Шизометрия

Получавали ли сте раздвояване на личността от особено дълги изометрични сесии? Едната - агресивна, искаща да прекрати мъчението и другата, мазохистично наслаждаваща се на болката, доказваща, че сте жив/а и мускулест/а? Ако да, колко издържате, преди двете личности да се появят?

Аз не мога да нарека моите изометрични упражнения “дълги сесии” :) наистина има един момент, в който почват да се борят мислите ми “ще умраа, стига толкова” и “айде давай, още можеш”... когато започнах да правя изометрии надделяваше първата мисъл, че трябва да прекратя :) с течение на времето все по-успешно се налага второто “айде давай, още можеш” ... колкото по дълго време съм издържала с второто, толкова по-сладко е усещането :)))

Благодаря за окуражението, избягах от 4-ти км след твоя пост :D
Изометрията е голямо нещо, но е толкова скучна, трябва да си сложа книга да яета

Не мисля, че книгата е добър вариант, трябва да си съсредоточен в това, което правиш, за да има по-голям ефект... иначе като спомена книга веднага в съзнанието ми изникна следната картинка - във фитнеса... велоергометър и момиче, което разглежда задълбочено списание... но върти вяло педали /как мислиш дали е съсредоточена в упражнението или обратно :)/ За да не ти е скучно използвай фантазията си :) представи си, че тялото ти е една много силна машина, мускулите са от метал, тук таме има смазка... представи си как би изглеждала групата, която натоварваш, как се движат елементите и... задай цел на тази машина, примерно за преден планк - да стои неподвижно и в готовност да изпълни следваща цел, натоварвайки коремните чарколи... както при състезание с коли, на старта машините стоят запалени и в готовност за надпревара :)