Леко раздвижване

“Оня”,може да се е сторил по-опасен на нашия и той си е..:)

За “оня” вече се поинтересувах-ок, добър е, от световна класа. Пък и казах, че клиповете не са само от Русия.
Ей, само чакате да кажа нещо, та да ми се покаже как за пореден път пак нищо не знам ;-)

Виж сега, ти може и да знаеш много, но така ги редиш и въртиш изреченията, че накрая излиза че нищо не си казал. Напомняш ми на Лупи ако го знаеш, Александър Томов, той така говори хубави приказки и нито НАП, ДАНС, международни одитори разбраха как фалира ЦСКА и Кремиковци. Сега ако го слушаш пак е кандидат за президент и те омайва и разтяга локумите, номер едно е :) Само да не се обидиш че те сравнявам с него.

Франк Мир момчета, това ще е главния мач. Няма да е с Белфорд, не знам защо, тъкмо го казаха.

Жалко, щеше да хубаво да се гледа Витор...

Франк Мир пък  от къде го изкопаха.
Явно е му трябва някой лев..

За Франк Мир се знаеше, че ще участва на тази гала вечер, но без да има яснота срещу кого точно. Кубрат го спрягаха за мач с Витор, но ето че сега обявиха ново 20. Все си мисля, че който и от двамата да се бие с Кубрат, ще го търкаля здраво.
Иначе Франк Мир го бях позабравил, последно съм гледал негов мач 2010 г, когато победи Мирко. Сега обаче се поинтересувах, 2019 се е бил за последно официално в Белатор, с победа над Рой Нелсън.

За “оня” вече се поинтересувах-ок, добър е, от световна класа. Пък и казах, че клиповете не са само от Русия.
Ей, само чакате да кажа нещо, та да ми се покаже как за пореден път пак нищо не знам ;-)

Виж сега, ти може и да знаеш много, но така ги редиш и въртиш изреченията, че накрая излиза че нищо не си казал. Напомняш ми на Лупи ако го знаеш, Александър Томов, той така говори хубави приказки и нито НАП, ДАНС, международни одитори разбраха как фалира ЦСКА и Кремиковци. Сега ако го слушаш пак е кандидат за президент и те омайва и разтяга локумите, номер едно е :) Само да не се обидиш че те сравнявам с него.

Хаха Лупи е урод,няма  такава хиена..

Виж сега, ти може и да знаеш много, но така ги редиш и въртиш изреченията, че накрая излиза че нищо не си казал. Напомняш ми на Лупи ако го знаеш, Александър Томов, той така говори хубави приказки и нито НАП, ДАНС, международни одитори разбраха как фалира ЦСКА и Кремиковци. Сега ако го слушаш пак е кандидат за президент и те омайва и разтяга локумите, номер едно е :) Само да не се обидиш че те сравнявам с него.

Ами аз какво да направя, ако нямаш капацитета да вникнеш в написаното :-) Eй го, някои от хората ме разбират и отговарят.
Иначе ще я караме както и с един друг дневник /за жалост от скоро изтрит по желание на притежателя му/, в който обещах една запетая да не сложа повече и си спазих обещанието. Та така и тук. Няма повече да ти пиша в дневника, та поне в него да няма мнения, които да са неразбираеми. Защото вече на няколко места ми казваш, че не се разбирало, а в личните дневници нещата вече не са ок, ако е така.
Обещано!!!!!

Глупости, аз се шегувам .. не ми пречи :) Но пък не е задължително всеки да те разбира.

Вчера започна застудяването и отидох да бягам сутринта. Духаше вятър и реших да не задълбавам в сметки и глупости и направих интервалите на око, без да настройвам часовници и глупости. През 1 километър на усилие и сърдечен ритъм. Няма какво толкова да чертая и да гледам времена, като заякна повече тогава. Пулса го държах между 169 и 174. Почти съм сигурен че анаеробния ми праг се е качил от 169-170 както беше преди година и половина, на 173-4 някъде в момента. После офп вкъщи.
Точно вчера последно ме боля коремния мускул и горе долу след 10на дни се оправих. Но започнах и повече да тренирам собствено тегло и да правя упражнения всеки ден. Даже мисля упражненията вкъщи да ги правя и 2 пъти на ден, когато имам време.
Но сега общо взето тичането наред назад понамаля и по-малко стрес, та ще имам може би повече време да потренирвам.

Който иска да се обогатява и да намали стреса, препращам едно писмо, което получих :)

Лазар от Live To Lift
Unsubscribe
To:

Fri, Nov 12 at 11:20 AM

Защо почти не спах един месец?

От време на време в живота си имаме моменти, в които ни се струпват толкова много неща на главата, че сме е аха-аха и да превъртим играта и да се наложи да дойдат да ни облекат една риза с мнооого дълги ръкави, които се завързват зад гърба …

Аз бях така допреди една седмица.

Имах четири седмици, в които спах малко, но за сметка на това не особено качествено :D

Сега ще ви разкажа защо се случи, как ми се отрази, какво направих и как евентуално вие да не се набутвате или поне да се справите по-леко.

Всичко започна около една седмица преди кампанията за Капачките на 16 и 17.10, когато вече бяхме организирали всичко и Тео твърдеше, че нищо не може да се обърка. Е, да де, ама малко след тези негови думи - в рамките само на ден и половина се прецака логистиката на транспорта в 2/3 от северна България, след което и транспорта на алуминиевите кенчета за над 80% от територията. И когато в рамките на 24 часа успях буквално от нулата да измисля нов транспорт за алуминия, Тео влезе в болница и се оказа, че трябва да го оперират на следващия ден. А той организираше транспорта на капачките за цялта страна извън София. И трябваше да му оперират окото.

В рамките на следващите четири седмици се будех със сърцебиене всяка сутрин някъде в интервала между 3:00 и 5:00. Просто нервната ми система беше пренапрегната и ме будеше, защото знаеше, че имаме работа. Много работа.

Та, първата седмица бях ОК. Това беше седмицата преди капачките и бях добре, защото го карах на адреналин. Мислех си, че след това ще си почина и действително успях да поспя по-добре 1-2 дни, обаче хем бях леко прегорял, хем ме заля умората от предната седмица и повечето дни, нито успях да свърша кой знае колко работа, нито успях да спя кой знае колко добре.

Третата седмица идваше рождения ден на “Капачки за Бъдеще” и с двамата младежи Иво и Краси от два месеца и нещо готвихме един голям подарък за кампанията.

Първо бяхме тръгнали да правим онлайн приложение, с които желаещите да могат да се абонират и да подкрепят каузата с малки суми от порядъка на 5-10 лв всеки месец. В процеса на работа обаче решихме да го разширим и за други каузи и то се превърна в благотворителна платформа.

Платформа, в която 100% от дарените средства стигат до каузите и които няма НИКАКВА комисионна.

Така се се роди КАУЗИ БГ

Много искахме да я стартираме за 28.10 , когато беше рождения ден на Капачките, който беше четвъртък. Дадохме си много зор и съответно пак не спах. Уви, зорът и неспането не бяха достатъчни и успяхме да я стартираме неделя на 31.11 за Хелоуин. Толкова бяхме смазани, че вечерта след старта - напълно в духа на празника - и тримата вече безспорно приличахме на тикви.

Най-якото е, че успях да привлека мои приятели с фирми, които даряват по 1лв на платформата за всеки нов регистриран човек и в края на месеца, като са се регистрирали 2000 души, между каузите на платформата се разпределят 2000 лв. И по този начин човек може да помогне на любимите си каузи и без да дарява, а само като се регистрира! Не отнема повече от няколко секунди, не ти коства пари, не си даваш номер на банковата или друга карта - просто го правиш и вече си помогнал.

Може да разгледате платформата и да се регистирате тук:

>> www.kauzi.bg <<

Та, стартирахме платформата, но с това нещата не се подобриха - медиите звъняха, трябваше да се дават интервюта, имаше още много работа по самата платформа (и все още има) … и едва в края на четвъртата седмица успях да направя една нощ с над 7 часа сън и още една с по-малко, но качествен.

След това май стана малко по-добре.

Та, какво научих от всичко това и как може да ви бъде полезно на вас?

Първо, в подобни ситуации най-често се набутваме сами. Как? Като вземем много работа - толкова много ангажименти, че е на границата, дали ще успеем да се справим или не. И към това ни се случат още един-две непредвидени, СПЕШНИ и важни неща ...

Та, съветът, който си давам на себе си (и уви, не винаги спазвам) е - давайте си буфер! Буфер от време и енергия! И знайте, че ако поемате ангажименти без буфер - дори едно непредвидено нещо, може да ви забатачи яко!

Второ, пийте много вода! И в никакъв случай НЕ забравяйте да пиете вода! Дехидратация сама по себе си повишава нивата на стрес, а като сме супер стресирани, последното, което искаме, е още стрес. Отделно, когато сме под огромно напрежение, множество процеси в тялото се движат още по-бързо, мозъкът работи постоянно и на високи обороти и тялото ни има нужда от ПОВЕЧЕ вода отколкото през останалото време.

Та, пийте вода! Много вода! И се страйте винаги да имате вода пред очите и най-добре на една ръка разстояние.

Движете се!

Движението си остава един от най-добрите методи за свалянето на психическото напрежение … стига да не предобрим и да не пребием тялото.

Когато недоспиваме и сме под висок стрес, със сигурност трябва да забравим за супер интензивните и тежки тренировки. Защо? Защото те изискват сериозно възстановяване и ще вкарат още стрес в системата. Нещо като да гасим огън с нафта.

Какво направих аз? Първата седмица и нещо изобщо не успях да си помисля за спорт, но като усетих, че тялото ми започва да закъсва - започнах да вкарвам регулярно движение - леки упражнения вкъщи със собствено тегло, малко подскоци, jumping jacks, съвсем леко тичане от време на време и разтягане и самомасаж. Разтягането и самомасажът могат да помогнат много за понижаването на мускулното напрежение, което води до понижаване на психическото такова. А вероятно сте забелязали, че като сме доста стресирани, сме едни такива натегнати и напрегнати.

А в моментите, в които бях най-напрегнат, си правех бокс със сянка, jumping jacks и малко лицеви и клекове, за да има все пак някаква файда от тоя адреналин. Внимавайте все пак, понеже и дори с наглед <леките> упражнения може да се прекали в подобна ситуация.

На последно място, но не и по-важност, това, което ми помогна, беше дишането. За да не изпадам в излишни пояснения - за себе си следвам два принципна - или опитвам да забавя издишането, или опитвам да следвам някаква схема на ритмично дишане от рода на 4141, 3333, 3151 и т.н.

Идеята на първото е, че като вдишаме и издишаме осезаемо по-бавно, отколкото сме вдишали, помагаме на тялото да редуцира психическото напрежение и леко да отпусне.

Идеята на второто е да следим четирите фази на дишането - вдишване, пауза, издишване, пауза. Та, при 4141, ако вдишваме 4 секунди, правим пауза 1 секунда, издишваме 4 секунди и правим пауза 1 секунда, докато броим, няма да можем да си мислим за нещата, които ни напрягат и за известно време умът ни ще отпочине. А благодарение и на самото съзнателно и забавено дишане и напрежението в тялото ще се понижи.

И като гледам колко се разписах, викам да взема да го поприключвам този мейл, понеже със сигурност и вие си имате работа за вършене :D

Като за финал - две неща. Даже три :)

Първо, надявам се прочетеното по-горе да ви помогне да не се набитвате в ситуации като мен … или поне да ги избутате по-леко, ако все пак в някой момент екскрементите ударят вентилатора.

Второ, ако искате да ви изнеса една лекция или цял курс за стреса и стрес мениджмънта във фирмата ви - не се колебайте да ми пишете. Вече знаете, че може да се наложи да не спя, но ще го направя :D

Трето, може да ми помогнете всичкото недоспиване и паднали в боя нервни клетки да са си стрували, като подкрепите някой от каузите на КаузиБг - без значение дали “Капачки за Бъдеще”, “Гората”, “Оле Мале”, “Аварийно спасяване” или самата кауза на “КаузиБг” на която разчитаме да си плащаме поне част от разходите за платформата … или ако не е вашето, може поне като споделите платформата в социалните си мрежи да разкажете на приятелите си … или просто да се регистрирате и Подкрепителите на платформата да дарят 1 лев от ваше име на каузите.

>> ето тук: www.kauzi.bg

Без значение какво изберете - благодаря на всеки, който стигна до тук и прочете този роман. Благодаря на всеки, който помага. Надявам се и аз да съм бил полезен.

Пожелавам един прекрасен ден

Лазар Радков

LIVE TO LIFT LTD

64 gen. Gurko Str., fl. 1 , ap. 3, Sofia
Bulgaria

Получвате този мейл, понеже някога сте се записали за нещо при нас.

Unsubscribe

Kaloyan
To:
Лазар от Live To Lift

Fri, Nov 12 at 1:07 PM

Ти какъв си тарикат :) Юли Тонкин, доста трева има да опасе, преди да те стигне :)

Kaloyan
To:
Лазар от Live To Lift

Fri, Nov 12 at 1:07 PM

Ти какъв си тарикат :) Юли Тонкин, доста трева има да опасе, преди да те стигне :)

:D

Като гледам времето си минава бързо бързо.  Нищо не съм писал скоро. Много пак движения и работа и други неща и общо взето лавирам с тренировките.
Тъй като ми одървиха глезените и квадрицепсите, освен се и позаседявам в последно време, та нещо се опита кръста да ме хваща, освен корема за който споменах и се оправи.
Започнах отново да правя едни упражнения, които ги бях зарязал .. щото нали .. няма време (20 мин), пък като стана сутрин глезените сковани. Та това са т.нар lokomotion или на български упражнения с имена на животни, ползват ги в бойните изкуства и тн .. При мен има мигновен ефект и като цято не трябва да ги спирам въобще. Та ги въртя на 4 кръга като загрявка, а те са патешко ходене, жаба, мечка, маймуна и после рак. След една сесия, всичко се отблокирва, отделно може и да се имровизира с по-бързи и по динамични смени и става много забавно. Та това ми помага основно за тези моменти.

Забелязвам също че като има много странична работа и проблеми, тренировките нещо поизостават, пиенето се увеличава и човек започва да страда от нежелани странични реакции. :)
Гледах една туристическа карта и видях в парк Кайлъка в Плевен 2 маркирани пътеки. Извъртях ги всичките, минах почти отвсякъде.
Много хубав град и хубав парк, тичането по тези пътеки е предимно в гора, без денивелации сериозни колкото да се натовариш.
25 километра за 2 часа и 30 минути и повече, малко като че ли се надцених и щях да фалирам, щото ги бягах на гладно и не си бях взел нищо за храна. Пих само на една чешма до х. Сребруструй вода и после на едно друго ручейце.

Но съм доволен. Утре ще направя едно дългодневно из Рила по един непознат маршрут за проучване. Пак ще съм сам и кога ли тва ще ми излезе през носа.

Иначе тренировките ще се опитам да ги поддържам със собствено тегло постоянно и тези упражнения и други ..

Ще ходя и края на януари пак в Швейцария на катерене, там много ми хареса. Така като гледам ако всичко е точно, ще ходя поне по 2 пъти годишно и ако сме живи и здрави разбира се.

Е те, както винаги към края на годината, всеки започва да “работи” по много и при мен така стана. Даже предната и по-предната седмица, дори тренировките ги позаебах, понеже 4 дни ставах по-рано да довършвам неща по работата.

Иначе на следващия ден ходих там из Рила, но ми излезе през носа, оказа се много корав преход с над 2000 метра денивелация и около 40 км. Затова аз минах само 30 на 1900 метра и го оставям за време, когато деня е по-дълъг.

Правя си и сутрешни тренировки в планината, когато имам време. Днес открих сезона на зимното катерене. Може би неделя ще съм на резньовете.

Иначе и другата дейност с домашните работи ме налегна сериозно. И аз дето уж не ям много месо, съм яко на местна диета. Днес ходих по Витоша, успях да си взема 1 ден отпуска и не съм ял нищо още, як фастинг :)) .. И явно ставам кето-фастинг маниак, малко по-неволя.
Прилагам снимков материал :)

Минавам да отбележа че всеки ден тренирам. Ходих и на комините и на резньовете. Отделно  и всяка сутрин преди работа правя по сериозни денивелации. Обаче след 5 дни, краката са ми на салата. Отделно че ми плесна крака и си шибнах едното коляно в скалата. Освен това на слабимия ми крак аддуктора е на мармалад. Днес почивам и правя с ролера рехабилитация, че мисля утре да излитам пак.

Тези 2 седмици съм по-свободен, зарязах бягането и правя само преходи всяка сутрин под драгалевския лифт до голи връх преди работа, независимо от условията. Горе долу това са около 950 метра денивелация. Краката са доста добре и като сляза долу, все едно не съм правил нищо. Не съм много бърз, но и не целя това.
Излизам и със ските, но по-малко, тъй като там не мога да се натоваря достатъчно.

Спрях бягането за момента, по няколко причини. Първо с тези мъгли долу и това време , е в пъти по-хубаво горе, освен това е и студено. И най-важното от бягането одървям много, сега откакто ходя само, съм доста по-добре откъм гъвкавост и мобилност.

Плановете са насочени сега по-скоро към зимните ходения и ските, отколкото към бягането. Мислех с бягането да се занимавам по-скоростно, обаче не му е момента сега. Много повече ми се ходи по планините.

Сега по празниците, няма да съм близо до планините, най-много да ида по стара планина със ските за нещо леко, затова че мисля да засиля силовите тренировки и да ги правя по-често, тъй като това ще може да бъде основното ми натоварване. Килограмите малко се качиха, около 71-71.5 ..

Засега нещата се очертават да завършат добре, поне накрая на тази година. Че цялата не мога да я определя като много добра . :) и 3 снимки за щастие ..

Честита коледа! Да сте живи и здрави и новата година да е лека и позволяваща много и разнообразни тренировки!

На 22ри Декември ходих със ските до заслон Орлово гнездо с баща ми. Беше много хубаво,  времето и студено. Обаче въпреки че е на 73 почти и 4 и е загубил форма, се влачеше без никакви проблеми.

После времето рязко се стопли и както не бях тичал поне 1 месец излязох за едно стандартно бягане 12 км, което си го правя винаги тук на 26 ти декемви. После правих ОФП набирания и тнн ..
На другия ден краката ми леж в долната част на прасците, където се залавят, едвам ходих следващите дни и отделно на това плешките и те блокираха, та се зачудих какво става ..

Специално за бягането мога да си го обясня, защо ме удари там, понеже на ходене не се натоварва толкова и като цяло са ми здрави краката, обаче като не се бяга, най-слабото звено там изгърмя.  Но пък плешките от никакви набирания ... не мога ..

Както и да е, ще гледам да бягам поне 1 път в седмицата.

Мислехме да направим нещо по сериозно след първото ходене, обаче то за едни 2-3 дни, целия сняг под 2000 метра даде фира. Явно ще е по-натам.

Новата година тръгна “перфектно” :) :)

Като се прибрах тук тази седмица, направих 2 поредни дни , Драгалевци - Черни връх отиване и връщане.
На третия ден се качих със ските и наравих едно много зрелищно падане, което даже не усетих.

Онзи ден се събуждам и врата схванат , не мога да си вдигна главата от хоризонтално положение. Но като мине от неутрално положение и не усещам нищо. 
Повече в лявата част. Като станах и се размачках, цялата лява част + трапеца и лявата лопатка болят.

Чудех се от какво може да е това възпаление. Не мисля че е от падането, понеже поне нещо малко трябваше да усетя. Възможно е понеже качваш по къс ръкав, да е комбинация от това и другото че все съм забил поглед в земята докато се качвам и просто да се е събрало много.
Днес е по-добре, обаче се чудя дали да действам още консервативно. Понеже ми се ходи. Иначе болката е само от неутрално положение легнало при повдигане , докато не мина първоначалната позиция и после няма пробле,. Например като увисна на лоста и надигам, стягам тялото за набиране също се проявява.

Подготвил съм си едни упражнения за врат, но засега няма да правя нищо. Май ще трябва да изчакам. Ще ми се утре рано преди работа да ида в планината, ама как да рискувам. А станаха 2 дни не се движа особено и започвам да се дразня.

Да понапиша малко. Това което стана е че врата се оправи. Взех съответните мерки и правя допълнителни упражнения за него + коригирам малко стойката и при шофиране и при други занимания. Занимавката е голяма, ефекта добър. Ходих по планината и тренирах. Даже някои неща вече ги забравям как съм ги правил. Но след 6-ти ходих и покатерих малко, обаче усетих че се намръзнах. После на 18ти заминах за Швейцария и там се намръзнах яко. Първото е от многото катерене и висене и студа ми се възпалиха сухожилията на пръстите на краката, но се оправиха за няколко дни. След това или по същото време ми се отключи една студова алергия, която не я бях виждал от много години. Просто се получават на места на пръстите на ръцете подутини, които болят и приличат на премръзнало.
После като се прибра ходих в студа по витоша и след това реших малко да поседя повече по топло. Днес като тръгнах да тренирам се оказа че нещо китката и пръста на дясната ръка ме прерязват. Затова промених нещата и упражненията. Това пак е от и щеките и студа.
Нищо сериозно, очаквам по-добри дни :)) ..

Иначе имам много хубави снимки, пускам няколко. Едната е от влака, а не от самолета. Общо взето заради ковида нямаше почти никакви хора, спокойствие и кеф. Там има трасета за ски и хората , яко правят ски бягане, карат и колела от тези с зимните гуми, а пък децата играят хокей на лед.

Настроението нещо не върви много, обаче май малко се дължи и на факта че постоянно ходя нанякъде и нямам време да почина и да се усетя накъде съм с главата.

Плановете са, да ходя по планините леко и да не мръзна, както и със ските. Вкъщи тренировки и така. Правя си упражненията за врат и за мобилност, като може би трябва малко повече дни от седмицата да им отделям. Ама  ...

Времето мина неусетно а вече съм забравил какво правих през това време. Тази година доста ски карах. Успях да открадна време. Обаче ковида ме хвана баш накрая , карах го много леко, обаче след това като отидох да бягам ми светна лампата. Пулса постоянно висок и то при съвсем леко темпо. Та общо взето още го следя и се опитвам да тренирам повече. Но така се получава че много работа и пътувания се връзват. Даже сега отидох да офиса и най-накрая ми остана някакво време да драсна някой ред. Мисля сега докато съм в София, да мина на двуразови тренировки сутрин и вечер, малко да вдигна формата, като вечер ще правя силова. То вечер вечер към 18.- 18.30.
Пък после както дойде, гледам да тренирам редовно, понякога не се получава. Сега на ред е бягането, а катеренето върху което мислех да се фокусирам, явно няма да стане скоро, поне не в този обем който мислех.
Исках да отида да си направя нещо като лагер за 3-4 дни в планината на по-високо да тренирам, но и това ми се разминава засега.

Честит празник! По случайност или не, без да е планирано, днес си направих първото по-дъго бягане изобщо за тази година. 20 км пресечено около 2 часа и няколко минути, не съм го гледал точно, но ми подейства доста добре. Загубил съм форма за бягане, но скоро ще станат нещата. Кракате ме наболяват. Пулса ... горе - долу .. ще го гледам по графиките. Събота се прибирам в София и следва катерене и малко ходене из планината както и бягане. Ще се възползвам максимално . Следобед ще направя едно офп . така да е добре след агнешкото и винцето.

Аз тръгнах с тренировките. Правих офп, изкачване по Витоша, на следващите дни бягания, днес скално катерене и трябваше да отида до офиса.

За 21 години в София не ми се е случвало никога от бизнес парка в Младост 4 до Студентски град, да ми отнеме 1 час и 40 минути. Пълно е с хора навсякъде и е мазало. Освен това снощи в понеделник същата работа вечерта.

Добре беше с тренировките , но пак трябва да пътувам и ми отпадат плановете за сега с по  засилено катерене. Но може би е по-добре че утре много рано изчезвам яко дим. Ако продължава така, ще се преместя на палатка в покрайнините на София, но тези в които няма никой :) :) И една снимка .

П.С - днес забелязах и още едно нещо. Когато изкачвам с денивелация и одървя краката и продължавам да тичам и тн .. всичко се натяга и веднага ме удря в кръса.

Втората снимка е от комините ли ?
Изкачване по снега ? Доста смело начинание , ако е така . Това като се изсипе обикновенно е до трева.

Втората снимка е от комините ли ?
Изкачване по снега ? Доста смело начинание , ако е така . Това като се изсипе обикновенно е до трева.

Ами това е вече горе останалото. Тя се изсипа точно основна лавина , преди няколко месеца и отнесе мостчето към комините, а беше много стабилно. Сега там е още като ледник и не може да се види, какво е останало от моста. Днес катерих по самите комини. Горе има много малко това което съм снимал и не е проблем. Водата е уникална, толкова вкусна и готина, че май ще ида да си налея няколко литра.

Ами тази седмица няма да я коментирам понеже работа. Предната успях да направя  2 дни под лифта драгалевци - голи връх. После 2 дни катерене на комините. Успях и да бягам малко. А пък тази седмица беше градинска работа + на всеки 30 минути работа по 1 серия набирания, докато не стана много топло та и това пропадна .. Някоя снимка да пусна ..

Днес и понеделник рано сутрин ходих да катеря. Вторник пък за пешеходна тренировка на Витоша направих един мой маршрут, който тръгва възможно най-ниско и е само по морени до Камен дел. Оказа се че е бая сериозно и си е сравнително силово, заради големите разкрачи.

Излезе ми един проблем на катеренето, който си го знаех, но в момента ми пречи, тъй като вдигам категориите. Имам ограничена мобилност в тази и въобще долната верига. Поспрях гимнастическите упражнения и като гледам и в бягането го усещам как се натягам и сухожилията горе около ябълката дърпат.
Там където трябва да вдигам високо крак и стъпване и на разкрач по широк, не мога да го направя и натоваря. Просто ако тръгна да правя шпагат и някой ме види, сигурно няма да повярва че това е възможно ...

Виждам че това е проблем и се чуда какво да правя. Бягането ми го задълбочава. Трябва да правя сесии поне по 30-40 минути поне за мобилност няколко дни през седмицата, ама пусти му приоритети. ..

Винаги като се тренира, се маха това нещо, което не ти е приоритет. Аз искам да ида да бягам или да се кача в планината и после като се върна не остава време. Значи аз трябва да орежа нещо, за да го правя това. Знам че изглежда елементарно, но щом спрях да го правя, явно .....

П.С - иначе пък сила има бол .. не като вашата. Но там където е силово и мога да натоваря и не ме ограничава мобилноста е супер. .. Обаче силата е до време, а техниката задълго. Като нямаш техника и те ограничава мобилноста, спихваш за нула време, ако караш на сила само.

Да си продължа темата, понеже ми излезе едно видео. Горе долу трябва да постигна такъв разкрач без тези джиджи биджи. Въпроса е да стъпя и да натискам с ръцете в една посока и да се придвижвам по този начин. Това момиче е около 1 метър и 50 55 и има разкрач , който аз с моята височина ако го постигна , ще е някаква манна небесна. Дори и с ръце да си помагам.

Днес направих едно “скоростно” до връх Ботев, та и аз профучах покрай Ловчанския край, но не съм се отбивал там .. В крайна сметка реших че след последните дни работа е хубаво да направя нещо в тази жега. Горе долу станах доста рано пътувах изкачих се за 2 часа и 25 минути и се върнах точно по обяд. Трябваше и да потренирам че имам едни катерения мъка следващата седмица.
Значи така като гледам, нещата от короната са отминали, не съм много във форма, ама каквото такова. Хубавото нещо е че (поне така го усещам) въпреки това хамалстване , нямам никакви дърпания , дори и след гадното спускане, даже си работих тук следобедта .. Ама много жега бе .. баси... :) Този път съм намалил снимките и се надявам да излязат добре, че все за завъртяни на майната си и няма никакъв смисъл от тях, даже и мен ме дразнят ..

На златица баси дъжда , на сопот леко променливо а на ботев слънце . Балкана е яката планина

На златица баси дъжда , на сопот леко променливо а на ботев слънце . Балкана е яката планина

Ами аз за първи път хващам такова хубаво време на Ботев, но бях сравнително рано горе към 9.00 . А докато слизах и там се затапи с облаци :) .. после сигурно е пооправило. А пък предния ден е валяло, сега юни е шантава работа. Където и да си винаги може да понапълниш гащите, когато започнат да падат светкавици до теб. Аз към тези стихии съм бая страхлив и много внимавам, да не попадна на високо в такова време ;) Е то по закон това се случва обикновено следобяд в голям процент от случаите .

Наистина е яката планина, Джендемите са доста респектиращи и сериозни .. Може би най-алпийското място в България. Голямо разнообразие  наистина :)

На златица баси дъжда , на сопот леко променливо а на ботев слънце . Балкана е яката планина

Ами аз за първи път хващам такова хубаво време на Ботев, но бях сравнително рано горе към 9.00 . А докато слизах и там се затапи с облаци :) .. после сигурно е пооправило. А пък предния ден е валяло, сега юни е шантава работа. Където и да си винаги може да понапълниш гащите, когато започнат да падат светкавици до теб. Аз към тези стихии съм бая страхлив и много внимавам, да не попадна на високо в такова време ;) Е то по закон това се случва обикновено следобяд в голям процент от случаите .

Наистина е яката планина, Джендемите са доста респектиращи и сериозни .. Може би най-алпийското място в България. Голямо разнообразие  наистина :)

Българското Шамони в Малъовишкия дял за мен е най-алпийското място.
Ше извиняваш за спама.

Няма проблем, то без това не следвам никакви стриктни протоколи, че да има значение за дневника. Да там е сериозна работата. И ако се погледне от юг и кирилова поляна с връх двуглав и 500-метровата му стена, злия зъб, иглите, мальовица северната стена, куклата и тн Но то ако се погледне и в Пирин има, въобще , разнообразието в България откъм природа и планини си е доста сериозно. Даже ако вземеш една Враца и там централната стена и въобще Врачанския балкан, толкова е различен. А пък и да завиеш към Родопите и Средна гора. Ами надолу по границата Славянка и Беласица. Уникално е разнообразието, просто се присещам като каза. Даже една Витоша в София си е уникална, там по Платото са тези с платната, летците . Карат се ски с пантии, без панти, колелета всякакви, бягане, ходене и още какво ли не .

Започнах вече 3ти ден да правя разтягания и мобилност, защото съм яко блокиран в таза, и не мога да направя елементарен разкрач. Мисля това да го направя ежедневие и 20 минути след ставане, каквото и да правя друго. Тъй като това  спрях да го правя и се сковавам много само от силовите тренировки.
След 3 дни веднага се появи резултат, кръста ми беше натегнат и взе и той да се оправя, заради това което правя за таз, крака и глезени, без да правя нищо свързано с корема, макар че той си е вързан.

Мръднах тук тези двата дни. Само за 3 дни сесии с разтягането и вече си дигам по високо крака. Обаче днес се изчанчих доста както беше и валяло и напече, влагата ме посъсипа. Сега ще го мъдря как да правя разтягането и сесията, че хим не ми се занимава  а и съм си докарал мезе, което ще си го приготвя и усещам как нещата  ще отидат към един лек, амааа много лек запой :)) Пускам някоя снимка че тези ми се струват бая обзорни, ама съм ги и намалил доста заради сайта.

След мазохизма на враца, направих един ден почивка и излязах да побягам на другия ден. Много сериозен пад в пулса имам, което ме изненада приятно. С около 15-20 единици при същото темпо, а не бях бягал скоро в парка. На следващия ден (вчера) пак бягах и докато имаше умора в краката горе долу се затвърди това.

Освен това и гимнастиката която я правя по 20на мин, учудващо бързо дава резултати. В момента спокойно мога да си стоя в дълбок клек за време, въпреки по имобилизирания глезен. Горе долу при него не стават нещата, колкото и упражнения да правя, все флексията му е далеч от този на другия.

Събота и неделя бях по Витоша и Мальовица, до хижата стигнах за 33 минути с багажа, без да тичам и не го усетих. После обаче от мальовица слязох много бързо и краката ме опъват по глезените, Правих гимнастики. Вчера почивах днес побягах малко ...
Понеже си пазим историите за болнични и отпуска, сега като погледнах се оказа че за 16 години имам 19 дни болнични, като от 2012, нямам нито ден регистриран. Това горе долу съвпада с годината в която влязох в по-сериозна форма и вкарах тренировките с тежести, като допълнение и май тогава започнах да пиша във форума или беше  2011-та. Не съм сигурен.

Реших да споделя едно видео което е свързано с глезените. За хубавия клек от голямо значение е мобилноста на глезена и евентуално натегнатоста в хип флексорите.
В това видео човека горе долу казва, каква трябва да е мобилноста в глезена като тест, за да не лимитира глезена клека. При мен е добре за левия глезен, но десния както съм казвал го няма никакъв. Понеже засега не мога много да подобря флексиятат, той дава една идея с дебел ластик + флексия, тъй като това притиска и помага ...
Мисля да пробвам да видя с ластика дали ще помогне малко ...

Пак се занимавам с много неща и малко гимнастиката я поспрях, че сутрин върша разни други неща и нямам това спокойствие да седна 15 мин .. Иначе една сутрин успях да си открадна да се кача до Ботев уж скоростно и да се върна и да работя след това. Нещо не мога да сваля под 2 часа, но като нямам толкова време за ходене. Освен това все на гладно го правя и не взимам храна и след като мина към 1000 метра денивелация започвам да угасвам, даже още преди това. Следващия път ще си взема мед ..
Също така вчера избягах рано сутринта едни 18 км , този път освен без закуска, беше и без вода, а нищо че е сутрин, вече е голяма жега и не стават много много да се правят тези работи по този начин.
Плановете са  .. както дойде . Обаче глезена пак одървя и ме дърпа  ...

Най-добрата опция е средноверижни триглицериди. Преди и по време на прехода по малко. Ако пък не намираш чисти, вземи кокосово масло, поне и на вкус го бива.

Най-добрата опция е средноверижни триглицериди. Преди и по време на прехода по малко. Ако пък не намираш чисти, вземи кокосово масло, поне и на вкус го бива.

Нямам никаква идея, даже не съм го и мислил. Винаги съм знаел , захар и това е ... Кокосово масло добре , а другото като добавка ли ? Аз съм склонен да пробвам .. да видя как ще е .

То си има статия тук в сайта, сега не е зле да я прочета :)

https://www.bb-team.org/articles/4899_medium-chain-triglycerides-mcts