършена тя и точно какво се изисква от него на игрището. Обикновено указанията са прости и ясни, смяната се прави с конкретна идея - да се изпълни начален удар по определен начин и в точно определено място, след което да се заеме конкретна позиция в защита. След като се прави такава смяна, значи Димитров е показал, че може да бъде достатъчно концентриран в такива моменти. Разбира се, това не значи, че не може да сбърка. Натоварващо е психически - да, със сигурност. Влизаш във важен момент с ясната задача да направиш нещо позитивно за отбора и се очаква да окажеш влияние върху резултата.

Или пък да посреща сервиза на противник, който е направил ас в предишното изпълнение? (Н. Пенчев) С други думи - не е ли по-добре на полето да остане играча, който е в ритъма на мача отначало?

Нещата стоят по подобен начин и в този случай - няма нищо объркващо, знаеш защо влизаш на игрището, ясно е какво те чака. за да се извърши тази смяна, обикновено има причина. Понякога такава смяна е рутинна, но в други случаи се налага именно защото титулярът е излязъл от ритъм. При състезатели с достатъчно опит не е проблем да се правят такива рутинни смени, това е време за отдих за тях. А когато причината за смяната е поредица от грешки, това обикновено се отразява успокоително на титуляра и му помага да преодолее временното колебание. Честно казано не познавам добре психологията на резервните състезатели... никога никъде не съм бил резерва.

По какъв начин е най-ефективно да бъдат спирани атаки на много ръстов състезател като Д. Мусерски например?

Много интересен въпрос, който има поне две гледни точки - принципна постановка и според събитията на финалния мач на Олимпиадата. :)

Дмитрий Мусерский е ръстов състезател, централен блокиращ. Основното противодействие срещу атаката му е индиректно - нужно е отборът му да бъде притискан с начален удар, за да се намалят до минимум удобно посрещнатите топки, с които разпределителят може да играе с него. С други думи - трябва отборът му да посреща разсеяно, за да не може разпределителят да е в състояние да играе често с него или да поема твърде висок риск, ако го прави. Това улеснява организирането на блокада и защита срещу него. Другото оръжие е статистиката - предварително се проверяват предпочитанията му като нападател (какви топки му се подават, на кое място на мрежата, къде насочва атаката приоритетно и т.н.). Съответно се изработва конкретен модел за противодействие чрез блокада и защита. Обикновено чрез блокиращите се търси начин да се неутрализират атаките, които са предпочитани от съответния нападател (т.е. има по-голяма вероятност той да атакува по този начин и в тази посока), защитниците поемат отговорност за останалите.

Във финалния мач на Олимпийските игри Мусерский игра след втория гейм като диагонал. Интересно решение на Алекно, но явно е бил съвсем наясно какво прави и защо. При такава ситуация статистиката отпада като съветник, тъй като няма данни, от които може да се изведат някакви заключения... няма и време за обработка на подобни данни (в средата на мач все пак). Тогава се импровизира. Отново е в сила идеята за агресивния начален удар с цел затруднение на противниковото посрещане - това ще принуди разпределителя да не играе максимално бързо с него, съответно ще има малко повече време за организиране на блокиращите и защитата, което увеличава шансовете за успешно противодействие. В хода на играта треньорският щаб има задачата да извади някакви закономерности в играта му и според тях да постави конкретни задачи на тези, които трябва да го блокират и на защитниците.

Във всички случаи хич не е лесно да бъде спрян един такъв нападател - висок е 215 cm (според някои данни 218), физически е чудесно подготвен, прилично бърз за този ръст, тежичка ръка... :)

Дори и да не се продължи на професионално равнище, волейболът е прекрасен начин за създаване на кондиционна култура, а и за възпитание и дисциплина. При тренировки 6 дни в седмицата няма много време за глупости ;)

Волейболът учи на много важни неща, много от които нямат нищо общо с топката. :)
Между другото - израснал съм точно така - с тренировки 5-6 пъти седмично. :)

Изключително изчерпателно! :)
Минавало ми е през акъла, но сега след като повдигна въпроса ще попитам... Толкова ли е печелившо да се направи статистика на момента от самия мач и да кажем във втория-третия гейм да имаш някакви данни, които да ти влязат в употреба и съответно лесно ли е за играчите да запомнят нещо ново, като инструкция, в разгара на мача!? Струва ми се че ще са крайно ограничени данните от 1-2 гейма, за да се правят заключения.. Например колко отигравания ще има примерно един диагонал за 1 гейм - да кажем 10-15 (примерно го казвам това число, нямам идея средно колко са), от тях примерно 5-6 ще са му с дадени перфектно топки, 5-6 ще са му дошли горе долу и 3-4 ще са го затруднили за отиграване.. хайде сега на всяка от тези 3 варианта да сложим и различен брой противникови състезатели на блокада срещу неговите отигравания и също дали са закъсняли с блокадата или са скочили навреме.. сигурно още много фактори могат да се насложат... И ми се струва, че вариантите които е избрал диагонала за отиграване стават твърде много и зависят от ситуацията и не е толкова просто да се взима решение на база статистика от 1-2 гейма.. Освен това вероятно други хора, а не старши-треньора ги събират и не е ли дори по-отговорно да се анализира, да се предаде информацията на треньора или направо да му се предложи нещо?! Не знам... дори футбола и баскетбола, чиято динамика според мен отстъпва на волейболната, а и имат съответно 15 и 10 минутна почивка между частите ми се струват по подходящи спортове за използване на статистика и промени в движение, а не съм чул чак толкова да се използват.. Опитвам се да кажа, че за мен изглежда прекалено трудно и неефективно да се променя нещо в самия мач, на база на текуща статистика от самия него.. Но явно някъде ми куца логиката, щом Бернардо Резенде ходи със слушалка в ухото на всеки мач и вероятно именно статистика му дават в нея... Кажи ми толкова ли е ефективна моментната статистика за решения по време на самия мач?

Толкова ли е печелившо да се направи статистика на момента от самия мач и да кажем във втория-третия гейм да имаш някакви данни, които да ти влязат в употреба и съответно лесно ли е за играчите да запомнят нещо ново, като инструкция, в разгара на мача!? Струва ми се че ще са крайно ограничени данните от 1-2 гейма, за да се правят заключения..

Днешният волейбол е изключително стабилно свързан със статистиката. Не случайно казах, че се действа с импровизация само при ситуация като тази във финалния мач на Олимпиадата (с Мусерский). На първата олимпийска квалификация през май в София беше подобно - всички очакваха играта на Андрей Жеков, но нелепата му контузия в последния момент постави всички наши противници в цайт-нот - на игрището излезе Братоев, за когото информацията е сравнително много малко. Познаваха нападателите ни, но не и организатора им. Това не значи, че Жоро игра добре по случайност. Само в такива случаи се разчита на статистически данни от броени геймове. При нормални условия за всеки състезател се набират данни за поне 5-6 мача, по възможност от последните му. Колкото повече мачове се ползват за обработка, толкова по-малко е влиянието на случайните фактори и толкова по-сигурно се долавят тенденциите. Може да се види, например, че когато топката към нападателя Х е подадена твърде дълга и траекторията й излиза прекалено навън от антената, той търси определен тип отиграване. Да, има вариации, но всеки има афинитет към определено действие. Знаейки това може да се вземе решение за определена постройка на блокадата и защитата. На същия принцип се знае завършващите 1-2 топки от гейма към кой нападател се подават при добро посрещане (често това е диагоналът, има най-много още един вариант). Това дори може да бъде предизвикано с умишленото изпълнение на лек начален удар. Чудесно се знае на кой състезател къде са насочени най-агресивните му начални удари. Той може да насочи сервиса във всяка зона и да отбележи точка, разбира се, но винаги има посока, която видимо му е по-удобна и насочените в нея удари са по-затрудняващи. Това са само примери...

В деня преди всеки мач всеки състезател получава папка с информация за това, което го очаква и трябва да направи на следващия ден. Трябва да осмисли подадената му информация и да се подготви. Добрите състезатели знаят как да спазват тази отборна дисциплина и кога трябва да действат различно от нея. Не можеш да скачаш където решиш на блок, защото по теб се ориентират другите блокиращи и защитниците. Не можеш да заставаш на произволно място в защита, защото това ще значи оголване на част от игрището. Просто примери.

Освен това вероятно други хора, а не старши-треньора ги събират и не е ли дори по-отговорно да се анализира, да се предаде информацията на треньора или направо да му се предложи нещо?!

Сериозните отбори имат екип от няколко човека, който се занимава само с набирането и обработката на статистическите данни. След като бъдат подготвени, тези данни се предоставят на треньорския екип, който ги анализира и взима решения за действие.

Опитвам се да кажа, че за мен изглежда прекалено трудно и неефективно да се променя нещо в самия мач, на база на текуща статистика от самия него..

Трудно е, но не винаги е неефективно. Тук е разликата между треньорите и добрите треньори. Неизбежно статистиката засяга минал период, а събитията са на игрището в настоящето. винаги могат да възникнат вариации в даден мач. Това е една от задачите на треньорския екип - да следи за тези неща, да наблюдава всички състезатели (включително противника) и да взима адекватни решения. Кадърните треньори взимат предимно правилни движения. Там е интригата - понякога знаеш ужасно много за един съперник и въпреки това не можеш да контролираш случващото се на игрището. Въпросът е не само да знаеш какво да очакваш, но и да си готов да действаш - както според очакванията, така и при нещо по-различно. Импровизацията на игрището съществува, просто е по-ограничена. Успехът до голяма степен зависи от автоматизиране на реакциите на отбора. На финалите на Световната лига тази година Полша игра като машина, наистина. Побеждаваха не защото разполагаха с по-добри състезатели от тези в другите отбори, а защото бяха създали по-добра организация от тях и я спазваха по-дисциплинирано.

Кажи ми толкова ли е ефективна моментната статистика за решения по време на самия мач?

Не, тя е направена на база твърде малко ситуации.
Много по-ефективно е да проследиш играта на някой в няколко мача назад, нали?

Имаш ли идея кой за пръв път започва да използва толкова много статистиката във волейбола?
Преди време гледах един филм, за американския футбол и как там статистиката е въведена и едва ли не всички в началото са се подигравали на този подход....докато отборът не се класира на финал.

Дали американците са въвели този метод във волейбола или е друга нация? И горе долу в кои години става?

М/у другото супер интересни неща (поне за мен) пишеш :)

Ако искате видео на тема волейбол, в моя канал съм качил всичко, което ми разрешиха да кача, правил съм и клипове

http://www.youtube.com/user/raylight234?feature=mhee

Изключително изчерпателно! :)
Минавало ми е през акъла, но сега след като повдигна въпроса ще попитам... Толкова ли е печелившо да се направи статистика на момента от самия мач и да кажем във втория-третия гейм да имаш някакви данни, които да ти влязат в употреба и съответно лесно ли е за играчите да запомнят нещо ново, като инструкция, в разгара на мача!? Струва ми се че ще са крайно ограничени данните от 1-2 гейма, за да се правят заключения.. Например колко отигравания ще има примерно един диагонал за 1 гейм - да кажем 10-15 (примерно го казвам това число, нямам идея средно колко са), от тях примерно 5-6 ще са му с дадени перфектно топки, 5-6 ще са му дошли горе долу и 3-4 ще са го затруднили за отиграване.. хайде сега на всяка от тези 3 варианта да сложим и различен брой противникови състезатели на блокада срещу неговите отигравания и също дали са закъсняли с блокадата или са скочили навреме.. сигурно още много фактори могат да се насложат... И ми се струва, че вариантите които е избрал диагонала за отиграване стават твърде много и зависят от ситуацията и не е толкова просто да се взима решение на база статистика от 1-2 гейма.. Освен това вероятно други хора, а не старши-треньора ги събират и не е ли дори по-отговорно да се анализира, да се предаде информацията на треньора или направо да му се предложи нещо?! Не знам... дори футбола и баскетбола, чиято динамика според мен отстъпва на волейболната, а и имат съответно 15 и 10 минутна почивка между частите ми се струват по подходящи спортове за използване на статистика и промени в движение, а не съм чул чак толкова да се използват.. Опитвам се да кажа, че за мен изглежда прекалено трудно и неефективно да се променя нещо в самия мач, на база на текуща статистика от самия него.. Но явно някъде ми куца логиката, щом Бернардо Резенде ходи със слушалка в ухото на всеки мач и вероятно именно статистика му дават в нея... Кажи ми толкова ли е ефективна моментната статистика за решения по време на самия мач?

Данните не са ограничени за 1-2 гейма,като имаш на предвид,че данни се взимат и от други мачове.Ако видиш примерно играта на Русия при нея при перфектно посрещане се търси атака през центъра(през повечето случаи)където са Мусерски и Волков и двамата над 2.15м ако не се лъжа.Така отбора получава информация евентуално къде ще бъде разположен блока.Друго нещо е например в начина на игра на България.Аз много рядко съм виждал краен нападател на единичен блок!Просто централните знаят,че играта с центровете не е толкова използвана от българите и съсредоточават силите си към крайните ни нападатели.Има състезатели като Тодор Алексиев,който доста често играе по диагонала(острия) и въпреки,че има статистики и противника знае е трудно да се затвори от двойна блокада.Искам да кажа,че може да получиш информация с кой играч най-често играе противника(това най-често е диагонала,който се нагърбва да атакува най-трудните топки)и какви ситуации го използва.Може да получиш информация към кой от твоите волейболисти има по-голямо отделено внимание(къде блока се съсредоточава)както се получи с Цецо Соколов на Олимпиадата.Къде е насочен сервиза на противника.Например флот сервиза в мача срещу Италия винаги бе насочен към либерото им Бари,който изпитваше големи проблеми с посрещането и треньора може да го замени при ниската му ефективност.Много са нещата,които могат да се извлекат от статистиката за 1-2 гейма.На Олимпиадата се видя при прекъсванията от страна на българския щаб,че тактическите наставления задаваше Камило Плачи(помощник треньора),докато главния треньор само надъхваше състезателите.Цялата информация и всички съвети относно играта даваше помощник треньора,което рядко ще се види,в който и да е отбор.Помощник треньора дава информация през целия гейм на треньора и няма да видиш когато се вземе прекъсване тепърва те да се разбират и после да обясняват на играчите.Плачи е един от най-добрите в тези статистики да не кажа най-добрия.Той има голяма заслуга за представянето на България през последните няколко години!

Относно преквалифицирането на състезателите,на Олимпиадата освен,че Мусерски игра като диагонал,истинския диагонал Михайлов игра като посрещач,което може би е една от най-трудните преквалификации,но тук трябва да се има в предвид,че е възможно като млади те доста дълго време да са играли на други позиции и е нормално да не загубят наученото.Например Матей Казийски доста дълго време в ранните си години е играл на поста разпределител и това е много добре за един отбор,защото ако разпределителя трябва да направи спасяване трябва да има човек,който да организира атаката.

Доста си бърз :))

Търсенето на атака през центъра само при перфектно посрещане обрича отбора на предсказуемост. Модена навремето затрудни Тренто защото при всяко лошо посрещане атакуваха през центъра с Коойстра, който 209см и с аржентинеца

Зависи колко “лошо” е посрещането,защото ако върнат топката на 6-я метър не знам как ще се атакува през центъра :).
Нормално е да е изненада,защото е много трудно да осъществиш атака през центъра при лошо посрещане,по простата причина,че топката няма да бъде бърза,което е много важна за атака през центъра,за да може блокиращия да няма време да изгради активен блок.Иначе съм съгласен,че това е доста изненадващо и би довело до точка,но според мен много по-рядко използвано!

Имаш ли идея кой за пръв път започва да използва толкова много статистиката във волейбола?

В интерес на истината не знам кога и кой започва да разчита до такава степен на статистиката за първи път. Вероятно процесът е постепенен. Аз лично се сбъсках със статистиката през 90-те години на миналия век (как звучи само!). Тогава беше времето, в което националните отбори на Италия и Холандия бяха абонирани за финалния мач на почти всички големи турнири. Ех, времена... Джани, Гардини, Зорзи, Бернарди, Тофоли, а Папи беше голобрад младеж! Да не пропускаме Звервер, Ван Де гор, Гьорцен, Бланже, Кооистра. Правило ми е впечатление на мачове от Световната лига (тогава домакинствахме в Зимния дворец в София), че зад треньорите на Италия по време на мач винаги стояха 3-4 човека с лаптопи и надлежно записваха в тях нещо. След това между геймовете показваха въпросните неща на треньорския екип. Тогава за първи път видях как волейбол се превръща в цифри. Естествено, от трибуните нямаше как да разбера повече, но ми правеше впечатление, че при всеки нов гейм отборът на Италия правеше промяна в играта си. До колкото аз знам, статистическия подход е навлязъл по-стабилно във волейбола първо в Италия, но не претендирам за категорична достоверност на това.

Търсенето на атака през центъра само при перфектно посрещане обрича отбора на предсказуемост.

Принципно е така, но при добро посрещане мисля, че съвсем не е задължително да се играе предимно през центъра. Има и друга истина - атаката през центъра винаги е бърза и като правило срещу единична блокада (ако разпределителят все пак гледа какво прави). Това поставя защитата в сериозно затруднение и до голяма степен е предпоставка за успешно завършване на атаката.

Нормално е да е изненада,защото е много трудно да осъществиш атака през центъра при лошо посрещане, по простата причина,че топката няма да бъде бърза...

Въпрос на изпълнители. ;) Достатъчно добре подготвени и сработени разпределител и центрове могат да играят остри топки и при посрещане около третия метър. Иначе да - нещата се свеждат до това колко лошо е лошото посрещане и какво значи лошо посрещане по принцип.

между другото във форума на гонг.бг хората пишат, че и за Михайлов и за Мусерски позициите на които ги сложи Алекно във финала не са нови.. на който му се чете - http://forum.gong.bg/london2012/viewtopic.php?f=93&t=111717&p=3752121

Интересни неща има в този форум на Гонг..досега не бях чувала либеро да сменя диагонал, добра креативност (за да се изсмуче всичко възможно от дребния младеж Мусерский :D)

Мисля,че има ново правило(не знам колко е ново е ;))което позволява да се играе с 2 либера като едното влиза като полеви играч(посрещач)и се цели по-добро посрещане на сервизи,които винаги създават проблеми,разбира се те не участват в атаката,а са само за осигуряване на добро посрещане и когато “завъртят” противника отново се връща нападателя :).

Сега като прочетох искаш да кажеш друго,което е нормално :).Кольо го беше написал в правилника,че либерото може да смени всеки,който се набира на 2-ра линия.

Мисля,че има ново правило(не знам колко е ново е ;)) което позволява да се играе с 2 либера като едното влиза като полеви играч (посрещач) и се цели по-добро посрещане на сервизи, които винаги създават проблеми, разбира се те не участват в атаката, а са само за осигуряване на добро посрещане и когато “завъртят” противника отново се връща нападателя :).

От изминалата година в списъка за всеки мач могат да бъдат записани двама състезатели на пост либеро и всеки от тях да влиза в произволен момент на игрището. Преди това във всеки мач можеше да участва само един състезател на пост либеро. Не те разбирам добре, но това не значи, че е позволено да има момент, в който на полето да има две либера.

Да, по правилник е възможно.  С четворка съм виждала, просто не бях чувала някой да го прави за диагонал.

Да, по правилник е възможно.  С четворка съм виждала, просто не бях чувала някой да го прави за диагонал.

В някои случаи има логика либеро да замени диагонал, зависи от началният удар, който трябва да се посреща. С други думи ако диагоналът е в зоната, където е силната посока на началния удар, такава смяна е оправдана с идеята да се подсили посрещането в отговорен момент. Да, в такъв случай центърът, който е втора линия ще остане на игрището, но може да бъде покрит от тримата посрещачи.

Може да има 2 либера на полето,но едното се води като посрещач.Искам да кажа,че поста му е либеро,но влиза като посрещач,за по-сигурно посрещане.На практика има 2 либера на теория 1 :).Просто са 2 но едното е “истинското либеро”,а другото влиза като полеви играч :).Не знам дали ме разбра,но мисля че на финала имаше при сервиз на Морильо руснаците играха с либерото си 20-номер забравих му името и като смяна Соколов 19номер,който до Олимпиадата играеше титулярно либеро на мястото на Хтей ако не се лъжа и така станаха 2 либера и 1 посрещач :).

Италия пък сменяше либерата си при посрещане и защита,което също много рядко се вижда :).Като цяло на тази Олимпиада имаше доста интересни тактически решения :).

Може да има 2 либера на полето, но едното се води като посрещач.

Грешиш стабилно.
Справки - официален правилник на FIVB за 2011-2012 година, правило 19.1.4 гласи:

“Only one Libero may be on court at any time.”

Не може да ме разбереш :).Ще се опитам пак да обясня.В списъка за мача има 2-ма на поста либеро.Както може да вкараш централен блокировач на мястото на диагонал,така става и с либерото.Той влиза на мястото на посрещача(2-то либеро),но не е с екип на либеро,а с екип като на останалите съотборници.Той влиза като посрещач,но си е либеро и никога няма да атакува или да прави блокади дори да му е разрешено.

Изобщо не разбирам какво искаш да ми обясниш, наистина. Предполагам, че имаш предвид специфичното положение, при което едно от либерата не е в състояние да продължи мача.

Правило 19.4.1.1 гласи:

“When a team uses two Liberos but one becomes unable to play (expelled, ill, injured, etc), the team has the right to play with only one Libero and the second Libero becomes the Acting Libero. No re-designation will be allowed, however, unless the Acting Libero is unable to play for the match and the remaining LIbero has also been declared unable to continue.”

Правило 19.4.2.4 гласи:

“In the case of a re-designated Libero, the number of the player re-designated as Libero must be recorded on the score sheet remarks section and on the Libero Control sheet (or electronic score sheet, if one is used). The re-designated player will be allocated a jacket or bib to show that a new Libero is in play.”

Друг вариант не виждам...

Станислав, искаш да кажеш, че либеро 2 по душа е либеро, а по фланелка си е съвсем нормален състезател? И се прави смяна, както по едно време правеха от нашия щаб с включването на Мартин Божилов. Само не знам дали този, който е записан като 2ро либеро може за някой конкретен мач да излезе с екип като останалите момчета, за да се прави въпросната смяна, или ако си записан като либеро си оставаш такъв и точка по въпроса. Ако си имал предвид нещо друго, и аз не съм разбрала :)

И двете либера са на игрището,едното е с екип за либеро,а другото е с екип като останалите от отбора и влиза на мястото на човек от задна линия и двамата посрещат сервиза :).На 100% съм сигурен въпроса е че не мога да открия никъде видео или нещо да ти покажа :).

Така като каза не съм сигурен като какъв го записват в списъка.Той може да си е 100% либеро,но го записват полеви играч с цел ако се наложи да влезне.Виждал съм Теодор Салпаров и Владислав Иванов(ако не се лъжа)  да играят на заедно,а и двамата играят на поста либеро.На финала Руснаците ползваха Соколов и другия,който играеше като либеро с номер 20 ако не се лъжа.Просто той по душа и по качества,и по физически данни си е либеро,но играе като посрещач(но само посреща не атакува и не скача за блок,и обикновено влиза докато се отиграе противниковия сервиз).

И двете либера са на игрището,едното е с екип за либеро,а другото е с екип като останалите от отбора и влиза на мястото на човек от задна линия и двамата посрещат сервиза :).

Това не е нещо специфично - единият просто не е либеро в този мач. Един и същ състезател може да участва като либеро в един мач и като полеви играч в друг мач, т.е. правилникът не поставя условия кой или какъв трябва да е либерото, той просто трябва да е картотекиран в съответния отбор.