Scandinavia on a bike и врачане с лагиу по Дунов

Какви ли риби се мотат там....

22ри

Денят на независимостта за мен беше просто финалния ден.
Цяла нощ ме тормозеше един комар и в 5:30 просто ми писна, станах и запалих двигателя. Докато се намоткам се поразвидели, светнах светлините и отплавахме. Имаше лека мараня над реката, но се виждаше доволно. Изкретахме сравнително бързо километрите до Джердап 2. През цялото време се притеснявах, че не виждам кораби зад нас и че съответно ще трябва да чакаме много на шлюза, за да ни вкарат с някой. Наближихме и точно преди фарватерите да се разделят за двете камери като предишния се обадихме по радиото. Отговориха ни нещо, което не го разбрахме и това беше. Предположихме, че не са сръбските колеги, защото не говореха добре и заключих, че явно съседите са препили петък вечер. Понеже шлюзовете са направени на остров и румънския е направен направо през него и ни беше по-близо, а и явно се свързахме с тях реших да отидем и да швартоваме на него, да чакаме и да видим какво ще се случи. Повъртях се малко пред вратата и точно ми кипна и мислих да отида до сърбите реших все пак да пробвам за последно да се свържа и ми отговориха откъслечно, че ще пуснат шлюза. Тогава и видяхме, че почват да затварят вратата, за да може да го напълнят, защото явно са чакали да качат някой. Вързахме се за малко и като почнаха да свалят вратата се отвързахме и след малко ни светнаха зелена светлина. Направо не ми се вярваше, че го отварят само за нас, последния ни шлюз номер 84. Минахме го бързо и се отправихме към пункта на Прахово да си вземем изход. Там се вързахме на един крив понтон и с някакви акробатики по една потрошена сходна се добрахме до пункта, който представляваше една ламаринена кабина. Беше заключено и решихме, че явно не работи и отскочихме до една съседна сграда на която пишеше “Пристан Прахово”. То пък се оказа ЖП гара! Върнахме се на пункта и зачакахме. По едно време от едната баржа пристанала на понтона точно преди пункта се появи полицая и митничаря, явно са преглеждали баржата.
Влезнахме с полицая в кабината и му ударихме голям лаф, за балканския и скандинавския манталитет и какво ли не още за живота. В крайна сметка ни даде изхода и тръгнахме. Точно тогава се разминахме с една ветроходна яхта по-голяма от Синдбад със свалена мачта, която се свърза с нас по вехаефа. Оказаха се сърби, които се прибират от Грузия! Минали са горе-долу като нас около 3000км и си отиват към Београда. Браво за ентусиазма им да минат 860км срещу течението, явно имат як двигател. Оставаха ни 15км до границата и неусетно минаха, защото си подържахме 14км/ч. Там на устието на Тимока Синдбад срещна Моц-моц. Моц-моц се казваше експедицията ни от 2015 с каяци от Тимок до делтата на Дунава и после по море до БГ. Това беше и главната ми цел на това плаване, да вържа пъзела, да си кажа, че съм минал по-голямата част от плавателна част на Дунав. Да преди Келхейм, където се вързахме от Майн-Дунав канал в реката има още около някакви км до Улм където са плавателни, но все пак 2400км не са малко. Направих една снимка на мизерното устие на реката, явно сушата е сериозна навсякъде и в изблик на емоции хвърлих бутилката сливова в реката и почнах да крещя. Това беше края, финала на пътешествието със Синдбад за тази година. Поне аз така го почуствах нищо, че си представях няколко месеца как ще пристана на пристанището на село. Продължихме надолу и видяхме нашите, които бяха отишли на плаж и риба, както винаги малко преди селото. Помахахме си и скочихме да се охладим във водата, защото ни беше яко напекло, а те тръгнаха да ни посрещнат на пристанището, което е след 2км. Това пристанище някога е било работещо преди 50те години и явно е било сериозно, защото е доста голямо сравнение с другите селища, а и самото село е било много голямо тогава.
Още на Гергьовден, която си бях на село за именния ден на вуйчо ми още със счупения крак и решил, че ще направя цялото това пътуване го разказах на един приятел и той ми каза, че ако наистина успея и наистина пристана на Чайка (така казваме на пристанището, защото имаше заведение там с това име) ще ме посрещне с фоерверки. И така и стана аз го предупредих малко преди това, че наближаваме и точно малко преди да стигнем почнаха фоерверките, беше голямо шоу нищо, че беше през деня, а от някаква кръчма наблизо явно разбрали за нас ни говореха по един мегафон - Добре дошли в България и още някакви тъпотии, които хич не ми допадат. С ужас обаче видях, че понтона, който седи отпред и на който се хваща граничния катер е направо на камъните и само едната му част е във водата. Все пак реших да проверя и първия път минах на метър от него и ми показа 30см дълбочина реших, че има шанс и на втория заход криво ляво пристанахме като показваше 0.0. Последваха прегръдки и целувки, но само за малко, защото не можех да оставя така лодката, само си свалихме колелата и Сашо си събра багажа, а аз се бях ошашкал и зарязах всичко в лодката. Пуснахме лодката 200м надолу точно на плажа, да имаме си плаж на село с 2 работещи караванки, така им казваме иначе са като малки кафета кръчми и е много приятно. Пуснах котва много близо до брега, защото беше дълбоко, заключих лодката и с бира в ръка доплувах до брега. Със Сашо се върнахме по едно черно пътче през една горичка, което свързва караванките с пристанището и не ни се вярваше, че сме си на село и че всичко това свърши и успяхме. После си грабнах колелото и с бирата в ръка и гол само по плувки минах през мегдана та до нас. Трипа почна с колело и свърши с колело.
Последва гала вечеря с приятели на нашите, братовчед ми и Сашо естествено, единствения член на екипажа. Хапнахме, пийнахме и скокнахме до едни техни приятели, където се бяха събрали, но мен батериите ми бяха свършили и издържах много малко, а и утре трябваше да ходим до Видин за вход, защото това, което правихме е нелегално, нямаме право да стъпваме по суша, докато не вземем входа. Та утре ще взема и братовчед ми, който трябваше да дойде по-рано някъде по пътя, защото му се искаше много да поплава с нас, но нещо се прецака с отпуската.

🙂

Там ли ще изкара зимата Синдбад? 🙂

Там ли ще изкара зимата Синдбад? 🙂

Сега организирам да се извади с кран във Видин и да я докарам на село в двора на съседа, дано стане 🙂

Минаха цели 10 дни откакто пристигнахме на българска земя.
За 10 дни може да се минат криво-ляво 1000км по вода или по земя с колело, но аз тук на суша, на българска земя не минах почти нищо.
На 23-ти прекарахме лодката със Сашо и братовчед ми до Видин, за да вземем вход, където Кристиян един човек, който ме намери в една ветроходна група във фейса ми помогна много, за да приключим бързо с тази процедура и ми намери понтон, където да държа лодката, докато я вдигна. Оттогава с него, с вуйчо ми и всеки, който познават в региона се опитвам да извадя Синдбад на суша, защото докато не го направя не мога да съм спокоен и да си отида в Банкя да си бачкам.
Поради ниската вода в момента на реката единствено големите кранове по пристанищата, които товарят баржите могат да ми вдигнат лодката, защото техните стрели могат да се опънат над водата, а там обикновено има дълбочина, за да могат да товарят корабите. Такива пристанища има точно 3 във Видин - пристанище юг, пристанище север и драгажен флот. От пристанище юг поискаха официално запитване чрез имейл, на което ми отговориха с 3 думи, че няма да могат. На пристанище север се срещнах с отговорника при който отидох с връзки все едно при президента и той ми каза, че не можел да поеме такъв риск, защото ако счупи лодката нямал пари да я плаща, въпреки че му обясних, че лодката е моя и риска го поемам аз и че тя е предвидена как да се вади само, ако имат едни специални колани, които я обгръщат и вдигат, но не би.
Остана последно да се говори с драгажен флот, което е държавно предприятие и се занимава с копаене на пясък и чакъл от реката и с подържане на фарватера, но се оказа, че изпълнителния директор е една дама с интересно минало и има как да кажа разногласна позиция в града. Та като цяло се забърках в някакви бюрократични говна без извинение. За щастие Кристиян ми уреди едно интервю (без много да искам, защото не съм по тези неща) с един журналист към БНР, който я познаваше и и звънна и до днес очаквах отговор. Отделно, за да се извади лодката тя трябва да стъпи на нещо, което се казва стапел. То общо казано представлява метална рамка с лапи, които ще я подпрат и стъпвайки си на кила се обезопасява с колани, за да може да се транспортира. Аз исках да си я докарам до село, защото така няма да плащам за охраняем паркинг и ще ми е удобно да си работя напролет по нея, но това означава да се докара до тук с платформа и да дойде кран да я свали, което ще ми струва 10лв на километър и 80лв на час за крана. За щастие днес вуйчо ми намери место във Видин, където може да я държа за 50лв на месец на сигурно място и май това ще ми е по-евтиния вариант. И понеже днес явно е денят успях да намеря и един заварчик на село, който май ще се навие с това да се заеме в конструирането на стапела. Понеже офертата ми до сега беше за 700лв с нови материали и работа, а за мен е напълно непосилна сума, вуйчо ми уреди и железа от вторична, които утре ще ги гледаме.
Не искам да казвам силна дума, но чак днес мога да кажа, че имам някакъв напредък за цялото нещо. Обадиха ми се от драгажен флот да ми кажат, че могат да ми вдигнат лодката само чакам да ми кажат колко ще ми струва. Намерих евтино желязо, заварчик и къде да я държа. Има една фирма, която ще си платя за платформа (ремарке), което да я отнесе и кран, който да я свали.
Като обобщение искам да кажа, че реално докарването на лодката по вода отне 35 дни, които на моменти имаше и инфарктни моменти, но поне имах план, знаех какво и как да го направя и се движих напред зависейки само от мен и от Вовата, докато тук почти нищо не зависи от мен. Явно удоволствието да имаш лодка важи само, когато си на вода и не зависиш от никой. Хубавото е, че поне имайки вече лодка все някога ще имам пак и свободата да плавам с нея и да се чуствам безгрижен и безграничен.
Последните думи са за тези, които не вярваха, че ще успея и гледаха скептично, защото винаги има такива - голям процент от успеха ми до сега и не само за това приключение е заради вас.

🍻

Синдбад е зазимен!

Седмицата, която мина беше доста натоварена. Трябваше да сглобя стапела, за да може да се сложи лодката на платформа, която да я изнесе от пристанището. Както написах успях да намеря един заварчик на село, но той се оказа голям пияница, почваше с водка от сутринта и беше доста неадекватен, аз рязах по-правилно тръбите от него, дето почти не съм пипал ъглошлайф. Но най-важното е, че вуйчо ми уреди да сглобя стапела от скрап във вторичните на неговия кумец. Той пък толкова ми се зарадва, че не ме е виждал от дете, че ми предостави всичко, което има там като желязо и също така заварчика му, който се оказа много печен майстор. За щастие Краси Кратуната, както му казват на село се разболя на втория ден и не дойде, та с Бат Вальо опаткахме стапела за 2 дена, а на третия само го боядисах. Илиян (кумеца) явно вече взел много присърце ваденето на Синдбад каза, че ще ползваме неговата платформа с влекач (тир) и ще я натовариме от Драгажен флот, защото от единствената фирма с кран във Видин ми казаха, че крана е зает, така че лодката ще остане в/у платформата на Илиян, докато не се освободи крана, което беше супер. Но най-голямата услуга за мен е, че ми предложи да държа лодката пред вторичните, където му стоят камионите и има 24 часа охрана без пари. За да я прекарам до село щях да дам сигурно към 500лв, вуйчо ми уреди да я държа във Видин за 50лв на месец, а сега ми предложиха да я държа без пари на охраняемо място, как да откажа?
Та нещата се наредиха съвсем точно. Стапела реших да е от 2 стойки, които се съединяват с две тръби, за да се стабилизират по между си. Голяма дилема ми беше каква ширина да дам на лапите, за да подпират лодката под водолинията, защото там е по-здрава, а и така ще поемат малко от тежестта, която иначе пада изцяло в/у кила. Ходих няколко пъти да вземам мерки, но не ми се гмуркаше и малко направих нещата по въображение, но се получи. Петък и събота помагах на Бат Вальо по цял ден да режа и подбирам железа, а той предимно заваряваше. Неделя го боядисах със сребърен феролит и стана почти като купешки, оставаше да се види дали ще върши работа. Вчера беше деня, който исках да се приключи всичко и се обадих на драгажен флот, че по обед ще дойда с лодката да я вдигнем, говорих и с краниста да го питам на какво ще хващам коланите, които ще вдигнат лодката. Тук също имаше драма с тези колани, по принцип те са специални за вадене на лодки, по-широки и по-меки, но се оказа, че няма почти никакви в града и решихме да ползваме такива за тир, които са до 5 тона, което по две прави 10 тона, а лодката е около 4. Оставаше да направя здрави възли, които да не изпуснат.
Сутринта взех Сашко, моят екипаж с един единствен човек и отидохме до вторичните, за да видим как точно ще легнат стойките на платформата и на какво ще стъпи кила. Самата платформа е метър и малко и лодката е около 3м и се опасявахме да не стане много високо и да не закачиме нещо, но на самата платформа в средата има улей, който слиза около 30см и така спестявах височина. Проблема беше, че когато кила влезне в него стойките ще хванат в по-широката част лодката и ме беше страх да не излезнат от водолинията. В крайна сметка реших да го видя на место пък квото ще да става.
Отидохме до лодката и реших да запаля двигатела преди да прокарам коланите под нея.
И тук Синдбад прояви своенравие, просто не запали. Самият стартер изобщо не завърташе маховика. Чух се с Косьо по телефона и той ми каза, че може да е запецнал нещо и да го чукна леко с чука, но уви не помогна. Тогава реших да запаля с манивелата, но вече по правилния начин, а не като на Рейн, когато се правих на Херкулес. Косьо ми каза да дръпна една ръчка, която декомпресира двигателя, да завъртя яко манивелата, за да дигне обороти и в този момент да върна ръчката. Направих го и взе, че запали.
Оставаше да видя проблема с тока, защото и инструментите не се пускаха, а без скорост и дълбочина най-вече не ми се плаваше особено в пристанището. Мъчих се с ключа, който изключва стартовия акумулатор, стягах клемите, но йок. В крайна сметка реших, че ще плаваме така на сляпо и ще пристанеме по интуиция, все пак вече имахме опит и рутина.
Почнахме да прекарваме коланите. Проблема тук е, че задния колан откъм кърмата трябва да мине м/у кила и ботуша на сейлдрайва (нещото, което връзва двигателя с винта), а имаше течение. Мислих първо да се гмуркам, после ми казаха за едно желязо извито с, което да подпъхна колана отдолу, а Косьо ми каза да завържа камък в средата на колана така той ще потъне и ще мине под кила. В крайна сметка колана си потъна сам и успях да го подпъхна под кила от втория път, придърпах го отляво и отдясно да се уверя, че е м/у кила и ботуша и прекарахме предния колан. След поне час мотане потеглихме към драгажен. Малко преди крана видях, че няма никакво място под крана за приставане, а само стръмен почти отвесен бряг. Обадих се на краниста и той ми каза, да насоча носа на лодката към брега под крана и те ще ми метнат въже. Изобщо не ми се щеше да рискувам такова нещо без ехолот, но много бавно успях да го направя. За щастие въжетата на крана бяха много дълги, сигурно 10-20м, защото се опасявах, че ако няма височина над лодката, когато крана я дигне и се съберат над нея в една точка ще я притиснат много силно, но тук нямаше такъв проблем. Краищата бяха 4 с шегели и аз вързах всеки край на колана с по една примка от морски възел с двоен контролен, защото единствения проблем можеше да дойде от там. Не искам да знам кой ще се налага да ги развързва тези възели, но вероятно ще съм аз, хаха. Краниста беше много печен и леко повдигна лодката, докато бях в/у нея, за да видим как е хавата. Оказа се, че не съм подпъхнал правилно задния колан и е застъпил ботуша, направо изтръпнах и почнах да крещя да я пуска. Дръпнах го към кила и при второто вдигане всичко беше точно. Доста се препотих, докато я гледам как виси във въздуха на сигурно 10м височина, но коланите и възлите за щастие издържаха. После още толкова пот поне излях, докато я нагласиме да легне в/у платформата, която Величко вече беше докарал под крана. Вкарахме кила във вдлъбнатата част и после събрахме стойките така, че да я подпрат. За съжаление тръбите, които бях подготвил не паснаха на болтовете, за това ги окрепихме с 2 колана, а самата лодка стегнахме с 3 колана през палубата и ги хванахме за платформата. Направо стана бетон. Платих 90 евро за услугата като бях доста доволен, че бяхме експедитивни, защото на всеки следващ час щяха да ми взимат по 90 евро за крана. Величко тръгна супер бавно и Синдбад се носеше вече по суша, за щастие стабилно и сигурно. Остави ни със Сашко в града, за да си взема колата и вече, когато пристигнах на вторичните лодката седеше спокойно на платформата и ме чакаше.
Извадих си всички глупости, които бях оставил вътре като палатки и екипировки, напълних колата, сбогувах се с Илиян и жена му, които ми помогнаха толкова много и се уговорихме вероятно да се върна края на месеца, за да я свалим от платформата.
Запалих сааба и газ към Софака. Бях доста смазан, очите ми бяха компот, а десния ми крак се схващаше през цялото време, но се прибрах жив и здрав и си сипАх.
Това беше края, края на цялото приключение, защото точно тук в къщата на нашите в Банкя почна всичко. С пижамата в леглото и счупения крак си мечтаех за цялото това нещо и в най-големите ми надежди не вярвах, че ще успея да я изпълня до край и без никакви сериозни ексцесии, но успях. Сега се чувствам по-уверен и сигурен в себе си и съм готов за следващи предизвикателства. Вероятно много хора биха почувствали някаква празнота след като изпълнят мечтата си, но аз не съм така. Аз почвам да мечтая на ново още, докато си изпълнявам мечтата. Никога не оставам без мечти, може би просто, защото съм си един мечтател. Още докато плавахме със Синдбад си мислех какво после? Идеята ми беше да стигна до Гърция и да зимувам там, но когато разбрах, че това няма да стане наистина се сдухах. Няколко дни се чудех какво ще правя зимата в България? Бях решил да не карам ски тази зима, защото не ми се трошат толкова скоро пак крака, но гледайки снега ще ми е много мъчно, че не карам. За това реших да искам реванш на зимното КЕ (Ком-Емине) от 2016-та. Тази мисъл си ме гложди още оттогава, когато го прекратих на петия ден. Беше голям урок за мен, да се науча да се отказвам, но сега искам да го направя и това ще го разберете в следващия ми дневник, защото този вече може да се архивира.

Много интересно пишеш, цялото го прочетох на един дъх. Добре свършена работа.

Щрак

Духа на Синбад, на платформа, а не да се полюшва от вълни, чак ме натъжава.

Духа на Синбад, на платформа, а не да се полюшва от вълни, чак ме натъжава.

Време му беше да се извади, защото предишните собственици не го бяха вадили една зима. Като цяло е хубаво всяка година да се вади и да се слага антифаулинг, който предпазва от водорасли и ракушки. В интерес на истината след толкова време и изминато разстояние е доста чист отдолу, те под секрет ми казаха, че са сложили “нелегална” боя, която е с по-високо съдържание на олово. А и, ако лодката не се ползва зимата е по-добре да е на суша, за да не я мислиш на вода, видяхте какво стана в Гърция и ако бях продължил щях да се нахакам баш на урагана. Така ще ми е по-спокойно и догодина на пролет ще си я стегна и тръгваме към моретата, защото мястото на Синдбад е там, а не по реките и каналите.

Попадна на собственик тази лодка.
Късмет и попътен вятър ти желая, за мен беше удоволствие да те чета.

Отново човек

Здравейте, преди да архивирам темата ще споделя това интервю, което дадох пред радио Видин.

Здравейте, преди да архивирам темата ще споделя това интервю, което дадох пред радио Видин.

Оправи само линка че на хттп-то са махнати двете точки и не се отваря. Те повечето хора ще се сетят, но все пак.

Здравейте, преди да архивирам темата ще споделя това интервю, което дадох пред радио Видин.

Оправи само линка че на хттп-то са махнати двете точки и не се отваря. Те повечето хора ще се сетят, но все пак.

Данке, бях дублирал хттп-то, сега трябва да е ОК.