Записки Dymag (уличен фитнес)

Какво се случва при лостовете и успоредката?

Какво се случва при лостовете и успоредката?

Същото, неизменно, от вече 17 години - по малко, но ежедневно, тежко, кръгово, цяло тяло.
Това е от Банско, от днес:

Нова дума - контемпорари

Красиво е и е спорт
Наскоро говорихме с приятели за тренировки и спорт, и стигнах до извода че не тренирам, а спортувам. Може би точно затова не съм редовен с попълването на дневника, защото нещата при мен не се променят - аз просто си спортувам. Отделно има промени в ежедневието ми, които ме лишават от малко повече време от преди, когато често използвах служебно време за писане 🙂
Иначе нещата са си същите - повече от тялото в едно движение, редуване на антагонистите в супер-серии, малко повторения, подредени в много кръгове за цялото тяло, крака или обиколки на училището в което тренирам между кръговете, през няколко тренировки по-прости неща на по-голяма бройка в серия, пак на супер-серии, ежедневни тренировки. Хвърлям камъните по-високо, скачам по-далече, тежа повече заради качване на мускулна маса в краката, но това е следствие, а не цел.
Обикаляйки разни места служебно, забелязвам, че в малките населени места хората имат достъп до качествени домашни продукти и го приемат за нещо нормално, дори за пестеливо. Говоря за мляко и млечни продукти, зеленчуци, месо, риба, че дори и за алкохол. Направо се чувствам ощетен от липсата на достъп до подобни домашни благини в големия град.
Забелязвам и необичайно голямо присъствие на жени на лостовете и на такива, които искат да спортуват на лостове, но се притесняват, по редица съображения.
Много красиво това контемпорарито. Как винаги всичко се променя и има място винаги за нещо ново, супер. Само трябва някой да го измисли

Винаги съм харесвал танците, не само съвременните. А в съвременните има много силови елементи, много спорт, със завиден контрол върху мускулатурата. От това изпълнение, в предишното ми мнение, си харесах няколко движения, само дето не зная дали ако ги пробвам у дома няма да потроша покъщнината, като тази стойка на предмишници и прехвърлянето на планк през страничен, заден, пак страничен и пак планк. Въобще, динамичните изпълнения ми харесват повече от статичните задържания. Има и други интересни елементи, освен стойките на ръце.
В момента използвам по-големи камъни по неволя - камъка ми за суинг с изхвърляне напред и назад се счупи и започнах да използвам големият, който изтласквах с клек над лоста. За голям пък домъкнах един още по-тежък. Много съм доволен от включването на камъните в тренировките - липсваше ми експлозивно избутващо движение определено, да не говорим че е над главата, което си е дефицит на лостовете.
Намерих си и добра бира - EICHBAUM, не филтрирана, в кенче. Като любител на бирата лятно време, определено ми липсваше вкусът на нещо подобно, без царевица. До 66-то, където спортувам, има “Фантастико”, в което я зареждат, макар че едва ли е кой знае колко истинска в действителност.
В момента съм 92 кг. и се чувствам неудобно тежък на дърпащите движения.

добра бира - EICHBAUM, не филтрирана, в кенче. Като любител на бирата лятно време, определено ми липсваше вкусът на нещо подобно, без царевица.

Ми то...каква е разликата,царевица или пшеница все не баш бира-не так ли)))?Виж ако ги дестилираме...ще има разлика)))
И да знаеш...за разлика от вина,алкохоли и т.н. за сега фалшива бира няма.

Разликата е в цената за производството. Обидно ми е и не желая да пия бира от храна за прасета.
Ново движение с камъка. До сега бяха 3: суинг с изхвърляне напред, суинг с изхвърляне назад над главата - и при двете гоня дължина, и клек с изтласкване нагоре, при което гоня височина.
Новото е вдигане на камъка от земята, като мъртва тяга с едновременно повдигане на камъка напред до над главата и забиване с всички сили в земята. Веднъж го направих просто за да преместя камъка, един ме видя, реши че става за упражнение и започна да го прави, а аз го видях него и го включих в тренировките 🙂 Днес го правих на 10-ки в серия и е страхотно, като усещане. Изключително комплексно движение - толкова, че даже не става за редуване с нищо в суперсерия. До сега само флаг-повдиганията ми бяха подобни - да не стават за редуване, защото участват антагонисти.

Разликата е в цената за производството. Обидно ми е и не желая да пия бира от храна за прасета.
.

Що,прасетата не ги ли хранят и с пшеница?Щот посочената от теб бира е пшенична.
С царевичен грис идва малко скъпо за прасета...по скоро житото е по-изгодно)))

Царевичния грис се слага в бирата вместо хмел и малц, от които, в световен мащаб, има тенденция за недостиг. Малцът има високо съдържание на витамини B и C, а хмелът на антиоксиданти. Малцът е частично покълнал ечемик, който развива естествени захари и ензими, необходими за ферментацията. Само че като наблъскат бирата с индустриални ензими, първо ускоряват производството до няколко дена и второ, могат да заместят малца с практически всякаква култура, като царевичен грис, щото не им трябват естествените му ензими. Пием ГМО царевица, това е истината и бирата отдавна не е лекарство, щото са махнали най-важното. Мерси - аз неща. Моята бира няма да е от царевица ... не че не могат да ме излъжат на етикет 🙂

Далече от истината си и куп неверни,да не кажа глупости си написал.
За да не се мъчиш с измислени бири,мога да ти покажа на много елементарно ниво как стават нещата...за 3 часа.

Това е едно страхотно предложение - от мен ще е скарата 🙂 Ще ми се да си прав, честно. Само знам че индустриалните пивоварни ензими и други подобни добавки са забранени в Германия заради немския бирен закон от 1993 г., наследник на някакъв друг закон за чистотата на немската бира от 16 век, който още тогава ограничава бирените съставки до вода, ечемичен малц, хмел и мая. Сега обаче, при бирата, е същото положението като със сиренето и кашкавала. Затова и се появиха пробиотиците - лекарството срещу модерните ни храни и напитки. Пък ако съм заблуден, нека - това ще е хубаво за всички.

пАК пак...има отклонениЯ)))
Предложението ми е сериозно.
Сега в близките 10 дена съм ни туда ,ни сюда,но около 13 ще правя варки поне 3)))
А ония старите работи от 16в са заради беладоната...и други .А за 93 не знам...

Мисля да заформя една женска група на лостовете. Така и така там започнаха да идват едни, а други, мои познати, изявяват желание, но не искат да са сами. Жените по-лесно спортуват за здраве и кондиция, но постоянството им е “ахилесовата пета”. При мъжете има повече странични неща, като преследване на някаква визия, съревнования с реални или въображаеми образи, лутане в спорта заради горните неща, но пък са по-постоянни.
В квартала вече има черници, джанки и първите ябълки. Голям любител съм на “откъсни си от дървото и изяж”. Събирам слънце при всяка възможност и наскоро коментирахме, че най-ценното на успоредката и лоста не е нещо свързано със собственото тегло, а това че си навън, на открито, в сезона, какъвто и да е той. Жега - жега, студ - студ, каквото е - такова. Прекалено сме изолирани, поне в градовете, от сезонните промени на средата, в ежедневието си и се превръщаме в непригодени за тях.
За спорта не пиша, защото нищо не се променя - тренирам ежедневно, кръгово, цяло тяло, по-комплексни по моя преценка движения, на супер-серии, с “крака” в кръговете или тичане между тях, на малък брой повторения в серия, но много серии или кръгове, всяка тренировка различна, въобще, ако видя назад в дневника вероятно ще си намеря нещо подобно на днешната тренировка. Аз, ако не греша разбира се (лудия не знае че е луд 🙂 ), бих характеризирал тренировките си с две думи - разнообразие и постоянство. А да - и на открито, май станаха три.
Днес, специално, вкарах повече прости неща - всякакви набирания с успоредни и пронирани хватове, всякакви кофи, хоризонтални бутания и дърпания с опора на краката, каквито сигурно не бях правил от много време. Общ обем:
60 набирания с успоредни хватове по 1 (редувахме се 3-ма)
10 комбинирани кофи (20 избутвания)
10 задни
10 предни
20 сухи
30 набирания с пронирани хватове по 2
10 кофи на една тръба пред тяло
10 същите но с подхват
10 кофи на една тръба зад тяло
15 лицеви с успореден хват на успоредката по 5 (над главата, индийски и нормални, но с голямо пропадане)
15 дърпания под успоредката с нестабилна опора на краката (подпрени стъпала на краката на успоредката), с успореден
20 лицеви с прониран върху ниска тръба - по 5 на 4 вида хват (широк, раменен, тесен и под)
20 дърпания с опора на краката под хоризонталната стълба - по 5 на 4 вида хват.
Скъса ми се мазол. Таман се похвалих с крака във всяка тренировка и този път без крака 🙂 Иначе, нормалните ми са силови с разните повдигания от опора на успоредката, после тюлени с камъни, някакъв “пълнеж” за торс и накрая крака или тичане, това на няколко кръга, после някое друго завъртане на флаг пред и зад тяло (възможно и невъзможно). През няколко тренировки нещо като днешната, с повече хоризонтални дърпания и бутания или набирания и кофи, или “тяги на лост” и J-набирания с камък или flying ass със стъпване на рамената на успоредката.
Карам и много колело.
Въобще, при мен няма вариант без спортуване, дори и да не пиша.

Всички приемали протеин на прах, а веганите го приемали на бали <- нов лаф.
Спорта си е спорт - силови с: L to HS, L to планче, ниския му вариант и моите кофи (предна, flying ass, планче и пак за предна), тюлени (затруднени коремни с различни успоредни хватове) с камък - суинг с изхвърляне напред или назад, клек с изтласкване нагоре и повдигане от земята със забиване, чат-пат прости набирания, кофи, лицеви и хоризонтални дърпания с опора на краката, когато се сетя мокри кофи, когато ме мързи - преса (повдигания от опора на и спускания от вис под, успоредката, чистачка). Крака, ако има много “камък” - без тях, ако няма - български клек, румънски на един крак със собствено тегло, отпад с ритник, напад с връщане, страничен напад, клек с отскок, ножични напади с отскок, кънкьорски напади с отскок, жабешки отскоци и т.н. каквото се сетя.
Прекъсна ми възможността да си купувам конско и направо съм “стресиран” - карам на месо от големите хранителни вериги. Не съм свикнал на това и вече разбирам защо много хора приемат добавки - защото в магазините няма “храна”.
Трябва някак си да се приспособим към това, но не зная как - засега тялото ни реагира просто като се уврежда и съответно се нуждае от добавки, за да се справи с нуждата от нормална храна.
Модерни са ни времената

ай слез при нас на земята малко)))) и супермаркетите

Да бе - у супермаркетите ... не ща! Разглезен съм от баби и дядовци по шоплъка. На пролет, баба и дядо ми отиваха на родното село на баба ми - Белопопци (съседното село е родното на писателя Елин Пелин, Байлово), взимаха кокошки и зайци и садяха зеленчуци. Като свършехме училище, нашите ни откарваха там и цяло лято в гората, по реките за риба и раци, от стопанството овнешко и млечни ... уникално просто. Бяхме по групи от над 30 деца, все “гражданчета” за лятото. Гледахме гълъби, скачахме с колелата в язовири, деряхме и препарирахме диви котки, хранехме мравки - сега като се сетя просто ми изглежда като фантастичен филм. Не искам на земята! Днес си купих, днес издоено краве мляко - сурово, домашно кисело, суджук, кашкавал и яйца от кокошки, които се разхождаха по двора и ме гледаха с “едно око” - те нямат централно зрение 🙂 За млечните и яйцата съм ок в София - намерил съм си ниши, обаче за месо за готвене съм зле. Това, в супермаркетите, вече писах, че като се накисне не пуска червено - кръв, а някаква бяла боза.
За тренировките, предмишниците отново са ми зле. Това съвпадна, като преди, с много каране на колело, без промяна в спортуването ми. Трябва да го осмисля внимателно.

Това е едно страхотно предложение - от мен ще е скарата  Ще ми се да си прав, честно. Само знам че индустриалните пивоварни ензими и други подобни добавки са забранени в Германия заради немския бирен закон от 1993 г., наследник на някакъв друг закон за чистотата на немската бира от 16 век, който още тогава ограничава бирените съставки до вода, ечемичен малц, хмел и мая. Сега обаче, при бирата, е същото положението като със сиренето и кашкавала. Затова и се появиха пробиотиците - лекарството срещу модерните ни храни и напитки. Пък ако съм заблуден, нека - това ще е хубаво за всички.

Само дето такъв закон от 16 век няма. Има Повеля (Gebot). Която освен съставките определя и цените. А хубава бира може да се направи и от ръж и от овес. Както и кофти бира може да се направи от пшеница. Примери много. Целта на въпросния “закон” е друга.
А закона от 1993 позволява употребата на  поливинилполипиролидон (E1202) при производството на бира.

Иначе е готино да се ползва в реклами и тн.

Няма закон, който да те накара да произвеждаш нещо качествено. Трябва да го искаш, да го можеш, па трето и четвзрто е нали да го направиш

https://bg.wikipedia.org/wiki/Райнхайтсгебот
Да, нямаше толкова хора, нямаше толкова химия, незнание ли беше, изостаналост ли, примитивно ли - не зная, но ни даваше много качество. Все тая - и да превъзнасяме миналото, и да “плюваме” бъдещето по отношение на храните и напитките, това не е решение. Миналото няма да се върне, но бъдещето е със сигурност пред нас. Там ще бъдем! Индивидуалното спасяване също е временно и обречено, и няма дискусия или право на избор, просто има носталгия за истинския вкус, който познаваме.
Най-интересното, за мен, е че започвам да оправдавам добавките - не само спортните, а изобщо, хранителните. Преди всичко беше химия - нещо лошо, неродено от майка и без корен, обаче, храната на бъдещето, така или иначе, ще е някакво хапче, освен ако няма някаква тотална реорганизация, съдържаща поголовно изтребване и всичко от начало.
А за бирата - това не е напитка с някакво съдържание, а традиция - приятелство, споделяне, ритуал, общуване и ако е гадна, опорочава всичко!
Дясната предмишница така зверски ме боли, че не можах да направя една проста кофа. Последната ми тренировка беше само с дърпания. Нямам обяснение,

Пропуснах един ден, т.е. без тренировка и не бих казал че има някакво значение за горката ми предмишница. Днес, повече крака, торс, от опора или вис с прави ръце, и единици от по-тежките неща.
По-интересното е че сготвих качамак със сирене и пръжки ... ядох храната на прасето със самото прасе 🙂 Помня качамак от детството си - в тава и караници, когато само обирам пръжките, а не ям самия качамак. Та, реших да приема кулинарното предизвикателство и се справих учудващо добре, според вкусовите ми рецептори. Няма да описвам рецепти, защото използвах google, което всеки би могъл да направи, но общо взето се оказа много лесна и бърза манджа.

Имам си някакъв проблем с лакътя, лятно време тренирам по-интензивно, карам колело, обостря се, после страдам, пиша, мрънкам и т.н. - не е важно. Важното, днес, са децата ни - били умни, не били умни, добри, лоши, успели или не и др. родителски заблуди. Децата са ни нищо повече или по-малко от самите нас! Децата ни са ние - резултата от нашата култура, разум, амбиции, мироглед, живот, успех или неуспех, речник, разбирания, въобще, последствие от житейската ни “епикриза”. Децата са ни просто нашето отношение към живота и ако нещо в тях не ни харесва - грешката сме ние, като родители. Моите ме кефят 🙂 ... но имам и грешки
Не зная дали ще оправя ръката си с щадящи тренировки или да започна да приемам добавки и мазила, а и вероятно всичко ще се повтори, потрети и т.н всяка година, все тая - важното е да се спортува. Защото, в днешно време, нещата са изключително прости:
Аз не спортувам или аз спортувам!

След малко експерименти, спортуване през ден и размисъл, стигнах до извода, че проблемите възникват или се обострят при голям обем повторения и при експлозивни такива. И нямам в предвид моят случай. Любителския спорт, този, за цял живот, трябва да е спокоен и в зоната на комфорт при отделните движения. Нямам в предвид да е лек - това си е загуба на време, а да е сигурен и без крайности. Това е субективна преценка на отделния спортуващ, интуитивна, дет му се вика, но всъщност си е неговия спортен опит и усещане за движението. Съответно, това спокойствие изключва нуждата от някакво възстановяване, но пък е недостатъчно за прогрес, освен, ако не е ежедневно.
Моето прекаляване е стандартното за всеки редовно спортуващ - усещане за сила и увличане в брой повторения, тежест, експлозивност, съревнование, а спорта, това че е на лостове не е от значение. Съревнованието уврежда.

Ужас - заварих си камъка счупен на две! Ще си домъкна друг. Така и така не го ползвам от известно време заради обострянето на проблема с предмишницата, което между другото отшумява. С тези единици за повторенията имам страхотно усещане за сила - едвам се удържам да си седя на тях. Трябва да издържа още малко да не се увличам, но е доста трудно, особено ако не съм сам. Например, днешната беше с 24 силови, 16 тюлена и 30 от разните многоставни повдигания от опора на успоредката срещу тях, и много ми се искаше още, направо, насила си тръгнах, с чувство за ощетяване. Всичко по 2-4 повторения, на суперсерии дърпане с бутане. Така съм от повече от седмица, само дето днес нямах “крака”, но пък имах много колело.

От понеделник ще съм в Стара Загора. Мисля че ще съм близо до скейт парка, където май има лостове.

Вчера nervak ми демонстрира част от процеса за правене на бира - варенето и истудяването, без ферментацията и бутилирането. Пихме и вече готова негова продукция. Много плътен вкус, с ясно очертано сладко и горчиво, доста “замайваща” за бира, но без да се усеща твърдост на алкохол. Освен това беше много засищаща - все едно не пих, а ядох бира. За съжаление ферментацията и бутилирането няма да стане у нас, защото съм командировка в Стара Загора. Изтървахме малко вода в бирата при изстудяването и веднага се върна на котлона, което ми говори, че процеса, макар и привидно лесен, трябва да е доста прецизен.
За nervak, много добра спортна форма, добър гръб и трапец - тягата си е свършила работата, изглежда по-добре и по-млад от това, което се вижда от клипчетата в дневника му. Обаче ми отказа тренировка на лостовете :( ... скорпион
Днес, тъй като големия камък ми е счупен, модифицирах малко забиването на камъка с по-малкия (около 18-20 кг.), като го вдигах странично, завъртах над главата и забивах, подобно на удар с чук по гума с диагонален суинг. С големия камък го правех централно. Хареса ми.

Обаче ми отказа тренировка на лостовете :( ... скорпион

След тия бири и скумрия...
Аз на лостове с аквариум не ходя)))))))))))

В днешно време винаги има някакъв “аквариум”.
Тук, в Стара Загора, е малко под 100 градуса ... приблизително 🙂 Намерих си площадка с уреди на Титан до някакъв Скейт парк, както и очаквах, на който имаше доста хора между другото - повече, от колкото на лостовете. На GPS-а имам 3 дестинации - хотел, лостове и работа. Бях забравил какво е да ти кажат “Тръгваш по ей този булевард и на първия светофар завиваш на юг” в 23:00 през нощта о.О ... май ще ми трябва компас за да говоря със старозагорци! И питам аз, наляво или надясно, а те - бе на юг бе
Така е в Стара Загора. Утре ще снимам площадката.

Няма снимки, защото валеше дъжд докато спортувах днес. Направи ми впечатление, че лоста - част от конструкция на Титан, за първи път ми е удобен за прехващане, превъртане и т.н. дори и въпреки дъжда. Разгледах го внимателно и установих, че тръбата не е по-тънка, а просто боята е почти износена, до метал. До сега, уредите на Титан ми създаваха едно забавяне при приплъзването на ръцете, хем “залепване”, хем с усещане за нещо мазно, което бавно го изпускаш. Редовно прибягвах до разтъркване на ръцете с пясък или земя, за да мога да се задържа по-дълго на вис под успоредката надолу с главата, за разните спускания на краката от вис под успоредката. Без боята хвата си е екстра и дебелините са си добри. Видя ми се интересно и го споделям.

Димаг, не е много по дневника ти, ама да те питам, че ми стана интересно. Пробвал ли си, колко време можеш просто да останеш да висиш на лоста. Питам, защото масово по морето има едни висилки, особено на Слънчев бряг, дето дават по 200 лв. ако се задържиш 2 мин. Колкото и да съм гледал, никой не е успял. Или нещо има на самите лостове за висене или и аз не знам. Бая нацепени батки се пробваха и най-издържалите, които видях падаха на около най-много 1.30 мин.

Не, не съм го виждал, но съм чувал че лоста е с лагери и има електромоторче, което го върти. Както и че има хора, които успяват да се задържат. Виж тази тема:
https://www.bb-team.org/forums/viewthread/77232

Аз не съм виждал на живо, но питах и ми казаха (даже тук във форума). Номера с тези лостове е че наистина са на лагери в двата края и не позволяват смесен хват (за подхват не знам) и понеже лоста се върти свободно (даже не знам дали има моторче), накрая неизбежно ти се разтварят пръстите и се изпускаш. На нормален стационарен лост със смесен хват дори аз мога да се държа повече от 2 минути - пробвахме миналата година с едни колеги, които бяха виждали този атракцион по морето, но не бяха разбрали за тънката част с лагерите и позволения хват.

Моторче няма, ама той и лагеруването е достатъчно. Който му е мерак да пробва безплатно - слагам му дебелия лост и виси.

Не мисля че хвата ми е много силен - работил е само със собственото ми тегло, не съм ползвал пешкири и въжета, не съм го тренирал самостоятелно и не съм имал скоро серии, които да ми налагат по-дълго от 30-40 секунди задържане на лоста от вис. Сигурно ще се представя като “е, не е чак толкова зле” 🙂
Тук, в Стара Загора, забелязах двама - единият правеше перфектни front lever набирания, а другия доста стабилни hand stand-ове на успоредката с прави ръце, но никой от тях не можеше или поне не показа да може, нещо друго. Разбира се и друг път съм виждал хора, развили някакво по-сложно движение, променяйки начина си за трениране за неговото усвояване, но не променяйки тренировките си за останалото. Мисля си, защо - след като този модел очевидно работи, не следва ли да се тренира така и всичко останало? Това е риторичен въпрос
Пак дъжд - не снимах.

Хубав град. Хората също са готини, общителни, с чувство за хумор и непринудено поведение, без някакви йерархии сред младежите. Поне това виждам след няколко дневно наблюдение на спортуващите и тяхното общуване, помежду си и с мен. То това си е модел на възприетото за нормални отношения, на местно ниво - налага се от болшинството и всички започват с “модела” за основа. Научих и нещо ново, което още не мога да осмисля, защо ни беше спестено от историята в училище по комунистическо време Старозагорско клане

Спортува се в Стара Загора, в смисъл, има бази за всякакъв спорт. Даже видях табела “Фитнес Питбул тренировка 1 лев”, а на лостовете едни промоутърки ми дадоха карта за 5 посещения на новооткрит фитнес от популярна верига. Дадох я на спортуващо момче от местните лостове.
Следващата дестинация ми е Габрово, а там мисля че ще имам затруднения да намеря място за спорт на открито. Поне в нет-а не намерих информация за лостове и успоредки. След това ще съм в Пловдив.

правя андроид приложение за Бургас и съм качил местоположението на някои лостове и успоредки в града)))

правя андроид приложение за Бургас и съм качил местоположението на някои лостове и успоредки в града)))

За Бургас знаеш - ако закъсам ти звъня 🙂 А и там ги понаучих вече. Иначе това, с приложението е яко. В bgmaps-а има места за спорт, но ти сочи само спортни комплекси като стадиони, игрища, плувни басейни и чат-пат някой фитнес, от по-големите. За сега стратегията ми е да видя някое хлапе с колело и да го попитам за лост и успоредка наоколо. Работи - тези с колелата обикалят много 🙂

Ей, друго си на “домашната” площадка - добре познато, удобно, сигурно. Жалко че утре пътувам за Габрово. Там пък къде ще спортувам, не зная - нищо няма в нет-а, освен две новини: 1.Построиха площадка за уличен фитнес в Габрово и 2.Вандали потрошиха площадка за уличен фитнес в Габрово 🙂

Я какво си намерих в Габрово - прилагам снимка ... да си бях позабърсал камерата 🙂 3 или 4 успоредки, 7+ лоста, ниска паралелка, върлини, шведски и цял набор от тези, “модерните” тренажори с движещи се части дето ги слагат по паркове и градинки, не че ги ползвам. Много съм доволен от площадката

Няма снимки, защото валеше дъжд докато спортувах днес. Направи ми впечатление, че лоста - част от конструкция на Титан, за първи път ми е удобен за прехващане, превъртане и т.н. дори и въпреки дъжда. Разгледах го внимателно и установих, че тръбата не е по-тънка, а просто боята е почти износена, до метал. До сега, уредите на Титан ми създаваха едно забавяне при приплъзването на ръцете, хем “залепване”, хем с усещане за нещо мазно, което бавно го изпускаш. Редовно прибягвах до разтъркване на ръцете с пясък или земя, за да мога да се задържа по-дълго на вис под успоредката надолу с главата, за разните спускания на краката от вис под успоредката. Без боята хвата си е екстра и дебелините са си добри. Видя ми се интересно и го споделям.

Интересно е че забелязваш тези неща чак сега ... 🙂 Аз имам лост вкъщи бетониран долу, бащи ми го направи и е боядисан с боя, грапав е и няма да ти казвам като го хвана няма пускане, обаче точно при превъртания ми страдат ръцете и съответно се нараняват повече. Другата разлика че този лост е неподвижен изцяло, докато на други които съм тренирал горе тръбите леко се огъват, та като се правят силови е много по лесно на тях 🙂 има си значение определено лоста.

Тук, в Стара Загора, забелязах двама - единият правеше перфектни front lever набирания, а другия доста стабилни hand stand-ове на успоредката с прави ръце, но никой от тях не можеше или поне не показа да може, нещо друго. Разбира се и друг път съм виждал хора, развили някакво по-сложно движение, променяйки начина си за трениране за неговото усвояване, но не променяйки тренировките си за останалото. Мисля си, защо - след като този модел очевидно работи, не следва ли да се тренира така и всичко останало? Това е риторичен въпрос
Пак дъжд - не снимах.

Зависи да ти кажа, аз например тренирам сутрин, а вечер  правя някаква техника и обикновено е еднотипно упражнение единия ден без да си давам зор.
Затова че може би са правили техника и си затвърждават движението.

Може, но тренираха и друго - лицеви, кофи и набирания, стандартно, и имаше видима разлика в нивото. Боята на Титан не е грапава, а прекалено гладка, направо е като авто боя, освен ако вече не са променили нещо.
Започнах леко да вдигам обема на тренировките си, допълвайки по-тежките движения с набирания, кофи, хоризонтални с опора на краката и лицеви, на кръгове както преди, защото определено имам осезаемо подобрение на предмишницата. Май съм и свалил някой-друг килограм.