Записки Dymag (уличен фитнес)

Защо пък да не е възможно? Голям съм фен на скачането на въже 🙂 Може да не е толкова агресивно към мускулите на краката като другите изброени от doni dimitrov, но иска повече синхронизирани движения и ми е забавно да разучавам номера. Изкачването на стръмен баир също е уникално, но да отваряш умишлено крачките да са по-дълги - стълбите “пасти да ядат” пред баира ... а пред погледа от горе десетки километри без грам смог и бетон. Липсва ми природата. На всички им липсва, но не всички го осъзнават
Тренирах

Скачането на въже е супер.Развива много качества.
Зависи от стълбите...
Баир не се качва така.
Тялото ти трябва да е максимално изправено,корема прибран, крачките малки като се стремиш да стъпваш  на предната част на стъпалото под тялото.
Тук е много важно здравото ядро ,особено ако носиш раница...

По баира за челядинки 🙂 Крача, крача, па клекна да ги бера с ножичка и почвам жабешко ходене по тях. Свършат, изправя се, пак крача до следващите. Докато стигна до горе минал половин ден, пликовете пълни пълни с гъбки, а краката с мускулна на следващия. После директно челядинките на бързата манджа - с малко вода, масло, чесън, черен пипер, дафинов лист и сол, докато поизври водата и нямата шанс даже да изстинат. Останалите на вестник (Дума) да изсъхнат и в книжни пликове на тъмно. После вадиш плик, накисваш във вода и стават като току що набрани - кеф ти в супа, кеф ти на пържола. Няма друга такава гъба - лесна и подходяща за всичко. И пием и се веселим 3-4 часа по тъмно. Обаче на другия ден дърводобив. Москвича, осмак, самоделно направен на пикап и без регистрация (там вълци може и да има, ама куки няма), не може да слезе в ниското при реката, а те дърветата там. Все сухи подбирахме и все падаха в реката. После трупите добре накиснати, по 100+ кила, нагоре по девствен баир, забрави за големи крачки. Трева и тръни до над коляното, буци, слогове, къртичини, не знаеш къде стъпваш и дали ще ти го понесе глезена. Видя по-твърдо, тръгна от там, то пък оси вдигнеш - има едни под земята им е осарника. Зарязвам всичко бягам и се мятам в шумата ... в повечето случаи от долу е коприва, и чувам зад мен по листата как се удрят гадовете като суграшица. Справяме се, три четири курса с 3-4 бутания на москвича на всеки от тях, после рязане на по-дребни трупчета, цепене къде с брадва, къде с клинове (винаги чупех дръжката - нямал съм “чалъм”), носене, редене. Пак ги няма не само краката, а всичко го няма. И пием и се веселим 3-4 часа по тъмно. А веднъж, зимата, след цял ден бетон и редене на камък за под, пием и гледаме - 5 литровата дамаджана дето я отворихме преди малко свършила, а ние сме само трима. Пък не сме пияни. А! Гледам вътре термометъра - минус 5 градуса. Ние горе където редихме сме пуснали калорифер, ама си пием долу. После смях и следващата дамаджана. Запалихме камината да печем пържоли, стоплихме се и ни хвана 🙂
Мога да пиша до утре, но за съжаление всичко това са спомени. Имам много. Това което мога сега е поне да има небе над мен докато спортувам, защото през останалото ми ежедневие го няма. И го искам всеки ден. Спорта ми не е само тренировка на мускулите.
Днес бях с TRX ... трябваше да го опиша, ама ще ми изгорят пържолите които готвя с тъпи купешки печурки

Няма друга такава гъба - лесна и подходяща за всичко.

Пачи крак...и той се бере с патешко ходене.

Няма друга такава гъба - лесна и подходяща за всичко.

Пачи крак...и той се бере с патешко ходене.

Не растат по този край. От ядливите само печурка - и торницата и полската, челядинки и сърнели. Има масловки и гълъбки, но на много малко места, а и не ми харесват и не ги бера. Това са баирите над Банкя, горе, над софийска Клисура, е манастира “Света Петка”. От другата страна е село Радуй - по черен път се стига от там. “Вълчи пътеки” на Добри Жотев е писана точно за това място и там са описани почти всичките ми чичовци по бащина линия ... и които приживе твърдяха че не е било точно така както го е описал 🙂

Аз около Нови хан и Крушовица бера...там пък челядинки няма))

Днес вкарах обиколки на училището между всеки кръг. Спокойно темпо с широко крачки и гледах да не подскачам много. Само на собствено тегло и тичане бях, без ластици или TRX.

Днешната тренировка беше с еднакъв брой повторения ластик с една ръка и многоставни със собствено тегло - голям обем на собственото тегло, без крака. Имах и серия с 10-ка силови за завършек, което не е много, но не го правя често, иначе силовите в тренировката бяха 29.
Появила ми се е една безболезнена твърда издатина върху последната предноходилна кост на стъпалото - тази на малкия пръст, та утре ще посетя лекар да види какво е, че не ми харесват резултатите дето ми излизат в нет-а

Ха, колко интересно. Имал съм висок свод на стъпалото - обратното на дюстабан. При ходене тежестта пада повече върху външната страна на стъпалото, откъм малкия пръст и от там е рефлектирало с някакво изменение на сухожилието отговарящо за него. Интересното е че при по-големи физически активности, високия свод можел да доведе до болезнени състояния в колената, бедрата и долната част на кръста. Трябвало да си търся обувки с висок ток ... аз затова ли харесвам клековете под наклон на стъпалата. Сега се чудя дали това не е ударило едно рамо на дископатията ми, но каквото и да се чудя - минало свършило.
Тренировките ми обаче не са свършили, та, днес пак ластик с една ръка с малко по-различни движения от вчера, другото същото.

Хм, и аз съм с висок свод и така става. Къде четеш, дай източник, плс 😄

Информацията ми е от доктор ортопед ... който каза че гуглето става за пазаруване и забавение, а не за медицинска информация 😄 Иначе пиши “висок свод на стъпалото” и излизат доста резултати. При високия свод стъпалото било най-малко гъвкаво - първия отпечтък

Интересното е че при по-големи физически активности, високия свод можел да доведе до болезнени състояния в колената, бедрата и долната част на кръста. Трябвало да си търся обувки с висок ток ...

Може да доведе до болезнени състояния само хора, дето са се залежали и засядяли. Не мисля, че активен човек, като теб, може да има някакви проблеми от естествени форми и изменения на тялото. Тялото е ужасно адаптивна машина и може да се адаптира към много разнообразни условия.

Аз пък съм дюстабанлия. Преди няколко години, след дълго прекъсване, започнах да играя баскетбол отново. Пищялите ме счупваха от болка. Ходих на ортопед. Каза, че са ми паднали сводовете и ми предписа ортопедични стелки за 100лв, с които да играя баскетбол. Стелките се скъсаха след 1 месец. Не си купих нови. Болките в пищялите изчезнаха малко след като ми позаякнаха пак мускулите по краката, т.е. след като тялото се адаптира. Сводовете продължават да са ми паднали 😄

Нищо не ме е боляло под кръста, освен от удар, падане и т.н. Аз до сега не знаех че имам високи сводове. От друга страна винаги обувките ми са ме притискали откъм малките пръсти ... все мислех че е от обувките, но каквото и да взема - пак същото. Интересно е че доктора оплю ортопедичните стелки и ми препоръча висок ток с по-ниски пръсти.

Двустранни ластици, собствено тегло, “добро утро”.
Никога не бях пил безалкохолна бира, даже не знаех какъв е вкусът, затова си взех да опитам ...
Току що, след многоточието, отворих и опитах 🙂 Пие се, не е толкова зле колкото очаквах, даже си е бира - леко вкиснала, с по-натрапчива газировка, като белгийските ... даже те са по-гадни

Последно писах че пия безалкохолна бира и изчезнах - някой да не помисли че се гътнах от бирата 🙂 Всъщност реших да направя 20-на дена без никакъв алкохол да видя какво ще стане и по този повод се сетих че никога не съм опитвал безалкохолна бира. Нищо не става - спорта си е спорт, съня си е сън, салатата си е салата, килограмите ми не мърдат, болежките същите, не страдам 🙂 абсолютно никаква промяна до тук, вече малко повече от седмица.
От 29-ти съм в Пловдив, служебно и са ме настанили на необичайно място, чак в Тракия, до парк Лаута - непознато за мен място. Ще трябва наново да си търся площадки за спорт, кръчми и т.н., че поне две работни седмици ще съм там

Бързо ще се ориентираш там)))

Далече съм за някои планове дето си правих за там :/

От 29-ти съм в Пловдив, служебно и са ме настанили на необичайно място, чак в Тракия, до парк Лаута - непознато за мен място. Ще трябва наново да си търся площадки за спорт, кръчми и т.н., че поне две работни седмици ще съм там

Поне спортните площадки аз щи ги кажа, аз съм в Тракия.

Днес ми се скъса единият ластик докато правих двустранно раменно разтваряне с паралелни ластици ... не ме изплющя - скъса се скучно. Очаквах нещо по-запомнящо се от късане на 35 кг. ластик 🙂
Хм, гледам му дават 2 години гаранция и го ползват за набирания, а аз този го купих 24 декември 2018 г. - преди 7 месеца и го дърпам с ръце.
https://www.decathlon.bg/lastik-training-35-kg-id_8484821.html
Предишния също ми издържа около половин година.

Е, взех си нов ластик, че свикнах с 2. Дори когато работя с една ръка, използвам различни височини и редувам срещуположни движения, като например ластик напред и надолу с ластик назад и нагоре. По-лесно ми е да си вържа двата на нужните височини и да си работя, от колкото да превързвам един и същ след всяко опъване.
Между другото, само за ластиците, не и за лостовете или успоредката, използвам ръкавици. Иначе ми прежулват свивката между палеца и показалеца, кожата загрубява, втвърдява се, а накрая напуква до кръв - затова с ластика ползвам ръкавици.

Трети ден храня комарите на лостовете в Пловдив, Тракия, с любезното съдействие на Димо, който само във форума се прави на ”тюлен в натуралния му хабитат” 🙂 ... хабитата не го видях, а Димо е от типажа с едра структура, по-набито тяло, широки ра­мене и бедра, и правилни пропорции, на който му трябват много повече килограми от колкото има, за да бъде “дебел”. Аз да речем съм по-скоро с фини кости и слабо тя­ло ... или поне бях такъв когато не спортувах. Въобще човек не трябва да се съсредоточава в кантара, а в редовното спортуване/движение и ядене на нормална храна, дето сега я наричат “здравословна”, а баба ми наричаше просто храна.
Тук си карам на ластик с една ръка, предимно силови, пак ластик, разните повдигания на успоредката, крака накрая за почивка, на къси кръгове с кръвопускане за храна на комарите ... те поне си спазват традициите в храненето 🙂

Днес, в София, паралелни ластици, тюлени, успоредката на две нива, възможни/невъзможни, въобще, неща за които нямах възможност в Пловдив и няма да имам другата седмица.
Димо измисли ново упражнение в четвъртък, вероятно без да разбере, което пробвах днес 🙂 Коментирахме “чистачката” - на практика “метроном” от вис на лост, което в зората на уличния фитнес необмислено кръстих “часовник”, Тачев повтори моето описание в римейка на клипчетата ми и в крайна сметка в момента е по-известна като “часовник”. И до сега ме бъзикат с името 🙂 Та коментирахме с Димо че е ако е “часовник”, визуално стрелките (краката) трябва да се движат първо едната, после другата - това беше негово хрумване. Та, това е и упражнението - изнася се първо единия крак в крайно положение, после се прибира до него другия, после другия се изнася в крайно положение и тогава се прибира до него първия. Разтегнахме малко преди упражнението. Интересна разновидност, в която като разлика усещам вътрешната част на бедрата (адукторите) и долната част на корема ... ако има такава
На снимката “метроном” на земя

Тая мацка не е лоша хич. Браво на вас че тренирате с такива !!

Е то метронома/махалото го отнасят към спорта у дома ... женско упражнение 🙂 За “чистачката” съм използвал точно него като идея. Но точно тази, от снимката, не тренира с нас - случайна снимка да визуализирам описанието. Нещо не мога да случа на съчетание “мацка” и “постоянство” на лостовете ... даже започвам да се съмнявам дали са съвместими

Еха, два часа тренировка - кога мина това време, не разбрах, както си подавам разнообразно и “на късо” движенията. Пак натисках на уредите които няма да имам другата седмица в Пловдив - паралелни ластици, хоризонтална стълба, шведска и успоредка на две нива. Пак имаше и от новата “чистачка”, при която от другите спортуващи с мен установих, че ако не си разтегнат в краката не се получава изпълнението. От понеделник пак в Пловдив, пак в Тракия

Тренировка, с общ обем 120 ластик, 25 силови, 5 “пружина”, 5 L to HS, 5 L to planche, 5 ниския му вариант, 5 от моите многоставни кофи през предна до planche, 5 кофи на една тръба зад тяло ... губи ми се един кръг, няколко кратки скачания на въже между упражненията - не бях скачал отдавна и Димо направи предни мокри кофи с мах 🙂

Дневника на човек с дългогодишно изграждани спортни и хранителни навици е с никаква или минимална полза за самия него. Той така или иначе той си спортува, независимо дали отделя време да води дневник или не. По-скоро би могъл да е от полза за някой отскоро обръщаш внимание на физическата активност и храненето, не само като конкретна информация за нещо, а и като стимул. Спорта ни е различен - някои тичат, други спортуват в зала, трети у дома, четвърти на лостове и т.н. Примери е добре да има, които човек да може да използва според възможностите и интересите си, още повече че има и обратна връзка, диалог, което не е характерно за повечето от по-модерните платформи.
Само си размишлявам

Димо ме води в зала в сряда 🙂 Не бях стъпвал в зала от години. От тогава имам 2 тренировки на лостовете - тренирам си всеки ден, но в залата не за първи път наблюдавах колко са различни възможностите по различните равнини на дърпане и бутане, при един и същ спортуващ. Спортуващите със собствено тегло нямат възможност за регулируеми тежести и възможностите им за бутане и дърпане над главата, пред и покрай тялото не са в толкова широки граници.

Дам - и малките и големите мускули ни работят с еднакви килограми - тези от кантара, в моя случай 86-87 кг.
Вчера ластик с една ръка, повече силови и крака, днес паралелни ластици, повече “тюлени”, успоредни хватове и камък, утре ще е TRX с още не зная какво - ще го реша на момента. Разбира се срещу дърпащите си вървят разните повдигания на успоредката във всяка тренировка.
Другата работна седмица пак в Пловдив

Бърза тренировка, малко древна, без ластици.
1.
1 силово с широк
5 кофи на една тръба горе
5 набирания зад врат
всичко с един хват, пускане от лоста
1 L to HS
10 български клек
2.
1 силово с широк
5 кофи на една тръба горе
5 набирания пред гърди
всичко с един хват, пускане от лоста
1 L to HS
10 румънски клек
3.
1 силово с раменен
5 кофи на една тръба горе
5 набирания пред гърди
всичко с раменна ширина, пускане от лоста
1 L to HS
10 отпад с мах
4.
1 силово с тесен надхват
5 кофи на една тръба горе
5 набирания пред гърди
всичко с тесен надхват, пускане от лоста
1 L to HS
10 странични напади
5.
1 силово с подхват
5 кофи на една тръба горе
5 набирания
всичко с подхват, пускане от лоста
1 L to HS
10 сумо клека
6.
4 силови с тесен смесен, по 2 на страна
4 L to planche
10 нормални клека пред ниска пейка - прецизирам си така изпълнението
7.
4 силови - 2 с подхват, смяна и 2 с тесен надхват. Най-забавната смяна между хватове “в движение” 🙂
4 спусната кофа до нисък planche
10 качвания на високо стъпало ... тук, където тренирам в Пловдив, не е особено високо
8.
4 нормални, раменни, силови
4 от моите кофи - през предна до planche
3 пистолета на крак - за първи път ги правя от както ми се обади кръста.
9.
5 J-набиране
5 кофи “топка”
5 набиране “обратна кофа”
5 обикновени кофи

... май нищо не съм пропуснал 🙂

Дневника на човек с дългогодишно изграждани спортни и хранителни навици е с никаква или минимална полза за самия него. Той така или иначе той си спортува, независимо дали отделя време да води дневник или не. По-скоро би могъл да е от полза за някой отскоро обръщаш внимание на физическата активност и храненето, не само като конкретна информация за нещо, а и като стимул. Спорта ни е различен - някои тичат, други спортуват в зала, трети у дома, четвърти на лостове и т.н. Примери е добре да има, които човек да може да използва според възможностите и интересите си, още повече че има и обратна връзка, диалог, което не е характерно за повечето от по-модерните платформи.
Само си размишлявам

На мен пък ми е от полза да водя дневник по две основни причини. Първата е, че ме дисциплинира - като знам, че трябва да се отчета, знам и че трябва да тренирам или да измисля много добро оправдание. В един момент обаче оправданията свършват и отиваш да се позапотиш. 🙂
Втората причина е, че ми помага да си следя прогреса/регреса и простотиите, които съм правил, заедно с последствията им, за да мога да внасям корекции според нуждите. Не че не може да стане и без дневник това, но така ми е по-лесно.
И накрая ми харесва да го водя - казвам и по някоя дума за себе си, споделям и странични впечатления и общувам с хора с интереси в областта на спорта, което на теория може да стане и в друг тип платформи, но на практика нещата ще са доста по-разводнени заради липсата на фокус на въпросните платформи.

Както е казал Конфуций, в древността хората са учили за да се самоусъвършенстват, а днес за да смаят другите ... преди 2500 години - май е в грешка и винаги си е било така 🙂
Та, туй мнение размисъл, дето си цитирал, го написах по повод спирането на дневник от участник във форума. Иначе, при мен нищо не се променя, аз си спортувам (казал е още че не се променят само най-мъдрите и най-глупавите, но все едно не съм го написал 🙂 )
От 12-ти имам 2 тренировки само със собствено тегло, 2 с единичен ластик и собствено тегло, една с паралелни ластици и собствено тегло, и един пропуск, вчера, заради ангажимент. Вече съм си на собствен терен и тренировките са ми по-комфортни.
Най-голямата полза от дневника за малко по-специфичния ми спорт, са критиките и приятелствата разбира се.

За първи път видях тук, че някой не мисли само за себе си, а и че евентуално може да бъде пример за някой. Аз обожавам да чета или слушам спортисти от старата школа- любимите ми са Емил Златев, Иван Манев Железния, Киро Брейка.Тук липсват вдъхновители от такъв калибър, може би това  е единственият дневник с такъв потенциал. Надявам се, че не звуча грубо, просто си казвам какво ми липсва.

... Аз обожавам да чета или слушам спортисти от старата школа- любимите ми са Емил Златев, Иван Манев Железния, Киро Брейка.Тук липсват вдъхновители от такъв калибър, може би това  е единственият дневник с такъв потенциал. Надявам се, че не звуча грубо, просто си казвам какво ми липсва.

Е, всеки от изброените си има виждане, което се споделя от много хора. Други пък не са съгласни и така.
Брейка го следя м/у другото в сурат теФтера, но много от нещата, които проповядва не ги споделям. Изключая присмеха и омразата му към бодибилдърите, той изцяло като го гледам въобще отхвърля и силовото трениране с тежести, като вредно и ненужно. Било за професооналисти-любители нямали място там......написа ми го даже и в един коментар, по повод мой такъв, защо изключва тренирането с по-големи тежести. Бяга си човека на пътечката, опъва ластиците, върти едно дискче в няколко посоки и т.н. Ок, това е неговата активност и неговото трениране-ползи има, но както казах, не приемам за верни много от нещата, които проповядва във връзка с тренирането. Иначе по други теми, прав е за много работи.

любимите ми са Емил Златев, Иван Манев Железния, Киро Брейка.Тук липсват вдъхновители от такъв калибър,

Бахти и калибъра...

Като чуя Киро Брейка, веднага се сещам за Галин Калчев Релефа ... нямам думи - отивам да спортувам

По-голям от моя комшия Тошо Кулата - няма!!!

Днес, общ обем, 24 силови, 5 тюлена, 5 L to HS, 4 flying ass със стъпване върху по-високата част и раменна, 5 flying ass със стъпване върху по-високата част, 5 вис до свещ с опора на раменете върху успоредката, 5 L to planche, 5 ниския вариант, 120 ластик, 70 крака, скачане на въже - нормална ежедневна тренировка, която обикновено посочвам като ластик с една ръка със силови и повдигания на успоредката срещу тях. Силовите са 24 просто защото имам 4 възможни хвата които въртях на 5-ци - тесен, раменен, широк и подхват, и 5-ти, тесен смесен, който може да е само четна бройка, както в случая, по 2 на страна, общо 4.
Между другото имам една теория, според която, ако приемем че някаква равнина е нормалното ниво на интелигентност и все по-нагоре ставаш по-интелигентен, съответно по-надолу по-прост, и най-горе, и най-долу, има нива, след което ставаш гениален :P

Разходи се до тука ако ти се участва, щяло да има награди:

https://blog.decathlon.bg/street-fitness-systezanie-decathlon-plovdiv/?SPMID=A8sY4kApxhqgL3ih-kuHGA&PMSRC_CAMPAIGN=CMP_015305&utm_medium=email&utm_source=decathlon_bulgaria&utm_campaign=relational_2019_w33_plovdiv

Да, награди, лост за врата - става само за закачалка, ако човек има някоя преходна врата в коридора, дето не се затваря и за лимбо джак 🙂 Не ме привличат спортните съревнования, но пък ме привличат спортните забавления, а това прилича на такова ... аз не намирам време в София да отида, а колко пъти съм се канил. Само веднъж едно събиране дойде само в 66-то, където си спортувам по принцип - на друго не съм бил. Хубаво е да има такива неща - обменя се опит, движения, хората се мотивират, завързват се контакти и някой получава закачалка