Спорадични отчети

Прескочи до:

21.01.18
12:42

Благодарско, момци 🙂

10.02.18
16:24

Хоп, изтъркаляха се 4 седмици от инцидента... не мога да кажа, че все едно беше вчера, защото когато тъпееш по цял ден времето минава доста бавно, но пък това ме успокоява, че и старея бавно тия седмици 🙂
Доказвам, че извънставна контузия е “доста” по-лека от вътрешноставна, каквото беше предишната. Много по-слаба атрофия на мускулите и по-бързо възстановяване, поне за сега.
Поради множеството шевове и съответно бинтове не можах да ходя отначало на физиотерапия, но пък си правих леки раздвижвания.  Сега пък вече си правя направо упражнения и нямам нужда да ходя, защото мисля, че ще се справя и сам.
Вече седмица въртя велоергометъра като вдигам времетраенето и натоварването. Сега съм на трета степен и въртя по 30мин. 1-2 пъти дневно като леко ще увеличавам.
Упражненията са разгъване/сгъване на бедрата от легнало положение по корем и гръб, “колело”, лицеви от коляно, опъване на ластик с ходилото в шпиц и контрашпиц. Поради факта, че контрашпица ми е доста тегав, заради натегнат ахилес или поне така го усещам правя доста разтягания на ахилеса/прасеца.
От два дни се сдобих и с халки и почнах да си правя лицеви, кофички, хоризонтални и нормални набирания. Тегавки са ми още, но ще станат нещата...
Правя си и йога, колкото мога.
Да не забравя да спомена и храненето - все още се храня 1 път вечер, а на 1-2 седмици правя и по един 48ч. фаст. Преди няколко дни се измерих и бях 80.6кг с пижамата... първата 1-2 седмици след такава травма се свалят килца.

Пиша ги тез неща, за да си знам кви ги върша и как се развивам.

п.с. И едни снимчици от преди 2г. по това време...

12.02.18
09:35

По сипеите ли се пускали?-едни пълни чукове познати преди време го практикуваха на Комините.
Чета предишните постове нагоре...и си викам-ми ето...има и други идиоти(в хорошем смысле),дето знаят и преценят чудесно риска..и го поемат...и се чупят))),щот някои усещания носят огромно удовлетворение))))
Стабилно и силно възстановяване желая!

13.02.18
09:07

Хаха, всяко нещо крие риск въпроса е колко си подготвен, макар че както се вижда и това не е никаква гаранция, тъй че - носете си новите дреи...
Инак сипеите не бяха предвидени, уж на пряко да минем и се набихме в тях. Тук се пускаме към гара Лакатник, която се вижда и на другата снимка, където беше 300м надморска и направо пролет за разлика от снимката от предишния ден.

13.02.18
09:36

казано от gotcha на 13.02.18, 09:07:

Инак сипеите не бяха предвидени, уж на пряко да минем и се набихме в тях. .

Реших,че сте карали,пускали  по  тях...

13.02.18
09:44

Е, с 20кг раници по сипеи със ските надолу бих казал, че меко казано е неоправдан риск, ако изобщо е възможно 😄

22.03.18
21:33

Спорадичен отчет

Минаха над 2 месеца от операцията.
От седмица, две ходя без патерици.
Правя упражнения на халките, последно се зарибих по прогресии за предна и задна везна.
Взех си велотренажор за мтб-то и въртя само на него като си търся “перфектната” седалка за определено не перфектните ми седалищни части. Стигнах до някакви изводи, но ако случайно на някой му се намира седалка с вълнообразна форма и ширина 130-140мм и не му трябва за момента бих приел на драго сърце един тест.
Идеята е, че лятото мисля да си спретна един трип с колелото по Скандинавието и хич не ми се иска пак да ми се сговняса живота, заради болки отзад!
Храненето е все още циклично като съм му отпуснал края с въглехидратите, но за сега държа около 79кг.
Леко и добре ми е така.

29.04.18
20:42

Отчет
Възстановяването върви.

Преди месец и нещо ми махнаха един винт отгоре, за да може пирона да се движи и така да има докосване на костта при фрактурата, което ще стимулира по-бързото зарастване, скоро ще правя снимки, за да видим как върви самото то. Но каквото и да е началото на Юни летя за Копенхаген и оттам почва моето приключение на север.

В момента все още въртя на велотренажора, но утре давам колелото да го стегнат и ще почна да въртя навън, а и времето вече е перфектно.
За гергьовден си отивам на село и идеята ми е да се върна с колелото, за да видя какво е състоянието на крака.
Един приятел ми даде часовник с колан за мерене на пулса и за първи път си проследявам истински стойностите на пулса. Установявам, че 120 удара ми е някакъв комфорт, а над 170 почват да избиват бушоните. Днес се опитах да си направя тест за лактатния праг като трябваше да въртя 30мин на максимални/субмаксимални обороти, но да отчета средната стойност след 20тата минута. Ама нещо обърках и отчетох за целите 30мин. - 151 удара. Мисля, че можех още да натисна, а и като се има предвид, че се отчитат последните 20мин. би трябвало да е над 155, а не както е по таблица 220 минус възрастта. Ще пробвам пак да видим... Идеята е, че чрез него си ориентираш къде са ти 4-те пулсови зони и можеш да тренираш по-прецизно спрямо целите си.

Отделно от въртенето, което ми е най-важно и искам да си възвърна главно чрез него мускулатурата на крака си правя и “дране на котката” и прогресите за предна и задна везна, малко кофички, малко колелце и отскоро и синди комплекса като още внимавам на клека. Натискам доста и на йогата като и там имам напредък, но пак съм си дърво.

При храненето още фаствам, но понякога чийтвам с разни суперхрани или се храня късно, но гледам да не пипам много тестено и вредни храни. Теглото е около 78кг.

За финал ще разкажа, че една приятелка ми даде виолата си за ремонт, която няма етикет и не знае каква е, а мен ми беше малко странна, но когато я отворих изненадата беше много голяма, беше правена от дядо ми! Някой беше махнал етикета (което не е много  колегиално) и и я бяха продали за немска виола. За щастие баща ми пази етикети от дядо ми и сложих същия, който предполагам е имала, както и неговия горен печат, за да няма повече “изненади”. Аз съм наследил трите му имена, но някой навремето му е шушнал, че е добре да е италианско 🙂))

15.05.18
00:16

Най-накрая подкарах колелото, където му е мястото, а не в спалнята.

За Гергьовден си отидох на село и реших да се върна с него, за да видя как е положението с крака и с екипировката. Почти всичко е перфектно освен, че успях да си протрия задните части, защото реших да карам без “памперс” (велоклин) и да тествам наистина уж най-удобната седалка. Грешката май беше по-скоро в бордшортите с, които въртях от потта и материята им.  Другото е, че ме заболя здравия крак, мисля, че залавно място на вастус медиалис над капачката, което предполагам е заради претоварване, все пак от доста време този крак компенсира. Инак всичко мина перфектно, минах почти само през черни и второстепенни пътища, навсякъде беше зеленина, всичко цъфтеше, скачаха зайци и сърнички и беше адски красиво.

Маршрута

Ден 1. Ново село - Бойница - Кула - Раковица - Белоградчик - 104км
Ден 2. Белоградчик - Долни лом - Гаврил Геново - Замфирово - Горна бела речка - 98км
Ден 3. Горна бела речка - Миланово -  Гара лакатник - Церово - 32км

На дефилето бяха пуснали ТИРове и беше ужасно неприятно за каране, поради тесния път и липсата на банкет, та реших да не си играя на тираджийска рулетка и си хванах влака от Церово.

п.с. Снимките са в обратен ред, както предполагам се досещате 🙂

Мнението беше редактирано от gotcha на 15.05.18 00:25.

15.05.18
07:43

Кеф, кеф, голям кеф 🙂

25.05.18
17:49

Тези дни много бачкане, както винаги всичко се остава за последния момент.
Тренировките са през ден, два и са бързи комплексчета, ето едно от днес:

Протокол: 1-10, суинг до вертикала с гюлето - бърпи
Забравих да си сложа пулсомера да видя кво се случва, но ми изкочи  сърцето.

Проект: 5 струнно чело

п.с. Кошничка за напитки

26.05.18
23:02

Какво правиш парчетиите дървесина ,които остават при работата ти?

27.05.18
16:45

казано от nervak на 26.05.18, 23:02:

Какво правиш парчетиите дървесина ,които остават при работата ти?

FIRE

28.05.18
09:30

казано от gotcha на 27.05.18, 16:45:

казано от nervak на 26.05.18, 23:02:

Какво правиш парчетиите дървесина ,които остават при работата ти?

FIRE

31.10.18
17:14

Да взема да му прасна един отчет?

Реших да съживя този дневник, за да споделя това-онова, докато живуркам м/у приключенията. Искам новото такова да почне с нов дневник, за да си е своего рода като малък пътепис нищо, че е във “форумна” форма.
Още преди да извадя Синдбад от Дунава си мислех за следващото ми предизвикателство и след като 1-2 дни бях като пребит след пристигането ми на село реших, че не трябва да се изпускам и стана пак 100кг, а поне да поддържам що-годе някаква форма и килограми, за да ми е по-лесно после.
След двете фрактури на десния ми крак мислех, че надали ще мога да тичам повече до края на живота си, но уви - грешал съм. Още първия ден избягах 3км, на втория 5, а на 3-тия - 10км. Вярно, че бяганията бяха в свински тръст и, че след десетте км крака ми се беше подул като на слон, но ми вдъхна надежда. Явно почти двата месеца въртене и леките килограми си казват думата.
Естествено сегашния начин на живот с много по-нисък енергоразход и едва ли не изобилие от храна и алкохол не ми действат хич добре и вече успях да чукна 81-2кг. За това почнах да променям и хранителния си режим. Още в Копенхаген преди частта с лодката успях да си спря закуската и минах само на лек обяд и вечеря, но пък там увеличих неиминуемо алкохола... Сега се стремя максимално да премахвам и обяда и да намалявам алкохола, защото само това са начините да поддържам ниски килограми, ако нямам сериозен и най-вече дълготраен за деня енергоразход. Тестените неща също ги избягвам максимално.
Понеже следващото приключение е свързано пак с мъкнене и най-вече опъване на баири за това продължавам да правя кросчета, когато може с денивелация, които ми подържат по-висок пулса и товарят добре краката, но постепенно мисля да включвам и жилетката с допълнителна тежест, с която мисля да градирам тежестта. Правя си и кондицийки с гюлето, бърпита и на халките като гледам да подържам приличен пулс. Може да почна пак да ползвам часовника с пулсометъра, някак си те кара да не скатаваш толкова 🙂
И понеже много хора си мислят, че никога не работя сега му е момента и на това, прибрах си се на Банкя и бачкам, защото доста неща ми се натрупаха за тези 4 месеца.
Ще видя дали ще почна да описвам по-подробно някои тренировки или каквото реша, че си заслужава. ако ще го правя ще е главно за мотивация, защото надали е толкова важно, да остане в дебрите на мрежата.

01.11.18
09:51

За парченцата остатъчна дървесина ,не си ме забравил?

01.11.18
10:29

С твоите травми не бързай с бягането. Дори тези от 3 до 10 километра в рамкките на няколко дни е много, по внимателно давай. За по висок пулс използвай наклони на които да ходиш, прави по бавно нещата няма къде да ти избягат. Недей слагай жилетка при бягането, по скоро ще ти навреди.

п.с и още нещо. .. това което записваш тук си е за теб и е важно за теб, а не за дебрите на мрежата. Така може да се връщаш след време и да видиш къде кое как си градирал или си объркал.

Мнението беше редактирано от kaloyan на 01.11.18 10:31.

01.11.18
12:36

казано от nervak на 01.11.18, 09:51:

За парченцата остатъчна дървесина ,не си ме забравил?

Заповядай да си избереш 🙂

01.11.18
12:51

казано от kaloyan на 01.11.18, 10:29:

С твоите травми не бързай с бягането. Дори тези от 3 до 10 километра в рамкките на няколко дни е много, по внимателно давай. За по висок пулс използвай наклони на които да ходиш, прави по бавно нещата няма къде да ти избягат. Недей слагай жилетка при бягането, по скоро ще ти навреди.

п.с и още нещо. .. това което записваш тук си е за теб и е важно за теб, а не за дебрите на мрежата. Така може да се връщаш след време и да видиш къде кое как си градирал или си объркал.

С жилетката бягах га бех луд “кросфитър”, а не с потрошен крак, чак толкова луд не съм.
Бягането си е бягане, това е единствения за сега начин да поддържам постоянен висок пулс в контролирана среда без да скатавам много. Въртя тука около нас един участък към 4км с доста сериозна денивелация и ми идва тамън.
Инак, мисля всеки тука си прави дневниците поради причината, която си дал въпроса е, че за мен някои неща са си излишен спам.

25.11.18
11:24

Снежен отчет

На 6ти Ноември разкарах още малко титан от крака. Махнах 4те винта, които държат пирона над глезена. Сутрин глезена беше скован и ги усещах неприятно. Реших и да ги разкарам, за да не ми пречат зимата с високи обувки. Това ми действие ми отне възможността от тренировки 2-3 седмици, а и да си призная нямах много мотивация. Също така бачкам доста и имам зор да свърша преди коледа, за да мога да тръгна на следващия трип.
През това време успях да ъпгрейдна колелото като му смених целия уилсет, тоест шини, спици, задна главина, която беше заминала след скандинавския трип. Нови гуми, които ги направих безкамерни с боза.
Дойде и момента за тестване на колелото и най-вече уменията ми да карам офроуд. Не съм карал извън пътищата по сериозно сигурно от 2014, когато правих Витоша 100. Някоя друга пътечка, но не и дълъг преход.
Един приятел искаше да направи Сопот - Троян през връх Амбарица и не ми трябваше много да се навия.
Речено сторено.
Вчера хванахме влака за Сопот, но той за зла участ закъсня с час, а трябваше да бързаме много, защото от Троян трябваше да хванем влака в 16:30. После на лифта чакахме да ни качат и от междинна тръгнахме в 11:30 към хижа Добрила. В долния пояс имаше мъгла още от София, но над лифта пекна, а отдолу беше като мляко и само Рила се виждаше, много красиво. До хижата почти не успяхме да караме в коловозите от сняг, за щастие нямаше много кал. След хижата имахме два варианта или да подсечем върха от дясно през харманите или да бичим през него. Там пак се появи мъгла, имаше и доста сняг, но с кора по, която се ходеше без почти да се затъва. Решихме да минем през върха, защото в подсичането щеше да има мъгла и преспи и както не ни е познат маршрута не е офета, а нагоре снега беше почти напълно издухан. Горе беше голям ветрилник. Спряхме да се преоблека и продължихме към малка Амбарица като подсякохме леко за да хванем реброто за хижа Амбарица. От другата страна се отиваше към Купена, който го качвахме на първи Януари 2016 след зверски купон на хижата.
Още на бутането се смазах. Беше нова дисциплина за мен, а и съм поизгубиш форма. Надолу имаше пак сняг и преспи до хижата. Кората на снега ме издържаше, но понякога хапеше ина много места бутах, защото не ми се пребиваше. От хижата надолу беше много приятна пътека за мен технична с много корени, камъби, листа и кал. Ако не бях толкова скапан щях да се изкефя много. После хванахме един черен път до Черни осъм, който горе беше доста кален с коловози и ма места едър калдъръм. На равното преди асфалта беше много кално и станахме на прасета. Пристигнахме в Троян в 17:30 и едвам се довлякох до един Лукойл. Краката ми бяха премръзнали, защото бяха мокри и бях доста скапан. Росен успяждс уреди едно бусче да ни вземе и закара в Сухиндол, където е баба му и товс беше крайната цел на трипа. Натам беше адска мъгла и едвам се влачихме, но всичко си заслужаваше, защото ни чакаше хубава софра и домашни напитки.
Този трип беше много важен за мен, за да си видя възможностите, състоянието на крака и как се държи колелото с новите гуми на различни настилки.
Да кажем, че ако се натренирам и покарам по технични неща може да станат нещата. Крака ме заболя глезена от бутането по крив терен, но и махането на винтовете май е подействало, защото не беше толкова кьопав преди. Колелото е ок, но определено ще е добре да сменя рамката с такава, която има задно окачване, ще ми е доста по-комфортно и ще въртя по-ефективно на офроуд терен.
Малко се сдухах, че няма да мога да се подготвя за средата на Декември, но ще видим тази работа.

Мнението беше редактирано от gotcha на 25.11.18 11:45.

25.11.18
11:41

За какво искаш да се готвиш така и не разбрах. За пантите ли?

25.11.18
11:50

казано от kaloyan на 25.11.18, 11:41:

За какво искаш да се готвиш така и не разбрах. За пантите ли?

Ще разбереш като/ако стане.
Ски този сезон съм си обещал да не карам. Не ми се троши крак трети път нищо, че е за щастие 😂

25.11.18
13:15

А нещо за продаване имаш ли или си ги пазиш за догодина ? 🙂

25.11.18
13:17

Лелеле малеее 🙂 и ти не си добре. Това крак ли е или си снимал некой винкел ? Абе вие в този форум тук повечето сте луди. Колкото повече се контузвате толкова повече 🙂 🙂

28.11.18
14:26

казано от kaloyan на 25.11.18, 13:15:

А нещо за продаване имаш ли или си ги пазиш за догодина ? 🙂

Почти всичко продадох. Останаха ми едни комбинирани обувки и щеки.

09.12.18
22:24

Вчера си купих 2 чифта пътъци. Оказа се, че нямам адекватни обувки за нито един от етапите. Предишните, които имах или ми посиняваха ноктите, или ми правеха рани, или и двете. Последните 4-5 сезона ходя в планината само със ски обувки зимата, а през останалото време излиза, че не съм ходил толкова, верно повече плавах или карах колело. Харесах си първо обувка за високата планина, с бордове за автоматични котки, защото имам такива за ски обущата. Мембрани, кожи, кевлари, отвътре двоен език и кожа, хубава изработка. Лепна ми кат маратонка, но още не съм я пробвал, защото днес пробвах трисезонките, които са пак италиански, но правени в китай. Много хубава вибрам подметка са избрали и кройката не е лоша, отзад хваща хубаво петата, защото това ми е голям проблем, вади ли ми се петата и раните са сто процентови.
Вчера послучай студентския празник добре се почерпих та днес отлепих чак в 10 и 12 излезнах. Мислех нещо от Железница към физкултурник и докъдето стигна, но там беше мрачно и грозно, отказах се и от западната част на Витоша, там разчистваше, но щеше да е гъмжило от народ и реших по препоръка на един приятел да се кача на звучния връх Дупевица. Това е първенецът на Люлин планина - цели 1256м надморска височина. Като погледнеш Люлин си е направо хълмче сравнение с Витоша и наистина така се усеща. Паркирах колата на Бонсови поляни, това е вилна зона над Горна баня и за няма час бях на билото и след няколко минути на върха. Пълно е с някакви стари сгради, които не разбрах повечето за какво са. Хубава гледка инак има над София и северозападна Витоша. Обущата поомекнаха и ги понатегнах занадолу и като цяло добре се държаха. Подметката наистина държеше добре на сняг, лед, чакъл и пръст. Малко ми убиват на глезените особено на счупения, но ще се поомекнат, а и там не вярвам да могат да ми причинат сериозна щета. Без сини нокти и мехури, но за толкова кратко, трудно, а надолу даже тичах. След това ударих две шкембета с бира и всичко придоби завършек.
Тези дни ще гледам да тествам и другите пътъци и това ще му е “подготовката”, защото живот и здраве края на седмицата ще потеглям.

Мнението беше редактирано от gotcha на 09.12.18 22:25.

13.12.18
21:38

Вчера беше деня за тест на сериозните обуща. Оказа се, че моят приятел, който има същите 1:1 са размер 45, а не 44, както той твърдеше, а аз вече се набутах да купя по-малките. За това ги взех от него и вчера ги изтествах на Витоша. Взех за всеки случай и новите в раницата.
Малко по-раничко се организирах и видях прогнозата, духаше запад. Първоначално пак мислех да стигна до Алеко, но с тази прогноза бях предубеден, все пак изчаках да видя планината. Така и си беше,  на запад беше чисто с прозорец и чак над Люлин планина, която вече тествах. Запалих директно към подветрената Железница. Точно на паркинга под началото на пътеката за х. Физкултурник (Купена) се натъкнах на момче, което беше паркирало точно преди мен. Мъкнеше сплитборд, куче и тъкмо нахлузваше щурмово облекло най-висок клас. Бързо ми светна, че не е случаен и го попитах. Оказа се завършил ветроходство в НСА и познава учителя ми по ветроходство и една сурия народ. Отказа се от сплита, защото си беше забравил шината за скъсаните му връзки. Времето беше чудесно, без вятър и слънчево. За 2 часа стигнахме до хижата. Имаше доста навевки горе на места до 50см. Чист, хубав, пърхав бял сняг. Обувките ги чуствах с една идея големи, както трябва да бъде и с регулиране на стягане на връзките успях да намеря начин в който да не ми стържат кокала на петата отзад. Понеже са сериозни за по-висока планина доста ми се потят краката вътре и ще трябва по-често да спирам, мажа с вазелин и сменям чорапи, ако не искам да си направя краката на кървава салата, както ми се случи 2016 на зимното Ком-Емине. Горе тествах китайско кутлонче за 7$ с една малка обикновена бутилка и успях да разтопя сняг за него с около 3 пъти по-голямо количество от колкото стана вода. Още не съм сигурен дали да мъкна експедиционния кутлон от Скандинавския трип, но ще трябва, ако искам да готвя в тенджерката.
Надолу натегнах малко повечко връзките, зад а опазя ноктите, които така или иначе ги нямам вече на палците, но пък усетих как под левия палец почва да ми се търка кожата. Предполагам заради близкото разстояние до следващия ми пръст, но това не ми се случва за първи път и според мен няма нищо общо с обувките. Ще гледам да не го държа дълго време потен крака и да сменям често чорапи, за да не стане по-голяма мизерия, ако трябва ще лепя лейкопласт или едни по-специални лепенки тип “втора кожа”.
Иначе с пича му ударихме голям лаф-муабет на тема ветроходство, планини и още нещо.
Навръщане бях вече решил, че ще върна новите обувки, а моят приятел ми каза, че мога да взема неговите за трипа. В магазина се оказа, че не мога да си взема парите, защото плащах с карта и ще чакам да ушият италианците 45-ти чисто нов номер специално за мен. Останах малко без пари, заради тези златни пътъци, остава само да не ми създават големи проблеми във високата планина.
Стига толкова съм писал в спорадичния дневник, скоро ще кажа да се архивира и ще пусна нов дневник за новото приключение.

Мнението беше редактирано от gotcha на 13.12.18 21:39.

13.12.18
22:47

разкажи набързо какво мислиш да правиш, че ми стана интересно.

19.12.18
16:06

Така,

Идеята ми се зароди още на лодката да мина Балкана от изток на запад по билото, като стигна от морето до в. Миджур, който е най-високият и западен връх на стара планина, а не Ком от където тръгва всичко живо за морето.
На 14-ти трябваше да тръгна с нощния влак за Бургас и оттам с автобус до село Баня, откъдето да извъртя 6-7км до Емона и да стартирам сам с колелото до Шипка или, където стигна.
Ключовата дума е Сам. Баща ми се притесни нещо, че ще бродя сам по Балкана и направи криза, вдига кръвно и губи ритъм, та реших да не тормозя хората, а да отложа тази част по друго време на годината и/или с някой.
За това остана само централен балкан от Шипка до х. Паскал, където ще празнуваме нова година и ще го правя с един приятел голям планинар с, който правихме зимното КЕ (Ком-Емине) със ски февруари 2016. Има една опция един приятел да дойде на запад след това, но още не е сигурно предполагам, но го имам като вариант да се продължи към Ком, а защо не и Миджур. Явно мечтата ми да го изкарам наведнъж няма да стане сега.
След тренировката и най-вече теста на обувките по Витоша, онзи ден направих един друг преход. Тръгнах от вкъщи в Банкя пеша, през Иваняне под магистрала Струма и през Мало бучино като оттам директно нагоре качих Люлин планина даже по едно време сложих и котки, че много буксувах с 16 килограмовата ми раница, минах по билото и слезнах в Бонсови поляни. Идеята беше да слезна във Владая и да си взема рейса за Княжево, но нямаше пъртина и трябваше да се търкалям директно надолу. Оттам един пич ме взе на стоп и ме закара до Княжево, а аз успях да си забравя шапката в колата му. Добре, че ми каза къде бачкал като готвач та го открих.
Обувките и краката бяха ок, което малко ме обнадежди, че може този път да не са препъни камък, както в 2016.
Сега последно имам билет за Петък за Габрово, от където се мисля, че сме намерили транспорт да ни закарат до х.Узана, от където ще тръгнеме.
В такъв случай обаче не знам дали има смисъл от нов дневник, не знам дали ще имам време да описвам всеки ден или ще направя един сбор накрая. За сега май ще останат нещата спорадични.

Мнението беше редактирано от gotcha на 19.12.18 16:07.

23.12.18
16:35

Петъка пристигнах по план в Габрово. Последния момент в рейса се качи едно момче с място 7ми номер като моето. Дори не се осъмних, че нещо не е наред, докато шофьора не ми поиска билета и видя, че той е за вчера. Бил съм си купил билет за 20ти, а не 21ви, объркал съм нещи дните с датите ли не знам, но се почуствах малко глупаво и се извиних, а той се оказа човек и не ме свали, а просто в Габрово му дадох 5лв, 3 за презаверка и 2 за кафе. Там се срещнахме с Тишо и един негов агент Дидо ни закара до Узана. Видях хижата, която е доста автентична и хванахме за Партизанска песен, къс преход нямаше май 2 часа. Лек старт да влезнем в крак, че раниците бая тежки. Хапване, пийване и в леглата преди 12, че на сутринта бях пуснал аларма за 6:15. В толкова и станахме, но докато закусим тн. тръгнахме в 7:45 а имахме дълъг път до х.Мазалат и после х.Тъжа.
До първата прехода е предимно горист освен едно било, което се подсича вр. Корита. На юг се извива реброто на Триглав и е много красиво с няколко върха и улеи. До там ни отне около 3 часа и половина. Хапнахме по един боб и една бира и в 12 и малко тръгнахме към Тъжа.
Има доста изкачване и скали до вр. Росоватец. Минава се през вр. Вълча глава, който малко наподобява Матерхорн, като форма. Има парапет нагоре по скалите към него, както и на още едно место по нагоре по билото. Скали, сняг и клек или хвойни се налагаше да газим. По едно време сложихме снегоходки, защото почнахме да затъваме, махнах ги само на втория парапет. Към вр. Росоватец нещо ми падна тока и хапнах фъстъци и мед, които ме дигнаха и го изкачихме. Духаше северозапад на пориви, както беше и прогнозата, но беше поносимо. Сложих си маската. От върха надолу съзрях две животни, които първоначално помислих за вълци, но като видах, че не мърдат много прецених, че сигурно пасат някакви останки от трева под снега. Чак като ги приближихме много видях, че са коне с дебела зимна козина. Приближиха се са ни проверят и избягаха малко и така няколко пъти, докато го заобиколим. Същевременно почна да се здрачава. Тежките раници и сняг ни бавеха доста. Маршрута лятно е 4 часа. В една гора преди река Тъжа, която поехме за хижата мъкна напълно и запалихме челниците. Покрай реката имаше пъртина и свалихме снегоходките. В 7 без 10 бяхме на х.Тъжа. 11 часа с 1 час да кажем почивка, което си е бая за зимен преход. Имаше голяма песесарска компания с която се почерпихме подобаващо. За днес го даваха голям ветрилник на пориви и аз бях почти сигурен, че няма как да тръгнем за вр.Ботев. Събудих се в 7 и ги чух, имах чувството, че ще срутят хижата. Горе върха беше в мъгла, за мен ужасни условия и се отказах. Хижаря се обади на обсерваторията и потвърдиха, че има непрогледна мъгла и вятъра не го хваща уреда. Прогнозата беше 40 до 60 възела, което са 20-30м/с, но може и повече да са били според мен. Казах на Тишо, че оставаме и висиме цял ден и жулим табла. За утре го дават уж да падне малко, а вторик пак. Ще пробваме да се докопаме до заслон Ботев, а вторник може и да подсечем траверса, който много исках да направя през Кръстците и Купените.

Мнението беше редактирано от gotcha на 28.12.18 23:03.

23.12.18
20:43

Хаха 🙂 ти добре си го успокоил баща си. Да направиш “само” централен балкан сам 🙂. Сигурно не познава добре планините, аз хич не бих се успокоил от това 🙂

25.12.18
09:24

казано от kaloyan на 23.12.18, 20:43:

Хаха 🙂 ти добре си го успокоил баща си. Да направиш “само” централен балкан сам 🙂. Сигурно не познава добре планините, аз хич не бих се успокоил от това 🙂

Братка, не те познавам, но опитай се да четеш преди да коментираш, защото така само спамиш. Това не е чат.

25.12.18
12:30

казано от gotcha на 25.12.18, 09:24:

казано от kaloyan на 23.12.18, 20:43:

Хаха 🙂 ти добре си го успокоил баща си. Да направиш “само” централен балкан сам 🙂. Сигурно не познава добре планините, аз хич не бих се успокоил от това 🙂

Братка, не те познавам, но опитай се да четеш преди да коментираш, защото така само спамиш. Това не е чат.

Чета, но явно съм се объркал. Весела коледа и весела нова година !

26.12.18
00:09

Пак бедстваме.

След целия ден лейтястване на Тъжа в неделя вчера се отвори прозорец по прогноза и тръгнахме към Ботев. Даваха го да обърне от юг до обед и така си беше, макар че го въртеше.
Изкачихме билото през една гора и тръгнахме по него към Юрушка грамада. Ветрилника беше навял и набил снега и рядко затъвахме. От нея видяхме ратрака, който точно отиваше към върха, за да смени смяната. Тишо беше уредил чрез негов приятел да закарат провизии горе, което се оказа много важна стъпка. Оттам минахме Параджик и ни почна един вятър от северозапад, който си беше и го дават с дни напред. На заслон Маринка си сложих и полара, а там точно ни хвана ратрака на връщаме и шофера слезна да ни каже, че имаме пратка горе и че духа яко. Колкото повече се качвахме, толкова повече поривите ставаха по-силни. Избутахме до върха и там влезнахме в предверието на метеоролозите и военните. Тропахме на вратата, но отвътре бичеше яко чалга, явно празнуваха вече. По едно време ни отвориха и се качихме на трети етаж, където са метеоролзите, които бяха двойка и се подготвяха за празника. Черпиха ни чай и ни дадоха провизиите, които бяхме заръчали. По едно време се появи хижаря от заслона мъртво пиян и почна да се кара нещо и сто пъти ни каза, че празнува и няма да слиза и да се оправяме. Изслушахме му пледоарията и си замина надолу. Аз давах зор да тръгваме, защото го даваха да засили вятъра и вероятно да превали. Направо на моменти те отмества вятъра, а ледени късчета се набиват по бузите. За разлика от мен, който бях с бъф и качулка Тишо беше само с една шапка и си слагаше ръката да се пази, ама така е като си 30 години по планините.
Слезнахме до заслона за няма 30 мин. Надолу поривите отшумяха, а слънцето леко се прокрадваше от юг.
Заслона беше още сравнително топъл, но Тишо напали камината, а аз успях да пусна тока до рутера. Един наш приятел с който правихме КЕ има провайдър в Ловеч и дава нет на доста от хижите по стара планина. Също така успях да включа и телевизор, но в последствие ни се скараха яко за него. “Накроихме” 7 “постни” манджи и му седнахме на бира и вино, което ни бяха пратили.
Днес седим цял ден в заслона и пазим камината. Ходенето до кенефа, който е външен беше с пълна екипировка и маска, защото навън днес е само за бели мечки. Още нощес преваля и цял ден го вее и видимостта е няма 50м.
Набарахме още бири и ракия и празним цял ден.
Утре вероятно, ако падне малко времето ще се евакуираме до хижа Плевен, а ако случайно е хубаво времето може да тръгнем по траверса или част и да слезнем в южна България.

Мнението беше редактирано от gotcha на 26.12.18 00:11.

28.12.18
22:31

Срядата сутрин в 8:30 хижаря на засложа влезна бял като Йети псувайки скапаното време. Явно вече изтрезнял се притеснил да не се спука бойлера, че иначе щял да седи още горе.
Времето обаче по прогноза трябваше да се оправи и след час се отвори прозорец даже за малко пекна слънце и билото се прояви, но докато се натуткаме да тръгнеме пак се затвори и аз се спекох. За Тишо времето обаче било супер и трябва да тръгнеме, след голямо тюхкане се навих. Екипирах се с маска и тръгнахме към вр. Безименен, а малко по-надолу по билото щяхме да хванем “кабела”, едно ребро преди реброто със зимната маркировка, което ще ни отведе на паркинга на хижа Паскал, който е по-надолу от хижата.
Поривите бяха силни, но не прекалено и видимостта през 3-4 кола, което беше ок. Пуснахме се надолу и доста бързо времето се пооправи. Въпреки, че бяхме наветрено вятъра поотихна и се разясни. Докато хванеме горския пояс имаше много красиви гледки на север и на изток Северен Джендем, който са почти отвесни скали и известен маршрут за катерене. Тишо обаче реши да идем все пак до хижата да хапнем и по-надолу се прехвърлихме на другото ребро, където е хижата. Пийнахме по бира и хапнахме. Уговорих се с една приятелка да ни вземе и закара в Априлци, но намерихме едни хора, които също слизаха натам и предложиха да ни закарат. Надолу пътеката беше заледена затова перехме почти през цялото време напряко през снега, доста по-сигурно се чувствах. Долу изчакахме хората и те ни закараха в Острец. Априлци всъщност са 4 обединени села. Там отидохме на гости на мойта приятелка и после ни настаниха в едно семейно хотелче, защото бяха зазимили тяхната къща за гости.

Четвъртък, се събудихме в 5:30 за да хванем бусче до Троян, откъдето човек на Тишо инструктор по ски на Беклемето щеше да ни закара до прохода. И туй речено сторено. Беше доста студенко сутринта, но какво от това. В Троян го изчкахме в едно кафе, където закусихме и напазарувахме още провизии. Човека ни закара до тяхната база и ние опънахме нагоре покрай пистата, а после още доста по асфалт, до най-високата точка на прохода. Оттам хванахме на запад към х. Козя стена. Времето беше доста кофти, още отдолу нямаше видимост на билото. Беше мъгла доста гъста и студенко. Като видях, че не се вижда маркировката от кол до кол, казах на Тишо, че това е безмислено, той пак ме смъмри и реших да се излагам пак. Доста време ходихме и той водеше точно, но по едно време изпуснахме коловете и аз извадих джипиеса. Оказа се, че сме хванали лятната маркировка, която е от юг и имаше доста натрупан сняг. Газихме на места до над коляно и постоянно следях джипиеса. По едно време се качихме на билото пак, където е зимната и тръгнахме по-бързо, въпреки неприятния вятър и заледените участъци. Заради гъстата мъгла не виждах, че от север си е направо пропаст. Като цяло неприятно усещане, че се носиш в нищото и никакъв кеф да гледаш гледки, поне добих някакъв опит как да се справям в такава ситуация, но предпочитам да не ми се налага пак.
След 5 часа стигнахме до х.Козя стена като лятото се прави за 2ч. Бях се поскапал, но не прекалено. Пийнахме традиционно бира да се хидратираме,д а аз и 2 чая. Хижата е доста студена и се настанихме до кюмбето. “Накроих” мезета и се почнахме. Имаше едни пичове от Раковски и с единия хижар раздувахме до към 12.
Бях прегледал времето, че се влошава и сметнах, че нямаме шанс да стигнем до Паскал за нова година, за това още вечерта реших, че ще се евакуирам за Христо Даново с групата от Раковски и те ще ме закарат с кола до гарата. Също така левия глезен ме наболяваше и предполагам, че съм разтегнал връзки може и заради снегоходките там се кълчат кофти краката.

Днес се събудих в 8, закусихме и в 10 потеглихме. Тишо се чудеше до последно и в крайна сметка тръгна за х.Ехо сам, на човека не му се тръгваше от планината.
Надолу ме понаболваше глезена и шибнах два ибупрофена. Времето беше супер, както и беше по прогноза, слънце и прекрасни гледки. Пътеката надолу беше супер, а под 1200м. дори нямаше сняг, че и почна коларски път. За 3 часа бяхме при колата и те ме закараха до гарата. Оттам си хванах влакчето и до Софака.

Още като не тръгнах от морето с колелото нещо се пречупи в мен. Идеята ми пропадна за цяло преминаване на КЕ и обърнах на друг режим, да си правя кефа и да уча. За това гледах предимно да ходим по хубаво време и да се любувам на гледките, а и да видя толкова много места, които не съм. Планината винаги е красива, независимо от сезона. Само като е мъгла не ходете, не се вижда много...

Мнението беше редактирано от gotcha на 28.12.18 22:34.

29.04.19
20:45

Както вероятно ще забележите напоследък не публикувам нищо.
Това не означава, че не се движа или спортувам, а просто нямам мотивация да го правя.
Вероятно ще оставя нещо тук за спомен от изминатите месеци, но не това ме подтикна да пиша сега.

Тренировка - вадене на дънер

Вчера братовчед ми беше на гости в Банкя и понеже като виден айти, който рядко се натоварва физически искаше да го стори, а баща ми само това чакаше и му пусна мухата да извадим един дънер на една кайсия, която отрязахме преди няколко години. Беше ми пределно ясно, че това няма да е “изи-пизи” и вчера реално само успяхме да го пооткопаеме, но той явно се зариби и днес още рано сутринта се появи с нова кирка, която вчера успя да счупи сапа и се хванахме за работа. За мое щастие след доста ровене и “сецане” на корени се оказа, че няма централен корен и след 2-3 часа успяхме да го извадим на 2 части. Все пак това е плодово дърво, което няма дълъг живот (тази беше около 30г.) и беше почнало да не ражда и да боледува като допълним, че беше до къщата и пречеше везните наклониха да го елиминираме. Целият този пост не го изписвам, заради случката или физическата работа ами, защото за първи път си използвах пудовката чисто функционално, свърши много добра работа за трамбоване на почвата преди да наредим чимове, които да закрият грозната дупка.

Бъдете здрави и Христос Воскресе

15.06.19
17:47

Да отчета малко активност.

15.06.19
22:29

казано от gotcha на 15.06.19, 17:47:

Да отчета малко активност.

Много як клип, този човек с пръчката дали ще хване нещо ? 🙂

16.06.19
11:44

казано от kaloyan на 15.06.19, 22:29:

казано от gotcha на 15.06.19, 17:47:

Да отчета малко активност.

Много як клип, този човек с пръчката дали ще хване нещо ? 🙂

Нищо не хванаха 😄

10.08.19
11:06

Приключение 25.07 - 09.08

След като Синдбад все още стои мирно и безмълвно на стапел, което доста ме натъжава, но явно всяко нещо си чака времето реших да опъна малко планините, защото доста ми бяха залипсвали.
Поне два месеца изкарах на село на около 40м надморска височина, гребейки, тичайки и карайки уиндсърф, което горе-долу ми поддържаше някаква форма.
Нещата бързо се навързаха хванах си автобуса Видин - Плевен, оттам Ловеч, където се видях с Тишо и разгледах Вароша и градската галерия, после за Троян и Априлци. Там имаше голямо джамбуре рд на 4-5 приятели в един комплекс до река Видима. Къпане, тенис, алкохол и купон до сутринта два дена.
Следващата дестинация беше тридневен поход по Пирин. Реших да прекося Балканя през заслон Ботев. С натежала глава хванах по обяд пътеката по кабела, която пуснахме зимата, когато се евакуирахме. Първите два часа щях да пукна, но на заслона се оправих с една бира и шкембе и до 9 вечерта стигнах х. Хубавец. Там се залафих с хижаря и на сутринта Се пуснах с него до Карлово. Ударихме по една сутришна бира и хванах буса за Пловдив. Той се замота и изпуснах влака за Септември, откъдето трябваше да хвана теснолинейката за Добринище. Видях се с един приятел в майна таун нагости ме и хванах последната теснолинейка от 16:30. Тогава реших да остана в Банско при леля Зорка моята хазяйка отпреди 2г. Тя ме нагости и си спах на моето легло. На сутринта пихме кафе и закусихме и една стотинка не ми поиска. Пуснах се до главния път и ме взеха едни приятели музиканти с които беше плана да направим х. Безбог - х. Демяница, х. Демяница - х. Бъндерица и оттам на третия ден кончето.
Така и се получи. На първия ден ни валя. Някои бяха по-бавни и стигнаха по тъмно. Опитах се да вървя последен, но не ми стигнаха нервите и отпраших напред с Марти, едно момиче, което държеше добро темпо и е доста фит. С нея си бръмчахме и трите дена, защото иначе щях да се побъркам. Втория ден беше супер, хубаво време и красоти. Пирин е може би любимата ми планина, изглежда непристъпна и величествена с толкова много скали и отвеси. На третия ден тръгнахме рано и се запасихме с доста вода, защото района на Вихрен няма никаква от север на Казаните и кончето.
Денивелацията от хижата до Кутело е над 1000м и си е зор. В крайна сметка стигнахме и хванахме парапета. Мислех, че ще ми е голям спек, но бях сравнително спокоен предвид фобията ми от височини. Времето не беше много стабилно, доста мъгла, а и го даваха да превали. Решихме да не го минаваме цялото и на средата хванахме парапета на връщане, който подсича Кутело. Не си го броя цялото конче, но поне го навестих. Следващия път Яворов - Вихрен.
Навръщане направих една корекция в обувките на Марти, защото доста я обиваха и станаха от високи на маратонки с ножката.
Трите дена по Пирин бяха много весели със смях и доста ходене от което влезнах в някаква форма.
След това по план отидохме малко на почивка в западни Родопи в Огняново.
Къщички за гости, минерален басейн, където поплувах и пълен релакс.
Получи се много добре, защото го комбинирахме с един фестивал на камерната музика в Ковачевица на който бях дал едно виолончело, за да свири един чужденец. Обявиха ме пред публиката и малко спекох, но е добра реклама. Имаше много хора и предимно чужденци. След три дена там си тръгнахме към Мордор. Но мен хич не ми се прибираше и писах на Тишо. Той предложи да направим една тридневна Рила и хич не беше трудно да се навия, защото обмислях Белмекен или Семково и някакъв преход. Понеже е от Ловеч и съм му далече се върнах до Банкя и на другия ден запалих за Самоков, за да се срещнем и идем на Мальовица по негов план. Той се беше успал и аз успях да мина през Искъро да се видя с мойте хора, че и да поплавам малко с една лодка на която се учих. Пресрещнах го на пътя и се метнахме до Самоков за пазар и после към Говедарци. Оттам ни върза стопа и на цпш Мальовица. Много хубаво шкембе има до паркинга. За 45мин бяхме на хижата, настанихме се и айде на виа фератата. Това беше в плана, а аз не знаех много какво ме очаква. Около 300м денивелация с няколко отвеса. Има набити стъпала и въже по, което се осигуряваш. Трябваше ми известно време да свикна с инвентара, но като цяло се справих добре мислех, че ще спека повече. На едно место си оплетох въжетата и щях да гръмна, бая се препотих. Качихме го за два часа и се върнахме. През цялото време един руснак дърпаше и носеше 3 годишната си дъщеря с него по фератата, а жена му с бебе го чакаше долу. Почти накрая беше се бая скапал, защото не знаеше колко е дълго и му дадох вода и взех въжето с което осигуряваше. Доста луди хора, които през деня бяха катерили туровете отстрани. Малко се шашнахме за детето, но човека се справи, вечерта ни черпи бира.
На сутринта тръгнахме за х. Рибни езера. Един от най-дългите маршрути изобщо, дават го 10-12 часа през Страшното езеро, но Тишо не обича стандартните неща и ние минахме през заслон БАК и Купените, което ни удължава маршрута и вдига денивелацията с много, защото се движим по ръба. Всичко беше супер, докато не подминахме Кобилино бранище по обед и аз изпаднах в криза едвам изкачих Водния чал и чак след няколко лукчета и магнезий ми дойде силата и заприпках надолу към Рибни езера. Стигнахме за 10 часа и 15мин. Бях толкова пребит, че след 2 ракии и 2 бири припаднах в 10 и се събудих в 8 и нещо.
Добре наспани закусихме и тръгнахме към х. Македония. Пътя не е дълъг, но се минават и подсичат 5-6 върха до там. Аз взех част от осигуровката и налях 2л вода, защото нямаше да има никаква. Раницата ми бая натежа и след вчерашния маратон преплитах крака. Доста се влачех, но пак стигнахме за под 5 часа като го даваха 6-7 до хижата. Там имаше някакви групи с деца и нямаше къде да се спи. Решихме да се евакуираме към Картала. Тишо намери колега, който има фургон в близост. Той за щастие беше там и ни приеха страхотно със скара, салатя, ракия, вино и лимонада, оставиха ни за вечерта да спим там и се прибраха, а ние се веселихме до полунощ за късмета си с нощувката.
На другия ден колегата му и мой адаш ни метна до Благоев и си хванахме след 10мин буса за Софака.

Голямо приключение се получи, доста навързано с много красоти и изненади.
Чувствам се зареден и обмислям нещо свързано с планини, катерене и ще видя какво още. Ветроходството много ми липсва и свободата, която имах със Синдбад, но май ще остане за догодина, защото малко се обезмисля вече да го пускам на вода.

Прескочи до:
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1