Scandinavia on a bike и врачане с лагиу по Дунов

Темата е заключена.
Прескочи до:

26.07.18
10:48

Имам капитанско до 40 бруто тона. Лодката няма да е с бг регистрация и флаг. Също така няма да я държа в черно море, а в Гърция.
За плаване във вътрешни водоеми в европа ми трябва сертификат и такъв за радио водач. Разчитам на късмета да мина без тях, защото доста хора са го правили и никой не им е искал нищо. В българската част на Дунава се иска капитанско само за нея и се изкарва в Лом.
Благодаря за загрижеността, но не съм тръгнал за риба и съм проучил доста неща. Просто нямам време да описвам всичко.

26.07.18
16:31

И само да допълня. Взимам си лодка, за да няма значение къде съм. Лодката ще ми даде свобода да не се ограничавам в това от къде съм и къде живея.
Искам го от известно време и искам да пробвам.
И да, малко ме обиди това, че без да ме познавате коментирате неща, които не съм засегнал, просто, защото не съм намерил за нуждно.
Още в началото помолих да не се разводнява темата. Тя е за всеки, който му е интересно главно за мен, за да ми остане нещо.
Не претендирам, нито компетентност, нито че правя нещо уникално и велико.
Просто си приключенствам.

Bart Simpson

26.07.18
17:37

Съжелявам ако си намерил въпроса ми за неуместен.
Просто ми беше интересно.

27.07.18
19:49

26ти

40км до Никкалуокта ги прелетяхме направо. Там е първата станция за постъпване към планината. Фраш от народ с огромни самари, яде, лежи и се суети.
Подхода до втората станция, който е 19км от където се качва върха е покрай езеро или река и няма денивелация, за това решихме да пробваме с колелата. До някъде ставаше въпреки чакъла и дъските, където има тресавища и избутахме 6км. После оставихме колелата. Препакетирахме всичко в мойта раница и голямата суха торба. Взехме една палатка, храната и най-нужното.
13км ги минах за 2:45. Обаждаше се глезена малко и може да ми излезе пришка, но като цяло го понесох добре със сигурно 10кг раница.
На втората станция беше още по-голяма лудница. Има хотелска част, бюфет за закуска и голяма кухня със столова, където можеш да си сготвиш. Пропуснахме тази част, защото искахме първо да разпънем.
Навсякъде беше фраш с палатки, но успяхме да си намерим едно местенце баш до пътеката. Сварихме си ориз, праснахме по една бира и в палатката, че трябваше да ставаме рано.

27ми

Излюпих се в 6 и нещо. Бяха ни казали, че прехода до върха е 12 часа, а ако сме натренирани - 10. Решихме да ги послушаме и да не се връщаме много късно. Закусихме овес, както винаги и отидох в стола са шибна едно кафе. Запознах се с един испанец, който също ще качва върха и искаше да дойде с нас. Понеже се разафихме се позамотахме и тръгнахме в 8:45.
Хванахме дългия маршрут, защот късия минава през ледник и трябват котки и осигуряване. Имахме дълго изкачване, после премиаване през едни потоци, които се стичат от ледника, после още нагоре до първия връх, после надолу и пак нагоре до Кебнекайзе. Имаше и снежен участък. Пътя е с яко камъни и чакъл. Знаейки, че слизанията ще са ми мъка, заради крака се договорихме със Сашо той да носи раницата с дрехите и храната надолу, а аз нагоре. Самият връх е ледена шапка от няколко метра. Казаха ни, че ще ни трябват котки, но със зор и бая лизгане го избутахме. Качихме го за под 4 часа.
Връщането беше тегаво. Заболя ме крака, излезнаха ми мехури и ми посиняха 2-3 нокъта. Все пак обувките ми не са високи и с яка подметка, а и винаги се прецаквам на слизанията.
Сашо слезна малко по-бързо, а аз за 8 часа и половина. Явно сме натренирани според тукашните стандарти.
Опънахме по една бира и една цигарка и ще релаксираме, а утре ще трябва да се доберем до колелата и да врътнеме някаква част до Кируна.
Черешката на тортата я сложихме за колоездачната част от трипа, даже това си беше само по себе си малък етап и приятно разнообразие.

Маршрут

26ти Holmajarvi - Nikkaluokta - 35km + 13км преход до станцията.
27ми Преход до върха, който е на 2104м от 650м, където спахме

Мнението беше редактирано от gotcha на 03.08.18 11:23.

03.08.18
11:33

28ми

Още със ставането разбрах, че щетите са сериозни.
Забравих да напиша, че се подхлъзнах на едни малки камъчета и паднах върху една стърчаща скала на ребрата си. За малко да си изкарам въздуха и бая ме заболя. Та там ме болеше здраво, краката кашкавал, с пришките едвам стигнах до столовата. Ударих три кафета, докато Сашо стане. Събрахме панаира и почнах да си мисля как да се кача на хеликоптера. Все пак тръгнахме към колелата. Още в началото крака ме заболя и Сашо взе и раницата и сухата торба и така ме спаси до корабчето, което беше на 8км и мислех да взема. Явно ибупрофена помогна и там реших, че ще избутам до колелата и взех сухата торба, която е по-лека, но по-неудобна. За 3 часа някъде се добрахме до тях. Печеше яко и бяхме загряли за това се метнахме в реката, която беше възстуденка, все пак ледника се оттича там.
Сглобихме дисагите и опаткахме още 6км до първата станция, където пак премерих колелото и багажа, надявайки се да се събера в лимита.
После врътнахме до същото място, където отседахме на отиване. Въртенето ни дойде добре след пъненето по чукарите, доста по леко е, явно и заради адаптацията след толкова км. 3000км на колелото ми направиха по-малък демидж от 8 часа в планината...

29ти

Станахме рано, за да се доберем до Кируна и да пакетираме колелата в интерспорт, защото искахме да отидем още същата вечер на летището и да спи там, което се оказа напълно излишно и тъпо, защото летището е малко и го затварят, а и няма магазин.
25км до града не ги усетихме. Почнахме директно да разглабяме колелата и да ги бутаме по кашоните. Криво-ляво ги нагласихме и решихме на другия ден да довършим и да спим зад магазина. Хапнахме и легнахме рано, за да съберем палатката преди всичко да почне да щъка. Не е забранено за една вечер, но все пак...
Изрупахме и един голям чипс и по една бира да отпразнуваме официалния край на вело-пътешествието.

30ти

В 8 се излюпихме събрахме набързо палатката. Жулихме кафе до 10 в една бензиностанция, за да отвори интерспорт. Щом отвориха доопаковахме кашоните. Облепихме ги яко с тиксо и се надявахме да не се отнасят прекалено вандалски с тях по летищата. Взехме си и по един душ. Предишния ден видяхме, че имат такъв в тоалетната и срам, не срам попитахме казаха, че никой не го ползвал, но нямало проблем. Много ни помогнаха пичовете от сервиза и сърдечно им благодарихме преди да заминем. Взехме автобуса от 13 часа. За няма 5км ни взеха по 11 евро... без коментар, но таксито беше само 55!
На летището изчакахме към час, за да ни вземат багажа. Премерихе вече опакваните кашони и моят беше 29кг, а на Сашо - 28. Силно се надявахме да минем метър и да не плащаме екстра багаж. Момичето беше много сериозно въпреки номерата и думите нарисувани с химикал по ръката и. Доста се замота, викна някаква колежка, бърбореха нещо на шведски и щракаха на компа. В крайна сметка казаха, че имаме екстра багаж и трябва да платим 60 евро за двамата като ни правили отстъпка, защото трябвало да е двойно. Платихме си кат попове и литнахме към Стокхолм.
Самолета ни за Копенхаген имаше 30мин закъснение. В крайна сметка кацнахме, изчакахме си колелата и хванахме автобуса точно като минаваше покрай нас. Единия кашон му се беше откачило дъното, но за щастие не липсваше нищо.
Кико ни чакаше на спирката и капихме кашоните в тях. Последваха ракии, бири и локуми до късно.

Маршрут

Горна станция до колелата - 13км
Долна станция - паркинга - 35км
Паркинга - Кируна - 25км

Общо около - 3110км

03.08.18
12:21

Може би е редно да драсна някой финален ред за първата част на приключението, тоест заглавието на дневника.

Като цяло нямах много неизвестни относно това пътешествие. Единственото нещо, което наистина ме притесняваше беше с извинение - гъза. В предишните си вело-трипове това най-много ме измъчваше, болката в задника. Бях пробвал да въртя с памперс (вело-клин с подложка), но вероятно не са били читави или по размер, а и седалките не ми бяха най-удобните. Този път се заех сериозно с този проблем и мисля, че постигнах завиден до сега успех и резултат. Докато бях със счупен крак и въртях на велотренажора пробвах доста седалки и се спрях на класическия модел на SDG - Bel air. Даде ми го за тест един приятел, но релсите и бяха изкривени за това си поръчах същата, но чисто нова и с алуминиеви релси. След доста мъдрене относно памперса рискувах и си взех декатлонски, но най-високия клас с гел и по-дебела подложка. Много се чудех също дали да е с презрамки или само клин, но реших, че по-комфортно и удобно ще е без презрамки въпречки, че те държат по-добре подложката на место. За щастие имаше само XL размер та взех 2 броя. Оказа се добре, защото бедрата ми доста бързо набъбнаха и с един размер надолу, който щеше да ми е добре на талията щеше да ме стяга. За превенция абсолютно всеки път си слагах вазелин от вътрешната част на бедрата, където се търкаха най-много в седалката. Кожата ми загрубя там и излезна някоя друга пъпка, но не се протрих, което е най-гадното. Та като цяло успях да направя повече от двойна дистанция на трипа ми от 2014 без тези родилни мъки от тогава. Не казвам, че не ме болеше, но беше търпимо и с няколко почивки на ден и ставане прав на леките спускания болката беше под контрол и избутах цялото пътуване. Та това беше едно от нещата, което исках да опиша по-подробно, а от телефона не ми се занимаваше.

Другото за което искам да драсна някой ред е относно спонсорирането и финансирането на едно такова мероприятие. Пиша това, защото доста хора ме питаха колко ще ми струва и защо нямам спонсори. Да си кажа честно не съм си правил никаква сметка за това колко ще ми струва и просто тръгнах с една сума, която беше предопределена за закупуването на лодка, а идеята ми беше да изразходя минимално от нея. Съвсем грубо бях сметнал, че ако харча по 20 евро на ден за 2 месеца това са 1200 евро и колкото да беше изсмукано от пръстите ми се оказа почти вярно. Чеквайки авоарите си през интернет банкирането се оказа, че съм изхарчил горе-долу толкова, включително заплащането на фериботите и мисля и самолетните билети, но определено не ми се навлиза толкова дълбоко, важното е, че изживяването си заслужаваше независимо от цената.
Относно спонсорите имам някаква неприязън. Не знам дали ще мога да го обясня точно, но такова нещо би ми променило изцяло изживяването. Може би защото съм едно дете или никога не съм имал шеф на главата, аз съм свикнал да не завися от никого освен баща ми с, който реално имаме общ бизнес. Идеята за спонсорство те кара да си зависим и винаги да имаш едно на ум, че си длъжен на някого. Вече имах такъв опит от 2015 с каякарския трип, но тогава не бях аз отговорен за това и минах малко метър. Като цяло в приключенията си не търся публичност и показност и си ги правя изцяло за мен. Изключение правят постовете ми във фейсбук, защото доста хора ми казаха, че се мотивират и дневника ми тук, за да ми остане нещо за спомен. Малко става като “предай нататък” аз чета и се вдъхновявам от разни хора и бих се радвал, ако мотивирам и променя поне за малко нечий друг живот към по-добро и повече емоции и щастие.

Вероятно може да изпиша още доста неща относно трипа, но за сега това бяха темите, които не бях засегнал, защото бяха по-обемисти. Ако някой има въпроси относно каквото и да било ще се радвам да отговоря и помогна.

Тези дни живеем в апартамента на Кико в Копенхаген, а аз осърдно си търся лодка.
Още преди да пристигнем бях почнал да чеквам разни обяви от телефона и си харесах една Етап 28, която ми влизаше във изискванията и сумата, която имам, но когато звъннах се оказа, че е продадена. Малко се сдухах, защото нищо друго не си харесах в околността, а имахме идея да използваме уикенда, когато Кико е свободен и да ни помогне да я прекараме до Германия през Балтийско море от където ще хванеме първия канал: Любек - Елба.
В крайна сметка харесах една малко по-скъпа, но подобна на тази, която изпуснах и отидохме да я видим надявайки се да успея да намаля малко от цената. Марката и модела е Макси 84 и е дълга 28 фута/8.50м и широка почти 3м. Оказа се доста запазена и понеже е по-широка е доста комфортна, както в кокпита така и вътре. Доста добре е използвано пространството за спане и аз мога да седя прав вътре, което е доста важно. Тези дни ще ходиме да я пробваме как се държи под ветрила и вероятно ще я взема, защото нищо друго не ми допадна. До тогава ще се упражняваме с лодката на Кико да карам на двигател и да влизаме по марини, за да приставаме нещо, което нямам опит, а е супер важно, защото ще трябва да го правя всеки ден.
Също така вчера се обадих на една застрахователна компания, която ме прехвърли в австрийския им клон, защото съм българин и нямало как да ми направят застраховка. Обадих се и на местната агенция за регистрация на плавателни съдове. Тук в Дания лодка до 15м се води за некомерсиални цели и не подлежи на регистрация. Все едно си купуваш колело. Единия вариант е да рискувам да плавам под Датски флаг и когато ме спрат да обясна това нещо и да покажа договора и застраховката, ако обаче имам ядове ще се наложи да регистрирам лодката под Холандски флаг. Нещата там са много лесни, защото стават само онлайн и струва 300евро за 2г. а после подновяването е само за 150.
Разгледах и внимателно карта на каналите и реките по които трябва да минем, но това ще стане още по-точно, когато заредя картите на чартплота, където ще има всякакви подробности.
Малко се поотпуснах в писания и за това ще спра. Ще драсна някой ред като взема лодката и тръгнем живот и здраве. Надявам се и тогава да имам желание да описвам втората част на пътешествието, което според мен няма да е по-малко интересно.

03.08.18
12:50

Успех и ще очакваме втората част 🙂

11.08.18
13:26

Горд притежател съм на ветроходна яхта Maxi 84 с име Sindbad. Завалията ми е батко, роден е 1977г. нейде по Швеция. Дълга е 8.5, широка 2.95 и гази 1.5м
Избрах я, защото беше единствената лодка, която ми допадна и беше с някаква цена според възможностите ми. Струва 66000 датски крони, което са грубо 8800 евро. Другите от същия модел бяха над 75к. Яхтата е семейна и съответно доста практична и удобна. Вътре мога да стоя прав, което беше от огромно значение, има 5 места за спане, кают компания, носова каюта, морска ел. тоалетна,  мини кухничка с газов котлон и място за лед. Вътрешнобордов двигател волво пента с 13к.с. голяма генуа с ролриф, автопилот, който май не работил като хората и калорифер, който също бил за профилактика, но това като застудее.
Понеже лодката изглежда доста запазена и цената вече я бяха намалили не успях да сваля и крона, но пък нямах алтернатива така или иначе. На 6ти сключихме договора и аз им направих суифт валутна транзакция, която след няколко дни не ми я одобриха, защото съм бил цъкнал някаква клауза, та се наложи да правя наново сепа евров бърз превод, който още чакам и за това не сме се нанесли още на нея.
Отделно направих и регистрация за холандски флаг, която дойде вчера с dhl. Струва 300 евро за 2 години и важи само за европейски води, но това ми е ок за сега. Беше филм с взимането от офиса, защото беше на адреса, името и телефона на Кико и не искаха да ми го дадат, но пича се оказа сърбин и му казах, че ще изям една плескавица и ще изпия едно йеленско за негово здраве.
С триста зора успях да направя и застраховка. Няколко дни писах запитвания на застрахователни компании, но все ми отказваха, защото лодката е стара или съм българин. В крайна сметка едни немчовци ми дадоха оферта и се метнах с 200.
Реално понеделник трябва да имам всички документи, да купя спасителни жилетки, пожарогасител и някакви инструменти, защото няма доста неща по лодката, а и доста май ще си вземат. Очаквам тогава и следващите един, два дни да имаме прозорец с времето, защото тия дни духа яко и изобщо не е оферта да се плава.
За цялото изминало време от над 10 дни съм ровил почти постоянно за лодката и тръгването в нета и нямах време за много други неща. Успяхме миналия уикенд да направим с Кико едно плаване до съседна марина на 13 мили. Там спахме на котва, защото не можахме да влезем заради плитчини, които не знаеше той, а на следващия ден имахме силен насреще вятър и се прибрахме само на грот и двигател нещо, което не си пожелавам грам.
Вероятно мога да напиша още за тези почти 2 седмици, но ми се сванаха пръстите с тоя телефон.
Ето малко снимки на Синдбад и скоро ще драсна надявам се от Германия.

Мнението беше редактирано от gotcha на 11.08.18 13:43.

18.08.18
10:15

И така понеделник, 13-ти август официално се нанесохме на Синдбад.
Ела жената, която ми я продаде ми обясни с подробности всичко по лодката, двигател, електричество, ВиК и т.н. и ми даде ключовете.
Страхотно удобство е това, че имаме колела, защото много бързо цъкаме навсякъде и свършихме много бързо с пазара. Купих инструменти от лидъла и заредихме с храна. Отделно от един техен сайт тип olx взех 3 туби за гориво и в последния момент една голяма кафеварка. Еми писна ми от това джезве!
Оставаше само да отплаваме и това стана сряда, защото чак тогава прогнозата каза, че ще пада вятъра. Не ни се чакаше повече и решихме да влезнем в този прозорец. Видях, че ще имаме страничен вятър до един нос и оттам ще обърнеме срещу вятъра, но какъвто но е бил късмета.
Станахме в 7, заредихме вода, натоварихме колелата разглобени вътре в леглото на кърмата, събрахме кабела за тока, изчакахме поредния порив и излезнахме от пиърса.
Понеже нямах време да се науча да задавам автоматичен уейпойнт на чартплотъра си го пуснах на телефона. Използва се една апликация navionics.
Обаче в бързината не съм пуснал да траква, а просто си гледах курса, усетих се като влезнахме в морето след час. В тази марина има доста плитчини и ми беше малко филм, а преди морето има голям мост, където пак спекох, но се измъкнахме без щети. Оказа се, че когато съм събирал швартовите въжета отзад единия край е паднал във водата и се е набутал между перото на руля и кърмата. Бутахме с канджата, дърпахме, но не мърдаше. Накрая спряхме и си направих една сутрешна баня в балтийско море, за да го оправя. Водата беше идеална, но нямаше време за плуване. Опънахме ветрилата на десен халс, защото духаше югозапад. Трябваше ми известно време да ги наглася. Бившия на Ела, доста странен тип, за да не кажа темерут беше натегнал и извил доста мачтата, което прави така, че грота става по-плосък, с по-малка торба, което е добре, когато катериш срещу вятъра. С малко играчка по настройките успях да наглася доста добре грота и ни свърши супер работа в комбинация с двигателя срещу постоянния ни насрещен. Генуата за съжаление я ползвахме малко само в началото, защото курса ни после стана почти срещу вятъра и трябваше да караме само на двигател през по-голямата част от плаването.
Още преди да тръгнем много се чудех дали да го направим с нощно нон-стоп или да преспим по средата. Имахме 135 мили, което навионикса го сметна за около 30 часа, защото съм му задал скорост от 5 възела. Реших да преценя на момента. Това стана на пред-последния нос, който подминахме, защото на последния ставаше късно за спиране. Времето беше странно, някакви остатъци от кофти времето последните дни се редуваха затишия и пориви, облаци и слънце, но нищо притеснително, чат пат дигаше вълна.
Та точно преди носа раздуха и си личеше, че на сушата вилнее нещо, но след него времето се изчисти и реших да го играем нощно. По принцип вахти се дават на два часа, но ние разбихме стереотипа. През деня се редувахме за по час, два, но вечерта аз заседнах от 10 до 3, защото исках да мина последния нос, където имаше разни плитчини, оттам дадох на Сашо, защото имахме само една дълга права до Германия. Беше тъмно като в рог и се виждаха само светлините на разни кораби, фериботи и фарове.
Балтийско море, явно, защото е затворено като нашето и с ниска соленост има същата къса начупена, насечена вълна, доста неприятна за плаване, защото е едно постоянно лашкане и особено срещу вятъра тряскане на носа във водата, което на по-големите вълни и си вътре имаш чувството, че лодката ще се разцепи.
Сашо имаше проблем със спането поради този факт и не успя да се наспи. Събуди ме в 6, че вятъра е сменил леко курса и може да дигнем грота. Така и направихме и аз поех руля до 9 сутринта, а той после почти до немско, където поех пак аз. Вятъра пак ни дойде насрещен и свалихме грота и останах само на двигател. Ветроходи кръстосваха наляво-надясно и аз само се озъртах, защото те са с предимство.
Към 1 и нещо влезнахме в реката Траве, която ще ни отведе до Любек и до канала към Елба. Още при влизането един тип ни викна, че от двигателя ни не тече вода. Казахме му, че не сме го спирали почти 30 часа и си работи перфектно слава на господа и аз се сетих да го питам къде да си свалим мачтата. Бях набелязал 2-3 марини, но нито с една не успях да се свържа. Даде ми телефона на негов приятел и аз му звъннах. Питър ми каза да отида на Траве марина, че пича е супер и ще минеме тънко, в интерес на истината бях им звънял и прочетох същото за нея. Въведох адреса и продължихме нагоре по реката. Стигнахме в 3 и нещо, точно 30 часа! Успях да заседна в някаква плитчина за моторни лодки, но се измъкнах на заден и пристанахме на първото място, което видяхме. Беше за двойно по-голяма лодка, но криво-ляво успяхме. Още съм гола-вода в маневрите на двигател и швартоването, но ще трябва да се науча бързо, защото само това ме чака. Намерихме човека, който държи марината и успяхме да го навиеме за следващата сутрин да ни помогне да свалим, мачтата, защото нямах идея как точно става и припаднахме. Бяхме тотално смазани! 30 часа плаване с 1 час сигурно истинско спане. Окопитихме се след няколко часа и отидохме за бири, все пак сме в Германия. След 2 бири и едни спагети умрях тотално и се събудих сутринта.
Веднага си направих кафе и почнах да свалям ветрила и всичко свързано в мачтата, после Сашо ми помогна да ги сгънеме и приберем в носовата кабина. Свършихме за час. Прекарахме лодката до крана и махнахме мачтата за няколко минути. Просто се слага един колан под краспиците закачва се за куката и се вдига. Ориентирахме я с топа на кърмата, сложихме стиропор да не натиска рубката и привързахме такелажа с въжета, за да не пречи.
Човека се оказа супер пич и ни взе 10 евро за двете нощи и само 20 евро за крана. Бяхме готови до обяд. Сглобихе колелата и отидохме до лидъл да напазаруваме и после - айляк. Вечерта скокнахме с тубите за тунджа и като се върнахме услужихме с тях на едни холандци, които наели лодка и трябвало да я върнат с пълен резервоар, после те ни ги върнаха пак пълни и бяха толкова впечатлени от жеста, че имахме и подаръци - бисквити, наденица и салам.
Направих сьомга на тиган, зелена салата и картофи с майонезен сос, сипахме бяло вино и се размазахме.
Днес почва приключението по каналите. Подготвяме Синдбад и пълен напред. 18.08.18!

П.с. Съжалявам за терминологията, но нямам време и за обяснения кое какво е, питайте чичкото.

Мнението беше редактирано от gotcha на 18.08.18 10:19.

18.08.18
15:49

Кога е планирана дата за пристигане в Бг и в София.
Приблизителен период, кога да те очакваме, не ми трябва точна дата и час  за да те посрещам 🙂)))

21.08.18
07:39

казано от Marccus на 18.08.18, 15:49:

Кога е планирана дата за пристигане в Бг и в София.
Приблизителен период, кога да те очакваме, не ми трябва точна дата и час  за да те посрещам 🙂)))

Няма планирана дата, тогава когато ☺

21.08.18
07:54

18ти

Подготовката бая се проточи.
Напълнихме резервоара и проверихме маслото, което беше по средата. Също така видяхме, че е пръскало по капака на двигателя и навсякъде по него капчици масло. Малко де гъзирах, а и кърмата беше окадена яко със сажди. За кърмата предположих, е тъй като не е ползван почти, само за излизане и влизане в марината е натрупал нагар и сега след тоя маратон го е изхвърлил, но с маслото не бях сигурен дали не е теч от някой маркуч или гарнитура. Веднага писах на един приятел, а Сашко звънна на баща си, който е бил корабен механик, който каза, че може да е хвърляло от клапаните, защото се е поспекъл с годините и да го следим, докато работи. След някой час го чекнах и нищо не се виждаше, явно са му омекнали гумите на този дядо и е уплътнил нещата.
Направихме една сапунка на Синдбад и взе, че светна, бяхме го бая омазали,  заредихме вода в резервоарите и за пиене и поехме нагоре по река Траве.
Беше доста спокоен трафика за събота и стигнахме Любек, там пак се шашнах, защото реално града е остров и можеш да заобиколиш отляво и отдясно. Хвана ме яд, че не се бях подготвил за тази ситуация. След много мъдрене по картите реших да минем отдясно, то се оказа баш през центъра. Видях голямата им катедрала, която бях виждал началото на 90те на едно пътуване с нашите. Минахме през няколко супер ниски мостове, където Сашо трябваше да се навежда на носа, а единия за малко да ми закачи дръжката на колелото.
Аз бях гол с кърпа на главата и баси брадата (зарекли сме се да ги махаме на село) и една жена май ми каза, че съм приличал на пират. Всички ни махаха и ни се радваха, надали често яхти се набиват там. Но на мен ми се спече лайното. Имаше знаци, каяци, малки лодки, а ехолота редовно показваше под метър, където силно се надявах да е растителност. В крайна сметка се измъкнахме от тоя ад и хванахме пак Траве. След някой километър се отделихме наляво по Любек - Елбе канал. Оттук почна ужаса със шлюзовете, за които ме бяха наплашили яко, че има големи кораби, които могат да ми счупят лодката, ако не внимавам. За щастие като пристигнахме нямаше никой и светеше червена светлина. Швартовахме на малък пиърс отстрани за изчакване, защото нищо не знаехме кое как се случва. Направо отидохме при човека, който управлява това инжинерно чудо и почнах да го разпитвам. Оказа се младо момче и супер пич, който ни даде много инфо и график на шлюзовете по канала. Те са общо 7, като 6 ни качват нагоре, а последния ще ни свали в Елба. Каза, че вехаефа почти не се ползва и че колегите му не знаят английски. И ще тръгнеме след час. След някакво време дойдоха 2 моторни яхти, пуснаха ги надолу и дойде нашия ред. Имаше една моторна яхта след нас и я пуснах първа, за да гледаме какво правят. Пуснаха ни зелена светлина и влезнахме в шлюза. Хванахме носа и кърмата за едни кнехти и почахме да се вдигаме нагоре. Този шлюз ни качи има-няма 2м. Светна зелено, събрахме си въжетата и газ след новите ни приятели. Карахме след тях още 5 шлюза. Светнахме се, че трябва двете въжета да ги хващаме по средата на лодката за едно место, аз се научих кога да си изключвам двигателя преди шлюза и на последбия бяхме перфетни, той ни качи към 4м. Видях, че до едно езерце има Лидъл, а и там има марини, които ни каза момчето от първия шлюз, нашите приятели швартоваха веднага след шлюза, вероятно, за да е плащат, но на мен ми се пиеше бира след толкова зор. Отделно ни напече зверски и бяхме смазани. Пуснах се супер бавно покрай десния край на езерцето (откъм лидъла) и в дъното видях марина със свободни места, заходих супер и много мазно влезнах между два тесни кола и две моторници чиито притежатели ни гледаха доста странно. Сашко скочи и швартова носа, а аз отзад кърмата, всичко мина по мед и масло. Платих 12 евро за вечерта и газ към магазина. Оказа се затворен, но пени маркета бачкаше до 10 и го налазихме. Купихме си предимно алкохол, балканска му работа. Замезихме, пийнахме и туй то.

19-ти

Кафе, душ, изчистих двигателя от пръските масло и тръгнахме към 11.
Оставаха ни 2 шлюза по Любек-Елбе канала и двата бяха за надолу, защото вече слизахме към реката. Още в началото се появи една моторница и до първия бяха вече 5 зад мен. Движихме се в пакет и така и си минахме шлюзовете. Втория беше големичък и слезнахме едно 4 метра. Оттам се включихме в Елба за няколко километра и завихме на юг по Елбе-Сейтен канал. Не след дълго спряхме пред нещо чудовищно. Огромен бетонно съоръжение с много баржи чакащи отпред. Знаех, че ще ползваме асансьор за разлика от шлюзовете до сега, но нямах идея какво да очаквам. Пристанахме зад една баржа, качих се по една стълба, защото беше супер високо и отидох да питам човека каква е процедурата. Той ми каза, че това не е място за спортни лодки и трябва да се върна и да спра на упоменатото за такива място и да се обадя. Върнахме се и така и направихме. Намерих тел на съоръжението в гугъл и звъннах. Обади ми се швабка не знаеща бъкел английски и с 300 зора разбра какъв съм и за какво се боря. Оставаше по-малко от час до края на работното време и не ни се преспиваше там. Свърза ме явно с човека, който е отговорен и той ми каза, че ще ни повика по мегафона кога да влезнем. Не след дълго ни привикаха и влезнахме с баржата “Никол” в асансьора. Едвам се събрахме зад нея. За разлика от шлюза тука няма нужда да сменяш швартовите въжета спрямо посоката нагоре-надолу по местата за залавяне и беше сравнително безопасно. Чудото се задвижи и ни качи 40м нагоре. Изчаках Никол да се изнесе малко и се изнизахме. Беше голямо шоу.
Продължихме по канала до към 8 и си намерихме едно местенце за приставане, което беше почти пълно с катери. Хората по-раничко спират, защото са предимно пенсионери. Точно се швартовахме на десен борд и чичката пред нас ни предупреди, че не трябва да спираме до стълбата (пълно е със стълби, които влизат във водата), защото ще ни глобят 35 евро.
Преместихме се и яхнахме конете да ходим да ядем. Откакто сме тръгнали със Сашо от Финландия не сме сядали на заведение и решихме, да си намерим дюнери. Първото нещо, което видяхме беше “Балканска скара” и не се двоумихме много. Поръчахме си големи гироси и бири и с хапнахме доволно.

20ти

Отворих си окото в 6 и видях като никога Сашо станал преди мен. Директно го офертирах да тръгваме и после в движение да закусваме и да си правим тоалета. След 10мин бяхме тръгнали. Решихме да смачкаме максимално километри. Освен вчерашния асансьор днес ни очакваше и шлюз. Плавахме няколко часа и стигнахме пак до голямо съоръжение. За щастие зад мен имаше една моторница и я изчаках, за да питам как е реда. Те се оказаха супер готини и ни предложиха да влезем заедно. Отпред чакаше още една и станахме 3. Те се свързаха по вехаефа и след малко ни повикаха пак след една баржа. Казаха ни да застанем между тях и се наредихме отзад. Подадохме им швартовите и оставихме всичко да правят те. Този път се качихме само 23м. Благодарихме им и се сбогувахме.
Успях да врътна една зеленчукова супа и хапнахме на смени с по една люта чушка и шот водка. Добре ни дойде, защото целият ден беше облачен и превалява. Още няколко часа и се добрахме до Мителланд канал, който ще ни откара право на запад към Рейн. За съжаление това е единствения начин да се хванем към Майн и Дунав.
Той се оказа отвесно отрязан и вълните от баржите оставаха дълго след като минат. Много се чудех къде да пристанем. Исках да сме близо до бензиностанция за да заредим тубите, защото нафтата свърши в резервоара и сложихме последните 15л. Горе-долу си харчи литър на час, както ни казаха. В морето, като че ли беше повече...
В крайна сметка след много мъдрене намерихме една отбивка подобна на вчерашната, но не за спортни лодки. Швартовахме и се изстреляхме на пазар и за нафта. Намерих един Пени маркет и бензиностанция на 5км в едно градче. Върнахме се по тъмно и заседнахме размазани.
Преди лягане една баржа ни поразклати приставайки на няколко метра от нас.

Нещо не мога да кача снимки...

Мнението беше редактирано от gotcha на 21.08.18 08:24.

22.08.18
09:58

Не разбирам половината неща, които пишеш в момента, но ти се радвам много! 🙂

22.08.18
23:34

21ви

Пак ставане в 6, решихме да действаме така, докато можем и да гледаме да правим по 100км.
Звъннах на нашите са ги чуя, а изобщо бях изключил, че майка ми има рд, за щастие не се нацупи, ясно и било, че съм аут ъф спейс. Докато говорихме стигнахме до единствения шлюз на канала - 12м надолу. Искахме да спрем и да разгледаме Хановер, но канала минаваше на 10км от центъра и преценихме, че нямаме толкова време, за сметка на това намерих голям магазин тип практикер и скочихме за маркуч, защото нямам дълъг за наливане в резервоара и за голяма четка с дълга дръжка за сапунка. Заредихме дизел в тубите и от една бензиностанция. После продължихме до към 6 и нещо и спряхме в Минден, точно на табелата, че ни остават 100км до края на канала. Скокнахме до Лидъла и напазарувахме доволно по случай рождения ден на майка ми и се почерпихме.

22ри

Тръгване в 6:15
Таргет за деня - 100км
Цял ден пек. Спряхме по обяд в едно градче да купя предплатена карта, защото от мтел ми пратиха смс преди 10тина дни, че след 2 седмици почват да ме цакат здраво, поради факта, че не съм ползвал българската мрежа повече от 50% в рамките на 4 месеца. Роуминг спогодбата пооправи нещата, но още не сме свободни напълно. Побърках мацките коя карта да взема и в крайна сметка взех 2. Едната уж с повече нет, а другата с минути в Европата. Цял ден се мъчих да регистрирам и активирам едната и май още не съм успял.
Докато препичаше си изпрахме някакви дрехи и измихме палубата и кокпита с вода от канала, всичкото без да спираме. Между другото и вчера и днес скачахме във водата, за да се поохладим. Не бях сигурен как е водата, но днес видяхме доста хора да се плицикат.
Още преди 6 стигнахме края на мителланд канал и хванахме на юг по Дортмунд - Емсе канал. След няколко км си намерихме място за приставане с други моторници и каравани до едно селце. Напазарувахме, хапнахме и туй то. Всичко става една рутина, както винаги.

25.08.18
00:07

23ти

Събудих се в 5:30, защото спах в кокпита на шалтето с чувала. Беше мокър от мъгла, а и реших да тръгваме. Пуснах светлините и потеглихме в мъглата, а тя на места гъста, с нож да я режеш. След има-няма половин час двигателя намали мощност и спря, шашнах се и преди да пристанем на някаква товарителница видях, че горивото ни е свършило. Изобщо не бях видял нивото. За майтап имаше пак табела 100км о края на канала. Наляхме до горе и газ. Към 9 мъглата се дигна напълно и пекна слънце. Цял ден беше ветровито с насрещен и облачно, но имаше и слънце и добре се поопекохме. Следобеда и поплувахме малко, водата беше чиста и бистра. От Дортмунд - Емсе канала направо се сляхме с Рейн - Херне канала, който има 5 шлюза. Решихме да минем първия и после да спрем, защото направихме 12 часа, но уви нямаше подходящи места. Продължихме и минахме през още един шлюз и на третия спряхме на местото за чакане на спортни лодки и останахме да спим там, защото беше вече почти 9 и бяхме скапани. Нямахме сили да пазаруваме и зареждаме и го оставихме за утре.

24ти

Малко се успахме, до към 6 и половина. Беше валяло и времето беше кофти. Преместихме Синдбад до моста, който ще ни закара до Лидъла и бензиностанцията. Заредихме и напазарувахме. Обадих се на шлюза и преминахме рано, рано. След 5км дойде следващия. Едни младежи с надуваема лодка и 4кс двигател чакаха също. Бяха в червени екипи и разбрахме, че са спасители и ще прекарват каякарска група през шлюза нагоре. Влезнахме с тях сами. Обикновено спортните лодки сме като уплътнители, ако няма повече баржи. Не плащаме нищо и едва ли не сме някакви паразити. Но пичовете бяха с мисия и ни пуснаха с тях. Разлафихме доволно за любовта на мравките и реката Рейн, която ни очакваше след 5км и минахме. На последния шлюз падна голямо чакане. Ужким нямало място за нсс и влизаха по две, а накрая излезнаха две с две моторници. Няколко пъти им звънях и накрая влезнахме с две баржи. Така и не разбрах, но сигурно предишните са били по-дълги.
През целият път си мислех за това как ще се придвижим нагоре по течението на реката. Едни ми казват, че течението е 5-10км/ч, други че сега водата е ниска и реката не е толкова пълноводна. Мислих си за допълнителен извънбордов двигател за резервен и да се пусне срещу теченето, за да помага, но нямам вече такива финансии. Каквото и да мислех, каквото и да ми казваха трябваше да видя сам. Излезнахме на реката след 2-3км и тръгнахме нагоре.  Реката прави почти през цялото време големи меандри като фарватера винаги следи по-високия бряг, защото там е по-дълбоко, но където е по-дълбоко течението е и по-силно. Бързо свикнах да се движа на ръба на фарватера следейки дълбочината, тогава подържам най-голяма скорост без опасност да заседнем. А скоростта ни е трагична, между 4 и 7км/ч... Имахме 18км до една марина, която видяхме на навионикса и се влачихме до там поне 3 часа, за да видим, че не бачка, защото нивото е ниско, само няколко лодки седяха на сушата и чакаха пълноводие. Следващата беше на 12км, а вече се смрачаваше. Имахме точно три възможности, да се доберем до нея и да приставаме по тъмно, да караме нощно и да се смажем или да пуснем котва. Реших да направим последното. Избрах едно место на вътрешната част на завоя с бавно течение и се приближих максимално до брега. Изключихме двигателя и пуснах котва за сефте в живота си. Котвата е 10тина кила с още толкова верига, а може и повече. Лодката спря и я следихме известно време. Преценихме, че е сигурна и седнахме да го отпразнуваме с една лидълска крушовица.

Мнението беше редактирано от gotcha на 25.08.18 04:08.

25.08.18
00:15

29.08.18
15:43

25ти

През ноща, когато се събуждахме мятахме по едно око дали не сме мръднали. Котвата си държеше.
След 6 заваля яко и решихме да изчакаме да спре, за да не станем на говно от сутринта. Към 7 и нещо спря, издърпах котвата и запалихме Вовата (волвото). Държах руля 3-4 часа, докато Сашо изми цялата посуда с вода от реката, защото тази в резервоара привършваше и я пестяхме за тоалетната. Оказа се, че при това ниско ниво на водата почти всички марини са пресъхали и няма влизане за нас. Също така няма и като на каналите места за спортни лодки, само такива за баржи. Съвсем емпирично открихме, че трябва да плаваме покрай ниската част на брега (изпъкналата част на завоя) масимално близко до него, за да подържаме максимална скорост и така я вдигнахме на 6км/ч средна. Това обаче крие опасност да закачиш някой нанос с кила и успяхме и това да направим, но без последици, само малко уплаха. По обяд попаднахме на една марина при високата част на брега, където след само едно затъване успях да влезна и да си налеем вода.
Заинатихме се да паднем под 700км до края на реката като тръгнахме днес от 759, а влезнахме на 780 (около 500тния би трябвало да се отделим по Майн). Успяхме да добутаме до 693 точно преди Кьолн. Имаме уникална гледка на голяма катедрала в дъното, а вечерта града се изпъстри в неони.
Тамън хапнахме и към 11 се приготвихме да легнем, когато някой ни освети силно лодката. Сашо излезна да види какво става и каза, че е полиция. Казаха ни, че нямаме носова светлина и че не може да седим на бордова, защото това означава, че се движим. Казах, че това ми е пределно ясно, но понеже съм ветроход и съм със свалена мачта светлината ми е изключена. Казаха ни, че това не ги интересува и е наш проблем и че не можем да останем така на котва. Отказаха да си пусна челника отпред, а не знам дали видяха, че отзад е фара на Сашо за колелото, защото кърмовата светлина не светна, а вчера си светеше. Предложиха ни да ни закарат в марина, която е точно отсреща на реката, но аз им обясних, че никъде не сме си намирали место заради ниското ниво на реката. Все пак ни ескортираха и ни предложиха да се швартоваме за един катер с хора вътре. Заседнах два пъти в опит да пристана и накраяцни отведоха до едни корабчета на хората, които подържат фарватера или нещо такова. Оказа се достатъчно дълбоко и ни казаха, че можем да пренощуваме безопасно. Хубаво е когато полицията си върши задълженията, а не само да те пресира и изнудва, дори не ми поискаха документи или ни се репчеха, напротив бяха много дружелюбни и загрижени.

26ти

Излюпихме се към 7 и хванахме тубите да заредим. Оказа се, че сходната се заключва (логично) и не можем да излезнем. Кофти, ама трябваше да се примирим и потеглихме.
Продължихме по схемата с ниските брегове и каране в плиткото. Знаех, че това си е малко руска рулетка и удара не закъсня. На едно място, докато се усетя, че водата отгоре се завърта изпрасках кила в някакви камъни. Ошашках се малко, но се движехме толкова бавно, че реално няма какво толкова да стане, та ние рядко вдигаме над 6км/ч. Взел си поука от случката реших са седя по нависоко на борда или прав, за да следя водата. След известно време последва втори удар без видими предпоставки. Чист чакълест бряг. Логично е фарватера да се чисти, но плитчините си крият опасности и реших да не преминаваме границата под 1м под кила. Реката, не е малка, но при това ниво и нагоре вече рядко минава 3м.
Проблема с горивото назряваше и беше ясно, че няма да стигне до края. При условие, че беше вече невъзможно да спираме на брега оставаше само един вариант да заредим. За щастие Кико ми даде неговото динги, което си е просто надуваема лодка за разходки и реших да идем с него да налеем тубите. Намерих на гугъл мапса най-близката бензиностанция до реката и се задействахме. Напомпах лодката на палубата, пуснахме котва максимално близко, метнахме я във водата с  тубите, помпата за всеки случай и раницата с бутилки за питейна вода, че и тя свършваше. Свършихме набързо работата и обратно. За малко да изпуснем лодката, но Сашо хвана два кранеца. Вече имахме гориво поне до Майн.
Спокойни, че имаме всичко за следващите два дни продължихме нагоре. Реката се промени доста, защото се появиха и първите хълмове и планинки. Стана много красиво с кокетни сгушени селца и градчета между тях. Обратно на логиката някак си течението стана по слабо и имаше доста места, където имаше мъртво течене и вдигахме до 8км/ч. Към 9 си намерихме едно право място на десния бряг извън фарватера, където да се виждаме отдалече и припуснахме котва. Сложих крушката от топовата на кърмовата светлина, а бордовите отпред ги закрих с една торба и сложихме фара. Надявам се да се виждаме и да оцелеем до сутринта.

27ми

През ноща ни валя яко. Правото място се оказа криво, защото вълните от минаващите кораби ни лашкаха яко и нямаше нос, който да ги обира.
В 6 и нещо се събудих за пореден път и беше спряло да вали и се развиделяваше. Изпиках се в тоалетната и натиснах копчето на помпата, тя е люкс - електрическа, а не ръчна, но това не е голям плюс, защото не тръгна. Вече знаех, че сме в лайната... облякох се и отидох да пусна двигателя знаейки какво ще стане - еми нямаше никой. През ноща и трите акумулатори са паднали. Лодката има 3, един стартов за двигателя и 2 за да има ток. Ела ми беше казала, че помпата на тоалетната работи само с включени 3, но е добре този за двигателя да се изключва, когато не сме вързани към мрежа, за да знаеш, че ще запалиш. Понеже не съм грам светнат с тоците и не знаейки колко ток имам и за колко време си питах ушите и нито веднъж не съм го правил. Бях пуснал светлините през ноща и най-много да съм зареждал някое устройство. Както и да е, нямаше ток. Пробвах с манивелата за стартиране на ръка, но за нея трябва да си повече от Херкулес, предполагам е, за да си превърташ вала, ако пипаш по мотора. Предприех съответно план Б - нов акумулатор. Напомпах пак дингито, метнах вътре раницата и колелото и към брега. Отидох до най-близката бензиностанция, но се оказа, че в Германия акумулатори не се продават там. Момчето ми обясни къде да ида, но аз нещо обърках. Обикалях градчето (не знаех кое) и видях магазин за части и сервиз, но той отваряше е 9. Реших да видя все пак в бензиностанцията до него и там момичето ми каза, че по-надолу има друг магазин. Беше така добра да звънне и да провери дали бачкса, и за щастие беше вече отворен в 8. Пича в магазина беше симпатяга и ми предложи един акумулатор VARTA (няма по-добра батерия) от 70мАч като старя за 115 евро. Естествено аз попитах дали има по-евтин и той каза, че имали някакви правеняци за 100, но не ми го препоръча. Реших да послушам Ицо Хазарта и заложих на най-доброто. Нарамих се като магаре (сефте) и наобратно. По път видях Пенимаркет, който бачкаше от 7 и накупих малко храна и една шльокавица за 5 евро. Върнах се на лодката, включих новия акумулатор и запалихме с 200. Като се позаредиха другите го прибрах за резервен и върнах стария да се зарежда.
И още една смехория. Възглавниците за кокпита закупени от Лидъл са цикламени и зелени. Понеже на реката седиме на борда, за да виждаме по-добре си ги слагаме там, но на мен ми паднаха във водата, обърнах да ги съберем и ги привързах на леерите отпред да съхнат, червенота отляво, зелената отдясно, досущ като бордови светлини.
Продължихме да пъплим напред към Кобленц. На места течението беше толкова силно, че падахме под 3км/ч, но за щастие беше за къс период докато хванем пак плитчини с по-бавно течение. В тази част реката продължава да се вие между хълмовете, не мога да я нарека планина, защото е ниско. От двете страни е осеяно с населени места кацнали на високото и покрай реката. Има доста лозя и на най-стръмните склонове. Подминахме Кобленц, който е най-големият град в региона и през него се влива една друга голяма плавателна река в Рейн. Много голям трафик имаше до него, но нагоре оредя. Навсякъде има мостове и фериботчета, които връзват сушата, а в града имат и кабинков лифт. Откарахме до 569км, където припуснахме котва на десния бряг. Оставаха ни 69км до Майнц, където и почва реката Майн и свършва насрещното течение, защото тя е с шлюзове.

28ми

Излюпих се в 6 и видях, че е още сумрак, но реших да тръгнеме, защото исках да се свършва това бъхтене нагоре. Понечих да запаля двигателя и цък, нЕма никой. Стария акумулатор явно трябва да се зареди не с алтернатор или е умрял, макар че окото му свети зелено и би трябвало да е още жив. Сложих по-добрата батерия, пуснах светлините и приборите и отплавахме в 6:30.
Около час държах скорост между 6 и 7км/ч, но след това дойде един инфарктен участък. На десния бряг до вехите течението беше много силно, защото беше дълбоко, от към брега имаше скали, които се виждаха, на левия имаше плитчини и нищо, че имаше пак вехи успях да докосна едни наноси с кила, за капак слънцето ми дойде право в очите и нищо не виждах, не можех да лавирам по двата бряга, защото постоянно се редуваха баржи и пътнически круизове. Видяха ми се часове, а реално съм минал 2-3км но със скорост на моменти под 3км/ч.
Избутах го някак този участък и Сашо ме смени на втория час. Той като цяло кара по-агресивно и иска да се движим максимално бързо според ситуацията. Скоростта на течението се усилваше и почнахме да караме все повече в плитчините. Така и нацепихме едни скали и бая се разтресохме, за щастие скоростта ни рядко е над 6км/ч та не вярвам да има някакви щети, а и кила би трябвало да е здрав. Планините не свършваха и течението не намаляваше. На едно место почнах да пъпля с 1-2км/ч, реших, че сме до тук, всяко нещо си има лимит. Трябваше да намерим къде да пуснем котва и да търся някой да ни изтегли 40км нагоре или да си купя извънбордов двигател, но вече финансиите се стопиха сериозно. Минах на другия бряг и тръгнахме, отдъхнах си, имаше още надежда. Това ме амбицира и продължих да лавирам между бреговете, докато не видях, че хълмовете и меандрите, между тях свършват и съответно силното течение. Но реката не искаше да ни пуска още. Финалния завой, финалната права беше епична. Установих, че движейки се по диагонал напредвам, с метри, но напредвам. Направих сигурно 20, за да мина километър, но успях! Кебнекайзе, Нордкап ми се видяха смехория в сравнение. Напрежението не може да се съпостави, там то е предимно физическо, а тук психиката си каза думата и по-точно, ината. Почуствах все едно съм качил моят Еверест.
Оттам реката стана като езеро, вдигнахме си скоростта на постоянни 6-7км/ч и славно добутахме до Майнц, където се влива реката Майн по, която трява да тръгнем. Бяха минали 14ч. и бяхме смазани, но ентусиазма ни не беше спрял и влезнахме. Стигнахме до първия шлюз, който е на километър и стана вече мрак. Повъртяхме се и не намерихме чакалня за спортно лодки, една баржа ни наду тромбата и пусна прожектор, защото явно не ни вижда. Почудихме се какво да правим и решихме да се върнем на реката и да си пуснем котва. Така и направихме, върнахме се и се пуснахме 200м по течението след един мост и пуснахме котва на десния бряг. Минаваха, влакове, самолети и кораби, но след 15 часа и нещо убийствен ден, хапнахме на бързо, ударихме по няколко шота шльокавица и отплувахме.

29.08.18
15:45

Щрак

31.08.18
17:55

29ти

Още вчера решихме, че имаме нужда от почивка, за това се наспахме и не бързахме. Към 10 и половина отидохме до шлюза и за първи път се свързах по радиостанцията с тях. До сега бях звънял само по телефоните, но от вчера Ментел почна да ми цака за интернета и разговорите послучай това, че не съм ползвал повече от 50% мрежата им в България в рамките на 4 месеца, това е роуминг-евро спогодбата. Но уви не получих адекватен отговор и все пак звъннах на телефона, който извадих от нета. Казаха ни да изчакаме една баржа и влезнахне с нея и още една моторна яхта. Реката Майн е цялата с шлюзове и течението и е почти незабележимо. Стигнахме до първата марина и пристанахме. В близкият град живее една роднина и се уговорихме да се видим. Платихме си 10 евро за нощ и най-накрая се изкъпах като бял човек с душ и сапун, не го бяхме правили от първия ден след морето, където сваляхме мачтата. След това скокнах до града да се разправям за предплатените карти, които купих преди седмица. То стана цяла одисея с тях. За да се активира, трябва да се направи онлайн регистрация и видео разговор с човек, за да докажеш, че си ти. Показваш си личната карта и тн. Това нещо го правих два пъти с две различни апликации като и двата пъти ми казаха, че всичко е наред и трябва да чакам смс за активация от водафон. Да, ама не. Разговарях 3 пъти с тях и всеки път ми казват различно нещо. За това отидох на място и се оказа, че само в официален главен магазин могат да ми я активират. Все пак мойта приятелка се чу с тях и уж щели да я активират. Взех 2 дюнера от десетките дюнарджийници и се върнах на лодката, че бях умрял от глад. Един дядка в марината след 30мин мъдрене ми отвори кухнята им и ми купи 3 студени бири, а аз му дадох 4 евро. Голям симпатяга. Каза ми, че е член на клуба от 11 годишен, а той е поне на 75. Зачакахме в лодката, докато се видим с наште хора, за да ни помогнат да заредим и да се изперем и заваля проливно, дано се разминем със сапунката за утре, но надали. Взеха ни към 7 цялото семейство. Отидохме и след като се надухме със салати, гювеч, домашна ракия и много добри вина нямаше шанс да се върнем на лодката и решихме да преспим в тях. Имат три дечица и са голями сладури, големия е на 6 първи клас, а другите са близнаци момче и момиче на 4.
Предложихме им на следващия ден да повозим децата на лодката и те много се ентусиазираха.

30ти

Явно снощи бях пийнал повечко увлечен от хубавата компания, носталгията за ракия и прекрасните вина, та сутринта ми беше малко кривичко. Не бях спал и извън лодката от Копенхаген и леглото малко ми се лашкаше, но бива.
Направихме си направо царска закуска и реших да си регистрирам и втория ваучер, който има роуминг минути. С ужас установих,че в телефона ми е била тази карта, а не другата, която се опитвах толкова дни да активирам и Албена ги беше направила Водафон на маймуни. Направо ми идваше да потъна в дън земя, но какво да направя като съм толкова разсеян... Сложих картата и беше активирана, та вече съм свързан със света и регистрирах и другата, дано я активират.
По обед отидохме да напазаруваме в любимия Лидъл. Купих на дечицата по едно лего и барбекю за вечерта. После ги взехме от детската и училище, заредихме по път тубите и право на лодката. Първо и направихме една сапунка като връчих на децата по една четка и те много се забавляваха, а и добре я измиха, а после направихме едно кръгче до техния град и обратно за има-няма час. Прибрахме се у тях и пак се повтори гала вечерята, но този път ограничих напитките, защото утре трябваше вече да потегляме. Играхме си с дечицата и много се смяхме до преди да си легнат, а после показахме снимките от трипа на домакините ни.
Тази пъла почивка ни дойде перфектно след този зор по Рейн.

П.С. За да не кажете, че дневника не се вписва грам във форума, днес правих малко йога, 17 набирания в серия, 20-30 лицеви и едно 500м мъкнене на туби 10 и 20кг. Измислих си и как да правя кофички на рубката. Мисля, че още съм си същите кила, около 78.

Мнението беше редактирано от gotcha на 31.08.18 21:28.

04.09.18
22:53

31ви

Станахме в 7, но докато закарат децата и не закусихме пак царски не тръгнахме. Купих си навионикса най-накрая, защото така или иначе ще ми трябва и свалих офлайн карти за напред. Принтнахме имената и номерата на шлюзовете до Дунава, а те са към 50. Заредихме още веднъж тубите и Албена ни изпрати до лодката. Скоро дойде и първия шлюз, те са на около 10-15км един от друг и известно време ще се качваме. Обадих се на телефона и греда, човека не говореше английски. За щастие един чичка, който беше сам също чакаше и се свърза с тях да влезнем заедно. С него минахме още 2 шлюза и беше доста удобно, докато не каза, че ще спре на следващата марина. Човека беше към 70така, 40 години живеел в Австралия и убиваше време до полета си като си цъка сам по Майн. Последния шлюз за деня влезнахме с един круиз. Пак едва се разбрахме, тия на Майн не тачат английския, но поне този беше учтив. Малко след шлюза бях видял марина. Реката е тясна и няма места за хвърляне на котва и за приставане като на каналите, за това май ще трябва да спираме по марини. Имаше едно свободно място и се прибрахме, швартовахме като показваше 10см под кила. Нямаше никой на който да платим и седнахме да ядем гювеча, който ни беше дала Албена, много вкусен. По едно време някой тропна по рубката. Беше отговорника за марината и му платих 13 евро скъпо, но водата не се плащала, голям праз. Заспахме рано, защото искахме да станем в 6 и да потегляме иначе няма как да правим километри.

1ви

В 6:02 си отворих окото. Допих вчерашното кафе и сложих да се вари ново, бързо душче и запалих Вовата.
Традицията да не говорят английски по шлюзовете продължаваше, но някак се разбирахме. На третия шлюз бяхме с малка, но мощна моторна лодка, която не е могла да влезе в малкия страничен шлюз предвиден за тях. Чичката се хвана за главата като ни чу историята. Подпита и съвсем непреднамерено дали не сме гейове...
Целта за деня ми беше да направим 100км, но на предпоследния шлюз ни се наложи да изчакаме една баржа и висяхме сумарно към час. Навлезнахме пак във хълмиста местност и течението се усили малко като скоростта ни на моменти падна под 9км/ч. Появиха се и червени скали от които бяха построени замъци  и мостове, а в едно градче имаше лунапарк и беше голяма лудница. Стигнахме последния ни за деня шлюз, защото наближи осем и скоро щеше да се стъмни току-що затворен с баржата, която чакахме на предишния. Звъннах и го отвориха за нас, което беше супер. Вътре си лафихме с една възрастна двойка отишли да вечерят в съседния град с кучето си в малка надуваема лодка. Попитах ги дали е ок да пуснем котва след шлюза в часта преди преливника, защото видяхме други такива и обмисляхме такъв вариант. Казаха, че според тях няма проблем.
Така и направихме.
Като цяло доста скучен и дълъг ден в който най-интересното нещо беше, че  нокъта на средния пръст на крака ми падна. Една от жертвите на битката с Кебнекайзе.


2ри

Тази част зад шлюза, преди преливника нямаше никакво течение, същински гьол. Имаше 2 лодки на котва до сами брега и направо си ме хвана яд защо плащахме за марина онзи ден като можеше да направим същото, но пак добре, че стоплихме макар и по албански.
Отворих очото в 6 и след тоалета се изстреляхме. Понеже е неделя нямаше живо пиле. Срещнахме един круиз, 2-3 баржи за целия ден, някоя друга моторница и разни каякари.
Реката продължава да се извива в нещо като дефиле, много е зелено и красиво, само дето е мрачно цял ден и даже се опита да прикапе.
Шлюзовете са доста стари мисля и с мощни помпи, които дигат вълна вътре като пълни. Лашка малко, но се ядва. Няма плаващи кнехтове изобщо май по Майн и трябва да се качват въжетата нагоре на ръка. Даже последните шлюзове нямат и стоянки отпред да изчакаш, а трябва или да въртя и изчаквам на место, ако няма вятър или ако се наложи да припусна котва. Повечето оператори днес говорят английски и даже за първи път един от тях ме заговори и разпита от къде до къде плаваме и тн. и ми пожела слънчево време и леко плаване, което беше много мило.
На предпоследния шлюз минахме точно 200-тния километър и така официално сме преминали над половината, защото до канала Майн-Дунав имаме 380км по реката.
След него като никога имахме 20км до следващия и Сашо хвана дървото, а аз врътнах един ориз с къри и като минахме последния пуснахме пак котва зад него и му седнахме. Изпихме остатъка шльокавица и доизпушихме тутуна. Аз пуша само вечер по една, две слимарки, но утре ще трябва да спрем да заредим с пороци, защото само това ни остана. Почна да ни тежи пътуването, дълго стана и колкото и да е красиво и интересно монотонното ежедневие почва да товари. Иска ми се вече час по-скоро да хванем Дунава, за да усетя, че наистина се прибирам. Дано това ни дигне настроението и се нахъсаме за финалната права, която е над 1000км. Живот и здраве ще разберем.

3ти

6:37 отворих очи и 7 без нещо издърпах котвата преди Сашо да стане тръгнах. Още снощи видях, че наблизо има Лидъл и чекнах къде може да пристанем. В 7:30 видяхме пиърс с едно място, което беше на хотел. Беше достатъчно дълбоко и швартовахме. Скокнах до хотела да питам дали е ок да останем за час, докато напазаруваме. Винаги ме гледат като изпаднал германец не, защото съм в Германия, ами явно визията ми вече е доста плашеща с брада на 3 месеца и термо-бельо с бордшорти и къса фанелка отгоре. Както и да е казаха, че няма проблеми. Лидъла се оказа наистина близко, но бензиностанция нямаше. Върнахме се да оставим пазара и взехме колелата. Както винаги най-близката се оказа Арал, която е и най-скъпа... Случайност? Навръщане карахме по шосето и една кука нещо ни смъмри, но беше сам и си продължи. Цялата операция ни отне 2 часа, което е бая. Опитахме да си наваксаме, но на следващия шлюз един тип ни мота нарочно като не ни пускаше светлините веднага като се отваря и затваря шлюза, беше от неанглоговорящите. Минахме и през един голям град в който се намираше и поредния шлюз под един мост та имахме стабилна публика, докато се качвахме нагоре и се пазехме от един голям клон в шлюза. Един тип, явно от подръжката мина, видя го и звънна по телефона, явно нареди да го махнат. На баржите им дреме, ама по малка лодка може да си потроши пропелера.
В него влезнахме с една дърта баржа, която следвахме до края на деня и реално си наваксахме, защото не чакахме почти на един шлюз. Те просто се чуват по радиото и им го отварят, докато дойде. И аз можех да правя така, ако знаех езика. Другото, което шлюзовете станаха с междинна врата в средата и ако се съберем до нея пълнят само половината и така се пести време.
Следобеда ни пра за пръв път дъжд. Не беше дълго, но и барометъра беше паднал яко, та не беше неочаквано.
Последния шлюз го минахме на 295км и пуснахме котва зад него. Сашо опържи яйца с шунка и се натъпкахме доволно.
Утре се надяваме да избутаме реката и да хванем канала.

4ти

Пак ранно ставане. В 6:30 потеглихме.
Имахме 8 шлюза до края на реката. Във всички бяхме сами. Почти нулев трафик. Почнах да им звъня 2-3км преди да пристигнем и почти не сме чакали. Също така почнах да ползвам и радиото и само, ако не ми отговорят звънях на телефоните. Като цяло изключително скучен, но ползотворен ден, защото стигнахме до последния шлюз. Имах идея да хванем и канала поне до първия, но се замотахме на последния и решихме да не окъсняваме и да се чудим къде да спим и да се напрягаме излишно, за това пуснахме котва пак след шлюза. Има една стоянка, но за моторни лодки и не е удачна за нас та сме до тях и до катера на куките.
Най-накрая решихме да тестваме скарата за еднократна употреба и метнахме 12 лидълски наденици. За съжаление имах само една бира, но пак е нещо.
Утре хващаме не безизвестния Майн-Дунав канал, връзката между Атлантика и Черно море.

06.09.18
23:15

5ти

Рожден ден и мъгла.
Роден съм лето 79-то и на тоз мъглив ден навърших цели 39 лазерника. Не са малко, ама па и не са толкоз много, ако имам късмет може да си поживея поне още толкоз.
Та към 6 погледнах навън и нищо не видях, мъгла, едвам се вижда шлюза.
Въртех се, пих кафета и чак към 9 почна да се вдига и тръгнахме.
В един момент стана пак гъста и намалих на 5км/ч, но точно след като хванахме канала мъглата се дигна и пекна хубаво слънце. Минахме Бамберг и първия шлюз. Тук шлюзовете ни дигат на по 10-20м и са с доста мощни помпи, които правят силно течение и е зор да я държиш лодката да не я отнесе.
Съблякох се по секси гащите, дето не съм носил такива от 25 години и събирах погледите на баби и лелки, даже една ми прати въздушна целувка като да е знаела, че съм рожденник. Хубаво време, хубав ден, само да нямаше толкова шлюзове. Реших да спрем преди Нюрнберг, за да не е лудница, а и да спрем по-рано, са си отпочинем и идем да седнем някъде и са отпразнуваме. Пича от последния шлюз беше толкова мил, че дойде на крака при нас до лодката да ни пита къде отиваме и да ни даде съвети. Каза, че има малка марина преди града и една в града. Казах си малката ще да е, да ама не, едвам се набутахме вътре и като звъннах ми казаха, че нямало места. То вярно местата за гости бяха заети, една патка почна да ми дудне нещо на немски, ядосах се, теглих им една и си тръгнахме. Следващата беше на 8км та за по-малко от час стигнахме. Още с влизането едно хахо ни показа къде да престанем, вика “тука капитане” и му хвърлихме швартовите въжета. Хората ни гледаха от другите яхти, а едните бяха едни австрийци, с които бяхме на марината в Рюселхайм.
Тази откачалка освен, че изглеждаше като невменяем, не знаеше английски, блещеше ми само на немски, а и май беше дръпнал няколко бирони. Как да е, ходейки като пиян каубоец отидох с него, попълних формуляра за марината, дадох му 18 евро (2 евро на метър) което ми се видя бая, ама нямахме избор и веднага скочих да си тегля един душ. Дръпнах две студени бира от хладилника и изчаках и Сашо да се оправи. Сложихме си изпраните дреи и тръгнахме към най-близкото заведение. Видях в мапса една остерия и влезнахме. Заговорих го на английски, ама бързо минахме на италиански. Оказа се, че постерминала му не ми приема картите и скокнах да дръпна от банкомата. Като махнеме дюнерите в началото на мителланд канал не сме си ухаждали никъде, та реших да играя на дебело, пък и повод имах.

6ти

Събудих се пак раничко и погледнах навън. Времето беше хубаво реших да напазаруваме, заредим гориво и измием лодката, че пак беше станала на говно от калта и водорасли по шлюзовете. Пих едно кафе, смазах веригите на колелата, че бяха ръждясали и скокнахме първо до храма, Лидъла. Понеже забелязах, че леко замазвам косъма взехме повече плодове и зеленчуци, месо за скарата, две бутилки шльокавица и една вино. Оказва се, че на лодка няма как да не се пие. После скокнахме за нафта, че бяха на противоположни места и нямаше как да ги комбинираме.
Накрая аз направих сапунката на Синдбад, а Сашо изми съдовете.
Потеглихме пак под погледа на съседите, които ни махаха и ни пожелаха лек път.
Първия шлюз за Нюрнберг беше малък, но след това почна една поредица от 20 метрови шлюзове с плаващи кнехтове и толкова мощни помпи, че лодката не можеше да се удържа. Светнахме се да правим по няколко намотки на кнехта и да придъпваме само лодката към стената, но пак на моменти беше невъзможно и се извърташе ту с носа, ту с кърмата и ако не подложиш ръка се тряска в стената.
Като махнем тая мизерия и днес е много хубаво времето, но барометъра вече удари дъното и очаквам в скоро време някакъв потоп или апокалипсис. Видяхме и една голяма ветроходна яхта също като нас със свалена мачта, швартована преди един шлюз. Последните два ги минахме с една баржа Ксандро. В първия пича извади един ъглошлайф и 15-20мин. докато се качвахме нагоре ни наду главата, а за капак накрая даде такава тяга на двигателя, че от струята лодката се извъртя яко и праснахме силно барабана на ролрифа в борда на шлюза. Този барабан се карам да го разглобя всеки път като го закачим и още не съм го направил, явно чакам да го строшим.
Понеже ми писна да влизаме със Ксандро по шлюзовете, а и стана късно реших да пренощуваме преди следващия. Пристанахме на десния бряг в началото и се швартовахме на първите кнехти. Остават ни само 50км  до мечтания Дунав.

09.09.18
01:38

7ми

Събудих се от минаваща баржа, която ни разклати. 6:37 рекох, че е перфектен час да потегляме. Запалих Вовата, тоалет и звъннах на шлюза. Поздравиха ме с гуудморнинг и да заповядаме със зелена светлина. Все пак току-що бяха вдигнали водата, за да излезе кораба.
За първи път от доста време слизаме надолу, последно беше като слизахме към Рейн. Голям кеф, връзваш си въжетата и само си чакаш, направих кафето през това време. Понеже водата си се оттича сама, няма помпи, течения да те бутат и тн.
На втория шлюз се оказа, че има яхта вътре и кой да видим, австрийците с които бяхме на последните две марини. Отивали към Виена, по-точно между Линц и Виена. Питах ги как е нивото на Дунава и ми казаха 1.50м, което е точно толкова, колкото газя аз. Кофти работа, дано е само на места, ще трябва много да се внимава. Излизайки от шлюза минах през някакви треволяци, винаги плуват боклуци, умрели риби, царевици и треви и този път ми се заплете на перото на руля. Падна скоростта и почна трудно да се управлява. Канджата ни е нещо прецакана и не можах да я разпъна. Точно вчера на Сашко му обяснявах как съм се цопнал почти на всякъде, по каналите, Рейн и Майн и трябва и този да го сефтосам и понеже не го направих вчера на хубавото време сега ми се наложи. Цопнах се набързо в студената вода и изчистих перото.
Австрийците отпрашиха напред и за щастие ни чакаха на следващия и така с тях до Дунава. На последния на канала трябваше да чакаме един круиз да излезне и се запознахме официално на твърда почва. Черпиха ни по една австрийска бира и разлафихме. Първоначално бяха двамата по-възрастни, а сега се появи  по млад тип, който каза, че е купил моторницата от Холандия и явно са я взели дъртите, а той се е джойнал сега. Как да е, свежи типове.
Малко след това влезнахме официално в Дунава и за да ни е съвсем по вода заваля яко, защото до сега само превалваше. Реално канала е по-голям от самата река и на картата излиза, че той преминава в река. Вече имахме буйове на по-плитките участъци и дълбочината варира от 1 метър до 5, въпреки шлюзовете, които са още 200км и са 5 на брой. Стигнахме до втория шлюз в Регенсбург и преценихме да спим тук, за да не се чудим къде да хвърлим котва. Да, ама преди шлюза беше няква тотална лудница - панаир, круиз-доскотека, хора, джангър, абе ад. Решихме да минем шлюза и след него да пристанем, но там пък беше само за големи кораби и разстоянията между кнехтовете беше много голямо. Тогава реших да пуснем котва веднага след това максимално до брега. Речено-сторено. Веднага запалих барбекюто и метнах пържолите, както го бях и решил, за да отпразнуваме реката на която реално сме родени.

8ми

Снощи вечерта приключи със заря, не знам повода, но преди да минем шлюза видяхме един бус и покрай него яко ракети, може да е бил празник на града или знам ли какво е 7ми в Германия.
Събудих се пак от лашкане от минаващ кораб. Явно си знаят хората да ни будят по едно и също време 6, 6 и нещо. По рутина мина всичко, изтеглихме котвата и потеглихме.
Времето беше супер и имаше страхотни купести облаци, които с изгряващото слънце направиха уникален пейзаж. Изнизахме се от града и продължихме по реката. На места беше много разлята и плитка, на други до 5м дълбочина. След два часа стигнахме до поредния шлюз, където трябваше да изчакаме един круиз. Продължихме надолу до следващия, където пак чакахме на нисък кей за спортни лодки, които са рядко срещани още от Рейн. Един дядка си кесеше и се заговорихме. Обясни ни, че след този шлюз реката става тясна с бързо течение и плитка. Казах му колко газя и дали мога да мина и той каза, че е би трябвало да има проблем. Махнах поредния царевичак загнезден за перото на руля и минахме шлюза. Оказа се по-плитко от, колкото мислех. Ехолота почна от метър и свали на 50см, а след няколко завоя под 20-30, а на места 0. Изтръпвам като видя 0.0… Сашо реши да скочи и да тества. Водата му беше до лакета, което е малко над 2м. Все пак ехолота беше настроен с известен толеранс. Свалих на първа предавка, с която без течение подържам 5км/ч но тук с него подържахме 7-9. Кошмара от Рейн се върна с тази разлика, че тук скоростта ни беше двойна и ако ударихме нещо, можеше да има последствия. Единствено ме крепеше мисълта, че движех в средата на фарватера и се надявах да няма големи камъни и скали, а да е само чакъл, както Сашо установи.
Продължихме да пълзим напред като нивото не се промени много, а когато отидох до носа и погледнах надолу и  видях дъното направо ми стана лошо... По едно време ни застигна яхта и кой да видим нашите приятели австрийци, те си переха с поне 10км/ч защото газят 1м. Хвърлиха ни две добре изстудени бири и това ни вдигна много настроението. Казаха, че след 8км има марина и ще спрат там. Сметнах, че с нашето темпо това е около час и ще стане 6 и реших, че не е лоша идея да спрем и ние само да успеем да влезнем. Добутахме ги и влезах много предпазливо. Беше плитко, но успях да се добера до пиърсите. Махнах на един човек и го питах дали може да се съберем някъде. След известно събеседване ни показаха едно място и ни помогна да се швартоваме, беше един от хората, които бачкат там. Супер любозен тип, който ни показа всичко. Нашите хора австрийците ми развалиха пари и платих 11.50 евро. Взехме си по душ в импровизиран параван на понтона. Много приятно беше, че се клати като в лодката. Сложихме по една дреха и тръгнахме към центъра на града да хапнем нещо надявайки се да намерим австрийците, които вече бяха тръгнали. Помотахме се и набарахме една дюнерджийница, а после влезнахме в един бар да пийнем по едно. То станаха две, три и аз си тръгнах, а Сашо остана, защото му тръгна глътката. Прибрах се в марината и заварих местните да се греят на огън. Заседнах при тях и си отворих устата, та откарах до 12, когато всички си легнаха.

09.09.18
01:44

Щрак-щрак

Мнението беше редактирано от gotcha на 09.09.18 01:45.

09.09.18
22:34

Явно вчера съм си пийнал повечко, защото едвам отлепих в 7:30. Пийнах малко кафе, скокнах до бензиностанцията, заредих вода и пробвах да сменя горивния филтър, но без успех, по спомен трябва да са два, а аз имам само единия и не успях да открия къде седи, а нямах много време да разглеждам менюала. Сашо беше труп, не знам кога се е прибрал, но едвам изми съдините и припадна. Не исках да го будя и сам излезнах от маринатата и потеглих. Снощи пича от марината ми каза да слушам на 10ти канал, защото по него си комуникират корабите. Толкова важно нещо, но като не съм учил за речно плаване,не го знам. Малко надолу след един мост се вливаше река и течението стана супер силни, а фарватера много тесен. Сетих се да чекна на една апликация дали има кораби наблизо и ми се появиха два български кораба “Рубишипс” идващи нагоре. Точно на най-тясната част се появи единия и реших да се свържа на десети. Казах, че сме малък ветроход и плаваме надолу, но отговора беше само “Здравейте” и нищо повече. Разминахме се някак си и след два завоя се появи втория. Като се разминахме се свързах пак и питах как е положението надолу и дали има достатъчно вода, защото газя 1.5 в интерес на истината почти нямаше много натоварени баржи. Отговора беше пак сух “няма проблем за 1.5”.
Очаквах по-радушно държание, но уви.
Реката продължаваше да е тясна, плика и със силно течение. Карах на първа скорост с около 10км/ч все още на тръни въпреки казаното. Разминах се и с още един бг кораб “Добрич”, който също поздравих, но уви отговора беше пак лаконичен...
Този ужас продължи до към 2250тия км, когато Сашо се освести и пое малко руля. Реката най-накрая се разля и стана дълбока, над 5м.
Печеше яко цял ден и решихме да се цопнеме. Аз скочих от носа 4 пъти, защото исках да ме щракне, но след първия път намокрих мачтата и следващите два се подхлъзнах и пребих, много се смяхме.
На 2230 стигнахме Пасао, голям град със шлюз, който минахме с една чешка баржа, която ме беше карала на тясното да излезна извън фарватера не виждайки, че съм ветроход и ще заседна още малко. Сашо пак легна да спи горкия снощи си беше изпил парите и аз продължих до НАЙ-НАКРАЯ последния ни шлюз и реално границата с Австрия. По-точно реката се явява погранична за няколко км и после си влизаме изцяло в Австрия.
Исках да спиме преди шлюза, ако има места за спортни лодки, но всичко беше камънаци и се наложи да минеме. След него видях, че на 5км има марина и успяхме да влезнем. Много ниски пиърси за моторници с халки, но праснах по един шпринг и Синдбад заспа. Отидох да се разплатя и с радост научих, че не струва нищо, ако не искаме ток. Реших да го играя тънкаж и благодарих. Да живее Австрия!
Врътнахме едни макарони с пресен босилек и чери домати и най-накрая си изпънах ногите.
Тежък ден, но ползотворен. Дано за напред реката е толкова дълбока и поддържаме средна скорост от 12км/ч, така ще дигнеме дневния пробег до над 100км за ден и ще почнем да топим по-бързо километрите до село, а те са 1364км.

11.09.18
23:04

10ти

Минаващите кораби клатиха леко Синдбад и кея скърцаше, но това не ми попречи да се успа и да стана в 7 без малко. Оправихме се набързо и 7:20 потеглихме, но с лек фалстарт. Бях влезнал с носа напред до края на кея за гости и като направих обратен затънах. Дадох пълен напред и с няколко крайни завои се измъкнах от тинята. Да но пък се нацепихме в мъгла. Беше пак хълмиста местност с меандри и мъглата беше естествено слегала над реката. На моменти видимостта беше под 50м и ми се спичаше лто, но след няма 2 часа всичко се разнесе. Дълбочината беше много голяма, средно 10, че и повече метра. Това доста ме осъмни, както и къщите близко до брега с висока вода. Оказа се, че това вчера си е бил последният шлюз в Германия, а в Австрия има още 7-8, които просто не съм си направил труда да проверя.
Така минахме един, после втори, където този път ние изчакахме нашите приятели австрийците. Явно са се успали повече от нас или са спряли вчера по-рано. Бяха със спаситлните жилетки и ни показаха да си ги сложим. Знаехме, че по принцип се слагат в шлюзовете, но и те не си ги слагаха в Германия. Явно на тяхна земя са по-изпълнителни. Реших да си ги сложим тогава и ние. Питах ги дали имат австрийски флаг да ми дадат, защото махнах немския отпред, но нещо не се разбрахме. При следващо спиране е редно да си купя и сложа.
Денят продължи доста скучно, плавахме и минахме още два шлюза. Като на последния направихме точно 100км и след него влезнахме в една марина. Платих си като поп 20 евро и отидохме до градчето да напазаруваме. С ужас установихме, че магазина затваря в 18:30 и си останахме с разходката в иначе много приятното градче. Върнахме се и помолих едни типове да ми развалят 5 евро, за да си взема бира от машината, то пък единия даже ми подари една и разлафихме. Сварихме един картофел и туй то.
Утре живот и здраве трябва да стигнем до Виена.

11ти

Не знам за Германия и техните комари, но там за почти месец, постоянно на сладка вода са ме ухапали 2-3 комара. Тази нощ и убихме десетина и мен лично от 3 натам не ме оставиха да спя. Пръсках се с Живаншито, така кръстих един Аутан, който купихме май още във Финландия и мирише направо на парфюм, но пак ме бяха нахапали, жужаха ми в ушите, което най-мразя и ме побъркаха.
Станах крив в 7:30, пих кафе, изкъпах се, изпрах няколко парцала и грабнахме колелата за пазар. Реших, че като сме спрели на сушата и има град трябва да се възползваме. Свършихме тази важна задача и в 9:40 отплавахме.
Един приятел ми каза да взема Щигел, тукашна явно известна бира и до обяд опуках 2 с един шлюз.
После успях така да нацеля числата, че когато направихме 2042рия км от Копенхаген бяхме на 2042рия км до делтата.
Във втория шлюз направихме грешката да се вържем наветрено и вятъра бая ни буташе, но го избитахме, но след него почна по-голям екшън. Водата беше плитка, 1-2м, течението силно и вятъра дойде попътен, сигурно 2 часа плавах с между 17 и 18км/ч и беше доста натоварващо. Точно като се скапах и Сашо ме замести нещата се успокоиха, реката се разля, стана дълбоко и течението падна, както винаги преди шлюз. Минахме 2000км до края на реката и ни оставаха 20км до шлюза, а след него мислех да пуснем котва.
В шлюза влезнахме с един малък пътнически, който влезна пръв и един голям круиз, който не си спря двигателя през цялото време и постоянно ни натискаше към стената, докато вътре пенсионерите вечеряха в ресторанта на кърмата и си питаха ушите. Почна да се стъмва като излезнахме, но за щастие зад шлюза имаше място за чакане на спортни лодки с понтон и се швартовахме. Пусах един шпринг на носа и се затворихме вътре, за да не влезнат комари, не ми се бодуваше пак.
Пръжнахме едни яйца със сиренце и вкарахме по някоя напитка за ползотворния ден.
Утре ни очаква Виена.

14.09.18
22:33

12ти

Пак ранно ставане и тръгване в 7.
Още преди обед минахме Виена.
Града беше навътре от реката и не видяхме много. Малко след него минахме последния австрийски шлюз.
След него чак до Словакия имахме много бързо течение и поддържахме скорост между 17 и 20км/ч. Минахме и 1000ния км до село - 1833. Трафика беше доста голям и включено с ниската вода и якия пек си беше бая изтощително и се сменяхме на час, два. Тесния фарватер караше круизовете да ми надуват тромбата, но аз нямаше на къде д мръдна, даже на един казах на десети канал, че съм ветроход и няма къде са ида, той реално гази по-малко от мен и ме задмина покрай вехите.
Веднага след “границата” на левия ни бряг се появи Братислава. Красиви сгради, футуристичен мост, изобщо приятна гледка. След нея реката пак се разля и течението и съответно скоростта ни падна. Още няколко километра и влезнахме в една много разлята част, която преминава направо в язовир. Накрая преди да се стесни напълно и 27км преди шлюза хвърлихме котва. Това е и последния шлюз преди железни врата в Сърбия. Нарязахме си мезе и пийнахме за здравето на баща ми, който днес има рожден ден. Понеже много лашкаше от постоянно минаващите кораби, бутилките в кокпита постоянно дрънчаха. Тогава си затананиках месидж ин а ботъл на Полис и реших да напиша нещо и да го хвърля в бутилка. Не го бях правил от 5 годишен на сватбата на вуйчо ми. Написах SINDBAD SAILING COPENHAGEN - BG, имейла и името си.
След години може да стигне до шлюза, хаха. После вечерта продължи със слушане на класическата музика.
За един ден минахме покрай две столици, остават ни още две.
Утре влизаме в Унгария.

13ти

Пак ме тормозиха едни комари. Може от Австрия да си ги мъкнеме не знам, но в 3 се събудих и до 4 поне ги дебнах. Убих двама и спах кат пор до 7. Сашо едвам е спал от лашането, ма кво да правиш.
Оказа се, че Дунава си върви паралелно с язовира и вече е погранична с Унгария.
Праснахме едно 15тина км до шлюза. Едвам намерих в нета радио канала да се свържа с тях, защото табела не видях. Трябваше да чакаме 40мин. То стана над час. Дойде един унгарски малък круиз с който се разминаваме от Австрия. Един, който май само минава през шлюза като атракция и в последния момент се появи една моторница, та и вътре си почакахме.
Спусна ни доста бързо едно 20м. После още 10тина км до края на канала и влезнахме пак в Дунава.
Течението е бързо и подържахме 16-17км/ч, а водата достатъчно дълбока. Надолу теченето се забави и паднахме на 14.
През цялото време гледах къде може да спрем да заредим гориво, защото излях всичко от тубите в резервоара. Варианта да пристанем някъде е почти нулев, защото покрай брега е плитко. До един град Комарно видях марина, но беше три и половина и беше рано за спиране. На 1736 видях, че има Лукойл на 200м от реката. Беше 6 часа и реших да спрем и да заредим. Мястото се оказа супер до един заседнал шлеп. Пуснахме котва след него на 20м от брега. На няколко метра от лодката се виждаше дъното, но ехолота показваше 60см под кила. Пуснахме дингито, взехме тубите и газ към бензиностанцията. Момичето вътре грам не знаеше английски, но някак се разбрахме. Наляхме тубите, взех 3 бири и някаква ракия за 15 евро и обратно. Решихме да пренощуваме на това място въпреки, че круизовете дигаха кофти вълна, надали на друго място щеше да е по-добре. Сварих един ориз и туй то.
Утре трябва да подминем Будапеща, поредната столица.

14ти

Както резко припаднах в 10, така и резко се събудих в 2 от минаващ круиз, а после 2 часа будувах, защото Сашо беше включил дъскорезницата. Как да е проверих мостовете по Дунава от България до делтата и видях, че под всичките 4 мога да мина с вдигната мачта, което е супер, но това на пролет.
Пак се успах до 7, но този път успяхме да тръгнем след 10мин.
Реката пак е на места много плитка и фарватера постоянно криволичи. Задмина ни празен тласкач, който се оказа български и се свързах с него. Този път капитана се оказа пич и проведохме разговор. Пита ме към морето ли и от къде сме тръгнали, че даже ни и похвали. Той също ме увери, че няма да имам проблем с газенето и че наистина най-гадния участък е бил преди Пасау, там където се виждаше дъното. На 1700км минахме Словакия и до 1460ти някъде ще е само Унгария.
Реката навлиза в хълмист участък и тръгва леко на север и после се извива рязко на юг точно преди Будапеща чак до Сърбия. Пак преди Будапеща заобиколихме огромен остров, дълъг сигурно 50км.
Щом влезнах в града имаше ляв и десен фарватер, който заобикаляше остров. Аз хванах десния, защото ми се видя с по-малък трафик. След острова се показаха красиви сгради, спомени от империята. Много красив град поне от малкото, което видяхме. Бил съм в Будапеща през 94та мисля на един европейски трип с автобус с даскалото, ама нищо не помня.
Тук май е момента да спомена, че градовете отдавна са ми писнали и дори ме натоварват. Лудницата, задръстванията, суетнята я избягвам и да си призная този начин доста ми допада да им хвърля по едно око. Да, не усещам вибрациите, ритъма, но така отстрани ги намирам по друг начин приятни, далечно красиви.
Вовата за втори път даде симптоми, че трипа му идва в повечко. На два пъти спада оборотите и изхвърля черен дим, после пак влиза в ритъм. След усведомение с врели и кипели ми казаха да сменя или поне почистя горивния филтър. Реално те са два, основен, който вече го свалих, но го нямам и върнах и предфилтър, който го имам, но не успях да сменя. Утре това ще е първото нещо, което ще направя, защото може да ни остави някъде.
Пуснахме котва на 1582км и днес означава, че сме праснали 160км. Доста доволно като за 11часа плаване.
Утре май ще свършва Унгария и ще взимаме изходна контрола от Шенген.
Дано мине гладко и не се заяждат.
Понеже натам в Српско май няма да имам тел поствам сега, а ако утре спим в Европа може да допълня, че следващия път ще е като хвана мамалигарски обхват.

14.09.18
22:39

15.09.18
22:29

15ти Септември за някои е първи учебен ден за други поредния.
Еми аз не останах по-назад, да не кажа, че се върнах даже малко.
6:30 сочеше часовника, когато го погледнах и скокнах изпуснал петъчния ден на майстора да наваксам.
Бях решил да сменя първия горивен филтър и да му изчистя чашката, това под него, където се утаяват мърсотиите. Хубаво, подложих отдолу една празна кутия от сирене, където да се оттече нафтата и го смених. Запалих двигателя и той почна да работи супер неравномерно като гаснеше чат-пат. Решихме, че ще е така, докато филтъра и чашката се напълнят с дизел, но не би.
Чекнах едно клипче в тубата как един тип пълни със спринцовка филтъра и чашката и реших, че това е решението.
Видях, че сме пуснали котва до остров, който отзад има канали и реших да се пусна с дингито надолу до града пък после ще му мисля.
Така и направих, спрях до едни хора и ги заговорих... по-точно опитах. Не знаеха английски, а млади. Момчети с гугъл транслейт ми показа къде има аптеки след като му показах вената си и направих знак - спринцовка. Полафих и с един друг тип, който знаеше английски, но не бил оттук, но ми каза, че има пожарна наблизо. Продължих към града и видях, че има състезание за пожарникари, нещо което в бг май не е много популярно. Заговорих първия отбор, който видях и след като разбраха един тип ме хвана и ме викна с него. Отиде директно при съдията са го пита, но йок. Тогава каза, че ще ме закара до града, защото има време до техния отбор. Отидохме до един мол и оттам взех най-голямата спринцовка и игли. На излизане видях алкохолния щанд и го питах дали има време да взема бири, каза ми тяхна марка и взех два стека по 6, като единия го оставих в буса му, но той се усети, но успях да го навия да ги вземе и му пожелах да спечелят. Много добро момче, което прегърнах и му казах, че има голямо сърце, а той ми пожела лек път.
Връщането беше приключение, защото лодката я прекарах по сушата с мъкнене на гръб, гребане и най вече дърпане по брега на моменти във водата до гърди.
В крайна сметка се добрах и напълних спринцовката. С удивление установих, че иглата е за малка спринцовка и лелката не е сметнала. Със запалка “заварих” иглата и пробвах да напълня филтъра през една пробка, но не стана. После успяхме да го напълним като Сашо държеше отдолу чашката силно, за да не изпусне и със спринцовката. Запалихме и същото.
През цялото време говорих с хора вещи в тия неща и в крайна сметка установих, че трябва да обезвъздуша системата. Най-странно е, че двигателя палеше, но явно е ползвал горивото останало в системата. Открих пробката превеждайки от датски и със зор палчето за ръчното обезвъздушаване. Пратих снимки на един приятел и той ми каза, че трябва да се натиска до край, а не както аз леко. Върнах и стария филтър, защото новия сълзеше от уплътненията, отворих пробката, напълни се чашката, излезе нафта от пробката и системата беше обезвъздушена.
Запалих двигателя 9 часа след като си бях отворил окото и минахме към 50-60км за деня, но с урок, урок като за първи учебен ден.
Можеше изобщо да не ходя за спринцовка и да се мъча с дингито. Можеше да изчакам и да се свържа с който трябва на време. Можеше и баба да е мъжка, но така е с уроците - някои ги научаваш за секунди, други години, а трети никога.
В крайна сметка видях, че има добри хора навсякъде и бира. Да, изпих три бири в плитчините, докато плавахме надолу и търсих нов спот. Той се появи пак на десния бряг, едно много закътано местенце. Изпрах няколко парцала и мене си в реката, че бая се попотих, сварих един ориз за разнообразие и ми се дръпнаха очите.

17.09.18
23:41

16ти

Пак ранно ставане и още по-бързо тръгване, всичко в движение.
Имахме 100км до граничната контрола. Доста скучно беше да си призная освен, че се свързах с една българска баржа “Свети Павел”, от която пак телеграфно ми отговориха и това, че изпреварих един украински тласкач с 4 шлепа, сигурно 15 минути с има-няма разлика от 1км/ч, но така се случват нещата при нас.
Когато стигнахме до граничните видяхме сградата, но не бяхме сигурни дали може да пристанем на понтона за това продължихме и пристанах на един понтонен бар с места отстрани, нещо като марина.
После обиколихме малко надолу и се върнахме 1-2км до сградата им пеша. Почнахме рутинната процедура по попълване на документи и взимане на подписи за изхода и по едно време ни питаха кога ще си тръгваме. Аз казах,че искаме да преспим, да си напазаруваме и тн. Те ни казаха, че няма как, когато вземем изхода трябва да се изнесем от страната. Решихме да довършим утре процедурата и да си починем.
Навръщане точно преди лодката видхме един чичка добре сложен да помпа на едни лостове. Реших да потретя с набиранията и праснах 18, ако качвам така с едно всеки път в бегето може и да ударя дваеска.
После седнахме на по бира и аперол шприц на бара, където ни е лодката, за да оправя електролитния баланс, а след това до центъра, за да хапнем. Изядохме по една гадна пица и се върнахме за по една напитка преди лягане.
Утре ще процедираме по-експедитивно, защото ни чака сръбската милиция.

17ти

По навик се излюпих към 6 и нещо, напълних резервоара за вода, измих посудата и към 7 и нещо събудих Сашко да ходиме за дизел. На връщане си взехме по една тестена закуска, не съм закусвал сигурно от колелата, за да не стана пак плондир. После отидохме до Пени маркет на пазар и да вземеме най-накрая тоя изход. Полицая май беше снощен и ни се скара, че съм му влезнал в кабинета, нищо че почуках, но все пак ми сложи подписа. После минахме митничаря, речна полиция, който говореше сръбски и руски и много се смяхме. Когато обаче каза да патент леко ми се спече лайното, защото, моето капитанско е само за море. Още преди да тръгна много ме притесняваше това, че нямам сертификат за вътрешните европейски водоеми, но реших да рискувам и в интерес на истината до тук никой не ме беше проверил. Подадох му капитанското и почнах да му бръщолевя от къде сме тръгнали и тн., той го попремята през ръцете си пита ме нещо за конските сили и пак през смях ми каза “увидиме се”, би ми печата и чао. Отдъхнах си, явно това, че на лицето пише “international waters” го е потвело или просто му станахме симпатични ни пусна. После минахме медицинско и някакъв дизастър съвсем формално и накрая пак при полицаите. Един ни пресрещна, взе всичките документи погледна ни личните карти и каза, че всичко е наред. Малко се почудих, че не ми дадоха никакъв документ, но викам явно е така, макар че 2015 с каяците имахме всички изходи и входове.
Върнахме се на лодката и казах на Сашо да запали, докато се разплатя на бара. Той ми вика, че пак нещо не пали и пребледнях. Почнах пак същата процедура, смених пак новия филтър и уплътненията, обезвъздуших и пак не пали. Накрая видях, че вчера като съм загасил двигателя не съм върнал ръчката, която прекъсва горивото. Щях да се самоубия, за втори път го правя!
Запалих и газ към Српско! Изпих една наливна, която си бях взел от бара почти на екс. След 25км, които са първо в Хърватска, а после ту в Сърбия, ту в Хърватска и така още доста км стигнахме до Бездан, където трябваше да вземем вход за Сърбия.
Винаги съм си мислил, че комшиите ще ми направят големи проблеми, а не Унгарците, както им е славата, а те си бяха супер, но уви грешах. Пристанахме на едни тръби направени на понтон и тръгнахме да търсим речната гара. След малко се появи една постройка с полицейски коли отпред и влезнахме. Бяхме си вкъщи! Стара занемарена сграда с птичи тор вътре и разни листя със стрелки и надписи ни упътиха до един полицай, той на 5 езика ни каза с отидем при капитана. Влезнахме в стаята с надпис капитан и вътре ни посрещнаха двама дърти речни вълци и една млада служителка. Като разбраха, че сме българи ни казаха, па оти не причате по бугарски при все, че Сашо им говореше на доста приличен сръбски. Момичето описа всичко по лодката, сканира регистрацията и капитанското ми като изобщо не му обърна внимание, после ни разведе по полицая и митничарката за подпис и вика овой е све. Дигнахме си капите и тръгнахме засмени като зелки.
Няма да разправям още колко бири изпих и колко сръбски знайни и незнайни парчетя изпях, но ми беше толко леко на душата, бях си почти вкъщи или направо дома. Сърбите са си като нас. Не разбрах как минахме 20км до Апатин, където трябваше да спрем да си купим знаме, защото дъртия капитан ни предупреди, че трябва да сложим. Там ни посрещна доста добре уредена марина и един тип ни швартова на едно старо корито. Решихме да останем да преспим нищо, че се озъбих малко, когато ми каза, че трябва да платя 22 евро, най-скъпата марина до сега и то в Сърбия!
Взехме си по душ и отидохме до града за знаме и да хапнем най-накрая нещо нормално. Колкото и да е смешно знамето купих от китайски магазин за 1 евро, а после седнахме и ударихме по една плескавица и едно месно микс блюдо в по едно пиво за около 12 евро. Оказа се, че и в този град правят една от най-известните им бири Йелен.
На връщане минах да платя марината и се заговорих с пича, който ни швартова. Оказа се, че е бачкал за ТВ канала лов и риболов и е обиколил половината свят и всяка втора дума му беше йебем ти пичку материну.

18.09.18
06:49

Хедонизъм!

20.09.18
19:56

18ти

Не знам защо и как, но се събудих в 5:30. Повъргалях се 15тина минути и излезнах. Рибарите бяха почнали да щъкат с лодките. Взех си едно кафе от бензиностанцията, върнах се на лодката и докато Сашо се накани да стане, развързах швартовите и тръгнах. Докато изгрее слънцето хубаво имаше мараня и трудно се виждаха рибарските лодки накацали на котва покрай брега. Очакваше ни дълъг ден. Бях планувал да направим 150км и да стигнем Новисад.
Честно казано това бяха едни дълги и монотонни почти 12 часа през, което време не се случи нищо. Просто мачкахме километри.
Малко преди Новисад бях харесал една марина, на която входа се оказа прекалено плитък. Имаше плаж като на слънчака с много народ и чадъри, та някои бяха във водата до кръста баш около входа. Отказах се дори да захождам и продължих надолу. След няколко метра имаше един понтон на който се бяха вързали разни лодки и моторници, спряхме там и питахме един рибар, който ни каза, че е частен.
Надолу минахме покрай града и видяхме останките от порутените мостове, направо тръпки ме побиха.
Решихме да си пуснем котва след 5км зад един остров. Но наближавайки видях едно градче с нещо като марина отпред. Бяха издигнали доста грандоманска история със скъпарска кръчма до нея, а самата тя недовършена. Вързахме се на самите перила, където трябва да е входа и ни лъхна на кенеф. Сашо скачайки от лодката за малко да настъпи едно лайно. Доста гнусна работа, но ставаше късно и решихме да чекнем кръчмата. Аз отидох да питам дали е ок да спрем там, а Сашо се заговори с един рибар. Кръчмата беше с много маси, а на най-издадената част над реката седеше един тип, тип мутра и муаше с мутресата си. Бек ту дъ риъл уърлд. Питах сервитьора дали е ок да си оставя там лодката и той каза няма грижи и че приемат евро и да седнем при тях. Върнах се при Сашо и рибаря му беше казал, че някакъв луд живеел тука, но не бил опасен и да идеме в кръчмата зад тази, че е по-евтина.
Веднага заключих лодката и тръгнахме, че 12 часа в нея ми дойдоха байгън, а и си мечтаех от няколко дни за истинска кръчма. На Сашо само му надувах главата как ще поръчам дуня, велика салата парадайс, вешалица, ущипци и гурманска плескавица, а лигата ми течеше.
Намерихме бързо кръчмата и седнахме. Сервитьора се оказа пич и като разбра, че сме българи директно ни донесе две големи дюлеви ракии и две сръбски салати. Каза, че рибената чорба е много добра и че една ще ни стигне. Тя вярно се оказа огромна в голяма купа и с цели парчета шаран в нея, уникално вкусна. Ракията също мязаше на домашна и беше супер, но това беше само старта. След това ни докара голямо плато с кебапченца, свинско месо увито около кашкавал и шунка с гарнитура, гледахме го като гръмнати. Всичко това го поляхме с много хубаво розе от местната винарна, което добре ни омая.
Едвам успяхме да изядем всичко, даже ни останаха две кебапчета, които си ги взехме. Заговорихме се със съседите ни по маса за това колко сме близки като народи, за трифон зарезан и какво ли още не. Разказахме им естествено нашето приключение. После седна при нас сервитьора, който имал български приятели и си говорихме за какво ли не, докато не стана 10 и беше време да затваря. Всичко това с българо-сръбски, като се разбирахме идеално.
Върнахме се мотани на лодката и си лафихме до 12. Бяхме супер щастливи, че най-накрая си хапнахме като хората и комуникирахме със себеподобни. Колко малко му трябва на човек. Преди да си легна чух лудия как хърка.

19ти

Спал съм има, няма 2-3 часа и се събудих от силно лашкане и удар по корпуса. Като си легнахме реката беше масло и малко след това почнаха да минават круизове до сутринта. Помислих, че е поредния катерещ нагоре срещу течението, тогава дават яко газ и дигат по-голяма вълна, висока и отсечена, че направо падат шишета и дрънчат паници. Реших, че е била някоя висока и остра вълна и задремах. Но цяла нощ нещо тропаше по лодката и в унес се чудех какво е, но бях скапан и ме мързеше да излезна и да видя. Накрая след само някакво придремване се ококорих в 6:00:22, след 10мин тръгнахме и едвам почнахме да се влачим с 6км/ч по течението. Румпела ми тежеше и лодката се мъчеше. Реших, че нещо се  е омотало пак по перото и Сашо този път скочи във водата. Гмурна се и излезе на десния борд, тогава се усетих и погледнах и аз. Влачехме огромен дънер около 2м, който 2/3ти беше под водата и явно някак се беше захванал за кила. Направо бяхме като треснати, тоя туч цяла нощ ни е тропал по корпуса. Сашо го откачи и продължихме с нормална скорост. Добра освежаваща физ-зарядка си направи.
След някакви километри реката се разшири значително, а преди Белград течението падна и скоростта ни падна под 13км/ч. Самият град само се докосва до Дунава, а река Сава минава през него, ако сте минавали по мостовете. Нямаше кой знае какво за снимане. След него реката още повече се разля и стана дълбока около 8м средно, а скоростта падна под 12. Бях решил да минем пак 150км и продължихме до залез. През целия ден имахме насрещен вятър и той дигна вълна, беше си почти като на море и това ми хареса. Слушахме цял ден музика и изгоряхме още повече поради липсата на каквито и да било облаци.
Спряхме се на 1094тия км и утре може и да успеем да стигнем до близо до първия шлюз на Джердап, който е на 943.

20ти

6:03, 00, старт машини - 6:20.
Така е когато искаме да стигнем по-бързо до вкъщи, но не случайно древните римляни са казали - festina lente.
Още снощи исках да добутаме до границата с Румъния, за да хвана румънски оператор, защото със сръбския или те дерат зловещо или само ти тегли батерията. След 10-20км наближихме влашката част и хванах нет. Идеята беше да видя къде на сръбския бряг има близко бензиностанция. Велико градище се оказа нашето място, което беше на 1060км. Наближавайки го бавно видях, че първата пристанала баржа е реално понтон. Питахме го дали може да се хванем само, за да си напазаруваме и заредим гориво и той каза, че няма грижи стига да имаме вход. Швартовахме се и отидохме първо до полицията с него да се отчетем. Не знам дали е такъв регламента, но те не ни поискаха никакви документи само питаха колко ще се бавим, се едно нямаме право при все, че сме съвсем легално в държавата. Заредихме от Лукойла и после с нашия човек отидохме на пазар на главната в едно магазинче. Сирене, парадайз (домати), една погача, 6 йеленски и литър сливова за 4 евро, общо 13 евро. Сбогувахме се с нашия гид и подпалихме.
Единственото нещо, което бяхме направили е да излеем 5л. нафта, за да освободим тубата. Малко след като тръгнахме мотора пак почна да си мени оборотите като на моменти почти угасва. Доближихме се до едно удачно място до румънския бряг точно преди да почне дефилето, частта където реката буквално е разсякла Балкана от Карпатите. Реших, че там не е оферта да оставаме без двигател и хвърлихме котва. Свързах се с Косьо, който много ми помогна миналия път, когато сменях филтъра и почнахме дс умуваме какво се случва. Според него има запушване в горивната система, но за да направя нещо по въпроса трябва двигателя да изстине, а ние имахме още половин ден. За това обезвъздуших само и продължихме. Двигателя се беше позакрепил въпреки, че си менеше оборотите успяхме да минем първата част от стеснението. Беше адски красиво , въпреки тъпотиите с двигателя и така движейки се по-бавно успях да се насладя на гледката. На следващото стеснение почна сериозно да губи обороти и решихме да хвърлим котва в най-широката част, а утре ще го мислим. Кофтито е, че сме пак откъм румънския бряг и ако се наложи да се ходи някъде за нещо нямаме право да стъпваме на тяхна земя.
Отворихме си бири, а по-късно си направихме една велика салата пардайз със сирене и лук по нашенски.
Утре ще се става рано, рано да се почистват филтри и тръби, пък дано Вовата се оправи, че инак ще мисля други схеми.

20.09.18
20:02

Снимковия матреал е отделен, защото понякога се качва много време и ако фейлне, целият пост трябва да го сглабям на ново.

Мнението беше редактирано от gotcha на 20.09.18 20:05.

21.09.18
20:54

21ви

Още преди да заспя ми минаваше на кадри как точно ще процедирам като стана сутринта. Смятах го да се събудя към 5:30, да свърша цялата мизерия макс до 10 и ако тръгне мотора следобед да сме на Джердап.
Да, ама нещата понякога за щастие стават не по-план, а по-бързо.
Всъщност станах в 5:45, в 6 почнахме и е 7 тръгнахме. Направих всичко точно, както си го представях. Свалих основния горивен филтър, който е преди помпата и над, който седи пробката за обезвъздушаване. Източих нафтата и излезнаха малки боклучета, после излях още нафта вътре и свалих пробката отдолу, за да излезне всичко. След това махнах за не знам кой път първия филтър и вътре също имаше яко боклуци. Хванах и духнах в медната тръба, която от него отива в резервоара и изкарах мехурчета. Отворих и едно малко капаче на резервоара за поплавъка, но нищо не видях от него.
Изпомпах и каквото има между двата филтъра с ръчната помпа. Повече нямаше какво да направя. Сглобих всичко, напълних системата с нафта и обезвъздуших. Запалих Вовата и всичко изглеждаше наред. Позагря малко и тръгнахме. По път Сашо се сети, че в Унгария на бензиностанцията заредих голямата туба от колонката за тирове. Изобщо не се бях усетил, а знам, че за тях нафтата е по-кофти. Как да е важното, че се движехме напред. Заредуваха се разляти части от няколко километра ширина със отвесни стеснения до 70м дълбочина. Определено си заслужаваше цялото бъхтене, за да се види това чудо на природата. Ще приложа снимки, защото не мога да го опиша, макар че и те няма да могат.
На 944ти км стигнахме Джердап 1, първия от двата шлюза, които са преди бг. Сметнах, че без тези 2 шлюза сме минали около 80 през целия път. Преди съвсем да наближим Сашо се свърза с тях на сръбски. Самото съоръжение са реално две камери от двете страни на реката, а не една до друга, както са били до сега, ако са две, едната качва, другата сваля. В случая дясната е сръбска, а лявата румънска, както са и държавите по бряг. Та сръбската част ни препрати при влашката, защото явно тя ще слиза първа. Казаха ни да изчакаме една убита от бога баржа, която изпреварих преди 10км - Корана 1 и един танкер. Швартовахме на румънския понтон преди вратата и изчакахме да се довлачат, после влезнахме след тях.
Шлюза реално е на две части, първо те сваля 10м надолу, после минаваш напред и те свалят още няма 10. Това не го очаквах и така се замотахме с още към половин, един час, но каквото такова. Продължихме до 18:30 сръбско време, защото гледам него нищо, че телефона ми показва румънско, демек и нашенско, заради оператора, който постоянно дебна и хвърлихме котва точно, когато слънцето залезе пак към румънския бряг. Още докато се движехме сварих един ориз и подобрих една консерва боб с бекон, за да не умрем от жега вътре, докато готвим.
Последна вечер на лодката, живот и здраве утре сме си на село и там ще спрем на пристанището, където седи и граничния катер. Малко нелегално ще е, но граничните са ни приятели и вече всичко било уредено.
Утре ни остава джердап 2, изход от Сърбия и 15км до Тимок, демек бг границата и още толкова до село.

21.09.18
21:01

Красотите от днешния ден

22.09.18
12:03

Тия 76 метра реални ли са?

22.09.18
13:16

казано от Boby_ на 22.09.18, 12:03:

Тия 76 метра реални ли са?

Напълно, ехолота греши само, ако е много мътно, а и това е каньон.

Прескочи до:
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1