All about

Ето така се стиска кантар. :D

Хвърли 220 кг НАПРЕД?!?

Случва се и на най-големите.

Аз имах такъв случай с колана.... пазя един батка от фитнеса на доста клек беше незнам точно  и така се чу едно ‘пук’... мислех, че някой прешлен направо е излязал и в същия момент се свлече колана по тялото му... ама той не спря де... направи още 2повторения без колана :D той тоз колан в наща зала редовно се изважда.... някой ще направи някой сакатлък ... да чукна на дърво де

Втората тренировка вчера :

борческо въртене с дъмбели 4х34кг(на ръка) - раменна преса 3х90кг - набиране на въже 10 - кофички 8х(+50кг).
борческо въртене с дъмбели 4х34кг(на ръка) - раменна преса 1х100кг - набиране на въже 10 - кофички 8х(+50кг).
борческо въртене с дъмбели 3х34кг(на ръка) - раменна преса 2х90кг - борческо въртене с дъмбели 2х34кг(на ръка) - раменна преса 1х90кг - набиране на въже 8 - кофички 6х(+50кг) - набиране на въже 8 - кофички 6х(+50кг).
борческо въртене с дъмбели 10х26кг(на ръка) - набиране на въже 4 - кофички 30 - набиране на въже 4 - кофички 10.
20 минути ударна техника на стенната макевара, прави и крошета, основно двойки с крачки. Някои комбинации, по-точно две, са убийствени като скорост, контрол и намиране на дистанция, други куцат малко заради самата макевара. Сега мисля как да си направя една универсална, която да не се маха и слага и да става еднакво удобна за всички комбинации.

Силата добре, макар тия 100 кила да ми тежаха адски, а борческото все още не е за 34-ките - ръцете държат, но раменете - не. Силовата част ме изпи и така ми стегна мускулите, че първите 5 минути на макеварата бяха за отпускане. После ей така бърша сополите :D

Нещо са ти оттекли ръцете,а? (muscle)

От алкохола - подпухвам ;)

Тренировката днес :

клек 1х100кг - 1х120кг - 1х140кг - 1х160кг - 1х180кг, 1х190кг, 1х210кг, 1х210кг, 1х190кг.
трап бар 1х200кг - 1х210кг - 1х220кг - 1х230кг, 1х240кг, 8х200кг.

Не ми се напъваше и правих само единици. Двата опита на 210 кг клек ги направих през 30 секунди, бая ми тежат. На трап бара опитах и 250, но с уморени крака - толкова.

Не съм виждал да правиш преден клек . Не че ще давам акъли просто ми е интересно защо не го правиш.

Не ме кефи :D
Иначе ако говорим сериозно - не мога да държа щангата, мога само на кръстосани ръце и ми убива жестоко на раменете, а и повече от 140 кг няма да мога да задържа така. Отделно, че с проблемите в сухожилията на квадрицепсите предния клек не е добра идея.
Преди го замествах с борцеов клек, но заради болките и него не го правя. То от всеки клек боли, но поне на класическия клек е най-поносимо.

Днес, поне нямаше нищо скъсано и разпорено :D, че последните 2 седмици ... ! :D

Не ме кефи :D
Иначе ако говорим сериозно - не мога да държа щангата, мога само на кръстосани ръце и ми убива жестоко на раменете, а и повече от 140 кг няма да мога да задържа така. Отделно, че с проблемите в сухожилията на квадрицепсите предния клек не е добра идея.
Преди го замествах с борцеов клек, но заради болките и него не го правя. То от всеки клек боли, но поне на класическия клек е най-поносимо.

При мен пък предният клек е спасение. За заден не мога и да си помисля. Пробвах няколко пъти в последните 2-3 години - все с неприятен резултат. Въпрос на конкретен набор от болежки е явно. :)

Втората тренировка днес :

борческо въртене с дъмбели 6х31кг(на ръка) - раменна преса 2х90кг - борческо въртене с дъмбели 3х31кг(на ръка) -  раменна преса 2х90кг.
борческо въртене с дъмбели 8х28кг(на ръка) - раменна преса 5х82кг - борческо въртене с дъмбели 4х28кг(на ръка) - раменна преса 3х82кг.
борческо въртене с дъмбели 12х22кг(на ръка) - раменна преса с тесен хват 9х70кг - набиране на въже 12 - кофички 30.
набиране на въже с обратен хват 10 - кофички 30 - набиране на въже с обратен хват 6 - кофички 20.
300 удара(прави крошета в комбинации) на стенната макевара.

Раменете, ръцете и гърдите гръмнаха, имах чувството, че кожата ще ми се разцепи, това адско напомпване продължи и след ударната техника и още не е отшумяло напълно...
Иначе се усещах уморен и не можах да се напъна както ми се искаше.

Тренировката днес :

клек 1х110кг - 1х130кг - 1х140кг - 1х160кг, 1х180кг.
клек 3х200кг - 1х190кг - 2х180кг - тясна тяга 1х120кг - 1х150кг - 1х170кг - 1х200кг.
тясна тяга 1х210кг, 1х220кг.

Мързел + натегнат кръст от спане на криво = горната тренировка.

След време като отворя залата,която сме запланували тук с едни авери, и аз ще правя по 2-3 тренировки на ден,само единички ,двойки ей така да раздвижвам на тяга и клек :Д голямо думкало ще е, мечта ми е да тренирам истински, а не в фитнес център да “тренирам”. : )

Освен да ти пожелая да я отворите скоро, не знам какво друго да кажа :)

Мерси, но едва ли ще е баш скоро, защото за отварянето на зала са нужни повече неща, от колкото си мислех :) иначе то няма да е нещо кой знае какво, само тежести и подходящо място ми трябва.

Ако си я правите само за вас - нищо повече от тежести и място, ако ще е обществена зала - да, бая неща са...и бюрокрация.

Втората тренировка днес :

двустранна раменна преса с двупудовките 6х64кг - раменна преса с дъмбели с успореден хват 2х68кг - борческо въртене с дъмбели 8х26кг(на ръка) - набиране на въже 6. 2 пъти.
изхвърляне прав с двупудовките/двустранна раменна преса с двупудовките 5х64кг - набиране на въже 6 - кофички широко 6х(+50кг) - кофички тясно 3х(+50кг). 2 пъти.
набиране на въже 10 - кофички широко 20 - кофички тясно 10.

Двете тренировки станаха на гладно и пропуснах ударната техника, пък и нямаше време за нея.

http://freshcutsoflive.wordpress.com/2013/11/04/моите-находки-в-чаша-от-мъглявия-алб/

Предполагам, че всички ги знаеш, но все пак :)

Даже почти(или всички) всички съм ги пил :)
Автора как се превъзнася - не е истина...да вземе да опита Дани Бой, поне 15 годишно ;)

всички съм ги пил :)

Да ти завиждаме ли искаш?

Не, взимайте пример :D

То пример ми не требе, ма карай...
Ще си спретна една греяна ракийка довечера за успокоение :D

James, от няколко дена разсъждавам по един въпрос и исках да те питам за мнението ти. Гледам, че е плъзнала някаква мода из другите дневници хората да се записват на бойни спортове. Задавам въпроса именно на теб, защото може да отговори само човек тренирал дълги години боен спорт.

Според теб има ли един лимит в живота на човек, който като се достигне, някак си изчезва желанието ти да тренираш (бойна подготовка) /да се биеш? Изчезва ли този пламък, които всеки боец има когато излиза на ринга и които го кара да се подготвя месеци за този момент? Не говоря за промяна в характера и в личността. Мъжеството и дисциплината на един боец си остава дори и след като спре да тренира спорта си или поне при мен е така...
На 28 съм, тренирам бойни спортове от близо 16 години - минал съм през много добри школи от Таекуондо през кик-бокс и в последните години ММА. Но от година и нещо този пламък, за който говоря, просто изчезна постепенно. Все още имам същата страст да тренирам, но енергията ми е насочена в друга насока - да се развивам чисто физически за себе си, без контакт с други противници. Не знам при теб как е било и защо си спрял да се занимаваш, дали е от контузии или друг фактор.
Та това ми беше въпроса, имаш ли наблюдения, че бойния дух се изменя в други насоки и за истинската бойна подготовка съществува лимит в живота на човек. От друга страна, при някой хора които са вдигали само щанги идва момент в който пък се появява желание за бойна подготовка, именно защото не са изчерпали “бойния си лимит”.

А дали всичко не е по-просто и става въпрос единствено за човешкото желание за разнообразяване и откриване на нови неща?

Не е към мен въпроса, но и аз имам подобно наблюдение. Хора дето са се млели на обществени места през деветдесетте години, със смачкани физиономии в момента са кротки като шарани в аквариум. Е, определено живота им е обърнал гръб и вече търсят лек само в чашката.

Коментарът ти няма нищо общо с темата.

Не мисля, че Яковлиев има предвид нещо дори смътно наподобяващо това. Както го описва мен ми звучи като обикновен burn out.

Според теб има ли един лимит в живота на човек, който като се достигне, някак си изчезва желанието ти да тренираш (бойна подготовка) /да се биеш? Изчезва ли този пламък, които всеки боец има когато излиза на ринга и които го кара да се подготвя месеци за този момент?

Не. Поне сега(на 38 години) мога да го кажа :) Имам наблюдения как хора, които са с по 5-6-7 години по-възрастни от мен, бивши състезатели с много успехи, след като са успяли някак си да си подредят живота започват отново да тренират БИ/БС. Не състезателно естествено, но много дисциплинирано. Познавам хора, които са с по десетина години по-големи от мен и не са спирали никога. Почнеш ли си с единоборствата сериозно и имаш ли сърце и дух за тях не пламъка не изгасва. Не говоря за случаите, в които си почнал на 14, до 16-17 си тренирал добре и после си открил влечението към другия пол и нощния живот :) Не говоря и за случаите, в които си почнал ей така - да се научиш да биеш всички по дискотеките на 25 и на 26 вече си се отказал, защото си видял, че за да станеш добър в нещо 200 тренировки не стигат.

На 28 съм, тренирам бойни спортове от близо 16 години - минал съм през много добри школи от Таекуондо през кик-бокс и в последните години ММА. Но от година и нещо този пламък, за който говоря, просто изчезна постепенно. Все още имам същата страст да тренирам, но енергията ми е насочена в друга насока - да се развивам чисто физически за себе си, без контакт с други противници.

 
Според мен при тебе действат няколко фактора на куп. Първо възрастта - на около 27 мъжа влиза в една “мини криза”, колебания какво точно да прави в живота, вече не е прекалено млад, но му липсва серизоен житейски опит, има наблюдения в средите на по-големите и улегналите, но няма наблюдения как се е случило това при тях. Второ - физическото развитие. На 28 си почти завършил развитието си мъж(има изследвания, че мъжа се развива до около 33 годишна възраст физически), но не си се заминавал със силови спортове достатъчно, че да имаш представа къде ти е границата на физическите възможности. Искаш да си по-силен и тренировките в тази насока ти въртят сравнително лесно, докато в БИ/БС 3-4-5 години по-младите от тебе влизат в пика си там положението е различно. Трето - обкръжаващата те среда. Ако не си дребен бандит и квартален побойник, малко хора в обкръжението ти споделят интереса ти към БИ/БС и това несъзнателно те демотивира и отдалечава от тях.
Комбинирай сега трите основни фактора и виж какво се получава ;)

Не знам при теб как е било и защо си спрял да се занимаваш, дали е от контузии или друг фактор.

Аз така или иначе не съм спрял да се занимавам съвсем, даже напоследък само с това ми се занимава :) Просто фактора “свободно време” стана много решаващ в живота и определя това как, какво и колко да тренирам...една силова, разбита в две тренировки по съвместяване с другите ангажименти ми отнема максимум 2 часа общо, една хубава тренировка с бойна насоченост ще ми отнема толкова, но не може да бъде разбита, ще иска и малко повече място и оборудване от това, което позлвам в момента. За това правя минимума, с който да поддържам “ситост” за такива неща, а силовите са една необходимост за да имам някакво движение и натоварване. В никакъв случай не бих казал, че са нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие като тренировки.

Та това ми беше въпроса, имаш ли наблюдения, че бойния дух се изменя в други насоки и за истинската бойна подготовка съществува лимит в живота на човек. От друга страна, при някой хора които са вдигали само щанги идва момент в който пък се появява желание за бойна подготовка, именно защото не са изчерпали “бойния си лимит”.
А дали всичко не е по-просто и става въпрос единствено за човешкото желание за разнообразяване и откриване на нови неща

Лимит съществува само в главата на човек.
Японците имат една дума - “Шугьо”, (която няма превод на български) и означава непрестанно, неуморно и упорито трениране на тялото и духа за битката. Това е по-скоро начин на живот, отколкото въпрос на практикуване на нещо.
Бойния дух не се изменя. Или го има, или го няма. Има ли го - винаги ще се прояви и ще те насочи. Няма ли го - ще пробваш много неща и накрая ще намериш нещото, което ти доставя удоволствие от практикуването му.

p.s.
Голям коан за Бушидо написах :D

Първо възрастта - на около 27 мъжа влиза в една “мини криза”, колебания какво точно да прави в живота, вече не е прекалено млад, но му липсва серизоен житейски опит, има наблюдения в средите на по-големите и улегналите, но няма наблюдения как се е случило това при тях. Второ - физическото развитие. На 28 си почти завършил развитието си мъж(има изследвания, че мъжа се развива до около 33 годишна възраст физически), но не си се заминавал със силови спортове достатъчно, че да имаш представа къде ти е границата на физическите възможности.

Бойния дух не се изменя. Или го има, или го няма. Има ли го - винаги ще се прояви и ще те насочи.

p.s.
Голям коан за Бушидо написах :D

Благодаря за изчерпателния отговор. В тези редове намерих най-голяма доза истина за себе си. (bow)

Шугьо - дума означаваща строга психологическа и физическа дисциплина.
Шу – да се държиш, да възпитаваш, да тренираш, да подобряваш уменията си.
Гьо – призвание, пост, работа, професия; начинание; изследване; изкуство; постижение.

Много интересни статии изкочиха сега като гугалнах думата .

Може да се тълкува всякак, но основното и значение е отдаденост в тренировките за битката в постоянна битка със себе си.
Може да правиш само по един единствен удар всеки ден, но ако той е изпълнен с цялата сила на тялото и с фокус все едно искаш да пробиеш каменна стена - пак е шугьо.

http://aikido-bg.com/joomla/index.php?option=com_content&task=view&id=4&Itemid=27

Сега отвори работа и на бая татуисти:)

Сега отвори работа и на бая татуисти:)

Не мога да се сдържа - ХААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА

Сега отвори работа и на бая татуисти:)

Поне ще е с възможно най-хубавата калиграфия(според мен). Даже това си го бях направил на гривна :D
Ще търся процент от оборота ;)

Тренировката днес :

клек 1х110кг, 1х130кг, 1х160кг, 1х180кг.
трап бар 1х170кг, 1х190кг, 1х210кг, 1х230кг.

Много набързо, само се раздвижих, че коленете ме боляха адски.

Тренировката днес :

клек 1х110кг, 1х130кг, 1х160кг, 1х180кг.
трап бар 1х170кг, 1х190кг, 1х210кг, 1х230кг.

Много набързо, само се раздвижих, че коленете ме боляха адски.

Това значи ли че си клекнал 4 пъти и 4 пъти с трап бара ? Мисълта ми е за тази кратка тренировка как разгряваш, с загряващи серии или правиш още неща. Не знам дали разбираш защо те питам, понеже правиш супер кратка тренировка а пък с много килограми затова ми е интересно как разгряваш за нея

То това е загрявката...и цялата тренировка :)
Тоест само загрях и се отказах.

p.s.
иначе загрявам така - почвам с 50-60% от макса с по едно повторениe и през 10-20-30 кг стъпка докато стигна някъде на 10-20 кг от работната тежест. Това го правя в една серия - само слагам още тежести. Така загрявам максимално бързо и ефективно, не се натрупва умора, стави, сухожилия и мускули са подготвени за натоварването. Принципно на клека почвам от 100-110кг, на тягата от 120-150кг(е, понякога и направо на 170).

Втората тренировка вчера :

изхвърляне прав с двупудовките 15х64кг.
набиране на въже 30, дропсерия през 5 секунди(14-4-4-4-2-2) - раменна преса с дъмбели с успореден хват 14х68кг.
гребане с трап бар, дропсерия през 5 секунди 3х120кг - 2х120кг - 2х120кг - 2х120кг.
двустранна раменна преса с двупудовките 10х64кг - борческо въртене с дъмбели 10х26кг(на ръка).
бутане от лег с раменен хват 12х100кг - набиране на въже 6 - бутане от лег с раменен хват 4х100кг - набиране на въже 4.
кофички широко 20 - набиране на въже 5 - кофички широко 10 - набиране на въже 2(хаха, ебах го в мазното въже, няма хващане).
20 минути ударна техника, прави и крошета в комбинации със стъпки на стенната макевара.

Исках и можех да направя някъде около 20 изхвърляния с 32-ките, но идвете двупудовки имат един коварен ръб от долната страна на дръжките, който се опитваше да ми скъса мазолите по фалангите, другия път с лейкопласт обаче ще го елиминирам ;)
Останалото за раменния пояс почти на макс :)

(хаха, ебах го в мазното въже, няма хващане)

Това, предполагам, не е онова, което аз хващах? :D