ТСЛ и свежи единички

ТСЛ Б
* загряване, вработване

^ гигантска серия
- силово гребане 4/4/4/4х45кг
- набиране нх 6/6/6/6х10кг
- скрипец долен 12/1212/12х50кг
- лег с крака във взъдуха 4/4/4/4х80кг
- кофи 6/6/4/6х40кг
- тесен лег 12/12/10/8х60кг
~ през три минути

* ротации, пълна чаша, два пъти - 20х2х5кг; разтягане раменнен пояс, трицепси, китки и малко стойки на ръце

Вчера прекарах едно седем-осем часа без да стана от стола и днес кръста се обажда. Не посмях да бутам нормално на лега и за това с лекичко. За сметка на това, без трисети и с минимални почивки. Кофите, хубави и дълбоки но на третия подход такъв отказ, чак ми заглъхнаха ушите. По-късно ще кача клип и една снимка на формата, че другия месец се връщам полека към типичната за мен кръглата такава :)
Днес храната няма да е за разправяне, мернах една рецепта за тирамису тук из дневниците и …

Кофи 6х40

В офиса
- @32 задържане, движение, навеждане, клякане
- изхвърляне прав, изхвърляне от земя 25х1 на страна с @32
- изхвърляне от земя с люлеене 3х1 с 2х@32

Сефте качвам чифта над главата, супер се получи.

Е без тези 100 снача преди това може и по-добре да се получи сигурно 🤔

В офиса

- изхвърляне от земя с люлеене 3х1 с 2х@32

Мисля, мисля и освен да е с пудовки  зад линията на тялото, и при изхвърляне пак да образуват дъга,друго не се сещам?! 🙄

п.п. Не съм забравил, ще ти снимам два-три уреда за хвата.

Е без тези 100 снача преди това може и по-добре да се получи сигурно 🤔

Те са айляк, свежи и прочие, даже нямам идея колко време съм ги правил :) Изобщо нямах намерение да пробвам двете и не очаквах да станат. Следващия път, директно.

Мисля, мисля и освен да е с пудовки  зад линията на тялото, и при изхвърляне пак да образуват дъга,друго не се сещам?! 🙄

То си е моя “тъпотия”, която идея си нямам дали е правилна, но така успях да изхвърля едната 32-ка за първи път. Всичко ми е до CPU-то с гюлетата. Тръгвам от земя, високо изтегляне, връщане до вис и изхвърлянето след това на макс скорост и подема ми идва по естествено.

п.п. Не съм забравил, ще ти снимам два-три уреда за хвата.

Мерси, има нужда :)

ТСЛ А
* загряване, вработване
тяга
5х60/5х80/3х100/1х120/1х140/1х160/1х170/0х180

^ двусет едно
- бедрено разгъване 6/6/8/8х110кг
- бедрено сгъване 12/12/10/10х58кг
~ през две минути

^ трисет две
- обръщане до позиция и раменна преса 4/4/4/4х60кг
- високо изтегляне 6/6/6/6х60кг
- машина за задно рамо 12/12/12/12х53кг
~ през три минути

* ротации, пълна чаша, два пъти - 20х2х5кг; разтягане раменнен пояс, трицепси, китки и стойки на ръце

Недоспал и крив, изобщо не ми се тренираше днес, но се наритах до залата. Не знам с кой акъл, реших да пробвам макс на тягата. 180 до над коленете, не ми достигна воля и хват да я заключа. Тежко сгъване/разгъване и най-хубавата раменна до сега, стриктна, въпреки че, отново нямаше свободна стойки и си обръщах лоста - директно със същия лост, високо изтегляне. Размазах се.

Днес реших да прескоча тренировка, малката е пак с някакъв “градински сопол” и да не си тормозя имунета, преди ТЕСТА утре. Може би, малко халки следобед ... ще видя. Храната бива, днес билдърскa - филе, ориз, броколи.
Тия дни уча испански, елементарни неща - “подай тая бира там” и други жизненоважни фрази, много приятен език, мисля да наблегна по-сериозно зимата. #Dame la cerveza por favor :D

Пудовки А
@40
- рак задържане, движение, навеждане, клякане
- обръщане от земя, обръщане от вис 10х1 на страна
@36/32
- обръщане от земя 15х1

На бързо едни пудовки в обедната. 40-ката вървеше много леко и реших да хвана чифт. Дядо и ряпа малко работата, но добре се натоварих.

ТСЛ А
* загряване, вработване

кофи5хСТ/3х30/1х40/1х50/1х72,5

след десет минути
^ трисет едно
- набиране нх 4/4/4/3и1/2х30кг
- пенделей 6/6/6/6х70кг
- горен скрипец подхват 12/12/12/10х57кг
~ през две минути

^ трисет две
- кофи 4/4/4/4х45кг
- лег с краката горе 6/6/6/6х80кг
- кросоувър 12/12/12/12
~ през три минути

* разтягане рамена, трицепси, китки, стойки на ръце

Напъвах, като за последно.

[
кофи1х72,5

Това СТ ли е?)

[
кофи1х72,5

Това СТ ли е?)

Дам, с колана стават малко над 74кг, колкото и тежа в момента :)

Имаше някво предизвикателство....

Имаше някво предизвикателство....

Не успях да снимам, залата беше пълна и ми беше неудобно. Но да, мисля че опита беше успешен :)

Не са кой знае какво,но на мен си ми вършат работа 🙂

Ролинг тъндър-а е Ф60мм.
Хъб-а е Ф73мм. с височина 30мм.
Точно такива са и размерите на състезателните на IronMind.

Тръбичките са Ф50мм.
Топките - диаметър 70мм.
Дървените трупчета са няколко с различни размери.
Имам и :
- Хъб на 60мм.
-хенд грип - 200,250,300,350 lb.,
- фат грип 50мм.

Всичко правено е на обща стойност НЕ повече от 30лв. - материали + работа.

Може и да забравям нещо,но не мисля че е от такова значение 🙂

Пробвай да ги намалиш.

И аз имам същия проблем от седмица-две, мисля че, са ограничили размера на снимките за качване... Аз ги прехвърлям през вайбър, което не го прави по-малко досадно де.

Има много Apps, аз ползвам Photo & Picture Resizer.

Не са кой знае какво,но на мен си ми вършат работа 🙂

Страхотни са, благодаря :)

Пудовки Б

- @32 задържане, движение, навеждане, клякане
- изхвърляне прав, изхвърляне от земя 25х1 на страна с @32

ТСЛ А
* загряване, вработване

Зерчер5х40/3х60/1х80/1х100/1х115

след десет минути
^ трисет едно
- зерчер 4/4/4/4х80кг
- румънска тяга 6/6/6/6х100кг
- бг клек с пудовка в рак на 50см 10/10/8/8х@20кг
~ през три минути

^ трисет две
- обръщане и тласкане 4/4/4/3х70кг
- високо изтегляне без подем 6/6/6/6х40кг
- въртене на диска 12/12/12/12х10кг
~ през четири минути

* разтягане рамена, трицепси, китки, стойки на ръце

Можеше да клекна и малко повече, ако не се налагаше да се разхождам с щангата. Ядрото на сол, бг клека с гюле в рак, тласкането без стойка… следобед ще обръщам с пудовките, стягаме куфарите и газ.

Пудовки А
@36/32
- рак задържане, движение, навеждане, клякане
- обръщане от земя, обръщане от вис 25х1

Откарахме почти две денонощия в път към Перу малко неудобства, но като цяло без особенни проблеми. Храната леш, някоя и друга бира, движение никакво, съня също малко. Утре сутринта, ще раздвижа с халките и ластиците преди да разгледаме столицата.

Снощи, вместо да се приберем в хотела, откарахме почти до сутринта - телешко, бира, ром … в тоя ред. Днес в Лима, преди обяд се разходихме в квартала около хотела, колоритно и много контрастно (рязко класово разпределение, крайна бедност). Слязохме и до океана, където си набелязохме рибен ресторант. Работят малко странно, от единайсет до три, след това рибата не била прясна… съответно опашки и никой не си дава зор за нищо :) Севиче, но вместо лимон с кисел портокал и “фреш” от черна царевица. Някоя и друга бира и към центъра, красиво е - испанска колониална архитектура и едно особенно спокойствие, което не съм усещал в европейските столици. За финал, претичахме и през един парк с фонтани и някакво юбилейно шоу. Толкова с градовете за извесно време, ще поспим малко и тръгваме в четири сутринта, да си вземем лодка и да видим някои от островите и с малко късмет, морски лъвове.

Представям си как и мен са ме снимали за някой немски форум като малко комунистическо дете на Златни пясъци.

Малко ми е сложно да уловя етнос, емоция, настроение в хората. Всички са с маски, навсякъде, по всяко време, без значение от възраст, пол, открито/закрито.

п.п. Моля да прескочим ковид темата.

Без да навлизам в ковид тематика, щом не ви гледат накриво като бели преносители на зарази, всичко е ок.
Приятел ми разказа как миналата година в Куско възрастна жена е дотичала до него и му е забила шамар, защото маската му била под брадата, на улица, на която в имало 2-3 човека. 😆🙄

Днес лудница и отново почти без сън, от три сутринта потеглихме по панамериканската магистрал за националния резерват Паракас. На границата между океана и пустинята, красиво, с много морски живот - пингвини, корморани, морски лъвове. Успяхме да вземем лодка, още рано сутринта и прекарахме няколко часа в резервата. След това на плаж Плая Рока, хапнахме прясна риба в местното селище и към един оазис Уалачина, близо до Ика. Бъгита, сандборд и залез. Много красиво, пустиянта е тотатлно различна от всичко, което съм виждал до сега. Сега ром и сън, че утре ще летим над линиите в Наска.

Днес деня беше посветен на племето Наска, които са успели да изрисвуат цяло плато, няколко квадратни километра - геометрични фигури, животни. Една от малкото останали загатки, линиите на Наска ме впечатлиха, основно заради огромния човешки ресурс и десетките, стотици хиляди часове посветени на създаването им. Дали са открити религиозни храмове или някакъв вид календар и каква им е целта все още не е ясно. Част от аквадуктите, построени от тях, се използват и до днес. Живота в пустинята е изключително труден и усвояването на подпочвени води от планините и превръщайки участъци в оазис преди хиляди години, наистина е нещо, което си заслужава да се види.
Полека започваме подготовка за изкачването в Андите, първия етап е да се доберем до Арекипа на около 2400м надморска височина. Няма много опции за транспорт, така че предстоят 12 часа със спален автобус.

П.П. Никакъв шанс да кача снимки с достатъчно качество, за да се вижда нещо от тях.

.

П.П. Никакъв шанс да кача снимки с достатъчно качество, за да се вижда нещо от тях.

Жалко! Иначе много интересно допълват разказа ти!

Може да ги качваш в гугъл драйв и да пускаш линк. Аз също като снимам трябва да ги мина на Паинта и да ги направя на 25 процента, за да мога да кача, иначе сайта не дава да се качват големи.

Днес малко по-спокойно, пристигнахме в Арекипа преди обяд, хапнахме и слязохме да разгледаме центъра. От архитектурна гледна точка е интересен, южноамерикански барок със съответните му катедрали, манастири, ордени и т.н.т. - белия град. Основното което аз исках да видя е музея на Хуанита, едно от най-значимите открития в арехеологията за Инките. При изригването на един от вълканите, се е стопил леда на съседния и там са намерили в много добро състояние, момиче, пренесено в жертва от племето си. Изключително запазена “мумия”, качвам снимка от рисунката, защото не дават да се снима в стаята с крио камерата в която я държат. От тази находка, са разбрали много за народа на слънцето и аз полека се потапям в атмосферата. Минахме да разгледаме малко животинки, съотвено и доста скъпи вълнени дрехи от Алпака и Вайкуня и хапнахме феноменални стекове, от местна порода дивеч и плодове от кактуси. Сега съм седнал на терасата в градината на къщата в която спим, пия бира и мисля да поспя поне осем часа. Утре сутринта халки и ластици и се качваме от 2700 до 4900 надморска височина.

Стартирахме деня в подножието на три вулкана, единия от които действащ. Полека започнахме изкачването, търсейки да видим диви вайкун-и. Много грациозни животни, от семейстовто на камилите, но високопланински, бързи и с лапи вместо копита. Успяхме да видим наколко и продължихме с катеренето. Малко над 5к спряхме, снимах някакъв спецефичен мъх който расте само там и обратно. Високото мачка много, става трудно за дишане и резките движения те измарят бързо. Адаптация си трябва. Слизаме да спим малко по-ниско в едно от седемте селца в региона, малко термални бани и толкова за днес. Храната основно плодове, кактуси и от пазара, каквото са сготвили местните. Утре пак от рано, да гоним “Михаля” и то по всяка вероятност, отново над пед хиляди метра надморска височина. Абсурд да тренирам следващите дни.

Много от рано днес, и доста път. Преди обяд, опитахме да видим кондори, с размах на крилата три метра, специфични за високите точки в Андите. Не успях да снимам от близо, но разстоянията са огромни, каньона от който излитат е с дълбочина километър и нещо. Видяхме няколко екземпляра, но без телеобектив и късмет … не става. След това путуване през цялото плато, с няколко спирания и сме в Пуно, на брега на езерото Тики Кака. Утре, ще сме робинзон. Полека свиквам с височините, в момента сме на 3900 и не се усеща толкова. Храната- каквото и когато има.

Днес по-спокойно, взехме лодка и обиколихме няколко острова в езерото Тики Кака. Самото то е огромно, над 160км дълго и граничещо с две държави - Перу и Боливия. В езерото, има различни острови, които са запазили до някъде автентичен начин на живот. Първата група която посетихме е Урос, плаващи острови, изработени от тръстика. Поговорихме с хората, разбрахме за начина по който живеят и се отправихме към Текуиле. Малко плаж, въпреки студената вода и високата надморска височина и след това прекарахме време с местните. Хапнахме като на село и доста се оплетох в сложния им социален и йерархичен модел. Вечерта в Пуно, ще излезем за по някой колтейл, стек от алпака и ще легнем по-рано. Утре ни чака много път.

Замислих се, че първия път, когато чух за езерото Титикака беше в предаването “Атлас” на Симеон Идакиев. Наскоро взех новата му книга “От Олимп до Тибет”, а следващата, която мисля да прочета ще е “Виа Вита: Сто дни в Латинска Америка”.

Днес отново много път, от Пуно към Куско. Първо трябваше да минем през Хулиака, което си беше див индийски трафик, десетина километра - час и половина. Качихме до ледника Ларая, минахме през два от градовете на инките и стигнахме до имперската столица. След това на бар, жива музика и латино танци, някой и друг коктейл. Утре ще я мислим.

Днес основно градско. Преди обяд букнахме тур в Куриканча, падна ни се историк от университета в Лима. Страхотно преживяване и много информация. След това свободно и на посоки - пазари, улици, магазини, някоя и друга крафт бира.
Куско е уникален, микс от Инка стремежа за прецизност и съвършенство, испанската хаотичност и съвременното усещане за град, нарастнал в пъти последните години. Тази вечер по с време - шокалд, ром и повече сън. Утре рано летим към амазонската джунгла и следващите дни без ток, вода и интернет.

Три дни в амазонската дъждовна гора, трекинги през джунглата, с лодки през реката, езера, въжени мостове на 40 метра в короните на дърветата, зип лайн … много природа и диви животни. Дори успях да се наспя и да вмъкна две тренировки, рано всяка сутринт. Днес обратно в Куско и се подготвяме за качване до Рейнбоу Маунтин на около 5200.

Добре, че е твоят дневник. Иначе този форум спече. 🙈

Днес, пак доста път, за да стигнем до трекинг трасето в Рейбоу Маунтин, се наложи около четири часа в посока, оффроуд шофиране, по едни пътища … дето не са за разправяне. Струваше си де, изключително красиво, планината е разкошна, цветовете са невероятни. Този път нямах никакакви проблеми с височината и се получи много добре. Качихме каменната гора, на около 5200, хванахме добро време, въпреки че, на моменти беше като Тетевенското езеро … от жега, до прехвърчащ сняг в рамките на 5 минути. Сега повече сън, храна и утре рано потегляме към селото на Мачу Пикчу и финала на пътуването ни.