Има ли дИбели лели?

Моята жена се оплакваше от болки във врата и набеждаше възглавниците от гъши пух. Купи нови анатомични от мемори латекс и спря да се оплаква. И аз признавам че са много удобни.

Ай’ по- здрава и с нула болежки !

Изми ли си колата ? :D

Много ясно. Още малко като се загрее, ще почна вкъщи да си я мия всяка седмица пред нас си.

Днес тренировка не ми се полага по програма. Съответно още вчера следобед изпаднах в паника, какви ше ги върша днес. Обаче денят ми беше “тамън” като време. Само дето до възглавницата не стигнах, ама утре съм в отпуск, така че ще имам възможност.

Първо наш’то интервю. Ей вЕрно мойта генерация е много леш. Малко кандидати бяха извикали, но 2 от 4 бяха, меко казано, потресаващи. Поправете ме, ако се превъзнасям, ама някак не е нормално да те питат защо точно това искаш да работиш (и не, не наемаме трактористи!) и да ти кажат ” ем чи да имам стаж, ньещу, така да пробвам”. Поне изборът беше очевиден и не ми се налага да участвам пряко в него.

После ми се обадиха от интервюто, на което бях вчера. Засегнаха ме, коментираха сегашната ми фирма и трябва да си призная, че ме заболя гъза. Знам точно какви са разликите между нас и тях. И още вчера им обясних, че ако искат да им работя на 100%, трябва да ме ангажират с кауза, каквато имам в момента. Те предпочетоха да ми кажат “е, вие сте толкова малки, че всъщност дори не ви възприемаме като конкуренция”. Еми, соре, няма да стане. Плюс, че за момента имам лукса думите “работно време” и “гпс” да ги смятам за мръсни и трудно ще върна назад доброволно. Сега не мога да взема решение дали да им кажа,както е коректно, че не желая да имам нищо общо с тях за момента, или да им извия още малко ръцете, преди да го направя. Бонусната система могат да си я заврат... няма да кажа къде. Трябва да съм коректна. Достатъчно ми е, че веднъж съм им връзвала тенекия и не се явих изобщо на интервюто. Ще трябва да се задоволя със злорадството по това и да съм коректна. Животът е въртележка, никога не се знае...

После за пореден път бях единствения клиент в Лидл, на който не му стига лентата за покупките. Подариха ми мартеничка. Ама при толко’ сметка, трябваше и други неща да ми направят. Една торба пари за битови сметки и на кака и останаха да си купи възглавница и да иде в командировка. (ух, к’ва свинщина ще е там, а най-близкия фитнес ми е пулс д г е) До другия месец по същото време. :D

Ходих на рехабилитатор, бих казала, че ми сопрел токО, ама той ми го пусна всъщност. Крачка напред, ама още ще иска, тря’а да потърся връзки в Енергото. :D

Храната днес върви супер скромно, като разреждащ ден, ама чакам едно дробче да се свари и да поправим грешката. Понеже вече не пия хапове, та ударих едно вино и вече съм почти  “готова”. Кат’ хапна, ще дам сметки с подробностите от храната.

Едит: 07:00 45гр оризовки, 100гр кисело мляко, протеин, кафе с мляко
14:00 130 гр телешко
19:30 250гр зеленаж; 1 сл. зехтин; балсамико, 450гр свински дроб
тотал 1402ккал;  В64гр; М44гр П174гр (ама зеленажа не е смятан, ‘щото не се знаеше точно какъв е)

Първо наш’то интервю. Ей вЕрно мойта генерация е много леш. Малко кандидати бяха извикали, но 2 от 4 бяха, меко казано, потресаващи. Поправете ме, ако се превъзнасям, ама някак не е нормално да те питат защо точно това искаш да работиш (и не, не наемаме трактористи!) и да ти кажат ” ем чи да имам стаж, ньещу, така да пробвам”. Поне изборът беше очевиден и не ми се налага да участвам пряко в него.

Преди 2-3 години сестра ми имаше възможността да си подпбира екипа, с който щеше да работи. Такива неща ми е разправяла  - от снимки по банкси на св-та, до искам да започна работата за да имам пари за цигари. То не знам да се смееш ли да плачеш ли. За съжаление си е за плачене. Една позната ми разправяше как с много компромиси са избрали кандидат, който им отказал и им заявил, че не му харесва да работи при тях и ще си търси другаде работа. На другия ден като пуснали наново обявата, същия тип пак кандидатствал... Знам за хора, които правят правописни грешки при изписване на името си в молбата за кандидатсване. Аз също имам доста преки наблюдения и не са положителни.... Изобщо положението е трагично в момента. Цели отрасли ще умрат от липса на качествена работна ръка и/или липсата изобщо на такава.

Не е нормално някак млади хора,  между 20 и 30 да не могат да конструират смислено изречение и да ги отговорят на елементарен въпрос. Всеки се притеснява на интервю, особено ако много иска дадената позиция, и аз бях червена и зелена на моето, но затова реших, че трябва да се ошлайфам. Изписах хиляди мотивационни писма, постоянно ходя на интервюта (а реално не искам да си сменям работата докато изрично не се наложи) , просто за да свикна. Да не говорим, че съм на длъжност, която иска преговори и убеждаване. Някак не е ОК да идеш да кажеш, че си работил “почти същото” (мърчъндайзър) и през т’ва време си редил витрините на Кауфланд. Абе... дано да е добро момичето, което ще ми вземат. Супер много ще се радвам, ако имаме принос заедно. Обичам си фирмата и колектива.

Първо наш’то интервю. Ей вЕрно мойта генерация е много леш. Малко кандидати бяха извикали, но 2 от 4 бяха, меко казано, потресаващи. Поправете ме, ако се превъзнасям, ама някак не е нормално да те питат защо точно това искаш да работиш (и не, не наемаме трактористи!) и да ти кажат ” ем чи да имам стаж, ньещу, така да пробвам”. Поне изборът беше очевиден и не ми се налага да участвам пряко в него.

Преди 2-3 години сестра ми имаше възможността да си подпбира екипа, с който щеше да работи. Такива неща ми е разправяла  - от снимки по банкси на св-та, до искам да започна работата за да имам пари за цигари. То не знам да се смееш ли да плачеш ли. За съжаление си е за плачене. Една позната ми разправяше как с много компромиси са избрали кандидат, който им отказал и им заявил, че не му харесва да работи при тях и ще си търси другаде работа. На другия ден като пуснали наново обявата, същия тип пак кандидатствал... Знам за хора, които правят правописни грешки при изписване на името си в молбата за кандидатсване. Аз също имам доста преки наблюдения и не са положителни.... Изобщо положението е трагично в момента. Цели отрасли ще умрат от липса на качествена работна ръка и/или липсата изобщо на такава.

Иван,ако добавим към това,което написа по-горе,случката с човека,който бе паркирал пред твоя гараж ‘нерегламентирано’,и в последствие се е държал нагло с тебе................Ще чакаме ние от такива хора държава да  има......Ще почакаме доста.

Първо наш’то интервю. Ей вЕрно мойта генерация е много леш. Малко кандидати бяха извикали, но 2 от 4 бяха, меко казано, потресаващи. Поправете ме, ако се превъзнасям, ама някак не е нормално да те питат защо точно това искаш да работиш (и не, не наемаме трактористи!) и да ти кажат ” ем чи да имам стаж, ньещу, така да пробвам”. Поне изборът беше очевиден и не ми се налага да участвам пряко в него.

Преди 2-3 години сестра ми имаше възможността да си подпбира екипа, с който щеше да работи. Такива неща ми е разправяла  - от снимки по банкси на св-та, до искам да започна работата за да имам пари за цигари. То не знам да се смееш ли да плачеш ли. За съжаление си е за плачене. Една позната ми разправяше как с много компромиси са избрали кандидат, който им отказал и им заявил, че не му харесва да работи при тях и ще си търси другаде работа. На другия ден като пуснали наново обявата, същия тип пак кандидатствал... Знам за хора, които правят правописни грешки при изписване на името си в молбата за кандидатсване. Аз също имам доста преки наблюдения и не са положителни.... Изобщо положението е трагично в момента. Цели отрасли ще умрат от липса на качествена работна ръка и/или липсата изобщо на такава.

Иван,ако добавим към това,което написа по-горе,случката с човека,който бе паркирал пред твоя гараж ‘нерегламентирано’,и в последствие се е държал нагло с тебе................Ще чакаме ние от такива хора държава да  има......Ще почакаме доста.

То този дето беше паркирал беше в 50-те, тоест селянин отдавна/не географски/. Такива  винаги е имало, ама сега това дето идва - тоя ще изглежда като активист в група за съобразяване с другите граждани в обществото :)
Сори за спама

И на мен ми се налага да правя подбор на персонал - къде за моя екип, къде по компетентност за други отдели. Наистина доста е зле работата. Мат’ряла или малко, или кофти, или скъп. Намира се де, но се иска пресяване и пресяване и отново и отново...

А по- предишната ни шефка на HR-а ми беше близка лична приятелка и малко извън протокола съм гледал какво ѝ пристига, ей, няма такъв смях... Имаше цяла папка с колекция от абсурдни снимки на хора, кандидатстващи за работа, самите мотивационни писма и ЦВ-та даже не ги коментирам.

И на мен ми се налага да правя подбор на персонал - къде за моя екип, къде по компетентност за други отдели. Наистина доста е зле работата. Мат’ряла или малко, или кофти, или скъп.

Нормално е някой, който си разбира от работата и има специфични умения, да се продава скъпо на евентуалния работодател. В противен вариант постъпва глупаво.

:) Понеже не е моя фирмата и бюджета за заплати не го определям аз (мога да давам аргументирани предложения), трябва винаги да го имам предвид и това ограничение. Затова предпочитам да го играя търсач на таланти/диаманти в калта. Няма нужда да е много добър в работата, дори понякога е контра-продуктивно (аман от многознайковци с напомпани претенции), аз ще си го науча. Търся определен набор от качества, които загатват потенциал, който да разгърна. Хаха - също и ги карам да положат лична феодална клетва за вярност към мен за минимум период на вярна служба, не обичам да инвестирам време и енергия да науча някой, само за да напусне фирмата като задобрее. И заплатите коригирам когато нивото се вдига разбира се.

8-)

Не знам, дали някъде го бях коментирал, но дъщерята /около 22-23 годишна/ на едно познато семейство, заедно с още едно момиче, шефът им възложил да пуснат обява за някаква позиция-не било кой знае какво-нещо в офиса. Обаче дошли над 150 молби за работа. Питали го как да ги пресяват, а той им отговорил: “Всичко което не е жена-хвърляш, всичко което е над 25 г. - хвърляш, всичко което е без снимка-хвърляш.  .....и ще ви останат не много.”

Без да оспорвам факта, че смехотворните кандидатури за работа са многобройни, ще вметна че интервюто за работа работи в двете посоки. Когато кандидатът е достатъчно опитен и квалифициран, също е редно да оцени потенцилния си рботодател и да преговря за условия, иначе, както каза Сашо би било глупаво.
Аз съм отхвърляла работодатели, които са ми се обаждали в 23 часа за да ме поканят на интервю на следващия ден в 8.30, на 130 км от местожителството ми. А също и такива, които искат 5 дни след пускане на кандидатурата ми да си променя целия живот: да се преместя в друга държава, да изоатавя собствения си (макар и мижав) бизнес, и да взема решение за връзката си. Така че, както има абсурдни кандидати, така има и абсурдни работодатели. Ако държат на специалисти с опит, добре е да са склонни да си платят цената.

Без да оспорвам факта, че смехотворните кандидатури за работа са многобройни, ще вметна че интервюто за работа работи в двете посоки. Когато кандидатът е достатъчно опитен и квалифициран, също е редно да оцени потенцилния си рботодател и да преговря за условия

Тук съм напълно съгласен с теб. Разбира се че интервюто е и за двете страни да се харесат взаимно, аз лично винаги започвам с това какво предлагам и едва тогава искам да чуя какво ми предлагат. Много се дразня като съм чувал колеги като почнат да се превъзнасят и да изкарват едва ли не възможността да работят някъде като най- добрия им шанс в живота, който идва веднъж.

И ходенето, и воденето на интервю за работа си е цяла наука, на които много им се налага да практикуват, а малко от тях разбират и владеят.

Хаха - също и ги карам да положат лична феодална клетва за вярност към мен за минимум период на вярна служба, не обичам да инвестирам време и енергия да науча някой, само за да напусне фирмата като задобрее. И заплатите коригирам когато нивото се вдига разбира се.

Аз пък не смятам, че е коректно, при положение че съм обяснила, че евентуално с мен ще получат и продукцията от цялата ми предишна работа, казала съм че съм несемейна без пряка опасност това да се промени скоро, да ме питат колко мога да се обвържа. Ако условията на труд са приемливи и за двете страни, не виждам причина да си сменям работата. А кога ще имам деца си е само мой проблем.

БПН, мисля, че с Димо говорите за различни неща. И ти си в правото си да имаш свобода на избора и личен живот, и той е прав да иска да задържи обучените от него хора за по-дълго време. За мен това са различни неща. Хора се задържат с отношение, гъвкавост, възможности за развитие (евентуално) и подходяща за опита и уменията им заплата. Но когато си инвестирал време, пари и усилия да обучиш някого, не искаш да хукне при първата появила се и привидно по-добра възможност. Усилията и коректността трябва да са двустранни.

За жените и в нашата фирма го има този проблем. Съображение “тя е млада и сега се е оженила, ще иска да има деца” ги чувам редовно. То по закон (и по морал) не би трябвало да имат значение годините и да слагаш снимка, ама ай прати ЦВ без дата на раждане и без снимка да видим колко пъти ще те извикат дори на първо интервю...

БПН, мисля, че с Димо говорите за различни неща. И ти си в правото си да имаш свобода на избора и личен живот, и той е прав да иска да задържи обучените от него хора за по-дълго време.

Абсолютно. Дори по отношение на личния живот съм толкова либерален и готин, че съм казал че ако е за грЕбане, само ми казва човека и веднага пускам в отпуск или там освобождавам следобеда. :D

Майтапа настрана, деликатна работа е баланса между това да сме хора и да сме в роля на служители/шефове.

На жената във фирмата една нейна колежка напуснала след като ѝ задали въпроса: “Ама ти как си представяш така нещата? Разбира се че работата е преди личния живот!”

Абсолютно. Дори по отношение на личния живот съм толкова либерален и готин, че съм казал че ако е за грЕбане, само ми казва човека и веднага пускам в отпуск или там освобождавам следобеда. :D

Майтапа настрана, деликатна работа е баланса между това да сме хора и да сме в роля на служители/шефове.

И мойта шефка е такава. Един път се изтървах да кажа, че ме е подкачил един симпатяга в Еконт и оттогава ми се пращат к’ви ли не неща в някакви мега кашони, нали,  да го облъчвам докато ми разнасял пратките. :D

Ето го отчета за днес:

07:00 45гр оризовки, протеин, кисело мляко, кафе с мляко
10:00 тренировка

клек 4х4х65 ми като изключим т’ва, че съм тъпа и от 20 скачам на 65 и първата серия ми почти само дупене, ми е ок на усет, за техниката приемам коментари;
сумо тяга 2х80; 3х80; 3х4х80 - първата серия ми се разцепи поради няк’ва неясна причина; после исках да я наваксам, ама не успях... тоя път си я усетих, че си стана съвсем както трябва; обаче от толкова приготовления, ми бяга темпото; трябва да поработя над това и да спра да заглеждам хората наоколо :D
планк 1х55х20кг; 1х35х20кг
хип тръст 30кг - разгъване 15;20 - сгъване 15;20 всяко по 10 повторения, две завъртания на трисета
Ядосах се, че се окъках на планка и реших да наваксам 1х55х20кг

14:00 200гр черен дроб; салата айсберг с 1с.л. зехтин
18:00 200гр задушени гъби шиитаке; извара с протеин; омлет от 3 яйца; 15гр масло
а, имам и една малка земна ябълка (блякс), която не съм смятала; айсберга също
тотал 1536; В97гр; М54гр; П163гр

Ако някой ден взема, че започна да ям по-малко (да се чете” в паралелна вселена”), може да заимам плочки.
Ама... друг път.

Днеска пак ходих на рехабилитатор, каза че каквото зависи от него, е направено. Остава да се отдам на масажи и да изчакам да мине остатъчния дискомфорт. Ама съм чувствително по-добре вече.

Следобед се отдадох на ОКР-то си. Чистих с токчета. ‘Начи навън не ходя с високи обувки, ‘щото не мога, ама пък обичам да пускам прахосмукачка с няколкото си по-високи чифта, които обувам само когато няма да ми се налага да ходя дълго.  Реших да не мия банята, защото знаех, че ще свърша търкайки фугите с четка за зъби. Краката ми нямат нужда от това клечане. Сварих си месата и гъбите, после бяха разтеглени, заедно с изварата и всичко вече си почива във фризера. Ама малко се поуморих...

Клекът е супер, тягата може би съъвсем малко на кръст я вдигаш, но не виждам флексия. Много добри изпълнения, в сравнение с преди месец- си с много много по-добра техника и силата ти е с 50% отгоре. Много добре!

Пробвай фугите на плочките с акумулаторен винтоверт и стоманена кръгла четка.

И клека и тягата ти изглеждат супер.

Не ти препоръчвам това за фугите, прекалено агресивно е. Аз имам мивки от старите- корито, облицовано с фаянсови плочки, фугите  са станали черни.  Но всъщност колкото по търкам,  само се влошава- фугите са разронени и това е хоросан, а не мръсотия. Най-вероятно водата напива в циментовото корито.  Така че просто си свикнах с черното.

07:00 45 гр оризовки; кисело мляко; протеин, прясно мляко с кафе
11:45 200гр шпроти; айсберг с 1 с.л зехтин
15:15-20-30 тренировка - друго си е като има другарче ;)

5хсс
горен скрипец 4х11плочки (тежко беше, ама не знам колко е като кг)
раменна преса 4х30 (ма той пък лостът не бил баш 20, така че е малко -иш работата) - тежичко бешееее
сс
силово гребане 15х15кг; 2х10х20кг; 5х25 - лимитираше ме “опъване” в рамената, а не тежестта
лег 4х35 само едната серия беше с клизма, иначе си беше айляк
2хтрисета
първото с 10кг, другите две с гиричките от 3кг
сс
сгъване със завъртане 6х12,5; 3х12,5; 3х10 (изхвърлих се малко)
разгъване на скрипец с въженцето (не знам к’ва беше тежестта и там)

последва 1/2 гребна
19:00 2 яйца, 3 белтъка; 5гр масло; пакет лидлски зеленчуци; извара с малко кисело мляко
тотал 1553; В-80; М66гр; В151гр

Не е зле кат’ за цял ден нищоправене. Нек’во ми е топличко отвътре от сутринта. Дали с храна, дали с тренировка, пак съм се добутала до хормонална еуфория.  <333

Не отидох на пилатес днес (и по -добре!), щеше да ми счупят краката каката там, пък те и сега са малко натегнати. Кат’ се пораздвижа и повече се стягат. Направих си упражненията за гърба, ама нещо много се надъхах, изядох почивките и накрая беше грухтене... и пот! Днеска нещо съм подкарала зърнената диета от сутринта, та с’а ситния като се излюпи, ще го хващам под мишница - и на разходка, че иначе  не знам какво може да се случи с хладилника. :D

‘Начиии по обясними причини няма да се меря засега, ама искам да обобщя някои неща за мен си.
1)Снощи излизах по тениска и ръцете ми започват да се оформят.
2)с малко зор, ама си влизам в най-малките чифтове дънки  (Боже, едно време как съм ходела с толко’ плитки панталони, добре че модата се смени! ) Е, добре де, имам едни 25 европейска номерация, в които не знам дали ще вляза
3) NB! Задникът ми се мъчи да се закръгли. Малко е за моите представи, но очевидно няма да съм следващата Ники Минаж.
4)Бедрата ми продължават да си кътат он’ва мазното отвътре и не го дават, та не го дават.
5)тря’а да се запозная с един конкретен лекар и да разбера колко струва една определена процедура; и междувременно да намеря начин да се помиря със себе си, че дори си го мисля това...

Ръцете ти определено изглеждат добре, а като се има предвид и откъде си тръгнала, прогресът ти е огромен. Можеш да си доволна от себе си.

07:00 44гр оризовки, протеин с кисело мляко, кафе с прясно мляко; кренвирш
10:00 100гр малини;
14:00 20гр орехи; 50гр ябълка; 2 оризовки; протеин; с.л. кисело мляко
18:30 5 белтъка; 240гр извара; с.л. кисело мляко; 50гр домашна кайма
тотал 1532ккал; В106; М56гр; П146гр

Къде е сега “небиологичната ми майка” (най-добрият ми приятел), да ми каже, че съм прасето-слон? :D

За пореден път се убеждавам снаха ми колко е ...зле. Ситния беше заведен на гребната, уплаши се от другите деца, ‘щото не е виждал толкова деца на едно място никога и почти се разрева, защото не искаше да се качи на пързалката и трябваше аз да го качвам. Обаче е пичеловец (не знам коя е обратната дума), нахвърли се на едно момче, на което и леля му би се метнала. Тепърва ще има да се учим на маймунджулъци - усещам го! :D :D :D

Днеска дочетох една книга, която отдавна отлагах поради ред причини. Много ме вкара във филма. Довечера ще се опитам да медитирам. Искам да науча колкото се може повече. И най-накрая и някой друг да каже (ето, написано е черно на бяло), че дисциплината е нещо хубаво. Освен това ми беше дадено обяснение за някои от извращенията, които харесвам.

Следобед отказах среща, която вероятно не биваше. А снощи се видях с човек, с когото не трябваше. И напоследък миналото ми целокупно реши, че точно сега е моментът да се завръща. Ама няма как да стане.

Естествено, пак си обърках тренировката. Явно в това ми е чара, че помня колкото мармозетка. Какво друго ми остава да си повтарям? :D

клек (20,30,40,50х4 без почивки, само се сменяха тежестите) 15х55; 10х65; 3х70 за последната серия ми беше нужна малко по-голяма почивка, тоя път 70-то ми бяха тежки за изкарване, мисля че я окъках до 2:30; имаше и 4-то повторение, ама пак беше грозно
сумо тяга 8х70; 5х75; 2х85 хватът беше гаден днеска. първите две серии съм ги правила без да си пускам лоста на земята, защото много исках да е по-стегната тренировката; в последните повторения почти само на пръсти си държах ; в последната серия имаше и трето повторение, но то беше гърбаво и зат’ва не го смятаме, на 4-тото вече бях изморена и колкото и да го мислих и дупих, просто си тръгнах от долу с кръста и реших да не го завършвам
планк 65х20; 40х20; продължавам да не намирам правилното място за диска явно, защото кръстът ми се т’вари повече от корема (или не си стягам корема достатъчно?)
тука, не знам защо (хем си мандахерцам телефона навсякъде в мен), реших, че имам трисет да правя
хип тръст-разгъване-сгъване 2х(12х30кг; 12х20кг; 12х20кг)

Яденето довечера.

Т’ва с медитацията снощи не се случи по план. Толко’ време мултитасквам като защитен механизъм, че сега не мога да мисля само за едно нещо, а камо ли за абсолютно нищо. Майката се надъха, че щяла да ме приучава с мандала, към което съм яко скептична.
Не спах добре. Сънят ми се насече, стрясках се много на сън и сънувах пълни тъпотии. И понеже заспах доста рано, съм проспала трима мераклии, от което всъщност съм доволна.
От сутринта плюя яко отрова и ми е трудно да се понасям, предполагам, че има нещо общо с болящият яайчник, с който заспах.
Усещам нужда от един много много мръсен ден, ама така, хубаво 2К+, както кака си знае, и 60% да са от ябълки. Ама не ми стиска. Изядох една оризовка и с’а ще гледам да си намеря друга работа, да не ям повече.
Времето е чудесно да си изпера мокета и килимите, ама нямам помощник, а сама няма как да местя секции и гардероби...

Браво, много си понала да клякаш :). За тягата предполагам, че не използваш магнезий и затова не можеш да задържиш лоста.

Обаче е пичеловец (не знам коя е обратната дума),

Обратната би трябвало да е “плашипутарник”.

07:30 25гр чия, 25гр годжи бери, 100гр кисело мляко, доза протеин; кафе с мляко
10:00 тренировка
11:00 2 оризовки
11:30 консерва скумрия в доматен сос; протеин със 100гр кисело мляко;
15:00 пакет зелен фасул с 1с.л. зехтин и балсамов оцет
19:00 4 яйца, 240гр извара; 5 гр масло
тотал 1550ккал; В74гр; М74гр; П152гр

Голям глад беше днеска.  Но дисциплината ме доведе до реализация, от която съм относително доволна. (ако изключим т’ва, че от глад съм изпила към литър кафе, ама нали е шварц, пък и първите две дози бяха кат’ негърска пот...) Единият ми трицепс е... тихо ми пази. Подут и стегнат. Ще има масажи по-късно.

Много, много се дразня когато някой, на който не му мине номера, ми обяснява какви са ми личностните недъзи и как съм щяла да умирам сама и да ме заплашва най-вече. Не съм в кондиция за простотии.
То пък и виното свършило... Ще тря’а да я караме на чай. :)

06:30 40гр оризовки, протеин със 100гр кисело мляко (мажа си ги с т’ва и си представям, че е Нутела :D); кафе с мляко
12:45 100гр варени пилешки сърца; ядох си ги кат’ бонбони, докато карах и ми стана супер блякс след тях (мазно), ама има и за утре и тря’а се изядат
15:50 (25454556545416541654164685 кафета по-късно) тренировка

1)набирания с противотежест 4х4х-10;  малка стъпка за мен (и никакъв напредък за човечеството, хохо)
2)раменна преса 7х25; 3х30 (ама с помощ от инструктора в залата); 1х40 добре де, пак помагаше, ама само ми “води” лоста, почти не се наложи да отнема от тежестта, ‘щото ме подучи да си помогна с краката. Почивам между сериите не повече от 1 мин. Ако почивам повече, ще мога ли повече? Много ми е ташкън с т’ва!
3)хоризонтален скрипец 4х4х40кг; за момента т’ва е пределна тежест
4)лег 10х30; 7х35; 3х40; 35кг само с насочване на лоста; 40кг с мааалко помощ, ама беше малко, наистина
5)2те упражнения с ластик, които аз правя с гири 2кг
6)сгъване за бицеп с лост 2х7х20кг (при по-голяма тежест си помагам с гаСягата пак)
7) скълкръшър 2х7х12кг

16:45 протеин
17:15 75гр авокадо с 10гр (така ги кръстих, само си топнах едното крайче на авокадото) сусамов тахан (мастър блякс!, ама храна не бива да се хвърля  и ще тря’а да си го премеля някак)
19:10 4 яйца, 5гр масло; 240гр извара; 300гр спаначено пюре
тотал 1455ккал; В63гр; М68гр; П138гр

Абе... бива. Преглеждайки си клипчетата миналия ден забелязах, че несъзнателно на машината за противотежест не хващам както хващах в залата. Оф, не ги разбирам аз тия неща, ама стискам и с палеца. И днеска се оказа, че ако не го правя ми е по-лесно. (или просто ставам здрава, хехе)

И официално мисля да се захвана с някакъв вид социален/личен живот. Смисъл, решила съм го, ама още нямам нищо в главата си относно реализацията. Искам да кажа, днес тренировката ми, като се вземе предвид, че пак се поофлянках докато започна, беше 45 мин. Аз направо не мо’а да повярвам, шок!

Напоследък нямам апетит. Т’ва днеска, от тренировката насам, че и вечерята си беше абсолютно насила. Хем искам да ям малко въглехидрати, хем не искам да ям твърде малко като цяло, защото знам какво се случва когато се отвори хапка и как бързо се качва после. От известно време се замислям за фаст, но малко ме притеснява, че с много усилия се научих да закусвам и сега се събуждам зверски гладна сутрин. Освен т’ва ставам рано, дните ми са дълги, пътувам и ми е нужна доста енергия и без тренировки. Пък и е яко да си тренира човек, зарибих се,  искам да стана силна. (В къща живея все още, баща ми не може вече да мачка сам дънерите като преди зимно време, а ще ми е по-лесно да тренирам за сила, отколкото да изкарам на брат ми ръцете от гъза :D )
Очаквайте утре в отчета как след като съм се похвалила, че не ми се яде, да ома’ам хиляда хиляди калории. :D :D :D

Днеска съм еба си шизофреника. Меня настроенията за секунди, ама в пълни противоположности. Следобед исках да се скарам с едно детенце, защото 40 мин въртеше няк’ва дразнеща мелодийка от 5-6 тона, вероятно от някаква игра и ми идеше да му... да се скарам с майка му. Една вена започна да ми пулсира от жлъч. :D На 4-тата по-настоятелна въздишка, мама взе да се усеща. Обаче пикльото не искаше да го спре. Поех дълбоко въздух и... му предложих да му подаря близалка, ако спре звука на играта. То па’ взе, че захапа и даже върна телефона на майка си. И си хареса близалката даже, от което аз бях доволна. След тренировка ми дойде настроението. Пак имаше перформънси пред огледалото вкъщи. :D

Днеска бях с фльорценската пола. Нищо ново, втора зима я тътразя по важни срещи (каквито днес нямах). Обаче днес за пръв път я облякох през гъза, иначе все отгоре я нахлузвах. Пък ханшът ми не е мръднал...  Нинам! Много е удобна, ама е супер вталена и понеже няма грам еластичност, се навдига супер много, та 1/3 от работния си ден прекарвам в т’ва да я дърпам надолу, иначе перя кузинаци навсякъде.
И да ви покажа и един дядо, който супер много ме впечатли миналата седмица.

Дкц 1 ли бе...да не вземем да се засечем с тебе там :P

Дкц 1 ли бе...да не вземем да се засечем с тебе там :P

А дано! :)

Дядото е като Дон Корлеоне :)

06:45 50гр оризовки; протеин в 100гр кисело мляко; кафе с прясно мляко
13:00 74гр варени пилешки сърца + 82гр авокадо
16:00 ~50гр ябълка; мляко с протеин
18:30 4 яйца; 6гр масло; 200гр спаначено пюре, 240 гр извара
тотал 1476ккал; В82гр; М 64гр; П136гр

Движение - бая км пеша навъртях днес на работа и все в темпо. Следобед правих т’ва: https://www.youtube.com/watch?v=70atcwWeWp0
Дейба, щях да си счупя краката. Т’ва кучешкото нещо си ми т’кова т’ковата. И петите ми не стигат до земята. Смисъл, ако съм стъпила с цяло ходило, се оказва че торсът и ръцете ми са къси... :D :D :D Много се смях, макар че е тъжно колко съм дървена. Сигурно с времето ще се поразтегна, знам ли.

Може довечера да хапна малко патешко, като се свари. Или не, ще видим.
Днеска цял ден ме преследва натрапчивата мисъл за пица с лимецов блат от Аморе-то. Към 10, когато огладнях, започнах да се надъхвам, че ще ида да обядвам там. После реших, че ще заведа колегата си. Той ми отказа и мен ме натегна едно “мееееех” и си казах, че не стига, че съм дебела, ‘ми да ида да се тъпча сама с тесто е кощунство. Изядох си гадните сърца, за награда и авокадото след тях и отидох на гости на колегата. (болен беше и още е под карантина, а пък пиците за вкъщи ги претупват там...) Днес поне ми дойде на акъла, след 4-тото кафе нататък, да ги пия без кофеин. Следобед си купих ябълка с идеята да се трийтна с храна, ама не стана. Теглих я в магазина, отхапах, започнах да смятам няк’ви неща на ум, стана ми гадно и я оставих.
Дълга асоциация, имам едни 10-20 капсули л-карнитин, искам да ги разшиткам. С’а като не правя кардио мога ли да ги бабаня преди силова тренировка?

Та, видях си любимия колега. Той тотално е изпляскал, две седмици вкъщи, еба си. Той е супер суетен и префърцунен (и в началото дори си помислих, че е гей, но после яйчниците ми.., а след това и той си каза сам, че си пада по друга наша колежка и ми разсея съмненията тотално), та... днес ми каза, че съм добре облечена (според него ходя твърде кежуал на работа, защото понякога не съм с костюм) и че съм отслабнала и изглеждам много добре. Каза, че ако смаля бедрата (само да ми обясни някой как!) и ше съм намбър уан. Знам, че звучи тъпо, ама за мен значи много.

После ходих да си взема бабешки обувки за работа. Очаквано грозни са, дано са удобни.

Другата седмица ще имаме фирмено събиране за приключване на 1во тримесечие и планиране на остатъка от годината. Доста ми е притеснено, защото де факто чак сега ще приключваме и старата година и сега вече ще си каже кой какво е успял/не е успял да направи. Пък с’а и с новото попълнение, тря’а да си затопля стола.

06:45 40гр оризовки, 100гр кисело мляко;  кафе; 300 мл прясно мляко (за деня общо)
10:36 тренировка

1) клек 2х(20;30;40;55); 4х4х65 - особено тегав беше клека, от сутринта ми беше замотано и нямах сила. Поне т’ва стана предпоставка за яка борба и натискане с петите, че да мога да се изправя. Дефектът стана ефект.
2) тяга 4х4х80кг; 2х80 (чак кат’ взех да разтоварвам се сетих, че можеше да са 85кг, ама не е лесно да си проЗ). Тука вече си ми дойде фуриокото и влезнах в “машинка” моуд
3)планк 65х20; 60х20
4) 2хтрисет
хип тръст 2х10х40 (тря’а да почна да го правя с лоста, а не само с тежестите)
разгъване 2х10х15
сгъване 2х10х20

5)хиперекстензии 2х10 - просто местих уреда и от лигня...

14:00 марулка с консерва риба тон и 1 с.л. зехтин; 100гр рикота, разбито с шоколадов протеин (и получавах душевни и не само оргазми докато го ядях, толко’ е божественярско на вкус)
19:00 4 яйца, 5гр масло; 240гр извара; 250гр спаначено пюре
тотал 1519ккал  В63; М61; П169гр

има и едни 4-5 малинки, които не са в сметките, ама не ги теглих....

Днеска нЕк’во лежерно такова. Малко си бях наЕбала коленцата вчера, та днес като ги понатиснах на тягата, малко блокираха следобеда, ама утре би трябвало да съм чук. По случай празника (който не усещам като мой, ама възрастта ме ограничава от 1ви юни. Сигурни източници твърдят, че двете не се изключват, а могат да се допълват) строших цифра пари, които не биваше, ама да сме живи и здрави. Преди малко, под влиянието на виното, пак си поръчах няк’во спешъл бельо, от което нямам нужда. Изпих и малко повече от необходимото. Мисля, че пожелах на мъжа на бестито за рождения ден няк’ви мръсни работи. Ама трябва да свиква, аз винаги правя така по празници на близки.

Тря’а се оводня добре, че утре пак ще съм разбито нищо на работа. Дейба, правят ми се глупости.

Честит празник на дамите! Бъдете усминати, успешни, обичани, вдъхновени и влюбени! И здрави. Много здрави! :)

Едит: нещо да питам за сумо тягата. Като се изправя с лоста, имали такова яко избутване с таза напред в най-изправеното положение (както иначе)? ‘Щото ми се струва, че т’ва го “изяждам”, ама то просто не ми идва от вътре да “бутам” толко’....

Едит: нещо да питам за сумо тягата. Като се изправя с лоста, имали такова яко избутване с таза напред в най-изправеното положение (както иначе)? ‘Щото ми се струва, че т’ва го “изяждам”, ама то просто не ми идва от вътре да “бутам” толко’....

 

Не трябва да има в никакъв случай, никакви постъпателни движения с таза при заключване. Само стягаш бузките :)

Благодаря! :)

Благодаря! :)

Дали си лича на групова снимка? :D

Кат муха в кисело мляко :D

06:15 40гр оризовки,  100гр кисело мляко, протеин; кафе с мляко
12:50 150гр варен пилешки дроб
14:10 тренировка

сс
1)набиране на машина с противотежест, тесен хват 3х4х-8; 3х-8; 4х-10
2)раменна преса 1х30; 1х30; 1х30 (ядосах се - 4х25); 2х30; 1х30 (пак наказателни 4х25) - мисля, че е време да си сменя името на дневника, повече ще ми ходи “осмянка в станата на железата” :D Ама сериозно, много се ядосах! След тия наказателните, правех тегели из залата, ‘щото не мога да трая да не мога нещо. Пак се ядосах като се сетих.

сс
3) силово гребане 20х15; 10х20; 10х22; 3х30 - тия кила с тия повторения ме замислят дали не пра’я нещо не както трябва.  И в четирите серии лимитиращо ми се явява подпирането на опорния крак - спирам ‘щото ми се уморява той. Кат’ изключим няк’ви прискърцвания в раменната става, друго съществено в горната част не се случва.
4) лег 4х4х35кг
5)шолдър шокър-а; 1->10кг; 2 и 3 ->2х3кг

сс
6)чуково сгъване за бицепс 2х6х10кг
7)разгъване за трицепс 2х6х35кг

15:05 доза протеин (слава Богу, че я изпих!!!!)
19:30 200гр котидж; 10гр оризовки
20:30 4яйца, 5 гр масло; 200гр спанак; 200гр извара
тотал 1583ккал; В70гр; 62гр; П177гр

Днеска цял ден ми се кляка и си мислех с отвращение, че тря’а да правя горна част. Разбрах защо вчера съм била толко’ сънлива цял ден (МЦ).
До 11, когато сръбнах едно кафе в движение, бях звееерски гладна и веднага след него всичко приключи. Счупих се от обикаляне пак. Даже стъпълцата ми пулсират, че бях с няк’ви неудобни буйки днеска.

По обяд пищях. Отварям си служебния мейл и ме заварват следните два имейла най-отгоре: ” Честит осми март, момичета!”, а точно под него “сифилис”. И по-яко е било: “бум на сифилис!”. :D

После се напрегнах изключително много. На всичкото бързане и разплитане на разни филмарски истории цял ден, се срещнах и с един от партньорите ми, който отбягвам от известно време. Преди месеци, като се запознахме, реших, че е чаровен, млад и амбициозен и реших, че ще стане един от приятните ми контакти на работа. Държеше се супер приятелски и даже ми предложи подкрепа в бъдещи проекти. Х време не се бяхме виждали и аз разбрах, че са го повишили. Отидох да го поздравя (наистина изключително много се зарадвах за него), а той се държа супер дръпнато, даже леко надменно и ми обясни, че или трябва да бъде поощрен някак или “предвид наивитета и скромния ми житейски опит, да осмисля фактът, че работните ни взаимоотношения зависят от личните ни такива”. Шефовете проявиха разбиране като говорихме и ми позволиха да не го виждам повече . Обаче днеска се видяхме като приключвах друга среща и ми се каза, че ме търси от известно време. Искам да работя с него, обаче истината е, че не желая “лични взаимоотношения” и  явно нямам достатъчно житейски опит в случая. При сегашните обстоятелства аз съм зависима от него и се чувствам страшно уязвима.  Не можах да измисля сценарий, в който да изляза суха от тая работа и затова помолих прекия си началник да се срещне с него. Поне на него няма да е нужно повече от една среща за да дефинира (независимо как) взаимоотношенията с точно този индивид.

Забавих се (5 часа) в залата. Направих си (почти) булчински маникюр. Да, маникюристката ми работи точно над залата, еба си късмета, а? :) Щях да колабирам от глад докато се прибера. С’а съм изтощена, леко изнервена от предстоящото идната седмица (или просто от МЦ).  Фитнесът у Софията е нареден вече. Само да измисля как да вържа и храната по време на командировка и всичко ще е чук.