Имам много мускули, тренирам много, ям малко и нищо не става

biker_boy - всяко правило си има изключения! Аз също бях с тесни рамене, хърбав, но с голям гъз! Така си бях навремето. Качвах ли мазно, всичко в бутовете и на дупе отиваше.Е,познай дали сега имам нещо общо с преди. Глупостите с генетиката е оправдание за мързеливите и тези със слабата воля.
Даже се сетих за още един потребител, който е бил дебел , а после с плочки - @Гошко. Ако някой се сети за неговите снимки преди години как е бил, ще разбере какво имам предвид.
Даже един потребител тук известен като много голямо мрънкало има реалният шанс някога да изкара плочки, може и след година да е, може и след 6 месеца. Само, че там факторите за неуспех са от друго естество. :)

 

Добре де искам ти и Гошко да спрете да тренирате за 1 година и да ядете нормално а не само избрани храни под определен час и да видим какво ще стане тогава.А и освен това твоите ключици не са толкова тесни като костна система.

Това не го разбирам.
Аз не спазвам точно определен хранителен режим, не тренирам точно по график. Когато го правя, правя го с удоволствие.
От написаното, разбирам че ти искаш:
да си ядеш ‘нормална’ храна
без тренировки по възможност
и да изглеждаш като спортист
имайки проблем в съчетаването на тези 3 неща, ти обвиняваш генетиката си.
Въпрос на приоритети и решителност!

Лимка - всичко е в главата, в твоята, а не в моята. За мен е непонятно, какво точно искаш и очакваш от себе си. Не за друго, но допускам че идеята ти е е просто ‘сваляне на обем и килограми’, а нещо по-далечно. Да се харесваш повече може би или и аз не знам. Затова и съм написал, че всичко е в твоята глава. Харесваш, това което правиш(кросфит, желЕзото и т.н.), но дали ще се харесваш повече, ако спреш да го правиш...съмнявам се.

Наистина всичко е в главата. Гледах филма за “Живота на другите” с Марта Вачкова и Лазар и семейството му и за пореден път се убедих, че спорта е хубаво нещо, докато не се превърне в мания.
При цялото ми уважение май наистина тук трябва да се постне в някой форум за психолози.
Хората са го казали много отдавна-”Каквото човек си направи, и цялото село не може да му го направи.” Примете се такива каквито сте и се радвайте на спорта като средство за психическа отмора и физическо благоденствие, не се тормозете чрез едно от нещата, което изначално би трябвало да носи удовлетворение. Не променяйте природата на спорта в представите си.
В залата идва едно момиче, което е със структура на трибоец. Занимава се с бойно изкувство някакво там. Тя си знае, че вероятно няма да обуе висок ток и да се яви на Мис Еди Какво Си, и всеки ден идва и си тренира съобразено с нейния спорт физическо натоварване. Аз знам, че няма да съм следващия Арнолд, но на мен целта ми е да подобрявам себе си и да се чувствам добре, а не да бъда Арнолд или Колман. Затова всеки ден в залата е празник за мен. Така трябва да е за всеки.
Няма по-хубаво нещо от това да видиш човек, който се е приел такъв какъвто е. Казвам приел, а не примирил. Има огромна разлика.
И все пак смятам, че трябва да се включи психолог тук. хахахахахахахахаха Има доста нуждаещи се тук във форума, а и мозъчен хирург с рекомбинантни клонирани мозъци за трансплантация също не би бил излишен. :lol:

Според мен излишно се намесва психологията :lol:

Аз , от личен опит бих си позволила да кажа ,че когато тръгваш от 70 кила и тренираш здраво с тежести , интервално абе просто ЗДРАВО и не ядеш особено оскъдно,мъкар и чисто ( нормално , за тренировките трябва гориво , апетита скача драстично ) , а на всичкото отгоре пльосваш и разни там преяждания от време на време , НЯМА как да докараш мерките на Хайди Клум примерно :lol: С времето процента мазнини може и да намалее ,но мускула си седи и расте ли расте :lol: И килата не мърдат повече от 2-4 кг.
Човек се привързва към определен тип тренировки в постоянството си . Затова може и да е трудно да си представиш да не тренираш тежко няколко месеца , но е въпрос на приоритет . Трябва да се запиташ какво наистина искаш и по-практично да го даваш . Ако ти е толкова зор да докараш 60 кг или там колкото са ти представата за “слабите” мерки - ми няма как да стане по настоящия начин , явно . Промени подхода - по-малко храна и само кардио и то не интервално и ще спихнат и мускули , и всичко :) 
Ако пък осъзнаеш ,че тежките тренировки са ти по-скъпи и ти носят повече , трябва както по-горе казаха да се приемеш каквато си и да си харесаш тялото . Въпрос на избор просто .

А , и в допълнение да кажа ,че за мен тежките тренировки имат страхотен поддържащ ефект - когато си свалил до “габаритите” ,които ти харесват ,може да скулптурираш и поддържаш форма перфектно . Да свиеш от тук - от там , да качиш някъде , да промениш визията . Но за драстични отслабвания и то на килограми (повече от 2-3 ) - бая трудна работа .

Петко , много мъдри мнения даваш само тук , ще те поправя че това са стандарти , не на някой , а на някои - много ( повечето) хора . Не че трябва всички да се съобразяваме с тях  Съгласен съм с Г.Николаев.  Лимка , и според мен би било добре да свалиш някой килограм ( може би подсъзнателно ме яд , че сигурно имаш повече мускули от мене) . Но чак “манекенска диета - две ябълки ” не вярвам да искаш и да можеш да спазваш , но ограничи храненето , дори и протеините , все пак те поддържат мускулите , а ти искаш да сваляш такива .
И малко да кажа за генетиката , моето мнение , е че стига да искаш и да си упорит , може да постигнеш много във фитнеса или друг спорт . И генетиката  , въпреки че дава предимство на някои , не може да бъде оправдание . Знам , че има много хора , които никога не са влизали във зала , но за да изглеждам като тях ще трябва да тренирам 1 година , например . Но и така знам , че дори и да се движа бавно , като костенурка пак ще ги задмина , защото те са един вид спряли , ако мога така да се изразя .

Петко , много мъдри мнения даваш само тук , ще те поправя че това са стандарти , не на някой , а на някои - много ( повечето) хора .

Е да, но погледни масата хора и си помисли дали искаш да си като тях или да се равняваш по техните стандарти :)

Според мен Лимка си изглежда супер и не е необходимо да променя визията си само заради мнението на околните.То да правиш нещо само и само да се харесаш на всички около теб не е много добро решение- винаги ще ти намерят кусур!

Според мен Лимка си изглежда супер и не е необходимо да променя визията си

х 2

Сигурна съм, че най-малко Лимка иска да промени визията си заради околните, или заради гореспоменатите стандарти.
Аз също я харесвам много - така, както е сега, но това едва ли ще я спре от преследване и постигане на целите си, защото (предполагам, понеже с мен е същото) знае че осъществи ли желанието си,  ще бъде щастлива. Не заради този и онзи, а заради себе си.

Сигурна съм, че най-малко Лимка иска да промени визията си заради околните, или заради гореспоменатите стандарти.
Аз също я харесвам много - така, както е сега, но това едва ли ще я спре от преследване и постигане на целите си, защото (предполагам, понеже с мен е същото) знае че осъществи ли желанието си,  ще бъде щастлива. Не заради този и онзи, а заради себе си.

В интерес на истината, много хора смятат, че като постигнат свое дадено желание, ще бъдат щастливи.
Но това само по себе си предполага, че преди да постигнат това си желание, те не са щастливи. Т.е. въпросните хора не са щастливи, понеже все още не са постигнали желанието си.

Тези хора обаче забравят да се огледат назад и да си дадат сметка, че в живота им до този момент нещата им са се получавали най-добре именно когато са били щастливи. Когато са се чувствали щастливи и довлни, всичко им се е получавало сякаш от самосебе си.

И тук идва голямото противоречие:
- в единия случай са се чувствали супер и в резултат на това всичко им сее получавало
- в другия случай не се чувстват супер и още повече се депресират, понеже дадено нещо не им се получава

Въпросът е - от какво зависи това, как се чувстваме? :)

Благодаря на всички за включванията.
Не, няма да тръгна да променям нещо по себе си, за да се харесам на някой. Бих променила себе си, единствено за да се харесам повече на себе си.

@ Лазар: Доколкото разбирам, ти казваш, че трябва да ‘оставим’ целта и да променим фокуса. Да живеем без много-много да мислим дали сме големички или не. И, ако успеем, ще сме истински щастливи и неусетно ще постигнем целта.
Въпросът е: Как да променя фокуса, при положение, че тази цел толкова ми е пропила мозъка, че се будя и лягам с нея и мисля ежеминутно за това?
Откровено казано съм се опитвала (и продължавам), но...каквито и други цели да си поставям, това на практика винаги изплува и е над останалите....

Така или иначе каквото и да направи човек, пълно щастие няма.

Така или иначе каквото и да направи човек, пълно щастие няма.

Рецепта да пълно щастие: намираш някоя, която си пада по мрънкащи, вечно оплакващи се и нищо не вършещи мъже. Ако вместо ‘мило’ те нарича ‘щастие’, то вече имаме пълно щастие. Само не знам дали има такава жена, но ако я откриеш - никой няма да може да ти я вземе - ти ще си си винаги номер 1.
Рецепта за разваляне на дебелото...упс пълното щастие: отдаденост в тренировките, следене на резултатите и достатъчно хранене.
И писането във всички теми няма да помогне, вместо това започни да тренираш като хората и остави и нещо неоспамено!

Оранжев стига си дрънкал глупости така или иначе нищо няма да постигнеш.
И да факт е, че пълно щастие няма по принцип, а не съотнесено спрямо мен.
Мнението ми за разлика от твоето не е спам, защото е точно и конкретно по темата.

Зависи каква ти е дефиницията за пълно щастие. Иначе, за себе си си прав ;)

За всички не разбрали и вечно оплюващи  ме, ще трябва да намекна, че ключовата дума е пълно

Абе, все едно, забрави.

Има пълно щастие!! :) Просто не се задълбаваш в нещата, които не ти харесва как се получават, а гледаш от хубавата страна, примерно , ако се опитваш да отслабнеш, а не отслабваш това те мотивира да прочетеш повече неща, за да намериш схемата, която работи за теб, така добиваш по-голяма информация за нещата, които ти харесват и после можеш евентуално д апомогнеш на някой друг в твоето положение, а какво по-хубаво от това д апомагаш на някой... така че това дали си щастлив или не зависи само от начина по който гледаш на живота!!
Аз понеже си падам философ човек хаха :) И относно споменатото от  Лазар Радков, че когато сме щастливи нещата просто се получават...то си има цяло течение в източната философия наречено Даоизъм...и там точно в това се коренят основите...да постигаш нещо с неправенето на нищо! който както иска д аго разбира...само ще отбележа, че се няма предвид да стоиш по цял ден пред телевизора и да чакаш заветния час да ти изгори свещичката и да умреш...има много по-дълбок смисъл.. :)

  да постигаш нещо с неправенето на нищо!

Това бандата на Каубойко Борисов го може

Лимка, проблем с визията нямаш. Има жени които биха те скалпирали, за да ти облекат външния вид. Преди дни тренирах една дама, която беше екто-мезоморф, с не повече от 12% подкожни мазнини, добре направен силикон, приятна муцунка, хубава кожа, коса, нокти - т.е. всичко, достойно за сесия в кое да е от американските еротични списания. Тази дама, не си харесваше... коленете. Ама толкова не си ги харесваше, че ми говореше за хирургия. Показах й, че проблемът пред перфектната й визия, са свлечените раменца и стойка тип “Дейзи Дък”. Коленете й си бяха съвсем наред.

За мен тя просто имаше нужда да вижда нещо несъвършено у себе си, нещо което да иска да оправи. Сега като разбра за раменете и стойката, забрави за коленете. Явно й е трябвала причина да не се харесва. Чудя се доволна ли е, когато знае че има върху какво да работи и дали ще е щастлива после, когато всичко е направено. Тук проблемът е в самовъзприятието, т.е. отиваме към дисморфофобия.

Как се гори мускулна маса? Ами тренировките които правиш развиват у теб, страхотна силова издръжливост. А това изисква - нови капиляри, повече вода в мускулите, много повече гликоген. Мускулите ти са пълни със съединителни белтъци. Ето няколко неща, които могат да ти бъдат в полза, в случай, че избереш да сваляш мускулатура.
1. Зарежи Кросфит - мини на двуразови класически силови тренировки 1-3-5 повторения с висок %ПМ. Увеличи почивките - никаква млечна киселина!
2. Дръж калориите в отрицателен калориен баланс.
3. В почивните дни, намали приема на протеин до норма за хора с пасивен живот, от там ще дойде разлика в калориите тренировъчен-почивен ден.
4. Консумирай сол с намалено натриево съдържание и увеличи приема на вода.

ПП: Петко, това за атлетизма и 12% подкожни мазнини е някакво безумие. Да си гледал скоро World Strongest Man? Дали им пука колко % body fat имат? Единствената причина тия момчета, да свалят мазнини е, че е трудно да се поддържа висок % подкожни мазнини при толкова висок дневен енергоразход, а и високите дози тестостерон не предразполагат към това. Да не разводняваме темата, но помисли за себе си те дали са атлети.
ПП2: Те и жокеите са под 12% :) и са атлети. Няма константна връзка мазнини-атлетизъм. Ти говориш за стереотипи.

ПП: Петко, това за атлетизма и 12% подкожни мазнини е някакво безумие. Да си гледал скоро World Strongest Man? Дали им пука колко % body fat имат? Единствената причина тия момчета, да свалят мазнини е, че е трудно да се поддържа висок % подкожни мазнини при толкова висок дневен енергоразход, а и високите дози тестостерон не предразполагат към това. Да не разводняваме темата, но помисли за себе си те дали са атлети.
ПП2: Те и жокеите са под 12% :) и са атлети. Няма константна връзка мазнини-атлетизъм. Ти говориш за стереотипи.

Аз говорех за атлетична визия :) Т.е., релеф и такива неща.

Да допълня само , че дори и да постигнеш тази цел (да свалиш мускули ) едва ли ще се почустваш щастлива , имам някаква терояи че човек много рядко е доволен от себе си и винаги се стреми към нови  цели , това е неговата същност .

Здравей Владо,

Благодаря за включването.
1. Истината е, че кросфит правя веднъж на седмица точно поради причините, които изброи (не зная защо всички мислят, че тренирам много така - вярно е, че ми харесва, но за момента не съвспада с целите ми и веднъж на седмица е достатъчно да си ‘начеша крастата’). От 5-6 месеца имам само 2-3 упражнения в 2-3 серии на седмица за крака, като те обикновено са такова упражнение, че да не мога да натоваря истински краката (овърхед клек/ напади/ отпади, клек с Т-лост). Мускулна треска на краката не съм имала от месеци (като се изключи мин седмица, когато правих 400 м напади). Тренировките ми обикновено са с вариращи повторения - между 6-15 с много малки почивки, като идеята е да изразходвам повече енергия (имайки предвид, че едва 1 от упражненията е за крака, мисля, че съвпада с целите ми)
2. Калориите ми уж са в ОКБ, но на практика се получава така - държа ниски калории 5-6 дни, след това 2-3 дни яко преяждам и заличавам натрупания дефицит. Сигурна съм, че не е слаба воля...просто тялото ми се противи и кара мозъкът ми да иска да яде. Или пък имам хранително разтройство. Или пък на подсъзнателно ниво не искам да отслабна.
3. Приемът на протеин в последните 4-5 месеца е смешно нисък дори и в тренировъчни дни - 50-60 гр/ ден
4. Не обичам твърде много сол - ползвам морска сол, която според мен е най-полезната. Пия между 3-4.5 л вода на ден. Повече от това мисля, че е гавра и излишно натоварване на всичките ми системи.

Този месец съм на 4х5 и 5х4. Ще видим това как ще ми се нрави и как ще се отрази. При всички положения по-дорбе от часове кардио.

Стискам палци това да е лекарството!
Като не става дума за мазнини, а за мускул проблемът е наистина гаден. При мен преди години се получи по стария изпитан метод: изтощаване - много повторения за краката /35-40/в 3 от 4те тренировъчни дни; не по-малко от 40 мин. кардио след всяка тренировка; не помислих за въглехидрат след 12.00 ч. на обед и се храних не до етап засищане в продължение на почти 3 месеца /направо си беше малко храната/; в нетренировъчните дни намалих количеството протеин. Просто приех, че животът е гаден, въоръжих се с търпение и инат и докато не “издължих” бедрото, не се отказах. Никак не беше забавно, но за щастие беше началото на лятото, когато мотивацията е убийствена. Естествено останалите мускулни групи го отнесоха подобаващо, но ... си заслужаваше.
Имам някакъв спомен, че ти също опита по някое време с много повторения и кардио, но при теб нещо не работеше. А и предполагам, че ти се повръща от тази идея.

Просто приех, че животът е гаден, въоръжих се с търпение и инат и докато не “издължих” бедрото, не се отказах. Никак не беше забавно, но за щастие беше началото на лятото, когато мотивацията е убийствена. Естествено останалите мускулни групи го отнесоха подобаващо, но ... си заслужаваше.

Здравей Диана,
аз като един любител на процесите, извършващи се в човешката душа, искам да те попитам:
- наложила си си яка рестрикция в храненето
- тренирала си доста интензивно
- скапвала си се от кардио
- “изяла” си си повечето мускули
- през това време ти е било адски гадно

и накрая си постигнала “целта” - краката са ти били слаби (”идеалът” за жена) ... както и останалата част от тялото?

Супер :)

Това, което ме интересува е как това направи живота ти по-хубав и как те направи по-щастлива? :)

поздрави

Темата е на Лимка и задачата не е да коментираме какво става в моята душа. Що за глупости, за бога?
Ти явно на всички искаш да ни назначиш по един психолог! :lol:
Все пак ще ти отговоря без да се оправдавам:
-т.н. “яка рестрикция” в храненето е прием на 1500 ккал т.е - 300 ккал; махнах въглехидрата от вечрното /при мен следтренировъчното/ хранене и го изтеглих 1-1.30ч. след тренировка. Видно е, че с толкова храна няма как да съм била в агония;
- тренирала съм нормално, увеличила съм повторенията при краката, но съм тренирала и всички други мускулни групи без да увеличавам обема на тренировката, съкратила съм почивките между сериите; трен+кардио=от 1.30 ч.- макс. 2 ч.
- не съм се скапвала от кардиото защото го бях увеличила постепенно преди да започна програмата.40 мин. кардио никого не биха убили.
- след този период чисто качвах ММ и се похвалих с хубав релеф.
- “гадното” е, че ако преди периода си позолявах умерено храна /предимно въглехидратна/, която не е здравословна, я спрях напълно. Трениращите на НВД и ВМР не я докосват и не са непременно нещастни от този факт.
Никога през живота си не съм била дебела т.е. не знам какво е да си нещастен поради този факт. Когато преди 4 години започнах интензивно да тренирам бях същите килограми, колкото преди да спра тренировките преди 4 мес. Животът ми си беше хубав и преди, и по време и след като съм “свалила малко мускул от бедрото си”. Къде видя драматизъм в цялата работа! Смятам, че не ходим в залата самоцелно - освен чистото удоволствие от спорта си имаме своите цели, нали така? Иначе защо ще променяме програми и режими,  трупаме опит и знания и т.н. За да го правим вероятно ни е важно.
P.S. В предния пост имам пред вид “изтощаване на мускула”, не “изтощаване до припадък”, нали?

Ама на твоя въпрос има много лесен отговор,спри всякакви тренировки за 2 месеца и ще видиш как ще намалеят мускулите,какво го мислиш толкоз.Няма по ефективен начин за загуба на мускул от спиране на тренировките.

Да, но като мерките почнат да се качват, вместо да намаляват, а цялостната визия, тонус и самочувствие да падат, ще се убедят, че не мускулите са им проблема ;)

Принципно не обичам да цитирам разни неща, но спецдиално тези няма как да ги кажа по-ясно и по-изчистено :)

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

Източник:http://www.izvorite.com/text/text63.htm

Ето моята тайна .Тя е много проста :
Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент - Екзюпери

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.

2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.

3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените”експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен”.

4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.

5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.

6.,,Там” не е по-добре от ,,Тук”.
Когато твоето ,,там” стане ,,тук”,
ти просто ще откриеш друго ,,там”,
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук”.

7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.

8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.

9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.

10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

поздрави :)

Тялото ни е следствие от стимулите, които е получавало до момента.

Когато тялото качва мускул, това се случва, понеже тялото има потребност да качи мускул. И никога не се случва случайно. Затова и залите са пълни с кльощави типчета, които помпят ли помпят за бицепс с розовите дъмбели и ... изглеждат така, както са изглеждали и миналата година. Причината тялото да качи мускул може да бъде реална, а може да бъде и виртуална, но винаги я има. И обикновено тялото се чувства добре като качва мускул (защо? една от причините е, че без значение каква е причината, тя е повишила тестостерона ти (и не само), който е стимулирал протеиновия синтез, а покрай него либидо, самочувствие и т.н. )

Когато тялосто сваля мускул, това се случва, понеже тялото има потребност да свали мускул. И никога не се случва случайно. Причината тялото да свали мускул може да бъде реална, а може да бъде и виртуална, но винаги я има. И обикновено тялото не се чувства особено комфортно като сваля мускул (защо? основният фактор при свалянето на мусли е кортизолът. А кои са най-силнтие стимули за отделяне на кортизол - глад, ексесивно кардио, недоспиване, дистрес ... все неща от които се чувстваме доста зле)

Тялото ни е следствие от стимулите, които е получавало до момента. Независимо длаи стимулите са реални и виртуални.

Реални стимули са хранене, трениране, сън, околна среда.
Виртуални стимули са всички неща, които мислим за себе си и начинът по-който се виждаме. Дали се виждаме слаби или пълни, дали се чувстваме така независимо от телосложението си? Чувстваме ли потребност от това “да си тежим на мястото” или чувстваме, че “всеки може да ни развява накъдето си поиска”? Чувстваме ли потребност от “броня” и защита от нещата, които се случват около наси хорската жлъч? Имаме ли потребност да ни забелязват или се чустваме като мишка и едва ли не невидими? Това са все мисли, усещания и убеждения, които малко или много влияят на външния ни вид, без да си даваме сметка за това.

Е, сега вече можем да си дадем :)

поздрави

Здрасти,
Това, което казваш е съвсем вярно. Аз бях споменала още в началото, че може би на подсъзнателно ниво не искам да сваля.
Тук идва и въпросът - какъв е трикът да промениш фокуса и начинът на мислене...и как се учиш да обичаш себе си...

Като отиваш да тренираш почваш да обобщаваш:
Не си хапнала нищо преди тренировка,предстой ти много тежка тренировка,тялото няма от къде да черпи енергия,мускулите са първия източник на енергия и караш мозъка да усеща как мускулите ти се топят.
Mind games…

Тук идва и въпросът - какъв е трикът да промениш фокуса и начинът на мислене...и как се учиш да обичаш себе си...

Ами намери си друго хоби :) - ако искаш и Работа, затегни колана там, заобичай се от друг мироглед и така... какво толкова :)
Живота няма да е само щанги, е донякъде ще си ги има, но знаеш ...

Здравей :-)),аз съм Дени

мога да ти разкажа моята история,която мина и от там,където си в момента.(запчнах от 50 кила и 13%мазнини.минах през 57 кила и 15%мазнини,опитвайки се да стана 11%.тренирх МНОГО,ядях малко-за мен малко е 1200-1500,а за теб е ГЛАД.)
няма да обсъждам психологията на нещата(какво ти дава тежкото трениране,готиното усещане от тестостерона....,дали осъзнаваш колко много време от живота ти отива в мисли за тялото ти,и то не-градивни),а само рационалните елементи

1.ядеш малко пълноценна храна.поради това ядеш и много захар,особено вечер
2.тренировките ти са много обемни.стотици суингове?

->перфектни условия да качваш(инсулин+много повторения)

поне така виждам нещата в момента :)),извини директното ми включване.
(въпросникът е много смислен и важен,помисли старателно над него)

Здрасти Дени,
Много се радвам, че се включи директно :-)

Каквото и да напиша, ще звучи като някакво ‘извинение’. Ясно е, че бъркам нещо и че не мога да нацеля точно какво е то :)

Храната ми вярно е кофти - винаги е била... С нея сме в love-hate relationship - в момента съм на фаза “ям неща, които ми се ядат и ми е кеф”. Захарта вечер е (предположение на ендокринолог след изследвания), защото правя хипогликемия и мозъкът ми си го иска (имам лека степен на хиперинсулинемия, а след тренировка и на вечеря в общия случай не ми е до въгл. и се будя през нощта от глад за глюкоза)

Тренировките - хм...не са никак обемни - макс 30-40 мин. Многото суингове са ми всъщност 20 мин кардио тренировки :) Но...вероятно изглежда шантаво отстрани...

Въпросникът е мнг смислен наистина - по много от нещата се бях замисляла, за други - не. Но, така или иначе, осъзнаването, че имаш проблем е само началото на решаването му. Аз съм осъзнала, ще трябва да намеря и извървя останалия път :)

Ами намери си друго хоби :) - ако искаш и Работа, затегни колана там, заобичай се от друг мироглед и така... какво толкова :)
Живота няма да е само щанги, е донякъде ще си ги има, но знаеш ...

Тони, всъщност е така, но не е толкова лесно да го направя...hooked съм :)
Вероятно ще се пробвам да се зарибя и по друг спорт (тенис, танци...ще видим)

Абе, не е лесно...хем ме сърби, хем не зная къде, хем не ми се ще да се почеша :)))

Какво е трудно и какво - лесно? :)

Какво е трудно и какво - лесно? :)

Да, трудя се...и не съм хванала леса... така ли изглежда? Не съм от тези, дето обичат лесното (или пък му се радват)

Щото на мен ми изглежда като постоянно да променям нещо и да търся работеща формула.

И, да, ако тази формула предполага, че трябва да спра да тренирам с тежести, то много вероятно е да не я намеря. Но пък и не виждам защо трябва да спра да правя нещо, което ми носи удоволствие.

Колкото по-настървено човек се опитва да разплете кълбо от конци, толкова повече второто се затяга и се заплита :)

правиш хипогликемии следобед,защото предиобед храната е малко.ти тренираш след кафе на гладно,обикновено първата ти храна(протеин)е към 13ч.чудесно ,че еднокринолога ти е казал “какво ти има”.каза ли ти какво да го правиш?

ако докараш 4-5 хубави порции с месо/яйца/сиренца /масло,и 3 от тях са преди 17ч,няма да омиташ меденките.може да ти се прихапва 1,но 1 не е 5 ;-)).Без да броиш-нещо като 3 яйца с трева за хрупане и масло;голяма пържола(мазна) ,голяма мазна риба...

е,и ако имаш ядове с инсулина....не е резонно да ядеш захар.не от гледна точкана “чистене и релеф”,а на здраве.аз не ям захар-парче черен шоколад и то като десерт,и толкоз(на времето омитах по 300гр,ех,младини)

споко,това са бели кахъри-здрава си,силна си,всичко ще се авторегулира,ако го разтовариш от внимание.

Дени, всъщност не ми е съвсем така режима....ти си зачела от дневника ми, когато бях в командировки и всичко беше ...където успея да го вмъкна :) а след това много празници и много маси...
По принцип се старая да имам:
- 3-4 хранения - закуска: кис.мляко с овес.ядки и плод/мед; обяд: немазно месо/ супа + въгл + треви; следобяд: плод; вечеря: мазно месо/ яйца + треволяк. Понякога сутрин не ми се яде - не ям.
- тренировката ми обикновено е 18:30-19.30
- обикновено се будя през нощта и ям мед + още нещо (заради хипогликемия)
- на горе-долу седмица ям ударно 300 гр шоколад :)

Ендокринологът се опита да ми изпише хапченца някакви, аз отказах категорично. Като алтернатива предложи да ям бавен въгл преди лягане, но...честно казано това не помага.
Наясно съм, че инсулинът ми ще е доста по-стабилен, ако избягвам въгл. - пробвала съм ВМ-НВД, но не се нахранвам особено добре без въгл. Освен това, мисля, че е излишно да наблягам на белтъчини при положение, че искам да горя мускул :)

Убедена съм, че, ако не обръщам внимание, всичко ще си дойде на място...