Висше образование

Някой ще напише ли един километричен пост, какво се учи в това Право? :D

Грубо казано гражданскоправни науки:
1.Гражданско право
2.Обигационно
3.Вещно
4.Семейно
5.Търговско
6.Авторско
7.Трудово
8.Осигурително
9.Граждански процес

Наказателноправни науки:
1.Наказателно обща част
2.Специална част
3.Наказателен процес

Публичноправни науки:
1.Административно право
2.Административен процес
3.Финансово
4.Данъчно право и процес

И още гравитиращи около тях дисциплини (международно частно право, международно публично, право на Европейския съюз и т.н.)

Ставаш “прав”!
По принцип, винаги, за всичко.....!

Докато някой не те “изкриви”, нали :D

Я да видим сега кой друг (освен мен) смята, че времето инвестирано във висше образование е загубено на поне 90% в над 90% от случаите (тук може би правото наистина идва като изключение, затова слагам едни 10% буферна зона :D )?
Загубено в смисъл на неоползотворено оптимално де, а не че хартията, която ти дават накрая не е полезна .. полезна е, ама само щото е крива цялата система и се крепи на хартийки.

Загубено в смисъл на неоползотворено оптимално де, а не че хартията, която ти дават накрая не е полезна .. полезна е, ама само щото е крива цялата система и се крепи на хартийки.

Аз. :) Това е едно от нещата, които се опитах да обясня с мнението си за БГ образованието. Куца като система.

Тоест, да няма директна реализация, а само experience във взимането на диплома :). Пак е по-добре от само пиене на кафе/ракия вечер.

Стига да не си ги направи човек еквивалентни е точно така :D

Въпросът е, че аз поне го виждам образованието като цяло като поредния опит да се даде шанс на негодните индивиди. Какво имам предвид? Навсякъде, във всяка област за която човек може да се сети се наблюдава една толерантност към неспособните хора, в резултат на която броят им расте от поколение на поколение, и то многократно. В случая с образованието - по-добре е от пиенето на ракия, но със сигурност не е по-добре от целенасоченото и самостоятелно развитие в избраната от теб област, по начин по който ти си усетил за себе си че работи. Само че, колко хора биха се развивали самостоятелно, да бъдем реалисти - малко ще са. За останалите е направено нещо да ги бута, вместо да бъдат оставени на произвола на липсата си на акъл и способности (или липсата на акъл да си реализират способностите, все тая) .. и тоя смисъл, ако човек не е от тия вторите в повечето случаи ползите от ВУЗ-а ще са между никакви и малки.
За останалите в крайна сметка също, защото ти нямаш ли го в теб общо взето ще изпиеш много ракия по студентските купони и пак за нищо няма да ставаш, но ще си сертифициран неудачник, вместо просто неудачник.

Някой ще напише ли един километричен пост, какво се учи в това Право? :D

Грубо казано гражданскоправни науки:
..
8.Осигурително
...

Наказателноправни науки:
....

Публичноправни науки:
...

И още гравитиращи около тях дисциплини (международно частно право, международно публично, право на Европейския съюз и т.н.)

Стоянчооооо, проф. Средкова и асистент Миролюб биха ти се обидили малко :D :D :D :D :D Toва е шегичка естествено :D :D :D

@ G33K еее, де, сложи няколко процента за лекарите - и те не могат без висше, не съм сигурна, че сгради, мостове и язовирни стени могат да се строят без висше (не само като хартийка имам предвид). Но пък съм съгласна, че е загубено време за доста други специалности - например програмиститите...и то не за друго, а защото в много малко унивреситети, един от тези малко е НБУ (моля никой да не се засяга - такива са ми наблюденията), се учат адекватни на съвременните изисквания неща. Та мисълта ми е, че съм съгласна с теб за някои специалности, а за други не съм. Също така съм съгласна за в някои университети, за в други не съм.

Не мисля че е точно така.
Който може да се оправя, се оправя някак си и бачка, каквото и да му коства, дипломата нищо не гарантира.
По принцип е добра основа в CV-to, но ако там нямаш никакъв релевант work experience, кофти работа.
Трябва да си наистина много добър в материята, или много пробивен характер за да влезнеш.
Така че повече е въпрос на:
-личностни качества, background(кой си, в какво семейство си расъл, с какво си се занимавал) - тука няма да опитвам да ги степенувам по важност
След това дипломата може да е един як камък в основата на кариерата или просто лично постижение (позанимавал си се, попрочел си, минал си някакви изпити, научил си неща в определена сфера, които обикновените хора няма как да научат докато бачкат, пият кафе или ракия вечер :))
Тоест, да няма директна реализация, а само experience във взимането на диплома :). Пак е по-добре от само пиене на кафе/ракия вечер.

Дипломата не гарантира нищо къде? Да, инженерната диплома не гарантира нищо ако искаш да си сервитьор. Икономическата диплома не гарантира нищо в архитектурата.
И дипломата e не само добра основа в CV-то, а вече е задължителна основа. Едно време може и да е можело да си намериш добре платена работа без да имаш диплома, но факта, че 80% от хората в задочното обучение са там, защото шефа им е казал, че вече трябва да си покаже дипломата. Всичките с деца, гледат семейство и бачкат...разправят ми колко добре правя, че уча докато е време, а не като тях като не са мислили навреме сега се мъчат като имат сумати проблеми на гърба. А таз хартийка поне ти дава малък шанс да се бориш за определена позиция, а това дали те бива е друг въпрос. Тук пак опираме до това, че първо БГ образователната система куца (та направо скача на един крак), и второ, че ако учиш нещо, което искаш и ти е на сърце, заедно с тази диплома ти ще можеш да покажеш и много качества. Но тук има и една голяма дупка в цялата работа, че вече всеки си търси работа по приятели, познати и роднини. Дипломата отново е препоръчителна, но последните случаи не тя ти гарантира работно място, а човека зад гърба ти. После ако не ставаш естествено ти бият шута... :D

Варира всичко от специалност до специалност - и аз смятам, че в доста случай ВУЗ-а може да пречи (и аз изключвам някои специалности, които просто не подлежат на самостоятелно заучаване), а не да помага (като изключим социалния аспект - имам предвид не пиенето на ракия, а контактите с други специалисти в бъдещата ти сфера).

Просто доста често програмите и преподавателите изостават спрямо нуждите и хората наваксват ... и там където наваксването с лично усилие е доста повече от ученето във ВУЗ-а - то ВУЗ-а само пречи, да не говорим в случаите, когато наученото противоречи на съвременните изисквания - е тогава вече е тежко и безсмислено.

Наскоро попаднах на едно интервю, в което се коментираше точно бъдещето на образованието, как в днешно време е доста по-лесно да има индивидуални способи към всеки, и как самостоятелното развитие играе доста по-голяма роля, тъй като достъпът до информация е много по-лесен от преди.
Преди години за да получиш информация например за спортно хранене и добавки примерно е трябвало да ходиш в народната, да търсиш апокрифни издания на руски език, евентуално да говориш с някой треньор (ако го намериш в залата) ... т.е. да получиш някаква (а не изчерпателна) информация е отнемало седмици.
Сега можеш да ползваш гугъл, доста източници, гледни точки, можеш да сравниш, да контактуваш с човек от другия край на света в рамките на минути, а не седмици и месеци. Съответно и възможностите ни за обработване на информация се променят. Докато преди си получавал много трудно една гледна точка, то сега получаваш много и трябва да можеш да отсееш плявата.
Просто на ВУЗ-овете им трябва време за адаптация, ще мине едно поколение преподаватели и нещата ще стоят различно, тогава преподаватели ще са същите тези, които сега обработват информация по новия начин, те ще са по адаптирани да помагат на студентите и да ги насочват. Тогава разбира се и работодателите ще са направили следващата крачка (някои вече са го осъзнали) - ценното ще бъде не да знаеш, а да знаеш как да намериш и осмислиш .. и то бързо. Поне така мисля аз :)

ПП. Най-доброто интервю за работа, на което съм бил беше с тест и задачи за време, но имах пълен достъп до интернет. Съответно, не знаех доста от нещата, но си намерих информация и отговорих вярно. После попитах защо, признах си, че съм търсил и че не съм знаел. Работодателят ми каза, че щом в определеното време съм успял да си намеря информация, да я осмисля и да реша вярно задачата - то тогава той няма нищо против.

Есхил е казал: “Мъдър е този, който знае не много, а необходимото.” Баба ми много хубаво допълваше тази мисъл с думите: “Не е важно човек да знае всичко. Важното е като му потрябва нещо, да знае къде да го намери.” :)

Мисля, че е грешно да се поставя знак за равенство между образованието, успешната “кариера” и личното благополучие...както някак се чете между редовете....само вметвам. Защо трябва да се постига нещо кой знае какво изобщо? Малцина го правят, какъв е шансът от 6 милиарда ти да си един от шестимата? И струва ли да пропускаш по - ценните неща в живота заради някаква имагинерна и криворазбрана реализация?
Успешната реализация е най - вече въпрос на вътрешно усещане, да ме прощават кариеристите : )

Не зная дали толкова куца образователната система, или е по - скоро с теоретична насоченост за повечето специалности, което я прави несъответстваща на изискванията в отделните работни сфери. И се налага да се самообразоваш.
И тоя момент с хартийките си е наш патент...имам поглед върху няколко “западни” фирми, където при персонал от порядъка на 100 - 150 човека има общо 3-4 висшисти в цялата фирма...и понеже е голям подвиг да си висшист, това се отбелязва във всякакви визитки...”Маг. Щефан Мюлер” напр. Толкова е грандиозен този успех, човекът е магистър : ) Шеф на логистична фирма с квалификационен курс - да, бизнесмен, с вратовръзка :D, но без висше образование. Има всякакви необходими обучения, но не и висше. И не му и трябва.
А у нас без хартийка все още не става. А няма и съответстващи квалификационни курсове, които да са ориентирани именно към длъжността, която заемаш / ще заемеш след курса. Добре, зле, това е положението.

Аз поне спрях да придавам каквото и да е значение на висшето образование. Макар че без него нямаше да работя сегашната си работа.

И с висше и без него,ако имате възможност бягайте навън.Тук в това подобие на държава нормален живот няма.

И с висше и без него,ако имате възможност бягайте навън.Тук в това подобие на държава нормален живот няма.

Е сега много ми липсва да видя кой ти е подкрепил мнението, Любо! : )

Мои близки са гастарбайтери на “запад”.
Изкарват достатъчно, но не са щастливи, сами, захвърлени в някаква чужда държава, детето им расте като чужденец за роднините си.
Това ли е нормален живот, се чудя...
Какво им носи? Малко повече пари за глупости и липса на подкрепа от близките, защото те са далеч. А, и карат по “европейски” пътища...
Мои познати чужденци имат чудния навик да се оплакват от всичко, особено от липса на средства, неудовлетвореност в личен план, стиснати са повечето, лягат си с кокошките и...понякога се чудя какъв смисъл намират в съществуването си, като от едно нещо не са доволни... Изобщо не ме кара да завиждам факта, че той, разбираш ли, си карал почивката на о-в Мавриций или някъде другаде из географията, а пък аз обикалям България и съседните държави с раздрънканата си кола. Но на 20 не мислех така.

Всичко е в главата - възприемаш ли живота твърде сериозно, не можеш ли да се радваш на дребните неща - и в Белия дом да кацнеш с една торба дипломи, все същото ще е....нито кариерата ще е кариера, нито животът - живот.

Нещата се усложняват винаги, ако започнеш да разсъждаваш твърде много върху тях.
Може би аз ги възприемам погрешно, но в този случай съм доволна...
П.П. Това май е офф за темата...

Най-важното от което разбрах е, че трябва да учиш това което ти допада. Така
За правото е най-добре в Софийският. К’ви оценки ти трябват и в училище и на изпитите?

И с висше и без него,ако имате възможност бягайте навън.Тук в това подобие на държава нормален живот няма.

Има! Само, че със самосъжаление и мрънкане не става, както и да седиш да чакаш просто да се случи нещо.

Има! Само, че със самосъжаление и мрънкане не става, както и да седиш да чакаш просто да се случи нещо.

А какво трябва да се направи ? Ти разглеждал ли си скоро пазарът на труда да видиш как стоят нещата ? Къде ще се реализират кадрите при положение,че все повече фирми фалират ? Точно защото не трябва да чакаш да се случи нещо,хващаш пътя и забравяш къде върху глобуса се намира тази страна.Колкото по-навреме,толкова по-добре.

Ще приема доводите на защитниците на българското “вишо”, ако напишат какво са завършили, какво работят, при какви условия и колко пари получават. Другото са празни приказки, които объркват пуберите.

Есхил е казал: “Мъдър е този, който знае не много, а необходимото.” Баба ми много хубаво допълваше тази мисъл с думите: “Не е важно човек да знае всичко. Важното е като му потрябва нещо, да знае къде да го намери.” :)

Малко акъл, ама на време да ти дойде ;)

Не ми се е е налагало никога да разглеждам пазара на труда, защото сам съм си шеф и сам си осигурявам работата. Преди 6-7 години отидох в чужд град, в който не познавах никой, почти без никакви средства и активи и в момента съм работодател във въпросния град. Имало е моменти, в които съм оставал без стотинка в джоба си, но за сметка на това съм работил денонощно вместо да оплаквам съдбата си. Да в момента има голяма реорганизация на пазарите, но това важи и за чуждите пазари, така че не си мисли, че там ви чакат с отворени обятия и питка с мед.

А какво трябва да се направи ? Ти разглеждал ли си скоро пазарът на труда да видиш как стоят нещата ? Къде ще се реализират кадрите при положение,че все повече фирми фалират ?

Фирми има достатъчно, другаде е проблемът.
В нормалните страни всеки може да влезе да учи висше, но докато завършиш ще ти се отели вола, и реално завършват много малко. Затова в нормалните страни няма гладуващи вишисти (сега, това е условно - и там си има кофти материал, но нещата са така подредени, че да е под контрол всичко) - просто има МАЛКО, НО ДОСТАТЪЧНО вишисти.
А тук какво имаме? Яко сито на входа, тегави изпити и като влезеш какво става - 4-5 години йеденье и пиенье и хоп, диплома. За всеки - не завършва само който не иска. И ето ти ги вишистите. Масово производство, с хиляди - и то не е защото сме по-умни от другите, ами защото ни е калпава системата. И после - що имало безработни вишисти? Е как да няма - излезе някой завършил задочно публична администрация в Трънския университет и си търси работа - евала вишист, и какво можеш, та да не си безработен?

В България има точно толкова работа, колкото и навсякъде другаде. Ако не го кефят човек нашите фирми, има западни, пак тук. Хората които могат да се реализират (не като разносвач на пици, разбира се) на запад могат да се реализират и тук. Тия дето са си изпоркали следването където и да идат няма да има кой да ги търпи. Тук просто имаме прекалено много “вишисти”, а не че няма работа за изучилите се.

Не ми се е е налагало никога да разглеждам пазара на труда, защото сам съм си шеф и сам си осигурявам работата. Преди 6-7 години отидох в чужд град, в който не познавах никой, почти без никакви средства и активи и в момента съм работодател във въпросния град. Имало е моменти, в които съм оставал без стотинка в джоба си, но за сметка на това съм работил денонощно вместо да оплаквам съдбата си. Да в момента има голяма реорганизация на пазарите, но това важи и за чуждите пазари, така че не си мисли, че там ви чакат с отворени обятия и питка с мед.

Още по-добре.Тогава от позицията на работодател,смяташ ли,че плащаш на работниците си справедливи заплати и има ли висшисти в твоята фирма,които да са завършили това,с което се занимават ?
Идеята ми бе,че в нормалните държави,когато учиш и си кадърен,това се оценява и имаш перспектива за развитие.Тук и да си кадърен, или не ти плащат достатъчно,или идва човекът Х ,току що завършил, с купена диплома,минавайки през задния вход,поради роднинската си връзка я с шефът,я с търговският директор и твоето място изстива.

Тук и да си кадърен, или не ти плащат достатъчно,или идва човекът Х ,току що завършил, с купена диплома,минавайки през задния вход,поради роднинската си връзка я с шефът,я с търговският директор и твоето място изстива.

Аз не знам дотук някой кадърен (дори и не-вишист), който да му плащат малко или да му е взел мястото някой от родата на шефа. Виж, доста безработни с купени, задочни, изкарани с по 1 ден правене на пищови преди изпит и т.н. дипломи знам, и да ти кажа - те до един си мислят, че са много способни, пък то в тая скапана държава как нямало работа .. ми няма, като не можеш - няма.
Имах способни колеги в университета, от втори курс работеха за по 1000 лева чисти, сега са доста над това. Че и фрийлансъри - не могат да смогнат на задачи, ей в тая държава без работа .. защо ли за едни има, за други не?

А отделно, никой кадърен няма да се хване да работи в една безперспективна фирма (каквато е всяка, в която шуробаджанащината е фактор).

И ако все пак не ви приемат в юридическия факултет на Софийския университет, заповядайте в юридическия факултет на Бургаски свободен университет, качеството на образованието не отстъпва от това на СУ, а материалната база е гарантирано по добра. Юридическия факултет на БСУ все пак е втори след СУ. Всъщност разликата между ЮФ на СУ и БСУ е най вече в качеството на студентите - цетката е значително по голяма в СУ, и разбира се в това, което ще пише на дипломата, но така или иначе времето минава, а с това и ЮФ на БСУ става все по силен и значим.

И с висше и без него,ако имате възможност бягайте навън.Тук в това подобие на държава нормален живот няма.

Защо си мислиш пък,че в чужбина е много лесно. Напротив пълен гърч е да се реализираш някъде,където ще си вечният “чужденец” от Източна Европа. Щото нас ни имат за хлебарки голяма част от белчовците в така наречените  “западноевропейски държави”.
И само ако знаеш колко е трудно да оправяш сам като куче на м..... у г...за
На празници си сам с тук таме някой друг приятел,който имаш тук и какво,кое те прави щастлив? Парите които спестяваш,за да може да се прибереш при роднините си и да бъдеш истински щастлив за 2-3-5 седмици и после със сълзи да си тръгнеш и да си кажеш : Мамка му как ми се иска да остана в “уж мизерната ни татковина”.
Излез в чужбина поработи виж каква е хавата и пак ще си говорим.
Аз за себе си реших,че съм най-щастлива в родината си,дори и с малко пари. Чувствам се в свои води и знам,че винаги ще намеря изход от всяка една ситуация.
За мен в България има пари и винаги ще има за хората,които искат да постигнат нещо било то с диплома или без.

Мразя хората,които все се оплакват и все някой друг им е виновен.
Рискувайте,за да спечелите! Е понякога може и да има загуби,но след това печалбата се появява отново.
Най-вече човек не трябва да губя вяра в себе си.

Кое е хубавото на чужбина,както каза Инис и без диплома можеш да работиш в дадено звено. Има курсове за всичко изкарваш ги и веднага почваш работа.

Няма по-хубава страна от България! Хубава,лоша това е нашата родина и никоя друга страна няма да я почувствате като своя.

Няма по-хубава страна от България! Хубава,лоша това е нашата родина и никоя друга страна няма да я почувствате като своя.

Точно пък това подобие на държава ли?! Хаха.

Абсолютно е така, че който може го може. Талантливите, целеустремените успяват повече.

Но мизата е мн. ниска в бг - трябва ли да си талантлив НАД средното ниво за да изкарваш пари с които да си покриваш САМ елементарните разходи? Явно трябва.
На запад масата хора са посредствени и НЕ са над средното ниво, съответно живуркат някак си.
Парите им стигат за храна и за лятото да отскочат до испания :)

Мда.... един борбен, умен и пробивен човек би успял и в България и навсякъде другаде. Същевременно някой мързелив и с интелект на медуза - навсякъде ще е лузър и ще мрънка, че нещо му е криво.
Обаче... има една значителна група от хора, които не са мързеливи, не са и глупави, но не са пробивни, не са супер амбициозни. Хора, които са добри и изпълнителни работници, без амбиции да имат собствен бизнес, но искат да живеят нормален живот.
Е за тези хора България е супер скапана държава, защото само с честния си труд едва ще връзват двата края..... За мен това означава да си покриваш месечните сметки, храна гориво ...

Ако не в друго, поне в мрънкането и оплакването превъзхождаме всяка друга нация...

Спроред мен няма такова нещо като по перспективно образование. Всички сме различни и това, че един ще се реализира в правото не означава, че това е подходящо и за другите. Имаме различни интереси, способности, възприятия и предпочитания. Затова и всеки трябва да помисли какво му е интересно да прави, какво го влече и му се отдава.
Лошото в България е , че прекалено голямо внимание се отдава на висшето оразование и когато човек завърши средно образование, то на всяка цена на есен трябва да е студент. Според мен това не е много правилно. Може би преди години е било добре, но не и сега. Понякога младите хора са объркани, не знаят какво искат да правят и имат нужда да помислят, но в следствие на натиск от родители, близки, общетво и израза “така е най-добре” се правят грешни преценки и избор. Не всеки е готов веднага след като завърши училище да каже аз искам да съм .....
Това ми харесва в чужбина, че нито обществото, нито родителите притискат младите хора да влезат веднага в университет. Повечето си взимат така наречената гап година, през която пътуват, работят и общо взето имат време да помислят. След такава една година според мен много по-лесно може да направиш избор какво и защо го искаш. Знам, че в България условията не позволяват на младите хора да обикалят света като завършат училище, но това не означава, пък че на всяка цена трябва да са студенти без значение каква специалност и в кой университет.
А това, че в много фирми работодателите изискват висше образование за позиция, за която няма нужда е много тъпо и ми се струва, че само в България е така. Както и това, някой го спомена, че много хора записват висше само за да запазят работат си. Супер тъпо. Съгласна съм, че понякога в процеса на работа човек изпитва необходимост от повече знания и квалификации, но да учиш само за да си запазиш работата, без тя да се е променила по някакъв начин е супер глупаво изискване.
Що се отнася до чужбина, хммм какво да кажа. Всеки е прав от части в мненията си. В чужбина не е по-лесно, и парите не се берат по дърветата, както и никой няма да дойде и да ти каже, заповядай имаме много работа за теб. И в чужбина има безработица и ако не си трудолюбив, амбициозен и с цел няма да успееш и в най-развиващата се страна. Вярно е че си чужд в друга страна, но само до някъде. От моят опит в Англия съм установила, че много от хората не те преценяват по това от къде си, а какъв си, какво можеш и колко са ти способностите и акъла. И ако ти се отнасяш към хората с уважение и респект то и те ще ти отвърнат със същото. До сега, за 9 години, никой не ме е накар да се почувствам като нежелана в тяхната страна или пък да се е опитал да ме унижи, че не говоря езика както тях. Ако ние самите не се опитаме да приемем мястото на което живеем като наше, то няма как и другите да ни приемат като равни. И това, че на празници си сам, ами зависи си от хората. Да роднините може да са надалеч, но приятелства може да се създадат на всякъде.
Харесвам България, обичам родината си, но това да казваме че е най-прекрасното място за живеене, е доста глупаво и изтъркано. Мисъл насаждана ни с годините. честно казано май само хора от бивши кумунистически държави твърдят, че тяхната страна е най-прекрасната и няма друга такава.

Ralista, подкрепих мнението ти, но има един подводен камък, който се крие в реката ти от словоизлияния. :D Тази “гап” година е доста подла. Особено за днешното поколение (как прозвуча от моята уста). :D В тази “гап” година завършилите ще се хванат на някоя ниско (но за тях достатъчно) платена работа и понеже още се живее на гърба на мама и тате ще се чувстват като в рая. След една година цялото желание за учене се е изпарило, като затова са спомогнали огромните количества евтин алкохол и цигари, които ще могат да си купят със заплатите. И всичко отива по дяволите. Това го казвам от името на онези 30-40% от приятелите ми, чиято “гап” година се удължи до 6-7. След време ще се срещнат в някой ВУЗ, задочно обучение, но вече на по 30 години и ще обясняват на младоците колко добре правят, че учат докато е време.
А за висшето в чужбина и начина на приемане на хора нямам личен опит, но пък много мои приятели отидоха там. Някои останаха, други се върнаха с ясното съзнание, че там могат колкото и тук. Ако ще ходиш там, то ще е добре да можеш повече отколкото тук, иначе да миеш чинии и да се заблуждаваш, че живееш по-добре от БГ е чиста лудост.
А на Chucky B ще кажа - пич, мрази държавата, но не и родината!

Вие сега на черното бяло ли се опитвате да кажете- не знам. Опитвате се да го изкарате, че живеем по-добре от “западните държави”?Не знам наистина.И това, че някой от вас не са се оправили и им е било тежко извън България, не значи че генерално със всички е така.Пример: имам 2 браточеда в САЩ, с деца, жена и всичко- е казват, че живеят в пъти по-добре отколкото в България.

Едит:И аз подкрепих мнението на Ралица!

Харесвам България, обичам родината си, но това да казваме че е най-прекрасното място за живеене, е доста глупаво и изтъркано. Мисъл насаждана ни с годините. честно казано май само хора от бивши кумунистически държави твърдят, че тяхната страна е най-прекрасната и няма друга такава.

Напротив. Трябва още от детската градина да ни се набива в главите, че е точно такава. Да ни се говори непрекъснато за всичко, с което можем да се гордеем. Не е нормално да сме патриоти само когато победим Германия на футбол или българин стане олимпийски шампион. Едни САЩ се гордеят повече с 15-годишната си история отколкото ние с над 1300…

Марто, българите винаги сме били патриоти на маса, а напоследък и модерни в интернет :)

Едни САЩ се гордеят повече с 15-годишната си история отколкото ние с над 1300…

Много се изкриви темата, ама понеже много ги мразя тия сравнения и примери - аз лично (а и всеки що-горе мислещ човек, най-вероятно) не мога да се гордея с нещо, което не е мое постижение. Мога да се гордея с нещата, които съм постигнал, с това което съм, с някоя постъпка .. ама да се гордея с историята на мястото, на което по една или друга причина се е случило да се родя (никаква заслуга нямам, макар и да съм доволен от попадението), или с това че някой, който през живота си не съм виждал, е направил нещо - не мога.
Още повече, че все пак живеем в настоящето (и близкото минало/бъдеще), та в тоя смисъл историята не знам точно как би могла изобщо да се разглежда като повод за гордост, дори да не мисли човек като мен за горното. Имаме си яки неща тук, има си и кусури колкото искаш - точно както навсякъде другаде, нищо по-различно.

И с висше и без него,ако имате възможност бягайте навън.Тук в това подобие на държава нормален живот няма.

Защо си мислиш пък,че в чужбина е много лесно. Напротив пълен гърч е да се реализираш някъде,където ще си вечният “чужденец” от Източна Европа. Щото нас ни имат за хлебарки голяма част от белчовците в така наречените  “западноевропейски държави”.
И само ако знаеш колко е трудно да оправяш сам като куче на м..... у г...за
На празници си сам с тук таме някой друг приятел,който имаш тук и какво,кое те прави щастлив? Парите които спестяваш,за да може да се прибереш при роднините си и да бъдеш истински щастлив за 2-3-5 седмици и после със сълзи да си тръгнеш и да си кажеш : Мамка му как ми се иска да остана в “уж мизерната ни татковина”.
Излез в чужбина поработи виж каква е хавата и пак ще си говорим.
Аз за себе си реших,че съм най-щастлива в родината си,дори и с малко пари. Чувствам се в свои води и знам,че винаги ще намеря изход от всяка една ситуация.
За мен в България има пари и винаги ще има за хората,които искат да постигнат нещо било то с диплома или без.

Мразя хората,които все се оплакват и все някой друг им е виновен.
Рискувайте,за да спечелите! Е понякога може и да има загуби,но след това печалбата се появява отново.
Най-вече човек не трябва да губя вяра в себе си.

Кое е хубавото на чужбина,както каза Инис и без диплома можеш да работиш в дадено звено. Има курсове за всичко изкарваш ги и веднага почваш работа.

Няма по-хубава страна от България! Хубава,лоша това е нашата родина и никоя друга страна няма да я почувствате като своя.

Лично аз имам тамън трима познати,които не само,че емигрираха,ами вече имат свой собствен бизнес в страната на неограничените възможности,започвайки от разносвачи на вестници.Никой не е казал,че трябва да станеш някой мениджър в огромна компания.Срамна работа за мен няма.Ако се налага да мия чинии,за да живея по-добре,ще питам за още дори.Кое ще Ви липсва на запад ? Може би кръчмите и чалгата,или шумните компании,или роднините от село,които пращат бурканите за зимата ?

ПП:Би ли ме насочила към тези курсове в България,дето след изкарването им ти гарантират работа ?

 
  Сега по темата с висшето:За да започнеш работа в уж перспективна фирма има поне 20 изисквания,като едно от най-важните е минимум стаж на подобен пост 2 или 3 години.А сега ми отговорете,откъде току що завършил студент,без връзки,ще успее да се вреди.Още като му прегледат CV-то и ще го отхвърлят с аргументите,че нямат време тепърва да обучават някого.

  Сега по темата с висшето:За да започнеш работа в уж перспективна фирма има поне 20 изисквания,като едно от най-важните е минимум стаж на подобен пост 2 или 3 години.А сега ми отговорете,откъде току що завършил студент,без връзки,ще успее да се вреди.Още като му прегледат CV-то и ще го отхвърлят с аргументите,че нямат време тепърва да обучават някого.

Странно е как човек, който (най-вероятно) реално не се е сблъсквал със ситуацията може да е толкова категоричен.
Аз не на подобна, ми на никаква позиция, която изисква друга квалификация освен мускули нямам стаж. Не само че не са ме върнали, ами имах възможност и да си избирам. Че и ме обучават на над средната работна заплата за страната.
А за колегите ми, от които сигурно 90% ги излапаха още във втори-трети курс за джуниър програмисти изобщо няма какво да коментираме. Има значение какво учиш, къде го учиш и как го учиш - с диплома по “мениджмънт на хотелиерството и ресторантьорството” от НБУ (един приятел го учеше това безумие по едно време) е много вероятно да затъне човек в описания от теб проблем, но не е общовалидно иначе.

G33K,говори ми в сегашно време.Не какво е било преди година или две.Има огромна разлика.До преди две години и аз имах процъфтяващ бизнес и се завивах с пари.Сега ситуацията е различна.

G33K,говори ми в сегашно време.Не какво е било преди година или две.Има огромна разлика.До преди две години и аз имах процъфтяващ бизнес и се завивах с пари.Сега ситуацията е различна.

Е аз започнах преди 3 месеца :)
Един колега - преди година, на същото място. Един съученик от училище, който изчакваше да си завърши образованието както трябва - и той започна преди около 8 месеца, вярно на малко по-малка заплата (доколкото знам), но перспективите са сериозни. Един друг бивш съученик се върна от Германия с бакалавър и доколкото чувам за под месец си е намерил работа за ставащи пари и достатъчно перспективи.
Примери мога да изровя една страница от форума само с тях да напълним, но смисъл няма.
Да имаш собствен бизнес е доста по-трудна задача от това поне на първо време да се реализираш чрез бизнеса на някой друг, особено при сегашните условия (наясно съм с това, защото родителите ми си движат един малък бизнес). Намирането на работа от кадърни току-що завършили кадри в някаква нормална специалност (без екзотиките) не е толкова трудна задача (чакаме момента, в който един ден може да се отървем и от нуждата от хартийки, но засега това е положението).
За собствения бизнес условията последните 2 години не са блестящи, но кой е казал, че това е единствената алтернатива, първо, и все пак това е временно състояние и не е само тук, второ.

Нека и аз напиша моето мнение, като човек завършил право и работещ по специалността ви казвам честно, че ако бях на Ваше място и се върна във времето, когато бях 1 курс, бих зарязал правото, университета и бих си намерил нормален занаят.

Юридическата работа е малко гнусна и неблагодарна. По цял ден киснеш на компютъра, дебелееш, късаш си нервите. В другия случай киснеш на опашки и се разправяш с изнервени деловодителки, които стават още по-изнервени ако се налага да ти обяснят нещо - на теб, юристЪТ да ти обяснят нещо те - нещо от тяхното сиво ежедневие, за което ти не си учил в университета.

Българинът няма елементарна правна култура и отказва да ползва юридически услуги. Предпочита да се изръси на автотенекеджията, плочкаджията, водопроводчика, козметичката или който и да е друг калъф, но отказва услугите на юристите-всезнайковци, докато не му опре ножа до кокала, но тогава вече е късно за него, а на теб не ти остава нищо друго, освен да му вземеш и ти парите за това, че е тъп. Многото пари, които имат адвокатите ги забравете - тези адвокати не са много. Идете в съда, разгледайте и си направете извод какво изкарват. Поне две години заплатата Ви ще е по-малка от тази на един таксиджия. В следващите две години ще изкарвате колкото един циганин-майстор, плочкаджия. По-нататък вече зависи от самия Вас, но колкото и да изкарвате - слънце рядко ще виждате.

Работя юридическа работа от две години. Преди 6 месеца ми се наложи да започна да работя втора работа. Започнах да правя сайтове в свободното си време. В момента имам един куп сайтове и от тях без да правя нищо изкарвам колкото от юридическата си професия, на която работя по 9 часа на ден и в която съм вложил над 6 години труд. Ако започна да правя уеб страници за адвокати, нотариуси, ЧСИ-та и малки фирми, в следващите 2-3 години ще изкарвам 4-5 пъти повече отколкото като адвокат - пари, които мога да инвестирам. Работата ще ми бъде лесна, приятна и няма да нося отговорности за сума ти пари. Няма да ме преследват безброй срокове, които ако пропусна някой ще се чуди дали да налапа дулото. Няма да кисна на опашка в Агенцията по вписвания или в Търговския регистър. Ще имам време за приятелката си и да си изпера стелките на колата. Ще имам пари за зъболекар, ще са ми платени осигуровките, ще се движа повече и най-важното - ще спра успокоителните.

Всекиму - неговото.
Един се оправя тук и му се нрави, друг се оправя в чужбина и му харесва животът.
И аз познавам хора, G33K, които са сполучили и тук и навън. Въпросът не е да си привеждаме примери за щастливи студенти, то закономерност няма. Дори и при програмистите, мисля.

Правим, струваме и все за пари си говорим....изобщо не ме интересува дали хиляда юриста и още толкова инженери, лекари, програмисти и прочие специалисти получават по емнайсе хиляди на месец, щом не им остава време да ги харчат. Ако ще с лопата да ги ринат и да си ги палят за удоволствие пред къщата с два мерцедеса отпред.
Кариеристите и тези, които се фокусират само върху парите в една работа, винаги са губещи...работата ги ограбва.
Тъй че човек трябва да учи / работи / живее така, че вечер да се прибира усмихнат и да има време за себе си и близките си. И за хобитата си - спорт - морт и такива екстри. Всичко друго е вятър работа.

G33K,говори ми в сегашно време.Не какво е било преди година или две.Има огромна разлика.До преди две години и аз имах процъфтяващ бизнес и се завивах с пари.Сега ситуацията е различна.

Е аз започнах преди 3 месеца :)
Един колега - преди година, на същото място. Един съученик от училище, който изчакваше да си завърши образованието както трябва - и той започна преди около 8 месеца, вярно на малко по-малка заплата (доколкото знам), но перспективите са сериозни. Един друг бивш съученик се върна от Германия с бакалавър и доколкото чувам за под месец си е намерил работа за ставащи пари и достатъчно перспективи.
Примери мога да изровя една страница от форума само с тях да напълним, но смисъл няма.
Да имаш собствен бизнес е доста по-трудна задача от това поне на първо време да се реализираш чрез бизнеса на някой друг, особено при сегашните условия (наясно съм с това, защото родителите ми си движат един малък бизнес). Намирането на работа от кадърни току-що завършили кадри в някаква нормална специалност (без екзотиките) не е толкова трудна задача (чакаме момента, в който един ден може да се отървем и от нуждата от хартийки, но засега това е положението).
За собствения бизнес условията последните 2 години не са блестящи, но кой е казал, че това е единствената алтернатива, първо, и все пак това е временно състояние и не е само тук, второ.

Е,в такъв случай имаш моите съвсем искрени поздравления.В средите,които ме заобикалят,хората нямат този шанс.Може би не са учили правилното висше.

Правим, струваме и все за пари си говорим....

Абе щото натам тръгна разговора, иначе трябва да ти кажа, че до средата на втория месец не бях сигурен на колко точно пари съм подписал, и пак до тогава изобщо нямах идея превели ли са ми заплата или не, просто не се бях сетил да проверя. На мен разходите ми са колкото да ям (даже и за тренировки не ми се налага да плащам) и дотам са ми паричните интереси, така че може да се каже, че съм на твоята позиция. Просто понеже натам се измести темата, затова за тях дойде реч.

Какви са шансовете са нотариус след завършване? С малко връзчици.

Като се хвана да си правя домашните и изразходвам някакво НЕЗЕМНО количество време и никога нямам време и желание да чета достатъчно, защото едва смогвам да предам някакви домашни, с възможно най-грозния, омотан, но някак вадещ резултат от хаоса код (Java). Даже за сегашната се съмнявам дали ще извади резултат, защото започнах отначало след 2 дни лутане и не е сигурно дали ще имам нерви да го завърша.
Плюс това, един курс по математика сега ми разкатава фамилията, трябва да чеквам всеки ред математическа нотация в нета, в книгата текста е 90% такова, (сещайте се как го чета/нечета)

Че ти си готов бе човеко, няма какво да го мислиш :D

Тая специалност се учи в практиката, изкарай си курсовете за основа и ако се хванеш някъде за джуниър ще станеш машина за кратки срокове, с повечко желание. Трябват конкретни задачи, това да сортираш масиви и да пренаписваш готови функции за тоя дето клати гората няма как да ти е интересно, но е основата - след това е по-интересно.