Записки Dymag (уличен фитнес)

Помня как Лазар Радков - този с капачките, реши да ме учи да правя суинг с пудовка в борисовата градина. Там се бяхме събрали доста маниаци, с гуми, пудовки, дъмбели, въжета, жилетки, каквото се сети човек. Та, в първите ми опити си хващам пудовката и си изправям ръката, без да ползвам тяло. Та, с 300-та зора, след забрана да си използвам рамото, ужким го усвоих. ”Забрави че имаш рамене, ръцете ги ползвай като въжета, бутай пудовката с таз” ? Чуковете също май бяха детски. Забавляваха се с мен определено.
Когато спортувах с doni dimitrov, той носеше пудовка, но пък аз точно тогава носех превръзка през глезена след падането и си ме болеше сериозно - пусках се от уредите още на един крак. Бях на ниво оранжеви ластици. Неговата мисля че беше по-сериозна. Не я пробвах заради глезена.
Ако взема нещо подобно, първо ще трябва да се лиша от ходенето пеша до спортните площадки, а аз шофирам по неволя. Кръста ми не го обича. По командировките ходя по 2 километра в посока до спортните площадки, въпреки че разполагам със служебен автомобил, с платено гориво. С пудовка 40 кг. това ще е невъзможно, а с по-леки ще стават смешките от борисовата градина. Сега имам повече сила. В момента пълно свиване на дясната ръка ми е невъзможно, защото парчето кост на сгъвката на лакътя е 19 мм. - днес го премери доктора според показанията на ЯМР-то и ренгена, точно. Това означава че ще “модна” движенията за да си ги пригодя или ще измисля нови ... направо ми се ще да го направя заради коментарите ... ”тц - не се прави така!” (така може лакътя), ”само ми ела в залата” (ще дойда), ”прочети поредната книга на поредния боксьор” (знам го дребосъка с голямата глава), ”мне - без тяга няма да стане” (нещото което става с тяга) и т.н. ?
... и по този повод, доктора днес ми отказа операция. Каза че лакътя има достатъчно функционалност да извършвам ежедневни дейности, а и очевидно да поддържам добра мускулатура, бил съм се нагодил към ограниченията и ако не се влоши, операцията не била оправдана, защото била сложна, с “копане” около сухожилия, удължаване, чистене, 40 дневна стриктна рехабилитация, 2 месеца болничен и т.н. Физиотерапия също била безсмислена, защото функционалността ми била по-голяма от нормалната за подобна травма,  да продължавам да правя това, което правя. Назначи ми единствено шоковълнова терапия - ”пневматично генерирани ударни вълни с ниска честота (5-20 Hz) и налягане (1-5 бара), които се нанасят около вече съществуваща, хронична травма” ... боят изгражда - нещо такова ?
Та, ще си куцам за сега
Цветан Павлов, колко тренировки имаш с мен този месец? Щото всеки ден те каня, не за друго, та да се подсетя :P

Това тук за разучаване

Днес ластици като портален скрипец, т.е. кросоувър и двустранно раменно разтваряне на 4 височини с червените (и 2-те като на портален скрипец), оранжевите бяха ...
Ще опиша няколко нови движения.
Едното е с 2 хоризонтално разположени ластици през метър и нещо зад гърба, с по един в ръка, буквално, като плуване кроул. Обратното движение е с лице към ластиците, буквално, като плуване “гръб”.
Другото е с 2 вертикално разположени ластици. един под друг, горния на разстояние до където ми стига ръката изпъната нагоре (лявата :P), долния на разстояние до където ми стига отпусната надолу (пак лявата - дясната разваля аритметиката), с гръб към окачването, с по един в ръка и длан към длан, разминаване на ръцете ... затваряне на устата на крокодила, например. Обратното движение е с лице към ластиците и длани в срещуположни посоки, отваряне на устата на крокодила.
Краката бяха разноименни на и срещу наклон и “кракомахания”.
Силови и разните повдигания на успоредката на 5-ци и вертикални повдигания на human flag пред и зад тяло на единици.
Цветан Павлов тренира с мен ... за 2-ри път този месец ?
Качил е, без майтап

Аз пък точно с пудовка един път си нахендрих кръста. Уж да загрея със суинг точно, понеже уж ми беше лека пудовката и както си правех изведнъж, нящо ме издърпа яко .. И от тогава :) преди да започна суинг с тежка пудобка, загрявам с нещо друго и по - леко :) :)

Помня как Лазар Радков - този с капачките, реши да ме учи да правя суинг с пудовка в борисовата градина.

То пък точно суинг не ти трябва. Пък и Лазар не ти трябва...:D
Само не разбрах това всичкото защо го изписа? Защото можеш всички неща с ластиците или защото и в краката си като гимнатик? :D :D

Специално заради краката си купих шивашки метър - току що, преди тренировката, която беше “празната”, т.е. без ластици или TRX. Аз не зная дали сте прави или не сте, затова вие ще кажете. Обиколката на бедрото ми е 62 см. стегнато, при талия 89 см. също със стегната преса, в смисъл, не съм си “глътнал” корема ... май са си ми доста добре краката, освен ако не трябва единия да е колкото талията

Колко са на гимнастиците :)

Специално заради краката си купих шивашки метър - току що, преди тренировката, която беше “празната”, т.е. без ластици или TRX. Аз не зная дали сте прави или не сте, затова вие ще кажете. Обиколката на бедрото ми е 62 см. стегнато, при талия 89 см. също със стегната преса, в смисъл, не съм си “глътнал” корема ... май са си ми доста добре краката, освен ако не трябва единия да е колкото талията

Колко са на гимнастиците :)

Бе мани ги тея обиколки на кръста и на бедрото. КАжи колко е бицарата и да приключваме дискусията. :)

Прасец, бицепс и врат са 39 см.

Изписах защото май от тогава пудовка не съм пипал. А това да е било ... 2012-та или по-рано? Преди 10 години ?
Дъжд в София - без тренировка днес. Не помня кога за последно имах пропуск ... този месец имах ли, нямах ли. То тук докато валеше миналия път, мен ме нямаше и си спортувах в Хасково. Там май пропуснах един ден заради дъжд. Обиколката на бедрата се е увеличила за една година с 4 см., очебийно ми е пораснал и задника за същото време, но това съвпада със запазване на 87-88 кг. лично тегло “преди и след”. От някъде нещо съм свалил, но нямам подробни стари измервания за да установя от къде. Според мен е редно, въпреки че нямам цели извън ... аааа, ще ви цитирам амбулаторния лист:
Мъж в добро общо състояние, на видима възраст, отговаряща на действителната. Контактен. Адекватен. Афебрилен.
Ето - нормален от всякъде, според медицината. И афибрилен, каквото и да означава това ... добре де, означава без повишена температура.
Та, спорта сме ние, в случая аз. В трите възможни резултата - как изглеждаш, как се чувстваш и какво можеш, има както субективен, така и обективен елемент. А за да разбереш какво можеш, трябва сравнение. Това разбира се е ненужно, когато си любител, спортуващ за здраве и кеф. Чуждото мнение може както да подобри спорта ти, с адекватни съвети, идеи, работещи практики, така и да го развали - да те откаже, да повлияе на постоянството ти, да те забие в дейности, които са по недостъпни в ежедневието, да ограничи “работещото” и др.

Първия и най-голям проблем за любителския спорт, са практиките от профилирания професионален спорт. Там “топ” тренировките са предсъстезателното кондициониране, което е безумие за ежедневно спортуване. Подобни тренировки, тренирания организъм, може да издържи до 4 месеца, след което ефекта е регрес и увреждане. На практика се разболява. За да се компенсира това, се пият лекарства срещу “разболяването” - една шепа хапчета, най-често ежедневно. Без хапчетата си аут, не покриваш нормативите, губиш. Или ако е етапно, основните тренировки са скучно еднообразие и затова не се показват, защото няма да привлекат голям зрителски/читателски интерес. Профилирането пък издига в култ характерните за него практики, като най-популярните са силовия трибой и контактните спортове. То нарочва като неефективни всякакви различни практики.

Втория проблем са очакванията, без спортна или логическа обосновка, основани единствено на интернет, медии, жълтини и чуждо, повлияно от същите неща, мнение. Тези очаквания обикновено не включват много съществени фактори, като необходимо време за промяна, постоянство - което е същото, усилия и упоритост, съществени промени в храненето за винаги, а не временни като “20 дневна зелева диета”, достъпните възможности за постигането им, обезценяването им от профилираните практики и др.

Третия проблем е собственото осъзнаване и реална самооценка. Забелязали ли сте че ниските хлапета първи правят мускулна маса, но не порастват, а “дългучите” са кльощави. Дебелите твърдят че са “пухкави” или че “само под голям камък се крие голяма риба”. Въобще, проблемните са “аз съм с нарушена обмяна на веществата”, такъв ми е гена и/или родителите, или директно твърдят че са щастливи, такива, каквито са, само и само за да не правят необходимото, за да се оправят. А необходимото е превърнато в нещо отричано, подценявано или омразно. Защо? Заради страх. Да не грохнат след евентуално разочарование, защото за тях това е риск на надеждата. Защото знаят че не са ОК, но не ... моя интерпретация - ”не смеят какво да направят”.
Представяте ли си ги тези хора в този форум? Факта, че са посмели да напишат нещо е върха на куража. Непоощряващия отговор е директен разстрел и не рядко, край.

Къде съм аз? Много добре осъзнат любител, който носи спорта в себе си и мога да си го гарантирам навсякъде. Харесват ми всички спортни практики, с изключение на увреждащите опонента при противопоставяне или самият спортуващ. Много ме радва синхронното плуване - това са най-мускулестите бедра, които съм виждал у жена! Нищо не разбирам от него. С голямо удоволствие ще се заиграя и с гюлета или пудовки, ще пробвам различни спортни практики, защото е спорт и защото е яко. Но като си погледна ежедневието, едва ли ще мога да си гарантирам всичко преди пенсия

Целта на този дневник не е била да направи спорта ми по-добър, а да покаже възможност за спорт, който не е нужно да е същият или показаните в другите дневници. Може да е всякакъв - ще “работи”. Въпреки това е факт, че този дневник прави и моят спорт по-добър.

Специално заради краката си купих шивашки метър - току що, преди тренировката, която беше “празната”, т.е. без ластици или TRX. Аз не зная дали сте прави или не сте, затова вие ще кажете. Обиколката на бедрото ми е 62 см. стегнато, при талия 89 см. също със стегната преса, в смисъл, не съм си “глътнал” корема ... май са си ми доста добре краката, освен ако не трябва единия да е колкото талията

Колко са на гимнастиците :)

Няма значение колко е обиколката на бедрото, а какво може долната част. А при теб горната може в пъти повече от долната...При положение, че еволюцията е направила нещата да са точно обратно.

Кво беше - бицепсът е малка мускулна група, затова искам да я направя голяма ???

Третото не съм го описал добре, но е причината, която кара хората да не са упорити с това, с което се захванат, да се отказват и да се лутат между различни спортни практики. Просто не дават шанс на усилията си, каквито на практика и не прилагат.

Последното е състезателния културизъм, който си е позьорски спорт - оценката се основава след позиране, на базата на визия. Тази визия се постига със спортни безумия, химия, тежести и практики, които вкарват организма в шок, като обезводняването преди състезателното позиране. Режима на тези хора и периодизацията, е меко казана нездравословна, а за мен откровено извратена, без да подценявам жестоката спортна дисциплина, която изисква, поддържането на неестественото ниво, което може да привлече спонсори и т.н. От тук идват и разбиранията, че само тежести правят мускули и “химията прави физиката”. И карат хората не да развиват способности, а само “колко ти е бицепса”. Забележката на James Hinks за уменията на краката ми би била несъществена, ако беше отправена към културист. Би била “съществена” само ако касаеше размера им.

Размера на моите крака обаче, говори, че в момента съм в тренировъчен режим, който води до увеличаване на мускулната им маса. Съотношението - горна част-долна = 88 кг., се променя с 4 см. на година в долната част. Надявам се краката ми догодина да не са с още 4 см. обиколка нагоре, защото ще трябва да се “изсуша” като културист преди състезание, за да поддържам желаните 87 кг. Дебели старци няма. Уменията на краката са това на което наблягам, но явно се отразява и на размера им. Накратко, това което съм само преди година - спортуващ с 35 кг. ластици и 58 см. обиколка на бедро, е доста различна от това, което съм в момента - спортуващ с 45 кг. ластици и обиколка на бедро 62 см., със същото лично тегло. Това е огромна промяна, за една година, като се има в предвид че за първата си година на лостовете увеличих теглото си с 2 килограма. Долната ми част може повече, от която и да е долна част на ул.Киевска в гр.София ?
Но това е без значение, дори е без значение какво наистина мога, което никой не го знае, включително и аз самия, признавам. Не тренирам с максове. Това, което е определящо за “не може” в случая, е единствено информацията че използвам собствено тегло, ластици и камък, чат-пат гуми, за тренировки и няма никакво значение какво мога, ако е налице факта че не използвам тежести.

Днес “мелници” с ластици, собствено тегло и крака.

Не е вярно,че тренираш без тежести и не знам защо го твърдиш.
Спорта ти е за визия и си постигнал максимума.
Качествата които развива са приложими само на градска спортна площадка и нямат пренос към каквото и да е реално действие.
Кажи кога за последно си обикалял чукарите в няколко поредни дни с 15-20 кг раница на гръб, та да видиш какво могат краката и ядрото ?

Планински преходи не правил от ... май студентските години ? “Груби селски прояви”, като дърводобив, бетон, камъни и земеделие от 7-8 г. Направо вярно съм си станал градско спортно чедо. Но грешиш че спорта ми е за визия или максимуми. Спорта ми е за спорт - хигиена на тялото, като миенето на зъбите :)
Току що се премерих без дрехи, на гладно - аз не закусвам. 87,8 кг. на 186-7 см. Трябва да ги задържа, където и да ми се дуе визията. Иначе почва да страда лакътя и кръста
ПС: Ако имах спортни цели и по-малко травми, сигурно щях да бъда “по-послушен” ?

Забележката на James Hinks за уменията на краката ми би била несъществена, ако беше отправена към културист. Би била “съществена” само ако касаеше размера им.

За да не изписваш поредното есе на тема лостове и крака, като дойдеш в Пловдив ще ти покажа колко неща би трябвало да може долната ти част, но няма да ги може...И не се притеснявай, всичко ще е без тежести, за тежестите е ясно какво е положението. Както и гюлетата :D

Защо пък и гюлетата? С тях има достатъчно движения и с по-прави ръце. Освен това екстензии в кръста са ми необходими, разбира се не с 2 СТ :) Усукванията ги дават противопоказни и между другото в тренировките си отдавна разкарах “чистачките” поради тази причина. Не съм толкова крехък, спокойно.
Ако се вижда че пиша за лостове и крака, значи не го правя както трябва. Идеята ми е мотивация да се спортува, да покажа че лош спорт няма и винаги ще има резултати, какъвто и да е, където и да е. Нещо бъркам изглежда между представянето и намеренията

Не гледайте нагоре докато ядете вишни. Само предупреждавам.
Днес TRX + обличане/събличане с ластик с вертикално окачване, краката - удари с коляно със стъпало в ластик и обратното бедрено сгъване с глезен през ластик, собственото тегло - нормалното. Само с 3 кръга от по 10 упражнения, тренировката беше подчинена на малкия син. Вече може силови, тюлени и работихме върху прогреса на успоредката. Днес беше на задни мокри кофи, които просто трябваше да ги утвърдим, защото ги прави за 2-ри път, след проба вчера. Утре ще затвърдим предните. Възможностите ги има - подготвил съм му раменете с махове с разкрачване, flying ass със стъпване на по-високо, кофи на една тръба, skin the cat и обратни кофи и т.н. Добре се движи, като се има в предвид че спортува с мен от тази година, след като се затопли, пък и нередовно, заради командировките ми и училището му.
В момента по-сериозната работа е с краката срещу ластика и това не го пиша заради предишните дискусии. Ластика дърпа сериозно хоризонтално и ако просто застанеш пред или зад него и дръпнеш, ти се нарушава равновесието и те “залепва” към него. Противодействието е с краката, с разкрач, със стойка, наклон, което също изисква време, тренировки и двигателни навици. Опъването на ластика при повечето ми движения е с тяло, а не с ръце.
И по този повод, тази година съм изхвърлил 3 чифта маратонки, като все още пазя един по-малко скъсан, за не съсипвам новите  - всичките скъсани от зора с ластиците. За последните маратонки дадох една торба пари и ми издържаха 4 месеца. Същата работа с ръкавиците - ползвам такива само за ластиците, защото иначе ми правят рани между палеца и показалеца. Късат се на поразия там - между палеца и показалеца и около основата на малкия пръст, защото от там минава ластика. Рисковете на свободното време :P

“Празната”, т.е. без ластици или TRX и “когато ме мързи правя преса”. “Активна почивка”. “Тяги” от вис с различни ширини, flying ass със стъпване на по-високо, различни повдигания и спускания на краката от опора или вис, единични различни силови и тюлени с различна ширина срещу L to HS, краката само с камък. Имах и “дървосекач” с ластик - научих как се казва едно от движенията ми с ластик :P и обратния му вариант - усукване на торса с ластик в ляво и дясно към гърба, който още не съм го срещал като упражнение, за да му цитирам наименованието.

След всяка тренировка, в която ползвам камък, имам известно неразположение в кръста, въпреки че камъка ми е лек и го ползвам с внимание. Затова не го включвам в поредни тренировки. Същото се отнася не само за камъка, а и за скачане на въже, тичане, при по-дълго шофиране или застояване на стол, спане в меко легло или вършене на някаква работа наведен. След продължително шофиране ми трябва “разтъпкване” докато се отпусне, с характерната за стар тираджия походка. А близките ми винаги са се чудили на навика ми, докато гледаме телевизия, да лежа на твърдия под, вместо да седя или лежа на дивана ... доста ненормално ще да изглежда :D Знаете състоянието на лакътя ми и какво правя въпреки това и може да прецените до колко са основателни “мрънканията” ми за кръста, който също съм го закрепил. За информация, проблемите ми с него датират от както малкия син, с който спортувах вчера, беше в количка, т.е. 15+ години.
В това отношение съм си намерил добра работа - повечето време съм на крак и в движение, а когато трябва, например, да проверявам стока “на земя”, защото осъществявам нещо като стоков контрол, го правя клекнал и се придвижвам с патешко ходене. Нямам работен ден, през който гривната да не ми е отчела 10000 крачки още преди края на работното време и това при условие че ходя с кола до работата и обратно, поне в София. Преди години, докато работех само “офис”, положението беше много по-зле и само колелото ме спасяваше. Въобще, ходенето е нещо много добро и не случайно го издигнаха в култ с разните крачкомери, гривни и “предписания”. Препоръчвам го и аз. То вече всяка най-естествена дейност я нарочват за “спорт”.

Днес тренирах “по старому”, т.е. крака, ластик, собствено дърпащо, ластик. собствено бутащо и установих, че 5 кръга са ми малко, затова направих 6. Тренировката беше с ластик с високо и ниско окачване и силови на 5-ци с различните хватове - първата от “цикъла ми”, краката разноименни. Цветан Павлов тренира с мен, но той е кадър на “шестака” и е във форума заради мен. На мен ми е приятно когато тренирам с него, защото после пием бира, а групата ни в whatsapp се казва “лостове и бира”, като тренировката е на практика излизане с приятели и излизането, спорта и разпивката са с еднаква стойност ? Трудно ми е да си представя че може да бъде различно, в смисъл - така си е яко. Традиция

Лайфстайл - модерна дума, която повечето свързват с “жълтините” в медиите, но означава стил, по който човек избира да живее, разбира се най-общо казано, защото индивидуалната психология зад определението е сложна. Част от него е и стила, по който човек е избрал да спортува, което не е задължително да е обвързано с единствен спорт - може да е избрал практикуването на множество спортове, а може и в избора му на спорт да не е водещ спорта, а например удоволствието от мача с приятелите всяка събота, любителските трикове с колела, тротинетки и скейтбордове, или каране на колело, алпинизъм, танци и др. като хоби. Привидно спорт, но на практика и почивка, и удоволствие, и общуване. В моят “лайфстайл” това е идеалният избор и неосъзнатата причина, поради която много хора спортуват с приятели, но не могат да спортуват сами. Скоро имаше една подобна тема, в която момчето пишеше че сам му е трудно да спортува, след като приятелите му са се отказали. Не срещна разбиране ? Това е и причината много хора “да се измъчват”, като нямам предвид физически, със спорта си. Това е причината да пише че спортувам безцелно, което не е точно така, само защото не отдавам голямо значение на постижението или мускулната маса. Целите са ми задоволяване на нуждата от движение на тялото ми и тези по-горе - излизане на открито, почивка от ежедневието, удоволствие, общуване. Затова се е случвало да пием по биричка и преди да почнем да спортуваме

А бира преди тренировка :)

Това беше нещо ново за мен ?

Е, за мен и тези които са спортували с мен не е, даже сме пили бира и по време на тренировка, за ужас на други спортуващи със спортни и енергийни напитки ... а ние със спиртни. То си заслужава само за да им види човек израженията ?

И логичния резултат е, че е по-вероятно да си по-добър и по-постоянен в нещо, което харесваш, от колкото в нещо, което правиш “насила”. Има и много други условности - момента в който се “открива” спорта, т.е. как да харесаш нещо, което не познаваш и не умееш, какво е достъпно според “времето и пространството”, каква спортна дейност си упражнявал преди или упражняват приятелите ти и др.
Аз от 9 до 24 годишен съм се занимавал с бойни изкуства, т.е. спорт със собствено тегло и ми харесваше много. От 17 до 24 годишен се занимавах с фитнес, защото бях кльощав и исках да се надуя, за да си избия комплексите. Познайте с какво се занимавам сега, 26 години по-късно - със собственото тегло. Съвпадение? Едва ли
Днес успях да направя 5 големи кръга от 4 пъти ластик, 4 пъти собствено тегло и 2 пъти крака, всеки, а краката бяха успоредни крака и “кракомахания”. 200-100-100, ластик-собствено-крака. Като 10-20-30. С добро популяризиране може да стане хит. По принцип така се случват нещата със “системите”

А,ако трениращият няма физическата възможност (сила и издръжливост) да изпълни “Светия граал” 10-20-30 , а направи 5-10-15 , какво правите?
Х-кс и анатема или? ?

Анатема задължително, как така - да се е родил с мускули! Всички нормални с раждането пълзят 60 метра за под 10 секунди и дърпат тяга с 8 кг. с надхват без фитили ... в смисъл, те се раждат 3-4 кг.

Всички нормални с раждането пълзят 60 метра за под 10 секунди и дърпат тяга с 8 кг. с надхват без фитили ... в смисъл, те се раждат 3-4 кг.

Интересно ?,що за животно е?!

Е как какво - най-нормално ?

? Само Сашо е истинско Животно, другите са филмови герои ?

Та, онзиденшната беше ластик с високо и ниско окачване, вчерашната с раменна височина, днешната с ластик като портален скрипец.
Дълги ми станаха тренировките с тези двойни кръгове. Нямам толкова време. Днес направих 4 кръга с общ обем 160 ластик, 80 собствено, от които дърпащите бяха 20 силови и 20 “тюлена” и 80 крака, което не е реална бройка. Много често броя 1, но то е 3 посоки или както беше днес, удари коляно в ластик, броя 1, а правя удар напред и удар от страни. Или броя 1, а правя напад с отпад. Днес правих и това. Краката бяха в ластик и срещу наклон. Не харесвам нападите “на равно” - срещу наклон ми идват много по логични, ако трябва да се връщат.
Хм, много интересно. Аз май правя 2-1-1, асистиращи-собствено-крака. Сега го забелязвам. При 10-20-30 е 1-1 собствено и крака.

А ако кръга ми е нормален - крака, ластик, дърпащо със собствено, крака, обратния ластик, бутащо със собствено, идва 2 към 1 към 2. В “големия кръг” удвоявам само ластика и собственото, а краката са си същите. Имам навика да наблюдавам и това често върши работа. В това си наблюдение за сега не виждам някаква практическа полза, освен че в краката имам повече активност, от колкото в 10-20-30.
Със забележка към спортуващите с тежести, че сравнявам активността на краката си с подобните практики със собствено тегло, а не с тези с тежести, за да “не ми скочат” ? продължавам
В набиране, кофа, че и дори силово, крака няма, освен ако лоста не е висок, че да има поне някой отскок за достигането му. В движенията, при които тялото или краката в някакъв момент са хоризонтални, има някакви преса, еректори, глутеуси и бедра, т.е. L to HS, L to planche, ниския му вариант, “мокри кофи”които правя с разкрачване над успоредката или дори само махове, “пружина” под успоредката, повдигане на J или front level набирания, “тюлени” които завършват с хиперекстензия, повдигания и спускания на краката от опора или вис - на практика това са движенията от моите тренировки.
Ластика - същата работа. Масово използват концентрирани, изолиращи движения, с каквито предполагам че са работили в залата - бицепс, трицепс, чукчета, гребане, много рядко рамо и много често като утежняващи кофи и лицеви. Тук отново нямаме ядро, преса, кръст, глутеуси и бедра. Моите движения с ластик без да се обърне внимание на краката и тялото са просто невъзможни за извършване. От там, предполагам, гледната точка, “глист на буца” с цяло тяло се пъне с 45-ки - за кой мускул е това?
Имам навика, като спортувам, да осъзнавам, че мога да го правя единствено за себе си, за добро или лошо и затова, да го правя заради себе си. Движенията ми с ластик са перфектни и различни от онова, което мога “да покрия” със собствено тегло. Не е нужно някой да знае за това, при условие че аз съм потърпевшия, така или иначе. Както казах, имам навика да наблюдавам, вкл. и себе си.
Камъка! В шестака има няколко камъка. Честно, всички ги ползват супер адекватно и това съм го забелязал навсякъде, не само в шестака. Направо - камък ли е, няма грешка! Не се бъзикам. Ползват го като bulgarian bag, като пудовка, изхвърлят, забиват, клякат - направо, не е за вярване. Просто липсата на “дръжка” и натуралността не дава възможност за допускане на грешки. “Велик” уред за спорт на открито, с каквото има!
Заключение: Имаше промоция в “Берьозка” за три бутилки вино с 30% отстъпка. Възползвах се ?

От многото съждения, наблюдения и промоции, не написах, че вчерашната беше “мелници с ластици”. Имах и камък.
Днешната беше TRX, но вкарах и ластик, и удвоих бройките на собственото тегло, защото правих само 3 големи кръга. Общ обем 90 TRX, 60 ластик, 120 собствено и 60 крака. Краката изглеждат по-малко, но при TRX-а тялото е винаги в планк или глутеус мост, а сериите с него са дълги - 15-ки.

И днес последната тренировка от цикъла ми - “празната”. Без ластици или TRX, силови и тюлени символично застъпени с общо 10 бройки и за двете на 1-ци. В другите тренировки са ми водещите дърпащи. Повдигания и спускания на краката от опора или вис на успоредката (не на лост), с разкрачване, въртене навън или навътре на крак или въртене на L, “тяги на лост”, в случая на хоризонтална стълба с успоредни хватове, flying ass със стъпване на по-високата част на успоредката, крака - “активна почивка”. Вкарах и някое друго повдигане на вертикален флаг пред и зад тяло.
От утре пак започва от начало:
1-ви ден ластик с високо и ниско окачване
2-ри раменна височина
3 срещуположни ластици като “портален скрипец”
4 “мелници”
5 TRX
6 “празната”

Времето не успя да попречи на плановете.
Има един начин на изпълнение на силово, който днес показвах на сина, съответно пък той ме пита защо не ме е виждал да го правя и се сетих че не съм го описвал. То си е силово с раменен хват, но след като се премине в бутащата част, тялото изпълнява срещу избутването flying ass, като по този начин не само не се докосва до лоста, а и се отдалечава. Трудността на “модификацията”, лично за мен, е по-ниска от това, да правя силово с тесен или широк надхват, например, но изглежда че е ефектно за страничен наблюдател - не съм се виждал от страни и не съм го снимал.

Пак минахме между капките със сина, но този път, заради калта, тренирахме в частното училище, в което тренирах по време на карантината - “Химията” в “Карпузица”. Беше му интересно заради клековете във “въжения мост” - има такъв уред там, катеренето на баскетболни кошове, кофите на ъгъл, лицеви под наклон върху пързалка, много по-дебелите тръби на хоризонталната стълба, които превръщат “тюлените” в голямо предизвикателство и т.н. Тези неща - да се огледаш и да промениш тренировката според средата, е ново за него но определено го забавлява. Само да се завъртя и вече се катереше по някакъв наклонен пилон, просто защото е там и му се е сторил подходящ за катерене. И друг път съм го виждал да оглежда любопитно железа и катерушки, да стои замислен с ластиците в ръцете и да експериментира “на момента”. Това “плейграунд” мислене и склонност към експерименти много ми харесва - виждаш терена и минаваш по маршрута. Това е чисто любопитство, търсене и желание за действие, заради самото действие и удовлетворение от намирането му (или от търсенето му), необременено от комплекси и “цели”, желанието за “игра чрез спортуване”
... то затова Цветан Павлов му вика “Генчо”, щото бил от моят ген ?

Забавлението като част от спорта. Предполагам че е трудно за осмисляне, без да има подценяване или съмнения за несериозност ... играя си на площадката. Забавлението не изключва дисциплината, методологията, интервалите ако ги има, прецизирането и т.н. Забавлението ги проверява и коригира, в смисъл, креативно е.
Ще се отплесна.
Може да е трудно за вярване, но когато бях тийнейджър, нямаше мобилни телефони, интернет, да не говорим за facebook, twitter, instagram, youtube, кабелна телевизия - нищо нямаше. Възможностите бяха четене на уроци на хартия, писане на домашни на хартия, четене на книги на хартия и игра навън - физическа. Това е - друго нямаше. Дори “женките” играеха на “ръбче” (игра с топка в която се целеха ръбовете на тротоарите) и скачаха на въже. Чудни времена с “народна топка” по улиците на София!
Продължавам да се отплесвам.
В момента работя на място, в близост на което правят фланелки с надписи по избор, като има предложения. Едното от предложенията е “Аз не съм 50 годишен, а тийнейджър с 30 годишен стаж”.
Връщам.
Аз съм от поколение, което разчиташе на себе си, поради липсата на информация. Всяка грешка беше моя грешка, всеки успех - мой успех. Вървяхме “през ливадата” по собствен път, защото друг нямаше.
Връщам още.
Разчитахме на себе си.
Сега.
Аз знам, каквото знам, не заради писанията на някой или канала му, а заради опита зад гърба си. Видял съм как и кога се случват нещата, и как и кога не се случват. Знам и защо знам - защото съм пробвал. И точно това “спортно любопитство” е много свързано със забавлението.
Днес насрещни ластици, като “портален скрипец”

Краката имат много функции и мускули отговорни за тях, но сега ще спомена само две от тях - тези, които повдигат крака странично или още отдалечават тялото от средната му линия и тези, които затварят краката или още приближават тялото към средната му линия. Възможностите на краката за тези движения, сравнени с възможностите им за сгъване и разгъване/избутване, с конкретна тежест или съпротивление, са много по-слаби. И малко хора им обръщат внимание, въпреки че се касае - току що прочетох, за 11 мускула от външната и вътрешната част на бедрата.
След “кракомаханията”, които не са нищо по-различно от това, с което сме развивали част от уменията на крака в бойните изкуства, започнах да вкарвам и съпротивление с ластик за извършването на тези движения с крака - отваряния/странични повдигания и събиране. Честно, ръцете ми могат повече, но напредвам. Все още съм с оранжеви ластици с ниско окачване за страничното повдигане и с високо окачване за “събиране” пред и зад опорния крак - редувам посоките.
Въпрос за размисъл: Вие тренирате ли тези мускули?
Днес “мелници”. Малкия син може вече “тюлен” на 5-ца - много широк хват, предни и задни мокри кофи (с мах), започваме да сменяме ширината на хвата на силово, пораснаха му мускули, на които се кефи и иска баскетболни кошове за да се катери, след тренировката ни в “химията”. Това означава, че говорим за удоволствие/забавление, т.е. най-съществената крачка към спорта като част от живота.
Сигурен съм, че не го описвам както трябва, за да бъде разбрано от всички, но това предхожда “проблемите”, които може да реши спортуването и целите, които може да има. Това е основата, в която никне всичко по-лесно.

В случая, на сина “поникна” настинка, защото вчера тренирахме на 17 градуса и днес пропусна тренировката, която беше TRX и ластици в двойни кръгове, собствено, крака в ластици и кракомахания.
Имам работа в София още две-три седмици и после ме чака дълъг Пловдив ...

По план.
В момента впечатлявам с уменията на синът - миналата година го нямаше, а тази е “топ лостаджия” в шестака. Гледат, чудят се, от къде се взе това хлапе. Принципно, децата ми, изхождат в тренировките от това, че съм им баща, т.е. слушат ме и изпълняват безпрекословно. Резултата е нормалния, проверен и утвърден, за който съм писал не веднъж в предишни мнения. В случая няма конфликт в мнението, което ако е различно от моето, може и “да работи”, но не е проверено от мен и ми е непознато. Моето е най-лесния начин “да можеш” на лостовете.
“Малкия” мисли и сравнява. Спортува с приятели успоредно и ме пита защо те не могат, при условие че спортуват по-дълго от него. Предлага ми да ставам инфлуенсър ... може и да стана. Колкото по-дърт ставам, толкова повече ще впечатлявам. Днес една жена ме пита каква диета спазвам - гледаше ме на лостовете. Аз и отговорих че просто съм щастлив, защото беше безсмислено да изпадам в подробности. Сега си давам сметка, че отговора ми е мъдър - колко хора спортуват с удовлетворение от това, което правят?
Освободете си спорта от “цели и комплекси” и просто му се наслаждавайте. Съвет

Далай Лама на лостовете,....)))

Лостовете са без значение - житейска случайност. Отношението ми към спорта е това, което заслужава размисъл

Отношението към спорта е това, което заслужава размисъл

Доколкото успявам да проследя отделяш значително време в размисъл, дори повече от нужното ?

... или може би за убеждение. Търся си съмишленици ?
пс: Секта “спорта е готино нещо” набира членове

По план. На мен можело да не ми казват “здрасти” в “шестака”, защото съм бил част от пейзажа - така ми казаха днес.
За Далай Ламата, “забавление, спорт, почивка и общуване” вече е клише за реклама на “дебелариуми” - не съм открил топлата вода. Използвам го активно, нещо от рода на “Искаш ли да пием по бира - ела в шестака и после по бира”. После следва “утре пак съм тук”. Свободното време е кът и ако се асоциира със спорт + останалите неща, спорта става наистина част от почивката и общуването с приятели. На мен ми остава само леко да насоча спорта, без да мъча прекалено хората, за да има резултат, който да “ги кефи”, като напредък. Нещо от рода на “Ехаа - това не съм вярвал, че някога ще го правя, а сега го мога и е лесно. Ще продължа”. И вече резултата е +1 за спорта. И аз съм доволен.
Много нови физиономии в шестака. Спортуват, гледат, създават си представи и критерии.