Подобряване силата на лег?

Мислех преди да я отворя тази тема, но и сега не е късно. Имам проблем с лежанката и той е, че ми е супер слаба, без значение тесен или широк хват, единствената причина за това е, че тренирам сам и няма кой да ме пази, съответно рядко се случва наистина да натисна с пълна сила. Скоро едно момче ме пазеше за няколко тренировки, интересното беше, че с тежест която правя по принцип 3-4 измъчени повторения, с него правех 5-6 без много мъка, а изрично му бях казал да не си слага ръцете на лоста и да не ми помага.

Въпроса ми е към тези, които тренират в къщи или сами във фитнес зала, как се опазвате за да не се затискате с тежестта?

Как,как...

1.Оправяш техниката така,че да не губиш фокус и концентрация по време на вдигането.
2.Обтягаш се като струна на макс и си ползваш краката.
3.Научаваш си реалните възможности и не се надценяваш.
4.Прилагаш максимални усилия в бутането,знаейки,че може да бъдеш затиснат.
5.Преодоляваш страха.

Ако ми натежи до толкова, че да не мога да завърша повторението чисто, правя мост, добутвам както мога и прекратявам серията. В краен случай ме затиска и изсипвам дисковете, ама това се е случвало може би 2 пъти за последните 5 години.
Може би чисто психически те плаши затискането и затова прекратяваш рано серията.

И аз тренирам вкъщи и специално на лежанката баща ми ми пази. Иначе няма кой друг.

Е аз със 100 кг съм се затискал и няма проблеми :D
Просто оставяш лост ана гърдите и го ‘’‘плъзгаш/търкаляш’’ по корема докато не ти дойде над к*ра,тогава правиш коремна преса и дигаш щангата на тяга и я оставяш на земята.

Може би чисто психически те плаши затискането и затова прекратяваш рано серията.

Мисля, че това е проблема. При клек нямам този проблем, колкото и тежко да ми е все ще го стана.

При мен пък е точно обратното като съм сам вдигам повече като знам че ще ме затисне щангата натискам повече и правя мост,когато има някой да ме пази си викам “И  да не ги вдигна те ще ми помогнат”.

И аз съм се затискал с 100 кила на лежанката и няма проблем.. направих точно това с плъзгането, както го каза Vintage, без въобще за съм се замислял как.. просто в такъв момент се намира най-лесният начин. Ама на клека е друга работа.. като има някой зад мене и му усетя ръцете на гръдния кош, без да е повдигал и грам и се изправям.

Въпроса ми е към тези, които тренират в къщи или сами във фитнес зала, как се опазвате за да не се затискате с тежестта?

Когато съм тренирал у дома, правил съм го с тежки дъмбели - няма риск от затискане. Но, ако се получи затискане с щанга, направи мост, забий пети в пода и започни да буташ с краката така, сякаш искаш да се приплъзнеш назад по пейката. Помагало ми е не веднъж.

Внимавай с тоя мост, че един познат така направи херния.

Такива “гимнастики’” са опасни.

Спотър винаги може да си намериш, това, че нямаш условия винаги да я правиш до отказ не е предпоставка да не заякваш, търси причината на друго място, най-вече в техниката, херниите и това, че колкото и да ти тежи клека го ставаш не мисля да ги коментирам, тъпотии са това, просто има хора предразположени към контузии.

И преди съм казвал, че съм твърдо против спотърите и аз лично никога не съм ползвал такъв - може прогресът да е по-бавен, но пък за сметка на това заедно с килограмите паралелно се гради и увереността в собствените сили.
Това, което правя аз, когато вдигам килограмите на лежанката и се чувствам несигурен, е първите пъти новата тежест да не спускам до долу. Докосването на лоста в гърдите идва поетапно след няколко (3-4-5-6) тренировки. Целта ми е - всеки път може минимално, но малко повечко да сваля лоста. Физически няма значение дали е 6 или 5 санта над гърдите, ефектът в случая е психологически - да преодолея бариерата. Веднъж спуснат до долу лоста, след това става лесно.

И според мен е на психическа основа, както каза Петко. Щом със спотър правиш няколко повторения отгоре, това ясно подсказва, че без спотър си резервиран повече от необходимото и подценяваш възможностите си.

Отделно подкрепям и поста на Madboy, понеже наистина може да ти куца техниката или като цяло схемата за прогрес.

Най-вече обаче трябва да си промениш психо нагласата. Вярно, че има риск да тренираш тежко сам, но аз винаги си мисля, че дори и да не мога да избутам догоре, просто баавно я връщам на гърдите и оттам вече вариантите са или с изхлузването на дисковете чрез накланяне встрани, или търкалянето на лоста надолу към краката (което ми се вижда ужасно ако вдигаш със 100+ кила), или просто поглеждаш жално най-близо разположеният човек, преглъщаш самочувствието, казваш “Помощ” и вдигате двамата обратно лоста. Ставаш, благодариш му, преглъщаш срама и продължаваш със следващото упражнение. :)

И според мен е на психическа основа, както каза Петко. Щом със спотър правиш няколко повторения отгоре, това ясно подсказва, че без спотър си резервиран повече от необходимото и подценяваш възможностите си.

Отделно подкрепям и поста на Madboy, понеже наистина може да ти куца техниката или като цяло схемата за прогрес.

Най-вече обаче трябва да си промениш психо нагласата.

И трите ги казах още в първия коментар ;) :) 

Да допълня нещо.Виж,ако тренираш бодибилдинг и правиш серии от 8-10 повторения не виждам проблем (и с тях може да се качва силата поне до 100/110/120кг,после натам по-трудно само осмици и десетки да се правят,но до там е папълно постижимо).И на по хай-реп по-бързо се възстановява силата.Затискаш се.Пускаш лоста на гърдите си за 15 сек и после добутваш мъчително последното повторение.Имам предвид,че ако правиш 10,но на 10-тото се затиснеш по-средата.Почиваш с лоста на гърдите и го добутваш след 15 секунди.Но,ако правиш максове (включително до тройки) и се затиснеш,там колкото и да чакаш няма да я избуташ,още повече,че губиш цялата си стегнатост и позиция,а това е пагубно за тежки максимални серии.Затова подбирай умно!И си знай ясно възможностите,без страх и без надценяване.

Old Timerр ако искаш да вдигаш на макс и до отказ, гледай да го правиш с добра техника така, че като ти натежи да може да чийтнеш и да доизбуташ щангата. Основно става въпрос за отлепянето на таза от лежанката и добутване с едната и после с другата ръка.

Спред мен решението е да не тренираш до отказ. Аз съм така, почти винаги правя сам лежанката. Викам човек да ме пази само когато тествам максовете (няколко пъти в годината). При този вариант наблягаш на общата бройка тежки повторения в седмицата, не на максимално тежката щанга. Да речем , че с дадена тежест можеш да направиш 5 повторения. Не се напъваш да ги увеличиш на 6 повторения, а се мъчиш да направиш възможно най-много серии по 3 повторения на тази тежест. Така дори ще можеш да тренираш лежанакта повече пъти в седмицата. След няколко тренировки ще си като робот на тази тежест - ще я вдигаш лесно, с добра техника, ще си доста уверен, тогава е момента да прогресираш с килограмите. Според мен искаш прекалено бързо да заякнеш, а си тренирал прекалено малко лежанката. Това ти пречи да преценяваш добре възможностите си като брой повторения и максимален опит.  След време това ще се оправи и ще можеш да дозираш много точно натоварването, дори и при опити с максимални килограми.
Казано накратко: Добий рутина на движението с повече повторения (сравнително тежки) и след това ще можеш много добре да подбираш тежестите и повторенията, така че да се напънеш на макс без да стават фалове и да се затискаш.

При мен пък безкрайното повтаряне на вече “усвоена” тежест води до регрес - с всяка следваща тренировка ми става все по-тежко.
Ключът в увеличаването на силата е именно в онова последно повторение, което не можеш да направиш с чиста техника. Без него ще си циклиш на същите килограми с месеци и години.
Затова и съветите да си оправиш техниката до възможния максимум, за да можеш да си уверен и да вкараш чийтинг, когато нещата загрубеят, са много на място. И дори и при това положение според мен лежанка се прави най-добре с партньор - само така можеш да освободиш мисълта си от разни идеи за затискане, да посветиш цялата си концентрация на всяко едно повторение и да се получи така наречената нервно-мускулна връзка.

И още нещо от мен - затискането със 100-120 кила не е толкова страшно. Я помисли за бедните девойки с големи мъже за партньори. :)

При мен пък безкрайното повтаряне на вече “усвоена” тежест води до регрес - с всяка следваща тренировка ми става все по-тежко.

Ако обемът ти е малко, е нормално да регресираш. При този начин на трениране трябва да се събира голям обем, да речем, на седмица. Пример: макса ти е 115 и трябва за седмицата да направиш  общо 120+ повторения в диапазона 100-105 кг.

При мен пък безкрайното повтаряне на вече “усвоена” тежест води до регрес - с всяка следваща тренировка ми става все по-тежко.

Ако обемът ти е малко, е нормално да регресираш. При този начин на трениране трябва да се събира голям обем, да речем, на седмица. Пример: макса ти е 115 и трябва за седмицата да направиш  общо 120+ повторения в диапазона 100-105 кг.

Не че нещо, но не си прав ;)
По добре да направиш 120+ повтрения на 90% за всички движения сходни и влияещи на лега - тесен хват, кофички, раменна преса и самия лег като ги сгъстиш и намалиш почивките.

При мен пък безкрайното повтаряне на вече “усвоена” тежест води до регрес - с всяка следваща тренировка ми става все по-тежко.

Ако обемът ти е малко, е нормално да регресираш. При този начин на трениране трябва да се събира голям обем, да речем, на седмица. Пример: макса ти е 115 и трябва за седмицата да направиш  общо 120+ повторения в диапазона 100-105 кг.

Точно обратното - обемът е прекалено голям за сметка на малка интензивност. Вярно е, че различните хора не винаги реагират еднакво на сходни тренировъчни схеми и че това не е точна наука, но все пак си има някои добре изследвани принципи. Един от тях е, че при равни други условия определящ за увеличаване на силата и хипертрофия не е обемът, а интензивността.

При мен пък безкрайното повтаряне на вече “усвоена” тежест води до регрес - с всяка следваща тренировка ми става все по-тежко.

Ако обемът ти е малко, е нормално да регресираш. При този начин на трениране трябва да се събира голям обем, да речем, на седмица. Пример: макса ти е 115 и трябва за седмицата да направиш  общо 120+ повторения в диапазона 100-105 кг.

Не че нещо, но не си прав ;)
По добре да направиш 120+ повтрения на 90% за всички движения сходни и влияещи на лега - тесен хват, кофички, раменна преса и самия лег като ги сгъстиш и намалиш почивките.

Да, ще има ефект да се наблегне и на спомагателните движения с този протокол, но приоритетен трябва да е лега.

При мен пък безкрайното повтаряне на вече “усвоена” тежест води до регрес - с всяка следваща тренировка ми става все по-тежко.

Ако обемът ти е малко, е нормално да регресираш. При този начин на трениране трябва да се събира голям обем, да речем, на седмица. Пример: макса ти е 115 и трябва за седмицата да направиш  общо 120+ повторения в диапазона 100-105 кг.

Точно обратното - обемът е прекалено голям за сметка на малка интензивност. Вярно е, че различните хора не винаги реагират еднакво на сходни тренировъчни схеми и че това не е точна наука, но все пак си има някои добре изследвани принципи. Един от тях е, че при равни други условия определящ за увеличаване на силата и хипертрофия не е обемът, а интензивността.

Boby_, зависи от останалите условия! Колко често, колко по-интензивно и др.... и забележи ,че аз говоря за обем + добър интензитет, около 90%. Сигурно знаеш за руския треньор Шейко, в неговите програми рядко се стига до интезитет повече от 90%, но обема е много голям и в крайна сметка хората споделят, че качват доста сила. Това някакси не пасва точно на принципа, за който говориш, просто защото другите условия изкривяват нещата ;)

Boby_, зависи от останалите условия! Колко често, колко по-интензивно и др.... и забележи ,че аз говоря за обем + добър интензитет, около 90%. Сигурно знаеш за руския треньор Шейко, в неговите програми рядко се стига до интезитет повече от 90%, но обема е много голям и в крайна сметка хората споделят, че качват доста сила. Това някакси не пасва точно на принципа, за който говориш, просто защото другите условия изкривяват нещата ;)

Много неща са възможни. Както казах, това не е точна наука, а аз отдавна подминах възрастта да отричам нещо, което не разбирам изцяло. Затова и не мога с лека ръка да зачеркна подобна тренировъчна схема.
Мога обаче да преценя, че не е за мен (както и за повечето любители) заради времето, което поглъща, рисковете, които крие (по-малка концентрация заради продължителни тренировки, уморени мускули = многократно по-голям риск от контузии - в този последния капан паднах и сам наскоро, когато правих опити да променя тренировките си в посока на повче повторения), опасността от претрениране (или по-скоро прекалено големите изисквания към възстановявне, които поставя) и други.
Затова и не казвам “не работи”, казвам “не ми допада”. :)

Затова и не мога с лека ръка да зачеркна подобна тренировъчна схема.
Мога обаче да преценя, че не е за мен (както и за повечето любители) заради времето, което поглъща, рисковете, които крие (по-малка концентрация заради продължителни тренировки, уморени мускули = многократно по-голям риск от контузии - в този последния капан паднах и сам наскоро, когато правих опити да променя тренировките си в посока на повче повторения), опасността от претрениране (или по-скоро прекалено големите изисквания към възстановявне, които поставя) и други.

Това, че не стигаш до отказ премахва почти всички минуси, за които говориш:
- по-малка концентрация  - Когато не стигаш до макс не си изпържваш нервната сиситема и това ти помага да запазиш концентрацията си в продължение на много повече серии , в сравнение тренировките до отказ.
- уморени мускули - когато няма отказ, умората е доста по-малка. Не казвам ,че я няма, но възстановяването е много по-бързо. При сериите до отказ първо отказват малките стабилизиращи мускули, от там се влошава техника, прехвърля се натоварването в зони, където може да дойде в повече, а това е вече добра предпоставка за контузии.
- ако не стигаш до отказ се възстановяваш доста по-бързо и опасността от претрениране е по-малка, това е и причината при такива тренировки да можеш да тренираш много по-често.

Виж, вече за това, че една такава тренировъчна схема поглъща много време, няма как да не се съглася. Наистина, това е минусът!

Програмата с единиците не създава стресова среда за тялото, което то да се опита да преодолее , за поддържане на резултати горе долу бува

Спотър е чуждица.  Помощник, помагач макар и остарели са си български. Тренирайки в залата си у нас, съм си направил т.нар. силов куб. Слагам си лежанката там, ограничителите и вдигам. Много пъти са ме спасявали. Другите гимнастики са опасни, особено ако ги правиш с тежест, която е близка или свръхмаксимална. Ако нямаш помощник, в когото да си сигурен, единствения вариант да си правиш максове на спокойствие, е да си направиш такава стойка.

Това, че не стигаш до отказ премахва почти всички минуси, за които говориш:
- по-малка концентрация  - Когато не стигаш до макс не си изпържваш нервната сиситема и това ти помага да запазиш концентрацията си в продължение на много повече серии , в сравнение тренировките до отказ.
- уморени мускули - когато няма отказ, умората е доста по-малка. Не казвам ,че я няма, но възстановяването е много по-бързо. При сериите до отказ първо отказват малките стабилизиращи мускули, от там се влошава техника, прехвърля се натоварването в зони, където може да дойде в повече, а това е вече добра предпоставка за контузии.
- ако не стигаш до отказ се възстановяваш доста по-бързо и опасността от претрениране е по-малка, това е и причината при такива тренировки да можеш да тренираш много по-често.

Освен почти всички минуси, това според мен премахва и почти всички плюсове. :)
Ако не стигаш до макс, в цялата работа липсва стрес както за мускулите, така и за нервната система, съответно няма стимул силата да расте. Ако си с някакви зверски високи нива на тестостерон, може и да получиш някаква хипертрофия, но в общия случай според мен този подход става единствено за това да идеш в залата и да се раздвижиш, като се разтовариш психически.

Спотър е чуждица.  Помощник, помагач макар и остарели са си български. Тренирайки в залата си у нас, съм си направил т.нар. силов куб. Слагам си лежанката там, ограничителите и вдигам. Много пъти са ме спасявали. Другите гимнастики са опасни, особено ако ги правиш с тежест, която е близка или свръхмаксимална. Ако нямаш помощник, в когото да си сигурен, единствения вариант да си правиш максове на спокойствие, е да си направиш такава стойка.

Това ме подсеща за бай Стоян от Черноморец. Тренирам в неговата зала всяко лято вече доста години. Всичко там е самоделно. Човекът си пада малко параноик по отношение на тренировъчната си методика, особено що се отнася до тренировктие за гърди. Затова за да не му се налага да търси помощ за лежанката и да може да тренира при затворени врати, си е приспособил кука, заварена за една от металните греди на тавана. Пада се точно в средата на лежанката. Върху лоста поставя втулка от две части, затяга я с болтове, пуска от куката на тавана метално въже и го закача с карабинер на метално ухо върху втулката. Дължината на въжето е сметната така, че щангата да идва на половин сантиметър над гърдите му. Тежестите не са застопорени, затова ако закъса, пуска до най-долно положение, а после накланя лоста на една страна, докато тежестите се изсипят, като използва въжето за опорен център. Ако и това не помага и няма сили да надигне достатъчно, поне може леко да я наклони и да се измъкне.

Ако вдигате големи тежести и сте с голям стаж  - “плоска” пирамида в избрания диапазон повторения, до максималната тежест, на която се правят само 1 или 2 серии и за финал може една по-лека серия (с ~10-15%) ” до отказ”.
Ако сте още начинаещи или на средно ниво, или пък не ви се тренира тежко, правите “обемна” тренировка - 2-3 вработващи в пирамида и после 2-4 “работни” серии с еднаква или близка тежест и повторения.
Това е, няма какво да го мислите толкова ;)

Ако не стигаш до макс, в цялата работа липсва стрес както за мускулите, така и за нервната система, съответно няма стимул силата да расте. Ако си с някакви зверски високи нива на тестостерон, може и да получиш някаква хипертрофия, но в общия случай според мен този подход става единствено за това да идеш в залата и да се раздвижиш, като се разтовариш психически.

Напротив, ако нямаш супер високи нива на тестостерон, за хипертрфията ти трябва обем. Тук обаче не говорим за хипертрофия, поне аз не говоря.  А ако при такава тренировка липсват стимули за мускулите и нервната система, как ще обясните значително подобрените резултати когато се тренира по програмите на Шейко?!?

Програмата с единиците не създава стресова среда за тялото, което то да се опита да преодолее , за поддържане на резултати горе долу бува

Големият обем е стросорът, а и не е нужно да са единици, може и с повече повторения да се прилага системата.

Въпроса ми е към тези, които тренират в къщи или сами във фитнес зала, как се опазвате за да не се затискате с тежестта?

Питането ти всъщност е право в целта.
В момента съм с power rack, при който като сложа страничните ограничители, щагната идва няколко см под нивото на тялото ми.
Не се губи момента с докосване щангата в гърдите, но и не се притеснявам, че ще влача и изсипвам тежка щанга през тялото си.
Да, отказът все още е неприятна и болезнена история, но...мога да си го позволя.
Така се вдига и по-тежко и повече. Сигурно е чисто психологически, но е от полза.

Напротив, ако нямаш супер високи нива на тестостерон, за хипертрфията ти трябва обем. Тук обаче не говорим за хипертрофия, поне аз не говоря.  А ако при такава тренировка липсват стимули за мускулите и нервната система, как ще обясните значително подобрените резултати когато се тренира по програмите на Шейко?!?

За програмата на Шейко чета само най-общи приказки. Повечето от хората, които са я пробвали обаче, говорят други неща:
”занимаюсь 1.5 месаца по етому цыклу. Чуствую себя Хуе@о, упадок сил, похудел на 4 кг. короче очень тяжело идет цыкл.”

”А вообще учитывая интенсивность ида и по словам всех Шейко без химии не осилишь!”

”Может ты не знал так вот я тебе расскажу, у Шейко было два ученика один Алексей Сивоконь второй Сергей Мор они многократные Чемпионы Мира, так вот Алексей порвался и только может жать, а Сергей так порвалься что завязал со спортом.”

Не ми звучи като нещо, чиито резултати трябва да обяснявам. :)
Естествено, това са подбрани цитати - Шейко си има и привърженици.
Въпреки че е известен треньор, програмата му нито е дала на света кой знае какви шампиони (изключвам двамата потрошени в цитата по-горе), нито пък е придобила кой знае каква популярност извън Русия. Да не говорим, че е предназначена за състезатели, а не за любители. Не мисля, че има какво да я обсъждаме повече. При някои може и да върши работа, но лично за мен има далеч по-добри варианти.

Шейко Борис Иванович

Родился 5 июня 1949 года в Москве.
Закончил Киевский Государственный институт физической культуры – 1973 год.
С 1979 по 1997 гг. работал в Карагандинской Школе Высшего спортивного мастерства.
С 1982 по 1986 гг. старший тренер юниорской сборной команды Казахстана.
С 1984 по 1986 гг. работал в юниорской сборной команды СССР.
В 1983 году присвоено звание «Заслуженный тренер Казахской ССР по тяжелой атлетике».
В 1990 году перешел работать тренером по пауэрлифтингу.
С 1991 по 1997 года главный тренер Республики Казахстан по пауэрлифтингу.
За этот период подготовил:
Чемпионов Казахстана 47
Победителей Кубков СССР 3
Чемпионов Азии 14
Призеров Чемпионатов Азии 8
Чемпионов мира 6
Призеров Чемпионатов мира 3
Заслуженных мастеров спорта 2
Мастеров спорта международного класса 8

В 1992 году присвоено звание Судья международной 2 категории.
В 1995 году присвоено звание Судья международной 1 категории.
В 1995 году присвоено звание «Заслуженный тренер Республики Казахстан по пауэрлифтингу».
В 1995 году присвоено звание «Почетный гражданин г. Темиртау».
В 1997 году переезжает в Республику Башкортостан.
С 1997 года главный тренер Республики Башкортастан по пауэрлифтингу.
За этот период подготовил:
Чемпионов Чемпионатов и Кубков России 15
Призеров России 9
Чемпионов Европы 4
Призеров Европы 7
Чемпионов мира 5
Призеров Чемпионатов мира 5
Заслуженных мастеров спорта 2
Мастеров спорта международного класса 7

С 1999 года старший тренер мужской сборной команды России по пауэрлифтингу.
В 1999 году присвоенно звание «Заслуженный тренер России по пауэрлифтингу».

Два потрошени шампиона викаш ... ? :)

Големият обем е стросорът, а и не е нужно да са единици, може и с повече повторения да се прилага системата.

Инженере, големия обем е стрес, но не за увеличаване на силата, а за увеличаване на риска. Говорим за случая, в който това е голям обем с тежест доближаваща се до макса, а и всеки друг голям обем не влия позитивно на повишаването на макса.
Първо, че както каза адашчето този обем не е стумил, който да провокира растеж на макисмалното постижение.
Второ, че при такива натоварвания най-вероятно стабилизиращите и подпомагащите групи няма да се включат адекватно, тоест те няма да работят ефективно за повишаване на техния макс съотносим към това движение. Резулата мисля, че е ясен.
Трето, при силовите тренировки е валиден принципа “If you don’t use it - you loose it”. Няма начин винаги да си далеч от отказа и да прогресираш над него, както и няма начин да си винаги във върхова форма.
Четвърто, тялото като работна единица е настроено така, че да не се свръхкомпенсира без наличието на външна причина. Ако правиш такива тренировки, външата причина трябва да са АС. Ако не правиш такива тренировки, външната причина са тренировките, в които присъства отказ и малко работа след него.

Шейко Борис Иванович
Два потрошени шампиона викаш ... ? :)

И всичките тези момчета са тренирали ЧИСТО (т. е. без анаболни стероиди) и то точно по тази схема? Ха дано, ама надали, както се казваше в стария виц. :)

Големият обем е стросорът, а и не е нужно да са единици, може и с повече повторения да се прилага системата.

Инженере, големия обем е стрес, но не за увеличаване на силата, а за увеличаване на риска. Говорим за случая, в който това е голям обем с тежест доближаваща се до макса, а и всеки друг голям обем не влия позитивно на повишаването на макса.
Първо, че както каза адашчето този обем не е стумил, който да провокира растеж на макисмалното постижение.
Второ, че при такива натоварвания най-вероятно стабилизиращите и подпомагащите групи няма да се включат адекватно, тоест те няма да работят ефективно за повишаване на техния макс съотносим към това движение. Резулата мисля, че е ясен.
Трето, при силовите тренировки е валиден принципа “If you don’t use it - you loose it”. Няма начин винаги да си далеч от отказа и да прогресираш над него, както и няма начин да си винаги във върхова форма.
Четвърто, тялото като работна единица е настроено така, че да не се свръхкомпенсира без наличието на външна причина. Ако правиш такива тренировки, външата причина трябва да са АС. Ако не правиш такива тренировки, външната причина са тренировките, в които присъства отказ и малко работа след него.

Умишлено копирам цялото мнение на Сашо. Казва точно това, което искам да кажа през цялото време, но доста по-добре, отколкото аз успях. :)

А и все пак “отказ” при развиващ се, и “отказ” при атлет в пиковите си възможности са различни неща - като си там, гледаш да запазиш пикът (подобни атлети, или поне треньорите им знаят също така къде е пикът), не да се потрошиш или да предизвикаш падане на формата преждевременно.

Програмите на Шейко за кого са?

Шейко има методика за развитие на атлета от “абсолютно начинаещ” до “заслужил майстор на спорта”. Като цяло принципите му са едни и същи и застъпени във всички негови програми.
Довечера ще гледам да напиша един малко по-подробен отговор, защото сега съм зает. Като цяло не съм съгласен с някои неща, които твърди Сашо в пост #31 Имам по-различни възгледи и разбирания и довечера ще се опитам  да ви обясня защо мисля така. Чао за сега. :)

Ето и какво казва Шейко по въпроса с химиите:

Ребята, я такой же тренер, как и другие, так же как и они даю ребятам фармакологию и анаболики. Но разница в том, что некоторые тренера «заправляют» ребят чуть ли не со 2 разряда и вбивают им в голову, что без химии нельзя сделать даже мастера спорта. В отличии от них я не даю анаболики спортсмену пока вижу, что он добавляет и способен еще добавить без них. А вот когда он подходит к критическому порогу, тогда уже даю. Все зависит от заложенных ген, они у всех разные, поэтому и подход должен быть разный. Есть ребята, которые делают без анаболиков МС, а есть котрые способны сделать и МСМК без анаболиков. Например, Казакова Равиля я продержал без анаболиков до выполнения МСМК, а потом... скачек в чемпионы мира. Химия должна помогать восстановить организм после нагрузок, а не подменять тренировки.

Шейко има методика за развитие на атлета от “абсолютно начинаещ” до “заслужил майстор на спорта”. Като цяло принципите му са едни и същи и застъпени във всички негови програми.

Само им сменя циклите и препаратите. Те много такива има ;)

Като цяло не съм съгласен с някои неща, които твърди Сашо в пост #31 Имам по-различни възгледи и разбирания и довечера ще се опитам  да ви обясня защо мисля така. Чао за сега. :)

То бива и да имаш като моите въгледи ;)Ние с тебе сме “ин” и “ян” на тренирането :D
Аре пък утре аз ще ти изложа доводи с любимите на трениращите думи - “ЦНС”, “бързи влакна”, “бавни влакна”, “адаптация” и “асиситиращи” :)

Големият обем е стросорът, а и не е нужно да са единици, може и с повече повторения да се прилага системата.

Инженере, големия обем е стрес, но не за увеличаване на силата, а за увеличаване на риска. Говорим за случая, в който това е голям обем с тежест доближаваща се до макса, а и всеки друг голям обем не влия позитивно на повишаването на макса.
Първо, че както каза адашчето този обем не е стумил, който да провокира растеж на макисмалното постижение.
Второ, че при такива натоварвания най-вероятно стабилизиращите и подпомагащите групи няма да се включат адекватно, тоест те няма да работят ефективно за повишаване на техния макс съотносим към това движение. Резулата мисля, че е ясен.
Трето, при силовите тренировки е валиден принципа “If you don’t use it - you loose it”. Няма начин винаги да си далеч от отказа и да прогресираш над него, както и няма начин да си винаги във върхова форма.
Четвърто, тялото като работна единица е настроено така, че да не се свръхкомпенсира без наличието на външна причина. Ако правиш такива тренировки, външата причина трябва да са АС. Ако не правиш такива тренировки, външната причина са тренировките, в които присъства отказ и малко работа след него.

И този към колекцията!!!

Трето, при силовите тренировки е валиден принципа “If you don’t use it - you loose it”. Няма начин винаги да си далеч от отказа и да прогресираш над него, както и няма начин да си винаги във върхова форма...

Какво би станало ако във фиксиран брой последователни тренировки (30-40) всеки път изпълняваш движението в което би искал да прогресираш на 60-85 % RM в нисък обем? Въпроса не е само към James Hinks ;)

Трето, при силовите тренировки е валиден принципа “If you don’t use it - you loose it”. Няма начин винаги да си далеч от отказа и да прогресираш над него, както и няма начин да си винаги във върхова форма...

Какво би станало ако във фиксиран брой последователни тренировки (30-40) всеки път изпълняваш движението в което би искал да прогресираш на 60-85 % RM в нисък обем? Въпроса не е само към James Hinks ;)

Ако между отделните тренировки няма много голяма пауза и обема е поне по 10 поторения общо на тренировка на около 80%, ще се случи точно това, което казвам - ще качи макса със сигурност.

Solomon
отг:  Това е малко опашат въпрос - постоянни 60 - 85% от 1RM, при положение че 1RM се променя, всъщност си е прогрес.
Не е ясно, тези 30-40 тренировки в какъв период са, по какви методи, както и други подробности, които биха могли да дадат ...различни резултати.

По-горе пропуснах да добавя. Ако целта “макс на лег”, всъщност не е чак толкова решаваща - ако имаш условия за тежки кофи, постиженията ти на лег няма да паднат. Така, че е за мен е допустимо, до набавяне на нужната екипировка, да направиш подобна замяна.
Като по-горното не е базирано на изследвания с контролни групи, а си е мой опит. Предполагам, че и друг би могъл да сподели подобни наблюдения.

Какво би станало ако във фиксиран брой последователни тренировки (30-40) всеки път изпълняваш движението в което би искал да прогресираш на 60-85 % RM в нисък обем? Въпроса не е само към James Hinks ;)

Ако се стремиш да покачваш интензивността пирамидално т.е. да тръгнеш от 60% RM, стигнеш до 85% (т.е. тръгнеш с тежест за 15 повторения, стигнеш до тежест за 5-6 повторения), после вдигнеш тежестта (поради адаптация към сегашната) и пак се върнеш на 60% и продължиш по същия начин - предимно саркоплазмена хипертрофия и отчасти миофибрилна. Но ще имаш прогрес.

Ако няма почакване на повторенията и тежестите т.е. постоянно си правиш 6 серии по 10 повторения с една и съща тежест, ще се адаптираш към движението и тежестта и...дотам. Следва поддържане на постигнатото с неизползван потенциал за прогрес.