Въпрост относно кетонна АТКИНС диета

23.01.19
15:20

Здравейте, имам едно въпросче относно кетонната диета. Става въпрос за калориите, навсякъде пише, че не се следят калориите и че протеините се броят по 2.5 - 3 гр на кг телесно тегло. Въпросът ми е след като не следя калориите как да знам колко мазнини трябва да се приема.
Дискутира се това, че при висок прием на белтъчини и мазнини ситостта ще ни държи в калориен дефицит. Според мен ако човек прекали със мазнините няма ли да задмине калорииният си баланс.

И да следиш, и да не следиш калориите, мазнините се напасват според въглехидратите и протеина.

Определяш си количества протеин (2.5-3 грама е доста и може и да те изкарват от кетоза, трябва да експериментираш), след това си определяш и въглехидратите (за повечето хора под 50 грама дневно). Останалото е за мазнините, като техните количества можеш да напасваш според резултатите - ако отслабваш, значи си в дефицит, а ако не отслабваш, значи намаляваш още мазнините.

По принцип кетогеннното хранене е по-засищащо в сравнение с хранения с повече въглехидрати и ако този тип хранене има предимство пред другите, то е именно по-високата ситост. Дали обаче тези нива на ситост ще са достатъчни, за да те държат в калориен дефицит, само ти сам за себе си ще можеш да разбереш. При всички случаи, ако не смяташ калории, ще трябва съзнателно да обръщаш внимание на сигналите на тялото си и да контролираш порциите според усещанията за глад и ситост.

Ако искаш да прочетеш повече за този тип хранене, можеш да го направиш в статията Библия на кетозата

24.01.19
08:10
#2

Аз да питам Тихомир - за кетото срещал ли си научни статии, в които при равни калории и други условия - трениране и т.н. кетото да показва по-добри резултати от  например нисковъглехидратно хранене? В статиите, които аз намирам не се следят калории и се разчита на самоконтрол и чувството за ситост. Искам да знам има ли някаква магия с кетото или всичко пак опира до калориен баланс.

Едит: Всъщност намерих отговора на това, което питах в посочената кето библия:

“Резултатите могат да се обобщят така: при равни други условия, нисковъглехидратното и кетогенното хранене водят до също толкова ефективно отслабване, както и високовъглехидратното.”

Conclusions and Relevance Significant weight loss was observed with any low-carbohydrate or low-fat diet. Weight loss differences between individual named diets were small. This supports the practice of recommending any diet that a patient will adhere to in order to lose weight.

Мнението беше редактирано от Димо на 24.01.19 08:16.

24.01.19
08:33
#3

Хмм, ключовата дума тук не е ли “weight loss”, а не се употребява “fat loss” ?

Да, в статията съм разгледал подробно този въпрос. При равни други условия, най-вече контролиран прием на протеин и калории, кетогенното хранене не води до по-добри резултати в редуцирането на телесните мазнини.

Дори и съвсем хипотетично да приемем, че дава по-добри резултати, тези разлики в 99% от случаите са практически незначими, от порядъка на 1-2 кг примерно. Дали тези 1-2 кг имат значение за човек, който има да сваля 10-20 или нагоре? Според мен не.

Важно е обаче да се отбележи, че въпросните данните и мета-анализите отново взимат нещо като средна стойност. В някои експерименти резултатите са в полза на кето храненето, в други - не. Усреднено от всички данни - разлика няма. Това означава, че някои хора, може би ще имат по-добри резултати, докато други - не.

Няма лошо човек да опита и да прецени сам за себе си, но преди да опита е много важно да си зададе един въпрос - “Ще мога да ли да се храня така до края на живота си?”.

Научните експерименти са краткосрочни и не дават информация за това какво би се случило след 1-2-5 години, например. Не е въпросът само да свалиш Х кг, а по-важното е да можеш да задържиш постигнатото след това. А, за да го задържиш, трябва да продължаваш да следваш същите принципи за неопределено време в бъдещето.

Кетогенното хранене може и да има предимството за по-високи нива на ситост (при някои хора, не при всички), но за сметка на това има един изключително сериозен недостатък - този тип хранене е изключително рестриктивно, в степен непосилна за следване в дългосрочен план от повечето хора.

Мнението беше редактирано от Тихомир Велев на 24.01.19 08:42.

24.01.19
10:38
#5

.

Мнението беше редактирано от Деян на 25.01.19 07:12.

24.01.19
15:19
#6

Авторе, какви мазнини приемаш?
За какъв период от време планираш да бъдеш в кетоза?

Мнението беше редактирано от Irbis на 24.01.19 15:21.

24.01.19
15:27
#7

казано от Bars на 24.01.19, 15:19:

Авторе, какви мазнини приемаш?
За какъв период от време планираш да бъдеш в кетоза?

Най-вече приемам мазнини като зехтин, сланина, яйцата (жълтъците), риба (най-вече скумрия $), и от време на време ядки.

Срока на кетозата мисля да е по-дълъг като смятам постепенно да увеличавам въглехидратите до някакъв минимум примерно до 100 150 гр дневно.

Но въпреки това, смятам да си следя калориите и да ги напрвя в дефицит от около 500 калории.

Мнението беше редактирано от Didko Pitko на 24.01.19 15:29.

24.01.19
16:33
#8

Най-вече приемам мазнини като зехтин, сланина, яйцата (жълтъците), риба (най-вече скумрия), и от време на време ядки.
Срока на кетозата мисля да е по-дълъг като смятам постепенно да увеличавам въглехидратите до някакъв минимум примерно до 100 150 гр дневно.

Кетоза, добре. Но от мазнини до мазнини, от земята до небето. Каквито и резултати някои да са имали с този режим - ако има такива - не е важно. Важното е, че е могло резултатите да бъдат по-добри, тъй като има доста трески за дялане. Сега, ти си на нея. За диета писана от кардиолог, в нея виждам немалко противоречия, че и притеснителни.

Има полиненаниситени мастни киселини в изобилие. А те имат репресивно действие върху щитовидната жлеза - потискат секрецията на щитовидните хормони и активността на Т3 в клетката. Като подарък от подобна активност качването на тегло става далеч по-лесно, с по-малко материал. Имат и анти-андрогенно действие (встрани от това, като резултат от неактивен трийодтиронин) - от синтез, през андрогенни рецептори (нивата и активността на Т3 също ги регулират), до стимулиране ароматазата както нищо друго. Красота.

Наситените мастни киселини, от друга страна, имат про-андрогенни свойства и директно подпомагат загубата на излишно тегло. Ако не можеш да правиш големи промени в менюто, не е лоша идея да се заредиш с качествени токофероли.
Какаово масло опитвал ли си?

24.01.19
16:36
#9

казано от Irbis на 24.01.19, 16:33:

Кетоза, добре. Но от мазнини до мазнини, от земята до небето.

Ключов въпрос, но много малко хора се замислят за него!

24.01.19
16:55
#10

казано от Irbis на 24.01.19, 16:33:

Наситените мастни киселини, от друга страна, имат про-андрогенни свойства и директно подпомагат загубата на излишно тегло. Ако не можеш да правиш големи промени в менюто, не е лоша идея да се заредиш с качествени токофероли.
Какаово масло опитвал ли си?

Искаш да кажеш, че е най-добре при въпросната диета най-вече да се употребяват наситени мазнини?
Всъшност от книгата която прочетох за тази диета пишеше точно това. Основно наситени мазнини + добавки омега 6 омега 3

24.01.19
17:28
#11

Казвам, че сами по себе си полиненаситените мастни киселини директно стимулират затлъстяването през няколко механизма и е откачено, че ги има в диета за загуба на тегло, макар и кетогенна. Не би трябвало да присъстват нито в тази диета, нито в която и да е друга, но това е отделна приказка.

Пълното им елиминиране от хранителни режими/навици е много трудно. Ако на теб това ти е непосилно, както на повечето хора то най-доброто, което можеш да направиш е да сведеш до минимум пораженията, които те нанасят. Включително - да ти пречат по-малко, докато топиш мазнини. Как?

1. Съотношението между наситени/полиненаситени мастни киселини да е в полза на първите. Така вторите изпитват трудности да нанасят поражения безпрепятствено.

2. Промяна на структурата на вторите, бутайки ги в наситения диапазон, насищайки немалко от тях, което ги обезоръжава. Това е възможно при прием на токофероли и йод. Но с йод играчка не трябва да има ако човек не знае какво върши.

3.Цинк. Неутрализира до немалка степен действието на полиненаситените м.к в щитовидната жлеза.

Irbis, ще съм много благодарен ако споделиш научни референции, на които се базират твърденията ти. Всичките. Поне се надявам да се базират на научна информация и силно се надявам да експериментите да са поне маааалко приложими за хората (т.е. да не са върху мишки или клетъчни култури при безумни условия).

Питам, понеже повечето хора правят точно това, което ти препоръчваш и започват да бухат яйца, беконче/сланина и кокосово масло и започват да приемат крайно небалансиран профил от мастни киселини, което обикновено е последвано от оплаквания за негативна промяна в липидния профил (най-честно нивата на LDL-C скачат рязко нагоре).

Та, ми се иска, по възможност да спестим някои възможни проблеми на автора на темата, като потвърдим твърденията ти. 🙂

Мнението беше редактирано от Тихомир Велев на 24.01.19 17:37.

24.01.19
17:47
#13

По големи глупости не бях чел.

24.01.19
23:04
#14

казано от Тихомир Велев на 24.01.19, 05:34:

Ако искаш да прочетеш повече за този тип хранене, можеш да го направиш в статията Библия на кетозата

“...Кетоацидозата е опасно за живота състояние на изключително високи нива на кетони в организма. До кетоацидоза може да се стигне основно при заболявания като диабет тип 1, в случай че болният не си инжектира инсулин навреме. В по-сериозните такива случаи нивата на кетони в организма може да достигнат и до 25 mM.

Друго, което може да предизвика кетоацидоза е приемане на високи дози изопропилов алкохол, както и рязкото спиране на алкохол след дълготрайно злоупотребяване с него (алкохолна кетоацидоза)....”

Това последното задължително ли се случва,звучи доста плашещо...за един приятел питам.

25.01.19
01:01
#15

Отписваш опитите върху мишки? 🙂
Аз по-скоро бих вдигал вежди на ин-витро експерименти с човешки клетъчни култури, отколкото на такива ин-виво, правени в/у бозайници с физиология, нервна система, механизми на хормонална регулация, причинно-следствени вериги при възпалителните процеси, общи заболявания и реакции към субстанции, идентични на тези при човек. Разбира се, няма да наводнявам страницата единствено с експерименти, правени с гризачи - не се и налага. Отнема време да изнамеря всеки източник и литература, които са ми минали през очите, но за начало ще споделя някои от ключовите, касаещи горни твърдения.

Нека разгъна някои от тях или всички, стига да остане време. Ако не, ще е на части.

1. Ненаситените мастни киселини и тяхното неблагоприятно влияние в/у щитовидната жлеза.
Нарушават функцията на щитовидната жлеза, а в последствие на цялата хормонална верига по директни и индиректни механизми. Да започнем с директните.
За да бъдат усвоени клетъчно, и за да си свършат работата, щитовидните хормони първо се пренасят през кръвния поток с помощта на тироксин-свързващ глобулин (да го наречем - условно - ТСГ). Но свободните полиненаситени мастни киселини се свързват с него, изместват Т4/Т3 и така ги оставят неактивни, тъй като преносът им е възпрепятстван. В следния доклад, при пациенти с еутироиден болестен синдром е изследвано блокирането на ТСГ от няколко медикамента, включително Фуроземид и Диклофенак. Но по-интересно за нас е това, че свободните полиненаситени мастни киселини захващат ТСГ, като потентността им в това зависи от боря на двойните връзки. От тестваните, арахидоновата киселина е първенец. Впрочем, встрани от темата, а може би не чак толкова - ненаситеността определя естрогенните свойства както при мазнините, така и при хормоните. ( цък цък )

Имайки предвид, че Т3 е ключов в регулацията на андрогенните рецептори (не само), синтез на прегненолон (който освен про-хормон има и други задачи), нарушената клетъчна активност на Т3 само загатва какви са последиците както за стероидогенезата, така и за андрогенната функция както в периферните тъкани, както в скелетната мускулатура, така и в мозъка. Трудностите при топене на мазнини, а в дългосрочен план - натрупването им - са само десерт.

При топенето на мазнини е редно естроген и кортизол да са под контрол, а Т3 да функционира адекватно. При съотношение полиненаситени/наситени м.к в полза на първите, това няма как да стане. Как, защо - утре ще продължа.

Прочетох горните източници и сами по себе си изследванията са окей, но не виждам абсолютно никаква причина споменатото в тях действие на ненаситените мастни киселини да може да служи по какъвто и да било начин за препоръка човек да започне да се храни с възможно най-много наситени мазнини и по възможност да изключи напълно ненаситените.

Нали осъзнаваш, че целта и на двете изследвания е да се провери точността на различни методи на измерване на тироидни хормони и техните транспортни протеини, при това най-вече при хора с нетироидни заболявания приемащи медикаменти?

Никъде и по абсолютно никакъв начин тези изследвания и написаното в тях не показват дали и какво влияние има консумацията на ненаситени мазнини от храната върху здравословните показатели и върху работата на определени органи, при нормални условия.

Така не се тълкуват научни изследвания и така не се правят препоръки. Надявам се авторът на темата, а и другите четящи, да не взимат насериозно написаното и препоръчаното от теб.

25.01.19
23:43
#17

Осъзнавам, че в този форум говориш от позицията на авторитет. Предполагам заслужено.
Но за мен имат значение аргументите. А ти - в този случай, и поне до този момент - не си изложил такива.

Целите на двете изследвания аз добре знам какви са. Наясно съм как са направени също. Но внушаването, че резултати и получени данни от изследвания, извършени при едни условия, не могат да бъдат взети под внимание при други, не е аргумент. Нито правилен начин за тълкуване на научни изследвания.
Разбира се, съвсем естествено, а и редно е при боравене с данни, получени при едни условия, опитите за тяхното приложение при други да се извършват с щипка сол и скептицизъм. Но ти не правиш това. Ти сметна, че по подразбиране си достатъчно убедителен.

Нека за секунда погледнем второто изследване, по-точно резюмето от него. Дословно:

“A serum pool obtained from patients with nonthyroidal somatic illness was more sensitive to oleic acid than a serum pool obtained from healthy subjects, since 2-3 times less oleic acid was necessary to induce a 20% increase in the free fractions of thyroid hormones. It is concluded that FFA are able to displace both T4, T3 and rT3 from their serum binding proteins in healthy subjects as well as in patients with nonthyroidal illness.”

Според авторите на второто изследване, за да бъдат изместени тироидните хормони от транспортните им протеини в серум от здрави хора, изместване по обхват равно на това в серум от хора с нетироидни заболявания, 2-3 пъти по-високи серумни нива на олеинова киселина са били нужни. А тя дори не е била най-потентната за целта. За авторите на изследването захващането на свободните ненаситените мастни киселини (по-надолу условно ще ги съкращавам като ”свННМК”) към тироидните транспортни протеини във филтриран серум от здрави хора не подлежи на съмнение. Други използвани субстанции не са споменати.

При клинични случаи (пациенти с нетироидно заболяване), ин-виво, захващането на свННМК към тироидните транспортни протеини също се случва (както при филтриран серум), но в различна концентрация на свННМК, тъй като в един организъм имат и други “задачи”. И ха да напиша, че бих подвил опашка ако докажеш, че активността на свННМК в здрав човек е различна от активността им във филтриран серум от здрав човек, въпреки сходната активност на свННМК спрямо тироидните транспортни протеини във филтриран серум от човек с нетироидно заболяване и в пациент със същата диагноза, се сетих как преди време съм чел, че също активността на свННМК при здрав жив организъм (човек, мъж) е не по-различна от тази във филтриран серум от такъв. Отново разликата беше в условието за такава активност, а именно концентрацията на свННМК и ако не ме лъже паметта, моларното им съотношение с албумин. Албуминът също има преносна роля, а тя също може да бъде нарушена. Ще се постарая да намеря източник.

казано от Тихомир Велев на 25.01.19, 06:10:

Никъде и по абсолютно никакъв начин тези изследвания и написаното в тях не показват дали и какво влияние има консумацията на ненаситени мазнини от храната върху здравословните показатели и върху работата на определени органи, при нормални условия.

В тези изследвания се разглеждат потенциалните вреди, които свННМК могат да нанасят в/у тироидната ативност, не се твърди тяхната системна вреда, не това им е целта.

Но как съмнението във влиянието на ненаситените мастни киселини в/у здавословните показатели и работата на определени органи, още повече при съотношението им спрямо наситените в полза на първите, може да бъде взето насериозно? Това са неща от  категория 101. Уверявам те, не подхождам враждебно към дискусия с теб, но ми става неудобно.

Без полиненаситени мастни киселини не може да има почти никакво [хронично] възпаление, нужно за почти всяко хронично заболяване, тъй като основните възпалителни фактори са метаболити на арахидоновата киселина, а тя - на линоловата киселина. Фосфолипаза А-2, Циклооксигеназа и Липоксигеназа ензимите сътворяват от тях простагландини и левкотриени, всеки от които с функции от различен характер, които - хронично завишени - създават много проблеми. А това не е трудно, когато прекурсорите им са и стимуланти на ензимите, които ги синтезират. Каза работа на отделни органи. Без хронично възпаление сърдечните заболявания са невъзможни. Няма да заливам темата на момчето какво се случва с мозъка ( линк ), че темата е друга.

При прием - още повече висок такъв - на полиненаситени мастни киселини не само се набавят прекурсори за възпалителни фактори в излишък, но и се нарушават регулаторните механизми за техния синтез, тъй като синтезиращите ги ензими също са стимулирани без оглед нуждите на организма. Така хроничното възпаление е налице, често без адекватна причина.
А при инкубирани миши клетки, метаболити на полиненаситени мастни киселини стимулират производството на кортизол без да е наличен АКТХ. Резюмето завършва така:

“Increased levels of fatty acid metabolites may be involved in the increased glucocorticoid production observed in obese humans.”

Надявам се предположението им да не е доказано като достоверно. Но и дори при хората ненаситените мастни киселини да не предизвикват производство на кортизол без АКТХ, което за съжаление не е доказано, те го правят, предизвиквайки хронично възпаление. Тогава нивата на кортизол скачат. За дълго. А когато има хронично висок кортизол, акомпаниран от всичките му подаръци, нивата на туморен-некротичен-фактор-Алфа (съкращаваме го като ТНФ-а) също се вдигат. И обратното. И това е капка в морето.

ТНФ-а нужен, тъй като стимулира матриксната металопротеиназа-2 (и не само), ключов фактор при зарастването на рани.. Но когато има хронично завишени нива на ТНФ-а, което се случва при завишен кортизол, който е принуден да бъде завишен при прием на полиненаситените мастни киселини, процесите които протичат са други. ТНФ-а има роля при ХИВ, разграждането на мускулна тъкан, развитието на неалкохолна мастна чернодробна болест (още един механизъм за спъване на тироидната функция..и не само), затлъстяване и ред други изненади.

казано от Тихомир Велев на 24.01.19, 17:36:

[...]повечето хора правят точно това, което ти препоръчваш и започват да бухат яйца, беконче/сланина и кокосово масло и започват да приемат крайно небалансиран профил от мастни киселини, което обикновено е последвано от оплаквания за негативна промяна в липидния профил (най-честно нивата на LDL-C скачат рязко нагоре).

Къде и какво съм препоръчал? Препоръчах следното - ако не може да прави корекции в менюто, да се зареди с качествени смесени токофероли. Много.
Ако може, да сведе полиненаситените мастни киселини до минимум, тъй като пълното им елиминиране е много трудно. В този ред на мисли, не съм му препоръчал да яде каквото му падне, а дадох пример с какаовото масло като източник на наситени мазнини. Други достъпни източници са меса от преживни животни.

Какво за теб е балансиран профил от мастни киселини? Защото за мен баланс при прием между наситени м.к и ненаситени, като вторите могат да бъдат създадени от първите при нужда, не може да има. За това каква отрова са вторите в излишък мога да пиша и да споделям изследвания и литература до август. Без спир. Данните са толкова напластени, че я бих имал време за сутрешно кафе, я не. Съществената приказка не е как, кога и на какво вредят, а кога не го правят.

Защо натъртих на прием? Ако един организъм временно има нужда от възпалителни фактори, той може да де-насити наситени мастни киселини за да получи ненаситени такива спрямо нуждите си. Линолова киселина и медна киселина (чийто Липоксигеназ-ов продукт - Левкотриен B3 - е пет пъти по-слабо потентен от B4, получен от арахидонова киселина) могат да бъдат получени от стеаринова киселина. А стеарат може да бъде получен от ацетат. Има регулаторни механизми за тези процеси. Но когато решим, че няма проблем да приемаме в изобилие директни прекурсори за възпалителни фактори, тогава има проблем.

И набързо, че приключвам за днес, за другото не остана време, утре мога да довърша.

Следното изследване е интересно четиво. Правено е в/у плъхове, хранени с диети, разликата между които е съотношението наситени/ненаситени мастни киселини. Резултатите за мен не са изненадващи, но не одобрявам инжекции в слабините.

Мнението беше редактирано от Irbis на 26.01.19 03:44.

Irbis, оценявам времето, което си отделил, но мисля, че темата отива в посока, в която не съм искал. Явно не разбра каква беше идеята на включването ми по-горе, затова ще се опитам да бъда по-конкретен.

Некоректно беше самото ти включване от самото начало, при което още с първите няколко изречения вменяваш (съзнателно или не), че целият проблем на затлъстяването се крие в ненаситените мазнини и ако не ги сведеш до минимум или още по-добре елиминираш напълно, те очакват един куп хормонални и какви ли не други проблеми.

Затова и те попитах на какви данни се базират тези твърдения, за да може да се види доколко са приложими в практиката и реалния живот.

Понеже от опит знам как подобни твърдения по различни социални канали се възприемат от широката публика и немалко хора веднага ще започнат да търсят начини как премахнат възможно най-много ненаситени мазнини от храненето си, без да осъзнават, че това може да има последствия, при това не само здравословни.

Аз не съм против наситените мазнини и наистина смятам, че могат и трябва да бъдат част от храненето на хората. Нито пък твърдя, че ненаситените мазнини са вся и всьо.

Надявах се ти да го споменеш, тъй като е много важно, но явно ще трябва да съм аз.

По-горе наистина много добре написа, че от мазнини до мазнини разлика като от земята до небето. И ми се искаше да приложиш това мислене и в твърденията си да разграничаваш мазнините не само според тяхната наситеност, но и според тяхната специфична обща структура.

Защото, ако обърнеш внимание, в цитираните от теб източници, при които се наблюдава отрицателно влияние на полиненаситени мазнини, в 99.9% от случаите става дума за омега-6 мазнини (линолова и арахидонова киселина) и тук-там се споменава олеичната омега-9.

И тук съвсем спокойно мога да се съглася, че прекаляването с омега-6 е многократно доказвано, че може да доведе до куп здравословни проблеми, но да се игнорират омега-3 например според мен е крайно неправилно.

И омега-6, и омега-3, имат куп важни функции в организма ни (неслучайно някои от тях се водят есенциални), но балансът между тях е ключов, за да не се стига до здравословни проблеми.

От мазнини до мазнини, наистина има разлика и не бива да се генерализира единствено на база наситеност. Защото както омега-3 и омега-6 имат значително различни ефекти върху организма, това може да се наблюдава и при различните наситени мазнини.

Изследването на Kay-Tee Khaw и екип (което е коментирано и в труда на Victoria M. Gershuni, който цитирах по-горе) е добър пример за това. Както Gershuni отбелязва:

This study highlighted the importance of assessing fatty acid profiles and processing methods in determining differential effects of saturated fatty acids [11,78]. Despite containing approximately 90% saturated fat, coconut oil had more beneficial effects than butter (which has approximately 50–66% saturated fat). This may be secondary to a different fatty acid profile; coconut oil is composed of 48% lauric acid with myristic acid [79, 80]. Conversely, butter is composed of 40% palmitic and stearic acids. Interestingly, within butter, the LCFA palmitic and stearic acid may have opposing physiological effects. In a study looking at healthy males, the consumption of 19 g/day dietary stearic acid compared to dietary palmitic acid for 4 weeks was associated with improved thrombogenic and atherogenic risk factors, including plasma lipid concentrations [81]

Всъщност, накрая отново ще цитирам част от заключителните думи на Gershuni в нейния труд, понеже е точно това, което целя да ти обясня, а именно, че подобни твърдения тип “наситените мазнини са супер полезни, ненаситените не”, не е начинът, по който трябва да разсъждаваме.

The relationship between what we eat and our health is complex. To focus on simplistic associations between single dietary components as opposed to our diet composition and food sourcing on the whole is equivalent to not being able to see the forest for the trees. We need to examine foods and dietary patterns as a whole to fully understand their implications for human health and prevention of disease.

Нямам какво повече да коментирам по тази тема. По-ясно от това едва ли мога да се изразя.

Мнението беше редактирано от Тихомир Велев на 26.01.19 07:20.

26.01.19
18:10
#19

казано от Тихомир Велев на 26.01.19, 07:13:

Некоректно беше самото ти включване от самото начало, при което още с първите няколко изречения вменяваш (съзнателно или не), че целият проблем на затлъстяването се крие в ненаситените мазнини и ако не ги сведеш до минимум или още по-добре елиминираш напълно, те очакват един куп хормонални и какви ли не други проблеми.

Не вменявам нищо. Твърдя, че полиненаситените мастни киселини сами по себе си директно стимулират затлъстяване. А дали целият проблем на затлъстяването се крие в тях, това би било доста едра приказка. Но имат солидна кандидатура. Все пак забавен метаболизъм, нарушена чернодробна функция, подтисната стероидогенеза и възпаление на корем са силни козове. И не са единствените.
Полиненаситените мастни киселини не само крият голям потенциал за хормонални проблеми по всеки възможен механизъм, но и самите те функционират като хормони. Както ненаситените, така и наситените. Но тук мисля се повтарям.

Пълното елиминиране на ненаситени мастни киселини е изключително трудно. От хранителните навици - почти непосилно. От човешката физиология - невъзможно. На практика, дори и при прием единствено на фруктоза/глюкоза, ненаситени мастни киселини, а и не само такива, могат да бъдат създадени. Не в това виждам проблем. Разясних в предишен пост.

По-горе наистина много добре написа, че от мазнини до мазнини разлика като от земята до небето. И ми се искаше да приложиш това мислене и в твърденията си да разграничаваш мазнините не само според тяхната наситеност, но и според тяхната специфична обща структура.

Направил съм го, или по-точно - загатнах го. Дадох два примера с различните левкотриени и тяхната потентност, получени посредством липоксигеназа (5) от арахидонова и линолова киселина. Макар само два примера - при това идентични - не сметнах, че могат да ограничат тълкуването на думите ми в определени рамки. Примерите могат да бъдат много. С някои мозъчни състояния и процеси тези неща могат да бъдат илюстрирани далеч по-ясно, но сметнах, че това би наводнило темата.
Бърз пример - накратко, без да бъда изчерпателен - при синдром на Зелвегер различните ненаситени мастни киселини имат различни роли. Завишените нива на едни (18∶2ω−6 и 20:4ω-6) за сметка на други (22∶5ω−3 и 22∶6ω−3) представляват усложнението, а вторите - ако са налични - решението. Но решението трудно се прилага, тъй като за отблъскването на наситени мазнини от сивото мозъчно вещество към бялото такова (където им е мястото) няма по-добър кандидат от докозахексаенова киселина. Това е едно от малкото неща, които я правят незаменима, но не и достатъчно безобидна, за да се гълта на корем. При Зелвегер завишената линолова (18∶2) киселина не може да бъде удължена в докозахексаенова киселина, а линоленовата може. Но нея я няма. И нужните ензими липсват.
А как решението (22∶6ω−3) при Зелвегер при определи условия става причина за други усложнения, това е съвсем друга тема.
На пръв поглед чужд на темата пример и не случайно го спестих в предишни коментари. Мисълта ми е - не всяка глупост, писана в журнали за отслабване от недочели хора трябва да се взима за чиста монета. Има причина рибеното масло да се бута в устите на хората и тя не е, че то им е много нужно.

[...]точно това, което целя да ти обясня, а именно, че подобни твърдения тип “наситените мазнини са супер полезни, ненаситените не”, не е начинът, по който трябва да разсъждаваме.

Некоректно тълкуване на написаното от мен. Надявам се неволно.

Само с хубави чувства, приятни почивни дни на теб и другите четящи, ако има такива. 🙂

Авторе, ако съм досадил по някакъв начин - извини ме, друга ми беше идеята. Със здраве и споделяй резултати.

Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1