Cuz I'm T.N.T

Защо е в клетка този измъчен човечец , който се вижда в заден план и прави планк? :D

Хаха, защото съм много лоша и там пращам всички мъже, които ми прекъсват тренировките и ми пречат да тренирам. 8-)
Шегата настрана. Този мъж и партньорът му, докато аз подскачах като балерина за щастие, направиха такава ММА тренировка, че направо получих gymgasm.
Залата ми е много old fashioned , затова я и харесвам. Клетката, всъщност отделя тепиха от останалите трениращи, за да не си пречат. Нещо като ринг в мрежа.
Възползвам се от този пост да кажа, че преди малко във ваната забелязах две прекрасни охлузвания на таза, с големината на голям орех, от търкането на щангата при хип тръста. И това щото ползвах якето си за подложка, че всичко друго беше в употреба.
Снимах и нов клип на тягата и на клека, ама ще ги пусна по-късно, че сега ми се зарезва и е време за чаша вино.
Наздраве! (d)

Днес се захванах по-сериозно да се науча да скачам на въже. Естествено, не се получава. Явно при мен всичко става по трудния начин. Ще пробвам всеки ден докато му хвана цаката.
Вкарах си боксовата круша от терасата, поне с нещо да се раздвижа, че след малко тръгвам на работа, а до залата ще ходя утре.

Лека домашна тренировка:

Безумно скачане на въже.
Набирания: 5 х 3,3,2,2,1
Зло колело от колене: 5 х 8
Клек с подскок: 5 х 10
Малко удари по крушата.

Не се случва много често да имам два поредни почивни дни.
В неделя тренирах, чистих, готвих, прах, простирах, ремонтирах. В понеделник направих една лазаня, че момчетата ме бяха помолили. После четох, четох и пак четох. Следобеда, вече се чудех какво да правя.
Седнах да проверявам самолетните билети и като ме удари носталгията....

Къщата ми в България се намира на спиращо дъха място. От едната страна, в гръб е балкана, с кръста на връх Вола. От другата, отдолу, се виждат нивите, поляните, 6-7 села и град Мездра като на длан.

Липсва ми балкана хора. И поляната пред къщата и тревата и усещането да ходя боса по нея.
Липсва ми и миризмата на топла, лятна пръст, на прясно откъснат зеленчук от градината, на пукащите дърва в камината, на бурето с пращина.
А пък пушката колко ми липсва и...и звука на пробита мишена или бирена кутия...
Обичам да прекарвам ваканциите си на поляната, от сутринта  пуцайки и пиейки според сезона 70° домашна врачанска ракия или нямало много време да отлежи червено вино, малко в басейна и така, докато се стъмни и гърменето отпадне.
Времето в България тече бавно, разстоянията са малки и имам чувството, че дните са безкрайни.
Все по-често си мисля и не стигам до никъде. Толкова въпроси, на които не мога да отговоря ми се въртят из главата.
Да разполагам с такава красота и да не мога да се възползвам. От какво лишаваме децата си? Взехме ли правилното решение? Толкова години блъскаме, за да им осигурим образование, които ние не успяхме да получим. Има ли смисъл, в каквото и да било?
ИПонякогапростомиидвадаполудея. После що пия хаха.

Както и да е, влизам да поработя и да престана с разбъркващите, иначе така подредения ми мозък мисли хахаха

Да разберете, за какво говоря:

Изглежда много уютно местенце :) :) :)

Изглежда много уютно местенце :) :) :)

О дааа, даже е хипнотизиращо и омагъосващо.
Като ни дойдат приятели на гости, залепват и не искат да си тръгват хахаха :D

Само четейки за 70-градусовата ракия , ме побиха тръпки и студена пот изби по челото ми :D

...От какво лишаваме децата си? Взехме ли правилното решение? Толкова години блъскаме, за да им осигурим образование, които ние не успяхме да получим. Има ли смисъл, в каквото и да било?
ИПонякогапростомиидвадаполудея. После що пия хаха..:

off:
и аз съм така. Даже имах период в който всяка вечер преди да заспя отделях по половин час прекаран в опит да си отговоря на тоя въпрос. С всяка изминала година такива спомени и моменти ме връхлитат все по-рядко, но определено още си присъстват... й се питам: ‘Какво щеше да бъде, ако?”
пп: а даже ням деца D

пп2: мн.як пост! мн.добри снимки :)

...От какво лишаваме децата си? Взехме ли правилното решение? Толкова години блъскаме, за да им осигурим образование, които ние не успяхме да получим. Има ли смисъл, в каквото и да било?
ИПонякогапростомиидвадаполудея. После що пия хаха..:

off:
и аз съм така. Даже имах период в който всяка вечер преди да заспя отделях по половин час прекаран в опит да си отговоря на тоя въпрос. С всяка изминала година такива спомени и моменти ме връхлитат все по-рядко, но определено още си присъстват... й се питам: ‘Какво щеше да бъде, ако?”
пп: а даже ням деца D

пп2: мн.як пост! мн.добри снимки :)

:)
Всъщност, с годините, все по-рядко ме сдрусва носталгията по родното място, но този път не съм си идвала повече от година и може би заради това чак така.
Родителите ми много ми липсват. Изключително сме близки. През късните 90 минахме заедно през много трудности. Баща ми беше шеф на БОП и понеже сигурно беше единственото некорумпирано ченге по високите етажи, ни запалиха апартамента, гръмнаха с бомба къщата, криехме се и какво ли не. Затова ми е и страстта към пушки и пистолети и бойни изкуства. Като малка спях с пистолет под възглавницата и исках да съм момче хаха.
Както и да е, от тогава баща ми разви диабет 2, има нарушение във вестибуларния апарат, естествено качи много килограми...Единственият начин да им помагам, е като им пращам разни добавки от тук.
Не съжалявам, че дойдохме, въпросите, които си задавам предимно са защото много, ама много искам децата ми да са щастливи. А те казват, че е така, което е най-важно.:)
Благодаря ти много за включването. Подейства ми доста успокояващо!
Много ми се иска, като си дойда в края на лятото да поканя всички вас, които могат да дойдат, да пробват 70° ракия и да видят как се залепва на поляната пред къщата хаха.
Има време да тогава, сигурна съм, че ще измислим нещо.

Баси...ако имам смелостта да се чупя-няма да се обърна назад.Никога.
Ама на млади години се лигавих,а сега си имам други оправдания....

Баси...ако имам смелостта да се чупя-няма да се обърна назад.Никога.
Ама на млади години се лигавих,а сега си имам други оправдания....

Аз не бях никак млада. Дойдох в Лондон на 33. Без език, щото моето поколение учехме Руски. Пристигнах с големия си син - Сава, който тогава беше на 12. Издържах точно 3 месеца без малкия - Ивайло на 6 1/2, като междувременно се затварях в гардероба да плача, за да не ме вижда батко му. Заминах за България и си го взех.
Никой не вярваше , че ще се справим сами в Лондон с две малки деца и аз не знам как, обаче се оправихме.
Нямах никакво време да ходя по курсове и учех езика от книжките, които даваха на малкия да чете от училище.
На четвъртия месец, в ресторанта, в който работех на бара ми предложиха да стана мениджър. И така.
Не знам смелост ли беше, или просто незнание с какво ни предстоеше да се сблъскаме, но все още се получава и хората тук, ни обичат и уважават.
As simple as that :)
А колко съм горда с момчетата си, даже не мога да опиша. :)

Едно не може да му се отрече на Страшника, успя да всее смут, а сега ни гледа и се забавлява и се смее от все сърце.
Аз го харесвах, просто защото съм жена, която харесва лоши момчета( а и скоро щеше да има пистолет)... :D
Шегата на страна. Правеше форума по-цветен, а толкова различни мнения и дискусии отдавна не се бяха появявали.
Както и да е. Правилата са такива за да се спазват. Респект към модераторите, ако са са сметнали, че някой, нещо е нарушил. Затова са такива , за да следят, колкото и Биг Брадърско да ни се струва на нас.
Респект също и към мненията на всички съфорумци, просто защото всеки има право на такова.
Все пак , ако някой реши да преминава някаква граница, може да си направи собствен блог, там може да пише каквото си поиска и да публикува снимки, които намира за подходящи.
Айде, моля ви се да правим любов, а не война. Дайте да смекчим тона, да пиеме по едно питие и да си гледаме тренировките и манджите.

В моя дневник, всеки е добре дошъл. С тази цел го и отворих. Имам нужда от мнения, корекции, похвали, почерпки...Иначе щях да си остана с тефтерчето и химикалката.

Да не пропусна най- важното за днес. Точно преди да тръгна за тренировка, се чука на вратата. Аз отварям и пощаджията, държейки два плика с по 5 кила документи, ме пита да не би да съм адвокат. Одобриха ни и дадоха Permanent residents хора! Имам много да черпя!

Тренировка:

1.Пет кръга:

Клек: 6,6 х 50 кг, 5,5,5 х 55 кг
Бицепс: 8,7,6,6,6 с 2 х 7.500 кг

2.Четири кръга:

Добро утро: 6,6,6,6 х 40 кг
Военна преса: 10,8,8,7 х 20 кг

3. Три кръга:

Бг клек: 7,7,7 на крак с 20 кг лост
Руски туист: 50,40,30 с 16 кг пудовка
Гоблет клек: 10,10,10 с 16 кг пудовка

Много добре се получи.
Пускам клипове на клека и Бг клека.

Малко съм лоша и Big guns:

Пускай дупето още надолу Мимка /и за теб и за нас добре/ и не е лошо да вземаш щангата от горните зъбци.Ниско ти е така и до някъде опасно.
Поздрави ;)

Пускай дупето още надолу Мимка /и за теб и за нас добре/ и не е лошо да вземаш щангата от горните зъбци.Ниско ти е така и до някъде опасно.
Поздрави ;)

Хаха не знам за вас, ама за мен - нали до паралела?!? :) Мнооого четох за това. Вече съм объркана.
А на горните зъбци пробвах, но ми е високо и трябва да се вдигам на пръсти за да взема и оставя щангата и просто ме е шубе с повече килограми и сама, затова и не се опитвам да клякам с по-тежко.
Благодаря ти за намесата. Точно това искам и оценявам. :)
https://www.t-nation.com/training/best-damn-way-to-squat

Наистина може още малко да потънеш (дори, при това разположение на лоста в/у теб, клякай до долу) нагоре - мощно и стягай гъза при заключването. Отвори още коленете (не стъпалата). Гола и стиснала пушка...нямаш милост :)))

Наистина може още малко да потънеш (дори, при това разположение на лоста в/у теб, клякай до долу) нагоре - мощно и стягай гъза при заключването. Отвори още коленете (не стъпалата). Гола и стиснала пушка...нямаш милост :)))

Сега го изгледах и аз, няколко пъти. Виждам, че на последните две повторения дори и до паралела не клякам, за гъза да не говорим, че не заключвам, а колената уж се старая да ги отварям.
Снимах последната серия, дано да е заради това. Следващия път на свежо. Благодаря ти.

Иване, много съм лоша. :D Нямам идея как ме търпят 26 години хаха. С пушка, без пушка, гола, облечена...все съм...безмилостна (blush) Чак съм жестока хаха

Пускай дупето още надолу Мимка /и за теб и за нас добре/ и не е лошо да вземаш щангата от горните зъбци.Ниско ти е така и до някъде опасно.
Поздрави ;)

По начина, по който взима щангата сега, тежестта виси на кръста, това е опасно и потенциално сваля от постижението. Същото и ако се вдига на пръсти за да я отлепи.

Иначе е точно обратното - височината на взимане е добра, само трябва да застане под лоста с раменете, тазът и стъпалата на една линия и да я взема стегната все едно вече кляка, само с една, максимум две крачки назад - нищо чудно и моментално да сложи някое и друго кило повече.

Пускай дупето още надолу Мимка /и за теб и за нас добре/ и не е лошо да вземаш щангата от горните зъбци.Ниско ти е така и до някъде опасно.
Поздрави ;)

Иначе е точно обратното - височината на взимане е добра, само трябва да застане под лоста с раменете, тазът и стъпалата на една линия и да я взема стегната все едно вече кляка, само с една, максимум две крачки назад - нищо чудно и моментално да сложи някое и друго кило повече.

Изобщо не съм се замисляла за начина, по който взимам щангата, а това което казваш е съвсем естествено и логично. Излизам извън рамката само за да мога да снимам, че иначе няма къде да закрепя телефона си. Някое килце повече, звучи чудесно.
Имам чувството, че досега съм буксувала на едно място.
Благодаря ви момчета, че ми помагате, да мога да изглъзна и да почна да тренирам като хората. (bow) (beer)

...Иначе е точно обратното - височината на взимане е добра, само трябва да застане под лоста с раменете.

Това исках да обясня ,но явно не ми се получават нещата (y)

Оффтопик, съжалявам: По темата за носталгията - и двамата ми родители работят на острова, отделно. И двамата имат смесени чувства по повод емиграцията и ми казват, че моята адаптация е била толкова лесна, защото съм заминала рано и съм била свободна от ангажименти в България. Но пък наблюдавам набори-сънародници, които само милеят и броят дните до прибиране, всяка ванация, 3-4 пъти годишно. Аз я се прибера веднъж на 18м. , я не.  Мисля, че опира до човек. Заминах със съкровено желание за друг социум, друг мироглед, и различна динамика на взаимоотношенията между хората (без да ме касаят реално на 17-18г. правните и държавни предимства от емиграцията) и мисля, че затова се адаптирах лесно.

Крофт, много ме кефи атмосферата в залата , в която тренираш .
OFF и от мен- емиграцията е хубаво нещо, когато човек мисли в перспектива . Наблюдавам много мои набори, които са черноработници в чужбина , познавам и такива, които работят за цигани и са по-циганите от самите цигани .

Оффтопик, съжалявам: По темата за носталгията - и двамата ми родители работят на острова, отделно. И двамата имат смесени чувства по повод емиграцията и ми казват, че моята адаптация е била толкова лесна, защото съм заминала рано и съм била свободна от ангажименти в България. Но пък наблюдавам набори-сънародници, които само милеят и броят дните до прибиране, всяка ванация, 3-4 пъти годишно. Аз я се прибера веднъж на 18м. , я не.  Мисля, че опира до човек. Заминах със съкровено желание за друг социум, друг мироглед, и различна динамика на взаимоотношенията между хората (без да ме касаят реално на 17-18г. правните и държавни предимства от емиграцията) и мисля, че затова се адаптирах лесно.

Няма за какво да съжаляваш мила :) напротив, вече писах, че всички са добре дошли тук.
Много зависи от възрастта. Децата ми изобщо не искат да си ходят до Бг. Тук растат и се образоват. Всичките им приятели са тук. При нас а различно. Ние заминахме всичко, което бяхме градили 12 години. Държавата ни принуди да вземем това решение. Имахме и имаме чудесни приятели, с които контактуваме само по фейсбук напоследък, но няма начин.
Знам само, че за нищо не съжалявам. Тук ни имат за много силни, абсолютни сървайвари, само като им разказвам, как се отглеждат деца без ток, вода и памперси хаха.
Още веднъж, респектът е голяма работа. :)
Поздрави!

Крофт, много ме кефи атмосферата в залата , в която тренираш .
OFF и от мен- емиграцията е хубаво нещо, когато човек мисли в перспектива . Наблюдавам много мои набори, които са черноработници в чужбина , познавам и такива, които работят за цигани и са по-циганите от самите цигани .

Атмосферата в залата казваш :D
99% мъже, потни мъже, как да не му е кеф на човек. :) Готина ми е залата много. Олд фашън, точно май стайл.
За емиграцията и перспективата съм напълно съгласна. Нещата започват да се получават, както ги виждахме преди 8 години. ;) без цигани.

Честно да ви кажа, натъжавам се , гледайки толкова много интелигентни и кипящи от енергия хора зад граница. Иска ми се да съм оптимист и да вярвам , че някой ден ще се върнете и заедно ще изградим едно прилично място за живеене тук .

За да се върнат, трябва да е по-хубаво. А за да е по-хубаво, някой друг трябва да го е изградил преди това. Не виждам как очакваш да се върнат и да градим заедно. Говоря абсолютно принципно, без да съдя никого за абсолютно нищо, защото никой не знае другият как и защо е взел дадено решение, подчертавам това.

Моята най-добра приятелка и моя кума завърши в Англия, и през цялото време знаеше, че ще и искаше да се върне тук, защото искаше точно това, да гради. И го направи. И го постигна. И работи още по въпроса. И е заобиколена от хора като нея. Докато има И този вид хора, вярвам, че има надежда. Докога ще вярвам - нямам представа. Не смея да говоря големи думи, защото....никой нищо не знае, в крайна сметка.

За да се върнат, трябва да е по-хубаво. А за да е по-хубаво, някой друг трябва да го е изградил преди това. Не виждам как очакваш да се върнат и да градим заедно. Говоря абсолютно принципно, без да съдя никого за абсолютно нищо, защото никой не знае другият как и защо е взел дадено решение, подчертавам това.

Моята най-добра приятелка и моя кума завърши в Англия, и през цялото време знаеше, че ще и искаше да се върне тук, защото искаше точно това, да гради. И го направи. И го постигна. И работи още по въпроса. И е заобиколена от хора като нея. Докато има И този вид хора, вярвам, че има надежда. Докога ще вярвам - нямам представа. Не смея да говоря големи думи, защото....никой нищо не знае, в крайна сметка.

Самата аз, не смея дори да прогнозирам, кога и дали ще се върнем. За децата съм почти сигурна, че няма и малко ми е мъчно.
Но, както Карфи4ка казва ...”никой нищо не знае, в крайна сметка”..важното е да живеем пълноценно и да сме щастливи, доколкото го допуска ситуациата. :-)
Карфиче, много се радвам за приятелката ти и за всички млади хора, които успяват! Х

Досега не бях тренирала два поредни дни. Обаче днес почивам и ме човъркаше да почна да работя върху техниката на клека и тягата.  Изчаках малко да ми мине махмурлука, че снощи ходих на рожден ден. Взех трезво решение да не товаря с много килограми, пих кафе и се изстрелях до залата.

Тренировка :

1. Клек: 10 х 40 кг, 8 х 45 кг, 5,5,5,5,5,4,3 х 50 кг
2. Тяга: 10,8,8,7,7 х 60 кг
3. Скрипец: 4,3,3 х 39 кг
Коремни на наклонена лежанка: 10,10,10 х 10 кг.
Всичко малко ми тежеше, но като се има предвид състоянието ми, направо си беше ок.
Качвам още клипове за консултация :D
Моля, не ми спестявайте нищо. Искам да се науча и да продължавам без контузии.

Снощи ходих на рожден ден на един колега от Унгария. Взех си две бутилки Cava, че нямах представа дали ще има нещо подходящо за мен за пиене. Помислиха ме за ебати лиглата. Срещу мен седяха две българки, без да знаят, че съм им сънародничка. Едната разправя на другата, че съм се била правила на принцеса, как пък всички пиели бира само аз шампанско.
Викам и : Първо - Това не е шампанско и второ -  Аз СЪМ принцеса, това че съм с блуза с пистолет и панталони с тиранти, а не с малка черна рокля и токчета не ми сваля от класата. Така че моля, не си правете прибързани заключения, за хора, които не познавате и не знаете какви проблеми имат.
Измърмориха нещо, че не знаели, извиниха се де и  излезнаха да пушат хаха.
Та да, отново по въпроса за емиграцията. Почти не контактувам с българи. Имам и много качествени приятели, но като цяло ми прави впечатление какъв коефициент на интелигентност има масата от новодошлите ми сънародници и никак не се гордея с този факт. Най-малкото, защото тук хората ни слагат под общ знаменател, а на мен ми се иска да им крещя, че сме различни.

Малко тяга и клек:

Тиранти, блузи с пистолет и манджата днес, да се направя и аз на жена хаха, а и новата ми придобивка за дърпане на тяга, оказа се много удобна:

Справяш се много добре ,браво.Вземаш щангата като по учебник.Единствено ,на клека може да разшириш и леко разтвориш V-образно стъпалата.Така и колената ще работят в по-благоприятна среда.От позицията на камерата не се вижда добре ,та може и да греша.На тягата не е нужно да гледаш в краката си ,поддържай естествена стойка с поглед напред.Дребни нещица са ,но не са несъществени.

Да, определено си личи, че си поработила върху техниката спрямо дадените ти съвети и вървиш в добра посока. :)

За сефте виждам подобен аксесоар за тягата! :D Аз познавам само магнезий и скъсани мазоли...

Да, определено си личи, че си поработила върху техниката спрямо дадените ти съвети и вървиш в добра посока. :)

За сефте виждам подобен аксесоар за тягата! :D Аз познавам само магнезий и скъсани мазоли...

Благодаря Вероника! :)

Мазолите ми са огромни хаха, но не са ми проблем. Хвата много ми изпуска на последните серии, а с ръкавици ми е много неудобно и не ми харесва. Ще потърся от къде да си взема магнезий.
Съвсем случайно попаднах на тези, така наречени WODies и реших, че щом кросфитърите ги ползват, си заслужава да опитам. Определено не пречат като ръкавиците и също чувствах китките си много конфортно. :)

Клиповете са много усъвършенствани като техника. Поздравления! Напредваш прекрасно и разумно.

Клиповете са много усъвършенствани като техника. Поздравления! Напредваш прекрасно и разумно.

Благодаря, Кобре  :-)
Реших повече компромиси и отлагания с тренировките си да не правя.
Вижда се колко е важно да се дават насоки и съвети.
Много ми помага, а и ми е хубаво да се развивам положително. Едно е да знаеш нещата на теория, друго е да можеш да ги приложиш.
С малко помощ, пък била тя и виртуална давам смело и разумно напред.
Благодаря отново на всички!

На мен пък ми се струва,че клякаш плитко.
Момичетата сте доста по-мобилни в ставите,та си мисля ,че можеш да слезеш доста по-ниско...освен ако нямаш някаква основателна причина да не го правиш.

На мен пък ми се струва,че клякаш плитко.
Момичетата сте доста по-мобилни в ставите,та си мисля ,че можеш да слезеш доста по-ниско...освен ако нямаш някаква основателна причина да не го правиш.

Здравей :)
Опитвам се да клякам до паралела и единствената основателна причина е, че последните месеци прочетох доста материал относно дълбочината на клякане и за себе си съм съвсем съгласна с тази гледна точка.

Английски не разбирам...но явно си имаш причина ,защото ясно се вижда ,че спираш съвсем  целенасочено около паралела.

Нормален си е клекът. По-скоро те сгъва напред - събери малко ръцете, изпъчи гърдите и стегни хубаво пояса. Ако нямаш проблем с мобилността ще пуснеш и малко по-надолу. Тягата е без забележки така снимано. Предвид, че ти е лека - бих опитал за стартирам по-експлозивно.

Английски не разбирам...но явно си имаш причина ,защото ясно се вижда ,че спираш съвсем  целенасочено около паралела.

Извинявай!
С две думи пише, че клековете до паралела, изискват значително по-голямо активиране , мускулно напрежение , концентрация , умствена сила на духа , интензивност , и като цяло сила .(inlove)

Тая статия е голям миш-маш - пускаш до толкова дълбоко, колкото ти позволява трупът да е изправен без да подгъваш в кръста.

Съзнателното спиране на и над паралела е друго упражнение, с главно приложение в разни спортове.

Нормален си е клекът. По-скоро те сгъва напред - събери малко ръцете, изпъчи гърдите и стегни хубаво пояса. Ако нямаш проблем с мобилността ще пуснеш и малко по-надолу. Тягата е без забележки така снимано. Предвид, че ти е лека - бих опитал за стартирам по-експлозивно.

Благодаря!
Много внимателно слушам и изпълнявам! :)

Това, което го говори “специалистът” може евентуално да е вярно за трибойския клек, или ако средностатистически спортуващ прави опити за клек като щангист. Ти си правиш атлетичен клек на трапец и съответно не му обръщаш внимание.

Това, което го говори “специалистът” може евентуално да е вярно за трибойския клек, или ако средностатистически спортуващ прави опити за клек като щангист. Те си правиш атлетичен клек на трапец и съответно не му обръщаш внимание.

https://www.t-nation.com/training/real-science-of-squat-depth
Това е цялата статия, ако ти е интересно да я прочетеш.
Наистина ме интересува мнението ти по въпроса. Не искам просто да се инатя, защото така съм решила, а да взема най-правилното решение за себе си, относно смисъл, прогресия, безопасност и тн. Все пак не съм на 20 и не искам да си правя експерименти. :D

Чел съм я, даже и клипчетата съм гледал от другата му статия по въпроса. :)