Дневникът на Moon

Да, това е един от заподозрените.
Писала съм някъде по-горе, че имам един допълнителен прешлен и леко “излязло”  дискче на един прешлен в кръстната област, което едва се виждаше на снимката и изобщо не го усещах, но доктора ми каза че може да имам проблеми в кръста като забременея някой ден. Това ми беше и една от  причините да не тренирам с тежести, освен че не ме кефи.
Откакто тренирам по-интензивно обаче не съм имала проблеми с гръбнака. Послените години ме наболява една точка някъде по гръдните прешлени под лопатките - та от лостовете тая болка почти напълно изчезна, сигурно от висенето и заякването на мускулите от двете страни на гръбнака.
Това от къде се появи нямам обяснение.  Не съм се натоварвала повече от обикновено.

Разбрах обаче, че щом е подействал седалгина значи болката е мускулна.

аз също имах подобен проблем с кръста и след доста време на обостряне и затишие отидох на доктор. окоза се, че е радикулит и невролога искаше да ми предпише инжекции. болките ми обаче не бяха толкова големи - имах само лека болка в страни от гръбначния стълб, като се наведа назад и нищо повече. затова си взех само хапчета /без инжекции/, които даже не ми помогнаха много. то всъщност лечението е само с обезболяващи, докато попремине болката. за да се оправя спрях да тренирам за 2 седмици, можех се с крем неокс, който е загряващ /и при мен болката намаляваше при затопляне/ и носех колан за кръст, за да пази топло. това беше април месец и навън беше студено. когато се върнах в залата доста време избягвах упражненията, които товарят кръста, като например коремни преси, тяга, хиперекстензии. чак сега почнах малко по малко и все още усещам, че мястото не е възстановено на 100% процента.
моят съвет е задължително да спреш тренировките и да отидеш на лекар-невролог - може и на 2 за по сигурно. ако не се лекуваш веднага травмата може да те мъчи дълго време.

И на мен така ми казаха като си правих рентгена преди време - ако те боли ще пиеш хапчета. Това е.
Никакво вдигане на тежко, никакво натоварване, никакво усукване, никакво нищо - само дет не ми напъхаха цигарата и кафето в ръцете и така да стоя по цял ден.

Мисля си, че може и без да се влошава и без да пия хапчета. Просто трябва да се мисли повечко като се правят нещата.
Например забелязвам, че когато имам проблем с гърба, имам проблем и с китките (хипермобилни стави имам по принцип, а китките чат-пат ме болят и това си е от детинство).

За сега нищо няма да правя, ще си почина и ще си проветря главата малко.
И без това се бях изнервила, че само ми се яде и мерките ми не мърдат..

Честно казано, не съм поглеждала колко често бягаш, но това е едно от нещата, които в дългосрочен план не се отразяват много добре върху поясните прешлени.
Пробвай с висене на лост да освободиш гръбнака, или ако можеш с “изпукване”. Заздравяване на дългия гръбен мускул също предполага по-стабилен и устойчив гръбнак.

Днес съм доста по-добре - почти не ме боли, но и днес няма да тренирам.
Вчера ме хвана абстиненцията и ми се тренираше, но успях да потуша бунта с 11тия том на Колелото на времето и чаша червено вино. :)

Някои философски разсъждения над темата за волята, глада и релефа: Винаги съм била в един отбор с тялото си, така да се каже. Правя и искам най-доброто за тялото си и то от своя страна се стреми към същото.
Няма вина,няма самобичуване, престъпление и други подобни.
Винаги съм харесвала тялото си малко или повече.
А сега...е първия случай в живота ми, в който тялото ми се съпротивлява на това, което искам от него и не съм съвсем убедена, че правилния начин е агресивно да му наложа волята си...
Ето за това не свалям.
Процеса при мен се забавя от това, че първо се променя представата за мен самата в главата ми и чак тогава физически се променям..
Много е откачено.

И хем цялото ми същество смята, че не е правилно да стоя гладна или да ям нещо планирано преди седмица за тоя ден и час, хем ми е гадно като не се получава резултата, който искам.
И резонния въпрос е защо искам да се променям, щом и така ми е “добре”? Ключа за палатката.
И отговора е много прост и се намира на върха на пирамидата на Маслоу. Нарича се себеактуализация.

Много благодаря за вниманието. Човек трябва понякога да го заболи кръста за да се поспре и да почувства/помисли. Съветвам ви да не ви се налага принудително да спрете, за да осъзнавате някакви неща. Бъдете здрави!

Вчера ме хвана абстиненцията и ми се тренираше, но успях да потуша бунта с 11тия том на Колелото на времето и чаша червено вино. :)

Май абстиненция е най-точната дума. Аз втори ден не тренирам, и вече не издържам (punch) Не че нещо ме боли, но реших да си дам три поредни дни почивка. Не е толкова лесно, колкото изглежда. (devil)
Сори за спама :x

хех, аз реших че ще зачопкаме разни философии за ума и тялото.. :D даже лекичко се надявах. Но абстиненцията не е кротко състояние, знам как е (:

Като се надяваш на размишления, дали философски или други...

Дано те разбирам грешно, но според теб това, че от 1-2 месеца се стремиш да постигнеш нещо по определен начин е изтезание над тялото? Това, че броиш калории, лишаваш се от определени храни, тренираш по определен начин е изтезание над тялото?

Понеже сме в такъв форум, да вземем за пример бодибилдърите или въобще големите атлети - как мислиш, че са стигнали до това ниво? Не са се жалвали и молили тялото си да се промени, а са действали против него като са го изтезавали не само с тренировки, а и с храна.

Да се постигнат 5% подкожни мазнини става с много труд и тялото не е щастливо, че това се случва. То просто е принудено.

Да се вдигнат 300кг. във въздуха не прави тялото по-щастливо. То е принудено да го направи.

Ако се оставим на инстинктите си...да не хабя думи - виж американската нация. Това става ако играеш по правилата на тялото си. Ако зависи от телата ни ще лежим по гръб цял ден и ще нагъваме храна. Затова и тялото се адаптира към почти всичко - защото обича хомеостазата. Иска да си седи в едно състояние и просто да си живурка.

Не само в спорта е така. В живота като цяло важи правилото, че ако искаш нещо трябва сам да си го вземеш, като повечето пъти е необходимо да срутиш не една или две стени, за да стигнеш до финала.

Не отричам, че понякога трябва да “намалим темпото”, но не трябва при появата на трудно веднага да се предаваме.

Ще гледам да не пиша повече, че от такива философски теми много “приятно” се оспамват дневници. :)

Поздрави!

Ако се оставим на инстинктите си...да не хабя думи - виж американската нация. Това става ако играеш по правилата на тялото си. Ако зависи от телата ни ще лежим по гръб цял ден и ще нагъваме храна. Затова и тялото се адаптира към почти всичко - защото обича хомеостазата. Иска да си седи в едно състояние и просто да си живурка.

Ааа, Велев, тук не съм съгласна. (tmi) Американската нация (и не само)е ужасно далеч от всякакви инстинкти. Хората са ги притъпили да такава степен, че и от елементарния инстинкт за самосъхранение не е останал и помен при някои. Само за пример ще спомена новата туристическа мода: скачане от балкони на високите хотелски етажи в басейн, в нетрезво състояние (което в общия случай води до състоянието “смърт”, а самият процес може да се опише като “естествен подбор” (fubar) ). Човешкото тяло не е създадено нито да лежи, нито да лети (поне не без помощни средства). То е създадено да се движи. Това, че е по-лесно да лежим е друг въпрос.

Добре де, американците са сложна и обширна тема.

Според мен тялото е създадено да се движи от гледна точка на еволюцията - лов и оцеляване. Но в днешно време, когато на никой не се налага да ловува за храната си, а с едно обаждане или 2 клика ти я носят пред вратата е най-лесно да си лежиш цял ден, да мързелуваш и да дебелееш и тялото няма нищо против това. В такова време живеем и така учим телата и съзнанията си от малки.

Хора като нас в този форум се стараят и променят това, но все пак...

Главната ми мисъл беше, че ако искаш високи резултати и големи постижения, най-вероятно ще се наложи да изпитваш болка, глад, радост, тъга и какво ли още не...и ще трябва да победиш всичко това чрез воля, съзнание и душа.

Ако пък не целиш високи резултати, а посредствени такива, спортуваш просто за здраве, доволен си от фигурата си и не искаш да я променяш...ясно е, половинчати усилия = половинчати резултати. :)

не се сдържах, ще се включа и аз :)
мисля, че думата “абстиненция” си е съвсем на мястото - ендорфините, които се отделят при спорт, са си точно като наркотик. Аз лично също съм изпитвала чувството, когато ти липсва движение и не тренираш ден, два, три, седмица. Поведението ми е като на наркоман :) В този смисъл - движението и спорта имат положителен ефект върху тялото - отделените хормони на щастието го карат да се чувства по-добре. Затова и всички ние спортуваме - носи ни удовлствие самия процес, а не само резултатите от него (по-добра визия да речем). Разбира се, не е добре да се стига до крайности и да се прекалява, както и с всяко друго нещо. Ако се претоварваме с тренировки или ползваме екстремни диети, шокът за организма си има своите последствия. Ето този е случаят, в който тялото не се чувства добре и протестира.

Moon, мисля си, че твоята травма е неприятна случайност, но ще отмине разбира се. Не трябва да те навежда на мисълта, че не е хубаво да тренираш, че това е лошо за организма ти и тн. Но пък те е накарала да се замислиш в посока “вманиачаване на фит тематика”. Аз често имам нужда някой/нещо да ме вкара в правия път - усещам, че доста се вманиачавам...
Травмирала си се докато спортуваш (да предположим), но много хора получават травми докато просто си ходят по улицата/седят си на стола/карат си колата и тн. Случва се на всички :)

Пожелавам ти бързо възстановяване!

Поздрави

Ами да поспамим тогава, то си е част от кефа на постигането :)

Глада Е изтезание над тялото, това което правих аз не беше изтезание. Дефиницията за изтезание си е много субективна и човек трябва да си дава сметка кой е, какво иска, защо и как смята да го постигне.
Американската нация не се е оставила на инстинките си, това е дълбоко манипулирана нация доведена изкуствено до това състояние на закърняла саморефлексия, (мое мнение си е и не ангажирам никой с него). В инстинктите на телата ни има много повече от лежане и ядене. Но инстинктите трябва да бъдат изразени. И то в социално приемлива форма, което не винаги е толкова лесна работа. Човек, който няма никаква задръжка на инстинките си няма да изтрае и 5 минути в цивилизованото общество преди да бъде прибран някъде. Но лафа не беше за това...

Да, смятам че е крайност да вдигаш триста кила и е изтезание и най-вече лично за мен е лишено от смисъл. => смисъла, целите и стратегиите са достатъчно лични, че да може някой с големия шублер да измери и да каже - ти имаш ПРАВИЛНИ цели и стратегии, продължавай напред; твоите са грешни - върни се в начална позиция.

Та в тая връзка със стратегиите можем да поспекулираме, че има две основни стратегии за преодоляване на трудностите и постигане на целите, и крайностите им са някъде в изтока и запада. Западната култура (освен, че е външно ориентирана като цели и средства) има мислене в тази посока, че човек трябва да се БОРИ с всички сили СРЕЩУ трудностите, трябва да РАЗБИВА противниците си, да върви ПРАВО напред през всичко, което живота му предложи. Фокуса тук е целта.
От друга страна източната култура е вътрешно ориентирана  - както се казваше в някаква книга, която отдавна ми е изфръкнала от съзнанието - източния човек е като сърфист, който изчаква удобния момент и минава НАД препядствието,  заобикаля или си бие шута на някъде по друг път, или пък чака... Фокуса е в самия път.
Все едно да те питам ти в кой бог вярваш. Какво значение има щом на теб ти върши работа, доволен си,не те е изпържила някоя мълния, говорим си тука.. :)

И в случая е така - не ми пречи някой да си яде едно кило мас на дес, да си вдига триста кила. Евала. Уважавам всеки, който е наясно кой е, кво иска, що го иска и как си го гони.
Малко май се поотплеснах.
Исках да кажа, че разбирането ми за това как трябва да стават нещата е “източно”, а очакванията ми са “западни”. Работата ми до толкова е успяла да ми промие мозъка, че за мен все още е твърде важен резултата. Тук и сега, възможно най-бързо. И това ми пречи реално да го постигна. В Дао Дъ Дзин,  Лао Дзъ много добре си го е казал, че намираш когато спреш да търсиш.

Ще напиша малко манджа, че бате Кольо усещам как ще се намеси с голямата секира ((:

18.08.11

Тренировка – почивка, кръста почти не ме боли.
8:00
Ръжени макарони със сирене и малко зехтин
Кафе + 1ч.л. мед

9:00 Малко пъпешче, парче сладкиш

12:00
Домашно корни

14:30
3 чушки с извара и сирене, 1 филия типов хляб

Исках да кажа, че разбирането ми за това как трябва да стават нещата е “източно”, а очакванията ми са “западни”.

Общо взето се съгласявам с теб (за целия пост).

Значи и сама осъзнаваш кое те спъва. Искаш прекалено нисък процент мазнини, който се постига с труд и се запазва по този начин, но в същото време “източното” ти пречи.

По твоя въпрос изразих мнението си в #87, а от днес сякаш се синхронизирахме мисловно. :)

Ще напиша малко манджа, че бате Кольо усещам как ще се намеси с голямата секира ((:

Секирата деликатно я държа зад гърба си, но в другата ръка държа цвете, та... кой каквото си заслужи! (sun)
Както се пее в една песен:

Аз съм и ад и рай,
господар съм и съм роб,
начало съм и съм край,
Демон твой съм и твой съм Бог!

(party)

Закачам се като цяло. :P
Начинът на водене на този дневник определяш ти - ще ти служи на теб преди всичко. Ще пипам само и единствено по твое желание или ако нещата рязко напуснат границите на Добрия тон. Няма лошо в лиричните отклонения, като моето в случая (иначе трябва да си призная, че откровено си спамя!). (giggle)

Яко забавно е с вас! ((:
Реших си спешния философски въпрос и продължаваме с профанизмите.
Вчера, да довърша:

16-17ч
Няколко мънички ябълки

19:30
Пълнена чушка + 30гр сирене
Филия типов хляб
Парче домашна торта (5-6 малки обикновени бисквити и с.л. крем)
1 чаша червено вино

Ям безобразно, но се чувствам много добре. Сигурно съм се надрусала с въглехидрати (rock)
Вчера почти не ме болеше нищо та тази сутрин рискувах с 20 минутки леко бягане. При разтягането леко усетих, че е по-добре да го пропусна.

Според мен тялото е създадено да се движи от гледна точка на еволюцията - лов и оцеляване. Но в днешно време, когато на никой не се налага да ловува за храната си, а с едно обаждане или 2 клика ти я носят пред вратата е най-лесно да си лежиш цял ден, да мързелуваш и да дебелееш и тялото няма нищо против това. В такова време живеем и така учим телата и съзнанията си от малки.

Извинявам се за лиричното отклонение, обаче чак сега чета :) Еволюцията, ако бъде разглеждана като борба за оцеляване би довела до по-различни резултати отколкото, ако бъде инертен процес - за справка за второто, снимката:

Днеска съм death by гледане на кросфит тренировката в младост (: Луди са тия момчета!
Мисля да отида на една две тренировки да видя как ще ми се отрази, нищо че се бях нагласила за йога - може пък да ми хареса.

С целия си акъл, понеже вече уж ми е добре кръста (и не ме свърташе след като гледах тренировката сутринта всъщност), та реших да си направя теста на Купър. Изобщо, изобщо не съм доволна,  epic fail. Цял ден бях на черешата като настроение, но ей това ме свали—-> 2100 метра (dull)  егати “средния” резултат.
Не съм доволна и това е. Ще го пробвам скоро пак - имаше разбира се смегчаващи вината обстоятелства като жега, деца с колелета по пистата, бях гладна, жадна и не можех да дишам от прах! Мисля, че праха беше най-гадното от всичко. Не го усещам като макс, (въпреки 20те секунди ходене в 8мата минута (blush) ), та ще стана някоя сутрин преди изгрев тъкмо няма хора - и дано да е по-влажно.
Отгоре на всичко някакъв тъпак реши че се състезавам с него и ми тичаше до гъза през цялото време - набира се набира се и..изостане (dull)

Както и да е. Споделям смесените си емоции. ***** тъпото... “средно” ниво. Явно наистина трябва да засиля тренировките.

Бтв загрях с една обиколка леко бягане за 2мин и 30 и после направо пуснах хронометъра.

Чшшш...до вчера разправя, че я боли кръста и не може да ходи, днес рекорди решава да поставя?! А бой? :D

По-важното в случая е, че не си доволна. Супер е, че си разочарована. Радвам се, че ти е кофти и се дразниш на...

***** тъпото... “средно” ниво.

Това ясно показва, че вярваш в своите способности и знаеш, че можеш повече. Показва, че не би се примирила и ще дадеш всичко от себе си, за да постигнеш каквото искаш. Така трябва! :)

20.08.11
7:30
3 филийки с мед и тахан
кафе + захар + зяпане на мускули (inlove)

13:30 пилешка супа, пилешко с малко кафяв ориз

15:00 домашно корни

15:30 праскова с 2с.л. кисело мляко на шейк

19:30-20ч. Тренировка
6 обиколки, 3х10 лицеви, и планк на око докато ми затрепери порядъчно всичко

20:30 праскова на шейк

21:00 пиле с ориз
21:30-22ч 1/2 малко пъпешче

Ще попрочета как се загрява най-добре за теста и ще си избера някакъв по-удачен момент и..някакво по-влажно време или друго място. Прибрах се до коленете краката ми бяха покрити с прах.

Я, Велев! :)) помислих, че си ме забравил - викам той сега писа на половината форум в темите и няма да мине да види как съм се уляла :))

така е, така е - съзнавам че е тъпо ама не се стръпях. Като потренирам по-нормално ще се види :)

p.s.Ври ми кръвта като на младо яре :P

21.08.11

Днес денят е тути-фрути. За пръв път в живота си ще ям само плодове. До тук праскова, малко пъпеш и много диня. Утре ще се пробвам за тренировката в Младост след работа.

Щом се готвиш за пълноценна тренировка утре, то би следвало да опиташ и утрешната ти храна да е такава.

И няма да се плашиш за кръста... @Oranje освен добър треньор е и чудесен “рехабилитатор”. Аз например след работният ден съм изморен, отегчен, схванат.... боли ме кръста, врата. След тренировката се чувствам много, много по-добре!

И между другото на живо си доста по-различна от това за което се представяш тук във форума (казвам го в добрият смисъл и с добри чувства).

Ъъм не знам какво ми е различното gips, в смисъл не е нарочно...но щом е в позитивна посока, значи е добре :)

Вчера беше плодов ден. Нямаше определена причина за това - събудих се и така и така ми се ядяха плодове,  реших да видя какво един ден така да изкарам.  Впечатленията са доста смесени - от една страна се чувствах много добре, леко ми беше, имах енергия(никакво подуване, никакъв дискомфорт); отдруга обаче си е изнервящо - не спрях да ям цял ден и си стоя гладна. Накрая ми писна да дъвча и към 7 вечерта просто спрях да ям.
Предполагам ако реша да задържа това хранене за още ден-два щях да свикна и никакви проблеми нямаше да имам, но за сега такива желания нямам.

Ядох праскови, пъпеш, диня (много), смокини, банан, малини и грозде. По малко от повечето, най-много диня, но това си е жив преразход на тоалетна хартия (:

И така. Днес нормална закуска към 8ч -две препечени филийки с мед и тахан, една със сирене и кафе.
Довечера (rock) в младост. Честно си признавам, че се притеснявам. Но, к’вото - такова :)

Довечера (rock) в младост. Честно си признавам, че се притеснявам.

Ами то си е за притеснение, защото ще бъде пълно с:

...някакви надути самовлюбени батковци дето се перчат и правят някакви зверски мазохизми...

8-)

Смело и спокойно. Нещата ще си дойдат на мястото! (sun)

Шортите ще ми скъсат, знам.
Колкото до другото - няма да ходя в Плевен на тренировки, че още са ми крехки впечатленията (wasntme)

Wait and bleed както се казва:

22.08.11
8:00 2 филии с мед и тахан, препечени пълнозърнести
1 филия със сирене, кафе с мед
12:00 пиле с ориз
14:00 бира
16:00 Сандвич – черен хляб, луканка, филе, маргарин и „растителен продукт” :X
19:00 Тренировка – кросфит в Младост
21:30 домати + сирене + 2 филийки пълнозърнест хляб
1 ч.л, фъстъчено масло
2:00 ментов чай с мед

Имам лека и приятна мускулна треска на бедрата от вътрешната страна - това е защото розовата пудовка беше моя за един кратък, но много специален момент ^^ (сигурно всеки път като правя това упражнение ще се сещам за Азис, който не се е къпал от един месец)
Иначе общи впечатления - много добри. Почти не тренирах, но научих няколко много базови неща - обясненията и опитите с клека, дори да ги прилагам, както беше писала Карфичка някъде - докато си вдигам легена с прането, пак ще ми е от полза.
Общо взето много лежерно - много слушане и малко трениране, Юли беше така добър да не ми скъса шортите от първия път  :)

Все още не знам дали ще ходя оттук нататък - ако не ходя ще е заради други причини, които не искам да коментирам тук, но Юли определено е треньор, който внушава доверие и впечатление, че знае какво прави. И тайфата също доста ме кефи.
Разликата наистина е много голяма да тренираш сам или с хора, с които имаш обща мускулна треска и доста теми за разговор.

Мускулната треска на бедрата от суингове ли я имаш? Малко е специфично мястото, та така предполагам. :)
Радвам се, че ти е харесало... та докато размишляваш - в четвъртък пак! (sun)

22.08.11
Общо взето много лежерно - много слушане и малко трениране, Юли беше така добър да не ми скъса шортите от първия път  :)

Пробвай някой от четвъртък или събота :)

23.08.11
8:00 2 филии с мед и тахан, кафе с мед, шейк от малини и 150-200гр кисело мляко
12:30 пиле с ориз, 1 филия пълнозърнест хляб
19:00 1 бира
21:30 свинско със зехтин на тиган, червен боб – яхния, 1 филия хляб
Тренировка – няма

Рошави мисли: Миналата седмица е много слаба заради проблема с кръста - общо 1 силова и 2 бягания (общо време за бягането малко над половин час). Метърчето ме обича - пак тръгнаха надолу някои обиколки,макар и с малко -  за съжаление бюста най-много. Съвсем леко движение надолу има и с калипера, но там му нямам доверие още, че мерим еднакво.

Интересно наблюдение е, че вълчия ми апетит си отиде след плодовия ден. Определено не съм така озверяла от глад нонстоп, а само сутрин (което си ми е нормално състояние).
И така, това е.
Малко съм напрегната тия дни заради лични неща, не мога и да спя добре. Надявам се поне да е за хубаво.
Мисля активно по посока на кросфита в четвъртък, но за сега по-скоро ще пропусна. Днес мисля да продухам черепната кутия с малко интервали - мускулната треска на краката намаля, та няма да е драма.

Днес или съм ядосала някой по-докачлив бог на гръмотевиците, или звездите са застанали на кестерме,не знам. Ама няма такова извратено състояние. Отпаднало ми е, нямам енергия и в същото време имам чувството, че бие ток от мене и не мога да се спра на едно място.
Трябва да помоля Скота да провери за някоя Астрална аномалия, чух че има връзки там.
Снощи ми изгасна сешоара в ръцете и тотално умря, а днес лаптопа. Направо побеснях - не ще да запали гадината и това е. Такива майни теглих, че всеки рафиниран простак може да си води записки.
Днес ми е един такъв ден =>

24.08.11
8:00Юфка със сирене, малко кашкавал и зехтин,кафе без захар
11:30 кисело мляко 2% 400гр
13:30-14ч палачинка с пилешко филе
1 бира! някъде следобяд
18:00 закуска с ловджийска наденица (голяма грешка – стана ми много гадно от това нещо, хранителните качества са ясни)
Тренировка
21:30 много малко сирене и домат – никакъв апетит

Отказах се от интервалите за сметка на упражнения вкъщи. Интервалите ги правих днес сутринта.

4х10 за рамо
4х2х10 за бицепс
3х2х10 странично вдигане с едната ръка 3кг, с другата изометрия
4х2х10 за бицепс друго
50 негативни(?) кофи с два стола (краката на единия) в серии по 7-8-10
28 коремни преси за 1 мин х3
Разни разтягания

Честно казано ме мързи да ги търся как се казват или да ги описвам. Важното е, че ме поизмориха.
Любопитен факт N1 : Прозявам се нонстоп като правя силови упражнения и по-бързички интервали, въздух ли не ми стига или какво?
Любопитен факт N2: Събуждам се здраво дехидратирана и лошото е, че мога да изпия най-много една чаша вода щото после няма тоалетни из парка дето тичам. По същата причина избягвам да пия вода преди да си легна, да не ставам петнайсет пъти през нощта. Хубаво си носех аз с раницата като тичах на стадиона, но сега директно от вратата почвам  и няма как да нося.. Трябва да измисля нещо.

Общо състояние - дисбаланс. Намален апетит и не мога да спя добре.

п.п. ой, забравих да напиша бирата следобяда дето така ме хвана :)

Любопитен факт N1 : Прозявам се нонстоп като правя силови упражнения и по-бързички интервали, въздух ли не ми стига или какво?

Много е вероятно да изпитваш кислороден глад, като тренираш по-интензивно, а тялото ти не е свикнало на това, въпреки че при мен прозявките по време на тренировка обикновено са съпътствани с обща преумора и липса на енергия.

Намален апетит

И аз така ;)

Хм,доста си редовна в дневника си,за разлика от мен Хри :))

Бааавно Жика, бавно и славно се случват при мен нещата. Адски нетипично - търпението и постоянството не са ми сред достойнствата, но всичко се учи.. :) Ако решиш да си активизираш дневника ще те спамя с кеф! :)

Айде другото лято да сложим по една снимка before/after ... мен специално това много ще ме надъха.

ПП:Изрових една бифор-ска,много е злобна,на нея съм на плаж миналото лято:).Само да докарам до другото лято афтър-ската...:))

Защо реши, че се будиш здраво дехидратирана?

Ако не си запозната, най-лесния начин е да наблюдаваш цвета на урината си веднага след ставане. Ако е кафеникава като ябълков сок - дехидратирана си и е добра идея да увеличиш дневния прием на течности (вода най-добре).

Ако е жълта като лимонада, то нещата са ок. При мен повечето пъти е такава, а често има случаи да е безцветна, но пък и аз си пийвам вода. :)

Малко са ми спрели сателитния трансфер, но ще измислим нещо с астралните али-бали :D Иначе за днешните интерференции с електро уредите обяснението е просто за мен- казват, че някои жени са огън- е ти вероятно си цяла електромагнитна буря :D

@Jikata - това е доста добра идея. Тъкмо допълнителна мотивация да не зарежа всичко зимата (както правя последните две години :/) и може би...само може би, казвам - да пробвам как е в зала. :) Щото още не ми е ясно как ще тренирам като стане студено.

@Тишо - да, доста тъмна е и освен това съм супер жадна (понякога чак устните ми са сухи) - ако не излизам веднага да тичам пия по 2-3 чаши вода преди закуска. Иначе през деня не падам под два литра напоследък. Спирам да пия вечер към 8