ДНЕВНИК ЗА СЪРДИТИ СТАРЧЕТА :)

Доста хора съм чувал да казват, че когато им се роди дете, тогава им се осмисля живота. Помисли по въпроса. :D
“Ако в една почва посеееш лале и плевел едно до друго, те и двете ще покълнат, същото е и с човешкия мозък, и негативна, и позитивна мисъл ще се възпроизведе, важното е ти какво посяваш”

Марги, не пиши смехотворни неща.
НЕ вярвам във Wi-fi , защото не вярвам в нищо, а просто го има и го употребявам. Вярата е особено изкривено понятие за мен за неща, за които отказваме да приемем фактите и си измисляме нелогични обяснения.
Всеки е свободен да прави каквото си иска с живота си- като това да си вземе куче - дали го разбирам или не, няма никакво значение. Не разбирам защо хората скачат с парашут, защо се татуират или защо се мъчат с високи токчета -  това си е тяхна работа, свобода на мисълта и действието. Аз съм свободна да го коментирам.
Това, че мисля трезво и рационално, не значи , че съм циник (не знам обиждаш ли ме или ме причисляваш към философското течение, с чийто принципи изобщо не се отъждествявам )- а дори и да е така, то това е единствената приемлива гледна точка за мен. Всичко друго са глупости и фантазии на заблудени мозъци, които не искат да приемат реалността.
Бих казала, че ако смяташ, че ще се преродиш в свещена крава или ще се преселиш в някое друго измерение след кончината си, ще останеш много разочарована. Но няма да бъдеш- защото просто няма да те има повече.
Нормално е, рано или късно, може би поне няколко пъти в живота си човек да изпадне в размисли за края на всичко - защото всичко свършва с нашата кончина и намирам за безсмислено умствено упражнение да мисля какъв ще бъде света и вселената когато ме няма.
—————————
МАрин, знам какво искаш да кажеш, но в крайна сметка няма значение.

Именно това имам предвид под “цинизъм”.  :)
А доколко се усеща, ти си тази, която е разочарована, при това още в настоящия си живот. ;)

Не се притеснявай, като пораснеш още малко ще ти мине .. :)

Не се притеснявай, като пораснеш още малко ще ти мине .. :)

Щом казваш, наборе :)

Струва ми се , че имаш нужда от една хубава екскурзия. При това, колкото се може по-далеч .

Не се притеснявай, като пораснеш още малко ще ти мине .. :)

А и да не и мине - има ли значение , като всички ще станем на прах? :D

п.п. Продължавам да не разбирам тази крайна убеденост, при положение че не си разгледала наистина в дълбочина споменатите проблеми, нито от научна му, нито от “псевдонаучна”  му гледна точка.

Еми Джо с първото съм съгласна. Но определеное  по-добре да сме позитивни.
За второто- представи някой гледна точка, която не съм виждала.
Аз лично виждам човек, жив , мислещ, работещ, после получава инфаркт, става земетресение, блъсва го кола, органите му отказват, мозъкът му умира- значи и той като личност изчезва като му спрат невроимпулсите , опяват го, погребват го, разгражда се, става част от хранителната верига на бактерии, бръмбари и червеи (ако не е кремиран или балсамиран) и всичко си продължава, а него го няма.
————————
Ме40, ами като си прав, си прав :)
———————-
Иначе се търси баща на детето, ако някой се интересува :)

...
—————————-
Изпитвам понякога разочарование и гняв към майка ми , че е позволила това да се случи. Защо ме е родила, след като е знаела крайният изход от всичко. Това е било толкова себично- да осмисли собствения си живот.
—————————————
...

Ех, момиче!
Въздържах се досега да коментирам, но... ето ти нещо за размисъл. Децата са единствената форма на безсмъртие, доказано позната на човечеството. Дали има друг вариант, ще научим в един момент, щем или не щем (аз лично съм убеден, че има, макар не и по начина, по който се опитват да ни втълпят). 

Та освен да благодариш на майка си, нищо друго нямаш право.

Освен това, тази твоя избързала екзистенциална криза ще отмине. Неизбежно. Дай си време.

... Вярата е особено изкривено понятие за мен за неща, за които отказваме да приемем фактите и си измисляме нелогични обяснения.
Всеки е свободен да прави каквото си иска с живота си- като това да си вземе куче - дали го разбирам или не, няма никакво значение. Не разбирам защо хората скачат с парашут, защо се татуират или защо се мъчат с високи токчета -  това си е тяхна работа, свобода на мисълта и действието. Аз съм свободна да го коментирам.
Това, че мисля трезво и рационално, не значи , че съм циник (не знам обиждаш ли ме или ме причисляваш към философското течение, с чийто принципи изобщо не се отъждествявам )- а дори и да е така, то това е единствената приемлива гледна точка за мен. Всичко друго са глупости и фантазии на заблудени мозъци, които не искат да приемат реалността.
Бих казала, че ако смяташ, че ще се преродиш в свещена крава или ще се преселиш в някое друго измерение след кончината си, ще останеш много разочарована. Но няма да бъдеш- защото просто няма да те има повече.
Нормално е, рано или късно, може би поне няколко пъти в живота си човек да изпадне в размисли за края на всичко - защото всичко свършва с нашата кончина и намирам за безсмислено умствено упражнение да мисля какъв ще бъде света и вселената когато ме няма.

Забила си без изход и си направила нечии чужди логически разсъждения твои основни възприятия за реалността. Не се получава така.

Напълно и безусловно ли си убедена, че знаеш истината? Че Животът, койти ВИНАГИ намира начин да продължи, дори и в най-неблагоприятни условия, е напълно безсмислен? Навсякъде около себе си виждаш кръговрат, само искрата/програмата/душата или както там я наречеш, не се върти? Хм...

Имаш нужда от:
- Влюбване (а легендите, че няма как да се случи ги забрави).
- Скок с парашут/бънджи/парапланер. След тях животът рязко придобива смисъл, доказано работи :). Рафтинг, езда (дълъг преход) и т.н.  Мхм... Точно това, дето не виждаш смисъл в него.
- Домашен любимец. Да, пак по същата логика. Тук, обаче, ще те посъветвам да изчакаш, щото животинчето наистина е член на семейството и между 8 и 18 години ще ги прекара с теб.

Е, има и други работещи начини, но не ги препоръчвам :). Като цяло, всички са свързани със сериозно разтрисане.

Стискам ти палци!

Вик,съгласна съм с много от написаното. Хубаво е , че коментира.
Може би трябва да съм благодарна- не знам, не мога да преценя, никога не съм била.
” Навсякъде около себе си виждаш кръговрат, само искрата/програмата/душата или както там я наречеш, не се върти? Хм.”
Да, виждам кръговрат. Всичко се създава и разрушава. Животът е най- крехкото нещо, той е просто няколко (много и сложно устроени, разбира се) химични съединения. Когато откъснем нещо от себе си - то престава да бъде жива материя. Единството и взаимосвързаността на биологичните структури дава илюзорно усещане за жива цялост.
Философски погледнато, знам, че сме звезден прах - както казват по-умните хора.
Не виждам в този прах и квантови заплитания как може да има душа/искра/програма. Просто няма. Няма от къде да се появи- след като знаем как се е зародил живота, как са се зародили днешните хора като вид, как ще се развие вселената. Не виждам никъде място за душа, която да преживее големия взрив/ колапс/замръзване или каквото там някога ще се случи. Не ми показват богове някъде в снимките на Космоса, не са видели  нечий разум в адрото на атома. Нали?

Не виждам в този прах и квантови заплитания как може да има душа/искра/програма. Просто няма

То хората със знания за кванти,кварки,бозони,мюони и т.н. се чудят какво виждат ,пък ти казваш  ПРОСТО НЯМА ???
От де това самочувствие? Къде си “ръгнала”  с неизвестното...след като  известни неща свързани с материята и енергията трудно би разграничила от научна фантастика???Ядрото се оказва космос ...а ти??

Аз лично виждам човек, жив , мислещ, работещ, после получава инфаркт, става земетресение, блъсва го кола, органите му отказват, мозъкът му умира- значи и той като личност изчезва като му спрат невроимпулсите , опяват го, погребват го, разгражда се, става част от хранителната верига на бактерии, бръмбари и червеи (ако не е кремиран или балсамиран) и всичко си продължава, а него го няма.
)

Аз пък лично...гледам порно. :D

...
Да, виждам кръговрат. Всичко се създава и разрушава.

И пак се създава се от същото нещо, което се е разрушило преди това. Отново и отново...

Животът е най- крехкото нещо, той е просто няколко (много и сложно устроени, разбира се) химични съединения. Когато откъснем нещо от себе си - то престава да бъде жива материя. Единството и взаимосвързаността на биологичните структури дава илюзорно усещане за жива цялост.

Аха, нещо като от дърветата да не можеш да видиш гората... :)
Пък и защо на едно химическо съединение ще му пука дали е “живо”? ;)

Философски погледнато, знам, че сме звезден прах - както казват по-умните хора.
Не виждам в този прах и квантови заплитания как може да има душа/искра/програма. Просто няма.

Това, че не виждаш нещо, не означава, че го няма. И аз не виждам гравитацията, ама...

Няма от къде да се появи- след като знаем как се е зародил живота, как са се зародили днешните хора като вид, как ще се развие вселената. Не виждам никъде място за душа, която да преживее големия взрив/ колапс/замръзване или каквото там някога ще се случи. Не ми показват богове някъде в снимките на Космоса, не са видели  нечий разум в адрото на атома. Нали?

Не. Не знаем как се е зародил живота. Само си философстваме и предполагаме, в зависимост от това, кой авторитет сме избрали да следваме. А за началото на вселената е същата работа - дали е била черна дупка, взрив или дали въобще има начало...

Виж, аз не се опитвам да ти налагам как да ръзсъждаваш или в какво да вярваш. Аз съм убеден привърженик на свободната воля и избор. Просто ти давам опорни точки за нови въпроси и евентуално нови изводи. А като стана въпрос за вяра, тя си е в основата на всичко около нас. Дори и “холографската вселена” допуска, че ние създаваме реалността със собствената си вяра. И да не е така, пак  вярата е това, на което се опираш, за да “видиш”. Вярваш в това, което си прочела, вярваш в резултатите на нечии изследвания, вярваш в думите на родителите си, втълпени от раждането... Вяра, вяра, вяра. Затова спокойно можеш да допуснеш, че грешиш. Ти, аз, всеки... Не ти остава нищо друго, освен да правиш най-доброто (не съм срещнал досега човек, съжаляващ, че е дал най-доброто от себе си) и да се надяваш да научиш и прозреш.

То хората със знания за кванти,кварки,бозони,мюони и т.н. се чудят какво виждат ,пък ти казваш  ПРОСТО НЯМА ???
От де това самочувствие? Къде си “ръгнала”  с неизвестното...след като  известни неща свързани с материята и енергията трудно би разграничила от научна фантастика???Ядрото се оказва космос ...а ти??

Абе така казват бе, аз откъде да разбирам, не съм физик. :) Това, че не разбирам нещо- а те са  хиляди неща, не значи , че други не са го видели и разбрали и са го казали.
Ти като си физик обясни ми -къде в тия частици има душа? Къде в материята и енергията има съзнание?
Да не би в някой ускорител да са ги открили?

Аз пък лично...гледам порно. :D

И аз :D :D Полезно и приятно.

Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание.
                                                                    Стивън Хокинг

Аз пък лично...гледам порно. :D

И аз :D :D Полезно и приятно.

Това са надявам, че не го мислиш наистина.....

Мда, аз знам, че нямам друг вариат, освен да живея живота си по-най-добрия за мен начин, да се грижа за здравето си, да уважавам и помагам на близките си и околните, да оставя поколение, евентуално.
—————————
Прав си за илюзията за знание.
Макар че това е чисто философско мисловно упражнение.
Ако болшинството от много интелигентни хора в дадена сфера  са  доказали нещо, приемам, че го има.
Има ли кислород във въдуха- има, всички са го установили, изследвали.
Има ли етер и невидима енергия- няма. Официалната наука, която изучаваме в университета, не е потвърдила подобни неща. Значи ги няма. Няма как да “вярвам” в тях, въпреки фантастичните книги на  Ян ван Хелсинг.
Реално мога да видя съзнанието си - мислите си в ЯМР, нали? Значи го има -колкото и да е странно за една блондинка да има мозък. :)
Но нали точно това доказва, че то е само моментна фукция на някакви си там клетки. Или бъркам?

Ти като си физик обясни ми -къде в тия частици има душа? Къде в материята и енергията има съзнание?
Да не би в някой ускорител да са ги открили?

На фона на тази циничност и арогантност без покритие, надали някой ще седне да ти сдъвче и изплюе “тайните на вселената”, дори и да го може. Знанието освен това  е преди всичко лична отговорност.

Официалната наука, която изучаваме в университета, не е потвърдила подобни неща. Значи ги няма.

Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие.

Но нали точно това доказва, че то е само моментна фукция на някакви си там клетки.

Да, и какво от това? Трябва ли живота да има някакъв висш смисъл или цел, че да живееш?
Освен това, сигурна ли си, че искаш да живееш вечно? Да гледаш едни и същи мутри цяла вечност? Или пък, ако не всички станат безсмъртни, да гледаш как всички около теб умират и трябва да почваш всичко (приятелства, контакти и т.н.) от начало?
Как мислиш, че ще се приспособиш към живота след 100 или 200 години, след като повечето хора имат проблеми да се приспособят към нещо различно от това, с което са свикнали като млади?

Нещо много лично почнахте да възприемате нещата. Какво значи арогантност? Нервака е физик, нали? Ето, питам специалист в областта на физиката, който може да каже- не, не си права, има съзнание /душа/дух/искра и пр. , открили са го Х.Х.  и Х.Х. еди кога с, еди къде си, потвърдили са го еди кои си.
——————
Пък аз не искам да знам тайните на вселената. Няма нужда някой да ми ги сдъвква. Не съм никакъв капацитет по други дисциплини.
Говорим за оцеляването н съзнанието след физическата смърт на мозъка, нали?

То хората със знания за кванти,кварки,бозони,мюони и т.н. се чудят какво виждат ,пък ти казваш  ПРОСТО НЯМА ???
От де това самочувствие? Къде си “ръгнала”  с неизвестното...след като  известни неща свързани с материята и енергията трудно би разграничила от научна фантастика???Ядрото се оказва космос ...а ти??

Абе така казват бе, аз откъде да разбирам, не съм физик. :) Това, че не разбирам нещо- а те са  хиляди неща, не значи , че други не са го видели и разбрали и са го казали.
Ти като си физик обясни ми -къде в тия частици има душа? Къде в материята и енергията има съзнание?
Да не би в някой ускорител да са ги открили?

Нервакът май ти отговори -

Ядрото се оказва космос...

. Т.е. и той няма как да знае или поне признава ограничението на възможностите си. Стигнали сме само донякъде. Докъдето са ни силичките за момента. Което не означава, че което не сме открили го няма.

П.П.
Накрая е твърде вероятно да се окаже, че някои духовни учения са предали иносказателно възможно най-лесен за асимилиране вариант на истината. Забележи, че не казвам религии, защото за мен това са различни неща.

На фона на тази циничност и арогантност без покритие, надали някой ще седне да ти сдъвче и изплюе “тайните на вселената”, дори и да го може.

Какво сте се хванали за тази циничност? :> Много извисени ли станахте изведнъж всички? :Д
Шапка свалям на човек, който е готов да каже всичко, което мисли, без значение как ще се приеме. А кое как се приема от всеки, си е единствено негов собствен проблем.
Арогантност без покритие? :ДД Нима да си арогантен с покритие е по-силно? Всъщност с какво покритие? Тук можем да си въртим думите до немай къде. А най-смешно е, когато някой твърди нещо и е безкрайно убеден в него. (не говоря в частност за никого, ни най-малко за автора на цитирания пост.)

Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие.

Много правилно. Което пък и не значи, че е доказателство за присъствие. Аз лично (не че му пука на някого, както на мен ми пука за личното мнението на някого) не вярвам в нищо без доказателства, но и не го отхвърлям. Допускам го като възможност, но до там. Да, може би понякога ми се е искало и съм вярвал, но това е било от някаква собствена заблуда. Искало ми се е да е така. Подвеждане на съзнанието.

Все пак, всеки избира своя път на мислене, че да има вътрешен мир (макар и чрез самозаблуда, щом си вярва). Да съдиш чуждия път е тъпо. А още по-тъпото е, когато си мислиш, че се извисяваш, когато принизяваш друг.

п.с.: Въобще не знам причината, поради която писах. Вероятно, като всички останали, от нямане какво да се прави. ;)

Аз лично (не че му пука на някого, както на мен ми пука за личното мнението на някого) не вярвам в нищо без доказателства, но и не го отхвърлям. Допускам го като възможност, но до там. Да, може би понякога ми се е искало и съм вярвал, но това е било от някаква собствена заблуда. Искало ми се е да е така. Подвеждане на съзнанието.

Aз също изповядвам тази философия.
Докато нещо не е потвърдено от всички, не стане общоизвестно и следователно общоприето, значи най-вероятно го няма.
——————————————
Може би TonsofDamage е прав в заключението си-  човешката психика явно винаги търси най-оптимистичния вариант и се старае да се спаси от бездната на неизвестното.
Дали един ще вярва в отвъдното, преселението на душите или прераждането , а друг- в някакви квантови сили, космически закони и пр. , и на двамата надеждата е една- че не всичко приключва с този кратък жалък животец. Работа,  деца, храна, секс, сън и туй то- различаваме се само в мъничкото свободно време помежду им.
Всеки се е вкопчил в нещо свое - деца, кариера,образование, пари, влияние, власт- над пропастта на гротескното унищожение на всички живи неща.
———————————————————————
Да, може и да съм циник.
В крайна сметка дали ще живееш щастливо, задоволено и богато или нещастно, в мъки и мизерия- е въпрос на шанс и краят изравнява всички ни до малко богата на азот и въглерод материя, която ще подхрани тревата. 
Няма кой да ни накаже за греховете, нито да ни награди за постиженията, нито да ни възмезди за мъките.
Искало ми се е да вярвам. Но не мога да си го позволя.

07.09
Сън: 22.30- 6.30

Храна:
- 2в1 с креатин
- ябълков кекс, 250 мл. кефир
- 2 смокини
- бяло фрапе с мляко и захар
- 1 пилешко бутче печено, домат, краставица с малко зехтин
- 1 банан, 1 смокиня
- 3 малки варени яйца, 50 гр. суджук телешки, 5-6 маслини, 2 фил. вита (blush)
- 200 гр. пудинг кутийка

Ето мамчето, най-накрая я увековечих на снимка.
Аз май  изглеждам доста ошмулена в лице отблизо, отдалеч по-хващам окото :)

07.09 рамо, ръце, корем
1. набиране подхват 3х5
2. лицеви опори раменен хват/трицепс 3х10
3. раменна преса 12-10-10 (2х10кг)
4. бицепсово сгъване 3х8х(2х10кг)
5. френско разгъване с дъмбели 3х6х(2х10кг)
6. хеликоптер с дъмбели 3х10х(2х10кг)
7. крънчове 15-12-10
8. повдигане на крака от лег 3х12

Движение за деня 4 км.

Леко и неангажиращо.

Намирисва ми, че и на твоя задник (така, де, гърди) се пържи 22-дневно изпитание :D още от днес си почнала да загряваш, аа? :P :D

п.п. готЕни сте много на снимките... и ех, че слънчево (sun)  ;)

Кобре,аз уважавам решението ти да споделиш публично мисли,терзания,които имаш,но нали се сещаш,че изказвайки публично тези твои мисли,съвсем логично следват и множеството коментари.Аз как разбирам нещата:Ти търсиш отговори на твоите въпроси.Нали така?Правилно ли разбирам?Когато някой сподели своето виждане по въпроса,ти по един или друг начин ги отхвърляш.Кажи какво искаш да чуеш,че да го кажем?Казваш,че те е страх от смъртта,и няма смисъл всичко което правим приживе-че всички сме равни пред смъртта.Ти какво предлагаш?Какво да правим?Даден ти е живота(искала,или не)-изживей си го без терзания.Намери си смисъл,без значение от края-то е ясен на всички ни.Ето аз например да кажа за себе си:Дарил съм безвъзмездно кръв около 8 пъти до сега.Дарявал съм скромни суми на домове за деца.И сега да умра-от какво да ме е страх?Най-голямо удоволствие ми дава,когато хвана риба(риболовствам редовно от години-хоби ми е),и да я пусна обратно-да и даря живота.Ей в такива неща виждам смисъл.Намерил съм някакъв смисъл в това,което правя в живота.Дали се лъжа,или не-няма значение........П.П.Ако приемаш съвети,разбира се:Намали влиянието на сайта в живота ти(подозирам,че форума заема една не малка част от ежедневието ти-може и да греша),намери си странични занимания,дай къшей хляб на някое куче,котка-ей такива дреболии.

В крайна сметка аз споделям именно заради коментарите. За да видя кой как разсъждава по въпроса. Да го чуя от живи трезво мислещи хора. Четенето на книги и статии от покойници за покойници не е същото.
Не очаквам отговор на някакъв фундаменталния въпрос. Това е невъзможно.
А да разбера ЧУВСТВАТА И НАСТРОЕНИЯТА  на хората по НАЙ-ВАЖНИЯ ЗА МЕН въпрос и да ги осмисля.
Е, получават се някои крайни ситуации, в които хора си мислят, че са хванали бога за шлифера. Аз не влагам някаква негативна емоция към коментарите, напротив- интересни са ми- кой как реагира, когато прочете ЧУЖДАТА гледна точка.
Когато някой като мен с упорита представа в главата си се сблъска с неговата стройно подредена система от вярвания- колкото щекотливи ставаме всички, когато не сме съгласно с другия.
Така си помагам да разбера себе си по-добре.
————————————————
Хубавото на този форум, е че е отворен за всякакви мнения. Не е нещо, към което съм пристрастена. Бая години си тренирах и без дневник и намирах други места за споделяне. Затова и го ползвам и коментирам всякакви въпроси , които ме касаят- от паркета до смисъла на живота. Дали ви харесва или не- не е мой проблем :) :)
——————————————————
Сайта е по-незабележим от фейсбук и си стои отворен , докато работя. Така че да- заема доста време. Ние сме си общество.
Пък аз мога и да не коментирам нищо, да впиша 3хх10х20кг и да изляза. Не затова съм тук и не затова съм активна.
Както веднъж коментирах- преди месец може би- пиша за себе си. Когато пиша, осъзнавам мислите си по-добре. Ако не ме баннат или се срине/закрият сайта , ще мога да се върна към тях да ги осмисля отново.
———————————-
Дарявала съм кръв- като спомена. Даряването на пари и вещи общо взето е доста опорочена практика в БГ - нищо не отива по предназначение.
Даването не ме прави по-спокойна, всяко усещане е само временно и подхождам към него с идеята , че ще приключи. Може би тук нещо трябва да си променя нагласата.
Мария сподели това усещане за вечно удовлетворение- непознато ми е.
Аз знам, приблизителния срок на експлоатация на нещата- било то приятелства, връзки , усещания, интерес към нещо - и очаквам кога ще приключат. Може би е парадокаса на самосбъдващото се пророчество. Доста е напрягащо, всъщност. Това е характер- знам е е определен от химическия баланс на мозъка.

Въй, чуек...  Ти си за izpoved.com (любимият ми сайт)

Някак си твърдението ти, че си рационална и логична, не се припокрива с горните ти мисли. Щом водят до никъде, защо ти занимават ума? Вероятно би било по-рационално да спреш да мислиш за това. Не робувай на истини обречени - да мислиш, че животът ти ако не протича по общоприетите схващания, е непълноценен. Все пак, не всеки на този свят е създаден за разплод. Някои са тук за по-висши цели - например, да угаждат на себе си :Д

Отречи се от Сатаната (lol). Когато човек го боли от нещо (макар и неопрделено, като само си мисли, че е неопрделено), ще може да се лиши от какви ли не вредни навици, защото усещането от тях ще е нищо, спрямо това, която те е довело до т.н. депресия. Малко източна философия. По-тежки и по-чести тренировки. Четене на депресарски дневници, а не писане на такива. Всеки ден прави нещо, което ще отеква във вечността :Ддд, нямай празни дни. Не мисли за това, което нямаш, а за това, което имаш. Дет се вика - “desperate times call for desperate measures”

п.с.: Макар да звучи, като даване на акъл, не е такова. Само насоки от лични усещания. :> И пак да кажа, разсъждения, които водят до задънена улица, не струват.

:)

Кобре, Вик е казал каквото мисля и аз по въпроса.

Обаче не съм съгласна с опорочената дарителска практика в България. Все едно в другите държави главите на фондациите са Грижовните мечета. Тя тая практика навсякъде е омазана.
НО, ако имаш желание да помагаш, определено можеш да намериш и начин да го направиш така, че да е ефективно.

Кобре, банално или не, когато имаш цел и когато имаш за какво да живееш и за кого да живееш, не те е страх да умреш и не мислиш, за това, че ще станеш на прах и може би повече никога няма да бъдеш, да бъдем.

Когато започнеш да се събуждаш мислейки за нещата, които искаш да си, които искаш да направиш, да създадеш, нещата които не искаш да загубиш и за които имаш кратко и ограничено време да направиш така, че да не ги загубиш, пак не мислиш за това, че ще бъдеш пепел.

Аз съм така. Зная, че някога няма да ме има и не зная, дали някога пак ще бъда и е плашещо, да, но горните неща запълват 99.99% от живота ми и ме карат да живея, а не да съществувам докато умра.

п.п. гради. създавай. руши. пак гради. пак руши. бъди.

08.09
Сън: 23.00- 6.30
Имам нужда от повече сън.

Храна:
- 2в1 с креатин
- парче ябълков кекс , 250 мл кефир
- 1 печено пилешко бутче, голям розов домат, 1/2 краставица
- кафе със сметана и 1 захарче
- бяло грозде 200-300 гр.
- 1 фил. Вита с бекон 100 гр.
- пъпеш 200-300 гр., 10тина бадема

FINAL FANTASY XV абсолютно ФЕНОМЕНАЛЕН!

Ти сама го каза, ако нямаш образование - ще се бориш, за да получиш. Ако нямаш работа - ще се бориш, за да получиш. Изведнъж се оказва, че имаш и работа, и образование. Получила си това, за което си се борила. Ами сега? Номерът е да намериш нещо, в което да влагаш енергията и мислите си, за да може мозъкът ти да няма време да изпада в екзистенциални кризи и прочие. :)
В крайна сметка си чувала израза “веднъж се живее”, ти сама избираш как да живееш, но е много по-добре да живееш по начин, по който се забавляваш, отколкото да си губиш времето с депресии.
Намери това, което те прави щастлива, влагай цялата си енергия там и се радвай докато можеш! :)
Това е моето мнение. Но трябва да бъдеш силна и да надцакаш живота, че знае ли се, утре може да ни няма. :)

Е, да де, теоритично си прав.
Практически не знам как става. Аз живея заради самия живот- старая се да правя нещата по начин, по-който ще живея по-дълго, по-спокойно и по-здрава.
Да, поставянето на малки близки цели една след друга помага да се преодолее мисълта, но в крайна сметка през цялото време остава едно гадно усещане, че каквото и да правиш, с каквото и да си ангажираш времето, няма да има особена полза и няма да се измъкнеш. Няма как да надцакаш живота. Много е натрапчива тази мисъл.
———————————-
Докато бях на 10-15 год. си мислех, че има един огромен период пред мен и чак  се чудих с какво ще бъде запълнен. Но с времето , като минах 25год, а най-вече като влизам в 30те, почвам да усещам, че повече от половината ми активен живот е минал и не остава ЧАК толкова много време.
А аз искам просто да живея- не искам да постигам някакви върхове или признания - просто да си живея заради самия живот.
———————————-
Да, живеем си във времена, даващи изключителен шанс на всеки да доживее пълноценно до преклонна възраст. Миналия месец единият ми дядо почина на 95 год, а брат му пък още е жив. Това до известна степен ми дава надежда, че имам някаква дълголетност в гените си. (За нещастие баща ми пък е починал на 36 год от инфаркт - Парадокс!!?)
—————————————-
Но пък никой не може да ти гарантира, че ще се развият нещата така.
А това че всеки един момент може да се случи инцидент- плашещо си е. Абсолютната нелепост на инцидентите ме ужасява. Просто не можах да повярвам как преди 2 години убиха братовчедка ми на улицата пред къщи като тръгваше за работа. Тя си беше съвсем нормална здрава жена в разцвета на силите си. Размазали мозъка й на платното, няколко дни била в кома преди да умре. Аз си бях в Ловеч, не сме близки с нея, но все пак не мога да го осмисля.
Толкова е безумно.

Двамата ми най-млади колеги- едната е на 33 , другия на 36, редовно го споделят и са убедени, че няма да могат да доживеят до пенсия, ако се пенсионираме на 67. По-възрастните на 45-50, също са убедени, че няма да дочакат още 20 год  този момент . Ужасно е като ги слушам. Приемат фактите толкова спокойно и безгрижно, а аз изтръпвам като го споменат.

Здравей, аз също съм изпадала в подобно състояние - седиш вкъщи, ревеш, тресе те, изпитваш страх и това отново и отново, години наред. Всеки път щом останеш сама или даже всяка нощ - завладява те и не можеш да избягаш. За себе си разбрах, че сама съм изградила самоунищожително поведение към себе си (в много ранна възраст) и това, което правя е именно с цел да страдам. Не го осъзнах от раз, трудно е да го отличиш и приемеш- че сам го правиш. Бягах дълго време, мислейки че се контролирам и всичко е наред (в периодите на затишие на тези мисли), но после пак с гръм и трясък те смазва. Спрях да бягам, приех, че мисля тези неща и да те ще се случат, и най - важното - спрях да мисля, укротих този поток от непрестанно мислене и се закотвих в настоящето - не в бъдещето, не в миналото. Мисълта на човека е коварно нещо, може да те доведе до лудост - започнах да улавям мислите си, да ги виждам “отстрани” и да виждам как мисълта не е това, което съм аз (например мисля за себе си, че не съм красива, или че не съм еди каква си, но това е само и просто една мисъл - нищо общо с реалността), още повече това, което ще се случи.
Започнах да се радвам на всичко около мен, докато мога тук и сега, всяко действие се изпълни със смисъл, дори и най - елементарното. Станах благодарна за всичко. Дори да ме няма някой ден - какво от това? Сега ми е даден живот, сега трябва да го използвам на 100%, в него има много хубави и положителни моменти. Постепенно спрях да търся дълбок смисъл във всичко и да анализирам всяко нещо, по - скоро вече търся преживявания. Пусни тези мисли, приеми ги и се освободи. Аз също влачих моите 15 години, но успях, взех решение, че да живея в страдание не е за мен още повече аз да си го причинявам, по  - добре да помогна на някой в беда или пък да създам нещо. :)

Абсолютно същите неща съм ги мислел и аз, за съществуването, за това, че всеки момент може да стане нещо и да умра, или да остана сакат до живот. Всичко може да се случи. Аз си го обяснявам с това, че каквото ми е писано, това ще ми се случи. И вярвам в това. Разбрах, че не си вярваща, но за това не мога да ти помогна.
Хората ходят на война в Афганистан, Сирия и т.н. и знаеш ли колко случая на косъм има? Познавам един военен, на който горната част на ухото е разкъсана, защото куршумът му е минал на косъм от главата. Познавам и друг, който е бил в кола, когато се обърнал и видял как ракета от РПГ минава буквално на няколко сантиметра от колата. Познавам човек, по който са стреляли, докато бяга с ранения си командир на гърба, като не са улучили нито един от двамата.  Сигурно из фейсбук си гледала и клипчета, на които бебета също оцеляват на косъм. За това замисляла ли си се? Не само гадни неща може да ти се случат, може и да ти се размине. И тогава тези всички хора, които ти изброих, осъзнават колко е хубав живота. Когато си на косъм от това да го изгубиш, най-много го оценяваш.
А относно приемането на смъртта имаш 2 избора - или да се примириш със себе си, че и твоя ред ще дойде и да се успокоиш, или до края на живота да параноясваш и да те е страх от всичко, да се чудиш как да се опазиш и да мислиш, че всичко е безсмислено.
Аз също съм се замислял, на какъв обрат е способен живота. Познавах един дядо, който не пиеше, не пушеше, тренираше редовно, хранеше се здравословно, беше здрав като бик и въобще не му личаха годините. И какво? Изведнъж се появява от нищото рак на кръвта и буквално му казаха, че няма спасение и просто трябва да лежи и да чака края на дните си. А какво ли не опитаха, инжекции и процедури за над 5 хил лева, но уви.  Лека му пръст!
В крайна сметка просто се опитай да не го мислиш и бъди готова да посрещнеш смъртта по всяко едно време, защото тя така или иначе ще настъпи. Радвай се на нещата, сигурен съм, че няма как да не се зарадваш на деца, щом ти е трудно да намериш какво те прави щастлива. Разбира се, ти си преценяш за себе си, но трябва да опиташ, за да разбереш. Все пак всичко минава и твоят проблем ще мине. :)

Поздрав за КобритУ.

Любима песен, Марин. Обичам всички песни на Бон Джоуви!
————————
08.09
Без силова тренировка.
Кардио на Велоергометър 30 мин
22 лицеви опори

Движение за деня 4 км.

Усещах краката си аааадски изморени, макар че имах енергия като цяло и спокойно можех да си направя 45мин или даже час.

Явно психическите ми дисбаланси ми се отразяват до някаква степен. Тези кризи, които сподели Ема- наистина е така. Шибана работа. Ще отминат, надявам се. Да съм здрава.
—————————
Директорът официално се върна. Даже официално запозна всички със заповед, с която отменят заповедта му за уволнение.
————————-
На работа хем ми е приятно, виждам, че върша необходими неща и с хората си общувам добре, и време имам за лични неща- абе мечта направо, хем ми е скучно и само охкам, като подхвана нещо малоумно.
И аз не знам какво искам. Така де, знам добре, ама не става така- трябва да се работи :)
—————————-
Ето , днес се получи жалба, че в Тетевен извърлили обелки от зелени орехи в реката и так я замърсявали с йод и животните измирали ! Идиотизъм пълен! (nbadno)
Тука Нервака да се изкаже- да не е радиоактивно ?  :D
Миналата седмица някакъв намерил муха в яденето си, а друг -косъм в закуската (headbang)
По-миналата седмица друг малоумен дойде и донесе кора от изяден пъпеш да се оплаква, че пъпешите са прекалено сладки и че продавачът ги инжектирал с глюкоза!!! (tmi)
Ами жалбата от май месец, в която еди друг идиот си нахранил пчелите с баклава и те се отровили от консерванта.
Абе малоумници навсЕкъде!
Аз гледам да го приемам на майтап , смея се от сърце на такива казуси и на малоумието и мързела на колегите и не вземам ама нищо от глупостите в тая работа на сериозно :)

То направо чудомирови разкази можеш да пишеш по тези казуси :D

09.09
Сън: 23.00- 6.45

Храна:
- 2в1 с креатин
- домашен кекс с 200 гр. кис. мляко 0,1 % и 2 смокини
- 2 праскови
- пилешко филе от гърди ок. 100-150 гр, розов домат, 1/2 краставица, мъничко зехтин, 1 бонбон лукче грейпфрут  (tmi)
- нес кафе със сметана и 1 захарче
- варена елда + 100 гр. краве сирене
- 2 фил. Вита с масло, бекон 100-150 гр., печена тиквичка с капка зехтин
- крем от 200 гр. маслен йогурт, 2 големи лъжици смлени бадеми, малко какао и подсладител