Scandinavia on a bike и врачане с лагиу по Дунов

Темата е заключена.
Прескочи до:

04.06.18
17:01

Здравейте форумци,

Създавам този дневник единствено и само за пътешествието ми по Скандинавия плюс прибирането ми оттам. Правя нов дневник, за да е по-прегледно, а и защото мисля да го пусна да  бъде гледан от всеки, който има интерес, а не го интересува с колко съм клякал.
Мислих всякакви варианти за описване и качване на снимки, но понеже не съм нито маняк на снимките, за да си направя профил в инстаграм, нито някой писач, за да си пусна блог реших, че добрият стар дневник в бб-тийм ще ми свърши работа, а и го ползвам от 2004-та година, та има и сантимент.

Целта на пътешествието ми е да стигна до най-северната точка на Европа, а именно Нордкап в Норвегия.
Утре кацам в Копенхаген и оттам след няколко дни ще тръгна да въртя с колелото към Стокхолм, а после с ферибот ще се прехвърля във Финландия, където с един приятел ще въртим на север. Не съм си сложил никакви срокове и няма да бързам за никъде. Също така нямам точен маршрут, а ще преценявам нещата на момента спрямо времето или ако има нещо интересно за гледане. Когато се изморя и реша да спя ще си разпъна палатката на удачно място и ще бивакувам. За щастие в цялото Скандинавие дивото къмпингуване е разрешено, както и паленето на огън стига мястото да е подходящо.

Взимам с мен най-необходимото - велосипед с няколко резервни гуми и верига, инструменти, соларен панел, котлон за течно гориво, посуда, палатка с чувал и шалте,  аптечка, дрехи за 3 сезона, едни обувки, едни сандали  и малко храна.
Интересно, но едвам успях да се събера в 32кг за колелото с храната, посудата и аптечката, раницата с дрехите, спалния чувал, шалтето, соларния панел и електрониката  е 9кг. В Копенхаген със сигурност ще пренаредя багажа и вероятно ще оставя туй-онуй.
Целият този инвентар съм го пригодил да го мъкна чрез системата bikepacking, която не разчита на дисаги, а на отделни чанти, които се разполагат по колелото, така че да се запази добър център на тежестта и баланса, за да е удобно за каране по черни пътища, а защо не и пътеки.
Отпред на кормилото се захваща палатката с нещата за спане, зад лапата на самата рамка има една малка чантичка в която ще седи електрониката, тоест контролер, който изправя тока от динамо главината, телефон и пауър банка, също така и карта, в триъгълника на рамката има също голяма чанта в която си държа инструментите, резервни части, котлона и като цяло тежки неща, а в тази, която е отзад зад седалката мисля да държа храната и посудата. В раницата на гърба ми ще си нося дрехите, тя искам да не е повече от 5кг. защото позицията при каране на колело не е толкова удобна, както когато си прав и се изморяват ръцете, а и тежи доста на задника нещо, което ще гледам да си го спестявам на макс, защото ми е проблем. По същата причина няма да съм с кемълбек в нея, ами ще разположа бутилки със стойки и калъфи отпред на колелото.
После на снимките ще ви стане ясно всичко.
Общо взето това е цялата галимация като си оставям възможност да едитвам постовете за допълнения и да качвам разни снимки. Още не съм решил какъв ще е формата, дали ще е ежедневник или по етапи или някакъв хаос, което не е малко вероятно 🙂

Моля също така да няма излишни постове, за да има по-добра прегледност и да ми е по-удобно за боравене тъй като ще пиша само от телефон.

Темата беше редактирана от gotcha на 19.08.18 00:46.

05.06.18
21:37

Излетях и кацнах.
Здравей Копенхаген.
Мислех да е по стегнат дневник, с някоя друга снимка и описание, но в крайна сметка съм на приключение и ще наруша за пореден път статуквото на форума и ще описвам всичко, което ме вълнува и впечатлява.
Та в този ред на мисли искам да благодаря на моите приятели Кико и Нора, които ме подслониха в прекрасния им дом. И тъй като те са на лодката си с която се надявам и аз да поплавам тези дни аз имах много приятна ситуация с техните съседи. Оказа се, че нямам ключ от стълбището и те ме видяха да се суета, когато им казах, че съм бил тръгнал за бира те след малко ми почукаха на вратата и ми дадоха Бира!
Еми страхотен прием, Дания!
Доброто е навсякъде.

Мнението беше редактирано от gotcha на 05.06.18 21:39.

10.06.18
00:30

Седя си на лодката и слънцето залезе в 11.
Прекрах хубави дни в Копенхаген с моите приятели. Готин град, очаквах да е по-стерилно, но се очудих от леката немърливост, фасовете по улиците, дупките, ремонтите, хората са непринудени, спокойни и много отзивчиви. Страхотна вело инфраструктура и култура. Пообиколих го и направих някой фотос. През това време успях да сглобя коня и да го тествам. Два пъти въртях до марината на мойте хора, която е на 30тина км. Всичко е точно само теглото малко ме притесява, но след три пъти окастряне още доста неща ми се струват важни, вероятно в развоя на трипа ще поотсея още.
Утре официално потеглям и искам да стигна до Швеция. Ще мина на север и оттам ще се прехвърля с ферибот. Отказах се от влака с моста и Малмьо, ще диря по редки маршрути и гледки.
Сега съм в марината и ще спя на лодката на Кико и Нора с която успяхме и да поплаваме. Благодаря за гостоприемството и помощта.

N.B. Поседната снимка е от Кристиания, град в града, известен с хипарите и марихуаната, която се продава свободно.

Мнението беше редактирано от gotcha на 10.06.18 01:18.

13.06.18
01:41

Моят трип стартира на 10ти, неделя от marina Greve, южно от Копенхаген. За да не минавам през града реших да прекося острова по средата, а не покрай морето. Минах предимно по вело алеи пътеки, някои бяха и черни пъща. Гугъл мапс те прекарва по по-безлюдни места, когато му кажеш, че си с колело.
Малко преди ферибота за Швеция срещнах Антон. Той е от Естония  същ иска да стигне до Стокхолм с велосипед, а после като мен с ферибот до Финландия и оттам към Естония. Та без да искам си намерих дружка. След като слезнахме от ферито граничарите ни претарашиха обстойно, явно туристи като нас са съмнителни. Времето беше супер, докато бях в Копенхаген, но този ден се почна един южен вятър с ръмене. Искахме да стигнем до морето на северозапад, но ни попадна по пътя една много добра горичка с пътек за ездачи (много коне гледат тук хората и добитък). Разпънахме палатките и аз врътнах един ориз на котлона, решихме да не палим огън.
На следващия ден (вчера) тръгнахме право на север по едно черни пътища и ферми. После минахме през разни селца и градчета на които грам не им помня имената. Пихме кафе за 6 евро, за да си заредиме телефоните и напазарувахме. Цял ден пак духаше и по-късно превалваше. Типично скандинавско време, даже добро.
Пак преди крайната дестинация видяхме табела с човек, който се къпе. Решихме да проверим и какво да видим на брега на езеро си имаше плаж, кей, душове, тоалетна, навес, съблекални и най-якото барбекю с много дърва. Разпънахме под навеса катуна и се метнахме в езерото под дъжда с по един съпун (на баба свръх био). Пекнахме едни наденици с една шопска и с по една бира. Беше рай.
През ноща валя яко и буча, но на сутринта към 10 пекна слънце и запалихме.
Днес цял ден хубаво време. Отметахме 90тина км, ако не ми беше паднал телефона от соларката, за който се връщах 7км можеше чукнеме и стоянка. Целта е да стигнем до едно голямо езеро 100км на север, Ватерн. Там ще има някаква вело обиколка на езерото, която е 300км. Ще ми се да ги видя как се пънат.
Сега сме пак близо до едно езеро (езера тука бол) и пак намерихме къщичка, ма без толкова екстри.
Антон направи страшна паста, а аз пак шопска, оти съм класик, липсва ми много ракийката с нея.
Утре го дават да вали след обеда, но се надявам да стигнем.
Не траквам, не гледам точни км и имена на градове, щото е времеемко, не ми се занимава, а и ток няма много.
Поне в палатката ми няма “ху”.

Мнението беше редактирано от gotcha на 13.06.18 01:55.

15.06.18
02:56

Вчера 13ти, падна голямо въртене по черни пътища и игра на гоненица и криеница с бурята. Ту ни хващаше, ту ни пускаше, ту се криехме, ту ни мокреше, ту-тууу. И докато валеше и се бяхме скрили от дъжда под една спирка, мина едно момиче натоварено като нас по къси гащи и сандали, още по-студено ми стана. Като размина малко Антончо даде зор и изчезна напред. След няколко км яко въртене го гледам, че я е настигнал. Оказа се, че е наполовина австралийка, наполовина местна, върти от Малмьо към Упсала, на север от Стокхолм. По едно време видяхме знак за къпане и тя предложи да поплуваме. Аз лично се цопнах, както майка ме е родила, че клинчето ми беше изпрано, а да не мокря сухото, тя беше топлес 😁. Скачахме от кея и се плицикахме под дъжда.
Всичко това се случва по път за Йоншопинг, голям град в най-южната част на езерото Ватерн, което е като море. Те останаха там на каучсърфинг, а аз продължих към Хускварна, взех няколко резачки, заредих бензин за котлона и пича от бензиностанцията ми каза за едно малко езеро наблизо, където мога да къмпингувам. Между другото телефона ми се прецака и останах с бекъп варианта - Нокия с фенерче. Взех си и една карта да знам къде съм. Разпънах катуна и врътнах тъй мечтания ориз.

Днес до обяд беше ден за ремонти.
Телефона не му се пускаше дисплея като зареди, но показваше логото. Оправи се след мастър ресет, но пък ми искаше уифи за някаква регистрация и помолих един пич, който режеше тръстиката в езерото за хотспот та съм пак на линия. Почистих и смазах веригата. Тук е моментът да кажа, че я чистя с газ за осветление, който исках да ползвам и за котлона, но той нещо не гореше правилно с него, та минах на бензин.
По обяд мойте хора се появиха и отпрашихме нагоре покрай Ватерн. При град Гранна аз взех ферибот и отидох на един остров, който е 20км дълъг мисля. Посетих една протестанска църква от 11ти век и пообиколих. Доста красиво място с голяма дъбова гора и готини къщички.
После газ да ги настигна по едни черни пътища. Намерихме се в съседния град, напазарувахме и отседнахме в един природен парк Омберг на брега на езерото. Към нас се присъедини един неин приятел с който ще въртят на север, та утре сме четирима. Сготвих им пресни картофки с копър и едни яйца на очи, те пък се оказаха вегани, да са живи и здрави.
Понеже някои питат, на картата си отбелязвам маршрута и в Стокхолм при Боби ще въведа разни имена и разстояния, че е хамалогия, а и с тяхните изписвания и произношение ми е още зор.

Мнението беше редактирано от gotcha на 15.06.18 03:03.

15.06.18
12:32

Мани ги тия пейзажи,дай снимки на австралийката.

16.06.18
23:48

Вчера докато се намоткахме в тоя парк стана обяд. Добре, че хванахме равен път с попътен вятър и летяхме. Дори с плочата с 38 зъба бях по-бавен от тях, скоростите и гумите си казват думата, нищо че с тия дисаги са помъкнали света.
По път си купихме ягоди от някаква ферма, която беше на самообслужване. После се изкъпахме в езерото. Кристална вода с поносима температура и вълни като в море, то си е направо малко море. За малко да остана на този плаж с фин пясък и да зарежа другите, но добре, че продължих.
Тръгнахме за Мотала с 200, защото систем болагет затваряше, а това е единственото място, откъдето можеш да си купиш алкохол над 3.5%
Взех една бутилка джин, а другите бири. След това се оказа, че старта на състезанието е до нас. 20 000 човека се пускат, старо, младо всичко накуп, но през няколко минути. Беше голяма патардия.
После минахме през един голям супермаркет и купихме продукти за тако. В Швеция имали традиция всеки петък да се яде тако. Намерих набързо някаква конна база с гора на брега на езерото и се наместихме.
Избухнахме яко до 3 с бири, тако, джин и музика. Имаше и повод, моите съученици в софака празнуваха 20г. от завършването.

Днес се събудих от дъжд и с махморлук още в няма 8.
Не бях се напивал от Коледа, но пък си заслужаваше.
В крайна сметка Антон запали малко по-рано за Оребро, защото имаше уговорка с някаква приятелка.
Пътя, който хванахме днес беше през едни борови гори с езера и беше адски красиво. Набрах си диви ягоди и малко боровинки, имаше готови пред една църква.
Решихме да спрем по-рано преди града, за да се наспим и утре да го разгледаме. Пак сме на езеро, но с нещо като вилна зона и къмпинги на него. Има ужасни малки гадни мушици, които ме побъркаха и си влезна в палатката.
В крайна сметка реших да въртя с другите до Оребро и оттам с Антон за Стокхолм, а Джени и Виктор ще се отклонят по някое време за Упсала.

П.с. Стана няква голяма мешавица с копирането от бележнка, но май нагласих нещата. Това да пишеш от телефон си е живо мъчение.

Мнението беше редактирано от gotcha на 17.06.18 00:13.

17.06.18
15:11

Егати свободата! 🙂 Да ти завиди човек!
Аз за две години живот и бачкане тук вероятно съм видял по-малко от Швеция, отколкото ти за няколко дни. 🙂

17.06.18
15:50

казано от Boby_ на 17.06.18, 15:11:

Егати свободата! 🙂 Да ти завиди човек!
Аз за две години живот и бачкане тук вероятно съм видял по-малко от Швеция, отколкото ти за няколко дни. 🙂

Възможно е.
И най-якото, че съм с местни, та обясняват и не мисля за пътя.
Инак, всеки човек трябва да има правото да е свободен.

17.06.18
15:53

казано от gotcha на 17.06.18, 15:50:

Възможно е.
И най-якото, че съм с местни, та обясняват и не мисля за пътя.
Инак, всеки човек трябва да има правото да е свободен.

Трябва да им обясняваш на местните там, че това дето сега го правиш не беше възможно до преди 10-11 години 🙂

18.06.18
09:18

Вчера

Дъжд, дъжд, дъжд.
Почна ни от сутринта и на приливи и отливи не спря до вечерта.
По път спряхме в една пицария, където ме черпиха веганска пица (джина беше от мене, само 200 крони за 700мл) а към нея имаше пица салата, която представлява рендосано зеле с оцет и някви подправки и върви безплатно с пицата, та опаткахме цяла голяма купа.
Стигнахме бързо до Йоребро и се видяхме с Антон в едно фенси кафе. 25 крони, което криво-ляво 2.5 евро ми се видяха множко за кафе, но после ме хвана малко яд, защото можеш да си пълниш чашата, колкото искаш след това, балканското изби.
После минахме през нещо като етнографски музей и пак на пицария, че ни пристърга. Поръчах си недоразумението кебап-пица, което било напълно нормално за тукашния мултикултурализъм. Огромна се оказа и едвам я изядох.
Решихме да преспим на къмпинг, за да се изперем и изсушим. 100 крони на палатка е супер цена като можеше да се изциганим и да спим 4мата в една, но все пак си платихме за две.
Изкъпах се с гореща вода, което не ми се беше случвало седмица. Стоплих кокалите след толкова мокротия.
Дойде ред и за малко оплакване. Още от първите дни ми се възпалява едно сухожилие от вътрешната страна на капачата, което се обажда доста често, а вчера направо едвам добутах до къмпинга. Мислих, че е вастус медиалис, но болката слиза надолу и явно не е. Преди малко едни немци ми дадоха охлаждащ гел и лед, та дано се поуспокои. Ако ме боли много ще трябва да остана един ден сигурно, за да отшуми повече. Добера ли се до Стокхолм ще му дам няколко дни почивка.

Мнението беше редактирано от gotcha на 19.06.18 01:33.

19.06.18
01:35

Днес  станах рано и се погрижих за коляното, както казах немчовците ми дадоха мазило и ледена бутилка, а аз им пуснах дата-роуминга. Това ми е мечтата, живот на разменни начала.
Вчера един тип ни спря на пътя и ни покани да му отседнем в имението, толкова мило, но му отказахме, защото искахме да се изперем и изсушим от дъжда и ни беше малко неудобно, но все пак доброто ме следи. Леко лирично отклонение, но исках да драсна нещо по случая.
Та скокнах за закуска и до аптеката. Понеже пироксикама е с рецепта взех ибупрофен и охлаждащ гел.
Пак падна голямо мотане и тръгнахме в 1 на обяд. Все пак натиснахме педала и без много спирания праснахме 50км до най-близкия град.
Най-накрая почнах да въртя като хората със счупения крак, до сега явно съм го пазил. Та стана малко болен здрав носи.
Седнахме в тяхния вариант на Мак Доналдс, но аз пропуснах шитнята, а после напазарувахме неща за барбекю и се метнахме до най-близкия парк с място за огън.
Аз оплетох една импровизирана скара от една тел и опекох бургери и наденици. Те направиха картофи във фолио, което носих и сега поркаме бири от 3.5%

Мнението беше редактирано от gotcha на 19.06.18 01:35.

Bart Simpson

19.06.18
02:17

Разкошно четиво, нямам търпение да се появи описанието на следващия етап.
Браво, невероятно показно за свободен и приключенски дух.

20.06.18
03:03

Днес се излюпих в 8 от леко ръмене.
Закусихме в палатката на Джени и Виктор и преди да тръгнем установихме, че задната капла на Антон има цели 8 скъсани спици. Той се оплакваше, че нещо му бие отзад след едно офроуд каране и мислехме, че я е изкривил просто, а то спиците кихнали. Последните дни е карал така със сигурно 20-30кг багаж. Добре, че Виктор е бачкал в сервиз та намери един такъв и пича се оказа така добър да му предостави инструменти, за да ги смени. Също така задната ми спирачка беше глътнала въздух и ни даде кит за обезвъздушаване и масло да допълня. Страхотен жест от човек, който е трето поколение майстор на велосипеди и не му е просто бизнес, а страст.
След това последва истинско ветроходство, защото имахме много силен попътен вятър, какъвто всъщност имам от началото на трипа, защото духа само югоизток. Та праснахме 40км за 2 часа. Сметнах, че на най-високата предавка с каданс 70 трябва да се движа с 33 км/ч, с помощта на този вятър успях да ги подържам за малко на равно, което е супер.
По пътя минахме през Вестерос сравнително голям град, където в една църква спряхме да си налеем вода, а жената, която отговаря за комуната но донесе огромна кана с кафе и канелени сладкиши, които са типични за Швеция. После минахме през магазина за алкохол и купихме шнапс и ипа бири и се понесохме към Иншопинг на гости на един приятел на Джени. Взехме още традиционни шведски храни и му се натресохме, а човека беше сготвил, салата и картофи със сос от леща и домати, нали сме вегани.
След вечерно се разходихме и пихме шнапс на екс пеейки типични песни. Доста неприятни вкусове, но беше интересно.
Все пак да повторя, хора има на всякъде и особено, когато пътешестваш те възприемат различно, всеки иска да покаже най-доброто от себе си.

Мнението беше редактирано от gotcha на 20.06.18 03:07.

21.06.18
00:09

С лек махморлук от шнапсовете и бирите последния ден от първия етап стартира. Изчистих и смазах веригата, нагласих скоростите, че се бяха разбъзикали и събрах катуна.
Сбогувах се с моите приятели, пуснахме по една сълза и потеглих в 12 и нещо. До 35-тия км спрях само за една малка нужда и защото се обърках. Заредих батериите набързо и отпраших към града. Той се оказа доста разчупен и объркващ, преди да влезна в едно градче имаше ремонт на главния път и бая се повъртях, а също така и малко преди да стигна до Боби, за капак валеше на присекулки, а вятъра си е константа.
В крайна сметка се добрах и ме посрещнаха по български, както си трябва, салата, ракия и манджа. Доста ми липсваше ракийката със салатата да си призная. Ще се възползвам от гостоприемството за няколко дни, за да разгледам града и да ми почине крака.

Мнението беше редактирано от gotcha на 21.06.18 00:10.

22.06.18
01:16

Легло. Спах на легло след 10 дни.
Понаспах се добре, закусвах и тръгнах към центъра да се видя с една приятелка. Разгледахме една къща-музей на тукашно богаташко семейство, централната част и стария град, който е много уютен с малки калдъръмени улички. Пра малко дъжд по тукашна рецепта, напазарувахме и им отидох на гости. Връщането беше без грижи, метрото днес бачкало и нощно.
Забравих да спомена, че сутринта купих билет за ферибот до Хелзинки. Тръгвам понеделник следобед и вторник сутринта съм там.

Мнението беше редактирано от gotcha на 22.06.18 01:20.

23.06.18
01:11

Най-накрая се хванах да надраскам примерен маршрут на първия етап от пътешествието ми. Определено съм изпуснал или объркал някои от имената и маршрута, съответно и разстоянието. Нямах намерение да го правя, но някои хора ме попитаха и може пък и да свърши работа на някой, знае ли човек.

1. Marina Greve - Hillerod - Helsingor - Helsingborg - Mjohult = 75km
2. Mjohult - Utvalinge - Angelholm - Laholm - Mastocka = 80km
3. Mastocka - Vra - Lidhult - Bredaryd - Kullboarp = 95km
4. Kullboarp - Byarum - Jonkoping - Huskvarna - Kaxholmen = 92km
5. Kaxholmen - Granna - Visingso - Odeshog - Omberg ecopark = 70km
6. Omberg - Vadstena - Motala = 40km
7. Motala - Godegard - Mariedamm - Asbro = 63km
8. Asbro - Hallsberg - Byrsta - Mosas - Orebro - Prastryggens Camping - 67km
9. Prastryggens Camping - Koping = 44km
10. Koping - Vasteras - Enkoping = 72km
11. Enkoping - Skolsta - Balsta - Bromma = 71km

Приблизително - 769км. за 11 дни.
Принципно съм свикнал на да покривам около 100+ км на ден, но това е когато съм бил сам и съм имал точен маршрут, докато тук всичко беше импровизация, а когато станахме 4-ма падна голямото моткане, но хич не съжалявам, беше страхотно.

Ще прасна и някой ред за днес, първият ден на лятото и голям празник тук. Отидохме до близко селце/предградие, където празнуваха независимо от кофтито време, изправихме един окичен с листа стълб и хората почнаха да танцуват и пеят около него. Гризнахме по един бургер и после цял ден гледахме мачове. Не съм гледал толкова футбол от световното 98-ма като се замисля... само 20г.

Мнението беше редактирано от gotcha на 23.06.18 09:35.

25.06.18
23:58

Уикенда го прекарах айляшки.
Събота скокнах с Боби до залата, той си направи интервалите, а аз се почекнах, повисях по лостовете и тествах как е флексията на счупения крак. Последва едно ядене, лежане и гледане на мачове. Вчера си направихме барбекю и цъкахме лежерната им бира. Пасивна почивка в пълния и вид, дано краката ми се отблагодарят.
Благодаря искрено за гостоприемството и стабилното възстановяване с храна на Боби и Зозо и че Кати ми предостъпи леглото си за тези дни проявявйки авантюризъм да спи на шалтето ми. Трябваше да опънем и палатката, ама мачовете бяха с приоритет, те ще се реванширам.

Днес се наспах, закусих, оправих катуна и потеглих. Мислих да се поразходя, но не ми се обикаляше и направо се отправих към пристанището. Помотах се и си поговорих с един финландец преди да отворят гейтовете. Влезнах в трюма с една дузина рокери, които ще обикалят Финландия. Ферибота е фраш. 12 етажен мол във водата. Не ми е по вкуса такава лудница, но на палубата е приятно. Каютата ми е в трюма под нивото на колите - ет.2 сигурно съм под водолинията, защото асансьора не слиза по-надолу.
Съкилийника ми е момче от Финландия, с кубинки, презрамки и плитки. Музикант и акробат. Доста интересен тип, иска да посетим караокето по-късно, но дано не иска да ме чуе как пея.

Мнението беше редактирано от gotcha на 25.06.18 23:59.

26.06.18
23:41

Мислих, че фернет бранка с кола ще ме държи буден, за да направя някаколко фотки на “нощното” море, но заспах още преди един. В крайна сметка се събудих към 3-4 и излезнах на палубата. Розовеещ сумрак с лека мъгла обшващаше “Серенада”, която се плъзгаше мазно по спокойното балтийско море. Отнесох се, но беше доста красиво.
Сутринта се излюпих към 8, пих кафе и си долях за изпът (научих се вече) в 10 и нещо акустирахме и се понесох из Хелзинки. Срещнах се с един италианец, който е тръгнал от Милано и също отива към Нордкап. Човека беше с една ръка и имаше огромни дисаги, чест му правя за което! Побъбрихме и го оставих да ходи към посолството. Имах идея да се видя с Никлас, който щеше да има репетиция с пънк банда и да изкарам деня в града, но от вътре ме човъркаше да въртя, да се движа напред. Обиколих по път няколко катедрали и отпраших към Порво. По път спрях да си изплакна краката в балтийско море, че бях пропуснал тая част и продължих. Реших да въртя до откат, за да успея утре да стигна до Лаперанта, където наблизо живее моят приятел Сашо с който ще въртим на север. Стигнах на 20км от град Кувола и се забих в една гора до едно место, където вадят пясък и чакъл. Има около мен боровинки, с които мисля да закуся утре и безобразно много комари.

27.06.18
21:38

Спах без втория слой на палатката. Нямаше вятър и изгледи за валеж, та реших да си докажа, че нямам проблем със заспиването и тукашните нощи. Спах си като бебе на светло почти до 8. Сварих си кафе, закусих (домързя ме да събирам боровинки) и събрах катуна.
Днешната цел беше да стигна почти до Русия, по-точно на 30км от границата. Ще изпусна мачовете, макар че ако си взема билет нямало да ми трябва виза според една местна, която заговорих вчера.
Та падна голямо въртене предимно по главния път до Лаперанта. Имаше доста коли и на места аварийната лента беше около педя, но това беше най-бързия път, а не ми се нощуваше още една нощ. По път помогнах на един дядка да си оправи обтегача, че беше спукал гума, не знаеше бъкел английски и не се разбрахме много. Беше над 70, което е често срещано тук. Накрая гугъла ме направи на маймуна и изгубих 15 мин да се въртя, докато не се обадих за помощ на приятел, който ме прекара през един черен път с ветрогенератори. В крайна сметка стигнах до тях и отидох в пицарията, където бачка и се наплюсках яко. Следват бирички и лаф на новоселски, защото той ми е съселянин. Петък го давали да се сговняса времето и май ще потеглим уикенда.

Маршрут

25-ти Bromma - Hamnpirsvägen - 15км
26-ти Helsinki - Kouvola - 120км
27-ми Kouvola - Lappeenranta - Kangastie - 120км

Мнението беше редактирано от gotcha на 01.07.18 00:52.

30.06.18
23:58

Два дена мааме гащи нагоре-надолу да събираме екипировка за Сашо. Ходихме и на сауна. Тук това е традиция и се ходи 2-3 пъти седмично с цялото семейство плюс децата щом почнат да ходят. Температура вътре е между 90 и 100 градуса и местните много обичат да хвърлят повече вода като видят някой нов вътре. След като се изпитиш яката се мяташ в езерото до което е сауната. Това е и най-голямото във Финландия - Саймаа, което стига до Русия. Водата беше 21 градуса, идеална за плицикане. Интересното, че те го правят това и зимата, а за да не замръзва водата има помпа, която върти. Звучи екстремно, но се свиквало.
Вчера вечерта си направихме прощална вечеря с баща му. Гъбки със синьо сирене и бекон, картофена салата, сьомга на фурна и чилийско шардоне. Екстра ни дойде.

Днес потеглихме официално.
Към един на обед успяхме да съберем багажа и да тръгнеме на север. По-точно беше на изток, за да заобиколим езерото и минахме на 20км от границата, после право на север. Сашо му е първи ден и краката му почнаха да отказват, та се спряхме след 6 часа въртене, но почти без почивки. На пътя в едно село -Lohilahti се казва на едно езеро видяхме място за къпане с навес и барбекю и решихме, че това е нашият спот. Запалхме веднага огън, за да пъдим комарите и пекнахме по някоя филийка. Сръбнахме биричка и за лека нощ чайче.
Някои и се изкъпаха.

Маршрут

Kangastie - Imatra - Ruokolahti - Lohilahti - 78км

Мнението беше редактирано от gotcha на 01.07.18 00:44.

02.07.18
23:30

Вчера се излюпихме рано, още преди 8. За първи път се престраших да сваря езерна вода за кафето. До сега ползвах чешмяна и все имах се притеснявах, че няма да имам за пиене. Е, оказа се, че няма проблем с нея, нищо че има червеникав оттенък, тук почвата е с този цвят и всички езера червенеят. Финландия е цялата върху гранитена плоча и има много плитка почва. Пълно е с паднали изкоренени дървета, заради късата коренна система.
Понеже цялата страна е една плетеница от езера си е малко филм да откриеш хем пряк път, хем не толкова натоварен, та по път на едно място, където строяха мост взехме мини ферибот, за да прекосим. Курса беше около 100-200м и цъкаше през 8мин като побира 10тина коли.
После хванахме един черен път, който ни откара към 50км на северозапад, което ни е моментната дирекция.
Забравих да спомена, че имахме силен североизточен вятър двата дни и си беше голям зор.
Накрая с едно объркване успяхме да си намерим едно на пръв поглед диво полуостровче за къмпингуване, но се оказа, че има виличка. Тук е пълно с частни имоти покрай езерата и понякога е трудно да си намериш обществно или диво място.
Използвахме им частното понтонче да се изкъпем и разпънахме на едно малко кръгово на края на пътя, защото беше фраш от дървета, все пак Финландия е 70% гора.
Направихме шопска и ни се допи резко ракия. И двамата ни хвана за пореден път яд, че не си взехме ракия от тях и че неделя Алко-то (техния вариант на Систем болагет) не работи.

Днес сутринта ни посрещна с дъжд точно, когато събирахме кътуна. Успя да ни намокри палатките доволно и се замотахме бая, защото и спахме до 9.
Тя деня ни стартира по вода, ама в “. Цял ден беше мрачно, съответно хладно въртях със шушляка. Ту се потиш, ту измръзваш, голяма веселба.
Просто, защото се оказа, че страната не е точно тава, а е леко хълмиста. Денивелациите са малки, между 50 и 200м положителна/отрицателна за деня, но на моменти се поозорваш точно толкова, колкото да се изпотиш.
Общо взето монотонен ден като времето, единствено имахме задачата да заобикаляме един главен път, който на места е забранен за велосипеди. В крайна сетка не успяхме да се доберем до Куопио голям град, който исках да достигнем днес, но ни остават 30 и няколко км.
Намерихме си рибарски спот с една къщичка като колиба, която е кръгла и вътре в средата има огнище.  Успях да сваря един ориз на огъня, а Сашо пробва да хване риба. Вътре е голяма жега и димилник, но не отваряме, защото комарите са много и са зли!

Маршрут

Вчера - Lohilahti - Sulkava - Joroinen - 90km
Днес - Joroinen - Kuvansi - Varkaus - Oravikoski - 60km

Мнението беше редактирано от gotcha на 02.07.18 23:33.

04.07.18
00:33

Инкубус!
Не сме спали цяла нощ. Комарите влизаха явно през комина и към 2-3 почнаха да ни налазват яко. Завих се през глава с чувала и си сложих мрежата. Обаче завирах така и пак не можех да спя. Понеже палатките ни бяха мокри от вчера си ги бяхме разпънали да съхнат. Ако чавка да ти изпие мозъка е лафа в случая беше - комар. Вместо да се наместя в нея аз я събрах, че да не завали и да я намокри. Чак в 6 сутринта се светнах да я разпъна и да се наспя. Сашо по-рано се усети и станахме в 10. Докато се наканиме да тръгнеме заваля на пресекулки, но нямаше признаци да спре и тръгнахме. Имахме 30км до Копио. Ту ръмеше, ту спираше и така докато не го подминахме към 7.
В града си напазарувахме да обядваме и за вечеря. Взехме си и 350гр. Смирноф за 12 евро, за да отпразнуваме “прекрасния” ден.
В следващия град имаше турнир по софтбол и помолихме за вода. Попитахме и къде може да къмпингуваме, винаги ни гледат странно, но хората са отзивчиви. Пратиха ни на едно малко езерце наблизо, което никога нямаше да намерим. Все още не знам как да търся тези места с огнище и навес около езерата, които тук се срещат често.
Някой беше правил огън скоро, защото имаше още жар. Спретнах една салата с айсберг и риба тон за водката и после метнахме едни наденици.
Хубаво е да си стоплиш кокалите след толкова дъжд.

Маршрут

Oravikoski - Kuopio - Siilinjarvi - 65km

Мнението беше редактирано от gotcha на 04.07.18 00:35.

05.07.18
00:58

Събудих се в 4 сутринта от шум на кола. Чух стъпки и как някой реди дърва под навеса. Не ми се излизаше, за да не ме налазат комарите, но любопитството ми надделя. Обух чорапите и шушляка и излезнах. Един дядка пренасяше от колата кошове с цепеници, помогнах му и го изпратих. Не знаеше грам английски, но почти му завидях на работата, освен ранния час. Все пак заспах пак и станах в 8.
Пак голямо мотане, особено като се появи един клас с деца, които практикуваха къмпингуване. Преоблекоха се по бански и цоп в гьола. После палиха огън. Пълна програма. Заговорихме се с учителката. Доста нацепена мадама, която бачка в спортен клуб край друго езеро и води курсове и турове.
Тръгнахме, както винаги на север. Объркмахме малко пътя и тръгнахме по един второ степенен път, който беше много красив. После по Е63, който е главен, но ни отведе по-бързо и дигнахме темпото. В първия град спряхме да обядваме и един дядка ни спря и ни пита дали имаме нужда от нещо. Много мило ми става от такива персони, но инак редовно ни питат закъде сме тръгнали и обикновено се изненадват доста, както навсякъде хората им е странно как така?!?
В крайна сметка след втория голям град видяхме табела за къмпинг. Цената беше 10е на човек и 5 за прането. Направихме го заради второ, а и защото не ни се въртеше още без идея къде има удачно място. Обикновено питаме и така е най- удобно.
Изпрахме, сготвихме, допихме водката с една маринована риба и се препарирахме.

Маршрут

Siilinjarvi - Lapinlahti - Iisalmi - 70km

Да спомена само, че пътищата по които минаваме често са различни от основния, който дава мапса и не калкулирам объркванията и заобикалките в крайната дистанция за деня. Също така не проверявам за правописни и всякакви грешки в текста.

05.07.18
22:15

Щом си отворих очите днес, погледнах прогнозата. Не го правя редовно, но това е без значение, пишеше, че ще вали цял ден. Събрахме бързо палатките, за да не ги прибираме пак мокри и закусихме. Къмпинга си имаше кухня и това улесни нещата, но пак се замотахме като нямаш зор нещата се пекат бавно.
Почна да ни вали в 12, час след като тръгнахме, а го даваха от 10, но не спря до 6. Тръгнахме по път 88, главен за един град на морето с чисто нов асфалт, но без маркировка. Доста неприятна история и след 25км се отделихме по един път, който върви право на север. Той се оказа черен.
Тук черните пътища на моменти са по-добри от асфалтовите в нашата родина, утъпкани са яко и са като бетон. На моменти ремонтираха, което ще рече посипване с пясък и чакъл, който го утъпкват, но хванахме преди този процес и на моменти затъвахме. По едно време ме объркали малко от пътя и се натъкнахме на кафене, което е и магазин за неща втора ръка, ей така в гората. Едно от най-приятните ми обърквания, защото се бяхме уморили и попремръзнали. Напихме се с топло кафе и ядохме бухтички и палачинки. Жените, които го държаха явно ни съжалиха и ни подариха дебели шишлякови долнища, които не се продавали. Много мило ми стана.
После продължихме и така до Вуолийоки градчето, което искахме да стигнем. Общо 50км по черен път в доста кофти условия от дъжд и насрещен вятър. Сапахме се.
Точно преди да влезем в градчето видяхме един мъж, който си бачкаше нещо. Спря ни и ни заговори. Говори Сашо, защото знае фински. Разпределили сме се аз да говоря на английски, когато трябва да сме чужденци, а той на фински, когато не знаят английски или трябва да се разберем лесно и бързо. След кратък разговор се оказа, че човека си има барбекю под къщата до езерото и ни покани да се изсушим, сготвим и спим в двора му. Грейнахме, защото с го мечтаех, но не знаехме дали ще намерим удачно място за всичко. Скокнахме веднага до магазина. Направихме си картофена салата и мариновано свинско на скара. Добре беше овкусено. Взехме и напитки да стоплим и душата.

Маршрут

Iisalmi - Salahmi - Vuolijoki - 80km

09.07.18
01:13

Ах, морето!

Още онзи ден решихме, че ще минем покрай балтийско море. Идеята беше да стигнем, но трябваше да навъртим към 150км. На 110 спряхме в един къмпинг уж да пийнем по кафе и да заредим с калории, но усетихме умората и го оставихме за следващия ден. Пътя беше равен и прав и се движихме с много добра скорост. За сметка на това нямаше почти нищо запомнящо. Един ВЕЦ, една табела, че влизаме в северните земи и рядка борова залесеност, която продължи доста. Приближавайки морето природата пак се промени в зелено.
В къмпинга ни беше включена сауна и се размекнахме тотално. Нямахме нищо за ядене освен овес, та забъркахме по една копанка, пийнахме по две наливни и разлафихме с някви типове.
Вчера минахме през най-големият им северен град на морето Улу. Искахме да видим центъра и реката, която се влива в морето, но объркахме пътя и не ни се връщаше. Продължихме по крайбрежието без да виждаме още морето 40км и се пуснахме до него по един черен път. Доста вили има, включително до плажа, където разпънахме. Опита се да завали, но се размина. Изкъпахме се за сефте в балтийско, чиято вода е по сладка и от черноморската. Сготвихме и напалихме огън на плажа. Видяхме и залеза, който така и няма да изчезне напълно.
Малко преди да си легнем дойдоха двама местни. Бяха видимо подпийнали и питаха кои сме и какви сме, защото имало кражби наскоро и предполагат, че са румънци... май нямаме добро реноме балканците. Като видяха, че сме с велосипеди и на палатки се успокоиха и ни поканиха да пийнем с тях уиски. Приехме, за да не ги обидим. Докато пихме и се опитвахме да проведем някакъв разговор, май бяха бая на градус, защото тубата (картонка като за вино, не бях виждал такова нещо) беше на привършване, жената на единия спеше с дъщеря му до нас на леглото. Бяха си хванали тайландки, което тук било често срещано. Поседяхме и ги оставихме да се доунищожат, защото тука се пие така, до откат.

Днес се наспахме най-накрая добре.
Оправихме кътуна и продължихме покрай морето до град Симо. Малко преди него видяхме табела на която пише, че влизаме в Лапландия. Разгеле влезнахме в зоната на севера и съответно отпрашихме по едун път право на север към Рованиеми.
Погнаха ни яко конски мухи, за щастие, докато въртим не ни хапеха. Но като спреш те почват и комарите. Натиснахме педалите, защото решихме, че искаме да стигнем до една река, където да се изкъпем. Пътя беше черен през голямата част, а на места и в ремонт. Понеже сега не валеше, а си минаваха коли станахме целите в прах. Интересно е че вече населените места станаха с разпокъсани къщички и реално около пътя виждаш само няколко на разстояние. Нямаше и никакви хора, за да поискаме вода. Най-накрая един тип ни даде и даже ни каза, че можем да спим в двора му, че и ако искаме да ни загрее сауната. Тука сауните са повече от колите и е направо религия, да предложиш на някой да си направи сауна е като да черпиш някой бира в бг, че и отгоре. Но тамън да разпънем и жена му се появи и ни каза да си ходим. Имало зулуми от поляци (този път) и ги било страх. Горките хора...
Разбрахме я и си тръгахме. Толкоз по-добре дадохме още газ и се докопахме до реката. 120км за 10 часа. Пореден рекорд за двамата със Сашо.
Намерих на мапса един спот и той се оказа перфектен - плажче с дървена маса и столове и огнище.
Изкъпахме се в приятната вода, но слънцето беше паднало и ми затракаха зъбите. Запалихме огън и сготвихме. Вече е 1 часа, но си е светло и човек не се сеща да си легне.
След малко умората обаче ще си каже думата.

Маршрут

7-ми - Vuolijoki - Vaala - Muhos - 110km
8ми - Muhos - Oulu - Hiue - 80km
9ти - Hiue - Simo - Aulanpera - 120km

Мнението беше редактирано от gotcha на 09.07.18 01:16.

Bart Simpson

09.07.18
07:21

.

10.07.18
01:17

Весела Коледа!

Дядо Коледа си има работно време от 9 до 17. Изпуснахме го с 2 часа завалията. Докато се натуткаме да станеме след снощното каране до 10 вечерта и стана обяд. Малко преди да потеглим се появи италианеца от Хелзинки с едната ръка. Бях сигурен, че ще се срещнем пак. Полафихме и той тръгна, за да си вземе нещо като сертификат, че е минал северния полярен кръг, бла-бла, можех са го мина 100км наляво или надясно.
Както и да е, въртяхме покрай реката и стигнахме до Рованиеми. С влизането ни настигна една мацка на шосейка, тук спортуват яко колела и летни кънки, които имитират ски. Полафихме, докато въртяхме и ни каза по кой път да караме. За съжаление ще трябва по главния до Инари, защото другите са черни о няма да има храна и вода вероятно, както вчера. Напазарувахме и тръгнахме за селището на дядо Коледа. След едно дълго гадно изкачване стигнахме до линията на арктическия кръг и селището, което е всъщност един добре развит бизнес с магазини за сувенири, хотел, бунгала и тн. Както вече написах изпуснахме да се снимаме с дядо Коледа, но се запознахме с един немец на мотор, който кара от Дрезден до Нордкап и обратно. След няколко км го видяхме на следващото езеро с пригодено за къмпингуване място, което ни каза един тип от една бензиностанция.
Разлафихме, пийнахме и по палатките.

Маршрут

Aulanpera - Rovaniemi - Vaatunki - 70km

11.07.18
00:14

Газ към Инари, за който е решавал кръстословици, за който не е, към най-голямото северно езеро във Финландия.
Сутринта към 3 се събудих от кикот. Две патки и един тАпак се бяха наместили в заслона при огъня, където си бяхме оставили всичко. Аз разпънах точно до входа тя ги чувах как маршируват. Естествено това място е за всички, но поне можеше да не ми викат на главата, докато спя. Излезнах, поздравих ги и споделих, че някои се опитваме да спим, отговора беше, че след малко си тръгват. След няколко часа пък се събудих от слънцето, което напичаше зверски палатката ми. Мързеше ме да диря западна сянка, за да си поспя. Който е спал на палатка знае за каква сауна иде реч и как изкачаш като коркова тапа.
Закусихме и се назобих с магнезий, вит. Ц и ибупрофен. Тук е момента да споделя, че не съм пил нищо няколко дни. Като си промених механиката на въртене и да натискам с външната част на ходилото, за да активирам повече външната част нещата се пооправиха. Другото, което въртя със сандали тия дни, че е жега и с тях е по-лесно да дозирам ъгъла за сега. Вчера обаче нещо бяхме скапани и недоспали и взех асперин освен магнезия и вит. Ц и днес бях чук.
До Инари ще въртим по главен път Е75, за сега няма голямо движение и се ядва. Дадохме пълна газ и стигнахме до следващия град за 7 часа общо като направихме 120км по-бързо и с по-голяма денивелация от предишната такава дистанция.
По път не видяхме много, защото натискахме, а и бяха предимно гори.
По едно време Сашо ми викна - не го ли видя бе?!? Аз като съм на такъв път си фиксиран погледа напред и гледам час по-скоро да свърши. Обърнах и гледам един северен елен си преживя в гъсталака на сянка. Бая жега ни гони тия дни за региона и явно и добитъка го мори. Като ни видя стана и излезна на пътя до нас, огледа се и черта в насрещното. Един бус за малко да го бутне, но те явно всички са свикнали тук та нито елена се шашна, нито шофера и си продължи нагоре. Малко тъпо ми стана, че заради любопитството ми го изложих на опасност. Видяхме също така един друг немчовец връщайки се от Нордкап с колело. Каза, че било голям кочан и имало 25км изкачване, доста надъхващо.
Стигнахме в Соданкюла и си купихме пак месо, че е бяхме яли няколко дни като хората. За съжаление не успяхме да намерим место за барбекю, както каза немеца та ги врътнахме на тигана и станаха екстра. Ударихме и по жинче, което взех вчера от Алкото.

Маршрут

Rovaniemi - Sodankyla - 120km

Мнението беше редактирано от gotcha на 11.07.18 00:17.

13.07.18
23:52

Още три дена по Е75. Тесен, натоварен и единствен за Инари и севера.
Онзи ден, 11ти избутахме 110км. На една бензиностанция си пладнеше цяло стадо карибу. Хората спират, снимат ги, а на тях не им дреме. Една женска щъкаше между колонките и търсеше сянка. Доста спокойни добичета.
Искахме да стигнем до Ивало, но имахме цял ден предимно качване и се скапахме. Разпънахме на една река под едни каравани. Ледена вода.
Вчера минахме през Ивало да напазаруваме. Преди да влезнем в града видяхме рибарски магазин. Сашо си купи нова пръчка, защото старата я счупи много тъпо с кормилото понеже стърчеше.
Езерото Инари е бая голямо и с много ръкави. Почти цял ден въртяхме покрай него. Направихме разни снимки, но така и не се изкъпахме в него, водата беше супер чиста и с приятна температура. Карибута си щъкат навсякъде по пътя, в населените места, вече не правят впечатление, то и навсякъде има табели за предупреждение.
Напазарувахме основни продукти, месо за вечерта и уиски, защото в Норвегия ще е дебело.
Намерихме спот след като се отделихме от Е75 пак покрай една река. Имаше гора и ни нападнаха рояци комари добре, че си взехме репелент. Опекохме месото на едни скари, които намерихне преди това на едно друго огнище, но беше рано да спираме, искахме да удариме пак поне 100км. Сашо тества новата въдица, но без резултат. Той ползва воблер, а май не беше удачно мястото.
Днес праснахме 66км до границата с Норвегия. Пътя беше много хълмист, на места до 8-10% наклон, които трябва да пускам на най-леката предавка, а Сашо даже бута, защото неговата най-лека е 1:1. Преди самата граница имаше яко спускане.
Купихме си захар, за една седмица сме опукали почти кило и бензин за котлона. Минахме нещо като КПП, но не функциониращо, един мост и влезнахне в Норвегия. Пътя 92 се точи покрай една река с много пясъчни наноси. Сашо го тормозеше първо лявото коляно, но отшумя, а от вчера пък дясното и днес едвам въртеше. Натоварването си е сериозно, особено като не се правят почивни дни, а днес затворихме втора седмица и малко след границата каза, че не може повече и слезнахме в едно село от няколко къщи до реката. Пътя свърши в двора на една къща. Тука много рядко можеш да видиш някой в двора си или си е в къщи или в сауната. Понеже сме близко до границата предполагам и тукашните норвежци са същата работа, но нещеш ли имаше човек на входната врата. Питахме го дали може да преспим до реката и той ни предложи до двора му едно местенце. Оказа се, че си живее съвсем сам и се е разделил с жена му финландка, а роднините са му се изнесли само той си останал, където е и роден. Изкъпахме се в реката, а той скокна някъде, сложи ни на масата малко диня и си се прибра. Ние си сготвихме и по палатките.
Ако коляното на Сашо е ок утре продължаваме към Нордкап, до който имаме към 250км.

Маршрут

11ти - Sodankyla - Tankapirtti - 110km
12ти - Tankapirtti - Ivalo - Inari - Kaamanen - 120km
Днес - Kaamanen - Karigasniemi - 85km

16.07.18
03:10

14ти
Решихме да си дадем един ден почивка, главно заради Сашо, но и натрупахме бая умора, а и аз си имам разни болежки, все пак съм с фрактура, която все по-добре се възстановява, отока е все по-малък. Днес даже и една йога врътнах.
Сутринта нашия домакин ни черпи кафе и ни разказа за местното население. Сами се инуитски, номдски народи живеещи в северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Оказа се, че в съседния град си имат нещо като парламент, защото имат известна автономност. Имат си и език пак от унгро-финската езикова група. Показа ни снимки на прадядо му, който е бил шаман от 1867 година, с дрехите от северни елени (грешно съм нарекъл тукашните елени - карибу, които живеят в Канада).
Следобеда ходихме с колата му да пазаруваме до града и ни показа парламента, галерия за Сами изкуства и библиотеката в, която работи.
Аз между-другото ме хвана секлета и си смених веригата, защото стана на 3000+ км и стегнах термо-торбите за пореден път, защото закачаха в предната гума като се сгъне вилката.
После той отиде в близкия фиорд на гости на братовчед си, а аз написах на брега на реката в пясъка с големи букви THANK YOU. Не знам дали ще го види, но понеже човека не пие не се сетих как да му се отблагодаря.
Ние си направихме салата, скара и джаснахме уискито, което бяхме взели за Нордкап...

15ти

Станахме в 8, закусихме, сбогувахме се с човека и яхнахме конете отпочинали. Разгледахме пак столицата на Сами - Карашок, цъкнахме парламента, който е от дърво и с нещо модерно като типи и се отправихме на север към първия ни фиорд. Почти веднага почна да вали и така до 3, по едно време все едно се изливаше река, за пореден път забравих да си сложа гамашите и обувките ми станаха вир вода, също така успях да си затрия и ръкавиците.
Премръзнали и мокри на 25км от морето видяхме къмпинг и спряхме да починем. Кой да видим там? Нашият еднорък приятел италианеца. Разлафихме за пореден път и си разменихме сорат тефтерите.
Взех 2 кафета и 2 гофрети за скромните 17 евро (170 крони), изчакахме да спре дъжда, сложих си сандалите на вълнения чорап и отпрашихме. Беше предимно надолу, все пак отивахме на кота 0.
Влезнахме в града пак умряли от глад. За 10 дни опукахме кило захар, толкова захар не съм ял и за година сигурно, бяла захар...
Оказа се, че неделя в Норвегия нищо не работи, само някои заведения и бензиностанциите. Влезнахме в една и си взехме 2 хамбургера с картофки само за 25 евро. Май ще трябва да минаваме на икономичен режим тук.
Дояде ми се нещо сладко и взех браунита, след като ги купих с изненада отбелязах, че това е смес за готвене, усетих как ми призлява, а Сашо се сцепи от смях и каза, че ще го готвим чак в Копенхаген. Но надеждата умира последна и аз останах оптимист. 10км след града покрай фиорда намерихме къмпинг с радост установихме, че ще ни струва 16 евро за двамата и има всичко, което ни трябва, пералня, кухня и подарък - яйце за браунитата!
Веднага след като разпънахме се хванах да ги приготвя и от мерак ги препекох... Направих го във формата на сърце, а се опече във формата на лайно, което чупи зъби, но поне е сладко и с кафето ще е ок.
Запознахме се и с двама пича германци, които обикалят на стоп и пънат баирите. Хапнахме ориз и пихме по сайдър за сумата, която спим... Не знам дали ще свикна с тази цифромания.
Утре продължаваме към заветната цел, която е на под 200км. Всичко живо отива или се връща оттам и това почва малко да ме дразни, мразя места с много хора и туристи и се надявам да го избутам без да ми пука.

Маршрут

Karasjok - Stabbursnes - 90km

Мнението беше редактирано от gotcha на 18.07.18 14:22.

17.07.18
00:55

Докато изперем снощи, защото бяхме последни за пералнята стана 2, та днес спахме до 10. Доядохне браунито и лафихме с германците и едни франсета, та тръгнахме в 1, нов рекорд за късно тръгване. Хубавото е, че тук можеш да въртиш и до късно и да си наваксаш по светло.
Цял ден въртяхме покрай фиорда. Видяхме делфин, а ни казаха, че ако си късметлия може да се видят китове и косатки, дано.
Елени има пак навсякъде, но са по-плашливи и като ни видят бягат напред по пътя или отстрани, докато не се оплашат от други хора и не свърнат или просто им писне и ни оставят да минеме. Горките, хората сериозно са им навлезнали в хабитата.
От един кръстопът пътя става един за Нордкап и ще трябва да се връщаме до него, за да хванеме на запад. Самият Нордкап реално е остров и е свързан с тунел, не с мост. Минахме и 2 тунела по път, защото има доста отвесни скали над морето. Първия беше 3км и голям кочан брахме, защото си карахне по къси ръкави и гащи и сандали, но го избутахме. Беше тъмно, тясно и капеше вода, за да е пълна идилията.
Малко се прецакаме с магазините, защото очаквахме преди самия полуостров, да има такива, но се оказа, че има само едно градче, което нямаше как да стигем днес. Купихме си храна само за обяд и вечеряхме за пореден път ориз. Чекнахме един къмпинг, но им беше прецакан пос терминала, а ние кеш не носим, а и беше 20 евро на палатка, та си ги спестихме като опънахме палатките малко преди него до пътя върху някакъв мъх, който гъмжеше от комари, но имахме залез и изглед към едно сатково стопанство в морето. Като цяло гледките днес бяха - уау. Норвегия е много зелена, дори и тук, където е основно камънак, а фиорда и дъха на море допълват всичко.

Маршрут

Stabbursnes - Olderfjord - Repvåg - 95km

Мнението беше редактирано от gotcha на 17.07.18 01:33.

18.07.18
11:59

Тунели и баири пънахме вчера, беше малък ад. Засякохме един швейцарец към 50така, който е тръгнал от Цюрих и го е направил за 35 дни, не броеше километри и си кара сам. Каза ни, че ще вземе ферибот от Хонинсваг, който е града в Нордкап до Тромсо, най-големият им северен град. Не знам как ми е убягнала тази опция, но не ни трябваше много време, за да го решим и да направим така и ние, защото не ни се връщаше пак през тунела... А той е 6900м дълъг и слиза на -100м подморска с 9% наклон. Надолу замръзваш, нагоре се сваряваш. Аз успях да го изкарам без бутане. Изсушиме се, минахме един 4км, който ни се видя песен и бяхме в града. Обядвахме и скокнахме до едно туристическо бюро да питаме за ферито. Оказа се, че тръгват в 5:45 сутринта, пътува 18 часа през фиордите и ще ни струва 100 евро с колелата, което е ок.
Взехме си сайдери и газ нагоре към върха. Самият нос е на 200м надморска с отвесна скала. Имаше 2 баира по няколко км с 9% наклон, където бутхме, общо 30км.
Щом видях морето това беше моят момент - изкрещях и усетих онази тръпка на сбъдната мечта, настръхнах и през цялото ми тяло мина вълна на удоволетворение, това трае няколко секунди, които осмислят всичко, няколко секунди за 2500км и един месец въртене. Решението го взех точно преди 6 месеца  в болницата след като си счупих крака, реших да направя трип с колелото, за да се възстановя.
След малко бяхме в лудницата, която очаквах, 6000 човека на ден, мотори, кемпери, коли и колоездачи като нас пъплят към това място. Катерят се по глобуса, който го отбелязва, снимат се и се суетят. Ще се повторя, но не харесвам това. Гледам с копнеж дивите носове, които се врязват в морето от двете му страни. Някой ден може би ще мина покрай тях, но по вода, за сега толкова са ми силите.
Цъкнахме по един сайдер да стартираме отпразнуването и решихме, че нямаме сили да се връщаме да взимаме ферибота, а ще преспим и ще вземем следващия.
Имаше и други палатки около основната сграда и разпънахме. Изпържихме си бекон с яйца пред най-голямата навалица, някои и снимаха, ама бях толкова гладен, че не ми пукаше грам. Изпихме по още 2 сайдера и се шматкахме до късно. Чак след 1 навалицата почна да спада и успях да се насладя на мястото. Слънцето бавно се извърташе на изток доста над хоризонта.

Маршрут

Repvåg - Honningsvåg - Nordkapp - 85km

Общо от Копенхаген, около - 2555км

Мнението беше редактирано от gotcha на 18.07.18 14:25.

18.07.18
12:19

Голям си, Ванка, много си голям!!!

Bart Simpson

18.07.18
12:21

Аз ти благодаря, че ни направи част от това пътуване.

18.07.18
14:07

Малко снимков маТреал.

Мнението беше редактирано от gotcha на 18.07.18 14:09.

18.07.18
15:09

О, Иван, прекрасен си, страшно ме впечатляват приключенията ти, ентусиазмът ти и волята! Пожелавам ти още много такива, които, разбира се, да споделяш с нас! Няма да крия, че съм пристрастена към Скандинавието и беше голям кеф да те следя!

23.07.18
00:46

Благодаря за отзивите, но трипа продължава, все пак трябва да се върнеме.
Ето малко от последните ни дни.

18ти

Птиците отлитат на юг.
За разлика от вчерашния ден, който е бил един от най-горещите в скандинавия 30+ градуса (не знам как го улучихме) и без вятър днес на слизане към града имахме много силен източен вятър. На спусканията едвам го удържах коня, а при насрещен на моменти почти спираш.
Преди да тръгнем видяхме и италианеца, който пристигна днес. Нямам идея как е успял.
Все пак сравнително бързо слезнахме. Забравих да напиша, че за първи път използвах плочата от 28 зъба отпред. Сложих я за всеки случай, ако има дълги и стръмни изкачвания и тук свърши работа особено на връщане. Няма дерайльор и се смея на ръка. Спряхме преди правият участък да я сменя и там имаше нещо като лост. На майтап решихме да видим колко може да се наберем. Аз направих 16, а Сашо 12. Изненадахме се, защото мислехме, че сме станали като Рекс. После направих няколко лицеви и докато ги правих двама колоездача минавайки ми изпяха темата от Роки, докато тренира, прихнахме от смях.
В града обядвахме и си намерихме една градинка, ще кесиме до 5 сутринта, когато тръгва ферибота. Купихме си сайдери, но на касата ни казаха, че след 8 не се продава алкохол, още един път се оказахме неподготвени с тукашните привички. До 5 на сухо!

Маршрут

Nordkapp - Honningsvåg - 30km

19ти

Ние може да бяхме на сухо, но бая пияна младеж се понесе по улиците. Едно момиче хълцайки ни покани да ходим на диско с приятелката и. Хълцаше и едвам се държеше на краката си... тактично и отказахме, сигурно малко след това се е въргаляла. Вече споменах мисля за тукашните разбирания относно алкохола.
Забъркахме един бекон с ориз, че да не се развали и се преместихме на пристана. Един тип ни покани да се изкъпем у тях, мен ми се спеше да две не виждах и му отказахме, видя ни се странна поканата му. Клюмахме до 5:30 и се натоварихме на ферито с няколко колоездача и тумба немски пенсионери. Налазихме едни дивани, защото ни искаха 150 евро допълнително за каюта, закусихме и закъртихме с прекъсвания за разходка по палубата и хапване. Сега ни е паднало да лентяйстваме!
Цял ден плаваме из северните фиорди. Уникални гледки. Снежни, скалисти и зелени склонове се редуват. Спряхме в няколко градчета, но не слезнахме, защото бяхме скапани, а и не искахме да харчиме пари. На кораба имаше и зала и влезнахме, за майтапа направих малко борческо въртене.
Като цяло умряхме от тъпня и в 00:00 акостирахме в Тромсо. Хубавото е, че така си направихме още един почивен ден, за което телата ще ни се отблагодарят.
Врътнахме една парадна обиколка по главната и тръгнахме. Нямахме други опции, защото нямаме пари нито да спим по хотели, нито да гуляйстваме в града, който беше доста жив.
Беше валяло и влагата се усещаше.
Минахме един огромен мост, който пресичаше фиорда и мъките почнаха.
Идеята да караме нощно и да спим през деня отпадна бързо. Студено е, не работи нищо и не искахме да си объркваме толкова ритъма. Плюса е, че няма трафик. Решихме да търсим къде да спим. Кал, мокра трева и частни имоти ни посрещнаха.
Въртяхме до 3 и едвам открихме една глуха уличка на главния път с една каравана и пясък. Точно почваше леко да ръми, което ни накара да не се чудим много и разпънахме палатките светкавично.
Тези дни ми се натрупа много недоспиване и нямах сила нито да готвя, нито да ям, просто се препарирах директно.

Маршрут

19ти Tromsø - Fagernes - 25km

20ти

Най-накрая се наспах.
Излюпихме се в 11, оправихме се и потеглихме към Нордкьосботн, където  напазарувахме. Целият ден беше облачно, а след града успя да ни навали, 5мин сигурно, но като из ведро. Подгизнали се отправихме към един къмпинг на 30км, който открих и ни е по път за Нарвик.
От Тромсо насам растителността е доста разнообразна, ще каже човек, че не сме над полярния кръг. Храсти, цветя, широколистни дървета. Планините са пак така зелени и с много стичащи се потоци и преспи сняг. Въртяхме се пак около 2 фиорда. Мирис на море.
Къмпинга изглеждаше пуст, но видяхме табелка рецепция на къщата над него. Пича не приемаше карти, но се уговорихме да му преведем пари - 15 евро, което е супер за двамата.
Интересното е, че се намира на езеро, но няма комари. Изпрахме се и поради липсата на сушилня проснахме в къщичката с огнище, където напалихме огън и ще преспим на пейките. Къс ден, но решихме да спрем по-рано, за да си пооправиме режима.

Маршрут

Fagernes - Nordkjosbotn - Sagelvvatn - 80km

21ви

Всъщност комина не беше проектиран добре и беше голям лисичарник в този грил хаус, както им казват. Сашо не издържа и си разпъна палатката, в последствие разбрах, че е умрял от студ. Мен не ме бъркаше особено и си спах. Резултата беше, че дрехите ни бяха много качествено опушени и докато не ги изперем ще си ходим като трапери.
Закусихме си остатъка ор макароните и хляб с маргарин и нютела. Не знам колко калории харча, но каквото и да ям изгаря, а гледам да ям макс калории и захар нещо, което винаги съм мечтал. Явно трябва да си причинявам такива неща, за да ям каквото и колкото искам.
Пекна слънце и се понесохме по главния път. Този ден беше планински, само нагоре-надолу покрай разни реки. Тонове вода пак се стича в тях. Понеже неделя нищо не работи се запасихме за 2 дни в първия голям град. Там се появи и лайното. Между близките зъбери се таеше добре узряла буря. Черна и грозна. Дадохме газ в опит да и се измъкнем. След 5км спряхме пак да напазаруваме и прикапа за малко, май успяхме. На следващия град обаче видяхме, че се заражда нова. Намерихме един къмпинг, но не приемаха карти, нито преводи. Примирихме се, че ще се къпеме предварително и потеглихме. За щастие малко след това видяхме спирка. Скрихме се под нея и след малко се почна, тонове вода се изляха за минути и после продължи леко още час поне. Като се разчисти продължихме с надеждата да намерим нещо. След няколко км видяхме знак за къмпинг и го чекнахме. 10 евро на калпак с по 1 евро за душ пожертвахме, но поне се изкъпахме и хапнахме спокойно. Аз се настаних пак в грил къщичката. Предпочитам да си спестя разпъването и мокренето на палатката и да спя на пейка широка няма три педи. Сашо е обратното.
Сайдерче, цигарка и джаз за лека нощ.

Маршрут

Sagelvvatn - Bardufoss - Setermoen - Polar park - 85km

22ри

Швеция здравей отново.
Това беше и целта за днес да стигнем до нея. Имахме 80км до там, но не очаквах да е такъв зор. Още с тръгването опънахме баира и така до фиорда. 40км здрава денивелация, а после още толкова към шведската граница, че и с повече положителна сигурно. И двамата се наспахме, вече добре адаптирани, но и умората се натрупва. Просто блокираш, ако натискаш много. Последните 10км и бутахме малко, за да не се смажем напълно. Целият ден беше облачен, което за нагоре беше ок, но надолу се охлаждаш здраво. Ако си с яке се сваряваш нагоре и надолу ти е добре, без яке пък замръзваш, та си избираш едно от двете.
Малко след границата видяхме къмпинг до едно езеро. Решихме да го чекнем, макар че бяхме решили да спиме на диво. Оказа се, че отгоре има ски курорт, а къмпинга работи само зимата. За щастие грил хауса беше отключен и веднага се намърдахме. Сашо намери дърва, а аз сготвих. Докато изцеждах макароните две момичета ми махнаха обилаляйки наоколо. След малко дойдоха при нас и помолиха да се стоплят, защото са премръзнали. Търсели да си купят храна, но уви - греда. Бяха медицински сестри от Дания, но работят в Нарвик. Дошли с влака да покатерят малко планината. Дадохме им от нашите макарони и полафихме. След час, два си тръгнаха, за да си хванат влака. Бяха приятна компания.

Маршрут

Polar park - Bjerkvik - Riksgränsen - 80km

26.07.18
02:18

23ти, ден за размишления и важни решения.
Времето беше отврат. Валеше и духаше цял ден. За това решихме да останеме в бърлогата.
Дойде момента и да разясня втората част на трипа. От 3-4 години искам да имам лодка, ветроходна малка яхта на която да си живея. Есента реших да събера най-накрая пари и взе, че се получи. Като цяло не ми се отдава хич, но нещата се стекоха добре и сега имам пари да си купя някоя стара баба на мойте години около 8м.
Още в началото на идеята за трипа ми дойде и идеята да купя лодка на връщане и да я прекарам до бг по Дунава. Първоначално мислех да е от Холандия, защото там са изгодни, но като прегледах няколко Датски сайта видях, че и там има добри оферти, а и Холандия е далече от пътя. Също така, моят приятел Кико при който отседнах в Копенхаген има яхта и ще ни помогне при избора. Идеята е да се прекара през Балтийско море до Любек в Германия откъдето има канали, които се връзват с Рейн, а после друг с плавателната част на Дунав. Ще е голямо приключение и за разлика от това с велосипед доста по-сложно и отговорно. Поради факта, че нямам и кой знае какъв опит още ми е неясно и притеснено, но и тръпка.
Хубаво е да има и човек с повече опит за това се свързах с разни приятели и дано някой се навие поне за частта до Дунава.
Та решението беше да се придвижим по-бързо до Копенхаген, защото Кико ще е там от 30ти до 10ти Август. Ясно, че няма как да го направим с колелата, за това купих два билета от Кируна до Копенхаген през Стокхолм със скандинавските аеролинии. Оказа се, че това е най-евтиния вариант и ще превозят колелата без пари стига багажа да е до 23кг и ръчен 8. Надявам се да успея да се вместя в този лимит.
Деня премина в мързелуване и ядене.
Напазарувахме си месо и вечерта го шпековахме с пресен лук и подправки и го опекохме във фолио на скарата. Беше си направо грандиозно! Липсваше ни само бутилка вино, но 3.5% алкохол не ни допада, пак съм в Швеция.

24ти

Газ към Кируна!
За нула време стигнахме Абиско, местен природен парк с много планини, туризъм и маршрути. Още като четох за Нилс Холгерсон със счупения крак и мечтаейки за Скандинавия си казах, че искам да изкача първенеца на Швеция, ако ми е по път. Кебнекайзе е колкото черни връх 2100 някъде, но пак си е планина. Оказа се, че от Абиско има 3-4 дена преход, който няма как да направим и решихме да го качим от градче до Кируна на 60км и така ще ни трябва само ден. Премерихме си колелата на един кантар. Мойто беше 35, а на Сашо 36кг само, че аз имам и 5кг раница. Това с храна и вода...
Продължихме си по пътя и скапани към 9 намерихме едно заслонче зад един паркинг. Хапнахме и припаднахме. Хубавото на Швеция е, че има много такива места.

25ти

40км баир и бяхме в Кируна. За тия км нямаше една бензиностанция или място да налеем вода, а бяхме я свършили. По ирония на съдбата ни наваля на влизане, а като се скрихме в един хотел се изля потоп. Направо наводнение. 3-4 часа чакахме да спре.
Понеже от авиокомпанията ни искат колелата пакетирани отидохме до интерспорт да помолим за кашони. Оказа се, че в контейнера имат бол. Ще минем навръщане от планината да ги пакетираме и някак ще трябва да ги закараме до летището, вероятно с градския.
Напазарувахме за 3-4 дни и тръгнахме към планината. В туристическото дружество ни казаха за едно заслонче на средата на пътя. За щастие той е равен до градчето, а оттам нагоре рязка денивелация, но това е планувано за петък, защото го дават хубаво времето и ще трябва цял ден.
Заслончето се оказа чудно до една река и с огноще вътре. Изкъпахме се в чудно топлата вода и преядохме с ребра и картофи.

Утре ни чака планината. Не съм ходил в планина от както си счупих крака и ми липсва, ако се държи добре и качим върха ще е един прекрасен завършек на този етап.

Маршрут
24ти Riksgränsen - Abisko - Rensjon - 80km
25ти Rensjon - Kiruna - Holmajarvi - 80km

Bart Simpson

26.07.18
02:28

Аз нямам представа от къде си в БГ и когато купиш лодката, къде ще я акустираш и заживееш в нея?

26.07.18
10:36

Поради факта, че нямам и кой знае какъв опит още ми е неясно и притеснено, но и тръпка.

Да не те обиждам , но ти май си нямаш никакво понятие как стоят нещата с яхтите в БГ .
Първо за да я караш тая яхта трябва да имаш така нареченото  свидетелство за ” водач на малък кораб ” - това за Дунава , ако решиш с нея да ходиш в морето вече ще ти трябва и свидетество ” водач на кораб 40 бт по море ” .
Второ - според българските закони всички съдове над 4.75 м. подлежат на регистрация и в последствие да минават нещо като технически преглед всяка година . Естествено всичко е свързано със заплащането на някакви такси , които не са нещо скъпо , но проблема е че всико това се извършва от една мега копрумпирана служба наречена ” морска администрация ” . Е тая служба може да ти стъжни живота за норматив .
Трето - но може би най-важно . Bart Simpson много добре те е попитал къде смяташ да я държиш тая яхта ? Ако си мислиш че можеш просто да си заплюеш някакво място в реката и да пуснеш котва  там  , много се лъжеш .

Прескочи до:
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1