Един личен проблем и вманиачаване. Как да се измъкна?

Здравейте, след много месеци четене на дневници и статия, създавам и аз своя. Създавам го с признанието, че имам сериозен психологичен проблем относно храненето. Знам, че това не е форум за лична драма, но ще си позволя да споделя своята история и да потърся помощ, тъй като смятам, че тук има хора, които притежават необходимите познания и са мотивирани да постигат целите си. Казвам се Дари, на 25 год. съм, уча в момента магистратура, работя в маркетингова агенция. Винаги съм била пълна, мисля че генетически съм предразположена, родителите ми са направо дебели, баби, дядовци също. Бях си доста приятно закръглена. Висока съм 165см и до преди две години тежах 73-75 кг., това е пика ми на напълняването, много вредна храна, много сладко, пици, макдоналдс и тн. И винаги килограмите са ми били оргомен комплекс , липса на всякакво самочуствие. Преди 2 години се разделих с приятеля ми(5год. връзки, 3 съжителство) и тогава годеник. Преживях го много трудно, комплексирах се още повече и сметнах че визията ми една от причините, моята мотивация да се променя. Почнах спазване на режим, четох , смятах калории, купих си фитнес карта и тн. и тн. След две години - 165см височина, 58кг. Зимата бях качила пак, 64кг., беше много депресиращ и напреднал период, март месец усетих , че пак се отпускам от към храненето(не съм спирала фитнеса). Изпитвах постоянен апетит за сладко, бях нервна и само ми се ядеше. Един ден преядох буквално с всякакви боклуци, стана ми гузно и повърнах на сила. От тогава почвам, спазвам стриктно всичко, броя калории, но на има-няма 10 дена ми пада пердето, отивам до магазина купувам си шоколади, бисквити, сладоледи, натъпквам се за 30 мин. и почвам едно повръщане. :( Вманиачавам се в цифрите на кантара, тегля се постоянно, изпитвам страх да не напълнея пак, почна ли да се храня с повече от 1000ккал. например и почвам да качвам. Искам да се справя с всичко това, изглеждам добре, харесвам се, искам още малко да отслабна, но не мога, намирам се в огромен застой и прецаквам всичко. Създавам този дневник , за да потърся помощ, да споделя всеки път като ми “падне пердето”, за да може да го осъзнали и да изнезна от това състояние.
В нормалните дни храненето ми се състои от плодове сутрин(напипала съм, че това е моята закуска) обяд салата с нещо малко, без никакви дресинги, евентуално плод следобяд, фитнес след работа поне 3 пъти седмично, вечеря салата с яйца или сирене, или омлет, или някакво пилешко

Това е от мен. Ще описвам всичко тук, надявам се наистина на помощ и се извинявам, че използвам дневниците за една лична драма.

http://www.bb-team.org/articles/914_kalorien-balans-i-kalorien-optimum
Изчисли си калорийния баланс и се старай да се придържаш към него, ако искаш да сваляш - под. До колкото знам няма начин да качваш, ако не го надвишаваш. Относно тегленето, и аз имах такъв период, не е хубаво ... Кантарите, обикновено, не са точни, а и се местят с по килограм,два,редовно. Също така, няма особено значение колко кг си, а как изглеждаш и дали се харесваш (ти, себе си). Ако искаш да отслабнеш може да се стараеш да се придържаш към тези диети. Прочети също за зареждащ ден, cheat day/meal, ще ти помогне да продължаваш да спазваш режимите и да си по-спокойна. Разбирам те, защото и аз се бях вманиачил, но трябва да се стараеш да избягаш от стреса, с хоби или каквото и да е, скапва те и те натоварва адски много ...
http://www.bb-team.org/articles/907_otslabvane-s-nisko-vaglehidratna-dieta-nvd
http://www.bb-team.org/articles/908_ravnomerno-balansirana-dieta-rbd

Винаги съм била пълна, мисля че генетически съм предразположена, родителите ми са направо дебели, баби, дядовци също..

Това генетически съм предразположена не е вярно. По-долу сама си написала причините за наднорменото ти тегло,

Бях си доста приятно закръглена.  много вредна храна, много сладко, пици, макдоналдс и тн.

а най-вероятно храненето в семейството не е от най-здравословните, за да не си само ти с такъв проблем. Искам да ти кажа с това, генът е голям мит - всичко опира до начин на живот, енергоприем и енергоразход.

почна ли да се храня с повече от 1000ккал. например и почвам да качвам

Как няма, като си си прецакала метаболизма? И аз живеех на има-няма 800 калории на ден, после изведнъж скочих на 1600 и качих 3 кила за няма и месец. Това ще се оправи, но ако ЯДЕШ. Качвай с по 100 калории на седмица, да, ще качиш в началото, докато организмът се осъзнае какво става, но нещата ще си дойдат на мястото с хубава храна (а не с гладът, на който се подлагаш), тренировки и постоянство :)

И аз съм в клуба на хранително разстроените, така че те разбирам чудесно. Успех :)

Правиш грешка, като се стремиш към заветните килограми, това е лъжовна цел. Тази цел не трябва да я следваш. Тя сама ще се получи. Твоята цел не е борба с излишните килограми, а нормализацията на работата на организма, обмяната на веществата, добра стомашно-чревна микрофлора. Това става, като тръгнеш по пътя на зравословния начин на живот и го спазваш. С времето всичко ще си дойде на мястото. Не гони резултати, а се старай да се справяш с психологическите натоварености от този път. Защото от началото ще ти е трудно, но приемиш ли това за вярна посока, нищо не може да ти попречи да се сдобиеш със здраво и хубаво тяло. Успех!

Преди час закусих с 1200 калории и мисля да ударя 2400 днес. 172, 51 кг, като това е най-ниското тегло, което съм достигала през живота ми на този ръст (резултат от последните 4 месеца тренировки ). Трябва да се научиш да ядеш нормално, за да отслабнеш.

Много благодаря за мненията и мотивацията, наистина от това имам нужда. Искам да знам, че мога  примерно даизям една голяма сладолед без да ми стане тъжно и гадно и гузно, без да го повърна веднага (любимото ми прегрешение, една година спазвайки режим , на около 2 седмици си взимах една кутия от литър сладолед и безкомпромисно я изяждах наведнъж и въпреки това съм свалила почти 20кг.) или реша да си позволя нещо друго. Иначе съм си изчисляла, знам горе-долу как да се храня здравослоно и го правя 5 дена и след това просто ми пада пердето .  Но няма как, няма да чакам понеделник, няма да чакам други ден, промяната я правя от днес, защото трябва, не искам да стана една булимичка. Но наистина ми е трудно да разбера коя е правилната посока...от къде да тръгна днес

Веднъж седмично яж нещо сладко, примерно, но не прекалявай и прегледай отново всички полезни храни, за да се стремиш да разнообразяваш ... От един път седмично няма да надебелееш, уверявам те, особено като си в калориен дефицит.

Здравей,
онзя ден попаднах на един съвет от Поликуийн който може да погледнеш: да задържиш едно тегло за около година, година и половина: http://www.strengthsensei.com/three-habits-to-stay-lean-for-life/ Според мен важи както за отслабването така и за нпълняването: ако качиш и задържиш на едни килограми по-дълъг период и организма ти “свиква” с тях и се стреми да ги поддържа като ти регулира глада така че да си седиш на тях. Поне при мене беше така, дано да ти е от полза!

Можеш да се справиш

Защо се храниш така, щом не искаш? :)

И пишейки пак прекалих с храната и ще го опиша - 09,00 ядох праскови и един пакет солети
сега за обяд хапнах един домат няколко парчета шунка. И един сладолед магнум с едно барни и една праскова, на път съм пак да се запътя и да ги повърна. Ужасно е. Сметнах калориите си до тук - 1000ккал. от некачествена храна, сега може би трябва да спра с яденето за днес

Не знам защо се храня така, много ми се яде сладко, липсва ми воля, депресирам се и просто все едно се отказвам. В някакъв кръг съм просто.

Значи... първо разреши проблемите в главата си.
Там са и решенията за подобряване на храненето. Волята също е там.

Здравей, аз съм имала периоди на голям неконтролируем апетит, когато съм се хранела така хаотично- едно еди-си-какво, две хапки от друго, някоя бисквита, малко солетки... хем си казваш “ще изям само това, защото е малко и няма много калории”, хем след десет минути пак ти се хрупка нещо. Не че в момента съм пример за хранене, ни най-малко, но от тази година са изграждам някакви навици. Като си приготвя 2-3 бъркани яйца със стотина грама извара и си нарежа едно малко доматче и половин краставица отстрани, направо едва го изяждам това и после до вечерта се чувствам сита и не ми се ядат глупости. Не знам ядеш ли месо, когато ям повечко месо също се засищам за дълго, между 200 и 300 грама в сурово състояние говоря, не две хапки пилешка пържолка примерно :) И нещо, което съм видяла за себе си, не знам при други дали е валидно, от плодовете огладнявам ужасно много. Преди да почна да чета се връзвах на историите с плодови диети и такъв глад ме гонеше, че не е истина просто. Трябва да пробваш, само това е начина. Когато започнах да се храня по-редовно се притеснявах че ще напълнея, защото около година съм карала на 700-800 калории дневно без да мърдам в теглото. После разбрах, че съм си забавила метаболизма по този начин. Започнах да се храня малко по-правилно и малко несериозни упражнения, бях убедена че ще кача, въпреки отрицателния калориен баланс, просто ни е запечатана в мозъците идеята “ям-дебелея, гладувам-слабея” но свалих около пет килограма. Просто докато сама не го видиш на практика ще ти е трудно да повярваш :) Най-важното (и най-трудното) е да спреш да се чувстваш виновна, просто приемаш, че няма какво да губиш, а само можеш да спечелиш. Успех ти пожелавам и не се предавай, тук има много хора, които ще ти помогнат да поемеш в правилната посока :)

Защо се храниш така, щом не искаш? :)

Ще си позволя аз да дам отговор, като човек, все още борещ се с булимията: Защото булимията е зависимост и вид наркомания (без майтап). При преяждане и повръщане, се активират в мозъка същите центрове, които и при употреба на хероин. Пристрастяване е, и никой с хранително разстройство не преяжда с пържоли, да речем, винаги е с възможно най-големите боклуци.

Защо се храниш така, щом не искаш? :)

Ще си позволя аз да дам отговор, като човек, все още борещ се с булимията: Защото булимията е зависимост и вид наркомания (без майтап). При преяждане и повръщане, се активират в мозъка същите центрове, които и при употреба на хероин. Пристрастяване е, и никой с хранително разстройство не преяжда с пържоли, да речем, винаги е с възможно най-големите боклуци.

Защото човешкият организъм знае къде са калориите ;) - енергията. Най “лесната” енергия - въглехидрат!

Carbohydrate е напълно прав.
Когато организмът е подложен системно на екстремни лишения и дисбаланс в храненето, той търси начин да оцелява с прости въглехидрати - енергията от тях се получава най-бързо и най-лесно. Неприятното е, че по този начин наистина се завърта безкрайна въртележка между глад и захар. Реално това не е безкраен кръг, а спирала... водеща неизбежно към все по-сериозни здравословни проблеми (понякога и до по-далеч, т.е. имаща не особено приятен край).

Защо се храниш така, щом не искаш? :)

Ще си позволя аз да дам отговор, като човек, все още борещ се с булимията: Защото булимията е зависимост и вид наркомания (без майтап). При преяждане и повръщане, се активират в мозъка същите центрове, които и при употреба на хероин. Пристрастяване е, и никой с хранително разстройство не преяжда с пържоли, да речем, винаги е с възможно най-големите боклуци.

Защото човешкият организъм знае къде са калориите ;) - енергията. Най “лесната” енергия - въглехидрат!

...и защото не булимията е вид наркомания, а захарта. При храненето с рафинирана захар и трансмазнини се активират въпросните рецептори в мозъка.

И в двата случая се активират.
Въпросът е, че при булимиците, храненето с тези продукти, трябва или да не се случва въобще, или да се прави с огромно внимание.
И категорично,да не се стои на 1000 калории. Аз на толкова ходя като парцал,ако и да не изпитвам глад. Логично е организмът да поиска захар.

И в двата случая се активират.
Въпросът е, че при булимиците, храненето с тези продукти, трябва или да не се случва въобще, или да се прави с огромно внимание.
И категорично,да не се стои на 1000 калории. Аз на толкова ходя като парцал,ако и да не изпитвам глад. Логично е организмът да поиска захар.

Тук ще стрелям на посоки, но моето разсъждение по темата за булимията и анорексията е, че биха помогнали хранителни добавки, оказващи влияние върху мозъка и нервната система. Не би следвало, естествено, да се разчита само и единствено на тях, но мисля че биха помогнали много.

Има нещо такова, да.
Както и прием на мултивитамини и минерали. Марги, точно от теб знам, че микротата са по-важни от макротата. Моят опит показа следното - понеже често, точно анорексици и булимици страдат от липса на микроелементи, е наложителен приемът им под формата на добавка. От там апетитът за сладко, тестено и подобни, намалява значително.
Както и следене кога, как, при какви обстоятелства се случват такива кризи.

Не мога да Ви опиша как всъщност ми помагате, ще увелича калориите и определено ще почна да ям повече месо и белтъчени. Днес взех и решение да потърся една позната-психолог, с изкаран курс по диетология, за съжаление тя живее в чужбина и успях да говоря с нея по скайп само. Тя ме посъветва днес, утре няколко дена целенасочено да увелича доста калориите си, съзнателно да ги направя над 2500примерно, да си взема нещо , което обичам и да се пробвам да хапна малко и през цялото време да си мисля, че го правя за някакво мое удоволствие, че не трябва да съм гузна и да не го повръщам, просто да му се наслаждавам, защото човек някой път му се искало да прегреши с това. След тези 2-3-4 дни да почна да си поддържам режим, като начало пак 2-3 дни да карам на малко калории, както до сега и след това да почна да увеличавам постепенно, до калорийния дефицит , който съм изчислила, като да си ги набавям основно от белтъчини, зеленчуци, плодове и сурови ядки + фитнес, като на няколко дни да знам, че няма лошо да изям един шоколад или да посегна към нещо друго “вредно”. Какво мислите за тези съвети?

Мисля, че познатата ти трябва първо да наблегне на терапевтичният процес, да се разбере кога, как, какво провокира цикъла преяждане и повръщане, да ти помогне да се научиш да се справяш с трудностите по друг начин (защото нали не смяташ, че проблемъте храната?), И ЕДВА ТОГАВА да се говори за изяждане на един шоколад на няколко дни, да се наслаждаваш, да не чувстваш вина и т.н. Лекувам се от година и все още има едно малко гласче, което писка “абееее, тоя шоколаааад...”. Ти смяташ ли, че би могла от днес за утре да го приложиш?

анорексици и булимици страдат от липса на микроелементи

Да, това е повече от ясно.
След кратка справка, се оказва че не съм много далеч от истината за суплементите. На първо четене, се препоръчва преим на 5 ХТП. ;)
Ето още малко инфо: http://averaorg.adam.com/content.aspx?productId=107&pid=33&gid=000020

Полезно четиво, благодаря ти :)

Аз си мисля,че всичко е до организъм.Има хора,които всеки ден им се яде сладко,има такива,които със седмици не се сещат за сладко.Аз съм от вторите .Просто дори не го обичам,ако трябва да бъда честен.Пред мен да има сладоледи,шоколади,торти...това въобще не ме съблазнява . И при това момиче си мисля,че проблемът с желанието за “вредни” храни не е психологически,а просто нейният организъм има нужда от СЛАДКО

Аз си мисля,че всичко е до организъм.Има хора,които всеки ден им се яде сладко,има такива,които със седмици не се сещат за сладко.Аз съм от вторите .Просто дори не го обичам,ако трябва да бъда честен.Пред мен да има сладоледи,шоколади,торти...това въобще не ме съблазнява . И при това момиче си мисля,че проблемът с желанието за “вредни” храни не е психологически,а просто нейният организъм има нужда от СЛАДКО

Аз съм от хората, които не могат без сладко, но не налитам на него в несвяст и не го приемам като някакъв негатив. Старая се да избирам добри източници когато мога, а през останалото време не си създавам драми. ;) Компенсирам го с достатъчно движение и качествена храна през 80% от времето. Останалите 20% са ми за каквото ми се дояде. ;)

Димитър, проблемът не е, че яде сладко, проблемът е, че се тъпче с него и го повръща.

Не се мрази, защото повръщаш, не се мрази, защото ядеш. Трябва да седнеш и много добре да поговориш със себе си, да видиш откъде са тръгнали нещата, как и защо. Ако всеки ден си казваш, че този ще е различен, че ще забравиш какво е станало и ще продължиш напред - не става. Трябва да се случи точно обратното - да се изправиш лице в лице с проблема и да се осъзнаеш, като бягаш нищо няма да се получи и булимията ще се загнезди още по-дълбоко в ежедневието ти.
Не става въпрос за воля, не става въпрос да се ограничаваш или да преодоляваш кризите и не, като преодолееш 1-2 кризи не значи, че си се оправила. Трябва да не изпадаш в тях изобщо - да си наясно какво искаш и защо се самоунищожаваш. Човек, който уважава тялото си и обича себе си не повръща (самото повръщане е един вид връщане на емоции/ любов, защото храната сама по себе си е енергия).
Според мен трябва да промениш изцяло виждането си за храната - тя не е враг, не е средство за запълване на липси, не е вкусна, вредна и т.н. Храната е енергия - ти я преработваш, тя служи на теб, а не ти на нея. Друго нещо - изграждане на самоуважение и обич към тялото, такова каквото е в момента. Това ще ти помогне да победиш проблема - няма да стане за 1 седмица, кризите ще се повтарят, ти ще повръщаш - важното е осъзнаването, а оттам и разреждането на пристъпите.
Постепено ще престанеш да го правиш, но не бива да се осъждаш, не бива да се мразиш - това задълбочава всичко. Не бива да си мислиш колко си слаба психически, колко си глупава и т.н. - не, приеми нещата, разболяла си се и сега ще се погрижиш за себе си, защото научиш ли се да го правиш няма да изпадаш в такива състояния. Повярвай ми има оправия, само трябва да го поискаш и целенасочено да действаш.

Много благодаря на всички за мненията, наистина действа малко-или много мотивиращо, а и съм сигурна , че има много момичета с хранителен проблем като моя. Не съм повръща вчера и днес, но имам страхотен апетит, за което имам и обяснение и това е предстоящия цикъл, на мен наистина ми влия много.
Днес за закуска ядох 1 нектаринка с една пърлена и един шоколадов бонбон+кафе с мн малко мляко
обядвах пърлена ; следобяд - едно кексче барни и едно бонбонче
вечерята ми беше салата от домат и краставица с една пълнозърнестта тортила с малко кашкавал, малко крем сирене и шунка.
и си направих пак десерт - сладолед, уж без захар (200гр.)и 2 прасковки. Малко прекалих с храната днес, сметнах, че са около 2000-2200ккал. Чувсвам се леко гузно, определено имам апетит, не съм с натъпквала наведнъж. Мисля да почна да карам основно на белтъчини, плодове и зеленчуци. Лошото е , че имам тортили , шунка и кашкавали в хладилника, а направо ме е жал да ги хвърлям.
Полагам наистина усилие, макар че четейки храната ми едва ли някой ще ми повярва :D Но одеве така ми се искаше да ида до магазина и да си купя всякакви сладки неща , да се натъпча, но засега държа положението, отказах се и си казах да се стегна.
Утре ще ми е мн труден ден с яденето, цял ден съм на нещо като среща в едно забито място и не знам къде и какво ще ям, а не върви да си нося кутия с храна.
Това е от мен, много благодаря на всички ви, надявам се да продължите да пишете, наистина е много мило. Чудесно е, че има такива хора!!!

След вчерашния ящен ден, днес се събудих с болки в стомаха и стомашни проблеми(разстройство), пробвах да закуся две праскови, но проблема продължи, дори си взех ден болнични. И тъй като все пак бях гладна, в нас имаше един голям пакет солети, следователно обядвах това(е не целия, но голяма част от него), за миг ми стана гузно, но се постарах да я махна тази мисъл. Доволна съм, мисля че солетите ме запекоха, за мен това си е универсално лекарство срещу диария, но “закуската и обяда” ми удариха 1000ккал., а сигурно и ще огладнея, тъй че днес май пак ще се закарам над 1500 ккал.
Мислите ли, че така е редно?

Простата сметка показва, че за да съществуваш ти трябват около 1500 kcal.
Т.е. да живееш при нулева физическа активност - 24 часа лежиш без да мърдаш.
Сама прецени кое е редно и кое не...

Започни, да ядеш, нормална храна, месо, яйца, мляко, супи, не смятай всичко, това само те тормози повече, просто гледай количеството да е малко, забрави солети и сладолед, вземи си да пиеш хром, може и зелено кафе но не тази глупост с варенето, а екстракт. Почни да изразходваш повече калории - ходи на вън, тичай, карай колело, ходи на фитнес. И не мисли за кантара.

Лошата новина е, че човек се променя само когато искрено осъзнае защо трябва да се промени. Не е задължително да се разболее, за да трансформира начина си на живот и възгледа си за храната и спорта, но за жалост опитът показва, че истинската трансформация се случва често на границата с тежко заболяване или друг критичен момент : когато се усетят Физическите ефекти от баниците, пастите, обездвижването, преяждането и циклите на диети-преяждане, в това число включвам и стреса, прекомерната работа и работохолизма.

Не вярвах преди да ми се наложи.

Дългите години на диети и преяждане водят неизменно до проблеми с хормоните, щетовидната жлеза, ендокринологични проблеми (рефлукс, а от там и разни алергии, витаминна недостатъчност, други шитС). Най-често срещаното последствие при жените е СПКЯ, инсулинова резистентност, недостиг на естроген в тялото, разбутана щетовидна, хашимото и др такива. Да не говорим за акне... От там се развиват диабет, тумори и се започва един ужасен кръг от тъпкане с хапчета. Тялото е една цялостна система и всяко движение има ефект върху нея, ако не бъде балансирано.

Трябваха ми много, ама много уроци, за да осъзная горните 5-6 реда.

Дори, когато си мислех, че правя много за себе си, тренирам и се храня правилно, заливах всичко с голям стрес без почивка и с това изпусках много важна част от грижата за себе си.

Не знам как бих могла да дам съвет на човек, така че да се спре и да осъзнае колко е важно да се погрижи за себе си преди да е станало късно, но вярвам, че ако реши да го направи, то пътят е в желанието да предотврати едно кошмарно съществуване на хапчета и постоянни болести, които рано или късно идват след подобно отношение към себе си-на физическо или психическо ниво.

Ако не знаеш къде да започнеш, започни с количествения баланс.

След това се задълбочи в качеството.

И не пропускай нито един аспект на здравето.

Тогава ще си красива, здрава, сияеща, мотивирана, способна, по-силна, по-мъдра, повече себе си и няма да ограничаваш максимума на възможностите си в работата, любовта и всичко останало.

Успех :)

Наистина е много трудно, правя всякакви опити да се сдържам. Миналия ден заради няколко праскови повече просто от самосебе си ми се повръщаше и повърнах малко , дори без да е насила. Вчера цял ден бях на лекции в Пловдив, никакво време, сутринта успях да хапна една праскова, на лекции един бонбон(имен ден) и след това цял ден нищо, реших да не си взимам солети или някакви глупости от барчето.
Вечерята ми беше салата с айсберг, домати, краставици, крутони, шунка. Хапнах и съвсем малко паста със зехтин и чери домати (може би 4-5 вилички)

Днес закусих 50гр. микс сурови ядки със сушени плодове. Пак цял ден лекции и ще е сложно, сигурно ще успея да ям чак вечерта. От утре вече като мога и съм си на работа, смятам да закусвам плод, обяда и вечерята да са ми салата( в повечето случай овкусена само с хималайска сол ;) или балсамов оцет) с белтъчини(пил. филе, риба тон, извара с яйца, кашкавал) и евентуално 1-2 пъти седмично 50гр. микс ядки. Ако изпитвам някакъв необуздан глад, ще хапвам малко плод. Мисля да не държа храна в нас, освен яденето за момента, именно заради тези пристъпи. Предполагам , че от време на време при излизания или мероприятия, ще допускам по някоя грешка и ще нарушавам режима, но ми се иска да не се вманиачавам , по-точно да излезна от това вманиачаване. Мислите ли, че това е добра идея като хранене?

Най-гадното е, че вчера сутринта като се претеглих и бях 60кг. Много се депресирах. В момента се чувствам много напълняла, все едно краката ми са огромни, огромни буци (обиколката на бедрото в най-дебелата ми част е 56см., не че са малки де). И много се депресирам, че съм дебела, че много съм напълняла за няколко дни и съответно  погрозняла :(

Това “напълняване” за няколко дни най-вероятно е вода. Лесно си я задържала, лесно можеш и да я загубиш, не се шашкай толкова. Хубавите работи стават бавно. Не бързай да отслабваш, дай го спокойно, стреса само ти пречи. Ти го знаеш де и хората ти го казаха много пъти, всъщност каквото и да се каже вече ще се дублира с някой пост по-нагоре. Предполагам е трудно, да, но тук вече идва момента, в който единствено ти можеш да си помогнеш, защото всичко е в главата ти. Надявам се да се справиш :)

Добро утро, да се разпиша и за днес. Вчера, както отбелязах закуската ми беше 50гр. микс ядки със сушени плодове. Цял ден лекции, беше кошмарно. Към 5ч. хапнах няколко парчета диня. Вечерята ми беше на рожден ден - салата айсбер пушена сьомга, 2-3 брускети с маслинова паста и рибка -пъстърва, добре си хапнах, много ми се ядеше риба. Не си поръчах десерт, не опитах от тортата, интересно е , че дори не ми се ядеше , след като добре се наядох с риба.
Мисля си дали е добра идея да си взема спирулина , прочетох много добри неща за нея, че влияела на психическото състояние дори, повишавала имунитета, регулирала метаболизма и тн. Някой може ли да сподели, ако има опит с приема и? Благодаря предварително!

Димитър, проблемът не е, че яде сладко, проблемът е, че се тъпче с него и го повръща.

  А защо се тъпче със сладко ? Защото организмът й изпитва нужда от него !

Димитър, проблемът не е, че яде сладко, проблемът е, че се тъпче с него и го повръща.

  А защо се тъпче със сладко ? Защото организмът й изпитва нужда от него !

Типична моя криза:
- Хляб, буркан течен шоколад, 2 големи шоколада, вафли и бисквити. Кой има нужда от такива количества?
Сега, надявам се, схвана къде е проблемът, а именно количествата и последвалото повръщане.

Димитър, проблемът не е, че яде сладко, проблемът е, че се тъпче с него и го повръща.

  А защо се тъпче със сладко ? Защото организмът й изпитва нужда от него !

Строши тъпомера с това изказване...

Организмът НЯМА нужда от тъпчене със сладко(честно казано, организмът няма нужда и от особено количество въглехидрати, просто са вкусни и това ги прави желани), това е психическа нагласа и може дори да се квалифицира като пристрастяване. По тая логика, при хората на наркотици, организмът им изпитва нужда :D

Добро утро, да се разпиша и за днес. Вчера, както отбелязах закуската ми беше 50гр. микс ядки със сушени плодове. Цял ден лекции, беше кошмарно. Към 5ч. хапнах няколко парчета диня. Вечерята ми беше на рожден ден - салата айсбер пушена сьомга, 2-3 брускети с маслинова паста и рибка -пъстърва, добре си хапнах, много ми се ядеше риба. Не си поръчах десерт, не опитах от тортата, интересно е , че дори не ми се ядеше , след като добре се наядох с риба.
Мисля си дали е добра идея да си взема спирулина , прочетох много добри неща за нея, че влияела на психическото състояние дори, повишавала имунитета, регулирала метаболизма и тн. Някой може ли да сподели, ако има опит с приема и? Благодаря предварително!

Дори тва меню ти е малко. Вземи да ядеш по 2000-2500 калории от чиста храна (предимно повече мазнини) и ще видиш как няма да преяждаш. Дори този ден, в който твърдиш, че си се наяла, храната е малко.

Закуси богато с нещо по-протеиново (принципно не  е задължително, ама с тея 1000 кал. на ден ти си изтормозила организма достатъчно). Добави към ядките яйца, зеленчуци, авокадо.

Никога не стой цял ден без да ядеш, в твоето състояние е противопоказно. Носи си храна на лекциите : нещо здравословно с поне 600-800 калории (пилешко, салата, ако ядеш варива и хляб нека да са от “кафявата” гама-пълнозърнест хляб, кафяв ориз, леща и т.н.)

За вечеря може да хапнеш риба и салата, а преди да си легнеш, за да избегнеш ровенето в хладилника посред нощ, вкарай пак някаква лека зеленчуково-протеинова комбинация с по-голям обем (салата плюс нещо).

Когато си перманентно нахранена и дори прехранена, ще си успокоиш тялото и чак от там нататък можеш да си позволиш да отслабваш, защото в момента си нестабилна с този проблем.

Димитър, проблемът не е, че яде сладко, проблемът е, че се тъпче с него и го повръща.

  А защо се тъпче със сладко ? Защото организмът й изпитва нужда от него !

Строши тъпомера с това изказване...

Организмът НЯМА нужда от тъпчене със сладко(честно казано, организмът няма нужда и от особено количество въглехидрати, просто са вкусни и това ги прави желани), това е психическа нагласа и може дори да се квалифицира като пристрастяване. По тая логика, при хората на наркотици, организмът им изпитва нужда :D

Съгласна съм, само че си мисля, че в по-късен етап се превръща във физическа нагласа, защото системното недохранване от една страна активира зверския глад, а системното преяждане се превръща в навик, в “удобен” навик за избягване на психически проблем. Цикълът се прекъсва като 1) се прекъсне физическата част: демек почне да се наяжда системно, а не да гладува на по 1000 кал. и 2) се прекъсне психическата зависимост, демек като си каже, че за определен период от време няма да е на “диета”, няма да “отслабва” и се успокои.

Понякога човек се променя отвън навътре-чрез действията променя мисленето и лекува зависимости : )