Дневникът на V :]

храната ми е качествена , без днешната:)

ама няма такъв тутманик. уж си обещах да не правя повече така! проблема не е че съм ги яла. а че не мога да се спра, когато съм се НАЯЛА и продължавам..заради вкуса :)
:)

Точно това обяснявах на Рени в моя дневник. Аз го усещам, като инсулинова реакция. Не мога да спра просто, чак ме втриса. В един момент, губя контрол. Ох, преди не бях така. Не че искам да върна времето в което преживявах на солети, ябълки и кренвириши с хляб, но наистина ми се ще, като реша да изям парче домашен сладкиш или закуска, да не се налага да ми дърпат чинията, а да се спра сама....навреме

храната ми е качествена , без днешната:)

ама няма такъв тутманик. уж си обещах да не правя повече така! проблема не е че съм ги яла. а че не мога да се спра, когато съм се НАЯЛА и продължавам..заради вкуса :)
:)

Точно това обяснявах на Рени в моя дневник. Аз го усещам, като инсулинова реакция. Не мога да спра просто, чак ме втриса. В един момент, губя контрол. Ох, преди не бях така. Не че искам да върна времето в което преживявах на солети, ябълки и кренвириши с хляб, но наистина ми се ще, като реша да изям парче домашен сладкиш или закуска, да не се налага да ми дърпат чинията, а да се спра сама....навреме

Говори ми,говори....5-6 “кюфтета” ударих вече  :lol:
Абсолютно вярно е това.Лакомия му се вика...или изобщо не се яде нещо,или цялото.

Все едно си направила описание на мен.
И аз - ям бързо, натъпквам ги, после заспивам и като се събудя мога още.
Случвало се е няколко пъти, отлично знам какво следва и пак го правя през определен период. месец-два да речем... шит

Аз определено не искам да връщам времето назад, когато ядях по 1 ябълка, домат и някое друго парче кашкавал. Но чудно ми е - как съм могла да се истезавам така и да се спирам пред всякакви “изкушения” /кой определи шоколадите като такива?? и защо сега се сещам за тях, като много по вкусни са ми яйцата с маслото и суджука?...
Сега се оправих, не гладувам, но от както знам кой продукт колко калории има определено “страдам”.
По-добре да си бях останала в неведение.
Миналото лято ядях през ден по 200г ядки, освен останалите нещица... и не си спомням да съм пълнеела. изобщо не съм го мислела това “колко калории направих с тоя обяд? ох, ако изям това на вечеря ще мина 2к” ей това време бих си върнала аз:D да си хапвам здравословно, но без да знам какво е това калория хахахахха

Аз никога не съм пазила диета или режим, защото не съм била с наднормено тегло или по - точно, не със стряскащо наднормено....мисля, че бях на 24 г., когато реших, че трябва да ям грейпфрути - не диета, а просто повечко грейпфрути - бяха ми любим цитрус. Ядох 2-3 дни и ги намразих - и до днес не ги обичам.

3/4 от миналата година се храних по режим - в резултат заобичах сладки неща. По едно време ме тресеше такава мания за сладко. Сега ме тресе друга - за тесто. Мисля, че изходът е просто да оставим периодът да премине. И натъпкването също помага - на мен поне.
И другото - аз мисля също, че като нямах идея, що е то калория, ядях повече от сега и не пълнеех. Всичко е в главата, като се вкараме в някой филм и нещата влизат в застой.

Сега ме тресе друга - за тесто

И мене .Не знам от какво е следствие ,но ако някой ми донесе вкъщи топъл хляб или пък по-лошият вариянт домашна питка..няма да се спра и ще ги ям с масло .

Аз от няколко месеца насам  забелязвам ,че около 27 -28 апетитът ми скача до небето,2 дена се мъча да го озаптя,после следват 2-3 дена ядене в 90% от случайте на качествена ,но в големи количества храна и после за 2 дена си разкарвам качените кг и после пак наколко кг сваляне и ..е*** дяволския кръг .Аз си се оправдавам с ПМС и произходните му.: PP

Не мога и аз да не кажа нещо за мойте дни на гладуване .Тогава отговарях 100% на ‘Тъпо ,но упорито” имаше 3 дена плод и зеленчук 4 дена нормално ядене ..така за месец и половина -10 кг и минус цикъл : )))Но най -голямата гордост ми бяха трите течни дена ....само вода и кафе и накрая включих и прясно мляко еххх
Сега станах мн ‘образована ‘и ,ако остана свободна само на такива теми мисля и нищо умно не раждам.А бе тва цял живот ли ще  е?!

Извинявам се за спама

А бе тва цял живот ли ще  е?!

Не.
Докато се научите(им) ОТНОВО да мислим за храна като за...храна. А не като за калории, мазнини, въглехидрати, белтъчини...а храна. Нещо питателно, което ни засища и ни е кеф да изядем.
Докато си припомнте(им) да слушаме сигналите, които тялото ни подава - “не искам повече”, “това беше достатъчно”, “сита съм”, “гладна съм”. Без значение кое колко е вкусно - то няма да избяга или да спре да съществува и пак ще можете(ем) да го ядем.
Аз съм живият пример (не зная до колко, обаче, 1 месец от това е показателен). Ям това, което искам, когато усетя, че го искам, докато ме засити. Когато ми се дояде шоколад - ям. И ми стигат 2 парченца (при положение, че преди 2 месеца и 300 гр не ме спираха).  Когато ми се дояде хляб с масло - ям. Нищо, че е омразната комбинация В+М. Е и?
Имам дни с по-голям апетит, но неминуемо след това следват дни с по-нисък. Не съм се обвинявала, че ям много; не съм и галдувала като наказание за високия си апетит.
Щастлива съм. Позволих си да бъда щастлива, макар и не ‘перфектна’. Позволих си и да се обичам и да се виждам хубава макар и не с фигурата, която ‘мечтая’.
Мисля, че в последният абзац се крие ключът.

Бих се съгласила с теб, Лим, ако...винаги има едно “ако”. Всеки сам трябва да извърви пътя си, за да достигне до заключение “Щастлив/а съм и се обичам” и да е вътрешно убеден в това. За повечето от нас това е много трудно по ред субективни причини. Права е Etcetera, задавайки такъв въпрос - всъщност тя знае отговора - ествествено, че няма да е цял живот. Живи хора сме и не можем да живеем на режим постоянно - самата мисъл за това уморява и изнервя...
Ние всички се обичаме някак - без това не може - но ако се харесваме на 100%, каквито сме, ще изчезне мотивацията за спорт. Защото, при това положение, защо да се променяш, респ. да тренираш?
Сигналите на тялото - удивявам се, колко добре разчитате тези сигнали. При мен такива няма. Всичко, което се яде, ми се яде, мога всичко да ям по много и по много. Колкото повече ям, толкова повече ми се яде. Ако пък е забранена храна - мога да унищожа всички количества в радиус от 2 км. Няма инсулинови реакции, болки в корема и каквото още има....”Сита съм” мога да кажа, след като съм се натъпкала порядъчно...:lol:

Затова си мисля, че нещата просто трябва с търпение и доза хумор да се възприемат и да се оставят да преминат покрай нас. “Чистото” хранене от миналата година ме снабди със страхотен апетит за всичко, което не е “чиста” храна. И сега се опитвам да изживея всички джънкове и тесто, за да мога да се освободя от мислите за забранения плод и да продължа да се храня здравословно. Мисля, че съм съвсем близо.

......
Ние всички се обичаме някак - без това не може - но ако се харесваме на 100%, каквито сме, ще изчезне мотивацията за спорт. Защото, при това положение, защо да се променяш, респ. да тренираш?

Защо да тренираме? Защото усещаме, че е полезно за нас и също така, ни харесва :) Все едно да питаш защо се къпем или ядем :)
И между другото, това да се харесваш на 100% в момента, не значи, че трябва да спреш да тренираш или да работиш върху себе си и да се променяш.

Като ми задаваха въпроса “Цял живот ли ще си на ВМ?”, отговора беше “ще се старая да се храня така винаги”, но ето че плановете не винаги се осъществяват, минаваме през различни периоди.
За себе си съм убедена(наистина), че винаги ще гледам какво ям. Дори и един ден да постигна целта си, дори и да бъда в хармония със себе си, или да се отърся от смятането на калории и планирането на храна от днес за утре... Просто страха от сладкото, въглехидратите... съм си го наслагвала с години в съзнанието си.
При мен мотивацията за спорт не би изчезнала, ако се харесам на 100. Такава краста ми е вече, че не мога да се позная. Сега “бъхтам” като луда, кой знае какъв резултат видим няма, но това не ме спира.

Подреждам/свалям на дискове/разчиствам разни снимки, документи, защото няма свободно пространство вече. Попаднах на една моя рисунка от 2005година, която съм кръстила “невъзможното днес ще бъде възможно утре”
хареса ми.
рисунката представлява женско лице, косата от дясната страна преминава в змия с отворена уста, а лявата е огряна от слъчеви лъчи.
та така, въоръжавам се с още по-голямо търпение

......
Ние всички се обичаме някак - без това не може - но ако се харесваме на 100%, каквито сме, ще изчезне мотивацията за спорт. Защото, при това положение, защо да се променяш, респ. да тренираш?

Защо да тренираме? Защото усещаме, че е полезно за нас и също така, ни харесва :) Все едно да питаш защо се къпем или ядем :)
И между другото, това да се харесваш на 100% в момента, не значи, че трябва да спреш да тренираш или да работиш върху себе си и да се променяш.

При мен мотивацията за спорт не би изчезнала, ако се харесам на 100. Такава краста ми е вече, че не мога да се позная. Сега “бъхтам” като луда, кой знае какъв резултат видим няма, но това не ме спира.

Петко, още като писах поста, знаех, че ще се хванеш за това изречение. :lol:

Ами една статистика ще покаже, че над 90% от занимаващите се с фитнес/бодибилдинг са започнали именно защото не се харесват на 100%. Нехаресването на нещо е причина да се опитваме да го променим, в случая тялото си. И точно нашето негативно отношение към даден факт от живота ни е стимулът за промяна. И това съвсем не е лошо, напротив, това е движещата сила на всяко нещо, което е сътворил човекът.
Достигайки до определено ниво в тренировъчния процес, ние започваме да изпитваме удовлетворение от положените усилия и постигнатите резултати. Тогава излиза на преден план страхът да не ги загубим, т.е. да не се върнем към етапа на нехаресване. И тогава можем да усетим ползите и удоволствието от тренировките и да се мотивираме допълнително.

Всички се къпят (е, някои по - рядко, но все пак) и всички ядат, но не всички тренират.
А и едва ли някой се харесва на 100% - винаги има нещо за доизкусуряване - и това е в реда на нещата и на свой ред е стимул за промяна.
И - когато човек прави нещо, без да постига желаните резултати, той рано или късно прави преоценка и променя някои детайли.

Причините, които ти изтъкваш, може да служат за временна мотивация. Те няма да задържат някой в залата 50 години.
Всъщност, всеки си има различни причини да тренира, така че....
Друг е въпроса, че 90% от трениращите не постигат целта си, заради която са почнали.

Инис, мислех като теб. Преди 2-3-4-5 месеца щях да  защитавам твоята позиция.
И нямаше да постигам  нищо. И щях да съм непсокойна и озлобена към себе си.
Хармонията е ...нещо много хубаво... Не казвам, че не виждам кусурни, но ги приемам като част от мен. Все още искам по-тънки крака, но и с тези се приемам и ми вършат чудесна работа. Нямаш идея само осъзнаването на това колко по-различно ме кара да се чувствам.
И...ако спреш да се самобичуваш ( дори да е само на ум), че ядеш тия тестени и джанк храни, ще им се наситиш за много кратко време.
Не казвам, че пътят за всички е един и същ, но съм сигурна, че това е правилната посока :)

Аз никога не съм пазила диета или режим, защото не съм била с наднормено тегло или по - точно, не със стряскащо наднормено...
това е отговора на долното

Сигналите на тялото - удивявам се, колко добре разчитате тези сигнали. При мен такива няма. Всичко, което се яде, ми се яде, мога всичко да ям по много и по много. Колкото повече ям, толкова повече ми се яде. Ако пък е забранена храна - мога да унищожа всички количества в радиус от 2 км. Няма инсулинови реакции, болки в корема и каквото още има....”Сита съм” мога да кажа, след като съм се натъпкала порядъчно...:lol:

 

В двата ти поста копирани горе се крие и въпроса и отговора на състоянието на повечето от нас. Били сме с наднормено тегло и по някаква причина това е предизвикало комплекси. Накарало ни е да спрем да се харесваме и да се опитаме да се променим. Не при всички е така, някои просто си остават пухкави и щастливи. За останалите се завърта колелото на “късмета”-глад-спорт-глад-тъпкане-спорт-глад и така до безкрай. Крайности....
Когато започнах НВД преди 5 години, подходих разумно и не бях изключила напълно нито една храна.Нямаше преяждане, дояждане и т.н.Чувствах се прекрасно, наядена, с редовен цикъл, без ПМС, косата,кожата и ноктите ми станаха страхотни.После без да се усетя намалих крайно някой продукти, да не кажа ги изключих. Това ги направи автоматично “забранени” и сега само факта, че ги чувствам такива ми вдига инсулина, да не говорим ако ги ям.
Вече минах периода в кайто припадах от страх от въглехидратите в доматите, да не говорим за тесто и сладко. Стигнах до периода в който се харесвам и мисля че ще успея да стигна и до периода в който “забранени” храни в менюто ми няма да има. Мисля, че и Верка натам върви. Страх не страх, живота минава много бързо мамка му

Аз мисля вече да не пиша храната си. Не говоря само за тук - имам си тефтер/листа, които водя от години. До такава степен е станало част от мен, че си ги нося в чантата и си записвам всеки залък. Не е нормално това, ще го забутам по шкафовете да видим как ще ми се отрази. В началото сигурно ще е трудно и пак ще се старая да помня храната, но предполагам, че след седмица две тази информация ще се загуби и ще ми олекне

Аз мисля вече да не пиша храната си. Не говоря само за тук - имам си тефтер/листа, които водя от години. До такава степен е станало част от мен, че си ги нося в чантата и си записвам всеки залък. Не е нормално това, ще го забутам по шкафовете да видим как ще ми се отрази. В началото сигурно ще е трудно и пак ще се старая да помня храната, но предполагам, че след седмица две тази информация ще се загуби и ще ми олекне

Applause, май започна да надграждаш себе си :)

Аз мисля вече да не пиша храната си. Не говоря само за тук - имам си тефтер/листа, които водя от години. До такава степен е станало част от мен, че си ги нося в чантата и си записвам всеки залък. Не е нормално това, ще го забутам по шкафовете да видим как ще ми се отрази. В началото сигурно ще е трудно и пак ще се старая да помня храната, но предполагам, че след седмица две тази информация ще се загуби и ще ми олекне

Мноооого правилна посока. И е мноооого освобождаващо :)

То ще си покаже, дано!

Остават ми още 20тина дни със слин. Не съм ходила да си меря мазнини, но като се гледам в огледалото ръцете ми и краката определено не са по-мазни отколкото преди приема му, дори ръцете са се поизчистили малко. По краката имам мазно, но със сигурност не е повече, дори положението е по-добро, а размерите там са бая нагоре, лявото ми вече гони 65те сантиметра. Без бъзик :)а беше 61.5.
Преди слин уших една блуза по мои размери (уча моден дизайн), по тялото. Онзи ден ми беше изпита и трябваше да носим всички ушити неща и експерименти и да ги обличаме. Е казвам ви ,едвам си набутах ръцете вътре.
Сега си сложих една блуза, която е неразтеглива. Като я закопчая едвам дишам - стяга ми в гърба. И той не се е омазнил.

Така че всички, които са решили да качват със слин-сейн да не се чудят - продукта си работи при хубаво хранене и яки тренировки. Друг е въпроса, че не се получи така както исках - да се стопи мазното напълно и да не ми пораснат размерите. Е, аз и хубаво хапвам :) Има време още, интересен експеримент се получава.
После тия крака как ще ги свалям не знам :) Добре,че мъж ми е с 10 см отгоре в обиколката ха ха хаха

ПП: обаче с корема положението не е розово.там съм качила повече мазно. явно храницата, или стрес, или и двете.

тефтера си го оставям тук и дори няма да го взимам с мен в София! ха сега; ) ще си пиша само тренировките (имам си 3 тефтера, извинете, за тежести, аеробиката и храненето :Д :Д не се смейте много)

Много хубава дискусия, моя извод е че, яко сме си объркали психиката с тази храна и яко се тормозим за всяка хапка - това нормално ли е? НЕ разбира се, аз също се питам до кога ще продължава подобно нещо, аз нямам проблем с кг, но въпреки всичко много го мисля, явно имам проблем със себе си...?

01.02.10
>ва(сухо)
>тежести 56 - 50мин
Б
тяга 2х6-70кг
      2х5-80кг
    2х3-90кг
    1х3-100кг жестокааа съм :)
хоризонтален скрипец 3х6-75кг (всичките плочки са 80кг)
лежанка 3х6-40кг/смит + верт.скрипец 3х6-50кг
бедрено сгъване 3х10-42,5кг + прасец 3х 1х20+1х10
корем 3х10-вис/лакти + 3х20 римско столче

#интересното е, че не се изморих на тягата !?! а пусках почти до долу
довечера още една тренировка по аеробика, ако има малко хора може да влезна във водата и аз.
#днес си купувам обяд и преди да почна да го ям по инерция тръгнах да видя колко е часа, за да си запиша в дневника. но се усетих на време; първата стъпка е направена:)

преди малко бях до залата на ЛТЛ да си взема суджук, после не издържах и го опитах по път. Е, няма такъв вкус :) представям си само като си намажа парченца с масло  :Д
хубав ден на всички!

тяга 2х6-70кг
      2х5-80кг
    2х3-90кг
   
#интересното е, че не се изморих на тягата !?! а пусках почти до долу

E, а ти не спускаш ли до долу?

предният път на 100те кила преди да се изправя за 2рото повторение, не пуснах до долу. а днес на всичките (3) пусках, за това така го написах:)
иначе на останалите килгорами пускам, никога не съм оставяла щангата

Друг е въпроса, че не се получи така както исках - да се стопи мазното напълно и да не ми пораснат размерите. Е, аз и хубаво хапвам :) Има време още, интересен експеримент се получава.
После тия крака как ще ги свалям не знам :)

ПП: обаче с корема положението не е розово.там съм качила повече мазно. явно храницата, или стрес, или и двете.

тефтера си го оставям тук и дори няма да го взимам с мен в София! ха сега; ) ще си пиша само тренировките (имам си 3 тефтера, извинете, за тежести, аеробиката и храненето :Д :Д не се смейте много)

Много го пазите тоя мускул ,затова тъй става .
При положение ,че клякаш със 100 ( демек имаш здрави мускули на краката , развити от функционална сила , което съм чувала ,че е предпоставка за много по-трудно сваляне на ММ ) , пък и “само” с 60 да клякаше , защо ти е тоя слин сейн да си пазиш мускула ?

А към по-горната дискусия за храненето ,ако позволите да добавя :)
Аз расъждавам така :
Защо човек надебелява? - Защото е започнал да добавя 1-2-3-10-100 - 1000 ,.... хапки повече от колкото е ял .
Защо започва “диета”? - Защото в един страхотен ден осъзнава ,че е надебелял .
Защо диетата му се проваля / в повечето случаи , естествено / ? - Защото каквото и да прави , да се кълне че до края на годината / живота си няма да вкуси шоколад , ще си смята протеините , въглените и незнам си какво , ще се движи “по Плана” , природата на психиката е по-силна и тя гледа да се “спаси” от оковите на тая вечна самоомраза ,наречена диета, по един начин - преяждане . Дали шоколад , пица или каквото е било забранено - в огромни количества . И кръгът се затваря .

Здравословното , изчистено хранене си е висш пилотаж , но първо трябва да се премахне причината за надебеляването - това ,че си увеличил количествата .

Моят извод е , че отслабването е просто нещо - ако на 72 кила за закуска можех да изям по 5-6 черни филийки с всички екстри -кашкавал , филенце , масло  + десерт , на 65 кг 3-4 филийки без десертче ми бяха екстра , а на 60-62 кг ако изям повече от 2-3 ще ме заболи стомаха , ще се подуе и ще се чувствам гадно . А пък за да стана 55 вероятно ще трябва да се настроя на 2 филийки само с 1 екстра :lol: Всичко е до количество . Няма как да правиш едно и също и да очакваш различни резултати .

А диетите и смятането на калории са sh*t . По-бързо и стабилно, без психологически отклонения става като анализираш настоящата си дажба / енергоразход и ги моделираш в насоката , в която искаш да моделираш формата си .

По-здрави ;)

01.02.10
>

преди малко бях до залата на ЛТЛ да си взема суджук, после не издържах и го опитах по път. Е, няма такъв вкус :) представям си само като си намажа парченца с масло  :Д
хубав ден на всички!

Стига беее, с тоя суджук. Четох им форума скоро и така ми се прияде. Ама няма откъде..А аз толкова рядко искам да ям такива неща. Суджук на гребен с кисело зеле. Имам още месец да го осъществя това
Верка, имам чумството че подсъзнателно си искала да чукнеш стотачката и затова яко пазиш мускул и ....апетит.

Верка, имам чумството че подсъзнателно си искала да чукнеш стотачката и затова яко пазиш мускул и ....апетит.

Ммм, тя съвсем съзнателно иска 100 х 8…и има още 20 дни на слин...
Аз, както казвах неведнъж, завиждам за силовите й постижения, но не бих качила 10 кг. и + 5 см. заради тях.

Верка, в твоя дневник имам два поста на тази тема, ще напиша и третия (за щастие) по същата тема и няма да се обаждам повече.

Ако ще гониш силови постижения, трябва да се примириш и да обикнеш фигурата си (нали се учим да се обичаме). Твоят начин на трениране ти носи + в обиколките, и то интересно, големите тежести, серии + повторения са именно при краката - там, където нямаш нужда от хипертрофия.
Горната пък половина е малко на произвола на съдбата - тя нали не върви, какво да я мъчим. И вместо да качваш сила там, ти с много повторения, че и с изолиращи упражнения.... Прогресът ти там го няма. А в долната половина качваш сила и размери, от които нямаш нужда. Ти искаше бедро под 60 см, вместо това го качи на 65. А можеше да качиш само сила.
Най - много да се засили евентуална диспропорция във визията, ако продължаваш да тренираш така. И не само във визията.

Аз изхождам от собствената си гл.т. и виждане, в смисъл, че не бих допуснала голяма разлика и дисбаланс в силата на различните мускулни групи. Просто защото не виждам смисъл да клякам със 100 кг, а да не мога да вдигна 10 л. бутилка над главата си.
Това е в твой минус, защото при нас, жените, сила в горната половина се трупа много трудно.

Още нещо - аз съм първата, която ще те поздрави, ако влезеш в клуб “Тяга 150”. Но дали тогава ще си доволна от външния си вид и кой в реалния свят ще се заинтересува, че клякаш със 100 кг.? Ние тук, във форума, ще те аплодираме, както досега, и после ще следим внимателно как се сваля мускул+мас 10 см от краката...А ти едва ли ще успееш, защото имаш тренировки всеки ден заради работата си.

Има някаква странна непоследователност в решенията и желанията ти, нещо от сорта “искам всичко накуп” - и то знаеш, че не може -  и това ме провокира да ти пиша. А и още една гледна точка, макар и критикуваща, може да ти е от полза.

Хайде със здраве.

V е шибана машина. ‘Nuff said.

...

+1

Здрасти, Veronique!

Любопитно ми е... Сега приемаш добавка, която е твърде възможно да има пръст в качването на размери, кг и сила. А какво ще се случи след това? Ако не промениш нищо в храненето и тренировките, ще имаш ли спад? Да кажем, че няма да се разсърдиш ако олекнеш и намалиш обиколки, но как ще приемеш факта, че вече не си толкова силна?

Разбира се, аз само разсъждавам - нито имам личен опит с добавки, нито искам да загубиш сила.

Инис, привет. Благодаря ти за мнението, нека да не е последно – аз обичам критиките. Занимавам се с рисуване, а там са основна част. Без тях (когато ги приемем за градивни) трудно ще има прогрес.
Съвсем съзнателно искам да клекна със 100 един ден, както съвсем съзнателно се стремях към тяга 100кг. Клека ми изостава сега, но има време.
Тежестите ги почнах заради гърба – за да засиля мускулатурата там, защото имам проблеми. Трябва да призная, че положението се е подобрило, макар и на моменти все още да ме боли. Факт е, че се зарибих много и ми хареса. Искам да видя до къде мога да стигна. Явно защото знам, че съм силна в краката, гледам да прогресирам именно там. Права си за горната половина и ще преосмислим тренировките за нея. Аз винаги съм го имала този дисбаланс. Но гърба ми е широк много, рамената също и не е толкова фрапиращо. На този етап.
Малко хаотично действам – винаги съм била така с решенията, просто колкото и да ми се говори, вървя наопаки. И в повечето случаи съм грешала, но нали сами трябва да се лутаме. Така е – искам сила, искам да свалям мазнини. Бих се харесала и с такива размери, но да има минимум мазно. Бедрото ми е между 63-64 сега, онова е било инцидентно. Е, пак бая се е покачило, но се надявам с времето да се оправи.
Зная, че с тежести може да се качи сила и да се свали мазно, но при мен 100% пречка са хормоналните проблеми.
В „реалния” свят наистина на никой не му пука с колко клякам и 98% от хората изобщо не ме подкрепят и са против, но аз не го правя за тях 
Тяга 150… сега ми се струва космическо число, но не бих се отказала. Ако имам такива заложби, ще се случи.
Сега предложения за тренировките на горната част? Какво да променя, броя повторения?:)

Вик, добавката я започнах заради това, че се слави със свалянето на мазнини. А и тайно исках да си похапна някой друг въглехидрат, без да се омазня. Експеримент. Тъкмо като свърши ще видим дали е действала в зависимост от това дали ще падне силата или не. След като я спра, ще променя в храненето това, че ще си се храня както преди нея – с по-малко въглехидрати и повечеко мазнини. Аз и сега се придържам да е така  през по-голямата част от деня. Според Сашо от слин се задържа вода, та сигурно ще поолекна. А как ще реагирам, ако ми спадне силата? Най-вероятно неприятно, ще ми е мъчно, но ще работя упорито и ако трябва за двойно и повече време ще я върна. Може и да не се случи, но здраве да е – не за това тренирам на първо място 

За вчера: 02.02.10
Тежести:
Клек 5х5 70кг
Раменна преса 4х10-11кг ръка
Повдигане на ръце за рамо 4х6-9кг ръка
Трицепс 4х6-35кг въжена ръкохватка на скрипец + бицепс 4х6-24кг лост
Бедрено разгъване 4х6-45кг
Корем: 4х10-вис/лакътна опора

1х ва(сухо)
1х ва

неписането на храната е супер:)

...
За вчера: 02.02.10
Тежести:
Клек 5х5 70кг
Раменна преса 4х10-11кг ръка
Повдигане на ръце за рамо 4х6-9кг ръка
Трицепс 4х6-35кг въжена ръкохватка на скрипец + бицепс 4х6-24кг лост
Бедрено разгъване 4х6-45кг
...

Здрасти пак!

Направи ми впечатление, че товариш рамената с по-леки тежести отколкото бицепс/трицепс. Защо?

Раменната преса, например, би трябвало да е със значително по-големи тежести, като се имам предвид, че е движение, в което участва и трицепса, за който работиш с 35 кг. Освен ако скрипеца не е портален и има двойна макара, т.е. реално дърпаш половината тегло на плочките.

Вик, такъв ще да е, защото френско с 20кг си ме мъчи :))
по-малки килограми са ми, защото просто не мога на този етап мнгоо повече:)

днес, 03.02.10
тежести 58

лежанка 1х10-30кг 2х8-35кг + скрипец 3х8 - ?кг
тяга: 1х8-70кг 1х6-90кг 1х2-100кг 2х1-100кг 1х2-90кг

днес беше непълноценна тренировка, защото не правих гребане, бедро, прасец, корем.. и тягата трябваше 4ка на 100.
храната е вкусна :)

Tяга 100кг, какво да ти кажа бейбЕ. :)

По-здрави :)

Ако спреш да прави високи повторения в първите серии, веднага ще дръпнеш 100х4.

Ако спреш да прави високи повторения в първите серии, веднага ще дръпнеш 100х4.

Да, Верка, и аз съм убедена в това.

Мисля, че и това съм го писала. Нищо де, малко флууд. :lol:
Значи и аз внимавам с тягата и правя загряващи серии понякога, при теб, обаче, са излишно много повторенията. Вместо да правиш по 10, прави по 3-5 в първата със 70 кг. например, и следващата серия пробвай със 100. Някои се хвърлят директно, но 1 серия с по-малко кг при тягата не е излишна. Така ще направиш осмицата по-бързо.
Същото и при клека и нападите - слагай си макс кг за 3-5 повторения и не прекалявай със сериите. Не бих правила повече от три на твое място.
Аз тук не правя загряващи, само клекове/напади със ст преди първата серия.

Изтегли като първо/второ упражнение тези упр. с акцент на по - слабите мускулни групи. Ако това са рамене, започни с военна преса напр., или странична преса. И пак с малко серии и повторения - аз бих се спряла на 3(5) х 3(5). С макс възможните кг.
Аз мисля, че нямаш нужда от изолиращи, никакви. Те са за по-добра дефиниция при вече съществуваща мм и определено не са необходими при краката (визирам бедрени разгъвания/сгъвания). Тези бицепс, трицепс са ти в повече. Ако толкова ти се нравят или усещаш добър ефект от някое изолиращо, включи си едничко в края на тренировката.

Опитай с лицеви и кофички. На лежанката сменяй широчината на хвата (+загряващи серии), пуш-пул. Едно добро изолиращо - флайс. Френско за трицепса.
Корем - опитай планк/ренегатско, напречната лежанка, ФКТ, пуш-пул, обратни коремни. Това го пиша, защото корема го тренираш някак...на мен не ми допада, защото правиш римско столче и вис чат-пат, ако не се лъжа. И ако висът е приемлив, то от римското столче май няма много смисъл.

Скрипец - ако не си сигурна, че правиш хоризонталния с добра техника, направо го изхвърли от програмата. При него съществува вероятност да не дърпаш с гърба, а това го обезсмисля. Вертикалният си е достатъчен така или иначе.
Добро утро, вариациите на тягата, на клека, напади, суинг.

Малко серии, малко повторения, макс кг.

Най - добре спри да правиш по 120 клека с 50 кг. Спести си “кардиото” с тяга и клек. От него изобщо нямаш нужда, ама изобщо.

Аз написах, каквото ми тежеше :lol: Надявам се всичко да ти се получи, както го искаш.

Ще послушам съветите ви относно тягата - в някои тренировки ще правя 1х3-5 на 70 и после директно слагам 100.

Инис, много подробно си ми обяснила всичко, за което благодаря, ясно ми е че за сила е хубаво по малки повторения, но ако правя 3 такива в серия, изобщо не усещам че съм била на тренировка. Дори и да е с макс кг. Истината е, че 6-8 са ми ОК. Последните тренировки на клек ги правих 5х5 със 70… Странно е, но се изморявам именно на 6х20-50кг клек/тяга. Защо според теб не са ми необходими? Любопитно ми е, защото не ми се иска да ги махам. Вероятно заради ускорения пулс ми се струва по-изморително. Още една причина да искам по-бързо да се науча на повече движения за комплекси. Че аз даже и суинг не съм правила.

За трицепса - ще правя само френско, колкото и да ми е мъка. И приятелят ми казва, че е много по-ефективно, но аз хич не го обичам и го измествам със скрипец. Край :Д
Тея дни ще погледам малко повече техника на добро утро и ФКТ.
Корема не го тренирам много в залата, защото във водата правим доста упражнения за него, но ще вкарам повече планкове
Благодаря ви за съветите, полезни са :)

1
2
3
4
5
в момента е така

60х3, 80х3, 100хмах. Пробвай другия път така.
Може да не се задъхваш чак толкова, но при тренировка за сила трябва да избягваш умората. Повече серии (4-6) по 3 повторения и от време на време по 5. И почивките трябва да са достатъчни, че да си почине нерваната система. Това за сила.

Ами щом не се изморяваш, значи ти е лекичко...макар че трудно ще срещнеш жена, на която 80 кг. клек да са й леки :lol:
И плюс това не е необходимо да се почувстваш изморена след сериите. Виж, след цялата тренировка е добре да почувстваш лека и приятна умора.
Аз бих увеличила тежестта и оставила 3-4 серии. Или повечко серии (4-5), но с малко повторения (3).

Най - добре щеше да е, ако направиш клипче, Верка. На мен ми се струва направо нереално...много са големи тежестите, че си силна, силна си, ама ако правиш клек с 80, пък гърба ти се изкривява, ще трябва да намалиш, а не да качваш.
Още повече, че ти за 3-4 месеца ги постигна тия резултати, страшно бързо. Ако гърбът не върви така добре като краката...

Между другото, какъв ти е хватът на тяга и не ти ли изпуска?
Бавно ли клякаш, задържаш ли в долна позиция?
А в горна позиция при тяга? Спускаш ли бавно и контролирано или само се изправяш бавно? Щангата докосва ли пода? (на мен ми е интересно доста)

Тя, умората, не е чак такъв признак, че си тренирала добре. Ти си издържлива на аеробни натоварвания, такава ти е работата, но не такава трябва да е умората след тренировка с тежести - пък ти си докарваш вероятно подобно усещане след 120 повторения с 50 кг клек/тяга...и сигурно са ти позагрели краката след шестте серии :lol:
Според мен не ти трябва, защото, ако съдим по ефекта, хипертрофираш. Той е комплексен, този ефект, и все пак. Ти нямаш нужда и не се бориш за още мускули по краката, а за сила - е, тогава схемата е ясна.
Суинговете са по - подходящи за големи бройки - там умората ти е в кърпа вързана и със сигурност няма да имаш нужда от 50 кг. И след 120 суинга с една 24/36 кг.пудовка ще имаш такава мускулна на д-то, че може и да не пробваш повече :))))) Ако междувременно не са ти се откачили ръцете :lol:

Доброто утро е супер и ще ти хареса много.
Това за корема го писах, понеже не съобразих, че ти го тренираш. Пък за клекове и тяги трябва силен корем, особено при теб, с твоите раб кг.

Краката са ти супер, здрави и стегнати. Ииии и силни :)

Петко - ок, така ще опитам в понеделник:)
Инис, хвата на тяга ми е смесен. В началото като почнах да тренирам пробвах с надхват, но ми изпускаше, а имах сила и за това от тогава си правя смесен на всички килограми и дори не ми е хрумвало да опитам сега как ще съм. Предполагам на 50-70кг няма да ми изпуска. Вчера ходих на тренировка заедно с приятеля ми, по принцип трябваше да правя 6х20-50кг тяга, но реших да направя отново тежко, умишлено, за да ми гледа техниката. На 90кг ми е перфектна, на 100 има какво да се желае. Пускам бавно, той ме кара щангата да докосва пода, но аз спирам някъде на 5см от него в последните повторения от серията. Когато тренирам сама (признавам, по-яките тренировки са ми, когто ме гледа някой) щангата изобщо не докосва пода.
за клек - реално тези 80кг ги правих на смит, така че не са много реални. Със свободна щанга съм правила на 70кг макс. когато клякам така че бедрата ми да станат успоредни на пода нямам проблем; спомням си обаче една тренировка - пак той ме гледаше и ме накара да клекна максимално надолу - е от тогава имам страх да не ме затисне щангата ако ен мога да се изправя, и тъй като през повечето тренировки съм сама, не смея да спускам повече. Наистина се старая да ми е прав гърба. Фитнесчето е в болницата, където работя, главно е за рехабилитации, раздвижвания. Често когато тренирам има кинезитерапевти с пациенти. Гледали са ме и все си мисля, че ако изкривявах гърба ще ми кажат. хаха те само ми викат “внимавай. ще си прецакаш кръста с тези упражнения.защо клякаш? защо с толкова килгорами? стресираш пациентите” и тн: ) Хайде следващия път като ходим заедно с мъжа, ще правя тежко клек и може и клип да снимаме. Признавам, че клека ме мори повече от тяга... там не знам кога ще сложа 100кг, но преди месец - два взех щангата от стойката и се изправих със 120кг.... буквално си ТЕЖИ ЯКО на мястото хахах

Ако се опитам да зауча сама суингове, има ли опасност от сериозна травма? трябва да усещам с дупето и задната част на бедра нали? и да внимавам с китки?
мерси:)

днес 1х ва(сухо) 1хва

ПП: нова цел: ВИНАГИ щангата да докосва пода при тяга, а не 2-3 повторения докосне, после хич :D

Ако се опитам да зауча сама суингове, има ли опасност от сериозна травма? трябва да усещам с дупето и задната част на бедра нали? и да внимавам с китки?

Ами суингът пак се прави с приклякане, но трябва да си в унисон с пудовката. При изправянето буташ таза рязко и силно напред и де факто така изхвърляш пудовката нагоре. Нагоре, нагоре, колко да е нагоре - на височината на раменете е достатъчно. Ръцете играят ролята на въжета иии..стискат здраво пудовката :lol: Мен най ме беше страх да не излети, особено като правех с една ръка. Гърбът е ясно, че е прав, и че така си стои през цялото време.
Сериозна травма....не мисля, особено ако започнеш с лекичка пудовка от 16 кг. Не отпускай гърба и кръста, аз съм усещала, че ако отпусна стойката за секунда и инерцията ще ми довърши и без това нефелитния кръст. С малко упражнение ще го направиш, не е сложно.

Последните тренировки на клек ги правих 5х5 със 70… Странно е, но се изморявам именно на 6х20-50кг клек/тяга. Защо според теб не са ми необходими? Любопитно ми е, защото не ми се иска да ги махам. Вероятно заради ускорения пулс ми се струва по-изморително.

Много познато чувство. И аз бях така. Понеже си свикнала да тренираш с повече повторения и по-задъхващо и имаш чувството, че ако не се “пребиеш” и ако не се чувстваш като изцеден лимон след тр-ката, то тя не е била пълноценна. Е, да, ама не е така. Като започнах да правя 5х5 или 5х4 установих, че е мнг готино да не се чувствам пребита след тренировка. Умората е свъвсем различна - няма напомпване, затова. На практика, докато тренирам, не усещам, че се изморявам - дори да имам откази. Но на следващия ден усещам лека отпадналост в мускулите, която ми показва, че съм тренирала добре. (обикновено дори не е муск треска - повторенията не са достатъчно много, а почивките са големички и кръвта отмива млечната киселина)

Суинговете....не е опасно да ги учиш сама. В youtube има адски много клипчета. Инис поставя фокуса на приклякането, но аз бих те посъветвала да не мислиш за него, защото така има вероятност да правиш много голям клек и да избутваш пудовката с клек (крака), а не с таз. Концентрирай се върху това коленете ти да са леко сгънати, пудовката/ дъмбелът да се движи макс близо до чатала ти в долната част на движението, стягаш рязко гз и заключваш таза (като при глут мост) и това избутва пудовката нагоре....Ръцете не участват никак, освен с предмишница (стискат пудовката). Гърбът/ кръстът е постоянно изправен (като за тяга) и не променя формата си.

И...краката ти наистина изглеждат супер. Не изглеждат мазни...но ти знаеш най-добре :)

Ай стига филососфстване, да отида да потичам на лед :)

Ви, въпросът е ти как се чувстваш относно тялото си. Моето както и мненията на всички останали са без значение. Ето чисто и откровено ще ти кажа моето мнение - прекаляваш, минаваш от другата страна вече - тази на “бичетата”. Големи са ти краката. Аз бих се притеснявала ако моите хипертрофират до такава степен. Но това не е моето тяло нали? И съответно мисля, че нямам право нито да те съдя, нито да ти давам насоки как би трябвало то да изглежда. Ако ти си окей с тях, и аз съм окей с тях.

Ти, обаче ми се струва, че искаш  всичко и го искаш СЕГА. Хем да ядеш въглехидрати, хем да не трупаш мазнинки, хем да тренираш високообемно, хем да пиеш добавки за увеличаване на ММ, хем да не качваш ММ, хем да дърпаш яко тяга, хем да имаш слаби бедра и тънка талия. По принцип няма невъзможни неща - но твоите цели са взаимноизключващи се. Не става. Прецени кое е приоритетно за теб и го преследвай.