karfi4ka тренира - интервали он холд

19.08.2016г.

Храна:
- два форнета;
- банан, пилешко, зелена и червена чушка, краставица, домат;
- бъркани яйца с кашкавал, червена и зелена чушка, краставица, домат, “Херцог”;

ДОбавки:
-;

Тренировка:
- почивка;

За тренировка днес изобщо не можеше да става въпрос. Снощи спахме при зет ми, сутринта авреерчетата му, наред с Десо, който също участваше в схемата, го изритаха изненадващо за него (не и за мен, естествено) от леглото, рано-рано, та го завлякоха към Градина за ергенско парти. След като заминаха, ние с Дамко се надигнахме и се понесохме към Надежда. Качих количката, с детето в нея, три етажа. ОСтавих детето в стола за хранене. Изведох кучето. Прибрах го. Измих го. Взех пак детето с количаката, три етажа надолу. Пазарувахме, върнахме се, три етажа детето в количката нагоре, обядвахме и го сложих да спи. Докато чакам да заспи, аз също се поунесох, ама бях спасила временно Грудката на балкона и той започна да дращи междувременно, та това ме изнерви и разсъни. Дамко заспа, а аз понеправихнищо :D Като стана, поехме - със самара на гърба, детето в него, кучето в ръка, да разходим кучето. Прибрахме кучето, измих го, със самара и детето на гърба :D На площадката, гонихме заедно топката, после тичахме, ходихме пеша до магазина, поздравихме не едно и две улични кучета, котки и други представители на фауната, но пък само при едно куче имаше колело с балони, които ни бяха подарени (балоните само) :D Горкото дете - питат го как се казва, то казва “Да”, те му казват “Какво да?” и то се чуди... А той си се нарича “Да” от “Дамян” :D

За пореден път - без Десо имам много повече работа, но съм толкова, в десетки хиляди пъти, по-организирана :D

Не знам на кой му чука биологичният часовник и на кой някакъв друг часовник му чука, ама знам, че моят часовник за връщане на работа Ше му се строшат стрелките от чукане :D Любим, безценен Дамян, но и двамата вече се нуждаем.

Понатъжих се вечерта. Бърсах му ръцете и устата след вечеря, питах го дали като стана стара и болна, ще ме бърше той. Каза “не”. ПОнатъжих се не, че няма да ме бърше, а, че ще стана стара и болна.

За стара, ще си стара, но ще здрава, жилава и яка и ще бършеш пра-пра-внучета.
Ще се връщаш ли в труда или към други юридически върхове? Интересно ми е , като колега.

Хаха, дано доживея пра-внучета поне, ама здрава и жилава, и с пра-дЕдо ти Десо :D

Относно връщането - имам интересно предложение в Инспекцията, ще ми се да пробвам да видя работата от друга страна, да се карам още повече от преди :D, интересна възможност е. На старата си позиция нямам много желание да се върна, защото съм взела всичко от нея. Докато майчинствувах един от началник отделите стана Директор и колегите работеха доста спокойно. Ако нещо не се случат нещата, при това положение, и на старат позиция ще ми е спокойно. Но, честно казано, в моемнат не търся спокойствие, а излизане от зоната на комфорт. Проблемът, естествено, са парите на старото място. Това, което писах в твоя дневник - с 6м. юридически стаж взимах повече пари, отколкото на 3 години. Не е ок това. Търся и други опции. Със съдебната власт за момента сме в дипломатични отношения, и това писах в дневника ти, за момента не искам да инвестирам време и усилия в нещо, което ме цеди и не ми оставя нищичко.

20.08.2016г.

Храна:
- пъстърва, домат, краставица;
- “Херцог”, кафе;
- банан;
- бъркани яйца, кашкавал, чушки, домати, краставици;
- пъпеш;

Добавки:
-;

Тренировка:
- само малко раздвижване на детската полщадка - 20-30 набриания успореден хват, установих, че всъщност “лостът” е адски удобен;

ЯКо ходене за Дамето днес. Първо разходихме заедно кучето, защото вчера дадох самара на заем на една дружка. Той доста обича всъщност, ама кучето ни е с диагноза “кокер шпаньол” все пак :D Яко тегли, затова сме с дългата каишка, която има няколко дебели възела по средата, та аз хващам по-напред при възела, а на него давам края, така че да води кучето, но аз да контролирам последното. Беше забавно. После ходихме да си вземем подквасено мляко от баба ми, от Хладилника. Без количка, само пеша - до метрото, от метрото до баба, от баба до метрото, от метрото до вкъщи, въобще яко вървене. За него, де, за мен е нищо. Като се прибрахме вкъщи беше каталясал и все пак отново, типично в негов стил, заспа адски трудно, очичките не може да ги държи отворени, а се върти, върти, пъшка, мъчи се. После пак изялзохме на площадката. Там отчитам 20-30 набирания успореден хват, обаче, въпреки че ми се щеше да продължа поне между дургото да се понабирам, нямаше как, защото трябваше да съм постоянно след него, тъй като имаше големи деца, които се люлееха силно на люлката, а Дамко още няма развит инстинк за самосъхранение към люлките. Потичахме доста след топката, игра с два ретрийвъра, уникално яки, обожава ги, обожават го. Вечерта пак трудно заспа. Нещо се превъзбужда на вечерая последните две вечери и откача - започва яко да се лигави. Като тръгнах да си лягам, пак си го взех при мен - по-скоро моя лична нужда, отколкото негова. Но като дойде ме прегърна така силно, макар да спеше. По едно време много започна да мърда, много добре се сетих, че му се пишка, но той не беше буден и щях да го мъча, ако го разбуждам на сила. След час сам се събуди, малко се беше изпуснал, ама ми каза, сам стана, даде ми да го съблека без протести, сам си седна на гърнето, после си заспа.

21.08.2016г.

Храна:
- кафе, банан;
- “Херцог”;

ДОбавки:
-;

Тренировка:
Вкъщи, 6 кръга от:
- 5 х набиране с подхват/тесен надхват/широк успореден хват;
- 15 х руски суинг@24кг пудовка;
- 5 х лицеви опори;
- 15 х руски суинг@24кг пудовка;

+ още около 30-40 набирания с успореден хват на площадката;

Както и предвидих, ако иам тренировка - ще е вкъщи. След като Дамко заспа, раздвижих добре. Раздвижването изглежда смехотворно, ама нещо ми качи червата в устата, пак. Отдавам го на това, че нямаше и час от “Херцога”-а до тренировката.

Днес очаквам да пристигне любим гост (inlove) И пра-дядо Десо се прибира от супер мега якото ергенско парти, за което мога самод а завиждам и да ме е яд, че съм бълдъзата, а не баджанакът :D

Много хубаво правите, че не вменявате на детето неистов страх от кучета и всякакви други животни :) Как се казва косматкото?

Ретрийвърите ли? Дъсти и Фара, те не са наши. А нашОто, кокерът, е Груди, той е побъркан, но го обичаме. Ами ние много обичаме кучета...и изобщо всякакви животни.

22.08.2016г.

Храна:
- кафе в особено приятна компания на любимото ми място, по любимото ми време;
- телешки кюфтета, залата, картофи с куркума, джинджифил и кимион;
- сладолед в Конфети;
- пица;

Добавки:
-;

Тренировка:
-;

Много хубав ден, лежерен, спокоен, само скапаното време да не се беше развалило, прецака ни разходката!

23.08.2016г.

Храна:
- кафе в същата компания, на същото място, в още по добро време и празен парк;
- хлебче от Лидъл, мица, салата;
- вафли “Ная”;

Добавки:
-;

Тренировка:
-;

Гостите си отидоха и оставиха празнота в душата ми (inlove) Но и възникнаха доста размисли, идеи, идеи за рискове, малко страх, малко вълнение, малко (много) ентусиазъм, малко песимизъм, малко оптимизъм, идеи за промени и нови начинания, констатции, че нещата не винаги стоят така зле, както на мен ми се струва, в някои насоки.

Тази седмица не съм тренирала, надявам се идната да се пооправи графикът. Не съм падала и под 10км вървене, даже имам два приключени на 18км, имам и две сериозни репетиции, така че не съм обездвижена. Храната, логично, е доста малко. В два последователни дни, петък и събота, имам немалко количество конфетарски сладолед. Имайки предвид, че днес отново имаме среща там, и то с компания, която не предразполага към кафе и вода...не се знае.

Ей така сме след “малко” конфетарски сладолед и...зелена салата с мариновано пиле ( (dull) ) :D И със значки “Навита съм ти като карначе” :D, подарени от “ШампионА на Бекона”, а.к.а. Кольо Пияндето :D

Подновявам си отчетите, че да имам някакъв поглед. Пък ще видя как ще стане с тренирането, предстоят тежки седмици, но и един Ахтопол и един Белмекен (inlove) Най-късно на Белмекен ще се върна в ритъм. Дотогава както дойде.

30.08.2016г.

Храна:
- омлет от две яйца, чушка, краставица, сирене;
- диня;
- огромно парче домашна погача;
- телешко кюфте, краставица, чушка;
- диня;

Добавки (скоро ще се наложи тук да се пипне сериозно):
- пробиотик;

Тренировка:
-;

Има да отбележа няколко неща:

1. Дамян е НЕКОНТРОЛИРУЕМ. Не знам, наистина не знам, откъде взима всичката тая енергия, не мирва, не сяда, търчи, скача, катери се, вика, говори, едвам опазваме кучето живо и здраво (на моменти ръмжи обаче...). От момента, в който се събуди сутрин, сме на педал. Научи се да излиза от кревата, супер професионално, набира се, премята се и е от другата страна. Научи се да слиза от колелото, днес изведнъж се оказа под гумата - карам си аз, по едно време нашия пред гумата, а той изскочил. Страшен е! Има моменти, в които наистина искам да седя да гледам в една точка, но не се случват тези моменти. Ама здрав да е! Ще плача за тези моменти, знам. Но има моменти, в които искам да натисна pause-бутона, искам time out. :D Вече 4 дни не иска да заспи на обед...толкова тъжно |-)
2. Чакам двата дни на Ахтопол с нетърпение.
3. Чакам Белмекен с още по-голямо нетърпение.
4. Сестра ми и нашите се прибраха от Индонезия, живи и здрави...е не съвсем здрави. Твърдят, че е от климатиците, много искам д аим вярвам, твърдението е, че потни, топли, след концерт се качвали в автобуса с набичен до дупка, едва ли не, климатик и това ги е прецакало. Искрено се надявам да е това, а не някой индонезийски вирус, който да лепнат на детето.
5. Днес ми беше последната репетиция по заместване на сестра ми. Беше супер яко, искам да продължа. Днес обаче имаше само 3 човечета, но за сметка на това го скърших, скърших и себе си, защото вместо да маркирам, аз напъвах и себе си до дупка, ама ми беше гот, много. Лошото беше, че вместо раз-два-триии-четири-пет, аз броях в някои моменти триии-четири-пет, защото толкова не-маркиращо играех, че нямаше никакъв въздух за броене на глас :D

П.п. 6. Разговор от сутринта:

Десо: На кого е мъж Роско?
Даме: Баации.
Десо: А как се казва Баци?
Даме: Наньо (Рони).

Умрели сме от смях, особено заради начина, по който казва “баци” :D

Вчера пак взех на сестра ми репетицията :D :D :D

Краците в залата. Не се старах за качеството, защото ме беше срам някой да не ме види, че се снимам и бързах :D :D :D Ще си кажат хората, че съм кукувица :D

Хубави са краците. И на живо много добро впечатление правят, ако някой мисли, че може да е само на снимка :))

‘начи...прибрахме се от морето! Храната беше предимно палачинки с шоколад и кашкавал, със свинско и кашкавал, гюзлемета, вафли “Ная”, фрапета, менти, сафрид, салата, дюнер. Изкарахме супер! И все пак за пореден път - морето ми е достатъчно да го посетя за 3 дни, 3 дни е перфектно :D И те така!

06.09.2016г.

Храна:
- кафе;
- ущипци, домати, хлебче с маслини;

Добавки:
- витамин Ц, кофеин;

Тренировка:
1х5@48кг, 2х5@53кг, 1х3@58кг, 1х3@60кг х мъртва тяга;
1х5@17,5кг, 4х5@20кг х гоблет клек;
1х5@24кг, 1х5@30кг, 3х5@35кг х румънска тяга с дъмбели;
3х30 сек х планк;
1х10 х колелце от коляно;
3х5 х колелце от стоеж (докъдето мога);

Доста хаотична тренировка, общо взето правих каквото ми се правеше, без схема, ама пък съм доволна, беше ми лежерно.

07.09.2016г.

Храна:

Добавки:
- Витамин Ц, кофеин;

Тренировка:
1х5@2х10кг, 5х5@2х12,5кг х хоризонтален лег с дъмбели;
3х5@3кг, 2х3@5кг х набиране с успореден хват;
1х5@15кг, 1х5@17,5кг, 3х5@15кг х гребане с дъмбел с една ръка;
3х1минута х планк;
1х10 х колелце от коляно;
3х5 х колелце от стоеж (докъдето мога);

Пак несистематична тренировка, но пък пак много приятна, упражнения, които от години не съм правила и ми беше интересно как стоят нещата. ПРиемливо стоят. Не ми харесват набиранията - пак съм започнала да си вкарвам раменете, на последното повторение си помагам с краците. Ега ти как трудно се изкореняват гадни навици - по някое време се връщат. Нещо не мога да си кача клипчето, ще го сложа по-късно.

Бе, не е “браво”, искам да се набирам като Десо, той толкова красиво го прави, възможно е заради това да съм с е омъжила за него. :D Приемам насоки и критики, ако някой има какво полезно и насочващо да каже.

08.09.2016г.

Храна:

Добавки:
- кофеин, витамин Ц, ацетил-Л-карнитин;

Тренировка:
1х5@50кг, 2х5@60кг, 1х1@65кг, 2х3@60кг х мъртва тяга;
1х5@20кг, 1х5@23кг, 1х4@28кг, 3х3@30кг х преден клек;
5х5@2х20кг х румънска тяга с дъмбели;
3х10 х колелце от коляно;

Още няколко дни ще изкарам така и ще се върна към схемата с интервалите, тия петици и тройки ми отнемат адски много време и с тия почивки се изнервям безумно. Интервалите си ми харесват, малко само ще разнообразя тягата - различни видове и/или хватове, също и хоризонталния лег ще го редувам с такъв с дъмбели, или с полулег, така ще стане.

На тягата не ми тежеше на тялото, обаче хватът изпускаше зверската, затова и 65 е единичка, просто висеше на пръстите. На клека Десо каза да оставя на четворка на 28кг и да си оставя аванс, защото бях започнала да клякам само до паралела, ама на втората и третата тройка пак започнах да клякам дълбоко.

Щях да снимам колело от стоеж, но тялото ми не беше предразположено към това, коремът ми е зверски скован :D

Нямам сила за друго, освен да ида до тоалетната и да си отида оттам в леглото, така че остават да висят тия 160м (защото в момента са 23.84км) :D :D :D Не мо’а!
Част от това (5-6км) представляват репетицията тази вечер, за която адски ме мързеше да се завлека, за да заместя сестра ми (то в момента всъщност аз съм водила по-дълго време от нея там :D), обаче се получи страхотна репетиция. Всъщност влязох с недотам добро настроение, а излязох така освежена и жизнерадостна. Е, в съблекалнята бърборках с една жена, която ме разпитваше какво играем, защото била танцувала 8 години в “Изворче”, та бях застанала пред чуждо шкафче. Тогава дойде ползвателят на шкафчето, йога инструктор(ката), и ме сяде с “А може ли да се мръднете?”, с възмжоно най-намусената и кисела физиономия, за кояето в момента се сещам :D :D :D Малко се стреснахме с жената, с която говорехме, как човек има такова настроение след занимания :D Тъй, де, може да е била тъжна за нещо...

Update относно Баци: няма да се предаде пред някакви мижави метри! Тя е боец и ще ги закръгли на 24 км!!!!!!!
Те па на!

Както казва един приятел- “нЕма нема- ще стане” така че не се офлянквай ми прави дължини в коридора :D

не се офлянквай ...

“Използвай докато съм още “stand by” :D :D :D

Добре, де, кат сте казалЕ....след малко....Дайчово в 23+ часа.....

Три дни на НСБ Белмекен с Колето и малките му възпитаници .... ревеше ми се, че са само три и, че трябва да се върнем в Мордор. Базата беше претъпкана и все пак - тишина, спокойствие, слънце, хлад, добре изглеждащи жени и мъже, хубава храна, разходка, соц и кеф. Не намирам нито една причина да се прибера тук! Освен, че Десо е на работа иииии сватбата на сестра ми идната събота. Няколко снимки от “детската дисктека” в конферентната зала, където Даме събра каките около себе си :D :D :D Злената топка, която гушка в залата, е медицинска, тежи 3кг :D

Ааа, ще ви кача на Зъбчето... няма да ви се размине! :D

Коленце, само отсъствието ни по времев деня на похода ни попречи да се качим, ето защо ще трябва реванш! Вписваме го в близките и далечни планове, живи и здрави!

12.09.2016г.

Храна:

Добавки:
- витамин Ц, ацетил-Л-карнитин, кофеин;

Тренировка:
Без почивка между упражненията, 10 секунди между подходите:
- 10х2@53кг х мъртва тяга;
- 8х2@2х12,5кг, 2х2@2х10кг х хоризонтален лег с дъмбели;
- 3х20@24кг пудовка х руски суинг;

При тягата употребих кръста малко повече отколкото едно добро изпълнение предполага. Имам стягане в задните бедра и явно не съм успяла да ги направя годни за отличната техника, на която държа. Това е и причината да остана на 53кг, вместо да си сложа 58. Този път разумът надделя над егото. Хоризонталният лег с дъмбели категорично не е подходящ за този протокол, прекрасно упражнение, но не за двойки през десет секунди. Не съм сигурна доколко 3х20@24кг суинг подхожда на идеята на програмата, даже по-скоро мисля, че бяга от нея, но ми беше интересно дали ще си повърна червата. Задоволих любопитството си, бях на ръба. След третата двайска се гърчех на земята тип ония-снимки-които-имаме-с-Десо-от-2011та-година-от-тренировките-на-Юли-полумъртви-на-земята-в-10-то-след-някой-отвратителен(в добрия смисъл)-комплекс. Определено имам голяма дупка в тежестта при суинга - 24 са ми леки, 32 ми тежат повече от необходимото.

Направих грешката да се кача на кантар, на който никога не съм се мерила. Винаги се меря у нашите, но явно там кантарът показва с едно 2-3 кила по-малко, защото у нашите ми показва 49, а в залата почти 52. Това малко ме подтиска, мразя да минавам 50 кила, чувствам се гадно, обаждат се психичните ми проблеми :D :D :D

На 10-ти ми беше първи ден на МЦ. Очаквах го на 10ти, но и предполагах, че може да дойде по-рано от 10ти и като не дойде на 9ти, и дори на 10ти сутринта, проведохме следния разговор, през нощта на девети срещу десети:
Аз: Десо, цикълът ми закъснява;
Десо: (тишина);

Малко по-късно, явно обиден, че неправомерно го обвиних в закъснение, естествено, се яви :D :D :D Малко избързах с обвиненията, без да направя сериозни изчисления :D :D :D

13.09.3016г.

Храна:
- кафе;
- ущипци, зеленчуци;
- сладолед и 1/3 “Маргарита” в “Конфети”;
- банан с лешников тахан;

Добавки:
-;

Тренировка:
- репетиция, на която се размазах + близо 20км вървене;

Още от Белмекен:

14.09.2016г.

Храна:

- ущипци, домати, чушки, ябълка;
- гирос без картофи;
- сладолед, пилешко от бут, домати, ябълки;

Добавки:
-;

Тренировка:
-;

Цял ден главобол, накрая положението стана страшно.

Още от Белмекен, там глава не ме болеше...

15.09.2106г.

Храна:
- три ябълки, един шоколадов бонбон, кафе;
- едно яйце с кашкавал и сирене, домашни домати;
- ябълка, фурми;
- пица с шунка и чушки;

Добавки:
-;

Движение:
- репетиция;
- 15км  (22 630 крачки);

Бях на невролог. Проблемът е в канцеларията, както казва зет ми и аз НАИСТИНА трябва да предприема действия, защото зависи само и единствено от мен - да престан да се ядосвам и притеснявам до такава степен, да си контролирам емоциите и това как ми влияят хора, поведения, събития. И да ида на масаж.

Още Белмекен:

да престан да се ядосвам и притеснявам до такава степен, да си контролирам емоциите и това как ми влияят хора, поведения, събития. :

Малко пиете значи...:D

Малко пиете значи...:D

Това е абсолютен факт :D :D :D Да се поправи! :D :D :D

Може ли още един специалист по темата да се намеси?

Не е малко, а нередовно!

Може ли още един специалист по темата да се намеси?

Не е малко, а нередовно!

Понеже мнението и на този специалист е високо ценено - ще работим И по този въпрос. Значи повече и по-редовно? :D :D :D

Може ли още един специалист по темата да се намеси?

Не е малко, а нередовно!

Понеже мнението и на този специалист е високо ценено - ще работим И по този въпрос. Значи повече и по-редовно? :D :D :D

Аз бих ти препоръчал системата 5х5.На 5 човека по 5 литра на месец :D

Мина сватбата на сестра ми.

Сега продължавам(е) напред с важните неща, с които съм се заела. След 45 дни се връщам на работа, дотогава трябва да съм придобила яснота по определени въпроси, касаещи професионалното ми развитие.

Храната е почти никаква, особено в петък, тогава не бях хапнала нищо, чак вечерта хапнах кашкавал и домат. В събота също почти не ядох до вечерта, а и тогава съм боцнала малко от храната. В 21:00 часа се чувствам толкова каталясала и изнервена, че ми се искаше да ида да си легна. Не съм танцувала кой знае колко, защото с Десо търчахме след детето, което беше на автопилот, безумно уморено и превъзбудено....въобще...Иначе беше весела сватба, имаше гафове, успешно преодолени.

Eдна последователност от снимки :D Това е едва началото на дивеенето на г-н Даме.

4 дни блаженство на Боровец със сестра ми, зет ми и Десо - ядене, спане, сауни, басейни, разходки, почивка и .... Катан :D :D :D Имаше доста храница, имаше и малко уиски по време на Катана, действам по препоръките  по-горе :D :D :D
Като се качихме на лифта, Симеца разказа вица за мутрите на екскурзия - “Ае, пиши го и да си ходиме!”. Та, три снимки, които ни докараха много смях :D :D :D

За да не пиша в дневника на Боби..тъй като е извън контекста на разговора там и би било крайно ненамясто, но пък се отнася до мен и ми се ще да кажа нещо в своя защита :D,  в добрия смисъл, разбира се. Нещо като “аз да си кажа”. :D Да се знае. :D

Пропуснах и карфичка :) Но тя нещо позанемари тренировките май...

И да, и не.
“Да”, защото действително в момента не трянирам.
“Не”, защото думата “занемари” не е подходяща, когато говорим за мен и тренирането ми. И ме жегна малко, вероятно заради собственото ми чувство на вина спрямо себе си и тренирането ми.
—————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————

А иначе - в момента съм се заела с нещо, много сериозно, представялващо огромна крачка в посока “промяна”, сравнително високо ниво на риск, замествам собственото си мрънкане с действие в посока. Това, в комбинация с жестоката заетост на Десо, особено изтеклата седмица + все по-неукротимия Даме + това, че в крайна сметка станах титуляр на репетициите, в които замествах сестра ми, изчерпва силите и енергията ми, в смисъл, че ги влагам на друго място и то с много голямо желание и хъс, и възпрепятства сериозното и последователно трениране, каквото изисква всяка уважавана от мен схема. Не можем и да пропуснем натоварването около изтеклите събития (сватба) + почивките, което всъщност постави началото на, да го наречем пренареждане на приоритетите. Бегъл поглед върху дневника ми действително съзава впечатление на занемаряване, но в действителност, на този етап, фокусът ми е на три други места и тренирането по схема не е сред тях. Живот и здраве да е само, след 20ти нещата би трябвало да се успокоят и да се адаптирам по такъв начин, че да се върна към схематичното трениране. Смятам, че една схема следва да бъде стриктно спазвана, иначе губи смисъла си. И смятам, че фокусът трябва да е там. Това е моят начин. Очаквам с нетърпение тренировките да се качат по-нагоре в “продуктбеклог”-а ми :D

Не е лошо да си отбележа, че чета при всяка възможност, нови за мен неща, с които никога не съмс е занимавала и се налага да адаптирам методите си на учене, разбиране и практикуване, защото е нещо, като да създаваш нова версия на себе си....защото нещо не е това, на което съм свикнала цял живот. Чета до много късно, след лягането на Даме, ставам около 8-9, занимавам се е него, докато легне на обед, когато излизам вторник и четъвртък, за да ида на репетииции час по-рано, за да използвам времето да чета + времето в метрото. В останалите дни изпозлвам обедния му сън, за да чета. След като Десо свърши работа, те излизат, а аз оставам да чета и да “работя”. ПОсле готвя, вечеряме, и...сядам да чета. Десо няма възможност да гледа Даме сутрин, а от друга страна той тренира преди работа, защото това е единственото време, в което иам взъможност (след работа поема Даме). Петък вечер съм на курс от 19 до 22, а неделя от 17 до 20, като ползвам времето през уикенда да чета/правя домашни, да се видя с някои хора (днес с Ради, Гипса и Мила), а и трябва да остава мъничко време и за други неща (Санчо, специален поздрав за теб :D). И просто в момента, но това е само етап....така стоят нещата. И, ако искам нещата да тръгнат, плащам цена. Винаги има начин, етсествено, оправадания много. Етап.

А пък след срещата изиграхме два Катан-а, в които отново размазах :D :D :D

(днес с Ради, Гипса и Мила).

Ех, как му го връщаш, като го броиш за двама :D

(днес с Ради, Гипса и Мила).

Ех, как му го връщаш, като го броиш за двама :D

ахаххахахахахахха, лабсуууус! Санчо, Гипса и Мила :D ВСе пак каза, че ще умра дебела!

За съжаление Даме ще тръгне на ясла чак другата седмица, в най-добрия случай, защото изследванията му ще станат в четвъртък, ще ги занеса в петък и ако ги одобрят, другата седмица отива. Така че си изпускаме датата...което пък бави мен, защото имах планиран график от 20-ти натам.

Отбелязвам си нещо много важно и притеснително - цикълът ми закъснява със 7 дни. Това в моя живот никога не ми се е случвало, страшно голямо закъснение е, май ще трябва да ида на лекар. На четвъртия ден си направих тест, отрицателен е. Щом не е бебе, значи нещо не е наред...

Редакция: Явно цикълът ми се притесни, че го наклеветих :D Та взе, че ми дойде около час-два след поста :D

В крайна сметка изследванията дойдоха навреме и малкото ми мъниче замина на ясла...Че ще боледува - ясно, но се надявам да са само някакви си тъпи не-мъчещи-го-много-неща. През нощта спах едва два часа...бях се развълнувала, той се будеше, кучето хъркаше...