Да опиша за вчера..
19/12
Сън - Събуждане в 9ч.
Витамини - Омега 3 + вит. Б, вит.Д, Лецитин
Движение - Без разходка
Храна:
Кафе със сметана
- Кисело мляко с овесени трици, мед, канела, орехи и банан
- Няколко безглут. меденки с бял шоколад , мандарина
- Солети от лимец, 1/2 авокадо, плочка сирене и лъжица хумус
- Пилешка пържола, салата домат и краставица
Студен чай
———————————————
Вчера пак се събудих с буци.. големина колкото малък юмрук. Детето си поспинка, но на мен ми отидоха 3 часа в болки и опити да ги премахна.
Иначе от 2 дни си хапвам на воля бисквитките с нахутено брашно и джинджифил.. без грам да се сетя, че може да се причина бебето да плаче като суче. ??♀️ Колики имаше само 1 седмица още през първия си месец и това беше, направо съм забравила какво е и съм спряла да се замислям. Ами тези два дни си платих.. вече със сигурност няма да забравя. ? Чак вчера направихме връзката между бисквитите и това, че се съдира да плаче всеки път като суче и след това. Съответно спрях веднага да ги ям и още вечерта имаше подобрение, днес вече е напълно добре и се храни нормално.
Казах на мъжа ми, че друго дете ще имаме само ако си спра кърмата от момента в който родя. На кърмене втори път НЕ се навивам. Който каквото иска да ми говори, явно при едни е хубав момент.. при мен ми отнема хубавите моменти и се чувствам ограничена от всичко. Буквално всичко.. храна, излизане, сън.
П.С. Това не го пиша за дискусия, а за себе си. Като си врътна дневника някой ден да си напомня през какво не искам да минавам втори път. ??
Вчера бяхме на гости на приятели за пръв път с малкия, днес пък пътуваме извън града. Тренировка за празниците, когато ще трябва да обикаляме бабите, защото живеем в различни градове. ?
Мнението беше редактирано от Теди на 20.12.20 12:32.
Нахута и брашното му бяха най-влошаващия коликите фактор при нас.
Дали не е възможно буците да са от това, че малкия спи по 11 часа, пред които не го кърмиш?
За мен е престъпление човек да има възможност да кърми и да се откаже от това. Всяко усилие си струва здравето на бебето. Кърмата е супер храна и има съставки важни за имунитета на малкото, които никое изкуствено мляко не може да има.
Мнението беше редактирано от Margi на 20.12.20 12:31.
Ами и аз така мисля, Марги. За това го и кърмя и ще продължа докато мога.
НО мисля, че не е окей да е на всяка цена. Защото за едно дете е здравословно да има и пълноценна майка и семество, нали така?
Не съм склонна да дискутирам тази тема с хора, които не са минали нещо подобно на това, което минавам аз. Защото просто няма как да се поставят на мое място и аз самата преди да усетя всичко това бях настроена като теб.
Сега обаче, виждайки от какво лишавам детето си и баща му (и себе си) за сметка на това да го кърмя.. то не знам кое е по-малкото зло. Пишейки тук може би се вижда няма и половината от това, което преживявам ежедневно. А като се замисля, че има и много по-сериозни “проблеми” от моят не искам да си представям тези майки.Много е лесно да се каже отстрани особено от човек, който не е бил в същата ситуация. Казвам го, защото аз самата бях потресена като чуя , че някой няма да кърми. До скоро.. сега вече ги разбирам. Надявам се във Вторник Хедра малко да оправи нещата. ❤️ Поне това детенце да си го кърмя до край, както искам.
Та както и да е, написах го за своя референция това. За да си напомня поне да помисля кое ми е по-важно за следващия път. Да кърмя или да мога да имам някакво пълноценно време с детето, баща му и семействата ни. Защото към момента тези двете са взаимно изключващи се при мен. Няма минута от деня ми в която да не съм в затворен кръг.
Та това е по темата. Нека не се притесняваме от сега за имунитета на бъдещето ми (евентуално) дете. ? Това дете си суче, по един или друг начин успявам.
Мнението беше редактирано от Теди на 20.12.20 13:00.
Разбира се, че само ти си знаеш как се чувстваш.
На всеки проблем, има подходящо решение. Сигурна съм, ще и на този ще се намери.
20.12.20
17:08
#645
Теди,поради животозастрашаващо и за двамата “нормално” раждане първия път, мъчително кърмене месеци наред с буци, кръв от зърната нон стоп защото бяха проблемни така да се каже, тонове кърма и в същото време бебе което не маже да я засмуче с Алек категорично реших секцио и без кърмене. Плюха ме, съдиха ме, легендите за връзката между майката и детето с кърменето, както и това че без кърма няма здраво бебе, ги слушах постоянно.
Повярвай ми решението ми беше трудно, но вероятно най-умното
В крайна сметка се възстанових за седмица и да чукна Алек е най-здрав и кален от всички, а връзката ни е най-силна.
Напълно те разбирам
Вместо да се отказваш, принципно говоря, може би е добре всъщност да анализираш дали евентуално следващия път не да не кърмиш, а да имаш друг подход към кърмата и поддръжката на гърдите през първите критични 6 седмици. Най-добронамерено казвам, че има какво да се направи. Следя дневника ти и помня много постове ? Казвам го като възможност за размисъл, без да започвам каквато и да било дискусия, защото подкрепям Марги на 2000%, напрежението около кърменето в началото не е малко за никого, поради, което напълно разбираемо е да искаш да не повтаряш, дори да ти се струва, че никой “не е преживял каквото си преживяла ти”, няма как да знаеш кой какво е преживял.
Бъди здрава, факт е, че психическото здраве е най-важно. Но просто имай едно на ум, че има и други подходи, преди отказа.
Както казват старите хора, да го родиш е най-лесно като теглиш чертата.
П.п. Нито кърменето (в началото, а в много случаи и като цяло), нито раждането, които се обожествяват като някакви особено романтични събития, всъщност представляват това. Затова подготвени с някаква романтична визия, чести хората са доста разочаровани и неподготвени. За съжаление се налага да има реални представи.
Не кърменето, не раждането и не спането с детето определят наличието или липсата на връзка с него. Затова си мисля, че преди да се проповядва, трябва да има база.
Мнението беше редактирано от karfi4ka на 20.12.20 17:28.
Благодаря за коментарите и споделеният опит! ❤️
Много съм съгласна с Карфичка по принцип за всичко казано. Най-вече с това, че не бива да се проповядва без база.
Значи докато това цялото нещо беше само мой проблем го преживявах някак по-добре. Факт е, че цялото ми ежедневие е само и единствено това и психически не издържам на моменти... направо ме смазва. Но все пак знам защо го правя и се държах. Нещата се промениха обаче откакто от две седмици насам всичко това започна да се отразява и на бебето. На първо място малко или много му се отразява моето изнервено и депресирано състояния причинено от постоянни болки и липса на време и енергия за кактвто и да е човешки контакт (включително и с половинката, а другите са лукс и само ако превъзмогна болките за няколко часа). Това което вече тотално ме смаза обаче е, че той започна често да връща фонтани кърма от нагълтване заради силна струя. Постоянно иска да го държа изправен по 1 час след хранене и дори не мога да седна или да се облегна.. за тези две седмици гърба и кръста просто ме убиват от болка. Цялото ни ежеднвие е това да стана преди него за да си оправя буците, като стане той да го накърмя и от тогава се почва затворен кръг с кърмене - носене на ръце един час за да не плаче и повръща - още малко кърмене - заспива за 15мин. и всичко отначало. Така докато си легнем вечерта. През голяма част от кърменията е в истерия и плаче до побъркване, защото се нагълтва ужасно много и се плаши чак. От това пък после часове отказва да суче, а реално е гладен и нито яде, нито заспива. Това са часове наред в ръцете ми, права. Гледайки как детето се измъчва цялата ситуация става още по-зле, защото едно е само на мен да ми е трудно и гадно, но да виждам неговото ухилено личице.. друго е да виждам как се тормози. Всяка вечер съм пред нервен срив , сълзи, безкрайни опити да го нахраня нормално. Абсолютно всяка вечер от седмици насам. И той също покрай мен е така. Плаче по цял ден като или суче, или повръща или е на ръце изправен.
Ето за това не мисля, че кърменето е на всяка цена и има по-важни неща като психичното ми здраве, връзката между нас тримата и пълноценното хранене на детето. Разбира се, след опити и пробване на различни методи .. не казвам да се откаже човек ей така без причина и без да е опитал да оправи нещата. От близо три месеца пробвам какво ли не, през бременността също се стараех да се информирам максимално от книгата на Хедра и от лекции. Мисля, че след като за 3 месеца нищо не даде подобрение ако и сега след срещата ми с нея нещата не влязат в норма, то няма да съм се отказала безпричинно.
Честно казано вече единственото което ме спира да си спра кърмата на момента е това, че Матей не иска да доближи шише по никакъв повод. Пробвала съм го с чайче и изцедена кърма от първия ден вкъщи до сега абсолютно всеки ден и резултата е нулев. Имаме 6 различни вида шишета и 8 различни вида биберони - тотално отказва всеки един вид. Съответно не мога да го накарам дори кърма да пие от тях, какво остава за АМ. Иначе оставяме мен, но откакто той започна да се измъчва даже нямаше да се замисля за тази стъпка.
Та това е горе долу картинката, пак не успявам да представя всичко. Има си дни и дни, това са от добрите.. лошите даже няма да започвам да ги описвам. ?
Днес ми мина консултацията с Хедра, но ще я опиша в отделен пост за да не става тук прекалено дълго и да си я имам отделно като записки.
Мнението беше редактирано от Теди на 22.12.20 14:33.
Като член на семейство, прекарало първите седем-осем месеца с бебе на ръце 24/7… стискам ви палци, да се разрешат нещата и да си нормализирате ежедневието възможно най-бързо.
Консултация с Хедра
Ще започна с това, че ѝ обясних всичко което съм правила от първият ден до сега и как процедирам. Обясних всичко с точните ситуации, милилитри изцедена кърма, часове и тн. (Ползвам един app в който следя всичко това). Тя видя как суче той, гърдите, зърната. Потвърди нуждата за сега все още да кърмя със силиконови зърна, защото от препълването моите стават плоски и той не суче ефективно, съответно още повече запушвания стават при мен. Иначе си засуква и без тях, обаче и струята е още по-зле и се дави два пъти повече. Така че силиконовите зърна и по нейна препоръка остават за момента.
Подкрепи напълно всяко нещо което съм предприела и правя в момента за справяне, дори се учуди колко подготвена бях по темата. Каза, че ако не правех нещата така както реално процедирам от началото вероятно щях да бъда много по-зле. Като се има в предвид, че аз никога не съм се цедила в повече за да се стимулира излишно кърма и още от самото раждане и потръгна с локви преди да ползвам каквото и да е.. може да заключим, че проблема идва от наследственост и вероятно до някаква степен от предишен прием на хормони с които си лекувах липсата на цикъл. Обясни, че от тях се получава разрастване на млечните жлези и това е не малка предпоставка за това, което ми се случва в момента. А за наследственото.. баба ми е оперирана от мастит, майка ми е спряла да кърми на 2ри месец поради същите причини от прекомерно количество кърма. Явно и това може да има връзка според Хедра. В заключение не намери нищо в моите действия което да спомага ситуацията да е такава, даже напротив. Каза, че просто има жени които са си така и не са много нещата, които могат да се направят.
След като съм процедирала буквано като по учебник с цеденето и това колко и кога да спра да цедя и все още кърмата ми не се регулира спрямо бебето каза, че е възможно организма ми да не прави добра обратна връзка с него и за това да няма така нареченото напасване спрямо неговите нужди.
От там нататък още като видя струята и държанието като сучеше моментално позна, че дните ми преминават изцяло в това да го държа изправен между кърменията. Като видя гърдите ми пък моментално позна и точно къде са запушванията - в долната част на гърдите където кърмата се застоява заради тежестта на бюста и не се изпразва от там докато суче.
В заключение няма какво да направя за да изчезне проблема напълно, но мога да предприема няколко неща които евентуално може малко да ми помогнат. Иначе каза да си продължавам по същият начин - да цедя САМО при нужда и запушване и то не до пълно изпразване на гърдите. Марги спомена нещо горе дали не се получват запушвания заради неговото дълго спане вечер и питах за това. Хедра каза, че напротив.. това да спи толкова дълго и аз постепенно да съм спряла цеденето в тези часове по принцип в предпоставка за намалянето на кърмата, а не обратното. Ако аз продължа да ставам и цедя вечер, няма да му се види краят. Така и правя - в началото ставах да цедя по малко за облекчение и постепенно спрях за да не стимулирам кърмата в тези часове.
Срещата мина за по-малко от един час, нямам направена схема за действие освен да си продължавам така. Жената дори няма да ми вземе пълната сума за консултция, просто нямаше много какво друго да предложи освен всичко, което и аз съм пробвала вече.
По нейните препоръки продължавам със:
- Цедене само при запушване и наличие на буца
- Предлагане и на двете гърди както до сега, но постепенно да премина към даване само на една за да дам сигнал за спиране на производството. Това обаче само ако става без пълната гърда да започне да създава проблеми.
- Да си пия Лецитин по 1 на ден профилактично и по 4 на ден при запушване.
- Да НЕ цедя повреме на нощния му сън
Новите методи които ще пробвам по нейна препоръка:
- Нурофен стоплолд два пъти на ден в рамките на 2-3 дни. Имало вътре съставка която намаля кърмата с около 25% за известен период, после мога да повторя.
- Запарка от чай Салвия (градински чак) 2-3 пъти на ден
- Да поставям навита на руло пелена под гърдата докато бебето суче. Това е с цел изпразване на долната част на гърдата, което иначе не се случва напълно.
- Масажи за лимфен дренаж като съм легнала по гръб, отново с цел раздвижване на застояването на кърма в долната част. 2-3 пъти на ден.
- Смяна на позата на кърмене с легнала такава поне при едно или две от кърменията. Тук проблема обаче е , че бебето не обича по този начин да лежи и да суче .. така че ще опитвам доколкото мога.
П.С. Само да вмъкна, че и днес се случи да съм с поредното ужасно запушване на канал. И бебето само до сега вече повърна два пъти и се задави не знам колко пъти. Хедра и на това стана свидетел, сигурно ме съжалява. Имаше много загрижен вид. ?
Добра женица е като цяло, не знам дали кърмата ще намалее.. но поне психически ми олекна някой да ме разбере и да споделя.
Мнението беше редактирано от Теди на 22.12.20 16:03.
Теди, аз изтъкнах липсата на нощно кърмене като предпоставка за препълване, понеже такъв беше моят опит - когато Виктор спеше по цяла нощ, аз се събуждах с буци. Постепенно ми се нормализираха нещата.
Никога не съм ползвала консултант по кърмене, защото не е било такъв проблем, какъвто явно е при теб. Въпреки това, той си повръщане по 5-6-7 пъти между храненията почти до 8-9 месец (вече не помня).
Мисля, че с е подразбира, че приема на медикаменти в годините (както и много други неща) оказва влияние върху общия хормонален фон, съответно - кърменето. Което не е голямо успокоение, нито нещо, което може да се промени. Нито пък смятам, че е предопределящо за евентуално следващо кърмене, при взети адекватни мерки предварително, още повече хормоналния фон се променя трайно след първото раждане.
Сигурно при теб изглежда по-различно, но все пак да отбележа, че повръщане, рев за държане на ръце и в изправено положение, нервничене при глад, но отказ за сукане са неща, които са били и са често явление и с двете ми деца, като част от нормалния ход.
Желая ти успех, съгласна съм с Марги, че влизането във втора бременност се случва с изцяло нов организъм. Кърмата при второ кърмене, в общия случай, по думите на Хедра, е повече и по-стимулирана. Но, да, това не е тема на разговор. Хедра определено има способността да успокоява психически. И само да кажа пак, че аз, също имам проблеми, не от твоето естество, но имам, и... наистина нямам “няколко часа”, за да се успокоя, в смисъл, че докато кърмя и се завъртя, си е дошло пак време за кърмене, макар че имам кой да ми помага и нямам оплаквания от детето, така че, ако все пак ти ги имаш, въпреки проблемите ти, значи нещата не са чак толкова зле. В смисъл да не би да бъркаш нормалния режим, в който влизаш с малко бебе, който е... нормален...
Казваш, че не си цедила, в тази връзка помня, че беше объркала режимите на помпата със стимулационния, както и, че цедеше след баня. Това дали не е възможно да има връзка?
Мнението беше редактирано от karfi4ka на 22.12.20 16:53.
Карфи, споменах на Хедра за объркването на режима за стимулиране и за цеденето след душ. Тя каза, че не би било проблем в предвид, че съм го правила само един път на ден по 5-6 минути. Тоест тези 5 минути на ден на помпата и малкото милилитри които са излизали с този режим не са предпоставка да ми е стимулирало допълнително кърмата. Още повече, че аз се събуждах с мокра спалня още от 4ти месец на бременността и след като родих не започнах въобще да цедя преди първото си запушване през втората седмица на бебчо. Още в болницата нощницата ми постоянно беше мокра до петите от кърмя. По над 120мл. цедя само когато има запушване и отново за не повече от 10 минутки на помпата, просто излиза много от задържаното и за това са толкова милилитрите в тези случаи, иначе след душ не минавам 20-40мл. само колкото да облекча. Мисълта ми е, че никога не съм цедила до пълно изпразване, а имах и период от две седмици в които напълно спрях цеденето изцяло.
А иначе не знам дали бъркам нормалното ежедневие с бебе, нямам база за сравнение. Но спрямо моите приятелки с бебета например съдя горе долу кое е нормално и кое не.. никой не ми е споделял да е чак така. Днес единственото време в което можах да го оставя за малко беше да отида веднъж до тоалетна и то просто слушах писъците му за 5 минутки защото физически вече не издържах без WC. Това беше единственото време в което не е бил на гърдата или в ръцете ми. Сега ще е в баща си за да си взема един душ и да си отпуша каналчето, после го къпем и вечерта отново започваме кърмене и държане изправен до 23ч. минимум.
22.12.20
18:16
#653
Още ли ти е некомфортно със слинг/раница?
В твоя случай много би ти помогнало
казано от Вероника Налбатска на 22.12.20, 18:16:
Още ли ти е некомфортно със слинг/раница?
В твоя случай много би ти помогнало
Да, Рони. Аз и без тях едва успявам да го нося с пълни и болезнени гърди. ? Когато сложа слинг се притискат още повече и кърмата започва да ми изтича по мен и него в големи количества. Ако пък сложа сутиен за кърмене + тампони които попиват кърмата и слинга отгоре така става за изтичането, обаче пък в рамките на 15 минути получавам запушване.
Това ще мога да го правя когато се регулира кърмата поне малко, но той тогава едва ли ще има и нужда да е постоянно изправен. Преди сутрешното кърмене и много игрив и си стои в гимнастиката и люлката без проблем детето. Започнем ли кърменето и нагълтването обаче се започва и искането да е изправен и това да му е некомфортно.
Когато кърмата ми беше намаляла малко по едно време за няколко дни въобще нямаше такова нещо да в на ръце след сучене, за това съм убедена, че идва от прекомерното количество. Също така когато си играе малко преди кърменето сутринта дори се дразни като го занимавам, иска само играчките и ги гледа в захлас и им говори. ?
Мнението беше редактирано от Теди на 22.12.20 18:57.
Теди, на колко месеца стана бебо? При мен след края на третия месец, количествата горе-долу се нормализираха. Преди това имах препълване и буци (не бяха приятни, но не мога да кажа, че съм ги приемала като кой знае каква драма). След това пак имаше много мляко, изтичаше си, но буците намаляха. Мляко си изтичане. Особено докато се храни от едната страна, от другата винаги течеше. Не съм цедила никога повече от 20-30 мл, при това на ръка. Не че нямаше повече, просто аз спирах. Честно казано, не помня кога свършиха протичанията, но със сигурност до към 8-9 месец кърмих с хавлия или пелена да попива другата страна.
Просто споделям своя опит, може да ти е полезно да съпоставиш. Може просто да си изненадана от промените в тялото си, да са повече от очакваното. Температура съм вдигала два пъти откакто родих досега, за по час - два, от преумора и нерви - неща, които няма как да не съпътстват майчинството.
22.12.20
21:49
#656
Аз от ден 3 съм с подплънки за кърмачки и все още няма индикации да ги махна ?
А понеже нощно време от едната гърда имам 12 часа пауза, на сутринта подплънката е толкова пълна, че капе.
До 3-ти месец включително спях с кърпа под мен, че ми писна да чистя матраци. Вече поне това не се случва.
Но буци не съм имала, нито запушвания. Мисля е, защото рано разбрах каква схема трябва да прилагам.
Та за препълванията разбирам. Но явно при теб и бюстът е много голям, защото при мен и със слинг, и с раница, ми е доста удобно.
Ами, Теди, приеми го, че 24/7 имаш един вече не толкова лек дъмбел в ръцете :)))))
(И това ще мине)
казано от Вероника Налбатска на 22.12.20, 21:49:
До 3-ти месец включително спях с кърпа под мен, че ми писна да чистя матраци. Вече поне това не се случва.
Спането с хавлия го бях забравила. Още един глас за него.
Днес Хедра ми даде много добра идея да спя с тези еднократните пелени/чаршафи под мен и мисля да я приложа. ?
Благодаря за споделянето! Повечето са наистина нормални неща, но мен постоянните болки ме побъркват, не друго..
Не знам за него, но аз вече съм доста емоционално привързана към това да го кърмя и се надявам да се оправя за да не спирам въобще скоро. Ако трябва да съм честна ми се иска до 2г. да го кърмя хаха. Усещам си някаква връзка и това, че той много се привързва към мен така и успявам да съм му утеха когато никой друг не може да го успокои. Да не говорим, че си е супер “извинение” да не го оставям на бабите с преспиване без да се сърдят. ? Абе хубаво ще ми е да успея , би ми стигнало само болките да спрат.
Марги, бебчо ще направи три месеца на 3ти Януари. Хедра ми обясни, че при мен запушванията се получават понеже бюста ми е голям (чашка D) и когато е препълнен много тежи надолу. Съответно там долу се утаява кърма, която той не суче и като престои стават буците и запушванията през 2-3 дни.Сега ще кърмя с навита на руло пелена под гъддата и ще правя масажи легнала по гръб с цел да разнасям кърмата от тази долна тежаща част. Това например е нещо, което до сега не съм знаела и правила, а може да доведе поне до намаляне на честотата на появата им.
А утре смятам да пробвам ерго раницата която ти ми изпрати да видя дали ще има разлика от слинга по въпроса с притискането. ?
Мнението беше редактирано от Теди на 22.12.20 22:46.
Щом няма още 3, мисля, че скоро би трябвало да има някакво облекчение. Аз в един момент си мислех, че млякото драстично е намаляло, защото тежестта олекна, буците изчезнаха, но всъщност, си беше там...и както казах, все още изтичаше.
Дано носенето помогне, на него - със сигурност, защото там ще се чувства изключително спокоен, въпроса е на теб да не причинява болки.
В кръга на шегата - спорно е кое усещане е по-напрягащо, постоянното препълване и буците или усещането за драстично намаляла кърма при регулация на кърмата. Уверявам, второто не е никак за подценяване ???
Като си спомня двата дни в които поръщах и се бях обезводнила, съответно и кърмата ми беше значително намаляла.. а малкият понеже е свиканал на кърма в изобилие се изнервяше. И това никак не е приятно, чувствах се ужасно зле, че не мога да си нахраня детето. ? Голямо напрежение беше.
Мнението беше редактирано от Теди на 23.12.20 11:02.
Споменах, че Хедра вчера ми препоръча да пия Нурофен стопколд за два дни. Още вчера си го взех и пих два пъти, тази сутрин също едно и довечера последното. Не знам дали е от Нурофена, но за пръв път от не помня кога не изпитвам болка в гърдите, гърба и общо взето в цялото си тяло както съм схваната по принцип. Още си имам пълните гърди , но без силната болка няма нищо общо. Откакто съм станала се чувствам супер отпусната, енергична, не съм изнервена.. с една дума мога да го опиша като свобода. ? Иска ми се да викам от щастие за този момент, не знам колко ще се задържи, но сега му се радвам.
Държа да отбележа, че това веднага се отрази на Матей и той днес също не е така изнервен и е в добро настроение покрай мен.
Убедена съм, че много се влияе от моето състояние. Макар и да се старая да съм весела покрай него, когато ме боли и не му се вижда краят не мога да го прикрия и пренебрегна за дълго.
С това се убеждавам за пореден път, че всичко в главата ми идва от дискомфорта в тялото ми. И обратното важи понякога де. ? Премахне ли се болката ми се променя цялостно настроението и тези проблемчета ми се виждат незначителни. Остава да се науча как да запазвам това си емоционално състояние и когато физически не издържам. Поне при мен са тясно свързани - едното не е ли окей и другото пропада.
А той мисли каква беличка да направи след като опишка лицето на майка си за добро утро. ??
Мнението беше редактирано от Теди на 23.12.20 11:40.
23/12
Сън - Събуждане в 4 и 10ч.
Витамини - Нурофен стопколд x2; Лецитин x2
Движение - Половин ден чистене и притотвяне на тесто за коледни курабийки с 6кг бебе в ерго раница.
Започнах да правя и клекове с бебето когато мога, че от толкова сваляне съм се отпуснала доста и най-тесните дънки ми висят.
Храна:
Кафе със сметана
- Кисело мляко с овесени трици, овесено барче, мед, канела и банан
- Банан, кафе със сметана
На Рожден ден: Парче безлутенова Гараш, няколко безглутенови ореховки и бисквитки; Чаша студен чай
- Сандвич с кашкавал на грил, 1/2 авокадо, салата моркови, лъжица хумус и малко сирене
—————————————————
* Нашите имат приятел, който работи в мандрата на Верея и започнаха да ни взимат прясно сирене директно от там. Направо никога не съм опитвала по-вкусно сирене.. голяма разлика има с вакумираното в магазина.
* Както казах на Марги днес пробвах ерго раницата която тя ми изпрати от Вики. Първо гледах видеа за правилната позиция и как да я наглася, оказа се в пъти по-лесно от слинга.
Добрата новина е, че явно не притиска по същия начин, защото коланите минават от другаде и не ми създава въобще проблеми с бюста. Лошата е, че Матей си поплака в началото и ми изглежда, че ще му трябва време да свикне. Но пък успях бързо да го успокоя като започнах да правя тесто и му обяснявах стъпка по стъпка какво правя и защо.. той слушаше в захлас и се охлеждаше.. не след дълго успя и да заспи. Така заспа в тази раница, че дори блендера и прахосмукачката не го събудиха! ?
Много ми е удобна, коренна разлика има със слинга, а с това да го нося на ръце да не говорим. Вторият път като го сложих вече не плачеше толкова, само след известно време започна защото вече беше гладен. Мисля, че ще свикне. Благодаря отново на Марги за жеста! ❤️
В тази връзка някой знае ли по колко време на ден може да се носи бебето в раница? Има ли някакви препоръли или е безопастно по колкото искаме? ? Смятам да посетя и консултант след празниците, но да знам до тогава как да процедирам.
Мнението беше редактирано от Теди на 23.12.20 22:40.
Еее, много се радвам, че и двамата се чувствате удобно с нея. Аз съм носила по около 5 часа с прекъсване за почивка, когато сме били на планина. Консултирай го, но, предполагам, че няма да можеш да го носиш толкова, че да има някакъв проблем.
За плакането - всички плачат първите няколко минути като ги сложиш в началото. Мен именно това ме отказа от слинга, той беше на 15 - 20 дена и мислех, че аз нещо грешно правя, затова плаче. Може и грешно да съм правила, де. Ама с раницата ни се получи чудесно. И до сега го нося в планината или когато трябва по-бързо да се придвижим, в по-голямата раница.
ПП: Предполагам, че в момента ще е подходяща възглавничката, разкопана. Аз не помня кога сменя позициите на приставките. Гледай коленете му да не висят под таза докато отидеш при консултант.
Мнението беше редактирано от Margi на 23.12.20 22:50.
24.12.20
06:56
#665
Не се смятам за веща в бебеносенето - все пак и аз за пръв път се сблъсках с това, но покрай десетките видеа, които изгледах, както и покрай консултанта, който ползвах, плюс че нося Дария от 6-та седмица, ще споделя моя опит:
По принцип се смята, че ако раницата е подходяща и добре нагласена за теб и бебето, няма някакъв общовалиден горен лимит. Можеш да носиш и по-дълго време. Така или иначе ще се правят почивки за смяна на памперса, най-малкото.
Досега съм носила съм 3 часа без спиране, после смяна памперс и кърмене, след което съм я слагала пак.
За добрата позиция на бебето значение има как ще му направиш “седалката”, за да станат крачетата в М позиция, както и с какви дрехи ще го облечеш. Избягвай ританки (освен ако не са му много големи). Придържай се към панталонче и чорапи. Така няма да му опъва по крачетата, когато ги свие.
За излизане навън е по-добре да имаш покривало или да излизате с общо яке - т.е. да избегнеш да обличаш него с прекалено обемни дрехи, защото това пречи доблото нагласяне. Аз нося със суичър за бебеносене, а сега и със зимно яке за бебеносене. Отдолу Дария е облечена така, както стои вкъщи, но добавям вълнени чорапи и шапка.
Дария никога не ми е ревала - нито в слинга, нито в раницата и заспива до максимум 10 минути.
Гледам обаче да имам по себе си нещо, което да я занимава докато е будна- биберон или гризалка, закачени за клипс.
Вчера ми пристигнаха и смукалките за раницата, поръчах да ми ушият, защото почна да смуче презрамките й.
Ако искаш, снимай се в профил и отпред, но телефонът да е по-далеч от теб и да не е над теб, за да се види хубаво. Поне, докато се свържеш с консултант (наистина много помага и успокоява).
Поканих те в една фейсбук група. В нея има закачени линкове със статии за бебеносене и списък с консултанти.
Доста консултанти пишат вътре и се включват със съвети.
Има и секция за обяви, където продават не само носилки, но и аксесоари.
Там можеш да отправиш запитване за консултант в Пловдив, но мисля, че срещах такива публикации и можеш с търсачката да ги намериш.
В началото си виках “бе ква е тая група, кой знае кви са бгмами там, само да ме дразнят”, ноооо! Се оказа много полезно за мен, има страшно готини хора и дори от там си купих нов суичър за бебеносене на страхотна оферта.
Надявам се и на двама ви да е удобно.
При мен се получи така, че въпреки че избирах с месеци количката, в момента почти не я ползвам. В София я “зазимих”, а в Ботевград я изляза 2 пъти за 10 дни с нея, я не. Всичко в раницата.
Вкъщи ползвам раницата, когато Дари е нервна. Така оправям дрехи от пералня, случвало се е да ям, да работя, да чета нещо. Дари спи спокойна, а аз съм със свободни ръце
П.П. Раницата Boba ли е? На такава ми прилича. Ако да, моята е същата, само друг десен?
Мнението беше редактирано от Вероника Налбатска на 24.12.20 07:28.
казано от Margi на 23.12.20, 22:44:
ПП: Предполагам, че в момента ще е подходяща възглавничката, разкопана. Аз не помня кога сменя позициите на приставките. Гледай коленете му да не висят под таза докато отидеш при консултант.
Да, Марги, разкопчана е в момента. Така гледах спрямо възрастта и килограмите му. ☺️ Старая се да в хубаво седнал на възглавничката и крачетата да се на равно с таза в позиция М. Като го стегна следам да е така, че като се наведа да не виси и главичкат му да е на целувка разстояние.
Рони, благодаря за изчерпателната информация и поканата в групата! ❤️
Аз съм и в други групи за бебеносене, но тази ми изглежда и звучи доста полезна така че се присъединявам. Също се надявам да успея да си продам слинга, който е чисто нов и няма да го позлваме.. ии аз също да си взема яке за бебеносене на добра цена.
Консултанти вече намерих тук, само чакам празниците да минат да се освободим малко.
Иначе освен нещата, които изброих на Марги, че следя другата ми чуденка беше за дрехите. Точно си мислех как бих могла да го сложа в космонавта и после в раница ама в последствие разбрах,че няма да е. А ританки никога не съм ползвала, но от ромпъра вчера се сетих да го преоблека по съшата причина.
За времето.. аз през 1-2 часа правя почивки за памперс и кърмене така или иначе, понякога си заспива и така и няма да се налага да го нося. Не вярвам да минавам 4-5 часа на ден с почивки при случай, но е хубаво да знам, че няма особени ограничения.
Раницата e Boba 4G доколкото помня, Марги може да ме поправи ако греша, но вчера за тази гледах видеа и беше същата. ?
Мнението беше редактирано от Теди на 24.12.20 09:45.
Да, Боба 4г е раницата. Ако трябва да съм честна, по-ми допада Тула стандарт, но тя е за 7+ месеца. По-равномерно ми разпределя тежестта и не виси напред. Но първите месеци прекрасно се справяне с бобата.
Единствения ми проблем бяха крачетата през зимата, все бяха студени, защото висят. Имаше вълнени чорапи, поларено покривало, но пак при по-дълги преходи в планината изстиваха, което пък за него май не беше такъв проблем - нито е протестира, нито се е разболявал. Което ми напомня, че имам поларено покривало, непромокаемо (чудесно е за дъжд и сняг), което също не ползвам. Пиши ми, ако имаш нужда и от такова. Аз така и не си взех яке за бебе носене, но с него се оправя добре.
Мнението беше редактирано от Margi на 24.12.20 10:20.
24.12.20
10:40
#668
Нямам опит с други раници, но ми е мерак да пробвам Тула. ?
Аз взех вълнени гети и в много студено време ги слагам тях, така че покриват частта от крачетата, която виси. Тествахме и из Витоша, помага да не са студени крачетата.
Теди, мисля, че бързо ще продадеш слинга си в тази група :D
Да, вълнени гети и аз имам, но сякаш не бяха достатъчни когато стане - 5-10 градуса. А през цялата зима, нямаше ден, в който да не сме били на разходка, без значение дъжд, сняг или лед.
Преди Хриси от Слинготека правеше много хубави срещи, можеше да пробваш много модели, да видиш кое е най-удобно за теб, сега мисля че си има нещо като офис, където приема.
За съжаление, не съм убедена, че моята Тула ще става за подаряване след като окончателно спра да я ползвам, че направо сме и разказали играта от ежедневно ползване. Това са ми най-много използваните бебешки вещи, не знам как бих се справила без тях. ?
А между другото, на сайта на Тула редовно има намаления, и поръчките идват за 3-4 дни.
Мнението беше редактирано от Margi на 24.12.20 11:31.
Аз не нося бебе, така че по тая тема няма да участвам ?
Обаче искам да кажа, че трудно ще събудиш бебе с прахосмукачка и блендер ??? аз, понякога, с тях ги успокоявам ???
24/12
Весели и топли празници ви желая! ❤️?
Сън - Събуждане в 5 и 9ч.
Витамини - Забравих ги
Движение - Без разходка за мен, малкия излиза с баща си за малко.
Храна:
Кафе със сметана
- Кисело мляко с овесени трици, овесено барче,орехи, мед, канела и банан
- Неопределен брой лимецови курабийки изядох докато ги правих, и доста бял шоколад облизах от съдовете и пръстите си ?
- 2 малки пълнени чушки с ориз, 3 сърмички, Салата моркови, цвекло и ябълка, малко картофена салата
- Печена тиква, Чаша малиново вино
———————————————-
* Този път направих курабийките с брашно от лимец и без джинджифил и индийско орехче. За да не дразнят коремчето на Матей като предния път. Правих ги снощи след като той заспа до 4ч сутринта и днес ги украсявах.
Труден ден си беше иначе, макар и хубав. Решихме тази година да сме си само тримата вкъщи, като едно младо семейство вече.. а утре да обикаляме по къщите на бабите. Прекрасен избор, но с бебе което стои само и единствено в един от нас (главно иска само в мен) опитите да приготвим каквото и да е бяха невъзможни. В тази люлка стои само като стане от сън сутрин докато се измия и си направя кафе, 15мин. е максимума. Мъжо по едно време го изкара докато поне довърша бисквитките, които ще разнасям по роднини утре. После аз с ерго раницата из вкъщи оправях пранета и багаж за утре докато той отиде просто да вземе нещо готово от магазина и да изпече набързо тиква. Доста късно стана докато въобще успеем да седнем, душа беше лукс хаха.
Оправихме се в крайна сметка с всичко, спретнахме си малка трапеза набързо, Матей заспа по едно време, хапнахме добре и се порадвахме малко един на друг.. не се бяхме засичали да ядем на маса седнали двамата откакто родих. Пожелахме си да сме здрави и задружни и така. Те сега спинкат, а аз си допивам виното и ще лягам, че утре ни чака дълъг ден и много храна. ?
Много, много, много ми е трудно на моменти. Но винаги в края на деня съм благодарна за това, което имам и то е прекрасно. Нека всички са благословени с такова щастие! ??❤️
Мнението беше редактирано от Теди на 25.12.20 00:48.
25/12
Честита Коледа! ?
Сън - Събуждане в 8ч.
Витамини - Забравих ги отново
Движение - От маса на маса ?
Храна:
- Кафе със сметана; Няколко лимецови курабийки
Коледен обяд у свекито:
- Печено пиле (бяло месо) , зелена салата, маслини
- Парче ябълков сладкиш с оризово брашно; Кафе
Коледна вечеря у наще:
- Млечна салата, Спанак с чери домати; Печена пуйка и дробчета, кисело зеле с ориз
- Малко печена тиква; Чаша червено вино ?
И сега ям шоколадови бонбони и киндерчет от подаръците и пия бял чай. ❤️
———————————————-
Много храна днес, чудо. ? Но така е като обикаляме къщите да видят внучето хаха.
Не, че ми беше излишен ден в който да хапна повече и някой да подържи детето малко вместо мен.. още 1 кило съм надолу. Последно цифрата 41кг. видях като бях на 18.
Майка ми се сопна да съм спирала да кърмя, зашото ми се отразявало много зле и не бива да свалям чак толкова. А всички близки (включително и мъжо) ми казват, че трябвало повече да си почивам и спокойно да давам детето да го гледат, държат и тн. за да се грижа и за себе си. По принцип и аз го осъзнавам ама е лесно на думи... като видя някой друг да държи Матей освен мен и татко му и ми призлява. Знам, че са гледали деца, но просто като им чуя уникалните “съвети” и от сега си знам, че скоро няма да го оставя никъде. Минимум да проходи и проговори, особено що се отнася за у свекито.
Давам го от време на време да се порадват, но постоянно съм на тръни, не мога да се отпусна или да го изпусна от поглед. Оставял съм го на майка за по 1 час и то рядко, но през този един час друго в главата си нямам. Просто аз знам как се успокоява, какво кога обича и тн. и не мисля, че в който и да в друг му е добре освен в мен и баща му. Днес свекъра го държа, държа ама се измори и го остави на дивана до него при което малкия разбира се започна да плаче.. изчаках няколко минути, не го взе той и накрая просто се набутах и си взех детето. Та на хора, който не ми вдъхват никакво доверие за грижа ( освен майка ми )как да го оставя не знам.. Иначе всички много си се разбираме, но стане ли дума за малкият и край. Изпитвам някакво силно чувство, че си е само мой и никой няма право да изисква каквото и да е. Предполагам това е доста грешна нагласа, но не знам как да го превъзмогна поне за сега.
Дано се науча някой ден, защото не биха ми били излишни малко помощ и почивка. Знаех си отдавна, че ще съм от тези майки. ??♀️?
Мнението беше редактирано от Теди на 26.12.20 01:27.
Няма грешна нагласа - каквато си, такава си, и си най - добрата майка за твоето дете. Не си длъжна да следваш съветите на никого, особено ако са непоискани. Дори и да искат да ти помогнат като го гледат за час - два - ден...пак трябва да се съобразят с твоя начин.
Весела Коледа. ❤️
Съгласна съм, Марги. Реално тези 1-2 часа дори ме натоварват повече от притеснение или ядосване. Не искам да го оставят да плаче дълго, не искам да му дават сокове защото бил на почти три месеца... но за сега съображение по тези теми с мен няма, за това и няма да го оставя. За свекърите говоря, иначе на моята майка си го оствям, но тя е доста заета и рядко може. Иначе по-добре си почивам като се гушкам с него на дивана например.
Нервак, в никакъв случай не забравям мъжа, даже напротив. Просто той работи 8+ часа на ден вече извън вкъщи, пазарува, готви, помага ми с всичко вкъщи. При всяка възможност гледа малкия като се къпя, ходя на нокти или каквото и да е. Много хубаво си прекарват двамката! ❤️
Мнението беше редактирано от Теди на 26.12.20 15:01.
Те,точно...изобщо не си разбрала.
С това вторачване в детото,без да имате време за себе си...
Колко па хубаво си прекарва един човек с малко дете нон стоп????
Нужен е релакс от него,за това говорех...и на двама ви.
За 20 и кусур години брак видях няколко двойки разведени,точно щот детото стана номер 1 в семейството от вторачване и болни амбиции,че никой не може да го гледа по добре от майката.
А децата са винаги номер 2…щот ако вие не сте добре...ми никой няма да е добре .
На мен лично не ми допадат тези степенувания - номер 1, номер 2. Всички членове на семейството трябва да са добре, за да е здравословна връзката помежду им. Аз лично не съм склонна да обърна гръб нито на детето си, нито на половинката. И двамата са ми важни и не бих могла да измеря кой колко.
26.12.20
15:51
#678
Децата рано или късно порастват и напускат дома. Половинката остава. Или е обратното?
Нервака е в десетката, абсолютно се покрива с моето мнение по въпроса и моя подход към родителстването, аз лично, в очите на доста хора съм лоша майка и егоист, заради това, че оставям децата си (е, едното все още не напълно поради честото кърмене, а само за между кърменията), за да прекарам уикенда само са таткото им, или, че позволявам на майка ми да ги приспи, или на леля им да ги еди какво си около грижите за тях...Това, естествено, мен изобщо не ме интересува, защото, това, определено, не ми е скъсало връзката със сина ми, а напротив, повлияло е първо добре на нея, второ на всеки от нас поотделно като личност, трето на връзката ми с баща му, четвърто на неговата връзка с баба му и дядо му, и леля му.
Разбира се, тези ефекти не се виждат в първата година на децата. Към момента, обръщайки се назад, констатирам, че подходът ми е правилен и полезен.
Но все пак аз оставям децата си да поплакват, така че ???
Източноевропейският манталитет за обсебване на децата ми е крайно чужд. Децата ги раждаме, за да ги пуснем, и създаването на болезнена привързаност е изцяло в тяхна вред. Лично мнение, естествено. Всеки си гледа децата, както намери за добре ?
П.п. Не става въпрос за степенуване по важност, според мен, а за причинно следствена връзка. И не става въпрос за обръщане на гръб, твърде некоректно е такова квалифициране на подхода да оставиш детето на някого, за да обърнеш внимание на баща му/майка му.
Мнението беше редактирано от karfi4ka на 26.12.20 16:02.
Нервак, аз също мисля, че си прав. И в поста си горе съм споменала, че осъзнавам това, че този мой подход е грешен.
Като бях бременна постоянно повтарях на бабите как ще им го оставям и на мъжа ми да ме свяли на земята ако се вторача твърде много само в детето. НО когато родих мисленето ми изцяло се промени и най-вече даването на съвети и мнения от тяхна страна които аз не подкрепям ме отблъсна от това да го оставя при тях въобще. Едно е да оставиш някой да гледа детето съобразявайки се с твоите възгледи, защото всеки има различни такива и смятам, че е редно да бъдат уважени когато гледаш нечие дете. Друго е това да не се случва и в твое присъствие, пък какво остава като не си там.
Също така за сега не съм открила начин да се справя с това си мислене, макар и да ми се иска. То просто се случва.. както си казвам наум “Спокойно, само го държат и ще в добре” така и в следващия момент като направят нещо с което не съм Ок ми кипва и в най-буквалния смисъл си грабвам детето от ръцете им.
Малкият също е доста привързан към мен, има моменти в които дори в баща си не се успокоява.. а той го гледа наравно с мен като изключим кърменето.
Мисля си, че това с времето и по-често оставяне ще се оправи. Той все пак още няма 3 месеца и е само на кърма, нормално е да сме неразделни или максимума да е час-два.
С Марги съм съгласна, защото наистина всички сме различни и имаме различни чувства и подходи. Аз също не смятам това, че не искам да го оставям ме прави лоша майка или нещо подобно. Просто съм такава - чувствителна, привързвам се и обичам да се грижа аз за нещата около мен. Това и на мен често ми вреди, докарвам се до изтощение, но не приемам помощ не само с детето, а по принцип.
Иначе споредм мен освен, че сме различни и всеки си има начините смятам, че и до голяма степен зависи от другите хора това дали ще им оставяме децата. Има си свекърви и свекървки, пък дори майки и майки. Защо например когато моята приятелка идва у нас и го държи и разнася нито веднъж не съм се притеснила или да ѝ направя забележка? Защото виждам как се държи с него и нейният начин не поражда притеснение у мен, бих ѝ го оствила за цял ден ако не кърмех. За това мисля, че до голяяяма степен е двустранно.
Карфичке, като гледам снимките които сподели нищо чудно, че оставяш малките на леля им - изглеждат много щастливи и видимо е много грижовна към тях. Не всички хора обаче са такива да ги сложим под общ знаменател дали можем или не да оставяме децата. Та това също си е фактор. Другият фактор е колко са свободни тези хора, защото майка ми например никак не е колкото и да ми се иска да го оставям на нея.
Мнението беше редактирано от Теди на 26.12.20 18:20.