All about

Нали знаеш, че една къща се строи от към основата. Основата трябва да е здрава и стабилна, няма ли здрава основа нищо не става

А какво е здрава къща, но без надежден покрив ? :)

Започната, недовършена работа...справка : Б-я в близките 22-23 години...

Нали знаеш, че една къща се строи от към основата. Основата трябва да е здрава и стабилна, няма ли здрава основа нищо не става

А какво е здрава къща, но без надежден покрив ? :)

НРГ не мога да разбера идеята ти че и сега има спорт или ний можем да оправим нещата?
Истината че едно време България е била земеделска държава и е имала армия. За да може да функционира държавата и е било нужно здрава нация. Затова е имало 3 години казарма. Затова е имало занималня в училище, където 2 часа след обед имаше тренировки. Затова в детската градина се играха безброй игри. Трябвало е да имаш няква двигателна активност от малък за да си работоспособен. Сега на държавата в пазарна икономика и е нужно пари за да има пари и трябва болна и мързелива нация.
Според мен сега има по хубави бази от едно време има и добри треньори, но проблема сега че не са за всеки. Сега има спортуващи тинейджъри. Но спортуват тия, на които татко и мама могат да плащат или тия които решат че трябва да се лишават от много неща за един спорт. Проблема е че сега или спортист или не спортуваш. Едно време е имало работнически игри (играли са футбол, бягане, ски и др.), давали са медали и награди на обикновени хора НЕ спортисти. Едно време спортистите не са спортували за пари и резултати спортували заради спорта. Дали Гунди и Котков са били милионери или са киснели по заведенията. Сега спортуват за пари. Ако не станат футболисти за да ходят с манекенки и да пият по боровите. Ще станат Културисти да свалят мадамите. Или ще тренират бойни изкуства за не ги страх като излезнат. А преди е имало спортове лека атлетика, тежка атлетика, борба, тенис на маса и много други, които вече не се тренират поради причината, че не носят полза не трениращия. Това, че някой посещава три пъти фитнеса в седмицата, през останалите 20 часа на ден ги прекарва в легнало положение не само, че не може да се нарече спортуване това не развиване на двигателна активност. Преди когато децата играха на вънка или по двора е имало по 4,6 часа на ден движение. Аз съм играл 5 часа футбол без пауза в продължение на месеци. Сега след два мача на седмици на футболистите им трябва почивка... И нащте гледат по ТВ-то ,какво става и да не останем по назад ... Общо взето това си е политика в световен мащаб 6мил. население. При положение че на земята има ресурси за около 5милярда човека. Затова не се чудете че скоро време ще се опитат да скапят всичко, което може да направи едни човек здрав...

Темата е дълга и интересна..Дали да не я отделим в отделна тема, за да НЕ спамим дневника на човека...Може ли някой да помоли администраторите да преместят и менията в отделна тема. Темата може да е, например: “Спортът преди и сега!”

Истината че едно време България е била земеделска държава и е имала армия. За да може да функционира държавата и е било нужно здрава нация. Затова е имало 3 години казарма. Затова е имало занималня в училище, където 2 часа след обед имаше тренировки. Затова в детската градина се играха безброй игри. Трябвало е да имаш няква двигателна активност от малък за да си работоспособен. Сега на държавата в пазарна икономика и е нужно пари за да има пари и трябва болна и мързелива нация.
Според мен сега има по хубави бази от едно време има и добри треньори, но проблема сега че не са за всеки. Сега има спортуващи тинейджъри. Но спортуват тия, на които татко и мама могат да плащат или тия които решат че трябва да се лишават от много неща за един спорт. Проблема е че сега или спортист или не спортуваш. Едно време е имало работнически игри (играли са футбол, бягане, ски и др.), давали са медали и награди на обикновени хора НЕ спортисти. Едно време спортистите не са спортували за пари и резултати спортували заради спорта.

Болната истина !

Джеймси излизай да тичаш момче !!! :))))))) А относно Китай разбрах ,че продавали много евтини уреди ...

Не, брат, натичал съм се :)
Продват гадните китайци всичко...да видим какво ще дойде ако дойде... ;)

Нали знаеш, че една къща се строи от към основата. Основата трябва да е здрава и стабилна, няма ли здрава основа нищо не става

А какво е здрава къща, но без надежден покрив ? :)

А какво е надежден покрив, без къща ? Просто покрив, който прикрива всичко остнало - положението в момента ;)

Проблема е, че нито има основи, нито има покрив. То реално и къща няма :D Има някво порутено бунгало, на което май свикнахме и му викаме къща :)

Прическа се прави по-бързо отколкото мускул и впечатлява повече отколкото кривия нос..къв е смисъла да тренираш ;)
true story

Аз съм забелязъл не само липса на физическа активност, ами и изнежаване, особено от 94 набор надолу. Повечето лапета са като за детска градина, да не говорим колко са отворени @.@

Аз пък дочух, че след набор 92 казармата се връща :)

Няма шанс.

Няма шанс.

Има ;)

Аз пък дочух, че след набор 92 казармата се връща :)

Дано да не е вярно - казармата е ужасяваща загуба на време. Единственото, на което учи, е как да се измъква човек (скатава) и как безнаказано да тормози нисшестоящите. Ако разчитате на наборната служба да даде базово възпитание на хора, които не са получили такова в семейството си, просто забравете.

Според мен казармата е период от време,който допринася за оформянето на характера на един мъж,както и превръщането му в такъв.Учи те както на изброените от Боби_ по-горе неща така и на ред,дисциплина и отговорност - все пак всяко нещо си има плюсове и минуси.Аз съм с две ръце ЗА да я върнат,но да е няколко месеца а не години.

Аз пък дочух, че след набор 92 казармата се връща :)

Дано да не е вярно - казармата е ужасяваща загуба на време. Единственото, на което учи, е как да се измъква човек (скатава) и как безнаказано да тормози нисшестоящите. Ако разчитате на наборната служба да даде базово възпитание на хора, които не са получили такова в семейството си, просто забравете.

Дано да е вярно - казармата ги учи на самостоятелност, на дисциплина, на хигиенни навици(колкото и да е странно :) ), на хитрост - как да се скатаеш така, че да не нарушиш правилата, на отговорност. Да не гвороим, че ако не дай си боже стане война и се наложи да защитиш семесйтво, близки, приятели, страната - то това не става като по филмите - вземи автомата и стреляй на посоки...Много жалко, че има мъже, които мислят като теб Боби. Нищо лично.

Аз пък дочух, че след набор 92 казармата се връща :)

Дано да не е вярно - казармата е ужасяваща загуба на време. Единственото, на което учи, е как да се измъква човек (скатава) и как безнаказано да тормози нисшестоящите. Ако разчитате на наборната служба да даде базово възпитание на хора, които не са получили такова в семейството си, просто забравете.

Дано да е вярно - казармата ги учи на самостоятелност, на дисциплина, на хигиенни навици(колкото и да е странно :) ), на хитрост - как да се скатаеш така, че да не нарушиш правилата, на отговорност. Да не гвороим, че ако не дай си боже стане война и се наложи да защитиш семесйтво, близки, приятели, страната - то това не става като по филмите - вземи автомата и стреляй на посоки...Много жалко, че има мъже, които мислят като теб Боби. Нищо лично.

Тепърва да се учиш на ред, дисциплина, отговорност на 18? Доста късно и следователно - неефективно. За хората, които вече са се научили на това, казармата е загуба на време - може би добавя малко житейски опит, но нищо повече. За тези, които не са се научили, тя е само отбиване на номера.
Служил съм година и половина в най-мизерните години в средата на 90-те, имам зад гърба си трицифрено число караули и знам добре за какво говоря. Казармата (и изобщо армията, дори професионалната) изважда на показ най-лошото у хората - поставя ги в ситуация на тотална безотговорност - следваш заповеди и не мислиш през 99% от времето. Абсолютна отживелица, която просто няма място през 21-ви век. Мога да се съглася за 3-4 месеца военно обучение, но всичко над този праг е ужасно лоша идея.

Дано да я върнат “( така казвам защото мойто е минало вече ) .Майтапя се :) Наистина не е зле да я върнат , защото има много хора които се нуждаят от казарма . Давам прост пример ( един колега пострада на работата , но нищо сериозно не е ..даже нищо му нямаше.При такива случай се казва веднага на прекия ръководител ,а той познайте на кого се е обадил ,на МАМА :))))))) Майка му от там се обажда на баш началника а той вдига скандали на прекия ни ръководител ,защото не е запознат :))) Като го погледнеш така стройно високо момче , голям мъж ! А всъщност погледнете какво се случва , ако беше минал казармата сигурен съм че нямаше да е така ,независимо на какво ниво ни е армията . Това е за елементарно нещо ,а представете си какво ще стане ако е нещо по -сериозно,дали няма да се разплаче??? Да ви кажа не е само той така , много има като него ...за огромно съжаление !
Сега прочетох мнението на Боби ,до някъде има право и той,но Боби да не забравяме че казармата е 9 месеца . За това време да те научат да стреляш с автомат,да хвърлиш някоя граната  и да придобиеш знания от обща култура е достатъчно. Ако бяха 3 години или година и половина ,вече може да кажем че е загуба на време. За 9 месеца няма да загубиш кой знае колко време :)))

Тепърва да се учиш на ред, дисциплина, отговорност на 18? Доста късно и следователно - неефективно.

Дали? То тогава е късно и на 18 да караш шофьорски курсове, да запишеш висше, да правиш секс...В стресова ситуация учиш много, ама много по-бързо необходимите за оцеляването в нея неща !

За хората, които вече са се научили на това, казармата е загуба на време - може би добавя малко житейски опит, но нищо повече. За тези, които не са се научили, тя е само отбиване на номера.

За тези, които са се научили - учат основно уменията да боравят с оръжие и да понасят трудностите.
За тези, които не са - научават и двете заедно ;)

Служил съм година и половина в най-мизерните години в средата на 90-те, имам зад гърба си трицифрено число караули и знам добре за какво говоря.

Аз пък имам петцифрено число изстреляни патрони с всякакво оръжие, което е било на въоръжение в БА и трицифрено число тактики във възможно най-гадните условия.

Казармата (и изобщо армията, дори професионалната) изважда на показ най-лошото у хората - поставя ги в ситуация на тотална безотговорност - следваш заповеди и не мислиш през 99% от времето. Абсолютна отживелица, която просто няма място през 21-ви век. Мога да се съглася за 3-4 месеца военно обучение, но всичко над този праг е ужасно лоша идея.

Да следваш заповеди не означава безотговорност, напротив - да не следваш заповедите и да правиш каквото си искаш е безотговорност. Нали си давал трицифрено число караули - да ги давал с въздушната пушка, по къси кащи и джапанки, пък да пазиш в същото време 10 000 автомата и 200 000 патрона ?
Недей казва, че няма място в 21ви век...има една хубава поговорка за мечовете и плуговете...

аа немога да ви смогна с това редактиране , тъкмо напиша нещо и нов коментар отдолу . Джеймси мислим еднакво (отоново)  много съм съгласен ,че който се е научил на дисциплина ,най малкото е да се научи да борави с оръжие , но съгласи се че 3г. са ужасно много време за това , добре че я направиха 9 месеца.

Да следваш заповеди не означава безотговорност, напротив - да не следваш заповедите и да правиш каквото си искаш е безотговорност. Нали си давал трицифрено число караули - да ги давал с въздушната пушка, по къси кащи и джапанки, пък да пазиш в същото време 10 000 автомата и 200 000 патрона ?
Недей казва, че няма място в 21ви век...има една хубава поговорка за мечовете и плуговете...

Според мен всичко горе се научаваш в казармата. Но точно най-важното е да се научиш да следваш заповеди и да отдаваш респект и уважение на по-висше стоящите. В момента младите хора (в това число и аз) нямат уважение респект към никой бил той: полицай, военен, лекар, по-възрастен, учител т.н. За това се стигна вече младите да са не контролирани. Защото не уважават  никой даже и себе си. Аз в казарма не съм ходил. Но като бях по малак постоянно се закачах с по-големите един път баща ми чу и после цяла седмица наказание. Тогава ми обясни, че дори да съм прав съм длъжен да уважавам по-възрастните от мен. Според мен това е важното да те научи да се контролираш, да сдържаш яда си, да показваш уважение на човек, който ти идва да му разбиеш физиономията. Приставете се ако на всеки теглите по една... дали ще си намерите работа.  Е ако не си се родил въшлив с пари тогава ти е позволено(но ако си бил в казарма и въшлив с пари ще се научиш да уважаваш хората, поради това че живота нямам как да те научи).

“Онези, които от мечовете си изковаха плугове, сега орат за тези, които запазиха мечовете си...”

“Ако искаш мир, бъди готов за война”

и много други...

Боби, ти като излезеш на улицата и погледнеш момчетата, много ли мъжкари и възпитани ги виждаш...защото аз виждам лекета, дето първия набран е или на мама, или на тате...

Дали това ще стане в казарама-не знам, аз не съм ходил-учих тогава. Но наистина трябва някакъв външен коректив-ЯВНО е, че тия семейните все по-малко работят.

И понеже те познавам, на моменти се втрещявам от някои твои виждания за нещата!!!

Приемате нещата емоционално. Аз също до голяма степен, затова не искам да влизам в спор по темата - излишно е.
Само ми се ще да споделя как аз се чувствах в и след казармата, без да имам претенции, че това е универсално.
За мен тя се оказа година и половина откъсване от професията и образованието ми, от средата и познанствата. След нея се наложи да започвам всичко отначало. Върна ме не с 18 месеца, а много повече назад в развитието ми като човек и професионалист. Усещах я като бавно разложение, а в края бях с остарели знания, като дори тях бях позабравил. В крайна сметка така и не успях да се върна към това, с което се занимавах преди казармата. Завърших друго образование и поех по различен път. Загубих може би три-четири години от активния си живот, за да пазя празни складове в безлюдно поделение и да ме хранят с туршия и нишестено кремче на закуска, обяд и вечеря, за да изпълнявам безсмислени нареждания на хора с половината на моето IQ и да правя марш на скок по полето с пълно бойно снаряжение и противогаз на главата, защото някой препил снощи и днес му е криво.
А проблемите, за които говорите в момента, не идват от липсата на казарма, а от разликата в поколенията. Страдаме от синдрома “а днешната младеж...”

Ето ви един цитат:
”Днешните младежи не мислят за никой друг, освен за самите себе си. Нямат никаква почит към родителите си или уважение към по-възрастните. Говорят така, сякаш само те знаят Истината, а нашата мъдрост за тях е просто глупост.  Колкото до момичетата – те са нахални, безсрамни, без никаква женственост в поведението си или в начина си на обличане…”

Думите са на Аристотел и датират отпреди 2300. :) Това се повтаря отново и отново и ще е така, докато човечеството съществува.

Мнението ми е,че лично за мен също щеше да е загуба на време:
1-во—Щях да изкарам възможно най-леката служба и всяка събота и неделя да съм вкъщи(отбелязвам,че не съм го искал,а ми беше наложено),точно когато разпращаха повиквателните ме приеха да следвам,а докато завърша я отмениха!
2-ро—За  боравенето с оръжие имам обучение в АМВР,имам и документ и т.нат,така че не е пропуск(е вярно че с 2 вида оръжие но все пак.. :) )
3-то—През студентските години се научих и на дисциплина и самодисциплина,и хигиенните навици подобрих,и се научих да пера на ръка,да гладя,да готвя,да издържам на мизерия и т.нат.
4-то—смея да твърдя,че съм възпитан,отдавам чест на по-възрастните,израстнах в едно от последните поколения дето като се озъбиш(случайно) на някой по-голям следват шамари и два реда сополи...

Наистина понякога ми се ще да съм минал през казарма,поне да видя как е,най-малкото заради житейския опит,и разговорите за казармата,които както знаете като започнат веднъж на маса и траят по няколко часа :) ...а в такива случаи аз стоя като изолиран,винаги ми е било гадно, и почвам да се усмихвам тъпо :)

Съжалявам, че се намесвам в темата ви за казармата, не знам доколко възпитава, но това, което аз забелязвам е донякъде идентично с мнението на Славко. Наскоро имах точно такъв тип преживяване, а и го виждам всеки ден на работа.
Замислям се, че моя баща на 23 години вече е бил женен, имал е собствена школа за уроци по английски, бъхтел се е, бачкал е, плащал е квартира, не е разполагал с много пари, но се е грижел за семейството си както трябва.

Имам колеги и приятели, които са по на 27-28, дори и 30 години, които нямат и ни най-малко намерение да напускат ‘бащиното огнище’, докато не се оженят ( ако някой ги вземе де, няма да съм аз хахаха). Като че ли ролите се разменят  - Явно жените ще трябва с оркестър да ходят пред домовете на мъжете и да ги ‘крадат’, както е обичая.
Та да, въпросните младежи се чувстват добре, даже отлично - татко носи, мама - меси, той си харчи заплатата по кръчми и за СОБСТВЕНИ забавления, защото знае, че за друго парички не му трябват - нали има какво да яде, нали има кой да плати сметките, а ако случайно закъса, тате винаги ще даде назаем.

Не целя да обидя никого с този пост. Казвам си мнението.
Запечатало ми се е едно изречение от последната ми връзка: “Мммм мама не я прави така заливката за мусака.. ама пак става, де”

. Загубих може би три-четири години от активния си живот, за да пазя празни складове в безлюдно поделение и да ме хранят с туршия и нишестено кремче на закуска, обяд и вечеря, за да изпълнявам безсмислени нареждания на хора с половината на моето IQ и да правя марш на скок по полето с пълно бойно снаряжение и противогаз на главата, защото някой препил снощи и днес му е криво.

И сега си представи, че е станала война. Ти си мобилизран и си някъде на майната си, лежиш в един окоп, на една бърчинка...Ял си за последно преди...ден, два? Вали, студено е...Гола бърчинка, няма ни заграждение, ни празен склад, ни нещо ценно. Само видимост към подстъпите на някакъв мост и ти е заповядано да гледаш там и ако видиш движение да съобщиш незабавно, лично - това значи, че трябва да пълзиш километър в калта и да бягаш още 15 километра през шубраците. Не ти се иска да го правиш защото е студено и си подгизнал, защото си гладен и уморен, защото си на майната си в някакъв окоп и тая заповед ти я е дал някакъв тъп офицер, който явно снощи е препил и ти не си му симпатичен. Сега ще направим два изхода на историята като Джани Рудари в приказките :
В окопа си духа и ти се местиш в едни съседни храсталаци - там е завет, пък ей го къде е окопа - има няма 300 метра, дойде ли проверката ще ги чуеш и видиш и ще се върнеш там. Става ти топло, отпускаш се и заспиваш. Вече спиш дълбоко когато покрай моста минава противникова диверсионна група, минира го и продължава дълбоко в тила. Събуждаш по някое време, оглеждаш се и виждаш, че всико си е както е било. Наближава време да идва смяната ти и ти се местиш пак окопа. След 3 часа вече си на по-топло в палатката, ял си. Псуваш на ум тъпия офицер и си доволен от това, че въпреки всичко си успял да прецакаш командването, което не те храни, държи те на студено и мокро - поспал си добре на завет в сухите храсталаци.След ден идва заповед за да съпроводите евакуацията на жените и децата и някакво близко градче. Конвоя ви трябва да ги посрещне и прекара през моста...Всичко нормално почти до самия край когато първата машина стига средата на моста и...взирва не го чуваш защото ударната вълна ти е повередила слуха преди мозъка да обработи последния звук. Нявсякъде има части от тела, части от машини, бетон, арматура, дим и прах...
В окопа си духа и това те кара да трепериш. Поне така не разбираш дали трепериш от студ, от страх или от преумора. Мръква се и когато вече си съжаляваш, че не си се преместил на сухо и на завет в храстите на 300 метра от окопа, виждаш движението. Не виджаш хората, не виждаш лица, но виждаш как нещо във втръсналия ти за гледане мост се променя - сянка, силует, точно в основата до колоните стъпили в студената вода. Знаеш, че това не е вятъра, който си играе с реката. Това е врага! Тръгваш да пълзиш през студената лепкава кал - щом ти ги виждаш, значи и те могат да те видят. Пълзиш не до указаното от недоотрезнелия офицер място, пълзиш още по-напред. Хукваш бягаш, но кракат много не те слушат - падаш и пак хукваш, падаш и пак ставаш и бягаш. Дробовете ти горят за въздух, очите ти се замъгляват от студения вятър в лицето, но ти не спираш и ти се струва, че бягаш по-бързо от най-бързия спринт в живота си. А може и наистина да е така. Когато стигаш лагера вече си полумъртъв от умора, болка и недостиг на кислород. Не можеш да доложиш по устав, не можеш дори да отдадеш чест и да се представиш - държиш се за брезента на палатката и повтаряш “Моста...сенките...долу...видях...движеха се...” . Знаеш, че ще има наказание за това, но продължаваш докато оперативния дежурен и командира схванат какво им говориш. След 3 часа пак не спиш и пак си на студено - издирвате диверсионната група. На следващия ден идва заповед да съпроводите евакуацията на  жените и децата от някакво близко градче. Всико е нормално - моста е разминиран.

Нядавам се, че изводите за ползите от казармените порядки от краткото художествено разказче може да си ги направиш сам...

Сашо, нали не мислиш сериозно, че в съвременната война наборниците могат да играят такава или каквато и да било друга роля? Окопна война? Да не сме 1917-та? Историята е интересна и затрогваща, но война от подобен характер няма как да се осъществи.
И въпреки това мога да кажа,че силата на духа и волята не се тренират с тормоз в казармата. Това е нещо, което или го притежаваш, или не. Ситуацията, която описваш, ще е катализатор, който ще покаже от какво си направен. Война, катастрофа, бедствие - все едно е. Някои хора могат да оставят зад гърба си собствения си егоизъм, да загърбят инстинкта за самосъхранение, за да направято каквото смятат за редно. Други се пречупват. И това няма нищичко общо с казармата или с идеята за възпитание чрез насилие, защото точно това представлява тя.

Сашо, нали не мислиш сериозно, че в съвременната война наборниците могат да играят такава или каквато и да било друга роля? Окопна война? Да не сме 1917-та? Историята е интересна и затрогваща, но война от подобен характер няма как да се осъществи.

Имам приятели сърби - може да ти дам мейли, телефони и да ги питаш... ;)
Войната не е само въздушни удари, не е само суперкомандоси, не е масовка и окопи, не е артилерия и танкове, не е и само свръхмодерни технологии.

Останало, което си написал хем е така, хем не е така...Може и да си се родил герой, но ако не си научен да понасяш тормоза в казарамата няма да го понесеш и на война. Не съм го измислил аз, не е и моя идея - проверена е на практика. Имам приятели руснаци - мога и тях да те свържа за справка.

Някои хора могат да оставят зад гърба си собствения си егоизъм, да загърбят инстинкта за самосъхранение, за да направято каквото смятат за редно. Други се пречупват.

Този Боби познавам аз...

Въпросът е по-скоро принципен, казармата е една полоса която ни дава поводи за съждения над голямата картинка.

Лично аз, в разговорите между хора като Вас(ех, че бат Вики го няма), научавам много неща..!!!

Сашо, нали не мислиш сериозно, че в съвременната война наборниците могат да играят такава или каквато и да било друга роля? Окопна война? Да не сме 1917-та? Историята е интересна и затрогваща, но война от подобен характер няма как да се осъществи.

Имам приятели сърби - може да ти дам мейли, телефони и да ги питаш... ;)

Останало, което си написал хем е така, хем не е така...Може и да си се родил герой, но ако не си научен да понасяш тормоза в казарамата няма да го понесеш и на война. Не съм го измислил аз, не е и моя идея - проверена е на практика. Имам приятели руснаци - мога и тях да те свържа за справка.

Нека да кажем, че истината е някъде по средата. Както казах по-горе, няколко месеца военно обучение, което да даде на момчетата обща култура за това от коя страна се държи оръжието и да им покаже, че не всичко в живота е цветя и рози, че трябва да разчитат на себе си, а не на мама и че понякога трябва да можеш да преглътнеш личното си мнение и да действаш по нареждане, ще е полезно. Но година или повече вече е твърде много - това са млади хора, които трябва да се развиват в едно все по-конкурентно общество и никой не може да си позволи да им отнеме толкова време от живота, още повече, че демографията не го позволява - някой трябва да работи, да създава БВП и да издържа пенсионерите, които стават все повече и повече, а времето, прекарано в армията, далеч не е най-продуктивният период от живота на един мъж. :)

Да дам и аз моите 2 цента - няколко месеца обучение - да, над година ядене на вафли по леглата на цената на връщане в първи клас - не.
Днешните войни се водят пред екрани и с натискане на копчета. Още повече - един бледен 18 годишен с 3 месеца обучение дали ще може да реагира адекватно? Въпрос на човек, не на кесене и тъпкане на вафли (каквото беше казармата преди да я отменят).

За културата и прочее - факторите са други - чесане по топките с 20 коча в една стая няма да те направят по-възпитан. Има си други фактори - човек открива на какво е способен и се трансформира, когато ножа опре до кокала и се наложи сам да се справя със заобикалящата го среда. Казармата преди да я отменят дори и за това не ставаше - предвид колко контролирана, изкуствена и далеч от реалността беше като среда.

В този ред на мисли връщането на задължителната казарма в този вид, в който си умря е чиста загуба на време и ресурс. Едно леке ще си остане леке и след 12 месеца грухане на вафли, цигари и спане в една стая с други 20 лекета.

Може и като в Израел,всеки минава обучение и си държи снаряжението вкъщи.
Второто не е препоръчително за тук,че или ще се изпозастреляме или ще го продадем..
Незнам за наборната служба, но е сигурно ,че трябва да се минава някво военно обучение
и да се опресняват знанията периодично.

човек открива на какво е способен и се трансформира, когато ножа опре до кокала

пак се сетих за една хубава мисъл : “всичко е много лесно, като нямаш друг избор”

http://edinzavet.wordpress.com/2010/05/04/bslukov/

На 19 години съм и ме е яд, че за мен няма казарма. Не мисля, че това ти дава характер защото по тая логика всички над 24-5 са много самостоятелни и там всичките качества които сте изброявали горе които давала казармата, пък колкото има самостоятелни и незнам си кви толкова има и лигльовци. Яд ме е единствено, че наистина сега ако стане война аз не мога да боравя с оръжие и няма каде и да се науча.

Отиваш на едно стрелбище, плащаш си няколко лева за патроните и стреляш на воля.
И без това в казармата правеха всичко друго, освен да те учат да боравиш с оръжие ;)

И сега си представи, че е станала война. ..

Пробвал ли си да пишеш? Отдава ти се ;)

Отиваш на едно стрелбище, плащаш си няколко лева за патроните и стреляш на воля.
И без това в казармата правеха всичко друго, освен да те учат да боравиш с оръжие ;)

Не е съвсем така...и щом си бил в казармат го знаеш :) Иначе да - отиваш на стрелбище и стреляш...

И сега си представи, че е станала война. ..

Пробвал ли си да пишеш? Отдава ти се ;)

По форумите. Веднъж за един приятел писах разказ - да го представи в някакъв курс по литература. То и иначе и да напишеш нещо кой чете сега ;)
Казвал си, че си писал - я дай нещо да прочета :)

По форумите. Веднъж за един приятел писах разказ - да го представи в някакъв курс по литература. То и иначе и да напишеш нещо кой чете сега ;)
Казвал си, че си писал - я дай нещо да прочета :)

Не сте казали, че искате да четете. :) Даже имам нещо точно по темата:

http://ducoergosum.blogspot.com/2008/07/blog-post.html

Е, не съвсем точно, но почти. :)

Сполучлива(донякъде) имитация на Братята ;) !
Но е хубаво!

Сполучлива(донякъде) имитация на Братята ;) !
Но е хубаво!

Това беше по-скоро стилистичен експеримент, имам по-прилични неща. Като го попрегледах обаче, ми се стори удивително подходящо като тема за разговора по-горе. :)

имам по-прилични неща. Като го попрегледах обаче, ми се стори удивително подходящо като тема за разговора по-горе. :)

Ооо, това ти ли си ???
Щях да се изкажа по-ласкаво ако знаех :D