karfi4ka тренира - интервали он холд

Че те бием, за да ти ги вземем! Аз вече имам един запазен бууткемп. Накрая на тоя месец и началото на ноември имам ваканция. Ако си намеря място за спане, ще дойда да ви видя и да потренираме. Поласкан съм, че компанията ми е желана. Изглежда не хейтвам, колкото трябва... Но обещавам, че ще се поправя!

Все ще намерим къде да те ТУРИМ да спиш, мостове колкото щеш :D Айде, взимай си парцалите и идвай!!! Сигурна съм, че ще поправиш грешката с “хейтването”, изневеряваш на себе си иначе ;)

Сега и от мен малко размишления:

Последните три месеца преживях тотална криза в живота си, целият се преобърна надолу с главата. Началото на тези три месеца беше този период, в който бях в най-добрата си физическа форма, а оттам и психическа. Постепенно обаче, под влияние на случващото се започнах да излизам от форма - физически и психически. Не съм спирала, очевидно, да тренирам. Просто някак си нещата започнаха да се изменят.

В момента нещата започват да се подреждат и да си идват на мястото. И тъкмо, когато се опитвам да си стъпя на краката и от всичко случило се да извлека положителното ето какво констатирам:

Има моменти, в които тези от които очакваш на-голямо разбиране и подкрепа, а именно семейството ти, е...от тях получаваш най-малко разбиране и подкрепа, даже напротив, много често те, вярвам в своята загриженост, те сриват със земята, откъдето ти едва, едва си успял да се отлепиш. Аз не съм от хората, които говорят абстрактно, така че ето конкретно какво се случва: в момента не се чувствам в най-добрата си физическа форма. Тя обаче е нещо, което страшно много ми влияе. И в този момент, когато очаквам да получа подкрепа от семейството си, за да се справя и да се върна обратно в предишното си състояние ми казват, колко ужасно изглеждам, колко съм мускулеста и огромна, колко отвратителни са нещата, с които се занимавам, колко ненормален живот водя, как може жена да дърпа кола и да вдига щанги, как ще имам деца, как не градя нищо, а само за тренировки мисля...едва ли е нужно да продължавам, после - хранителните добавки, после яденето, после....и така до безкрай. И всичко това, когато и без друго се чувствам достатъчно зле и имам нужда единствено от това да си върна ДУХА, който се е дянал някъде...незнайно къде.

Сега отново трябва да се изправям и пак да извличам положителното, и пак да пренареждам. И всичко това защо? Защото се оставям нечие мнение да ми влияе. Въпросът е, че не говорим за “нечие” мнение, а за това на хората които те обичат. И тук изобщо не говоря за “нехаресването” на външния ми вид като такъв, а говоря за тоталната липса на каквото и да било желание да се вникне в проблема, да се разберат някои други неща. “Защо когато започна да танцуваш ирландски танци нищо не казахме?” Ами, защото отказват да разберат, че има занимания, освен танците, че има начини на живот, далечни от техните, че това, че не им харесва, не значи, че не е нормално. Кое е нормално, определям аз. Но как да обясня?

И всичко това след този невероятно прекрасен, спокоен, щастлив, радостен и прочее уикенд. Понякога имам чувството, че съм наказана да се връщам отначало и отначало. Аха, аха тръгна нанякъде и се намери нещо да ме върне в първи клас. :D

Странното е, че градя кариера, градя връзка, градя тяло, градя дух, а единственото, което постоянно ми се повтаря е, че...нищо не градя...

Искам си старата карфица! Искам да намеря начин отново да се събера и да си бъда АЗ! Да, да знам, че това е форум за фитнес и задравословен начин на живот, а не за психология :D Но някак ми се стори свързано :D

Загубих си мисълта...:D

Иглика, те просто не те разбират! Бъди сигурна, че много те обичат и ти мислят най-доброто. Живяли са в друго време и са възпитани по друг начин. Сигурен съм, че ще намериш начин да докажеш правотата си и да върнеш душевното си равновесие.

...
Загубих си мисълта...:D

Ще си я намериш, не бой се.
Такива моменти са неизбежни и дори смея да твърдя - необходими. Усмихни се, продължи да правиш нещата, които те правят щастлива (теб, не останалите!) и всичко ще си дойде намясто. Нали знаеш, че накрая всичко се нарежда? Ако не се е наредило, значи не е дошъл края... ;)

Иглика, те просто не те разбират! Бъди сигурна, че много те обичат и ти мислят най-доброто. Живяли са в друго време и са възпитани по друг начин. Сигурен съм, че ще намериш начин да докажеш правотата си и да върнеш душевното си равновесие.

O, аз изобщо не се съмнявам в обичта и загрижеността им. Просто, колкото и да се опитвам да обясня нещо, те са като коне с капаци. И единственото, до което се достига е опит за налагане, сякаш не съм 26 годишна жена, а 13 годишно момиченце. Правотата си, в тая връзка, няма да успея да докажа. Не за друго, а защото за да бъдеш чут, първо трябва да бъдеш слушан....

Липсата на подкрепа от най-близките наистина може да е най-демотивиращото нещо на този свят.

За съжаление ситуацията е толкова лична, че съвет едва ли би могъл да ти се даде. Виж нещо мотивиращо обаче....

“Real happiness comes from inside. Nobody can give it to you.”

...
Загубих си мисълта...:D

Ще си я намериш, не бой се.
Такива моменти са неизбежни и дори смея да твърдя - необходими. Усмихни се, продължи да правиш нещата, които те правят щастлива (теб, не останалите!) и всичко ще си дойде намясто. Нали знаеш, че накрая всичко се нарежда? Ако не се е наредило, значи не е дошъл края... ;)

Да, да, така е, съвсем съм съгласна. Старая се да правя това, което ме прави щастлива, но....разбирането...дори липсва желание да бъда разбрана :) Напротив, това, с което се занимавам е обвинено за всичко - за проблемите  в личния ми живот, за настренията ми, за настинките ми, за световния глад...

Може ли и от мен малко, Карфичке?

Формата е преходно явление. Мени се постоянно и всичко й влияе. Обикновено стигаш до някакъв връх, който можеш да задържиш за много кратко. И това е добре, защото иначе ще се самоунищожиш. Останалата част от тренировките и времето, което прекарваш в трениране, обикновено не си съвсем доволен от себе си и именно там показваш колко силен психически си - да тренираш, когато знаеш, че тренировката няма да се получи в най - добрия си вид, но въпреки това да я правиш. Вярно в случая е, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. И що се отнася само и единствено до тренировките, не бива да се притесняваш и да позволяваш да се отразява на душевния ти мир. Отделно стресът от новата работа, амбициите - те са по правило съсипващи за тренировките, просто защото човек не може да се раздвои и да се концентрира с цялата си воля върху повече от едно нещо. А при теб това е работата в момента и спадът във формата не трябва ни най - малко да те притеснява.

Другият момент - търси съвет и подкрепа от хора, с които сте на една и съща вълна. Не е необходимо това да е семейството - те просто не те разбират, това излиза извън представите им и не бива да се чувстваш дискомфортно. И да се опитваш да промениш мнението им е като да се бориш с вятърна мелница. Трябва ли ти това? Не. Нещата със спорта ги споделяй с хора от твоята “черга”, които могат да съпричастни и имат добро отношение към твоите занимания. А с вашите - нещата, които ТЕ разбират. Иначе се тормозиш ти, а тормозиш и тях в известен смисъл...казвам го, понеже ми е позната ситуацията.

Ще се справиш, всички имаме мигове, когато не сме сигурни в себе си. А ти си силна и позитивна личност, ще се справиш по - бързо от повечето от нас с този момент.

Другият момент - търси съвет и подкрепа от хора, с които сте на една и съща вълна.

!!!

Не ми звучиш като онази Иглика, с която си говоря...стегай се...след толкова писания е ясно, че лесно няма, няма и да има...оцелявай, бори се и расти силна!!!

здрасти и от мен, карфичке.

позволявам си да пиша, защото прочитайки поста ти, все едно слушах гласа, който често се обажда в главата ми...уж като постигаме успехи в личностното ни развитие, трябва и отношенията ни с “останалия свят” също да са във възход, ама при мен не се получи точно така, гледам и при теб?! Точно, когато намерих нещото (разбирай тренировките), което ми дава енергия и сили да очаквам с нетърпение всеки следващ ден, когато започнах да ОБИЧАМ живота, точно тогава последва тотален крах в личния ми живот...за добро или лошо, успях да го преодолея и все още съвместявам спортния си мироглед с човека до мен, който е с абсолютно противоположен мироглед. Всеки ден отнасям по някоя подигравка (къде по-безобидна, къде по-ядлива) за калориите, които смятам, храната за „хамстери”, която ям, сайтовете, които чета, изобщо – всичко. Случвало се е, когато ме питат „какво тренираш” преди да успея да отговоря „тае-бо”, той да каже преди мен „тренира смяна на пола”  (естествено, той ненавижда и тае-бо треньорката, която има страхотно по моите разбирания тяло, но в никакъв случай „женствено” по общо-приетите виждания).

Въпреки всичко в един момент реших, че аз не разбирам неговата гледна точка, нито той моята, но това не пречи да се радваме на всички останали безценни неща, които имаме заедно. От тогава насам имам чувството, че нищо не може да ме извади извън релси. Аз съм си аз, обичам, живея, работя, тренирам, храня се, забавлявам се и правя всичко, което ми се прави, без да се интересувам дали някой одобрява или не. И изведнъж това неодобрение сякаш секна. Е, ядливите забележки още са тук, но много по-прикрити под формата на шегички. Пък аз съм си широко скроена, шегичките и авто-хумора са ми ежедневие ;)

Извинявай за излиянието, май се получи малко в стил ‘110’… ама така ми дойде.

ПОздрави!

Аха, аха тръгна нанякъде и се намери нещо да ме върне в първи клас.

... сякаш не съм 26 годишна жена, а 13 годишно момиченце ...

Когато спрат да се намират неща, които лесно да те връщат в първи клас, ще спреш да им се струваш на 13 години. Ще поясня какво имам предвид:

Мислиш твърде много, задълбаваш твърде много в проблемите, вместо да се съсредоточиш в намирането на изход от тях. Абсолютно съм сигурен, че в момента, в който се отпуснеш и стреса поотмине ще върнеш веднага формата (и психическата и физическата). Но ти сама се вкарваш в още по-голям стрес и цикъла се затваря - намери начин да излезеш от него - не е толкова трудно. Бъди себе си (старата карфица, както казваш), а именно - положителен човек, търсещ решения, а не проблеми.

Иги, ще ме изтърпиш ли и аз да кажа нещо по темата?

Моментите на страдание са много уместни и необходими. Аз даже напоследък не ги и наричам така, а просто “енергийни предизвикателства”. И точно най-близките ни хора ги инициират и ни блъскат в тях. Целта винаги е да научим някакъв урок и в резултат да израстнем. Абсолютно закономерно е точно в момента, в който се чувстваме най-сигурни в себе си, най-доволни, всичко ни се подрежда и сме научили адски много... и става обрат. Най-близките ти се “обръщат срещу теб”, оказват съпротивление на всичко което правиш, критикуват те, предизвикват те да се обърнеш към себе си и да усъмниш. Съмнението пък да ти кажа, е първата крачка към израстването. Защото излизаш от комфортната зона, разглеждаш нещата от различни гледни точки и имаш възможност този път да реагираш по различен начин. Помниш ли преди време като ти говорих за “натискане на бутончета” и ти ми се разсърди, защото реши, че е нещо обидно? :-) Ама не е. И това, което сега пак се случва е същото - натискат ти бутончетата (за пореден път, но може би по различен начин) и от теб зависи дали ще реагираш както винаги досега, или ще направиш нов избор.
Не им се сърди на хората, те си реагират по човешки :-) Виждат, че си различна, не се вписваш в общоприетите (и познати на родителите ти) “нормални” рамки и се плашат.... А реакцията на страха обикновено е критика, обвинения и агресия.
Ок, допусни да се усъмниш е себе си, погледни се през техните очи, огледай безпристрастно всички гледни точки, огледай се такава, каквато се виждаш и ти - без страх. И после с цялото си спокойствие и присъствие на духа се обърни към родителите си и им кажи, че приемаш и оценяваш тяхната загриженост. Не спори. Не се защитавай. Даже им кажи, че са прави :-) Но колкото и да са сковани от страха от непознатото им, няма как да не видях и оценят очевидното - когато си спокойна, уверена, очевидно щастлива и в мир със себе си и излъчваш точно това, което си.. няма да имат какво да кажат просто... Трика е да не се хващаш на въдичката, да влизаш в спорове и да се обиждаш от чуждите твърдения. Те са вън от теб - затова са чужди. Те не засягат теб, а хората, които ги изричат. Това са техните страхове.

Значи всичко зависи от теб.. имаш силата да обърнеш начина по който се чувстваш. Като не можеш да промениш обстоятелствата, промени гледната си точка. И ще видиш как и обстоятелствата са се променили :-) Трудно е.. защото зависи от теб. Но това е твоето предизвикателство :-)

От семейството си никога не съм получавал подкрепа или разбиране за това, което правя във фитнеса (и не само за това). С приятелите нещата са подобни.
Ако си уверена в това, което искаш и правиш, няма как нечие чуждо мнение да ти влияе зле.
Няма да угодиш и да се харесаш на всички, нито ще се впишеш в техните очаквания, така че да не ти пука. Живей си както на теб ти харесва и остави другите да си живеят техния живот.
Ако се оправдаваш, спориш и убеждаваш, само ще загубиш време и енергия, която можеш да използваш за нещо полезно ;)

Най-уморителното е да не получаваш подкрепа от близките. Още по-уморително е да очакваш такава и да те дразни тяхното неодобрение. Но в крайна сметка това, което те пречупва е безкрайните опити да се опитваш да убедиш себе си, че имаш нужда от нечие одобрение. В един момент се получава изтощаваш цикъл, в който вместо да търсиш себе си, ти търсиш за другите, което е изцяло тяхна си работа. А, ако вече те не искат, то тогава какъв е смисълът да хабиш нерви, в крайна сметка търсим добрия дух на Хълк..ъъъ... Карфичка.

Винаги съм забелязвал, че всяко нещо е двустранно. Те ще те засягат, доколкото ти се засягаш. Ти ще бъдеш провокирана, доколкото ти ги провокираш да го правят.

Промени заглавието на дневника, предлагам “карфичка мрънка” :D

Следното не е приятно за осмисляне, не е и най-популярната идея за някои от най-големите проблеми не само на спортуващите, ами като цяло младите хора, затова няма проблем ако не бъда разбран - това е изцяло лично мнение на базата на лични наблюдения, не факт:

Проблемът е, че се връщаш при семейството си. Доброволно влизаш в среда, която знаеш, че ще те свали на земята. В някои случаи - подобни на този, когато ти спъват целия живот от неразбиране и нежелание за разбиране - най-добре е просто за твое добро да избягаш от всичко това. В моите очи - това е истината. Не е приятна, защото винаги ще се появи онзи човек, който ще ти говори за обичта и топлината на семейството, ама кажи ми, виждаш ли я? В истинската любов има разбиране и компромиси. Когато разбиране и компромиси не присъстват - то тогава любовта е просто по подразбиране. Има я само защото би следвало да я има. Дори никой не знае колко е престорена, защото не виждат толкова надалеко. Това е най-депресиращата страна на България. Аз от години бягам от тая лоша партида, и колкото по-далеч стигна, толкова по-добър човек и “спортист” ставам, но доброволно или не, винаги се връщам за да срутя всичко.

Или с други думи - да избягаш от тях води до съответно последиците от това. Това е цената, която трябва да заплатиш за да бъдеш човекът, който ти искаш да бъдеш. Другият вариант е да бъдеш човекът, който ТЕ искат да бъдеш. Дори да останеш и не се даваш до последно, това ще те изяжда отвътре.

edit: От моите лични драми знам едно - Кръвта вода не става... Ама друг път!

@Станимир - аз предлагам “карфичка се тръшка” :D :D :D

Иначе - благодаря на всички, ще се опитам да приложа думите ви на практика. И да открия къде се е покрила старата карфица :D :D :D

Стягай се бързо! Спри да се психясваш, щото “ша та ритъм”!

Стягай се бързо! Спри да се психясваш, щото “ша та ритъм”!

Хихи, слушам шефе :D Чудесна песен ;)

17.10.2011г.

Храна:

09:30 - ябълка, яйце;
12:00 - пиле с царевица и зеленчуци;
17:00 - пилешко, краставица;
23:30 - пилешко, краставица;

Добавки:

23:30 - рибено масло, витамини, магнезий;

Тренировка:

4 кръга от:
5 набирания;
10 лицеви опори;
15 клека;

4 кръга от:
5 х мъртва тяга@50кг;
10 лицеви опори;
15 клека;

4 кръга от:
5 х суинг@16кг пудовка;
10 лицеви опори;
15 клека;

Реших, че не мога да оставя вчерашния комплекс самотно незавършен, затова - повторих, като този път лицевите си бяха на земята, набиранията бяха 5, тягите също по 5. Много доволна. Само набиранията куцуаха в последните два рунда, понеже първо два пъти редувах рунд с набиране, рунд с тяга, рунд със суинг, но след това завърших тягите и суинговете, оставих набиранията за десерт, таааа...последния рунд - куц. Но имам сила, което е добре. Раменете са здрави сравнително - разсеях се малко и пуснах невнимателно щангата на земята и малко изпука дясното, но иначе е добре. Имам въздух, имам и сила.

Или се стегаш, или те самоубивам и че ям пържоли дълго време!

19.10.2011г.

Храна:

09:00 - една филия “Вита”, едно яйце, мъничко парче домашно парфе;
13:00 - пилешко, домат, едно яйце;
17:00 - суджук, две яйца, две чушки;
21:30 - пилешко с гъби, айрян;

Направих опит за тренировка, но рамото ми изгърмя - на лежанката на 40кг адски силно ме заболя и реших, че тренировката се прекратява, а лежанката отново се спира до второ нареждане.

как караш с толкова малко храна?сериозно питам-няма въглехидрати,няма мазнини
тва пилешко колко ти е порцията-300-400гр?

Щом ти заминават раменете - лоша техника! Като дойда в СФ, ще го видим това твое време. Препоръчвам ти студено-топло терапия.

как караш с толкова малко храна?сериозно питам-няма въглехидрати,няма мазнини
тва пилешко колко ти е порцията-300-400гр?

Честно казано не знам какво точно да ти кажа - може би да те питам, с най-добри чувства, преди да ме питаш как карам с толкова храна колко поста от дневника ми прочете? Мога да ти посоча поне 20 човека, които с очите си виждат, че ям почти колкото един 80-кг мъж.
В момента съм намалила храната количествено (няколко поста по-нагоре е ясно защо, но...), защото съм качила известно количество тегло. В момента се опитвам да си вляза в режима. Храната ми не е малко. Не знам къде видя да липсват мазнини и въглехидрати ;) Ако съдиш по-последния пост за липса на въглехидрати и мазнини - не е добра идея...понеже в момента съм ги намалила, по-специално въглехидратите. Ако погледнеш по-горните ми постове, може би ще забележиш стабилното количество ядки и яйца, та от тази гелдна точка...липса на мазнини къде?

Не знам какво повече да ти кажа. Не съм човекът с малкото храна, определено, но благодаря за включването ;)

А аз подкрепям Тедо за лег-а...
Щом ти удря раменете, значи наистина нещо с техниката не е наред!

Мисля, че проблемът не е в техниката на лежанката по принцип. Първия път когато ме заболя, беше при лицеви опори на халки. После мина, после пак от лицеви опори. Но при лежанка никога не ме е боляло. Проблемът вчера беше, че имам АДСКА мускулна треска на трицепсите и гърдите и въпреки това, от чиста глупост, реших да правя лежанка, предполагам, че така съм стигнала до грешна техника вчера, затова и ме е ударило в болното рамо.

Внимавай, защото понякога от няма нищо можеш да се прецакаш доста сериозно.
На мен често ми се случва да имам по някоя болежка тук там и то от глупост.

19.10.2011г.

Храна:

07:30 - една филия “Вита”, едно яйце, домат, малко парче домашно парфе;
11:30 - парче суджук;
13:30 - пилешка паржола, салата от ориз, маслини и краставици;
18:00 - 50гр. суров бадем;
20:00 - две яйца;
22:30 - пилешко филе, домат, едно яйце;

Добавки:

22:30 - рибено масло, магнезий.

20.10.2011г.

Храна:

08:00 - една филия “Вита”, едно яйце, една чушка;
12:00 - задушено свинско, домати и краставици, мляко с ориз;
17:00 - две пилешки бон филета;
18:00 - едно пилешко бон филе;
19:30 - парче суджук, едно яйце, чушка, две парчета сушен ананас;
22:00 - пилешка супа;

Добавки:

08:00 - рибено масло, витамини.

21.10.2011г.

Храна:

08:00 - една филия “Вита”, едно яйце, чушка;
09:30 - домашен кроасан;
13:30 - пилешко, зелена салата;
18:00 - 50гр. уиски, ядки;
21:00 - сладолед, кокос, две яйца, луканка, домат;

Добавки:

08:00 - рибено масло, магнезий.

22.10.2011г.

Храна:

12:00 - едно яйце, биволско сирене, чушка;
16:00 - шкембе, питка със сирене;
18:00 - сладолед.

23.10.2011г.

Храна:

12:30 - парче домашна пица;
17:00 - свинска пържола, домат, краставица, гъби, сирене;
18:00 - сладолед.

Чудна храна този уикенд, но сезонът се закрива...няма как :D :D :D :D :D Раменете почиват, гърбът също. Планирах днес да отида на тренировката на Юли, но вчера ме сюрпризираха със страшно неприятен повод, та отпадна. Тази седмица ще си прегледам раменете и ще планирам как да тренирам.

Кака, да не си минала и ти на хранене в прозорчета? Или спинкаш до обяд :-P

Кака, да не си минала и ти на хранене в прозорчета? Или спинкаш до обяд :-P

Неее, Мартич, още не съм, обмислям да пробвам, но още не съм, просто спах до късно, напоследък имам свръх недостиг на сън :D

24.10.2011г.

07:00 - 3 супени лъжици овесени ядки, биволско кисело мляко;
11:30 - сурово кашу, сушен пъпеш;
13:30 - пилешка пържола, салата от моркови;
17:00 - остатъкът от пилешката пържола;
19:00 - питка (тате откри нов клуб за народни танци, имаше питка...няма как да се пропускa :D :D :D)

Реших да бъда хипер модерна и да пробвам цикличното. Но освен, че искам да не изоствам от модните тенденции, последните няколко дни прекравам по цял ден в съда или на път, та няма как да вкарвам балансирано почасово храна, както съм си свикнала. Последните 4 дни се храня така, като успявам, без почти никакви усилия да изкарам между 16 и 20 часа без храна, само чайче. Учудващото е, че бидейки върл противник на гладуването, в периодите на глад се чувствам наистина добре. Разбира се тези 4 дни изобщо не са показателни, защото в периодите на хранене не наложих контрол върху въглехидратите (да се разбира сладко и тестено), нещо което занапред ще се промени. Освен това не тренирам. Ще видим кака ще бъде в следващите дни.

Бях на преглед за раменете, установи се, че лопадките ми изобщо не функционират и всичко, което върша, го върша с рамене - лицеви, набирания, каквото се сетиш. Раменете ми освен това, вместо да са назад и надолу, те са напред и нагоре (нещо, което често се случвало през пубертета с жени опитващи се да си скрият гърдите и оставащо вреден навик след това). Освен това имам скъсен пекторалис. За всички тези неща са ми зададени чудесни упражнения, та... ще живея :D :D :D и ще мога спокойно да си вдигам дънките без болки в раменете :D :D :D Към мен беше отправена изрична молба да не тренирам до края на тази седмица, така че изпълнявам и мирувам.

И мен ме боли май на същото място, където и ти ми показа.
Плюс, че и аз всичко правя на ръце и рамене, изобщо не мога да си активирам гърба.
На какъв лекар си ходила за този преглед?

Скорошно възстановяваване! :)

И мен ме боли май на същото място, където и ти ми показа.
Плюс, че и аз всичко правя на ръце и рамене, изобщо не мога да си активирам гърба.
На какъв лекар си ходила за този преглед?

Скорошно възстановяваване! :)

На кинезитерапевт. Г-н Пиянде ме прати.

То мен ме боли на сто места - отгоре на раменете, ротаторите, перките, но болката  вперките дойде от тръстърите 10000%. Да видим дали ще се науча да си активирам гърба. Яд ме е, че толкова много време се смазвам от тренировки, причиних си това и чак сега разбирам, че не върша нещата като хората, а не е като да не съм буквалист, нали :D :D :D Яд ме е, че никой не видя какво правя :D :D :D Така, де, сама съм си виновна.

Благодаряяя ;) На теб също ;)

BTW,  ще съм благодарна и на теб (вече се обърнах към спеца инженер) за някое напътствие по отношение на цикличното ;)

Ако имаш въпроси, няма да откажа никога :)
Абе аз виждах, че ми пропада трапеца, виждах че надхват дърпах с раменете и пак нищо не направих, дано не е фатално..
Иначе след бууткемпа, не бях тренирала 4 дена и хванах щангата като за преден клек и край от тогава само мъки.

Живи и здрави, че помагам за активирането на гърба!

Иги, споделяй какви упражнения правиш (и кой следи как ги изпълняваш - може би терапевта?)
Експериментът с цикличното също ще е интересен ;) Мислиш ли да започнеш да пиеш кафе през деня (знам, че не ти е любимо)?

Бързо да се възстановяваш от всякакви болки и дискомфорт! (sun)