Вицове, книги.....Тази е за музика....

Поздрав за  ... авантюристите?

Поздрав за nervak - рок-чалга, некрадена :)

София, 29 август 2026, Vidas Art Arena

София, 27 юли 2026, зала 1 на НДК

Бе я у лево. Вече сам си правя музиката

Ето, да не се говори после че пренебрегвам фолка и съм фанатик ... е, и рок съм вкарал, ама то си е на място

Ама друго си е който и да е стил с метал :)

София, Vidas Art Arena, 02 август 2026 ... кой ли им е вокал?

... жената ме накара да го кача в тубата. Освен това тя свири на пиано. Иска да правя песни, а не само инструментали, само дето английския не ми е сила ... греда ли е?

Ей, прописах на английски
Текста на български - писал съм го 14 годишен:

Щастлив съм аз, в небето плуват птици,
прошепва нежно утринен ветрец,
листо подгонва, второ, броеница
около дъб - самотен, стар мъдрец.
Щастлив съм аз че ти си тук, до мене,
че те обичам, че обичаш ме и ти,
щастлив съм, че роди се в мойто време,
в съня ми, в моите мечти.
Щастлив съм, но защо ли са словата
когато има две очи -
очи прекрасни, взрени във зората,
сърце туптящо, утринни лъчи …

Текста на английски:

I am happy now — the sky is filled with birds,
a gentle morning breeze begins to speak.
It stirs a leaf, then one more, like a string of beads
around an ancient oak, alone and wise and meek.
I’m happy that you’re here, so close beside me,
that I can love you, and you love me too.
I’m happy you were born within my lifetime,
in all my dreams, in every shade of you.
I’m happy — yet what meaning hold the words
when all I need is in your eyes:
two shining wonders, lifted to the sunrise,
a beating heart, and morning’s tender light.

И понеже “Щастлив съм” на английски няма пол, реших да го изпълняват мъж и жена. Резултатът:

Тъпо.

Ти представяш ли си да беше казал умно :)))
Чакай, да не спамя без причина

Това беше най-зверското ми предизвикателство, да направя “Върни ми я” на английски, запазвайки всичко в първото изпълнение на Български, емоцията, мелодията, с леки подсилвания на симфоничната част.
Текста на Български, не зная кога съм го писал, но е преди 20+ години:
Залезе слънцето. Изчезна светлината
пред все поглъщащия мрак.
Остана болката и тишината,
и вятъра, унесен в своя бяг.
Останах аз и спомена за нея,
да плачат неспособните очи,
ръцете ми, протегнати към нищото,
живота - тъй безмилостно горчив.
Обичах я, обичах я безумно,
обичах звънкия и смях,
чертите й тъй нежни и невинни,
сърцето й, което не разбрах.
А моето разби се и изстина.
Пресъхнали очи, тъга и мрак...
О, господи, върни ми я, върни я
за да повярвам в тебе пак!

Текста на английски, “артистичен” превод:
The sun has set. The light has disappeared
before the darkness swallowing it all.
What’s left is pain, and silence in the air,
and wind, carried away in its own fall.
What’s left is me, and memories of her,
my eyes that cannot even learn to cry,
my hands stretched out toward the empty world,
a life so bitter, merciless, and dry.
I loved her — loved her wildly, loved her blind.
I loved her ringing laughter, bright and free,
her gentle features, innocent and kind,
her heart — the one I never came to see.
And mine has shattered, frozen where it broke.
Dry, hollow eyes, and sorrow, and the dark…
Oh Lord, return her to me, bring her back,
so I can trust in You again at last.

Резултатът:

Жената пак се разрева, като й го пуснах, значи става