Хобит Unleashed: Barbells, Kettlebells & Second Breakfast

Не, не успях, само малко главоболия им създадох. Но поне се надявам да съм им помогнал да си превъзмогнат практиката да тормозят безпричинно хората и да мъчат да смъкнат някой лев от тях.

Саше, ай дано. Ще ти кажа след 7-8 месеца дали си бил полезен :D

25/10/2015 (25)

Почивен ден- офиси от 10 до 16. Ша повърна, писнало ми е :/

Настроение си имам, почти няма мууд суингс, обаче пък съм супер изморена.

Нищо не ядох цял ден, изпих 200мл Кола, щото друго нямаше в тъпите офиси, после някакъв студен чай нагънах - 200мл;

Вечерно: понеже съм в такова настроение, ще постъпя като типче и ще се напукам с руска салата, печена наденица, и даже една ракия ще ударя, oт на дядо. Като съм изморена, винаги се държа като зидар :D

Ходих и да гласувам.

Забравих да кажа, че преди да се нaракия, страдах от предварителна гузна съвест и направих малко клекове и лицеви :D

Не мога просто :D

Хельоу :)

Много приятно са го направили това клипче и реших да споделя :)

26/10/2016 (26)

Тежък ден - работа, чистене в нас, ама яко - цялата тераса ми е отрупана с боклук: бутилки, кутии, тъпотии, старата печка, микровълновата, която ползвам като шкаф, откакто сме я купили :D; развивах видии, слагах дюбели, местих планки, дъски, мъкнах - ‘чупих са. Работих права, когато работих, щото знам, че седна ли - край.
Време за тренировка не ми остана. Утре при Славова.

Исках да ми вържат печката тая вечер - излъга ме майсторът, не дойде. Мислих да си вържа сама кабела, ама реших да не се правя съвсем на мъж - хем знам как, хем ме е шубе да се занимавам с ток.

Настроението ми е 6 (не, че имах време за пиемесовски глупости така или иначе), обаче кръст и яйчници... Отрон една сълзица :)

Ядох... Какво ядох? Кафе с мляко и мед, 4 оризовки с крема сирене (2 пъти по 2)... Две глътки фанта, че бях обърнала очите към 5.

Сега понеже мама има имен ден, настанявам се на маса - я с вино, я с уиски, с арни филета и нещо с гъби, дето го надушвам от фурната ;)

Да са живи и здрави всичките именници! И всичките неименници! (beer)

Едно ми е гушливо :D :*

27/10/2015 (27)

Пак цял ден гърч, работа, скайп разговори, домашни истерии. Не можах да тренирам, щото чаках тоя тъпчо за печката: трябваше сутринта да дойде, той дойде следобед - заради него и до Деница не можах да стигна, и накрая ме остави да си навирам печката в нишата сама - а там е тясно и е и на по-високо, та с бая врътки стана работата.

Исках да тренирам вкъщи поне, ама мога ли да се разхвърлям по гащи и постелки, и да се пОтя тука, докато чакам майстор “всеки момент” да дойде... То да беше някой, дет’ си струва така да те завари - типецът с колана с инструментите, момчето, дето чисти басейна... ми то .. :D :D

Движих се иначе, де, постарах се на всеки 40 минути да имам по 5-10 минути правене на нещо, включително клекове, лицеви и планкове. Като стоя прекалено дълго, после или си усещам по особено гаден начин долната част на тялото - специално там отзад, дето разтегнах, много гадно се получава при обездвижване.

храната:
две филии с лютеница
1 пържена филия с мед, хъх
свински гърди с гъби и картофи, сготвени в новата фурна (около 150гр)

1.5л вода
Чайчета

Ето ви един приятно-грозноват плъх без грим... и една ушата собака :) И после две спящи собаки на грозен фон, щото оправям апартамента и има неща, които не са си по местата засега; и накрая една стара снимка на Лара, която днес случайно ми изскочи :)

28/10/2015 (28)

Същата история като вчера, но утре вече със сигурност ще тренирам. Време да ида до наш’та зала - надали, но вкъщи със сигурност ще се напъна сериозно, по всяка вероятност с p90x - много ми харесаха интервалките.

Днес пак - планкове, лицеви, клекове - от последните 2 по 150 общо, със СТ, на 3-4 пъти, щото ги ползвам за раздвижване, както става ясно; планковете на всеки 10+10 клек/лицева х 3 до отказ. Така го обясних, че ум да ти зайде, ама карай.

Храната:
- прасе с картофи и гъби
- 1 топла филия с лютеница
- 1/2 шоколад (blush)
- омлет с гъби, салата от моркови и магданоз, и маслини

Купих си шалгам. Чета си аз... за имунната система, за черния дроб, за стомахчето, за радост, светлина и крепко здраве, че и ДОКАЗАН афродизиак било. Гледам го - лилавко едно такова, красиво, с едни хубави етикети и страшен дискрипшън: шЪ го взимам, как! Вкарах си го в къщата и само като го помирисах и ми се спаружиха всички органи от ужас, а тия, дето отговарят за резултатите от афродизиака, направо не знам как някой би се сетил, че ги е имал някога. :D Ама нали и аз си имам своите моменти на упоритост, изпих си го, после си сипах пак и беше една идея по-търпимо. Ама само една, не повече. (wait) Може би го препоръчват при депресии, ‘щото след него оценката за всичко останало рязко се завишава. “О, какво прекрасно кучешко ла*но!”, Кооперацията се срути - якоооо!”, ароматът от екарисажа, който периодично се разнася из града, нацъква на фрезии и шоколад, и всякакви такива други глупости, стига да няма шалгам в схемата ;)

Малкият грездей ми напика тежестите за китките.

29/10/2015 (29)

Сън:
8 часа и се събудих като труп
Тренировка:
Загрях си добре, даже и с малко кардио.
5 кръга:
10 тръстера две гири по 5.5кг
5 почти истински бърпита
3 кръга:
10 едностранно гребане с 6кг (смЕх) (ляво и дясно)
10 лег с 2х6кг, с прибрани ръце
Планк до отказ - статичен с повдигане на крака, с повдигане на дупИ към тавана - вместо да почивам, правейки нищо, просто сменях движението, докато вече не можех да продължавам

Кратко, но интензивно си го направих. Бързо се скапах - пиемес, май се разболявам, де да знам и аз к’во става вече.
Последва небрежно разтягане.
*** През останалата част от деня: клекове, разни лигавщини с гирите.

Оплакваници:
- кръстът ми ме кара да ми се плаче постоянно: от седенето на компа и от Лара, която обича да спи по диагонал на леглото
- ще си направя скоро “standing desk”, за да работя права поне през половината време
- китката, предмишницата и лакътя на дясната ръка - пак драма, но с остри, пулсиращи болки, които се появяват и изчезват периодично - от подпирането на бюрото и от мишката на компа
- сополивя се, очите ми парят и ме боли кафезчето - чай, мед и лимон пробвам засега

Taка, тия оплакваници не са просто за разкош, ами се чудя как се справят хората с такива проблеми - кръстовете са ми ясни, освен ако не бъркам: искат да не се заседяваш и сигурно да спиш сам, на удобен матрак :D

Ама мишата ръка к’о се прави?

Ама мишата ръка к’о се прави?

Сменяш ръката .......аз след няква травма на китката на дясната ръка  ....вече не се сещам какво точно беше ,съм станал левичар когато седна пред компютъра .......щото тренировките мога да ги спра или огранича ама висенето пред компа тцъ.....:D

Не се сещаш... така ша кажеш. :D Майтапя се, облъчва ме яко тоя монитор :)

Аз съм левичарка по принцип, но май само пиша с тая ръка. Зорно ще ми е, че се налага да фотошопвам разни неща и малко пипкаво, ама ще пробвам и така, нЕма как. Благодаря ти за идеята. (nod)

Пробвах да раздвижвам предмишницата и да въртя китката с една от оцелелите след поривите на Борката тежести за китки и глезени. Не е много удобно, но една от колежките май има нещо кръгло и тежко, което ползва чат-пат.

Аз съм левичарка по принцип, но май само пиша с тая ръка. Зорно ще ми е, че се налага да фотошопвам разни неща и малко пипкаво

А аз си мислех, че аз не съм в ред, тъй като също съм левичарка, а правя по-голямата част от нещата с дясната ръка :D

Нати, в ред си, в ред си:
просто сме взели интелекта на левичарите и сме запазили функционалността на десничарите.
Фръц-фръц. (makeup)

Не знам при вас как е, но аз така съм отвикнал да пиша на ръка, че вече пиша с дясната почти толкова грозно, колкото ако опитам с лявата (tmi)

И аз го бях постигнала това, въпреки че си умирам да пиша ръчно - доставя ми удоволствие. След дълго време ползване само на клавиатура, хванах химикал и започнах да “забивам” на някои букви и думи. Срам и потрес, особено при цялата ми любов към писането, езика и ... хартиените носители :)

От тогава всеки ден пиша на ръка - задачите за работа си ги пиша само на ръка, в тетрадка; черновите за статиите - само на ръка; бележки за разни неща вкъщи - пак на ръка и всичко останало, което мога. :)

Ти пак си добре, имаш поводи да пишеш на ръка. При мен всичката работа е в електронен вид - от получаването на задачите, през изпълнението (пиша код), до предаването им.
По Коледа изпращам картички на приятели в чужбина и пиша по две чернови, докато ми привикне малко ръката и да не се получи крайно грозно... :D

Тъжно, че така налагат времената, в които живеем.

Сега храната от днес:

- шалгам
- мини омлет със салата от морков, магданоз и 10 маслини, и зехтин
- тахан с мед и какаови зърна
- чай с мед
- 50гр филе “Елена”; чаша червено вино - това по средата на деня
- нахут с масло, магданоз и подправки; 2 кифтьета
- шалгам, смесен с пресен сок от джинджифил: това е само план засега, не знам как ще го преглъщам :D

Хапчета и прахоляци:
- магнезий, бцаа, беналгин, тайлол хот

беналгин: главата не ми мина цял ден, вече не издържам и на най-тихите звуци
тайлол: разболявам се брутално, както и предположих преди няколко дни - това сега не мога да си го позволя, защото другата седмица литвам за Копенхаген и трябва да съм в топ-форма, та ако се наложи в някакъв момент, сигурно и антибиотик няма да върна. Не ме кефи тая ситуация, но пък Копенхаген .. (inlove)

Ако имах шоколад, бих го изяла. Целия.

30/10/2015 (30)

Снощи прекърших едно “Чудо” - хем исках, хем час по-късно си задавах въпроса “Защо?” - нито ми стана по-добре, нито нищо. Всеки път така се получава, ама прасьо нали си е прасьо... (tmi)

Пльоснах се снощи с лаптопа в леглото - върху покривката, с дрехите. Преди 23:00 бях заспала като труп, Камен ме събуди като си лягаше, за да се преоблека и да легна като човек. От тайлола сигурно. Станах сутринта в 6. Офиси, мофиси, цял ден търчане напред-назад, а прибирайки се, реших да мина и през фитнеса.

Храната:
- кафе с шоколадово-оризово мляко
- мляко с какао и пакетче мед
- протеин на Нутрикс - фъстъчено мАсло (inlove); не знам колко е качествен, но е супер вкусен; с мляко ми го направи девойката в залата
- омлет от 3 яйца, магданоз, маслинки; 1/2 аБокадо, както дядо го нарича :D, салата от цвекло и морков, и зехтин;
- конопено семе, шалгам

Тренировката:
Загрях добре: стави, скок-подскок, 20 суинга с 14 или 15кг дъмбел, разтяганки и т.н.
Заден клек до и около паралела:
10х10кг, 10х20кг, 4х25кг, 4х30кг, 3х35кг, 3х35кг, 2х40кг, 2х40кг, 2х40кг, 2х40кг, 2х40кг, 3х35кг, 3х35кг, 3х35кг;
Лег с прибрани ръце:
5х20кг, 5х20кг, 5х20кг, 3х25кг, 3х25кг, 2х25кг, 2х25кг, неуспешни 30 - затиснах се, не можах изобщо да ги бутна тоя път, 2х25кг, 2х25кг, 10х20кг
Тяга, стандартна:
3х25кг, 3х25кг, 3х30кг, 3х30кг, 2х35кг, 2х35кг, 2х35кг, 3х40кг, 2х40кг, 2х40кг, 2х40кг, 1х50кг, 1х50кг
Гребане с щанга, подхват:
10х20кг, 5х25кг, 5х25кг, 3х30кг, 3х30кг, 2х35кг, 2х35кг, неуспешни 40кг, 3х30кг, 3х30кг, 2х30кг, 2х30кг, 2х35кг, 2х35кг, 2х30кг
Пътека:
400м бягане
10 пъти: 50м спринт, 50м ходене
Отгрях с продължителна, подробна, старателна разтяжка

Добавки:
Mg, BCAA, Daily Vits, C 1000, B-50

Бележки:
. Тренировката: слаба ракия. Нямах никаква сила, не съм следвала конкретна схема, само си сложих лимит от 14 напъна през 10 секунди (щот’ гледам, че мастър Хинкс толкова си слага, не щото съм много компетентна - за ориентир, да не се отплесвам) - вдигах колкото мога, а не можах много, кръстът ми е мъртъв.
. Тежестта на клека почти не ми пречи на долната част, но раменете ми ги смля. Не посмях да се напна, щото няма къде да хвърля щангата, ако се наложи.
. Днес ми няма нищо. Не падам в боя лесно, ама все трябва да си помрънкотя ;)
. По принцип не ме кефят арогантни хора. Ако са много умни и умерено арогантни - стават, въпреки че дразнят, даже могат да бъдат ” (devil) (makeup) “. Обаче тия дни за пръв път се сблъсках с едновременно тъп и арогантен човек - най-противната комбинация евър. Потресаващо. Сигурно и заради бушуващите ми хормони, обаче щях да се задуша от нерви и непоносимост. Буквално.

Една картинка, с която ме развесели днес една маймуна :P

31/10/2015 (31)

Хельоу (wave)

Храната днес:
- кафе с оризово-шоколадово мляко
- 250мл шалгам, 3 лъжички конопен протеин
- помело
- леща, картоф, корков, лук, чесън, подправки: в гърне, във фурната; 50гр сирене
- броколи + кестени+ масло: задушени, мньом

Ако има друго, ще го впиша по-късно

Тренировка:
Не: първо, заради мускулната, която си докарах вчера (опитах да клякам, не мога :D); второ, защото кръстът ме боли и трето - защото така или иначе няма да ми остане време;

Добавки:
магнезий, цинк, дейли, ц, б-50

Бележки:
. Лара вчера се изрепчи на един пиян досадник, който преди това ме тормозеше, докато разхождах Борката. Викам: Бягай вече, че ще те захапе, пък и имам работа. Той: Как ша ма захапе, уе, нали ша я убия на място с един шут в главата? Сериозен, щото не му хареса, че му тръгва на бой (то кой не би). Викам: Емо, с един шут ще ти счупя и двата крака, ако само си го помислиш, зат’ва разкарай се, ако обичаш, преди да прибързам. :D Смешно звучи, особено от мойта уста :D, ама ми пада пердето.
Омръзнаха ми тия пияни прасета. Само мизерии, шум и простащина, воня на некъпано и мастика. (нищо против мастиката, ама комбинацията е убийствена). А милицията е на по-малко от 100м.
. Мързи ме и ми се спи, колкото и чудно да ви се струва :D
. Ей ви една спортяга, че малко нервен стана тоя пост (sun)

Така, де.

(F) Честит празник на народните будители и поклон пред тяхното дело! (F)

Ако подреждаме правилно приоритетите си, ние също можем да бъдем будители - за себе си, за децата и семействата си, за приятелите си и за обществото си. Сърце трябва само.

01/11/2015 (32)

Добавям си малко червено домашно вино, малко уиски с лед и един среден (май) дюнер, неочаквано вкусен (inlove).

Храна:
кафе с оризово-шоколадово мляко
2 хапки киндер буено
шалгам
броколи с масло и кестени, сирене
леща с една филия ръжен хляб
*другото ще го допиша после... ако има друго

тренировка:
мне, имам задачи доста. ако успея да вмъкна нещо, ще до впиша по-късно

Бележки:
Не ми е бележито нещо

*** Добавям си: руска салата, бира, тахан с мед => грухиди-грух, ама в малки количества. Само мазнотии са ми в главата, захар Ич не ми трябва. Странно.

А кестените с броколи и масло са много, много вкусни!

Мара :)

Не тренирам, но се движа доволно; ям наред и по много, но не боклуци; ям много мазно, такова нещо наистина никога не е било досега (tmi)

Нервно ми е много, заради полета утре - нито съм стегнала багаж, нито знам какво ще сложа в него, ще имам 45 минути да сменя самолетите на виенското летище, което ме притеснява изключително много: вие ми се свят, замъглява ми се погледът, дишането, мани :D Ама пък съм и приятно развълнувана, заради мястото и повода. (inlove)

Ще ви помоля да подкрепите събитието чрез фейсбук и туитър ето тук: Подкрепям събитието на Тодорова, щот’ е много готина ;)

Иде реч за Конгрес на движението, организиран от организацията, за която работя. В линка съм го написала подробно за тези, които ще се поинтересуват. По нашенски казано: събират се умни глави от цял свят, споделят идеи и стратегии, обменят опит и трупат знания с цел да превърнат европейците от couch potatoes в здрави, активни и идея-две по-щастливи хора. Както и да се редуцират медицинските разходи, защото според наши проучвания  и такива на СЗО, Европа плаща 80 милиарда евро годишно за справяне с болести и състояния, свързани пряко с липсата на активност сред населението.

Отивам да турна няколко чифта гащи в куфара и един ластик за трениране, и продължавам със светлото си дело :D

Ха здрасти! :)

Доста ми окъся напоследък времето - ей сега за пръв път сядам да си поцъкам спокойно, за себе си.
Почти не тренирам, ям наред, включително и боклуци вече - гъзът ми е видимо пораснал, бузи, кореми, ръце - страхотия.

Копенхаген беше много добре. Конгресът се проведе тук: уникално, уникално място, влюбена съм. Огромна база за стрийт спортове, разбира се, както повечето датски екстри, спонсорирано и поддържано от общината. (tmi) Купих си тениска #WeLoveAsphalt и с гордост ще си тренирам с нея от понеделник (свърши зорът, време е). Беше изключително интересно - поставиха ме точно в сесиите, които най ми допадат: reaching the hard-to-reach women/girls through effective campaigns, същото, но за училищата и децата, и накрая - стрийт спортовете, което си беше презентация на великолепието на Дания. :D

Факт е, че са мастъри в това отношение - навсякъде имат условия за спорт и то... впечатляващи съоръжения, правени с мисъл, желание и много пари. От общината. Към спортните съоръжения често включват кътчета за четене или възможност за младежите просто да си повисят някъде, да си бърборят, да творят - с цел избягване на очевидния, според мен, проблем с алкохола. Всичко е безплатно или почти безплатно - за GAME годишният абонамент беше нещо от сорта на 7 или 14 евро (ще излъжа). 1 бира струва 15 евро.

Само 1/3 от копенхагенци имали коли - другите карат колелета, включително и генералният секретар на организацията. Не е срамно и не е признак на бедност. Инфраструктурата е перфектна - велоалеи, които си имат собствена маркировка, лента за ляв, за десен завой и за направо + светофари, специално за колоездачите. От всяка точка, от която тръгнеш, можеш да стигнеш до всяка друга точка: тоест, абсолютно непрекъснато е вело движението. И това е перфектно координирано с движението на колите и пешеходците. И колоездачите са абсолютно безскрупулни :D

Мързи ме и ми се спи, иначе много мога да изпиша по темата, впечатлена и влюбена съм в датския модел. (inlove)

Иначе, стана ясно най-накрая що съм като парцал, защо вдигам температура и т.н. : възпаление на сливиците (с всички екстри), което в отишло и на другаде, къкри си в тялото и периодично ме бута. Пуснаха ми ц-реактивен протеин и изскочи 3 пъти над горната граница (първо ми се сториха 4, щото недогледах, ама и 3 не е малко). (tmi) Докторката вика, че другия път, ако искам, мога да изчакам още малко преди да проверя какво става и направо да ходя при попа. И аз си мисля, че вируси ме бутат чат-пат, а то това с месеци ми разказва играта - всичките тия фебрилни състояния, слабост и неразположение, са може би аради това. Болките в сърцето и бъбреците също бих могла да отдам на същото. Дадох 100лв за лекарства и сега прилежно си ги пия, включително и антибиотик, който ще ми вади душата цели десет дни. Да се надяваме, че проблемът е разрешен.

Ей ви малко снимки, гаднички са, някои не са и мои, но разчитах, че ще мога да взема от фотографите по-късно - снимала съм супер небрежно и криво, защото имах други задания и всичко беше на тъгъдък.

:*

Иначе, стана ясно най-накрая що съм като парцал, защо вдигам температура и т.н. : възпаление на сливиците (с всички екстри), което в отишло и на другаде, къкри си в тялото и периодично ме бут

Бързо оздравяване :*

Иначе много хубави снимки, въпреки че казваш, че са небрежни (wasntme) (F)

Нати, (inlove)

16/11/2015 (8)

Храната: мандарини, броколи с кестени и масло, шейк от банан, семки и мака, лютив шалгам, салата от китайско зеле и моркови
Движението: 100 клека със СТ, 100 лицеви от колене, преден планк - колкото мога (не виждам как ще имам сила, ама то пък иначе ще се разпадна - два дни не съм се мръднала от леглото.. поне главата ми почина)
Течностите: литър мурсалски чай, литър много топла вода, сигурно и други чайчета
Състоянието: И вирус ме повали, вдигам периодично температура, сополи, екстри.. :D Гъча магнезий, витамин Ц и лекарствата, дето трябва, а лютият шалгам рулира. Следващото шише ще е обикновен и лично ще му добавя чили (rock)

Мисля си тия дни за моя педиатър, Пейо Каров. Добър човек беше, пък и добър лекар. Много често се сещам за него и днес ми изплува, че съм била на 7, когато ми е отпечатал в главицата, че антибиотикът е за крайни случаи и че препоръчва минимум употреба на лекарствата като цяло. Някои неща така са ми запечатани в ума, че мога и до цитат да ги докарам, ако се замисля. Малко от никъде, ама сетих се пак, докато пишех :)

Ако има нещо допълнително, ще мина довечера пак.

Моята противогрипна ваксина: сока на половин лимон, в който се слагат 1 равна ч.л. джинджифил + 1 равна ч.л. гуарана на прах. Пие се наведнъж и след това - малко мед, за да се оправи вкуса ;) Когато усетя някакви симптоми, или когато съм заобиколена от кашлящи и подсмърчащи хора, удрям по една доза и до около час съм ок. :)
Антибиотици - не, благодаря. Преди около 6-7 години, ме бяха натъпкали няколко пъти за една зима с такива и стигнах дотам, че само някой да кихне срещу мен, се разболявах. От тогава съм ги бойкотирала и...не съм се разболявала (поне не за повече от ден). :) Абсолютно същото важи и за всички прахчета и хапчета, които съдържат парацетамол. :)

Бойкотирам ги и аз антибиотиците, обаче в случая се налага, заради тая гняс :( Даже, ако трябва да съм съвсем честна, едно такова отвращение изпитвам към тях от известно време (още една причина джипито да обяснява, че съм куку ;)). Прахчетата също старателно избягвам, освен ако не е нещо много важно и много спешно, както беше сега преди пътуването. То пък се оказа, че нямало смисъл, ъф корс, и факт е, че рядко има.

Джинджифилът на прах ли е в това бъркалце? Ще го пробвам задължително.

А кашлящите и подсмърчащи хора са навсякъде и изобщо не смятат, че е уместно да сложат ръчичка пред кашлялото. Като им кажеш - сърдят се.

Елементарни познания за имунната система и вирусите са необходими понякога - антибиотик се пие едва след третия ден и то ако е  очевидно, че имунната система не се справя ;).

На прах е, да.

Елементарни познания за имунната система и вирусите са необходими понякога - антибиотик се пие едва след третия ден и то ако е  очевидно, че имунната система не се справя ;).

Ами, то това трябва първо лекарят да го знае. Уви, пишат рецепти на поразия - най-често без нужда. И температура не се сваля с хапове само защото я има, ама ей на - бизнесът трябва да върви, да се върти кеша.

Антибиотик в последните 4 години май съм взимала само заради някакви по-драматични възпаления, които няма как да се оправят без него - проблемен зъб по време на бригада в САЩ, после сливици - пак там, ама в друга година и сега заради това. Всичко друго ми минава с чайчета, джинджифили, витамини и нещо, на което ме научи една дружка: гореща вода. Пия литър и половина-два за време :), и всичко излиза. В последните месеци по-лесно ме ловят вируси, надявам се, че като се отърва от настоящия проблем, ще се оправи и това.

И температура не се сваля с хапове само защото я има

Доста зависи от температурата и от това чия е.

Иги, затова казвам “само защото я има”. Говорим за температура при възрастни - своята не я свалям преди да чукне 39.5, понякога съм я пускала и до по-нагоре - според това как се чувствам. С бебоци нямам опит засега, затова и не си давам право на мнение за тях. Но пък смятам, че едно по-голямко дете, в зависимост от цялостното състояние, може да изтърпи да се припоти до определен момент и да мине без химии.
Баба ми беше медицинска сестра - помня, че даваше на братовчедка ми лекарства за щяло и нещяло: амидофен на корем (37-38 градуса и аре, лапай тия хапове), антибиотици, сиропчета, парацетамол и още куп боклуци. Резултатът не е много приятен - стана болнава, с маса алергии и никак не й е лесно.

Та мисълта ми е, че каквото може да се спести, трябва да се спести. Не съм иначе от ония луди, които по-скоро ще изложат себе си, детето си или някой друг на риск, само за да избегат продуктите на лошите фармацевтични компании :)

Ами да ти кажа, относно бабата на приятелката ти - доста е лесно да решиш за себе си, аз не вдигам повече от 39 градуса и дори тогава Десо едвам ме навива да пия ибупрофен, аз се лекувам с ракия, джинджифил, сода, мед, лимон, канела, чесън. Като малка майка ми и баща ми са връщали антибиотиците в аптеката (били са безплатни за деца до 7г.) и са ме лекували с оцет, витамин Ц, студени чаршафи, ракиено-вълнени компреси и в мноооооооого, много краен случай - амидофен. Но когато виждаш 39,7…40,1 на термометъра и така 3 дни и това не си ти, а е някой друг, който зависи от теб, е доста по-трудно да кажеш не на антибиотиците и “антипириптиците” (новата ми любима несъществуваща дума), да заложиш на оцета и хладната вода.  И да се надяваш, че решението ти няма да доведе до нещо доста фатално. Всички мразим антибиотиците. Но не съм сигурна доколко джинджифилът е в състояние да се пребори с определени неща. Така, че лесно е да се каже на този родителите му го тъпчат.... Отново - казвам го във връзка с критиката ти към бабата. Когато детето ти е болно, границата между щяло и нещяло е доста размита, особено, ако нямаш възможността да си добре информиран, както и тогава, когато си прекалено информиран. И пак казвам - аз лекарства не пия, антибиотици също. Има и случаи, в които не можеш да си позволиш да си нестабилен и ти се налага да пиеш, щеш, не щеш.

П.п. Здравословната лекуваща температура е до 38,5, 39 преко сили. Отатам нататък е чудесна среда за бактерии и други чудеса на Сътворението.

И аз туй думам, същото. Всичко трябва да е в рамките на разумното.
А за тъпкането на братовчедка ми с всичко, що има наоколо - факт е, че нямаше случай, в който да се изкашля и да не получи хапче, буквално. Даже се е случвало да опитва да даде и на мен /за всеки случай/, но мама вежливо отказваше. :) Против инстинктивното посягане към шкафа с медикаментите съм- няма до какво друго да доведе, освен до осакатяване на имунитета още сто главоболия, и нежелани реакции в дългосрочен план. И естествено, между това какво бих направила на себе си и какво бих направила на друг, разликата е огромна, но надявам се, че ще имам достатъчно разум някой ден, за да си овладявам паниката и да оставям дЯцата да се справят без лекарства до определен момент.

17/11/2015 (09)

Храната: шейк от банан, кокос, какаови зърна, канела и мака; сандвич - пз хляб, крема козе сирене, малко луканка някаква; мандарини, нар
Движение: вчера направих 30 клека и 30 лицеви - повече не можах - адската слабост и недостиг на въздух; днес ще се огранича до разходка с кучета, пазаруване и омразните офиси
Течни: литър вода, литър чай, сок от цвекло, джинджифил и зелена ябълка

Много съм кисела заради случващото се по света (скоро сигурно и у нас). Още по-кисела съм заради отношението на хората, на които, както винаги, им е най-лесно (с помощта на драгите медии, разбира се - как без тях!) да потънат в злоба, да си мерят публично пишките и да драпат да докажат колко са прави и велики - дайте им на тях власт и ще оправят положението на цялата планета. (tmi)
Цък.

17/11/2015 (09)

Много съм кисела заради случващото се по света (скоро сигурно и у нас). Още по-кисела съм заради отношението на хората, на които, както винаги, им е най-лесно (с помощта на драгите медии, разбира се - как без тях!) да потънат в злоба, да си мерят публично пишките и да драпат да докажат колко са прави и велики - дайте им на тях власт и ще оправят положението на цялата планета. (tmi)
Цък.

Обикновено не вземам никакво отношение към такива теми, но за мен трагедиите са това:
http://thinkprogress.org/climate/2015/11/16/3722463/brazil-mine-disaster/
http://www.huffingtonpost.com.au/2015/11/02/indonesia-fire_n_8447584.html
...ама за тях се мълчи. Защото не са политически изгодни на никого.
Честно казано, доста е дразнеща тази профилирана пропаганда.

Съгласна съм, Марги, информирана съм по-въпроса и не мога да отрека, че за мен също е трагедия. Профилираната пропагадна е дразнеща, да - меко казано.

Обаче един перфектно планиран, жесток, целенасочен акт като взривяването и екзекутирането един по един на нищо неподозиращи хора, носи съвсем друго послание - нито е инцидент, нито е природно бедствие. И не говоря само за Париж - гледам да се информирам и да знам къде какво става, и всичко е еднакво отвратително, и е началото на края на една отдавна започнала война, добре измислена и добре финансирана, която в крайна сметка ще си изпълни целите. Затова споменавам медиите “с добро” - защото омаловажават едни животи за сметка на други, и въртят задници според интересите на група социопати.
Политическите игри не правят избитите като кучета хора във Франция по-малко жертви, а масово, поне из моите социални медии, хората се нахвърлят почти директно върху тях и направо ми иде да кажа “хуу, че избиха малко французи, че да се навъдят патриоти в тая страна” - веят се едни български байраци, реплики се разменят, вълнение - цял бунт стана. И направо ми се доповръща.
Други дебили се изказват, че жертвите на места, които по принцип са си във война, не били толкова страшна новина, щото то един вид си се знае, че там си мрат. Извинявай, ама wtf? Не може да не ме натъжи подобно мислене и отношение.
Трети, страдащи от болна толерантност евроидиоти си имат трето мнение, но тях няма изобщо да ги коментирам - достатъчно е, че всички ще им сърбаме ***ната.
(tmi)

И за да не задълбаваме прекалено, че и без друго е достатъчно, гле’итИ колко яко нещо в Испания:

Здравейте, биби-бубита (nfun)

След дълго и тежко боледуване, завръщам се в редиците: подпухнала (да не кажа омазнена), не особено подвижна, но пък свежа и с мерак :)

Днес ми е последен ден с антибиотик, здрава съм, дейна съм и правя всичко възможно /с подръчни средства/, за да си кътам имунитета.

Храната: къде мега свинщина, къде умерена, не бих се хвалила. Ама няма да си вържа черно с’я.
Движението: По скала от 1 до 10… 3 - желание имах, обаче нито сили, нито въздух.

Започнах да си пия пак редовно добавките. Хапвам мака.

Който се е хванал с фаст покрай мен, жъне ли жъне резултати. Аз ли пък съм единственото безволево ако на тая планета, дето не може да си наложи да изтърпи една седмица, докато свикне?! Сигурно става постепенно, като с цигарите - ще пробвам да вляза в схема не от веднъж.

Говорейки за цигари, вкъщи много старателно ги намаляме от известно време и установихме, че вече, когато запалим, ни става гадно от тях. Разгеле. Ако мога да си пуша по 1-2 цигари на седмица с биричка, ще е супер.

Минах да доложа, че мърдам, няма кой знае какво за отчитане - мога да изброя имената на сериалите и броя на сериите, които изгледах, ама това е май за друг форум ;]

Ей ви една ретро снимка, дето намерих, докато чистих. Паспортните са винаги потресаващи, a ефектът “кривоглед рецидивист” ми е любим :D

Според мен приличаш на гимнастичка  :*

Кривогледа и с криминално минало, настояще и бъдеще гимнастичка :D

Де да знам, физиономията ми по принцип е доста по-различна. Имам и една, която ми дадоха доста “барната” от фотото! Не знам как може да идеш да се снимаш за лични документи и да те променят до неузнаваемост, ама чичката май току-що беше открил магията на Фотошоп и бързаше да блесне :D (това на врата ми е капка кафе, която току-що видях - не си чоплете мониторите, няма да стане ;))

Но това, за което наистина нямам търпение, е да дойде време да сменям документи и да ме снимат на място в районното! (tmi) :D