Anelia: Много OFF Season

Аз също много обичам Радлер. Тук е смес от ябълков сок + газирана вода + бира :)
Но винаги съм се чудила, защо се казва така и сега ти ме накара да се замисля, че идва от думата колело като колоездач (clap)

На етикета на Арианката имаше обяснение на историята как някакъв собственик на бирария посрещал група велосипедисти и нямал много бира. Та заради това смесил малко лимонов сок и им го предложил като специалитет, който много добре утолява жаждата и възстановява.

Сигурна съм, че това половината германци не го знаят, макар и всички да обичат Radler! (giggle)(beer)

21.април 1 час леко каране
22.април мноого хубаво състезание. Започнах с технически проблем: още на старта скъсах верига и се забавих 10-на минути докато ми я оправят и после трябваше да наваксвам. Знаех, че ще наваксам, но психологически исках да стане по-бързо и заради това тръгнах леко остро, добре че в тесните пътечки ми пречеха хора, които нямаше как да изпреваря та успокоявах малко пулса. Последните километри бях изморена, но не се отпуснах и си карах колкото сила ми остана. Ще постна снимки после като излязат от фотографите ;) Четвъртък заминавам за Гърция, но там разпределението на силите ще е по-различно.

За теб се сетих, когато я видях :)

Днес 2 часа колело.
Пфф, пак се върнах към старите килограми. Знам си аз, започна ли да карам колело яката и не мога да пазя режими, постоянно съм гладна. Важното е, че не ми пречат килограмите. Особено нагоре се чувствам добре. На равно съм зле, но за сметка на това си сложих бързи гуми :D
Кратко представяне на отминалото състезание в сайта на клуба.

Днес се опитах да карам по-дълго колело, но се получиха само малко над 2 часа. Много други ангажименти, направо се скапвам. С нетърпение чакам утре и вдругиден да си почина малко, че събота и неделя трябва да съм свежа.
Лека (yawn)

Силно българско участие на Тасос и тази година. Браво на нас  (clap)
Искам да разкажа моите впечатления от тези дни на Тасос. Пътувахме доста, от северната част на България докато стинем си е доста път. + фериботи и още километри на острова, направо си е много километри. Добре че пристигнахме в четвъртък та успях да си почина в петък преди състезанията.
Събота на големия маратон стартирахме много голям брой българи. Това показва само, че сме мазохисти  :D Уж щеше да има някаква друга жена: гъркиня, ама тя така и не дойде. Така че в категория жени аз бях единствен състезател и претендент за купата.
Изкарах си доста добре като цяло. Очаквах да е много по-диво и безлюдно в планината, а то беше пълно със състезатели и хора в 3-те контрли, отделно треньорът ме чакаше на един асфалт с пълно бидонче и смазка за веригата. Доста добре маркирано, никъде нямаше проблем с ориентирането. То и темпото не беше много бързо, все пак не можеш да караш на макса 121 км. Хареса ми много старта, че карахме 13-14 км асфалтец зад кола. Това доста добре тушира предстартовата треска и го няма това с пулс 200 на старта. Първия баир след асфалта беше най-остър, но там бях със свежи сили и го издрапах без проблем (е, с изключение на бетонните прагове, някои не ми се получиха). Валя дъжд и имаше фронтален вятър, това допълнително утежняваше. Мен всъщност най-много ме беше страх от гръмотевичната буря. Светкавиците падаха много близо, а гръмотевиците раздираха небето само след секунди. Молех се по-бързо да го качваме тоя висок връх и да се спускаме на по-безопасно място. Последва някакво спускане, на което още не бях много концентрирана и се получи тъпо. В описанието на маршрута бяха написали steep downhill и аз даже смъкнах седалката и викам сега идва стръмното, но то така и не дойде. И въобще всички спускания бяха такива: по черни пътища, не особено технични. Второто качване беше полегато, но много дълго и по едно време се бяхме схванали с моя спътник Стилиян от Исполин, Габрово и се наложи да се изправяме на педали за размърдване на частите. После пък след дъъългото качване последва дъъълго спускане. Там бяха обещали или прах или кал, зависело от времето. Предната нощ и сутринта беше валяло доволно та познайте какво беше  :piggy: Колелетата станаха леш, веригите захруптяха и се наложи леко почистване и смазване на втората контрола. До третата контрола имаше доста остри баири, някои от които се наложи да бутам. Хем се наслаждавахме на страхотните панорамни гледки. Айде пак надолу до последната контрола в едно селце и докато похапвахме чипс и грис халва, мина шосейното състезание, което се провеждаше в същото време. Когото можахме, познахме от българите и викахме: “Давай, Добри!”, “Браво, Митак!”, “Давай, Стояне!”  (clap)  Никъде не се заседявахме по контролите повече от 10 минути, че тръгването от там нататък щеше да бъде още по-трудно. Покарахме малко асфалт, всички шосейки ни изпреварваха. Те бяха готини и чистички, ние бяхме кални като борсуци  :D Важното е, че имаше фън. Е, не всичко беше фън и имах малка криза след като напуснахме шосето и удариха пак каменистите баири. Хем въртя в едно монотонно темпо след Стилиян, хем не слизам, хем очите ми се примрежват. Аха, аха, ще сдам багажа. Не знам как се оправих, но ми просветна и изкарах останалата част от състезанието.
Неверояни гледки наистина, струваше си многото пътуване, както и целенасочената ми подготовка за този Ултра маратон. Целенасочена беше, защото в последните седмици се старах да имам по един ден в седмицата каране между 6 и 9 часа без дълги почивки и помотаване. Изкарах един бревет, както и няколко планински карания, за да се подготвя. Добрах се до финала, колкото и темпото да не беше бързо, 121 км са си 121 км и се чувствах разбита. Трябваше на другия ден да стартирам другото състезание MTB Cup, което карах миналата година и си беше достатъчно тежко. Бях преуморена, трудно заспах, после през нощта се будих, ядох, пак спах и в крайна сметка на сутринта се събудих в някакво сковано състояние и мускулни трески. Знам аз обаче, че клин клин избива и тръгнах да раздвижвам леко преди старта. Раздвижих се и бях готова да стартирам. Какво да се прави, ще се кара. Чувствах се учудващо добре и поведох на гъркияната, която миналата година ми сложи близо половин час. Очаквах да контра атакува веднага, но това не се случи и тя си продължи със своето темпо. Аз също не се вложих максимално, защото имаше още мнооого километри. Още на първото леко спускане видях, че ме настига надолу. Това винаги съм го мразила...Катериш, бъхтиш и накрая някой те настига надолу. Така ставаше и тук. Сега като съм си в Шумен, открих защо е ставало така. Въпросната госпожица, освен по крос-кънтри, била шампион и по даунхил  :@ 
На върха с кулите бях с много голяма преднина, но от там следваха доста каменисти спускания, които водят чак до селото с гадния римски път, който кърти не задници, ами и вътрешности. Гъркинята отново бе стопила разликата и ме следваше плътно. Криеше се зад мен, пазих й вятър, който хич не беше слаб. Дори напротив, всички състезатели страдахме и всичките ни времена са по-високи от миналогодишните. По едно време й избягах, но това стана на един напечен от слънцето баир: последния дълъг. Виждаше се как всички страдат на слънцето и насрещния вятър, напредвахме много бавно. Изкачим ли този баир, знаех, че следва само спускане по техничен сингъл трак. Знаех, че в никакъв случай не трябва да оставям конкуренцията да влезе първа в пътечката. Да, ама бях забравила за един малък усчастък асфалт между качването и техничното спуснкане. Точно на този асфалт един от съотборниците на гъркинята я поведе във въздушен коридор, не успях да се закача за тях и можех само да ги гледам как се отдалечават. Честно казано, тук знаех вече какво следва и се предадох психически. Въпреки това, физически не се отказах и се борих много, за да стопя максимално разликата. Нямах особени надежди, но все пак правих всичко възможно. На места това включваше много псувни, извинявам се на всички, които бях свидетели  (blush) Натопихме краха в реката яко в последните километри. Миналата година реката беше по-плитка и карах през нея, но тази година явно дъждовете бяха повече и се наложи постоянно слизане от колелото за прегазване на реката.
Последните 5 км ми бяха най-трудни. Почти равно, но тук там “скачални”, нагоре-надолу. Бях приключила всички запаси от вода, имах храна, но не ми се ядеше нищо, карах на автопилот. Последния километър извадих някаква сила отнякъде и спринтирах между вилите. Включих на най-висока предавка, изправих се на педали и се набрах. Припомних си атаката на Ивайло Габровски от 3 етап на Обиколката на Турция. Исках да съм като него, но уви, не успях  ;( Финиширах на 3 минути някъде от гъркинята. Тя се радваше и с право. Аз бях пребита, не успявах да си поема въздух. Отидох до морето и си натопих краката.
Да си призная, поплаках си. Не от яд, не от съжаление, просто от изтощение и силна емоция. На жените им е простено, нали така ;) Оправих се, поех си въздух, изпрах си чорапите и бях нов човек. Все пак бях постигнала това, за което бях отишла: да изкарам успешно двете състезания.  (sun)

Днес ми беше активна почивка, забавлявахме се с нашите хора от Шумен:

Вижда се на 1:54—2:16, че и там работят къмто план “Лунен пейзаж”.(dull):(

За съжаление наистина е такава действителността. Цяла есен и зима бай мангуал се отоплява с крадени дърва от Природен парк Шуменско плато. Дори тези кадри са от една част, която е резерват: Букака :@

В Лудогорието едно дърво не е останало, и то стана изведнъж като че ли—през изминалата година.  На Ахинора се белеят само пънове, а там е резерват Сборяново.  Пак дело на една част от жителите на тъй нар. “смесени региони”.(dull)

Офф да се оплача и тук. Спрях да пиша храна в този дневник, нагъвам бира и спагети и ето ме 3 кг отгоре...Не мога да повярвам: колкото бързо ги свалих зимата, толкова бързо ги качих сега (е, може би малко по-бавно). Но фактът е факт. Не съм наясно още със състезателния си сезон напълно и не мога да си правя сметки все още. Надявам се скоро да имам яснота, както и повече време да тренирам. Така като гледам, няма да е другата седмица с повечето време, но по-нататък със сигурност.
Утре съм на състезание. Нищо особено, но не трябва да подценявам нито калта, нито трасето. Ще си отварям очите на 4, че последния път преди 2 години се загубих 3 пъти.

Успех!
Липсваш ми тук.

Офф да се оплача и тук. Спрях да пиша храна в този дневник, нагъвам бира и спагети и ето ме 3 кг отгоре...Не мога да повярвам: колкото бързо ги свалих зимата, толкова бързо ги качих сега (е, може би малко по-бавно). Но фактът е факт. Не съм наясно още със състезателния си сезон напълно и не мога да си правя сметки все още. Надявам се скоро да имам яснота, както и повече време да тренирам. Така като гледам, няма да е другата седмица с повечето време, но по-нататък със сигурност.
Утре съм на състезание. Нищо особено, но не трябва да подценявам нито калта, нито трасето. Ще си отварям очите на 4, че последния път преди 2 години се загубих 3 пъти.

остави килата сега, гледай състезанията :) Ще мине и спагетено-бирения период : ) Успех и от мен!

Още едно състезание отметнах днес. Пак първо местенце, но засега ситуацията в България е такава при жените...
Все пак натиснах доста и за един час направих добра средна скорост (на километража ми показваше 16,1 км/ч). Мислех си, че в последно време съм тренирала повече издържливост и онези мускули за късите състезания са закърнели, но не беше така: карах почти изцяло на макса. После се прибрах и на ход, около 80 км Исперих - Шумен.
Доста доволно покарах с други думи (sun)

Вчера цял ден почти валя, а когато спря, беше пълно с локви. Писнало ми е да мия и чистя 2 часа при условия, че имам само 1 час за каране. Така че предпочетох да потичам и така на шега направих 5,4 км за 30 мин на един училищен двор :)
Днес едва ходя, но се качих на колелото и карах час и половина без болка и без проблем. Странна работа...уж и при двете движения участват квадрицепсите, а на колелото въобще не усещах ефекта от бягането.
Тренирах за старт днес и направих 15 спринта по 30 секунди с тръгване от място.

Вчера и днес карах: вчера 95 км с компания, днес 60 км набързо сама по равно основно и вкарах тежки предавки за сила. Днес се изморих повече.
И голямата новина! Вече съм цели 55 кг и съм жена :D Днес ми дойде след месеци липса. От една страна ми е малко тъжно за безполовото ми съществуване и за сбогуването с ниските килограми, но от друга страна, това би трябвало да е естественото състояние на тялото ми, а не насилствено поддържане на 50 кг.
Тази седмица имам състезание, много се радвам за което. Когато пропусна седмица, много ми липсва.

Вчера и днес карах: вчера 95 км с компания, днес 60 км набързо сама по равно основно и вкарах тежки предавки за сила. Днес се изморих повече.
И голямата новина! Вече съм цели 55 кг и съм жена :D Днес ми дойде след месеци липса. От една страна ми е малко тъжно за безполовото ми съществуване и за сбогуването с ниските килограми, но от друга страна, това би трябвало да е естественото състояние на тялото ми, а не насилствено поддържане на 50 кг.
Тази седмица имам състезание, много се радвам за което. Когато пропусна седмица, много ми липсва.

Анииии супер, честито! 55 кила не са много, пък и сега си хоромонално подпухнала заради ненаместените хормони. Ще влезеш във форма, но много по важно е да си здрава и да си жена разбира се :D

Зарязах дневника, както обикновено се случва лятото, но повече тренировки, почти никакъв режим на хранене и повечко работа водят до това...
Исках само да споделя за този уикенд. Почти в цяла България беше постоянен дъжд, температури между 12 и 15 градуса. В неделя имах състезание в Карлово. Целите се оплескахме Ето за какво става въпрос, а после нямаше как да пътувам в колата до Шумен в това състояние и се изкъпах на една чешма в подножието на планината. Водата: ледена. Викам си ей сега ако не пукна от простуда, няма кога друг път да е. Ми не пукнах! Дори носът ми не потече! Стана така, че от много кекаво дете: постоянно на антибиотици, отраснала съм по болниците с бронхити и ангини, се превърнах в човек, който се къпе в планинските чешми в негорещи дни.
Препоръчвам на всички настоящи и бъдещи родители да изкарват децата си постоянно на въздух, да не се притесняват, че ще играят, че ще се изцапат или изпотят. Че вятър ще ги духне или ще седят на течение. Каляващите процедури са известни: излагане на въздух, къпане на открито и движение.

Да изтупам малко дневника от праха :)
При мен са състезания, почивка, каране 1-2 дни, пак състезания и така всяка седмица. Нищо ново общо взето, чакам работата да намалее и ще мога да тренирам малко повече. Ако намалеят състезанията, даже мога да включа фитнес за горна част на тялото, че в последно време се усещам като желе и от по-дълги и каменисти спускания започват да ме болят рамене, гърди, трицепс, предмишници...

Хелоу от мен отново, днес ми щукна нещо и ходих и ха фитнес, и бягах (dull)
Във фитнеса следната кръгова тренировка за влизане в час:

7,8,9,10 бенч преса @12 кг лостче
7,8,9,10 горен скрипец @10 кг
7,8,9,10 суинга @пудовка (охх)
7,8,9,10 раменни преси @12 кг лостче
7,8,9,10 бицепсово сгъване също @12 кг лостче
7,8,9,10 стъпване на пейка с един и после с другия крак съответно

После: Run 5 k. Не съм много бърза, но бягах след тренировката в залата, а и вече беше станало към 11, а още не бях яла нищичко за деня та малко ми беше в повече умората. Исках да си пробвам розовката джиджавка за бягане

Храната е основно въглехидратна: овес, банан, хляб, масло, конфитюр....

Анелия, знаеш ли откъде мога да си купя хубав heart rate monitor - за ръка?

Тъй на, втора тренировка във фитнеса и то само защото диафрагмата ме сви и ми провали бягането.
Та, загрявка 7 болезнени минути на стадиона и не издържах повече.
Кръгове от:
4х7 тръстера @18 кг
4х10 горен скрипец, нещо като 10 кг
5х10 суинга @пудовка
10,9,8,5 лицеви опори
1х бицепсово сгъване от стоеж @18 кг до отказ (някъде до 17 изкарах)
Не е нещо кой знае какво, но за 30-на минути приключих, почти не почивах.
Ей, да си впиша и вечерното каране на колело: около час и половина. Много рано се мръкна в гората и не ми се рискуваха контузии.

Честит Рожден Ден, Шампионке! (party)

Кой ни бил рожденик!
Честит Рожден Ден, Ани, много здраве и късмет, много успехи и да запазиш този железен дух!

П.П. Пък се отбивай да казваш какво - що :)

Честит рожден ден (party)

Здравейте,
Благодаря за пожеланията!
Дотук добре, казал този, който пада от 10-я етаж и стигнал до 5-я :D Та и аз така...сезонът за мен приключи, още една година бях “в играта” така да се каже: участвах в много състезания, в повечето се представях добре. Сега се чувствам някак странно, вчера се върнах от последното ми състезание и ми е някак пусто...Друго си е да очакваш всяка седмица нови събития, състезания, пътувания.
Сега мога да се върна в дневника си с по-стриктно хранене (най-вече трябва да започна да ям повече протеин) и с тренировки с тежести, които ще ми помогнат да сваля малко мас и да натрупам малко сила в горната част, защото дисциплината ни малко по малко се развива и терените стават все по-предизвикателни. Моите търсения също. За това си трябва не само въздух в дробчетата и силни крачета, но и много други качества. На някои от тежките състезания чувствах умора именно в горната част: тежки и продължителни спускания и след състезание по колоездене да имаш мускулна треска на ръцете, а не на краката...
Останалите жени в нашия спорт започнаха да тренират малко повече и вече не ми е чак толкова лесно по състезанията и само мога да ги поздравя за влаганите усилия! Също така се появиха няколко девойки, които приемат планинското колоездене на сериозно и за тях също много се радвам и ще им помагам с каквото мога, за да се развиват.
Статистиката от 2011 и 2012 показва, че все пак имам развитие, макар и не чак толкова голямо, в сравнение с първите ми години. Но дори тези малки прогреси ме радват и ме карат да продлжавам да дерзая.

Речено сторено, от днес съм нов човек: ям си овеса, пия си протеина и вдигам с кашкавалени крайници едни железа. Бонбоните от почерпки в офиса отиват в чантата.

Трен:
4х5 сек висене на лост (първа стъпка към набиранията)

4 кръга от:
5 лежанка @лост
5 преден клек @лост
7 гребане @лост
5 мъртва тяга @лост (тук ми се опъваше тазобедрения сгъвач)

после 4 кръга от:
5 раменни преси @18 кг
7 бицепсово сгъване @18 кг
в почивките 5 бедрено разгъване @20 кг

Накрая 15 мин велоергометър (едва издържах скуката)

Радвам се, че пак пишеш и че си “човек” :) Успех и приятно!
Много ми е хубаво да те чета, защото много ми липсва нашия регион!
Ще чакам от време на време пак някои снимки на  хубави пейзажи! Дано :) (F)

Няма пейзажи, ето ви краци (сори за дебилното изпълнение тип кифла):
И за да не е съвсем без пейзажи и колелета албумче от последното състезание.

Изглеждаш страхотно! Въобще не ти трябва да смъкваш. Не знам за силите иначе, но изглеждаш невероятно просто! Дори по-добре от предните снимки, които съм виждала!

Иначе албумчето е недостъпно за съжаление.

Иначе албумчето е недостъпно за съжаление.

Я сега...
А иначе има снимки и в сайта на състезанието.
Аз не пиша тук, защото само карам тези дни, но пък храната е оправена :P

А мойто Рам-че е розовко с цветенца :D Много яки снимки! Браво за медалите :)

Вчера:
колело; 3х10 лицеви, но много си разпервам ръцете и ме хваща мускулна на раменете...нищо, тъкмо те повече да се оформят ;)

Днес нямам никаква силица...:

4х12 секунди висене на лост (ммм подобрявам времето!)

5 кръга от:
4 обратни набирания (inverted rows, нали така)
10 лежанка (е, последното стана 7) @лост
4 hang clean & jerk @лост

3х7 бицепсово сгъване :P

След малко: колело

Вчера 4 часа колело
Днес:
4х 20сек висене на лост
после 5 кръга от:
4 лежанка @25 кг
5 тръстъра @20 кг (лост)
10 суинга @пудовка
после 3 кръга от бавни:
10 как се казваше упражнението за корем... на стойката за скотовото сгъване си подпирам и се навеждам бавно и контролирано с тежест (5 кг диск)
10 баавни кофички на пейка
после няколко пъти по 1 набиране с подхват!!! Чудото се случи! Набирам се, макар и на нисък лост и с подхват, но вече не ми изглежда толкова невъзможно!
(party)

Към днешната тренировка добавям и едни 1300 стъпала, от които около 1000 бяха с 31-32 кг на гръб. Бях с гармин-а, но не мога да повярвам, че максималният ми пулс е бил 144. 2 варианта: 1. така става, когато се тренира с тежест 2. много съм изморена от вчера и днес и не съм могла да вдигна пулс.

Много хубаво интервю и снимки. Емили Бати ми е новата любимка в нашия спорт. Толкова нежна, а толкова силна. 3 дни преди Олимпийските игри счупи ключица, но все пак участва и ги завърши! От любимата ми Канада е и изглежда много земен човек.
Днес съм много тежка и тромава, нищо не ми спори, зради това повече разтягах и взех леки тежести.
А1: 3х4 сек висене на лост. Реших с надхват да упражнявам опитите за набирането, няколко стъпки назад се връщам, но няма да се откажа.
А2: 3х10 лицеви опори
Б1: 4х15 раменна преса от стоеж с много лек лост
Б2: 4х15 френска преса само с кривия лост
В1: 4х15 горен скрипец @10 кг
В2: 4х10 L-сгъвания
После колело.

Брех, имало разлика между кросфитския суинг и суинг за планинските колоездачи.

Хилядното ми мнение в дневника за нещастие ще бъде свързано със стъпка назад, Вчера навехнах пръст и китка и съм няколко дни в бокса. Ще мога да бягам, но това след като си почина малко, защото тази седмица ми се събраха доста часове на колелото и няма да е зле да задържа конете.
Разбира се, след тези почивки човек се връща по-силен (rock)