All about

Помня, че Джеймс се чудеше за едно състезание с трап бара, в което да участвам, взема да дойда скоро да видим :D

Много добре изглежда трап-а... но ако някога ми се наложи да си правя,ще е с по-дебели дръжки ;)
ПП: Обърках дневника! :)

Дръжките са, като на нормален лост. Иначе имаме фат грип, за такива като теб! :D

п.с.: дай боже един ден дневникът ми да е като този:)))))

Дааа, то това вътрешно състезание е вътре в теб. Сам със себе си се състезаваш. :D

Е, Горби защо го изключваш от сметките ? ;)

п.с.: дай боже един ден дневникът ми да е като този:)))))

Голямата работа...ако държиш - харизвам ти го ;) Нали помниш какво стана едно време с “репутацията” в даото :)

Много добре изглежда трап-а... но ако някога ми се наложи да си правя,ще е с по-дебели дръжки ;)
ПП: Обърках дневника! :)

Дръжките са, като на нормален лост. Иначе имаме фат грип, за такива като теб! :D

п.с.: дай боже един ден дневникът ми да е като този:)))))

Нежни са ми ръцете и тънките лостове ме прорязват.. :)

С Горби трябва да си поговорим малко за трап бара. :)
Вдигна повече от тягата си на трапа, но естетически не изглежда добре движението:)))
Нека вдига, като теб, ще му заякнат повече краката и изведнъж ще скокне нагоре..., ама с кръста да се вдига всичко е утрепия.
Именно за това, че не напъвам с кръста, а краката не са ми толкоз силни, аз не мога да дръпна по-големи кг-ми с трапа.

Вдигна повече от тягата си на трапа, но естетически не изглежда добре движението:)))

Ми, Гого, аз вдигам за сила, не за красота ... не аз търся лежанката постоянно, за сметка на хакен клека :D

Няма да отговоря, че да си останем приятели! :D

Тренировката днес :

борцов клек 5х150кг - трап бар 1х230кг. 2 пъти.
клек 5х180кг - 3х160кг - трап бар 1х230кг - 1х230кг - 1х220кг - 1х220кг.
трап бар 2х200кг - клек скок с тежест 16х32кг - трап бар 4х200кг. Тва като за финал стана мегаизродия (devil)

И да ви кажа - благодаря за боядисването на трап бара с емайллак - много “помага” на хвата. На моя не, ама на вашите довечера - със сигурност (devil) :D

То е някво 3в1 - ръждопреобразувател, грунд, боя.. или нещо такова. Ако не се боядиса, макар и на закрито, ще ръждяса.. То ще се изтърка сигурно. :)
.., а и хватът е последната грижа в тази зала.

Борцовият клек с 50ката на кръста ли си го правил, щот надали си държал 6 диска отпред:)))

Както сам знаеш, след такова изказване следва тернировка на тема “Първа и последна грижа - хват и неговата здравина” :)
С 50ката на колана и 4 диска.

p.s.
Не правете чекии днес, пазенето на хвата ще ви е от полза довечера :D

p.s.
Не правете чекии днес, пазенето на хвата ще ви е от полза довечера :D

Не е ли по-добрата идея - правате овреме, докато все още можете да хващате нещо :D :D

Ей, бахти хейтърите, къде лайкват все..., че и акъли дават.:>

Единият носи ракия, другият и той носил..., Цоньо подсети, шкурка да вземем.. Ама то късно вече. Както стана ясно някъде по-горе из дневника, не се пазарил, та все тая. Поне разбрах, че ракията няма да помогне, с което мога гадно да се изхиля на другата страна. ((((:

Айде, да видим тренировката “Попай моряка” :D

Поне разбрах, че ракията няма да помогне, с което мога гадно да се изхиля на другата страна. ((((:

Ще помогне ракията, ще...ще видиш :)

Айде, да видим тренировката “Попай моряка” :D

Днес е последния ден на месеца пост за Рамазан Байрам и Всевишния е милостив ;)

През последния ден на постите се раздават мекици и бонбони, деца на групи обикалят къщите и пожелават щастливо честване, посещават се гробовете на близките. Младите целуват ръка на възрастните и искат прошка, какъвто е традиционният поздрав за празника. На трапезата задължително се сервират сладки ястия – баклави, грис халва, сочни реванета и др., поднася се сладко кафе.

;) Кво ше носите и коя ръка ше целувате е ваша раота...

Днес е последния ден на месеца пост за Рамазан Байрам и Всевишния е милостив ;)

Новият ценоразпис на Сашо.

Не правете чекии днес, пазенето на хвата ще ви е от полза довечера :D

Aко обичаш за това да предупреждаваш поне 1 ден по-рано, че стават грешки! :D

Новият ценоразпис на Сашо.

Понякога съветите му са толкова ценни,че се чудя дали хората на които ги дава го осъзнават.

Ти заеби, че най-често не го осъзнават, ами не го ценят като съвет...ама не им пречи да питат постоянно за глупости де :)

Втората тренировка днес :

раменна преса с дъмбели 8х68кг - борческо обръщане 8х70кг. 2 пъти.
борческо обръщане 8х70кг - сталкер с дъмбели 3х60кг - обръщане/раменна преса с двупудовките 3х32кг(на ръка). 2 пъти.
обръщане/раменна преса с двупудовките 7х32кг(на ръка) - набиране с раменен подхват 12 - кофички широко 20 - набиране с раменен подхват 10 - кофички широко 10.
набиране на ръкохватката 12 - кофички тясно 20 - набиране на ръкохватката 10 - кофички тясно 10 - набиране на въже 6 - кофички на халки 10.

С една малка раничка на дланта си развалих тотално тренировката. Дано се затвори отново до петък...

Здравей, млади войнико!

Пиша ти това писмо, за да ти кажа някои неща, които на мен не е имало кой да ми каже. Не приемай написаното като съвети, защото на този свят най-ненужно е да се дават съвети. На умния не му трябват, а глупакът не ги приема.

Нося пагони от 28 септември 1966 година. Изживял съм много хубави неща и съм понесъл много казармени простотии. Имаш правото да възкликнеш: “Леле, тоя колко е задръстен за толкова години служба!” Да това е един от вариантите, а може и по-иначе. Най-напред искам да ти кажа защо все пак трябва да се служи на тая наша България.

Само след Освобождението българското войнство участва за 60 години в пет войни. В тях загиват около 200 хиляди воини и около половин милион са ранени и осакатени. Нима те са искали да убиват и да бъдат убивани? Между тях е и някой от твоите предци!

Прадядо ми по бащина линия загива при Одрин през 1913-та. Дядо ми по майчина линия имаше три рани и три кръста за храброст от трите войни.

Та раняваният и оцелял много ни е разказвал за войните. И когато е воювал, вече е имал жена и четири деца. Нима не са му били мили? Нима е тръгнал ей така на война? На тях, на нашите деди, полуграмотни или неграмотни, са им казвали защо трябва да се обучат и да станат добри войници по един много човешки начин.

“Млади войнико, трябва да стреляш точно, да се окопаваш бързо и добре. Ако не стреляш точно, стрелят по теб. Ти трябва да се биеш и да побеждаваш, а не да загиваш. Твоята смърт води до поражение, а поражението довежда врага в бащиния ти дом, при твоята майка, жена и деца.”

Всъщност ти това го знаещ, но убеден ли си, че е жизнено необходимо? С какви мисли тръгваш за казармата? А може би с какви не искаш да тръгнеш? Знаеш ли, иска ми се да споделя с тебе едно мое схващане за понятието “Отечество”. Струва ми се, че то, Отечеството, няма множествено число, макар че дълги години се готвехме да браним нашето Отечество. Отечеството е нещо много лично, съкровено, свято. Моето Отечество е там, на един баир в Тетевенския балкан. Там, където съм се родил и израсъл. Моето Отечество е къщата ни, дворът, големия орех, на който ми връзваха люлка, кладенчето в букака със студена вода, майка ми, баща ми и по-късно – жена ми и двете ми деца.

Това е моето лично Отечество и аз не го давам на никого. Готов съм да го браня до смърт от външните, пък сега, изглежда, и от вътрешните врагове. Ето защо трябва да съм подготвен за защитата на моето Отечество. Аз ще залегна в окопа на границата на моята България не за вилите в Бояна или за нечии дебели вратове. Ще лежа в буренясалия окоп именно за моето лично Отечество. Откакто свят светува това е първото назначение на мъжа – да защитава близките си и родния си край, Отечеството. То не случайно е наречено “Отечество” – на името на отеца, бащата, създателя и защитника.

Ти, млади войнико, готов ли си да защитиш своето Отечество? Млади момко, това не са лозунги. Това е една тъжна потребност!

И възниква въпросът, що за човек е българинът, що за човек си ти, негов вековен наследник? Всички ли българи с любов отиваха в казармата? Отговорът е твърде изненадващ за тебе, млади войнико. Да, всички искаха да отидат в казармата, но не всички имаха тази възможност. Още със създаването на българската войска след Освобождението българина вижда в нея символа на свободата и сигурността на България. Чест, достойнство и дълг е да се служи във войската българска. И защо всички желаещи не са могли да служат? По икономически причини. Така в Княжество България до Сръбско – Българската война годишният контингент от набора е бил от 28 до 30 хиляди души. Поради недостатъчно средства са приемали около 7 – 8 хиляди новобранци.

Оказва се, че от четирима годни за военна служба само един има честта да служи. Да, чест е било за избрания да служи! Военнонаборните комисии са били много прецизни при подбора на новобранците. Често за незначителен недостатък са връщали момчетата. Но пък избраните!? Те са били най- и по- . Минали на комисия за войници. Това са най-мъжете на селото.

Върнатите са се чувствали като друго качество. Върнатите трудно ще се оженят, щом са дефектни за военна служба. И за да се избегне този неприятен момент, се взема решение: военнонаборните комисии да оценяват обективно всички годни за военна служба и да се тегли жребий кой от тримата или четиримата годни да отиде войник. Та първият стремеж е да си годен за военна служба. Вторият – да се вредиш да служиш в казармата. Народът казва: “Мъж, който не е служил, и жена, която не е раждала, не ми ги хвали.” Подкупи са се давали да служи момчето, а не както сега!

Ти, млади войнико, си потомък на героите от петте войни след Освобождението. На героите от Сръбско – Българската война, извършили маршове, които смаяха Европа. Така 1-ва и 4-та пехотна дружина, след като са прегазили и преплували Марица при гара Саранбей, мокри до кости, за 30 часа изминават 86 км и пристигат на Сливнишката позиция.

Пета пеша артилерийска батарея под командването на капитан Тантилов за две денонощия изминава 146 км и пристига заедно с оръдията на Сливница. Тридесет и четири дружини извършват маршове от 80 до 230 км. За тези маршове Карл Регенбургски пише: “Българската армия извършва маршове, нямащи равни на себе си от Александър Македонски насам.” Ти си потомък на героите от Сливница, Три уши, Мека Црев, Драгоман, Гурголят, Видин, Пирот, Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Булаир, Одрин, Завоя на Черна, Тутракан, Кочмар, Карапелит, Добрич. Ти си внук на мъже, които пленяват много чужди знамена, но не допускат да бъде пленено българско бойно знаме.

За твоите предци – герои в.”Таймс” пише: “Истински герой на деня е българският войник. Търпелив, издръжлив, весел и засмян, той не изглежда като модел на особени свойства. Но когато щиковете се турнат на пушките и гръмовно “Ура!” процепи въздуха и се стигне до решителния момент, той се явява в един нов и удивителен вид. На него преди всичко се дължи сполуката в победата.”

Те, старите воини, са достойни следовници на своите възпитатели, на офицерите. Спазват се суворовско-румянцевските принципи на обучение и възпитание. Има много следовници на полковник Дрангов. Ще си позволя, млади войнико, да ти цитирам някои от тях. Дрангов пише: “Войникът не е само едни гърди, които трябва да изправиш срещу неприятеля, а преди всичко едно сърце, което трябва да спечелиш. Офицерът трябва да бъде сърцевед. Сърце след сърце върви.” И още: “Никой няма право да вдига ръка върху личността на войника. Българският войник трябва да се бие и да побеждава, а не да бъде бит и мачкан. На България са нужни юнаци, герои, а не мазници и треперковци.” Дрангов винаги е казвал:”След мен, юнаци, две смърти няма, без една не може!” И намира своята смърт на 27 май 1916г. на завоя на р. Черна, водейки полка си в атака.

Да, млади войнико, имало е, има и сега в нашата войска български достойни водачи и следовници. Ти от кои си? Много се оплаквате от извращенията. Защо ги има, кой ги прави? С кого ги правят? Защо от 50 – 60 човека гонят само 3 – 4? Ти, млади войнико, между тях ли си? Гонят тези, които нито преди казармата, нито в казармата са се научили да носят вода. Те просто все още не са разбрали, че на този свят всеки носи някому вода. Във всяка система има степен на подчиненост. И всеки на някого е подчинен и му носи вода.

Това за носенето на водата е и в прекия, и в преносния смисъл. Нима няма да донесеш вода на по-възрастен човек?! Какво ще ти попречи да донесеш вода и на “старото”. Това, “старото”, знае и може повече от тебе или се предполага, че е така. Утре в боя “старото ” ще ти спаси живота. Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи. Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който може да те наругае, може и да те защити.

Научи се да уважаваш, без да се унижаваш. Наполеон има такава мисъл: “Добрият воин знае как да отстъпва, без да мърмори.” Нашият мъдър народ казва: “Който не целува ръка с достойнство, ще целува крака, паднал на колене.” Няма го вече онова общество, в което искахме всички да сме равни. Не се раждаме равни и не можем да бъдем равни. Нито в живота, нито в казармата.

Не ти говоря да бъдеш “преклонена главица”. Не, в никакъв случай! Никой не обича пълзящите гадини. Дори пълзящият не обича себеподобните. Не всичко в казармата е “Тъй вярно”. Има и “Съвсем не”. А като излезеш в “цивилизацията”, няма ли да имаш началници, няма ли да зависиш от някого? И ако не му носиш вода, ще му носиш я уиски, я нещо друго. Не се прави на толкова ербап. Живота ще те научи на още по-сложни неща от казармата.

Пък и ти ще станеш началник. Я в казармата, я после. Ето какво пише за началниците в Правилника за бойната служба от 1935г. (т.1412): “Началникът е длъжен: 1. Да има характер. 2. Да разбира своето дело. 3. Да определя степента на възможност. 4. Да поема отговорност. 5. Да дава личен пример. 6. Да обича подчинените си.” Тези неща са написани с кръв от опита на войните.

И не се оправдавай с немотията. Тя е вече при всички честни хора. Българският войник след Освобождението често е гладувал, дори и по време на война. Така че при теб е само едната злина. Ще ти цитирам нещичко от книгата “Един от първа дивизия”, написана от Г. Георгиев, участник в Първата световна война: “…Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи. Той може да носи скъсани панталони, но победи. Той може да носи смачкан шинел, но победи. Гащите се купуват. Панталоните се закърпват. Шинелите се изглаждат. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда.”

Българските мъже са раснали на стремена. Такова ни е племето! Ще кажеш – “А времето?” Все още е далеч времето, когато няма да има нужда от войници и от войска. Добре, ти не искаш да служиш, друг не иска. Добре, ние старите, искаме, ама вече не можем. Валута внасяме, пшеница внасяме, всичко внасяме. И мъже ли трябва да внасяме? Досега България можеше да се гордее с красивите си и талантливи жени и с гордите си и достойни мъже. Бягат навън? Да бягат, но докога? Човек не може да избяга от себе си. Всяка животинка си има своя дупка и нея търси, дори и за смъртта си. Човек не може две неща да избира – родината и родителите. Бягайте, търсете вашето щастие навсякъде, но не бягайте от дълга си към родината. Звучи високопарно, но ще го разбереш с времето.

При избухването на Първата Балканска война през 1912г. хиляди българи се връщат от Европа, Америка, от целия свят за да воюват за майка България. Народът казва: “Кръвта вода не става.” Те не са били по-глупави от нас. Не бързай да даваш оценки, преди да направиш нещо по-свято от тях.

На родина, на Отечество не може да се изневерява. То е едно – неизбираемо и неподменяемо.

Та така, млади войнико, исках нещо да ти кажа. Дали успях, ти ще прецениш. Може да не съм прав. Не ме укорявай. Правя го с най-добри чувства към теб и към моето Отечество. Това е вечна и безкрайна тема. Ние мъжете, най много обичаме да разказваме за подвизите си в казармата и при жените. Това са приятни теми, защото всеки е длъжен да ни вярва, пък и не може да се провери нито едното, нито другото.

Приеми моите воински и приятелски поздрави, войнико на България!

Полковник Петко Йотов

(bow) (bow) (bow)

Огромен ЧОВЕК беше Петко Йотов... (bow)

Леле...Определено ми каза нещо.

Тренировката днес :

сед 4х220кг - обръщане прав 5х80кг.
сед 4х240кг - обръщане прав 3х90кг.
сед 4х250кг - обръщане прав 1х100кг.
сед 3х270кг - обръщане прав 3х90кг - 3х80кг - 3х80кг.
трап бар 1х220кг - двустранна раменна преса с двупудовките 5х64кг - обръщане/раменна преса с много тесен хват 3х60кг.
трап бар 1х240кг - двустранна раменна преса с двупудовките 5х64кг - обръщане/раменна преса с много тесен хват 3х60кг.
трап бар 1х220кг - двустранна раменна преса с двупудовките 5х64кг - трап бар 1х220кг - двустранна раменна преса с двупудовките 3х64кг - обръщане/раменна преса с много тесен хват 5х60кг.

Сед-а ми изпи силите и мозъка, бах тая 3-ка на 270, въобще не я чаках да стане, обаче за трап бара не останаха сили, паузата между двете беше голяма и изстинах. Много мачкат толкова килограми в динамично движение, много...(devil)

Мотивация за понеделник

Сенсей си ги разбира определено няма да е нелогично ако иска пари... аз ако се хранех добре щях да съм жиУотно с неговите тренировки ама те са си правени за хора с възможност да ядът повече от 1000калории на ден.. не като мене :D

Че ти ядеш повече от него :>

Само пиенето ти е по-малко.

Е, все някой ден ще проядеш повече :)
То и аз като студент ядях горе-долу колкото теб, само дето тежах с 20 кила отгоре...

Е, все някой ден ще проядеш повече :)
То и аз като студент ядях горе-долу колкото теб, само дето тежах с 20 кила отгоре...

И на всеки 3 дни “зареждане на гликогена” с кило домашна ракия, нали? :Д

ее... ко да прайм... азз без ядене съм загубен, без въглехидрати още повече... ама нищо ся тука едни схеми съм замислил и ако се случат ще има и ядене и пари.. даже с един приятел ще почваме киокушин ( той стана вице на едно републиканско и се отказа ... пък беше тренирал 5месеца и излезе с най-малкия колан в категорията си... сцепи ги от бой ) :D

В алкохола си има бая калории тъй че... и той играе роля :D

Втората тренировка днес :

кофички тясно 2х(+70кг) - набиране с тесен подхват 1х(+50кг). 2 пъти.
набиране с тесен подхват 4х(+40кг) - кофички широко 5х(+40кг) - набиране на ръкохватката 2х(+40кг) - кофички тясно 3х(+40кг). 2 пъти.
гребане с трап бар 10х100кг - бутане от лег с раменен хват 20х90кг.
гребане с трап бар 6х110кг - бутане от лег с раменен хват 3х150кг.
гребане с трап бар 4х130кг - бутане от лег с раменен хват 1х170кг - 5х120кг - набиране с тесен подхват 12 - кофички широко 10 - набиране на ръкохватката 8 - кофички тясно 12.

Лега и да го правя и да не го правя - все си е силен :D 170 с раменен хват на уморено - бива, бая зор видях да ги извадя, иначе ги бутнах сравнително лесно. Повтарям се, ама тоя сед по обяд ме размаза...всичко е леш, трапец, крака, ръце, всичко е на салата.

А два пъти в седмицата до толкова, а третия път бърз полуклек до 260…а напади със 150:)))
Кога, кога...:P
:*

Сед сядане на пейка с щанга на гърба ли е ? И ставането след това де :)

А два пъти в седмицата до толкова, а третия път бърз полуклек до 260…а напади със 150:)))
Кога, кога...:P
:*

Е следващата Сед-мица( :D ) ще е до 280 и 290(понеделник и петък), после една седмица почивка и пак така, а след още една седмица - до 300+ :) Много ми е силен сед-а - на 18 години имах 12х190 :)
Надапите съм ги отказал преди 9 години, иначе имах 2-ка на 170 кг (март 2004).
А бе як съм, и още по-як съм бил когато много хора не са си и мислели за такива упражения или пък за функционално трениране ;)

Сед сядане на пейка с щанга на гърба ли е ? И ставането след това де :)

Не точно, но погледнато от страни - да, малко прилича ;)

На каквата и да е повърхност, стига да е стабилна!!!
С постепенното генериране на сила и стабилност, се намалява височината. Целта е да останеш 4-5 пръста над паралела(че и малко повече). Изправянето е по-важното-да става мощно и в идеални вариант завършва с рязко тласкане от глезени и внимателна работа с таза, за да не отиде лоста твърде назад, че тогава на 200 стават адските каскади с лоста...а за нагоре да не мислим!

На каквата и да е повърхност, стига да е стабилна!!!
С постепенното генериране на сила и стабилност, се намалява височината. Целта е да останеш 4-5 пръста над паралела(че и малко повече). Изправянето е по-важното-да става мощно и в идеални вариант завършва с рязко тласкане от глезени и внимателна работа с таза, за да не отиде лоста твърде назад, че тогава на 200 стават адските каскади с лоста...а за нагоре да не мислим!

Аз гледам да съм на 90 градуса ъгъл между бедро и подбедрица, рязък тласъм нагоре, даже глезена инициира доста голяма част от движението и с таза мощно вкарване да да дадеш скорост във вертикала.

Тоя напад със 170 не си го представям много здравословен ако се обърка нещо.. :)

Според тебе защо не правя напади толкова време ;) Меко казано не прощават на коленете...

Тренировката днес :

суперсерии сед - тясна тяга, през 30-40 секунди до 1х280кг - 1х220кг.
широка тяга с дефицит (около 5 см) 4х170кг.

Никаква сила, сед-а ме смачка. Не ми тежеше на краката(там имах чувството, че и 300 да сложа ще ги стана), смачка ми кръста.

Абе аз нападите ги усещам много добре в бедрата ама ги правя с два дъмбела по 35кг... като ги правех де... ся ме мързи щото сериите са много дълги ама щом Сенсей казва, че е опасен за коленете имам по-добро оправдание... :D

Мен пък ми прескача коляното като съм ги пробвал, няква кофти упражнения е, по-добре български клек, там е мъчението :D