Как (не) действа масажът

"Kласическият" (шведски) масаж, който за кратко ще наричаме "масаж", се преподава като основа във висшите училища и масажните курсове и се смята за "основа" на мекотъканните техники. Въпреки че е едно нелошо учебно средство и има стабилна научна база, масажната теория (а оттам и практиката) е пълна с неверни аргументи и грешна логическа аргументация.

Какво ще научиш?

Кои са проблемите, които ще разгледам днес?

• Нуждата (или липсата на) от "точно научно обяснение";
• Нуждата (или липсата на) от доказателства.

В крайна сметка и двете опират до едно – предпочитаме сладки лъжи пред горчивата истина.

"Лечебният" масаж е лъжа

Не казвам, че няма полза от масажа. Докосването е един страхотен начин на комуникация и е много важен компонент за живота на всеки човек. Да се нарича обаче нещо "лечебно" (т.е. извършващо лечение), при положение, че има толкова непредвидим (ако въобще има) ефект, е подвеждащо. Да се приписва някаква лечебна сила на самата техника е направо в разрез с акумулираната научна база.

Ефект от масажа

Има няколко неща, които сме сигурни, че се случват по време на масаж:

• стимулира се нервната система на получаващия го;
• стимулира се нервната система на правещия го (като те могат да са един и същ човек, т.е. да говорим за самомасаж);
• прилага се стимул върху кожата. Тук има няколко уговорки. С цел опростяване на ситуацията, ще приема, че при масажа има допир на кожата директно или чрез някакво средство (натиск приложен през дрехи или чрез уред);
• може би някакви други неща се случват, но не можем да сме 100% сигурни.

Дотолкова можем да сме сигурни относно стимула, който прилагаме. Какъв е ефектът - не е по силите на никой да предвиди. Да предположи – да, но не и да предвиди.

Нуждата от яснота обаче ни изиграва лоша шега. В желанието за обясняване на механизма на масажа, редица "автори" допускат най-разнообразни логически и научни грешки. Всичко това се случва с добри намерения, но внася повече объркване, отколкото яснота по въпроса.

Извън горните три точки, по които аз съм сигурен, има редица хипотетични събития, които я се случат, я не. На всичкото отгоре, на тези хипотетични събития се приписва някаква желана от нас функция, която най-често се вписва в границите на намаляване на болката, увеличаване на усещането за добруване, промяна на двигателните модели.

За какво ходят хората на масаж? За да ги боли по-малко, за да се движат по-добре (някои имат нужда от отпускане, а някои от стягане) и за да се чувстват по-добре.

Ето няколко популярни твърдения относно събитията около масажа:

• "Подобряване" на лимфотока и кръвообръщението. На някои места може да го срещнете като "увеличаване". Това, разбира се, е лесно забележимо с просто око – търкаш кожата и тя се зачервява. Това предположение обаче не ни дава никаква информация на какво се подобрява кръвообръщението, защото човешкото тяло не е една хомогенна маса, и в крайна сметка се оказва, че кръвообръщението на мускулите може дори да намалее.
  
  Още по-шантаво е да се предполага (особено в случая с лимфотока), че това е плод на специфична техника. Мануалният лимфен дренаж е една популярна, но за съжаление "измислена" техника за подобряване на лимфообръщението. Теоретичното му обяснение не се вписва в прости логически норми, а необходимостта от конкретната специфична техника е силно оспорвана (с други думи – същия ефект можем да постигнем и по съвсем друг начин).
   
• Една от големите логически грешки е, че горното "подобрение на кръво- и лимфообръщението" е механичен ефект. В последно време има все по-малко доказателства, че е възможно подобен ефект да се постигне чисто механично и все повече доказателства, че този ефект е медииран от нервната система.
   
• Ползите от подобен ефект са съмнителни и/или недоказани.
   
• Подобрява се работата на мускулите. На места се твърди, че може да се отпуснат. На места се твърди, че могат да се стегнат. На места се твърди, че се подобрява силата им. И най-сензационната част – това се приписва на някаква специфична техника и е заслуга на извършващия масажа. Такова твърдение може да направите, ако в последните 20 години не сте присъствали на нито една лекция относно нервната система, съзнанието, болката и други "невроцентрични" феномени.
   
• Един ефект върху мускулите изисква отделно внимание – намаляването на млечната киселина и ефекта върху мускулната треска. Дори да предположим, че това е така, което е шантаво предположение, ползите и нуждите от това са много съмнителни. Надявам се, че читателите на изданието вече са загърбили натрупването на млечна киселина като причинител на мускулната треска, както отдавна е станало в научните и спортните среди.
   
• Намалява се отокът на ставите, като това пак се приписва на заслугите на масажиста и специфична техника. Като цяло аз смятам аргумента със специфичността на техниката на масажа за разбит/опроверган отдавна, но включвам този ефект в списъка с друга цел.
  
  Замисляли ли сте се какъв е ефектът на подуването (отока) върху движението на ставите? Едно кратко проучване може много бързо да покаже наличните опити с изкуствено инфузиране (инжектиране на течност) при колянната става. Накратко – мерим някакви неща, пълним коляното на тестовия субект с физиологичен разтвор и пак мерим същите неща.
  
  Дори при изразен оток (60 и 90 мл са най-използваните количества) не е намерена никаква вреда относно обема на движение, стабилността и контрола, а дори при някои показатели (баланс на един крак) се наблюдава субективно подобрение – "опитните зайчета" чувстват коленете си по-стабилни. Повечето проучвания са върху ограничен брой хора, но могат да послужат като аргумент, че отокът не е нито необходим, нито достатъчен за ограничаване на обема на движение в ставите.
   
• За финал съм оставил любимия ми ефект от масажа – синтеза на витамин D2 в кожата. Скъпи преподаватели, драги автори, ако включите това твърдение във вашите учебници, блог, сайт, статии или по някакъв начин го пропагандирате, то рискувате да дискредитирате страхотната работа, която иначе вършите.
  
  Първо, витамин D2 (ергокалциферол) е продукт на някои безгръбначни, гъби и мухъли, а влиянието му върху човека не е много благоприятно, поради което и няма да намерите вече в никой магазин суплемент (за хора) с тази активна съставка.
  
  Второ, дори да предположим, че имате предвид витамин D3 (холекалциферол), то вероятно знаете, че той се образува под влиянието на ултравиолетови лъчи в кожата, а не под механично въздействие. Дори цялото това нещо да е свързано с недочитане и технически грешки (във ВСИЧКИ учебни пособия!) и да сте имали предвид, че се "ускорява/подпомага/увеличава образуването на витамин D в кожата под действието на УВ лъчите", то пак си остава щуро предположение.
  
  Защо е предположение? Защото не е измерено. Доста озадачаващо е да има някакво твърдение, папагалски повтаряно от всички, което е феномен на българската литература. Няма нито рускоезични, нито англоезични, нито дори българоезични източници, които да потвърждават наличието на такъв ефект. Не може да се намери информация за това как и колко се получава.

Какво прави масажът?

Масажът сближава хората и им дава жизненоважното за тях докосване. Тези, които вярват, че масажът намалява болката, могат да получат облекчение на болката. Тези, които обичат да ги докосват, могат да получат удоволствие и да се чувстват добре. Тези, които го дават или получават, са под влиянието на сложна комбинация от стимули.

Ефектът от масажа е в голямата си степен неспецифичен, т.е. не е свързан с конкретно въздействие и е непредвидим в голямата си степен.

Засега спирам дотук, без да навлизам в територията на енергиите, рефлексологията, шиатсу, фасциите и други подобни феи.