Трудна работа

Сега се връщам отначало а нямам много време,предвид годините🙂

Извинявай, Лили, ама това са глупости на търкалета. 🙂 На колко си - на 34? На 36 ще си благодарна на себе си, ако си постоянна с тренировките и ако оправиш храната, де, защото ти е далеч от идеална, за да се чувстваш оптимално добре. За външен вид не говоря - изглеждаш добре.
Аз може би в тази ситуация с гърба бих се консултирала с лекар, преди да започна каквато и да е програма с тежести.
Поздрави!

п.п. Има живот и след 35 - аз съм живото доказателство! 😄

Сега се връщам отначало а нямам много време,предвид годините🙂

Извинявай, Лили, ама това са глупости на търкалета. 🙂 На колко си - на 34? На 36 ще си благодарна на себе си, ако си постоянна с тренировките и ако оправиш храната, де, защото ти е далеч от идеална, за да се чувстваш оптимално добре. За външен вид не говоря - изглеждаш добре.
Аз може би в тази ситуация с гърба бих се консултирала с лекар, преди да започна каквато и да е програма с тежести.
Поздрави!

п.п. Има живот и след 35 - аз съм живото доказателство! 😄

Ох знам,че е така,абсолютно съм съгласна,просто след толкова мъка и изведнъж осъзнаваш,че нищо не правиш като хората и някакси се отчайваш ,а за годините така или иначе ми е драма.Благодаря за позитивизма,имах нужда.

Никакво отчайване, моля!
Оправи храната. Чудеса ще се случат, обещавам! :*

И понеже имам вдъхновение, да продължа: ако се чувстваш стара на 34, как ще се чувстваш на 70-80-90? Годините са някакъв фактор, но само от нас зависи как ще ги приемаме и как ще се чувстваме. Да не ти давам примери за 90-годишни жени, които правят повече лицеви опори и набирания от мен. На 34 години е нелепо да се говори за старост. Направи си един експеримент. Кажи си: няма да ям никакви вафлички и боклуци за 2 седмици и на всяко хранене ще включвам зеленчуци. Само това. Само две седмици. После пак ще си говорим. 🙂

Аз също не виждам повод за отчаяние, даже напротив. Да си видиш грешките е първата и може би най-важна стъпка за да можеш да се коригираш. При правилен подход с коригиращи движения, подобрение в мобилността можеш да отбележиш и за седмици. Плюс това, повече тежест на лоста далеч не е единствения начин да си качиш трудността на което и да е движение.

Благодаря за включванията,надявам се подобрението в мобилността да дойде за около месец.За годините -знам, че не е старост,но 20-те ми отминаха като миг,и малко ми е кофти,но се успокоявам че всички остаряват🙂
За храната - стояла съм не седмици, а години без вафли и подобни.Просто има моменти в които си даваш почивка

Вчера с моя мъж решихме да минем на ВМ-НВД,както съм писала изкарвала съм година на този режим и бях много доволна.Вчера към вечерта започна леко главоболие,но най-вероятно до 2 дена ще отмине.Въглехидратите от фибри в салатите не ги броя.Тренировката 40мин.разни разтяганки вкъщи.Тази седмица може би ще се връщам във фитнеса,колкото и да ми е противно пътуването.Ще наблегна на мускулите около гръбнака(еректори може би),клека засега ще го оставя само вкъщи,а тягата ще я правя от височина до коленете,за да избегна прегърбването от взимането от земя.Храната
200гр кашкавал
30гр зехтин
200гр.свинско бон филе
500гр.зелена салата
100гр.фъстък
3 яйца
3ф.фляб
2113ккал
58В
152М
143Б

Вчера си хапнах доволно,голямо вариране в тез калории и без тренировка-не е добре.Трябва да разкарам фъстъците.Сериозно взе да ме домързява.
Закуска:кето палачинка
Обяд:конска/телешка луканка купешка 50гр+50гр.кашкавал+2ф.протеинов хляб
Следобед:кето бисквити с кокосови брашно и какао 3бр+40гр.фъстък
Вечеря:св.врат 100гр+печена чушка + 2ф.хляб+50гр.кашкавал+фастък  100гр

2450ккал
90В
162М
162Б

Днес се  насилих да отида на йога.Бях сериозно предобедена,предвид хората в класа по йога,тъй като студиото се намира до работа и мога да видя кой посещава часовете.В малките населени места е така,всеки познава всеки и всеки си мисли нещо за всеки.Поради неспиращата болка в гръбнака реших да се пробвам и вместо смешното разтягане вкъщи ,да посещавам тези курсове и плюс това са до офиса.Много съм доволна от разтягането,имаше моменти в които,ако бях сама щях да се откажа поради сериозната болка,но да не се излагам още първия ден стоически изтърпях.Като дойде време за нещо като клек,специално за мен бяха изкарани подложки.Какво да се прави трудно начало.Честно казано се уплаших от алтернативата,да се свиква да се живее с болката,както майка ми например.И търся спасение във всякакъв вид движение -фитнес,йога,разходки и т.н
храната
1870ккал
65В
123М
120Б