recоvery

Доста съм подготвен аз.
За корка...едно време се опиваха сами да добиват корка -та резултатите са нули.
Познавам тези плевенски епопеи на гъмзата...едно ,че не е сорт за отлежаване по ред причини,които няма да изброявам друго,че каквото и да си говорим преди 20-25 години свестни вина на пазара  не е имало...със съвсем малки изключения,при това при белите вина.

Доста съм подготвен аз.
За корка...едно време се опиваха сами да добиват корка -та резултатите са нули.
Познавам тези плевенски епопеи на гъмзата...едно ,че не е сорт за отлежаване по ред причини,които няма да изброявам друго,че каквото и да си говорим преди 20-25 години свестни вина на пазара  не е имало...със съвсем малки изключения,при това при белите вина.

Това е новоселска гъмза и е домашно вино, седяло 15г. в бъчва, после е бутилирано и корка е запечатан с асфалт.
Баща ми прави гъмза от 30г. и мога да ти кажа, че си е идеално за отлежаване.
И последното, което ще напиша, защото не ми се продължава тази дискусия тъй като си признавам, че не съм разбирач на вина и не съм компетентен - течността, която седи в тази бутилка не прилича много на вино, но определено се пие.

Въпрос на съхранение е това, по-точно на запечатване на бутилката и трайност на тапата.
Проникне ли дори малко кислород, окислението започва и виното не става за нищо само след няколко години. По-скоро е въпрос на късмет това, че на теб ти се е случило да попаднеш на вино, по-старо от десетина години, което става за пиене, отколкото обратното.

Значи и двамата почвате да развивате някакви теории без дори да знаете каква е тази бутилка. Интересна работа 🙂

Това е новоселска гъмза и е домашно вино, седяло 15г. в бъчва, после е бутилирано и корка е запечатан с асфалт.
.

Виж нямах лошо намерение ...
А горното ми е достатъчно -каквато и да е дискусия за въпросното вино е излишна.

От векове моето село е винарски край. Има традиции в правенето на вино, а традициите означват знание.
В моето село, а и не само, когато се роди момче се слага буре с вино в негова чест.
Виното отлежава там, като периодично се долива ново на известно време, защото дървото пие. След известно време, явно години се прелива в бутилки, които се запечатват с асфалт, за да няма външна намеса и да се запази и обикновено се заравят.
Отваря се за войниклъка и/или сватба. Можеш сам да сметнеш колко години са това.
При условие, че това е доста дълга традиция не само на моето семейство, ами за цялото село, а и до колкото знам и на доста други места в България значи хората са се научили как да го правят.
Аз лично съм пил от няколко от моите бутилки, които са на вече 36-7 години и от тези на братовчед ми, вече написах на колко и течността вътре определено не е развалена.
Това, че вие с Боби сте чели и пили няма нищо лошо, но аз си служа с факти, а не с теории.

. Има традиции в правенето на вино, а традициите означват знание.

Има си хас...

Въртене - 60мин. на 6-та
Топка, ластик, лицеви, разтягане, сядане/ставане от швейцарска топка - 10-15, ходене бавно и контролирано - 5 тегела по 10 крачки придържайки се за парапет. Всичко го правя бос.

Въпрос на съхранение е това, по-точно на запечатване на бутилката и трайност на тапата.
Проникне ли дори малко кислород, окислението започва и виното не става за нищо само след няколко години. По-скоро е въпрос на късмет това, че на теб ти се е случило да попаднеш на вино, по-старо от десетина години, което става за пиене, отколкото обратното.

Значи и двамата почвате да развивате някакви теории без дори да знаете каква е тази бутилка. Интересна работа

Ванка, просто им е кисело гроздето и на двамата 😄

Сашо...не е кисело,а кафяво и размито и в най-добрия случай с малко алкохол нагоре.
Три неща:
-нарушаване на равновесието на танини и антоциани.
-падане на багрилна материя.

Това се случва във всякакъв съд,а в бъчви да не говорим.
Всяка година в един период ,при мен идват толкова вина за мнение,че дет се вика не смогвам да изхвърля бутилките.От всякакъв род и години вина ,от къде ли не-та знам точно за какво говоря,толкова за фактите...Да се твърди,че вино различно от десертно,стояло над 3-4 години в бъчва е амброзия е ...как да кажа,комично?Да ,може да допада на някой..или няколко души,но гарантирано е далеч от вино за което си заслужава да се говори.
Като чуя за вековните винарски традиции се развеселявам истински,то в България е нямало бъчви до 16-17 век!!!,а тези с металните обръчи идват още по-късно...Какви вина,какви традиции или по-рано траки)))))))))Няма и сведения за бъчви до към 18в., нито пък някакви останки,всичко е от средата на 19в.Никога не е имало износ на вино от България-след като идват българите, лозарството запада, има само по край Черноморието , където има гърци.Умните и работливи българи нищо не наследяват от римляните и гърците.
Може да се погледне в примерно в пътеписите на Евлия Челеби ,където е отделено не малко за виното на страните през които минава...Също писания на Кристиан фон Валсдорф,Ожие дьо Бусбек,Граф Д’Отрив...

Няма лошо ,щом им харесва да се изпълняват подобни ритуали със асфалти,15 години “отлежаване”...и тн. тези неща скрепяват и събират хората,което е достойно и хубаво!
GOTCHA извини ме още веднъж ,ако съм те издразнил.

Аз се издразних, защото съм лаик и цял живот съм слушал за виното в моето село, за друго не знам 😄
Баща ми е доста запален и до колкото знам обменя опит с един от технолозите в нашата винарна, който има дългогодишен стаж. Друго, което е чел и ми го е казвал, че българските сортове лозя са спасили западна европа от тотално погиване на лозите от забравих каква болест и едва ли не нашите сортове са ги спасили (трябва да питам отде го е чел това).
Вчера питах майка ми относно тези бутилки и тя каза, че преди проблема е бил в корка и за това са им се разваляли понякога, но сега имало по-добри тапи. Другото, което се правило е периодично да се преливат в други бутилки и с нови тапи.
Докато виното е в бъчвата редовно се долива младо вино за плътност и цвят (танините за които говореше предполагам), което било горе-долу 10% от цялото вино.
Майка ми е пробвала бутилки с вино до 60г., които според нейното мнение са ОК.
Това, което на мен ми направи впечатление е че цвета е доста по-светъл, дори златист, вкусът е ароматен, наситен и силен. Като абсолютен профан за пореден път го казвам ми хареса много.
Разбирам, че си специалист в областта и за това изказваш мнение. Ще се консултирам за още подробности, защото ми стана интересно.

Въртене - 60мин. на 6-та

Слънце - 30мин.
Ходене - 2х20 крачки с повдигане на пръсти по 10 пъти на всеки 10 крачки, набирания - 3х5, ставане/сядане с повдигане на пръсти накрая - 10.

Това със спасяването е мит...филоксерата е покосила 98% от лозята в Бг..по простата причина, че до тогава никой не е садил на подложка.
Поинтересувай се и какъв обем са били буретата,защото колкото е по-малко,толкова е по-голям процента изпарение.

Въртене - 66мин. на 6-та с каданс м/у 60-70 оборота в минута.
3 врътки от набиране - 5, лицеви - 10, сядане/ставане - 10, повдигане на пръсти - 20

Това със спасяването е мит...филоксерата е покосила 98% от лозята в Бг..по простата причина, че до тогава никой не е садил на подложка.

Никой не е садил на подложка и в Европа, тя подложката е дошла от там, от където и филоксерата.

Така е.

Въртене - 70мин. на 6-та, каданс 60-70
3 врътки от - сядане/ставане - 10, повдигане на пръсти - 10, набирания 5, лицеви - 10
Малко слънце.

Въртене - 72мин. на 6-та, каданс 60-70
3 врътки от - набирания - 5, лицеви - 15, сядане/ставане - 15, повдигане на пръсти 20

Въртене - 60мин. на 6-та

Въртене - 60мин. на 6-та
три врътки от: 5 набирания, 10 лицеви, 10 ставане/сядане, 10 повдигания на пръсти с един крак, като другия е стъпил нависоко.

Въртене - 60мин. на 7-ма

Онзи ден след въртенето имах и доста ходене пеша (Дома - НДК - 4-то - Дома) - първото такова и крака се държа сравнително добре без особени болки.

Сутринта - качване до 7-ми етаж

По обед - въртене - 40мин. на 7-ма
След това веднага слизане/качване и само качване - 7 етажа.
Все още качването ми е по-малко дискомфортно и за това избягвам слизането или го правя със болния крак само надолу.

След обед - ходене в парка - 1ч. 10мин. (около 5км.)
Същия маршрут, който го бягам като изпуснах монцата (един стръмен баир) за да не го претоваря нещо. Добре се държа крачето.

Вчера - около 8-9км ходене пеш. Тук забравих да спомена, че когато ходя се старая максимално да не куцам.
Днес - в заличката на Раковски, която с приятна изненада видях, че е обновена откъм “кондиционни” нововъведения 🙂
10мин. въртене, бедрени разгъвания - бедрения сгъвания с минимална тежест и бройки по усмотрение. Малко кофи, набирания, гири, щанги и тн. за горната част. 10мин. въртене

Вчера - около 5км пеш

Въртене - 30мин. на 7-ма
Малко сядане/ставане, повдигане на пръсти и клекове до паралела с придържане.
Вчера и днес доста слънце.

В залата - бедрено разгъване, бедрено сгъване, легпреса. Първо с двата крака х20, после с по един крак по 10 на минимална тежест. Пресата сложих 25кг накрая.
Клякане до под паралела с придържане и над него без. Малко закачки за горната част.
На стадиона - ходене, разтягане и слънце.
Вечерта каране с колелото до центъра и обратно.

Тия дни ходене и колело, ама кротко, че от тренировката май съм понатоварил и не можех да го сгъвам много, но днес е по-добре.

Днес - 5 врътки от - 5 набирания, 10 лицеви.

Бързо включване за последните 3 месеца.
Кракът се възстановява, да не кажа, че е на едно 80-90%
Установих, че е достатъчно да правя това, което искам да мога да правя с него като подхождам приоритетно и степенувано.
Юни - ходих, просто си ходих и гледах да не го претоварвам, също така въртях колело в София.
Юли с един приятел направихме един трип във Франция по океана и Италия в апенините, където карахме колела и ходихме доста, през цялото време с раница 7-8кг на гърба.
Качихме и най-високият връх в тази част на апенините - Чимоне 2165м. където на качването бях кат коза, ама на слизането беше ад, усещах цялото това желязо с всичките винтове в тибията ми.
Август началото направих трип до моето село с колело, 700км за 7 дни, като минах през Златишки проход, Тетевен, Троян, Априлци, Габрово, Трявна, Велико Търново, Плевен, Козлодуй, Лом и Видин. Това доста ми възвърна мускулатурата без да товаря толкова ставата и се получи супер. През целия трип бях с 5-6кг раница на гърба за разлика от трипа 2014, където бях с багажник.
Тук на село подкарах старият уиндсърф, но с новите знания от миналото лято, където плавах 5 месеца на Искъра с Жужа. Отделно си взех един слаклайн, за да си подобра координацията и баланса. Пробвах няколко пъти да тичам и да правя базови упражнения, но са ми адски отегчителни и скучни, за това ще се придържам към натоварвания, които ми дават само удоволствие и умения.

Поздрави

п.с. Дунов е нашо море!

Жестоко!

С голям кеф прочетох отчета ти. 🙂

От няколко дни ме боли предното рамо особено, когато е изнесена ръката напред и я завъртя навън. Предполагам, че от сърфа съм го претоварил нещо и съм получил някакъв бурсит или някакво друго възпаление в областта. Понеже имам съсед, който е травматолог и се обърнах към него, преди малко ми би локална инжекция със следната съставка: 3:1 Лидокаин 20мг - Дипрофос 7мг
Оставям това тук като бележка, за да не го забравя, а и може да послужи на някой друг.
Ще пиша като видя дали, колко бързо и как действа.

Мина ми за ден-два, но отделно пия фламексин (антивъзпалително, което ми беше предписан и от доктора за крака) и мажа с дийп рилийф.
Саше, мерси, че ми каза, че е кортикостероид 😄

Здравейте,

Дойде ред на краткия ми отчет 🙂

След едномесечният ми период на село пак се завърнах при него, този път с цел да помогна на бащата с виното и ракията. Тук е момента и да спомена, че вече цяла седмица (хаха) гладувам (фаствам) и се храня само вечер режим, който години наред ми е помогнал най-много, за да поддържам някаква нормална форма без да ме натоварва толкова ментално. Също така почнах и да размятам гюлето (двупудовка) и бях приятно изненадан, че мога още да си го обръщам/тласкам и изхвърлям без да съм го пипал по-сериозно година и половина. Днес пробвах и да потичам, но още усещам плаката и дишам като слон...
В междуселския период изкарах 3 седмици на язовира, където поплавах с Жужа, която успя да ме контузи преди да вземе първо място на Свинската регата, която се организира всеки октомври на язовира и аз в знак на признание взех, че я продадох 😄 все пак е време да се мине на следващият етап...
Имах идея да поствам тези тренировки, които са ми нещо като подготовка за ски сезона, но ще видя дали ще ми дойде музата 🙂

Амин

Опа,

Да кажа, че виньото и рачията отдавна са по буретата.
Резулатата е 800 чила виньо и 130 рачия - фотографиите доле.
Постенето също е на ниво.
От 19-ти октомври нямам ден в който да съм чийтнал (освен едни ракии с туршия от следобед) и се храня само вечер. Рядко ям хляб, а от няколко дни се храня само веднъж и съм намалил алкохола до 1-2 питиета.
Брей, тва отпускане с храната за има-няма 2г. сега ще ми излезе през носа, но съм се амбицирал и искам да стопя тия козунаци!
Тренировките са спорадични, както винаги. Един, два до три пъти седмично размятам пудовката и се разтягам след това. Ето примерно днешното скромно раздвиждане:

Поздрави към слънцето - 10
Бърпи - 20
Въртене на гюлето около тялото - 10 на страна
Суинг - 10
Гоблет клек - 10
Суинг вертикала - 10
Високо изтегляне - 10
Гребане едностранно - 5 на страна
Тяга с един крак - 1 (куца ми баланса)
Обръщане - клек - тръстър едностранно - 1
Тука нещо вече грохвам, а целта ми е да прая изхвърляне;обръщане/тласкане или тръстър и клек над глава, ама още май съм далеко. Да дигна малко силата, баланса и въздуха и може и да заприлича на тренировка, ама с тва постоянство - трудно... пък и трябва мотивация, а тя е свързана с другите ми физически активности, които пък са пряко свързани с прогнозата.
Разпродадох и раздадох всички счи, които имах и си купих нови с по-сейфти автомати предвид фрактурата, която получих миналия сезон. Само чакам да падне по-сериозен сняг и почвам с пантенето и за да не се мъча толкоз си взех и един тренировъчен кайт 5кв. който още не съм успял да тествам.
Идеята е, че от 1-2 зими ми е мерак да пробвам сноукайт и ако задобрея да си правя трипчета със ските. Та този сезон ще го инвестирам в това и май рядко ще се подвизавам по курортите, както ми беше до скоро идеята. Реших да пробвам да спестя някой лев, нещо което май никога не ми се е отдавало :З

Май пак стана голям ферман, но отчета набъбваше и сега му дойде момента 🙂

Манекенка

Здравейте,

Дойде ред на краткия ми отчет

След едномесечният ми период на село пак се завърнах при него, този път с цел да помогна на бащата с виното и ракията. Тук е момента и да спомена, че вече цяла седмица (хаха) гладувам (фаствам) и се храня само вечер режим, който години наред ми е помогнал най-много, за да поддържам някаква нормална форма без да ме натоварва толкова ментално. Също така почнах и да размятам гюлето (двупудовка) и бях приятно изненадан, че мога още да си го обръщам/тласкам и изхвърлям без да съм го пипал по-сериозно година и половина. Днес пробвах и да потичам, но още усещам плаката и дишам като слон...
В междуселския период изкарах 3 седмици на язовира, където поплавах с Жужа, която успя да ме контузи преди да вземе първо място на Свинската регата, която се организира всеки октомври на язовира и аз в знак на признание взех, че я продадох  все пак е време да се мине на следващият етап...
Имах идея да поствам тези тренировки, които са ми нещо като подготовка за ски сезона, но ще видя дали ще ми дойде музата

Амин

Свинската глава явно е популярна.
Хаахах, на тая снимка има и коса още.

Опа,

Вчера минаха точно 2 месеца в които се храня само вечер, а от 1-ви Декември пия само по 2, макс 3 напитки вечер. Една напитка е 35гр концентрат, чаша вино или малка бира.
Официално съм 88кг, което е горе-долу 8кг надолу за 2 месеца, което е по 1кг на седмица.
Към тренировките включих табата - тренировка, една такава направих вчера:

Велоергометър
Бърпи
Колелце - ренегадско (по 4 рунда)
Тръстъри - борческо въртене (редувам рундовете с 2х5кг дъмбели)
Тяга на един крак - Бг клек (по 4 рунда с 2х5кг)

За разтягане - йога комплекс от Маги на незнам колко години... още съм далече от върховата (за мен) форма.

Вероятно с интервалите ще излеза скоро от табата протокола, но за сега ми е удобно и даже трудно изпълвам някои от рундовете без да увехна.

Днес ходих на плуване тук в Банкя в един басейн с минерална вода предимно за рехабилитации, но поне е 25м. Трябва да провера от колко години не съм плувал в басейн, но както винаги след дълга пауза раменете са ми на салата до към 20-тата минута и прекъсвам дължините. След това направих 1км без да спирам за колко 20м. което си ми е комфорта от 10г.

И накрая снимки на обновеното ателие, където ще работя до пролетта... поне по план.

Здравейте форумци,

Кое е късмет и кое каръщина? Може ли да ги усети човек?

До миналата събота всичко вървеше супер с възстановяването ми от фрактурата и изобщо с тонуса ми, здравето ми и физическото ми състояние.
За 3 месеца свалих около 11кг, тренирах редовно вкъщи леки кръгови/интервални и с пудовката, въртях велото чат-пат и ходих 2 пъти седмично на плуване, където почнах да правя и апнеа тренировки (взех си една книга за подводен риболов) което ми е интересно от доста време и мислих това лято да му се отдам, но стига до тук.

Преди седмица реших, че е време и да пробвам пак ските, просто, защото се чувствах добре. Реших, че трябва да ида на писта и да карам много внимателно, така и направих.
Отидох на Витоша на Лале и направих за 3 часа 11 спускания, първите бяха много плахи дори на рало, но накрая се чувствах доста сигурен и най-важното не ме беше страх. Крака се държеше добре, може би малко по сила и издръжливост изоставаше от другия, но определено не голяма пречка в карането. Супер щастлив се прибрах и реших, че ще пробвам и някакво по-леко пантене (ходене) със ските, защото така или иначе такъв сет си бях сглобил, с който да ми е леко нагоре, а да съм леко надолЕ.
Та миналата събота се качихме с приятели на Рилски езера и от долна станция за 2 часа се качихме до хижата. Чувствах се супер, имах сили, крака беше ок и беше много красиво, зима си е горе. Този път бях с едни по-тънки чорапи, за да не ми се потят толкова краката и надолу се чувствах не толкова стабилен, за това карах много внимателно и бавно и точно в началото на пистата, защото до нея се прави един малък траверс нещо ми се закачи ската или не знам точно и паднах и падайки долу усетих как крака ми се усука напълно и просто видях как се счупи като солета. Естествено това си е последвано от шок, когато видиш, че пръстите ти сочат назад, но аз не загубих самообладание, а ме хвана зверски яд... Как е възможно пак? Едни приятели караха зад мен и те направо бяха изумени как така от такова падане стана такова нещо... не искам да ви казвам какво изпитвах докато махахме обувката, но го изживях. Оттам се почна филма... оказа се, че на “курорт” рилски езера няма ПСС (планинска спасителна служба) и че реално няма кой да те спаси там, а трябва да чакаш ПСС от Дупница, които докато дойдат и няма кой да ти помогне може и да не оцелееш. След има няма 15-20мин. почна да ми става адски студено и да треперя (горе беше -10). Добре, че този ден имаше РД на едно момче фрирайдер на който щяхме да ходим същата вече и доста хора от общността бяха там, та те направиха направо спасителна акция. Донесоха одеяла, сложиха ми грейки под мишниците, дадоха ми обезболяващо, направиха ми шина (която си носеха в раницата) и намериха спасителна шейна, с която ме спуснаха със ски до колите.
Ако не бяха тия момчета не ми се мисли как щяха да се оправят моите приятели там горе без никака подготовка в дивата планина (все пак сме на курорт).
В крайна сметка ме закараха до София и там ме вписаха в същата болница в която лежах Март... бях си кажи речи в къщи. Събота ме оперираха и за 4 часа успяха да ми сглобят до колкото разбрах успешно крака.
Чух се с доста приятели и хора и естествено всеки казва различни неща, но най-често е “Ще караш ли пак ски” или “Ти повече не трябва да се качваш на ски”
Честно да си кажа ми е доста мъчно, защото адски много обичам зимата и откакто се качих на ски не мога да си представя да се наслаждавам по друг начин на зимната планина. Но по-добре да не мисля за това, ще си дам достатъчна почивка и то ще си покаже. А сега си лежа по цял ден и си е едно дежа вю...

Та на въпроса, Март месец като си счупих крака не се чувствах изобщо добре от дни преди това, имах лошо предчувствие и някак си не се учудих от случката, но сега бях толкова щастлив и позитивно настроен, че дори не ми го побра главата как е възможно да ми се случи на мен... Кофти късмет? Карък? Урок от живота? или просто поредната случка и ден...

Gotcha, стискам палци бързо да се оправяш и скоро пак да си на крак 🙂

Ами това е много тъжно, какво да ти кажа, съжалявам. Но и ти правиш нещата кофти. Не може да се възтановяваш от контузии и да ходиш да караш на езерата. Поне един сезон си остави на писта, да си оправиш техниката, да видиш натоварвАнето как ти се отразява. Става ми кофти за теб а даже не те познавам. Нищо де, всяко зло за по добро.

Ами това е много тъжно, какво да ти кажа, съжалявам. Но и ти правиш нещата кофти. Не може да се възтановяваш от контузии и да ходиш да караш на езерата. Поне един сезон си остави на писта, да си оправиш техниката, да видиш натоварвАнето как ти се отразява. Става ми кофти за теб а даже не те познавам. Нищо де, всяко зло за по добро.

Аз на езерата бях на писта... само нагоре карахме напряко, ама това не се брои.
След карането на писта на лале, видях какво ми е дережето и даже мислих на езерата да не карам, защото беше кофти, твърдо с камъни по пистата и тн. та идеята беше да се пусна лекичко надолу по пистата (прави се едно леко траверсче на равно от ски пътя към нея) и това да ми е за деня. Паднах на почти равно без скорост и като цяло карах супер внимателно, точно защото не се чувствах много стабилен (по-зле от на лале) но то определено не беше от крака ми.
Как да е, не знам що се впуснах в такива обяснения, всеки трябва да си каже, каквото мисли.
Та понеже се разписах и да не бъда голословен ще продължа последната ти така банална, но понякога вярна поговорка. За да ми сложат пирона в крака трябваше да ми извадят старата плака, която и без това се чудих дали да я махам, та на сега поне съм с едно желязо по-малко, хаха... и другото почнах да си драскам някви неща от нямане какво да правя, пък току-виж продължа, знае ли човек...
Айде, сполай ви и никога не се спирайте пред мечтите и желанията ви, защото мъката, че не сте опитали е по-голяма от всеки провал. Хау.

100 процента е така. Жив и здрав, имало е да ти се случи. Догодина за сезона ще си на линия 🙂

Машина, много съжелявам за теб, бързо оправяне.
Ако това е някакво успокоение за теб, аз за първи път от 20 и нагоре години няма да видя сняг-сноуборд респективно.
Късмет и сила.