Записки Dymag (уличен фитнес)

Ми то аз, а да стана, подпра се на дясна ръка и ми изпищи лакътя, прехвърлям бързо на десен крак и кръста ме пререже, залитна и на ляв глезен, напушва ме смях и ми излизат сълзи. Иначе цял ден на работа, на крак, но с яко куцане. Сега като махнах бинта, гледам, на глезена отока не е много, обаче нагоре се надуло от външната страна и е болезнено на пипане. Като стъпих на камъка и глезена се изви навътре и ме преряза, паднах, та сигурно съм ударил ... външната подбедрена кост фибула ли беше? Бе, отоците нямат цвят, всичко мога да мърдам, боли не боли - няма страшно. Надявам се за по-малко време да се оправи.
На една от колежките с които работих вчера, щерка й, голяма, не живее при нея, но празнували рожден ден преди няколко дена и се събирали - прегръдки, целувки и т.н., има главоболие и висока температура, та като нищо може да се окаже че съм бил контактен, ако е модерния вирус.

Та сняг, тъмнина, пустош, няма жив човек - ходих да изхвърля боклука. 300 метра - имах чувството че са 3 километра, мръзнат ръцете, вятъра духа снега в лицето, крачките по една педя с болния крак, мъка. А там 4 силови, 4 тюлена, 8 L to HS и 40 ластик, ей-така, докато пада боклука в кофата в ледения пущинак и на връщане по едно време се усещам че не куцам и съм се качил по стълбите даже. Притесних се че не съм се усетил и трябва да го пазя тоз надут на 2 места крак, дето цял ден го влачих настрани. Колко ли моторни единици и физиологични процеси се активират при спорт и на какво влияят мога само да гадая.

По принцип бях много болнав. Нямам сливици, апендикс, карал съм всички възможни шарки и 3 пневмонии, всяка зима антибиотици и т.н. Когато бях на 27 години, зимата на 1999 година, нещо ме срина за 1 седмица. Постоянна сънливост, зверска отпадналост, направо заспивах прав и накрая температура над 40 градуса, без други признаци, дори и без кашлица. Отидох на лекар и на момента ме настаниха в болницата, даже не ме пуснаха да си взема багаж, с двустранна вирусна пневмония - третата е това. При изписването ми, след около 2 седмици, казаха, че имам 25% нарушена функция на белия дроб - някакви петна ли, сраствания ли - така и не разбрах, които щели да останат. Пролетта на 2000 година започнах да спортувам на лостовете и спрях да боледувам. От години, не зная колко, 5+, не съм пил нищо дори и с парацетамол, като грипекс, колдрекс и т.н. прахчета, но и не съм се разболявал сериозно. Не съм и спирал да спортувам, навън, независимо от сезон и обстоятелства. Сега ми е интересно, какво ли съм изкарал. Биеха ми течен зинат в задника два пъти на ден + други работи, но и голяма част от лечението ми се губи от времето и състоянието в което бях

Да си продължа предишното мнение. Аз не съм открил спорта на 27 години. От 9 до 22-23 тренирах бойни изкуства с прекъсване около казармата. От ... сигурно съм бил на 16, пак до там някъде се занимавах с фитнес, в зала, от този, “за мускули”, защото бях доста кльощав. Доста успешно бих казал, по отношение на визията. Но си останах болнав! Това е важно уточнение, според мен и обяснява ревностната ми упоритост да си остана навън, на лостовете. Даже бих казал че “лостовете” следват “навън”, като единствен по-популярен вариант за силово натоварване без ангажименти - просто си намерих нещо навън, което ме устройва, а вече е част от същността ми.
Много голям чистник съм последните дни - изхвърлям боклука ежедневно :) Гледам че и други “изхвърлят боклука”, обаче само по следите в снега - никого не съм засичал тази седмица.
Бе този крак що посиня на две места, под двата оттока и започна да сърби? Да не се гътна сега от някоя тромбоза, напук на короната

Добре де, хубаво, дошъл на лостовете в 66-то, донесъл “българската торба”, лостове не пипна, до него количка с бебе и жена му. За какво ги е изкарал точно там, до него, на едно място да стоят, голямата разходка, да се бутат и те с другите нарушители. Тази торба може да я върти навсякъде, а с бебенце могат да се разхождат по-далеч от хората. Кучкарите и те на “тумби” по 3-4, г*з до г*з, лице до лице, да не говорим че това е училищен двор и не трябва да са там и без да има вируси. По принцип има множество сигнали през годините за това, както и случаи с нападнати в двора на училището деца и възрастни. Повечето кучета са доста големи, далеч над 10 кг., пускат се свободно и са без намордник и това е от години ... аз ги познавам всичките (кучета) и те мене, но това не променя нещата. А точно един от тези “кучкари-нарушители”, ми е правил забележка че нарушавам правилата като тренирам, в началото на карантината. То и той приятел. Е вече не тренирам ... официално, ама той си разхожда кучетата там. Май ще почна да изхвърлям боклука по нощите. Много нарушители през деня, не мога да ги опазя всички.
Кракът ми се чувства чудесно, ако не скачам и не го натискам около отоците, но има плашещ вид ... няма да го гледам, да не се стресирам

Педали,които си разхождат кучетата в училище,съм витаги готов да пусна 3-4 шева на кучето..хем нищо му няма на псето,хем стопанина ще се посере...дейба и тъпанарите.

Аз точно се чудя, как след като си открил спорта от 30 години, се буташ по градинки с хора, е това не разбирам. Аз имам едни халки и ги закачвам на клон на дърво и там няма никой, отделно на това имам лост вкъщи и вън и вътре. Имам и успоредки, и да нямам има поне 101 варианта. Ако не тренираш с тежести, тренировката ти е навсякъде.

Никой нямаше преди пустата карантина - само кучкарите, собствените си следи виждах само. Сега се навъдиха, слагат камъни под лостовете, мотат ги с лейкопласт и накрая въртят отстрани торби, ужас. 20 години, не 30. Ми да, ще сменям тактиката. Не ме устройва да има хора около мен в условията на карантина, такива, невнимателни

Аз точно се чудя, как след като си открил спорта от 30 години, се буташ по градинки с хора, е това не разбирам.

20 години :)
”Преустановява се посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити места”.
Не съм ходил в парк или градина от някоя от последните ми командировки ... да, в Банско ползвах спортната площадка в градския парк. На Витоша, която е на 20 мин. пеш от мен не съм се качвал от повече от 2 години, която е национален парк.
Не ми харесват неточности и общи знаменатели, затова уточнявам

Няма повече да пиша в темата за коронавируса. Само тук ще напиша, последно по темата.
Дръжте се сред хора все едно вие сте заразени и те са ви близки, които не искате да заразите.
Показвайте се при всяка възможност на слънце - двор, тераса, пущинак, по 20-на мин. на ден е достатъчно, дори и само с голи ръце и лице.
Движете се, банално, елементарно, без ред и тренировки, “маси” и др., с каквото ви хрумне - лицеви, клекове, пилатес, ластици, леко, тежко, каквото имате, все тая. Давам идея: под рамката на всяка врата си сложете надпис от рода на “10 лицеви”, “10 клека”, “глутеус мост nn-пъти” и т.н. и всеки път като минавате през вратата спазвате това, което пише :) Няма тренировка. Минаваш под вратата - изпълняваш. Навремето така учих за едни изпити. За един месец така се нацепих, все едно не бях излизал от залата с години :)

Само това за слънцето не го разбрах.

Само това за слънцето не го разбрах.

Не ми се търси. Ето ти една банална статия, пък ти ще си намериш инфо

аха...намерих)))
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/158-hrmanek2

аахах, добър си :)))
Вярно няма добри статии. Общо взето, вдига ти това което може да се вдига ... аа, имунната система. Да и нея. Бе, колкото повече, толкова повече. Не пречи
https://boulevardbulgaria.bg/articles/vyarno-li-e-che-vitamin-d-namalyava-riska-ot-koronavirusa
https://fakti.bg/life/459408-nabavame-li-si-nujnite-vitamini-za-podsilvane-na-imunnata-sistema-

Истината е че съм от тайна секта ... еднолична, в смисъл, не се сещам за доверени съмишленици ... карай, на Соларния култ към бате Райко, който е нищо особено, да, само дето живота съществува единствено заради него :))))
Дядо ме научи

Тъй, на кратко, тази седмица съм платен отпуск (принудителен). От другата съм на 4 часов работен ден и половин заплата. Трябва да погледна на какво основание го правят това, без да изисква съгласие на работника. И освен това май ще пътувам, служебни бележки, декларации и т.н. но само близки дестинации, без нощуване.

Ахах ... ужас. Запомнил съм че имаше наблизо едно още “по-забито” училище от 66-то, в което съм спортувал един единствен път и минавайки наблизо след пазар, реших да погледна. По улиците - мъртвило, нищо се не вижда и чува. Вратата открехната. Влизам навътре и пред очите ми се открива футболно игрище, с играещи с два пълни отбора, мъже, възрастни. Все едно да ходиш през пустиня и зад някоя дюна да видиш митинг. Много изолирано и 100% частно, собственика е ЕООД, проверих го.
Споделям наблюдения и се чудя, какви правила важат в частната собственост при настоящата ситуация. То държавни или общински органи могат ли изобщо да влизат вътре?

После: Не е истина. Мани го частното училище. Всички училища са затворени обекти, както фитнес залите, салоните на ресторантите и т.н. На практика нарушителите са затворените обекти, които “не са затворени”. Държавните училища са общинска собственост. Нямат основание да глобяват граждани, а само да ги гонят. Поредното недомислие. Глобата веднага ще падне в съд, а решението ще за виц на деня

На едната тераса имам дебел метален парапет, кръгъл, под формата на дъга - перфектен за паралелни ластици. Малко е нисък, но като се разкрача и приклекна е супер. Имам всякакви ширини, като възможното най-голямо раздалечаване ми е невъзможно за изпълнение като трудност. То и аз извадих новите ластици, които са на една тренировка и са много “стегнати” още - 35-ки, като старите. Не съм ги купил сега, имам ги от Коледа, но гледам да докъсам старите. То сега май не се намират вече или поне в сайта на Декатлон пише че продуктът не е наличен.
Та, нещата се очертават към двуразови тренировки - една с ластиците на терасата + крака и втора, изцяло със собствено тегло. Пряко натоварване на краката за сега няма, с този глезен.

Ясно е че на всички спорта ни малко или много е по-различен, обременен от ограничения или нарушаването им, за да се практикува. Ясно е че никой не може да тича или да разполага с пълно фитнес оборудване у дома си. Ясно е и че всеки търси пълна изолация при компромис и не допуска такъв с безопасността. Или поне така трябва да е.
Чувството за хумор, без да обсъждам здравословните и психически ползи, е може би най-добрата реакция на интелекта ни за запазване от атаките срещу трезвата преценка при ситуации “Лошото свърши, идва страшното” :) Паниката не е по-добра. Това го пиша защото някои хора си мислят че шегуването с опасността е еднозначно с подценяването й, но то изисква разбиране на същността й, и запазване на психическата стабилност, въпреки нея. Все пак, точно сега, ни трябва разум, а не паническо разтройство, нездрава превъзбуденост или лежерна безотговорност.
Безопасността е наша лична отговорност, моя лична отговорност за действията ми, не на съседите, умните, глупавите или дори закона. Маска, ръкавици, сам, поддържане на максимална дезинфекция и трезва преценка. Включително и когато спортуваме. Защото човек може да излезе веднъж на пазар или до колата и ако не се съобрази с това, може някой да пострада. Хората не могат да се бутат в мен, ако ме няма там за където са се запътили.
И в условията на карантина у дома се ядат палачинки - само те минават под вратата :)

Може да се качи видео без мнение, но снимки не може. Странно
Първите две снимки за 66-то с и без сняг. Вторите са ... няма номер защото е частно училище, пак така

Последните две седмици, с намирането на тази пуста площадка, спорта ми не търпя никакви ограничения, като изключим краката, заради изкълчения глезен. Имам само един ден пропуск заради дъжд - вчера. По тревата се вижда че площадката не е често използвана.
За сравнение, в 66-то, не е останала никаква трева около уредите и в мокро време калта е голям дразнител. Има и някои разлики при уредите. Например, страничните тръби на хоризонталната стълба са доста по-дебели от тези в 66-то. “Тюлен”-а - затруднено коремно с успореден хват, при което тялото трябва да заобиколи тези дебели, странични тръби, да легне напряко на стълбата върху тях и да изпълни хиперекстензия, е кошмарен с това увеличено от дебелината им заобикаляне. Освен това в близост до уредите има баскетболни кошове, с високи, наклонени, тръби, за опори, по които се катеря като по въже. Отвесната метална тръба е отвратителна за китките, защото не поддава като въжето, а аз без дрехи съм 89 кг., но наклонената е друго нещо. Има и “ъгъл” за кофи. Набирания и кофи почти не правя, но вкарвам по някоя единична серия, не във всяка тренировка, за разнообразие, срещу и с гръб към ъгъла. Аз обичам разнообразието и това винаги е било най-характерното нещо на тренировките ми. Не зная до кога да го пазя този глезен. От вътрешната страна оттока почти е спаднал и синьото под него го няма, обаче от външната и горния и долния седят, и болят при допир ... голямо съм диване

Колко пъти се каня да пиша нещо и все изкача друго, отлагам и то времето си минава. Между другото, маска с очила е замъглена работа :)
Тренирам ежедневно, то няма смисъл да го пиша това. Даже започнах да хващам тен от хубавото време. Вече категорично се наложиха 4 сходни, но с някои разлики, тренировки, които редувам, кръгови, с кръгове от, грубо казано, ластик, лост, ластик, успоредка, крака. Едната е с ластик с високо и ниско окачване, втората на височината на раменете, третата със срещуположни ластици като портален скрипец и четвъртата с TRX. Редувам 2 дърпащи с 2 бутащи в кръг, като 1 и 3 са ластик или TRX, които разреждат 2 и 4 - собственото тегло. Нищо по-различно от последните описани тренировки, освен това, че си стана правило редуването на окачванията. Не за друго, а защото превързването отнема време, а така ги връзвам и не се занимавам повече :)
Покрай карантината започнахме да се събираме в скътаното училище със стари авери от преди 10 години, тренирали на Раковски, Хиподрума и т.н. Те, въпреки че могат силови с различни хватове, везни, HS, планчета, набирания с една ръка и т.н., се затрудняват с не малка част от упражненията ми с ластик, дори до пълна невъзможност за някои.
Добре, мръднах дневника нагоре :)

... се затрудняват с не малка част от упражненията ми с ластик, дори до пълна невъзможност за някои.

Това са повечето ... условно ще ги нарека “дърпащи” движения, при които мишницата е далеч от широкия гръбен мускул, като вариациите на двустранно раменно разтваряне (като на портален скрипец), повдигане на права ръка нагоре и назад (обратното на ... пул-овер с една ръка) и подобни, изискващи по-голяма мобилност в раменния пояс и силна мускулатура високо на гърба. Трудно е и да включат краката в съпротивлението, където е опората, ниско на земята, а дърпането е с една ръка високо над главата. Общо взето, подбирам си движения, които да се изпълняват не с конкретни мускули, а с тяло и това се отнася както за собственото тегло, така и за ластика, или камък и т.н. Логиката на спорта, в това отношение, е една и съща навсякъде, независимо дали става въпрос за пилатес, лостове или големи тежести. Избора ни е различен - дали ще тренираме мускул или ще тренираме тяло, дали ще опитваме и развиваме нещо ново или ще си караме с това дето ни е познато, дори и да е малко ограничено за условията в които се намираме.
Хората, които спортуваха на времето с мен, могат всичко, което правехме тогава, повече и по много без нищо друго, на принципа “да се размажем като за последно”, няма утре. Така бях и аз, вярно, но съм малко по напред с годините и като спорт и като години, та, ще дойдат на моето.
От утре, 1к декларации и ежедневни пътувания в София-област, натам-насам, ще видим как ще идват тренировките

Разговор на КПП-то между мен и полицай в последния работен ден, предавам го дословно, “до буква”:
- Къде отиваме?
- Прибираме се.
Уточнявам че съм сам в колата. Подавам служебна бележка и декларация.
- От София ли сме?
- От София сме.
- Лична карта имаме ли?
- Имаме.
И подавам лична карта.

Между другото КПП-то по Самоковско е чак на стената на яз.Искър и има страхотни места за излет около Пасарел.
Спорта си ми върви както винаги. Извадих новите ластици, вече трета тренировка и понеже все още не са се отпуснали, ме натоварват повече от комфортното за асистиращи на собственото тегло, дори едно от движенията ми със срещуположни ми е невъзможно на обичайния брой повторения.

Акт за раждане няма ли да искат? Време е КПП-тата да си заминават. Нито си постигнаха целта, нито спряха някого, нито ограничиха заразата. Поредната малоумна бюрокращина, която доведе единствено до километрични задръствания и раздразнение.
На мой познат му се наложи излизане и връщане в София. На прибиране го заплашили, че ще сравнят причините от първата и втората декларация, само че първата си е още у него и не са му я взели.

Всичко, за което бяха ситуирани КППтата го свършиха на 100%...че и отгоре.

.

Ехааа, аз пък от утре ставам легален :)

В Плевен 176, пък в Ловеч 2-ма ... не духа ли вятър там или тези от Ловеч ходят в болниците в Плевен?
От вторник съм за седмица в Ловеч и си търся лостове там, но ми излизат ей такива неща. Излиза и някакъв странен уред в новини от 2014-та, позициониран на пряк възходящ роднина от женски пол от центъра на Ловеч ... от към Плевен. Ей го на, на прикачената снимка, но като го гледам, може и да вече само спомен. Ако някой се сеща нещо там, не отказвам помощ

То лостове ще намерим,ама кръчми няма...

Кръстовището на Била има лост с успоредка.

Вече разбрах къде ще съм настанен, срещу Еконт-а на Търговска до Съдебната палата и общината. Била, Стратеш, Вароша, Баш бунар ще са ми близо, няколко училища виждам че и една крепост даже, която най-вероятно ще е затворена за посетители заради короната. Кръчмите не са важни, все пак сме в “ситуация”. Въпроса е дали тази ситуация ще позволи безпроблемно ползване на толкова открита площадка на кръстовище, като тази пред Била. Де да ги знам тамошните полицаи ... да не ме нарочат за плевенчанин :)
Аз започнах да акцентирам на хоризонтална стълба, шведска, различни височини на окачване на ластици, неща, които предполагам че няма да имам на разположение. Хубавото време обаче започна да изкарва все повече спортуващи и дори и това “забито” училище в което спортувам започна да става пренаселено. Днес даже дойде цяла група по някакви бойни изкуства, с допълнителни тежести, лапи и ръкавици, но като ги гледах как се мъчат до откази на успоредката и лоста, няма да издържат на ежедневно спортуване. Имаше и родители с деца, деца без родители, ритащи топка, пушещи трева, но поне те не се бутат на спортните уреди, демек, имаме дистанция.

1.До съдебната палата има магазин за алкохол HS Petkoff, ако си фен на бирите посещението е задължително. 2.Полицаите не дават ядове на трениращите, стига да не са плевенчани.
3. Накрая на алеята Баш Бунар има стрийт фитнес площадка.
ПП работя на 200 метра от съдебната палата :D
ПП2 стълба има в пожарната и няма проблем да се ползва и от граждани... дори мисля че и тръба за катерене има.

В  Ловеч няма и никога не е имало свястна спортна площадка.
Тази на алеята Баш Бунар е ярък пример за некомпетентна некадърност.Направена е абсурдно, от освободен от физическо ...
Натоварено кръстовище едва ли е най -подходящото място за спорт.
На попската градина олигофрени са срязали лоста.
Пожарната е най-добре,но и там минават коли,което лично мен дразни.
Стълбата не е наклонена,успоредката е хубава , но се вадеше и може да се претрепеш.
Върлината е срязаха високо и като тръгнеш да се катериш ти се закачат макарите.
Все пак може да се тренира ,ако пожарникарите не са си прострели килимите.

А ти не беше ли фермер,Muddy Waters…
Като работиш в Ловеч, да беше драснал два реда да пием по една...

Жалко за пожарната, там ходехме, като ученици. Аз ползвам площадката в градинката на ул.граф игнатиев. Коли не минават, трениращите са мнооого малко, по-скоро някоя майка с дете може да има на пързалките.
Аз съм набеден фермер. Иначе се върнах в града преди 6-7 месеца, само заради работата. Изобщо не съм очаквал, че имам градски във форума, това с бирите задълже тряжва да го направим.
Димаг ще те вербуваме ли за бири?

Оооп...

Аз за лостове питам, те ме пратиха за алкохол :)
След тренировка и сега си имаме традиция да пием по бира и то някаква дето не сме я пили, не за напиване, а за дегустация. Това от както отвориха до спортната площадка “Фантастико”. То не остана неопитана от нас бира отдавна, но продължаваме да ги въртим на принципа “тази скоро не сме я пили”. Този магазин изглежда обещаващ за бирено разнообразие. Вербуван съм си по подразбиране аз :)
И за спорта има достатъчно - някъде да закача ластик, да се увисна на лост, а за бутането ако няма нищо има земя, пък и лоста става, на една тръба. За една седмица, колкото да си начеша крастата вечер след работа, ще стане и детска катерушка или тези пейки с кобилиците отгоре, после бира, надявам се с компания - чудо! ... “празни” калории, глад и мизерия, щото кръчмите са затворени. Това ще ми е първата командировка от карантината насам

Магазина е шит...

Еее, друга ти е на теб базата за сравнение. То направо няма база :) Щом има нещо различно от продуктите на Каменица и Загорка си е ОК.

Тези срещуположни ластици, 35-ките, нови, направо са на ръба за вариантите на двустранно раменно разтваряне. Като няма избор за ширината на окачване, корекцията на натоварването е невъзможна - същата работа като собственото тегло. Колкото - толкова и се мъчиш. Моето го коригирах от 89 кг. на 87. Мина ли 87 започва да се обажда лакътя, да чувствам колебания в експлозивността и да “развалям” по-комплексните неща, като изпълнение или бройка. 87 кг. на 187 см. ми е супер за стереотипа ми на спортуване със собствено тегло. Не мисля че съобразяването на килограмите ми със спорта е прецедент - в много спортни дейности има оптимални килограми. А и съм горе-долу “в норма” и 2-3 килограма се манипулират лесно. Ей сега, след вторник, при затворените кръчми, ще ги манипулирам още - надолу :P Ще си взема яйцеварката и ще набивам сурови зеленчуци, яйца и млечни. Ще се пиша бирен вегетарианец една седмица

Спорта в Ловеч си върви екстра. Най-после се видяхме с doni dimitrov, с който сме водили кореспонденция и сме си влияели взаимно на спорта още от 2007 година, само че той беше под друг прякор и до преди няколко дена не бях сигурен че става въпрос за същия човек. Синът му е фурия на лостовете. Запознах се и с Muddy Waters, млад, готин, човек, с много добра структура за спорт. Та с двама-трима направихме няколко тренировки и две сам - нямам пропуск от както съм тук.
В Ловеч от скоро са направили на няколко места площадки като тази, на прикачената снимка. Не са “Титански” или по-обмислени, но има къде да се спортува на лостове. Доволен съм - от спорта, от компанията и от града. Реки, баири, зеленина, история, спокойствие и всичко е близо :)