Тренировъчен прогрес: Всичко неизменно се влошава

Одъртяхме, пък си повярвахме - ще тренираме сериозно тоя път. От 1-ви Окт 2019 е започнал зора.

Последни замервания(август 2019, кът кът) и текущо състояние:
Височина: 176см (текущо май пак толкова)
Тегло: 81кг (текущо 85кг)
Гръдна обиколка: 119см (текущо?!?)
Талия:87см(текущо?!? неква трагедия е!)
Бедро: 62см(текущо?!? по-масивно изглежда, но ще видим)
Прасец: 40см(текущо?!?)
Ръка: 41см(текущо?!?)

Плана е покачване, колкото се успее за няколко месеца. После чистене наобратно и Май-Юни  2020 да се изгрее за лятото с повече от 81кг. Според тренера няма да ударя 100-така. Скептичен е. Тъжно, ама подсъзнателно му вярвам.

Днеска разсипахме гърдите, като за последен ден от седмицата(12/Окт/2019):

- Загряване с 1км крос под 2:30. Много съм зле, ще инфарктясам някой път на това.

- Загряване лег: 3х20кг, 3х60кг, 3х100кг без почивки
- Лег: 100 до отказ - 7х100кг; (6+1)х100кг с 5 сек почивка; (4+1+1)х100кг.
- Допълване на лега: 20х60кг; 22х60кг; (16+3+1)х60кг. Смлях се.

- Лег обратен наклон: 10х60кг; 10х60кг; 10х60кг - направо не се усещат, докато не ги пуснеш. Батко тренер явно си знае как става номера.

- Полулег: 16х60кг, силата вече не е с мен, (12+2)х60кг, прекратихме щото и въздуха спря да е с мен.

- Пек дек: 20х50кг; 14х60кг; 8х70кг. Тотално умрях. Тренера е разочарован - пак съм бил хойкал прекалено по жени, изсмуквали ми силите. И понеделник ако било така щял да се откаже от мен с държавен вестник. Да съм си търсел друг с половин век опит в тренировките. Според него трябвало повече да стресираме организма, за да можело после да се поотпуснем. Ми а де? Само да не гътна от стреса...

Няма да се гътнеш продължавай! Целите ти зависят много от храненето и съня, но 19 килограма на ММ за половин година ми се вижда невъзможно. То с анаболи трудно ще ги постигнеш та чисто направо забрави.. Както и да, просто продължавай и успех!

Понеделнишка тренировка(14/10/2019). Какво се тренира в понеделник - ми... крака.

Отивам в Чистилището, тренера намерил едно диванче и кърти. Годинките не прощават. Видях възможност да го метна в тръстиката и да си спестя загряването с което ме тормози. Нека си спинка човека.

Загряване: Скип! 🙂

Отиваме директно на (к)лег преса. Странно се товари. Набухах 5х20кг от едната страна, 5х20кг от другата. Малко. Добавих още. И още. Самата количка колко да е - 40-50кг, не повече. Пиши я 40.

(К)лег преса: 12х ~280кг; 12х ~300кг

Тъкмо търся да си открадна някакви 15-ки да си дотоваря и тренера се събудил. Застанал до (к)лег пресата и нарежда “Мамо, мамо, мамо, кой тоя идиот, обрал 20-ките... Т`ва само дребния ще е... Ама не се вижда наоколо... Но кой друг ще е, той трябва да е”. Смех, смех, изскачам - здрасти тренер, аз вече привършвам! Гледа подозрително - “Ти загря ли?”. Пф, даааа. “Аре на бас, че не си загрял”. Мммм. “Ако те хвана, че не си загрял, нема да те тренирам безплатно”. Ммммм, аре ве тренер, не се гъбаркай.

Загрявяне: 2км крос под 5 минути. Все едно някой ми сложи кофраж на квадрицепсите. Ник`во усещане.

Клек: 3х20кг+3х60кг+3х100кг за вработване, без почивки. 8х100кг; 9х100кг; 9х100кг; 8х100кг. Тренера се ядоса, вика правел съм минимума. Ми пазя се бе тренер, ти си откачен! Нали каза 8-12, аз се вписвам... адаптирам се, за да оцелея. (11+1)х110кг.

Видях светлината. В края на светлината беше баба. Държеше палачинки с мед и парченца банани. Казваше “Ела, синко, хапни си въглехидрат”. Тръгнах с щангата към нея. Нямам спомен защо не съм стигнал.

Бедрено разгъване(60 сек почивки): 12х80кг. Аве тренер, тая машинка сте я сменили? Тука 80 кила са като 50 на предната? А той “Не бе, само я боядишахме...”. Аре ве? Още 12х80кг. “А, да - сложихме й правилните маркировки, предните бяха сбъркани”. Аве тренер... аз толкова време да си мисля, че съм слаб в краката! 12х80кг. “Ти що не правиш както сме се разбрали?”. Ииии, верно искаше 16-18 тука... Опс. 16х80кг. Пак съм правел минимума. Адаптирам се бе. 16х80кг.

Ударих го на молби. Това ми е ЧЕТИРИНАЙСТИ ДЕН без креатинец. Умирам. И му говоря човешки - дай да си близна малко, бъди хуманен. Не, та не. BCAA-то било предостатъчно. Схрупах още пет грама, от любимия ми вкус - неовкусени.

(К)лег преса: 10х280кг; 10х280кг, 10х280кг, омекнаха ми коленете, 10х260кг, 8х240кг.

Развях белия флаг. Задно бедро - пас. Прасеца го оставяме за следващия ден. Някаква лека модификация, че да преживея. Явно съм изглеждал много зле, тренера се съгласи без да опонира. Откуцуках доволен.

Култ! 😄

Загрявка 2 км крос под 5 мин 🙂)))))))))))

Загрявка 2 км крос под 5 мин 🙂)))))))))))

Е сигурно е объркал горе някоя цифра, предполагам е забравил да сложи още една отпред. Или просто е объркал каналите на телевизора

Нов ден, ново предизвикателство. Изкярих, тренера го няма два дена. Пратил ме при някакво девойче - щяло да свърши работа.

Каква работа, какво свършване... не питах. Намерих залата, поозъртах се като прасе в тръстика, намерихме се. Гледаме се умно, опитва се там да ме предразположи, пита какво ме притеснявало. Ми... ти ся, имаш ли 20? Как какво, години. 22. Е, това е притеснително. Вие на тая възраст кипите от енергия и ентусиазъм, ш`ми стопиш лагерите... Тренера пак ме натресе. Отмъщава, гадината! Успокоява ме, увещава ме. Окей, почваме.

Загряване: 15 минути крос. Ааааааааааа. Ето, аз ви казах! Белия дроб искаше да излезе да види

Вади една блажна хартийка от баничка, там с разкривен почерк е присъдата от тренера. Никога друг път не съм изтръпвал така при вида на мазна хартийка. Бицепс-трицепс. Щото бицепса ми изоставал трагично, трябвало да ползваме някакъв ефект след краката, да наваксвал. “Я се съблечи да го видя тоя бицепс”. Кога се запознахме, кога почнахме да се събличаме?!? Гледа, пипа, тюхка се, вайка се, само дето не се прекръсти. И тая като се съблече, бате... шшшш... гърба й е като карта по анатомия. Всяко мускулче си личи, то като учебен модел, ама без буквичка “У”. Натиснах я на една лежанка да я разглеждам. Бамумаата. Тя симетрията между бицепс и трицепс искаше да покаже, ама... аве, това е нереален детайл по гърба бе! Мотивирах се, давай да почваме.

Отгряхме, за малко да ме метне пак на крос, ама я убедих че без дефибрилатор под ръка не е добра идея.

Сгъване с крив лост, тесен хват: 12х35кг; 12х35кг; 12х35кг. Накрая се усети, че ми е леко 🙂 6х50кг. Е т`ва ми е тежко... нацупи ми се.
Сгъване от стоеж, последователно, дъмбели: 12х 15кг; 10х 15кг; 10х 15кг; 9х 15кг - последните с много напън... чак посяга да ми помага, ама се спира.
Сгъване от полу лег, дъмбели: 8х15кг; 9х12.5кг; 8х10кг ...

Френско разгъване от лег: 16х30кг; 12х35кг; 10х35кг; 8х37.5кг
Разгъване на скрипец с въженце: 10х30кг; 10х30кг; 8х35кг; и без почивка 8х35кг + 6х25кг + 16х15кг + 10х10кг.

И тя ми вика “това е”. А? Мацка... аз съм влюбен в тебе бе! Гледай - не куцам, не припадам, не се подпирам на някоя стена... От кеф я хвърлих два пъти във въздуха. Обаче половин час след края на тренировката ми остана едно неприятно усещане че съм претупал нещата. Мда. Следващата тренировка ще се раздам повече.

@Unrivaled Благодаря за подкрепата! 🙂

@Витан Не знам кое не е както трябва 🙂 Крос тренажор имам предвид. Въртиш като улав докато не покаже “Distance: 1000 meters”, а таймера трябва да е под 2мин 30 сек. Зле е. Не знам защо толкова ме тормози, но - факт. Всички други хора(с които сме говорили на тая тема) са доста по-добре откъм издържливост/темпо.

@Витан Не знам кое не е както трябва 🙂 Крос тренажор имам предвид. Въртиш като улав докато не покаже “Distance: 1000 meters”, а таймера трябва да е под 2мин 30 сек. Зле е. Не знам защо толкова ме тормози, но - факт. Всички други хора(с които сме говорили на тая тема) са доста по-добре откъм издържливост/темпо.

Помислих, че е крос на стадион или нещо такова и щях да те посъветвам да помислиш за Олимпиадата догодина 🙂). Иначе дневникът е яко добър! Тая мацка ще те тренира ли пак? Тва, че си влюбен на ум ли го каза или не? Толкова много въпроси остави 🙂)

16/10/2019 - и днес тренираме, па после цял ден почивка. Пак с онова девойче, все не успявам да й запомня името. Тоя път на прицел рамо и прасец.

Загрявка: Беги мани тоя крос. Развъртях се с лост 20-ка, както си му е реда(редуване - тяга, хай пул, обръщане, изтласкване, слагаш на врат - клек, няколко напада в ход, изтласкване, пускане). Мацката очарована. Ем, прави го и ти 4-5 години, и на тебе ще ти се получава така готино...

На прицел се оказа рамото. Окей.

Военна преса: 12х45кг; появи се лека болка в дясна раменна; 8х50кг; болката се усили; 10х45кг; убедих я да прекратим с точно това упражнение...
Вертолетчета: 10х40кг; 12х40кг; 8х42.5кг; 10х40кг;
Разтваряне встрани от стоеж: 10х7кг дъмбели; 12х6кг; 10х7кг; 9х7кг; Не хващам правилното движение... пак болки.

Прасец.

Те тука е интересното.

Повдигане на пръсти на смит машина, с подложка и тялото под ъгъл, лек наклон напред(5-10 градуса). Ами то така е чудесно? Идеално разпъва в долна точка. “Напъвай за максимална контракция” разправя девойчето. Чакай бе, ще раждам ли? Аз психологически не съм готов! Физически - въобще... Ей, като почнаха да се хилят тия наоколо, щеше да ни пропадне тренировката. Спрях се.

10х60кг; 12х60кг; 12х70кг; 12х80кг;

На пръсти на лег преса: 20х160кг; 10х200кг; 8х200кг; 7х200кг;
Калф, седеж: 10х30кг; 9х40кг, 8х40кг; 6х40кг...

Май ги претоварихме прасците, а тя “Нищо ти няма”. Да ве, нали не са твоите прасци, нищо им няма... И като ме стегнаха... няма да продължавам, че се ядосвам.

Официално съм фен на описването на деня ти 🙂
Пишеш като Никола Крумов ..

Петъчно, 18/10/2019. Тренера се е завърнал със свежи сили. Пита какво и как сме тренирали докато го е нямало. Разказах му. Той стана и си тръгна.

Върна се след десетина минути, извинява ми се - в него била грешката. Не очаквал, че ще го обърнем на тренировки по художествена гимнастика. Не и толкова бързо. Аз го успокоих че се е върнал преди да сложа костюма от трико и да изпълня съчетанието си с лента на “Васил Левски” пред публика. Тоя път не си тръгна - само ме изгледа подозрително. Бас хващам, че после ми е ровил в багажа да види имам ли трикотажка 🙂 Значи продължаваме с тренировките. Гърбина.

Загряване: крос(тренажор) - 1км/2:30

Набирания, широк хват(ама широк...): 10х; 8+1х; 6+1+1х; 7х + 5х с асистенция от тренера... колко ме е подбутвал - не знам, аз го усещах доста.
Гребане с щанга: 16х60кг; бой зад врата за неправилно изпълнение; 18х50кг; 16х60кг; 12х65кг; 10х65кг;
Горен скрипец, тесен успореден хват: 12х60кг; 12х60кг; 10х60кг; 7х60кг + 5х50кг
Гребане с Т-щанга, тесен успореден: 10х60кг; 8х60кг; 8х60кг
Разтваряне на пек-бек: 10х40кг; (8+2)х40кг; (6+2)х40кг

И ми разправя тренера “Дай само да те видя колко си зле на тяга”. Браво бе. Измори ме, после да гледал...
5х60кг, загряване; 5х100кг да се усети тежината; 4х140кг направо ми се обърна корема на посленото повторение; 2х160кг - яяя, нов личен рекорд, никога не бях дърпал толкова.

А ония ми зарежда 180… Аве тренер, кажи си честно - искаш да ми откъснеш ръцете и да ти ги оставя тука, да ги тренираш вместо мене, нали? А после мислил ли си, че съединяването обратно с тялото е един, така да се каже - труден процес?!? Даже не се и пробвах на 180. А той един обиден, била ме развалила художествената гиманстика. После цяла нощ не можех да спя на тоя гръб.

*/*/*/*/*/*/*/*/*/*/*/*/

Съботно - 19/10/2019, да изтикаме гърдите, щото то друго не остана. Тренера съгласен, ще минаваме по леката програма, да не съм се счупел - изнежен съм му се струвал. Гледам недоверчиво.

Лег: 20х60кг; 24х60кг; 20х60кг; (16+4)х60кг; (14+6)х60кг; (12+4+4)х60кг

Тренера се сети - забравили сме да загреем. Кеффф, късно е тренер! Честно и аз бях забравил... не вярва, крои отмъщение. Ще ида после да пална свещ за здраве, щото не мога да го заведа да му изгонят бесовете, а се кълна че видях как някаква нечиста сила се вселява в него...

Флайс, полулег: 16х20кг; 14х20кг; 16х20кг; 12х22кг; 10х25кг;
Пек-дек: 8х70кг; много тежи бе? проверявах да не би тренера да настъпва с крак, ама - не; 9х65кг; 8х65кг; 10х60кг
Лег, обратен наклон: 8х80кг; 6х80кг - видимо се изморих; (4+2)х80кг; съкратихме една серия

Стегнаха се тия гърди, доволно. А аз си мисля, че утре почивам. Дръжки. Тренера каза да съм ходел да си “почивам” при него. И к`во ще тренираме? Клепачите ли? Загадка...

@Витан - естествено, че на глас. Да няма да я държа в неведение? 🙂 Джентълмени сме все пак.

@Веси  - метни някой път линк да почета, ако ти се намира

Ето едно любимо,ама е дългичко. Струва си според мен 🙂
Иначе има три(мисля) книги вече и страница във фейсбук

Представяне пред сватовете

    Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем. Цяла седмица любимата лъска апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали. Денят настъпи. Норката стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи продълговатото си тяло за нечистите ми мъжки желания и сега очакваше от мен пълна подкрепа. Бяха ми забранени редица думи (отиде ми половината речник), говорът на диалект (трябваше да приказвам като тв водещ), а опипването беше доведено до анатема. Облечен в бял спортен панталон, светла патриотична тениска, красиви сандали, вчесан, без косми по лицето и краката. Приличам на английски футболист, практикуващ конен спорт и тенис за мъже. Последна прахосмукачка връз Ивка, последни строги заповеди – как да се държа, колко малко да пия, какво да кажа, ако ме питат за татуировките... два часа списък. Тази среща беше излкючително важна за нея и го разбирах. Трябваше да бъда рицар – човекът, който ще закриля детето им. Нервна до пръсване, Нора отиде да ги посрещне от жп гарата. Притеснен си викам да изпуша една цигара на терасата – яко опъвам. Изяждам три дъвки да не смърдя. Мога ли аз от тука да уцеля мивката с тая дъвка – великолепна парабола... и хоп... върху котката. Бягам бързо... но тя вече се валя по земята, мъчейки се да премахне лепкавата субстанция от кожухчето си. Взимам я и почвам припряно да я чопля – не става. Ще стрижа с машинката – образува се едно голямо „Х” на лявата ѝ страна. Гледа ме, гледа себе си – няма проблеми, покатерва се (бая е тежичка) на любимото си място върху раменете ми – в предния си живот е била папагал. Исусе, не съм си измил чашата от кафето. Пускам чешмата. Чува се къркорене... във Варна често липсва вода... водата идва... изведнъж... бомба – целият съм в утайка. Бъркам отдолу за парцали, търкам, чистя, попивам, всеки момент ще влязат... Нещо странно се лее връз десния ми крак... виждам, че съм обърнал бутилката с олио от шкафа – течността спокойно се разлива по пода. Изобщо не мога да повярвам, че това се случва на мен. Изправям почти празната бутилка. Естествено че няма да се хлъзна... Крачка... Така се пързулнах, че всичките ми крака заеха поза „един без пет” във въздуха. Мислите си, че човек може да разсъждава за какво да се хване в такава ситуация, че има избор и регистър на подходящите съоръжения за задържане на повърхността. Е... аз се хванах за йенското стъкло пълно до горе с шопска салата. Гигантски трясък – кълбо от котка, човек и зеленчуци – не се разбира кое какво е. Тече ми кръв от главата. Ивка търти да бяга, но въпреки очевидните усилия крачетата ѝ правят празни обороти върху хлъзгавите плочки. Накрая се уморява и ляга примирена върху олиото като сюнгер. Ставам на четири лапи (прав не рискувам), отърсвам се от сиренето и мятам на гърба си изнемощялото животно. Влача се в коридора към банята. Целият съм на точки от кафяво кафе, кървя, ноздрите ми са пълни с печена чушка, а отзад нося мазна клеясала котка. Ключалката пред мен превъртя...

Никола Крумов 2015г.

Неделя (20/10/2019). Седиш и се чудиш - бе аз дали се минах или не се минах? Ще видим.

Тренера ме метна на кантара. Ама меренето не е показателно, тъй като по принцип го правя с изхвърлени баласти от резервоарите. Така мерят подводниците, та реших и аз така да се меря. Но тренера настоя. Ориентировъчно вика... 87.1кг. Вече имам само пет плочки на корема(четири отгоре и една голяма отдолу), с тенденция да се слеят в една обща. Май никога не съм ги сливал в една. Плаша се.

Аже, аз не трябваше ли да загубя половин-един килограм от спирането на креатина? Карай, друг път ще питаме.

Мистерията какво ще тренираме се разсея - предмишница. То било същото като ден за почивка според тренера. И малко корем, да съм заякнел в пояса, щяло да ми е по-лесно да изпълнявам стабилно някакви си неща.

Предмишницата как я тренирахме вече не помня... разни странни движения, малки амплитуди, големи(за мен) тежести, много и различни ъгли... направо ги разпиляхме. Добре че не разчитам на тях за любовния си живот, иначе щях да остана в една болезнена суша.

Корем. Те тука е интересното:
Повдигане на крака от вис: 12х;12х;12х - тренера после направи показно държейки с крака 25-чка дъмбел... нереално... плавно и описва фигурки. Супер, депресира ме.
Навеждане с въженце горен скрипец: 16х35кг; 16х35кг; 16х40кг
От лег, с обратен наклон: 10х с два диска по 20кг на гърдите, отчепи ми кръста; 10х(пак с дисковете); 8х(и пак с дисковете); 8х(за последен път с дисковете)

Тренера пробва да ми хвърли още една 20-ка отгоре и ме закотви долу. Отклещих се и го замерих с 10-ка. Йода, казвам ви - само я погледна и я хвана, все едно съм му подметнал футболна топка. Ама и аз нямам сила да хвърлям с тия предмишници.

!NB - Тъй като не съм отбелязал, да кажа. Всичко това се пише от една страна за мен си, от една страна за другите. Лично за мен - да мога някак в последствие да анализирам логиката в проведените тренировки и да получа знания. А за другите - да усетят от първа ръка как изглеждат тренировките, какви са притесненията, страховете и мислите през погледа на един трениращ(полезно както за треньори, така и за желаещи да тренират). Макар че едва ли съм средностатистически случай...

Понеделнишки смачкахме краката. 21/10/2019. Жив да не бях. Все едно са ме разглобили, а после са ме сглабяли в ИКЕА някакви новобранци. Без да следват инструкциите.

Недоспал, недоял се появих с убеждението, че аз ще успея да изклинча от тренировка - само ще пием по един чай с тренера и ще ходя да си доспя. Незнам окъде имам такова самочувствие, но явно е без покритие...

Загрявка: 5 мин крос(тренажор) / 2км

Клек: 5х20кг; 5х60кг; 10х100кг - усещам как нямам сила. Тренера метна още две десятки, мигам на парцали... 7х120кг - не, не, не, не...

Тренера пита там където съм спал защо не сервирали закуска и обяд. Да, пропуск. Трябва още с тоя въпрос да започвам запознанствата си - “Ти имаш ли намерение да ме оставиш да спя, а сутринта да ми врътнеш една вита баничка? Подпишщи тука тая клетвена декларация, че имаш боза в хладилника не по-малко от половин литър”. Големи успехи предвиждам.

Продължаваме с клека: (4+1)х120кг; Мда, финито, следващите ще са по една бройка, не лъжа. Повярва, промени упражнението: 100кг, с паузи от по две секунди долу в стил “гъз-пета”. Изразих притеснение да не загубя рязко и непредвидено девствеността както на единия допирен компонент, така и на другия, но получих уверение как досега не е виждал да се е случвало. 5х100кг гъз-пета с 2 сек паузи; 7х80кг гъз-пета с 2 сек паузи. Вайка се, тюхка се, стигнахме до компромис и с честна пионерска заявих че повече няма да идвам недоспал в ден за крака. Не му казах, че съм прекалено млад за да съм бил пионерче. Някак щеше да развали момента.

Бедрено разгъване: 13х80кг - energy, energy… нямаме energy, energy…; 12х80кг - появи се специфичната болка от претоварване; 15х70кг; 13х70кг; (11+2+1)х70кг
Бедрено сгъване: 12х35кг; 12х35кг; 10х40кг; 9х40кг - много приятно върви, след като миналия път го пропуснахме
Напади в ход с щанга: 60кг, 20 крачки напред; Тренера се пошегува като наближих изхода “Дръжте го, тоя краде щангата!”. Ми ок, те няколко човека тръгнаха. И аз се позатичах няколко метра. Май разтегнах нещо на кръста. Ееее, то да не се пошегуваш! 60кг още 20 крачки; 60кг - само 12 крачки, няма nrg… болката от претоварване се усили
Затваряне на аддуктор: 12х50кг; 12х50кг; 8х50кг - в добавка към болката придобих и походката на похотлив пиян гибон

@Веси - Мда, готино 🙂 Успокояващо е че не само моя живот е като сценарии на някакво садо-мазо sci-fi.

Лето Господне 2019-то, Октомври, 22-ри. Никому нищо лошо не съм направил. Предполагам. Той ония човек просто искаше да си пробва спирачките, когато разсеяно аха-аха да пресека пред него. Спрях ли се? Спрях се. И той се спря. Водихме учитва беседа на високо интелектуално ниво, след което го помолих да слезе от колата си, за да проверя дали мога да го сгъна на осем и да го вкарам в собствения му багажник, където на тихо, тъмно и спокойно да преосмисли думите по адрес на майка ми. Докато аз закарам колата му до някое романтично и уединено място, около дълбок водоем. Стигнахме до съгласие, че е физически възможно и няма нужда от практическа проверка, а той вече е премислил и силно съжалява за изреченото. Пожелахме си приятен ден и съвсем културно си продължихме по пътя. Аз към залата, той на майната си.

Определено съм разсеян. Тренера ме похвали, че съм загладил косъма - аз почнах да се оглеждам да не съм изтървал да обръсна нещо. Мда. Наложи се да си промени похвалата - заприличал съм на риба чук. В главата ли бе? Чак пък толкова грозен не съм... ааа, в тялото... Тренера се ядоса: “Сваляй дрехите и се виж”. Свалям, понапънах насам, натам - мда, има някаква промяна, даже май е положителна. До мен пониква някакво същество, от женски пол. Да не казваме “грозноватичко”, ще използваме тактичното “не беше мой тип”. Ама изненадващо ми се появи. И преди да осъзная какво се случва, чувам “Аз уча психология и според мен ти ме сваляш”. А? А? Аааааааааа... Тренер, ти виждаш ли я или халюцинирам? Тренера забил погледа в тавана и почва да си подсвирква, леко отстъпвайки назад. Кхм. Обръщам се към съществото и съвсем искрено казвам “Извинявайте... няма да се повтори”. Толкова бързо не съм се качвал на крос тренажора доброволно.

Загрявка: крос(тренажор) 2:30 / 1км - вече май не ми дава такъв зор или просто се опитвах да избягам?

Ще тормозим бицепса.

Сгъване, крив лост: средна половин амплитуда, лактите зад линията на гръбнака(което и ограничава амплитудата) Така те искам, тренер, вади жокерите от ръкава! 10х35кг; 10х35кг; 10х37.5кг; 8х37.5кг; 10х35кг
Сгъване с дъмбели, полу-лег(40-45 градуса): лактите далеч зад линията на гръбнака. Яко, още жокери! 9х15кг; 8х15кг; тренера крещи в никакъв случай да не пускам 15-ките; 8х15кг; (7+1)х15кг; 6х15кг
Концентрирани сгъвания: 8х15кг; 10х12кг; 10х12кг; 10х12кг, последните направо ме откъртиха, сгъването на ръката и без тежест е някакъв мираж

Вкарахме и малко прасец. Показах на тренера онова упражнение на смита, под ъгъл. Чеша се по плешивото, чеша се и вдигна рамене - “Балетни изпълнения”.

С щанга, на степенка, под ъгъл: 10х70кг; 10х80кг; 10х80кг; 8х80кг
Лег преса, събрани ходила(30 сек почивки): 10х200кг; 10х200кг; 8х200кг; 10х200кг

Стигало толкова. Прати ме да си ходя. Кратка и лека тренировка 🙂

Лайквам заради литературните подвизи, тренировките са трагични във всяко едно отношение.

Лайквам заради литературните подвизи, тренировките са трагични във всяко едно отношение.

😆 страхувам се да попитам защо лайкваш моите,Боби

Лайквам заради литературните подвизи, тренировките са трагични във всяко едно отношение.

😆 страхувам се да попитам защо лайкваш моите,Боби

Еее, стига де. Не съм чак такъв талибанин по отношение на тренировките. 🙂 Ти добре съчетаваш фитнес с бягане. Бягането е нещо, което ненавиждам дълбоко, а се възхищавам на хора, които правят неща, които аз мразя. 🙂

Боби влезе, за да каже, че е тегав, но се опитва да го замаже, като каже, че лайквал 😄

Доживях до почивка. 23-ти Октомври, оградил съм си го на календара и съм нарисувал сърчице. Почивката след бицепса май я ръгнахме там да може да расте на спокойствие. Еле, да видим - ще порастне ли или ще се опъва...

24/10/2019 - тук прошка нямаше. Рамо, трицепс. Неочаквано съдираща комбинация...

Загряване: 1км крос(тренажор), тренера напъна да падна по 2мин... е, греда - 2:14

Раменна преса зад врат: 10х55кг; (8+2)х55кг; 10х50кг; 9х50кг; 16х40кг; 16х40кг;
Арнолдки, едностранно от седеж, някаква странна модификация: 10х15кг на ръка, бавничко, много се активира трапеца?; 12х15кг ; 8х15кг; 8х15кг;
Вертолетчета: Заредил, нашия, 55 кила. Дай едни фитили и да се пробваме... на първия опит така силно я дръпнах, че се изчатках в ченето, зъби изтракаха, направо звезди видях. (1+8)х55кг - не ги усетих от болката. После цяла минута си намествах ченето и си оправях захапката. (6+1+1)х55кг, последните въобще не бяха чисти. Сваляме. 10х45кг; 10х45кг; 12х40кг

Минаваме към трицепса.

Лег, тесен хват: 10х75кг; 8х75кг - раменете вече нямат сила да стабилизират; 10х60кг; 10х60кг; 8х60кг
Горен скрипец: 12х30кг с въженце; 10х30кг с въженце; 8х30кг с въженце; 12х25кг с V лостче; 14х25кг с V лостче; 16х25кг + 8х20кг + 15-20 х 15кг с V лостче, без почивка

И увиснаха ръцете - и от рамената, и от трицепса. Уж не беше тежка тренировка, пък...

Съвсем оплетох дневника. Какво ще става нататък - направо не ми се мисли.

Съботата поразтрихме гърдите с полулег, пек дек и флайс. Неделя любимия ми корем. Всичко минава като на сън. Ама не от хубавите. Събуждам се, всичко боли - колена, лакти, очи, уши, диафрагма, тазвратната става... най-вече тазовратната става. Оооу. Първите минути след събуждане се чудя какво става, какви са тия болки, да не съм участвал в челна кастрофа... после се сещам, че това е новото нормално. Тренера каза, че е нормално. Старото ми “аз” умирало. Някак подразбрах, че ще има ново, но може и да съм се подлъгал, това просто да е края?

Днеска мотахме краката. 28-ми ден - 28/10/2019

Крос(тренажор): 2км - 4:20, вече не приличам на потния “Роки” след загряване, може да се брои за напредък

Бедрени разгъвания: 10х50кг; 10х50кг - трябвало да вакараме малко кръв в мускула, разправя тренера...
Клек(кратки почивки): 5х100кг - спря ме, да съм се щадял, нетипично; 5х110кг; 5х115кг - що все спираме на пет е мистерия; (4+1) х 120кг - мистерията е разгадана; 2х125кг - за първи път да ми се случи за малко да остана долу. Не ми се е случвало, откакто преди години ме затиснаха 40 килограма и брах голям срам...
Бедрени разгъвания: Пак ли?!? 16х80кг; 16х80кг; 12х80кг; 10х80кг; (10+2+3) х 16кг с по пет секунди възстановяване
Напади + отпади с щанга(някой път ще я изтърва и ще стане весело): 10 напред + 10 назад / 60кг; Назад ще отнеса някой заплес, после къде ще го копаем? Айде, за некролог все някак ще съберем стотинки...; 10 напред + 10 назад / 60кг;

Прасеца го прибрахме при краката.
Калф: 5 серии х 12 х 45кг - скромно, но от сърце

Неделя спах 15 часа, днес ми събират 13 часа. Подозирам, че организма ми се опитва да навакса изтощаването с преминаване към зимен сън. Дано да бъркам.