Записки Dymag (уличен фитнес)

Кво става с dymag

Ами позагуби се момчето, то всеки има така понякога малко по дълги периоди на неактивност. Няма представа, ти имаш ли ?

И аз нямам представа готин му е дневника много

Загубил съм писането ... момчето чукна 48 и почна 49-та година :)
Не пиша, вярно е. Но тренировките си вървят, както са си вървели винаги. Какво да пиша - спорта ми е специфичен, в смисъл, не ползвам тежести и тук моментално читателя губи интерес аахах
Спорта е по-голям от начините му на практикуване. Открил съм го с бойните изкуства, после със залата и накрая с начина по който мога да си гарантирам с най-малко условности и пречки. Няма екипи, приготовления, работно време, карти, други спортуващи чиито тежести да махам или слагам, карантини, затворено, отворено, далече и т.н.
Сега съм лостаджия, което е без особено значение, когато мога да кажа: “Аз спортувам!”, 20 години по-късно, което всъщност е по-важното. Нямаше да се случи, безусловно, в друг вариант. Но, навлизайки в този “по-нестандартен” спорт, като единствен, нещата ми са малко неразбрани, малко подценени, от практикуващи други спортове. Мога да правя еди к’во си ... голям праз - аз даже не знам какво е това!? Примерно
Та, спортувам си аз, както мога, всеки ден, без откази и пренапъване, с най-тежките неща, на принципа, колкото повече тяло участва в движението, толкова по-добре. Кръгова, най-тежките многоставни със собствено тегло които мога, разредени с ластици или TRX зи клекове на края на кръга. Нарочих си 5 тренировки, според използваното окачване на ластика, TRX-а или липсата им, за нещо като тренировъчен цикъл, който горе-долу редувам. Има го и сезонния дискомфорт от тъмнина, студ и по-късно време за трениране - нормално, случвало ми се е много пъти.
Другата седмица съм в Бургас от понеделник до петък

В предишно мнение написах че очаквам лека есен и тежки коронавирусни драми, но не познах. Тази есен върви по-хладна от последните. Ноември миналата година се къпах в морето край Варна, а сега от октомври мисля за дишането по време на тренировки, защото по времето по което тренирам, в повечето случаи, е под 10 градуса. Изградил съм си навици за това през многото зими с тренировки - да не допускам задъхване с което да не ми е достатъчен въздуха само от носа и да са ми покрити крайниците така, както и тялото. Само тазобедрените стави имат собствено оросяване - лакти и колена няма какво да ги стопли, и няма върху тях подкожни мазнини и мускули, само тънка кожа. Не че е студено все още, но резултата от късия ръкав и панталон при спортуване през зимата на открито е болежки в изложените на студено колена и лакти.
От рано ги похванах тези теми. Шантава си е тази година от всякъде

В Бургас са махнали спортните съоръжения в двора на Ас.Златаров, над спортния комплекс в Славейков, по време на карантината - да не се нарушавала. Съответно нямаше къде да правя срещуположни ластици (портален скрипец). Има нова площадка в “тракащите кокали”, където спортува Splash, с който се видяхме и отбелязахме виждането с по 2 бири :) Много добре “сложен” Splash-a, с удобна за спорт структура и силни мускули, и е на ръба да включи предните двигателни вериги в по-специфичните за лостовете многоставни упражнения, стига да тръгне в тази посока. Установихме че може да прави коремно възлизане на лост и то само с приказки и показване в рамките на минути :) За мен коремното е най-доброто упражнение за лост, заради по-комплексното натоварване на мускулатурата на гърба, по-сериозното включване на коремната мускулатура и по-щадящо за лакътните и раменните стави изпълнение - в сравнение със силовото. Освен това по-добре се съчетава с пудовките, които Splash мъкне навсякъде :) Силовото е хубаво заради експлозивното изпълнение и най-често е единственото движение за експлозивност, което се практикува в уличния фитнес. Иначе бутащия елемент присъства в други упражнения, даже може да се акцентира с кофи на една тръба пред тяло. Коремното няма алтернативи, освен моят “тюлен”, който си е коремно с неутрален (успореден) хват с изнесена напред и нагоре точка, над която да прекараш тялото, заради дебелината на страницата на хоризонталната стълба. Ей тук го бях снимал https://www.vbox7.com/play:e93e84808e Има и екстензия накрая

Добре - любителската спортна дейност на открито не присъства в заповедта с новите ограничения. Засега продължавам да съм легален

Общо взето, нещата с които се сблъсква ограничения от затворените фитнес зали човек на лостовете е стрес, буквално - невъзможност да се регулира тежестта, липса на идеи за натоварване на различните мускулни групи, прекалено лесни или прекалено трудни движения със собствено тегло, дискомфорт от студ и тъмнина, усещане че нищо не е ефективно и има “връщане назад”, безпомощност и търсене на ефективност в познатото, като пудовки, допълнителни тежести, пренасяне на залата на лостовете. С принципите й, подредбата на тренировката и т.н. познати неща.
Е, ми, това е начина и няма грешен път, щом има желание за спорт. Не е толкова страшно и не е толкова различно. Просто нов терен, нов опит, проба-грешка, но още си в играта :)

Ти кога за последно се пренася от зала на лостове,че ги знаеш тези работи 😂🏋️😀)))

Не, не е страшно да минеш на тренировка със СТ - ако разбираш принципно от постройка на тренировка и си тренирал с базови движения, а не на сплит с 15 машинии, двигателната ти култура ще е доста висока. Макар че ако имах САМО лост и успоредка бих си намерил и някой камък 50-60кг и тогава вече нещата стават интересни. Но, разбира се, мислим по различен начин. Аз освен силово и коремно, от твоите друго не мога и постройката на тренировката ми ще е доста по-силово просто ориентирана - ХСПУ, лицеви, набирания, коремни, силови и вече клек, плие, обръщане с някой по-тежък камък и различни скокове СТ.

Няма страшно, всичко е същото. Боян, ти не можеш да направиш моята тренировка, а можеш да направиш своята и тя ще има ефект единствено върху твоята физика. Никой не може да тренира заради друг - това е нещо лично, това е нещо, което правиш за себе си. Ама ти с тази домашна фитнес зала не знам къде си тръгнал да се буташ сред ограниченията 😂

Камъка, който ползваме на лостовете, не е 50-60 кг., но не зная колко хора се замислят, че камъка няма дръжка или лост. Това е като да извадиш една пудовка 40+ кг. и да се ползва без дръжката - през цялото време има и стискане, което да издържи тежестта, без удобен хват. Даже гюлето на пудовката би било доста удобно, за разлика от неправилната форма и обем на камък, често изкалян или със скреж/сняг през зимата. Много пъти, въпреки по-малката тежест на нашия камък, при изхвърляне над главата назад или забиване, се е случвало да приплъзва. Иначе терена ни около лостовете е изровен като след бомбардировка от камъни.
Скокове, както и скачането на въже, при -4 градуса или по-студено, си е добра оферта за болничен, ако си има човек домашна работа. Обикновено търся алтернативи, като при качването на високо стъпало (това, което имаме е на височина около чатала ми) с повдигане на пръсти с активния крак в горно положение. Дори и клековете сме ги разпилели между ластици, камъни, TRX и собствено тегло по много, но къси серии, с идеята да не се допуска задъхване, което да ни простуди, но да си направим предвидения обем.
Въобще, най-точната дума е неудобство. Зимните тренировки не следват само спортната логика, а и ограниченията на времето.

Ти кога за последно се пренася от зала на лостове,че ги знаеш тези работи 😂🏋️😀)))

... 2000-та 😂

Ти кога за последно се пренася от зала на лостове,че ги знаеш тези работи 😂🏋️😀)))

... 2000-та 😂

И???Помниш ли)))))))))?

Помня, но в тази тъмница нищо не виждам. В училището, в което тренирам, няма осветление, а самата спортна ... силно казано площадка - стърчат от тревата уреди, е заобиколена от растителност. Никаква светлина не стига до там. Та, вече си имам нова придобивка - преносим портативен прожектор, прикачвам снимка от нет-а

Та, тренировки на открито през зимата звучи доста страшно, но само така звучи когато спортуващия се опитва да тренира точно така, както и през лятото или в комфортна среда. Това е невъзможно. Зимата се тренира по-спокойно, с най-тежките неща или единични опити за усвояване на все още невъзможни неща, с по-къси серии, постройка на тренировката така, че след по-задъхваща серия да следва успокояваща дишането. Зимата се тренира за сила и точно това е сезона за високочестотни тренировки - след като тренировката е с намален обем, по-не натоварваща за да не се допуска задъхване, да се тренира всеки ден. Почти всички по-трудни неща със собствено тегло съм ги “научил” през зимните сезони. Неудобството и ограниченията също са част от тренировката, които дават предимство след време в по-комфортната среда. Ежедневното раздвижване на по-студено, особено за човек който по цял ден е на закрито, е допълнителен бонус за енергията и имунната му система. За мен зимните тренировки са същото удоволствие като летните, познати са ми, част от тренировъчния ми цикъл са, който е на практика сезонно ориентиран. Това е по-необичайното и трудно за премисляне от следващите конкретна линия в спорта. Излезте и се забавлявайте, пробвайте нови неща, окаляйте се - далеч по-добре е от да се тъгува пасивно по затворените фитнес зали :)

Днес беше разкош на лостовете, навън. Сняг, чисто, светло, бяло, тихо, не се усеща студ. Голям контраст с мъгливия Софийски смог и студен мрак, последните няколко дена. Изразената зима винаги съм я асоциирал с чистота.
Мисля че е важно да отбележа, че с толкова зими тренировки, съм подготвен за подобни условия: непромокаеми спортни обувки, термо бельо, шалове бандана, маски за прахови частици, суичери, подходящи ръкавици - сигурно имам повече дрехи за спорт, от колкото за ежедневието.

Реших да си снимам гозбите. За днес, проста манджа - пиле с картофи. Както изглежда, такова е и на вкус, а в пилето сланинката която сложих е “мозък”. Бяло вино, горчица, скилидка чесън, лимон, червен пипер, куркума, пресни лук и магданоз, краве масло, зехтин, хималайска сол и настърган домат са другите участници.

Реших да си снимам гозбите. За днес, проста манджа - пиле с картофи. Както изглежда, такова е и на вкус, а в пилето сланинката която сложих е “мозък”. Бяло вино, горчица, скилидка чесън, лимон, червен пипер, куркума, пресни лук и магданоз, краве масло, зехтин, хималайска сол и настърган домат са другите участници.

Чудесно !
Аз пилето го режа на половина за да може да се опече по-добре защото гърдите остават малко по сурови заради готовността на картофите.

Аз, ако не го правя на шише, го пека само “по гръб”, после слагам картофите и го обръщам върху тях “по корем”.

Това от вчера - кафяв ориз със спанак и гъби. Леко запържване на лук и морков, добавяне на спанака и гъбите да се задушат докато спанака загуби обем, добавяне на ориза с настърган домат (не ползвам пюрета от “концентрат” от магазините), бяло вино и вода, къкрене на котлона под капак до полуготовност, добавяне на 2 яйца с разбъркване, преместване в тава и кратко запичане на силна фурна за коричка отгоре. Подправките са сол, джоджен, мащерка и магданоз. Трябваше и черен пипер, но установих че е свършил и ме мързеше да излизам. По принцип пазарувам след като съм спортувал, пил бира и съм се прибрал да готвя - как да не ме мързи :)

Не снимах пържен шаран, но снимах свинската главичка от тази вечер, готвена без варене, с 11 часа термична обработка ... тъжна стана - човек като опита и се разплаква :)

Супа ... чорба ... не схващам разликата. Свински джолан със зеленчуци, не с фиде а с ориз (кафяв) и челядинки, без застройка, но с яйце на “конци”. Това е, след като е готова, разбивам едно яйце, дърпам супата от котлона, разбърквам я да се върти и наливам разбитото яйце на тънка струйка, при което то веднага се стяга и се получават “конци” като в курбан чорба.

Я, нова година дошла. Не беше нормална старата, освен спорта ми, обичайния, уличен фитнес, не засегнат от ковид ограниченията. Засегна само ластиците, оранжевите, които изчезнаха от магазините и съответно минах на червени. Вече са ми екстра като тежест - дигнах левел. Започнах да използвам и карабинери за окачването им по шведски стени и железа, и това доста облекчи натоварването - с превързването губех по 10-на см. от дължината им и време, а сега е лесно и бързо - щрак и готово. Търпя ограничения от странното време с дъждове януари месец. На сняг и студено е супер, няма кал, локви, снега не мокри, тренирам си спокойно, добре облечен и без да се задъхвам, докато се разтопи това по мене вече съм се прибрал и съм на салатата. Сега ще видим как ще е във Варна, където заминавам на 14-ти за 10-на дена.

Започнах да използвам и карабинери за окачването им по шведски стени и железа, и това доста облекчи натоварването - с превързването губех по 10-на см. от дължината им и време, а сега е лесно и бързо - щрак и готово.

Как не се сетих да ти покажа номера с алпийската примка, даже и карабинер няма да ти трябва...

Булин ,няма ли да върши работа?

Ластика е безконечен - кръг, лесен за връзване и без възли с примка. Разликата е че това връзване отнемаше от дължината и оставяше място, на което ластика се притискаше между себе си и метал на мястото на примката. Може пък затова да са се нацепвали, ддз.
Тренировка, обобщена без подробностите на 5 кръга от ластик-лостове-ластик-успоредка-крака, което, в същност се отнася за всеки предишен или следващ ден.
Между другото имам нова модификация на упражнение, която правя от известно време. Отпад с мах, но с опорен крак на някаква височина - по-ниска пейка, високо стъпало или др. подобно. Маха е символичен - колкото да провокира равновесието

По-различните уреди както ограничават, така и предлагат по-различни възможности за движения или окачвания на ластика. Всяка нова площадка е като нова зала - отиваш, гледаш какво има, какво няма и използваш каквото се предлага. Въображението и спортния опит помагат, а по-големите разлики в движенията се явяват като нещо, към което мускулите не са привикнали, т.е. като да почнеш нова програма. В момента имам лека мускулна треска в горната част на трапеца, рамената, бедрата и прасците, което е необичайно, в предвид ежедневните ми тренировки.
Между другото, сега се замислих, май под “карабинер” не се разбира размера му. Карабинера е това, което закачам за железата, прилагам снимка

Седма тренировка във Варна, на едно и също място - парк-паметника на българо-съветската дружба и чак днес установих че има задна гума от трактор зад храстите до площадката. След работа е тъмница, а не си взех прожектора - как да видя. Хубава гума, тежка, вкарах я доста активно. Имам подобни движения с ластика - едностранно повдигане на ръката напред със супиниран хват (подхват) от стоеж и с окачване на ластика ниско зад тялото, двустранно издърпване на ластика назад над главата с тесен прониран (надхват) от стоеж с окачване ниско пред тялото, и суинг с ластик с окачване на ластика ниско между краката зад тялото. Отделно изхвърлянето на камъни над главата назад от клек, широките сумо клекове и L to HS вариациите. Та, гумата си дойде все едно само това съм правил до сега.
Късния час на тренировка - след 19:00 тежи. От друга страна, по-ниската с около 600 метра надморска височина олекотява, отдавна съм го установил. Времето е далеч по-меко от софийското. Супер си е за спорт навън във Варна

Вече съм на 12 тренировки във Варна, след 12 работни дни, при затворени заведения, супи в пластмасови кофички (да ме прощават китовете) и потиснати, отчуждени едни от други, хора. Карантина, дистанция, ограничения, какво да се прави. По успоредките и лостовете има спортуващи, но намръщени и необщителни, сякаш някой ги е накарал насила да ходят там, което си е от части вярно. Ние, лостаджиите, сме по-шумни, по-общителни, по-отворени към останалите спортуващи, приобщаващи, редовно в групи, не можем да си пречим с тежести или заети уреди, мястото може да изглежда малко, но всъщност винаги е предостатъчно. Само децата на безотговорни родители може да са проблем, но това е друга тема. Та, тук всички са “единаци” на лостовете, дето не си говорят и са със забавени реакции като ги поздравиш, пошегуваш или усмихнеш, сякаш не са очаквали такова нещо. И не видях никой да тренира крака, освен с тичане. На домашната ми площадка такива нямат шанс - ние сме повече, приобщаваме ги, отпускат се и вече са от “нашите” ... и почват да клякат без да имат тежести :)
Липсата на възможност за срещуположно окачване на ластиците, като портален скрипец, ми даде нови идеи за няколко движения с двата ластика, но са неописуеми, а и още не зная как ще ги “преведа” според възможностите за окачване на моята спортна площадка. Като се прибера в други ден ще видя.

Прибрах се, видях, става. Различните ми движения с този тип ластици станаха около 40 вече. Да има. И сред тях няма сгъване и разгъване за бицепс и трицепс, боксирания, чуково, гребане и др. подобни със свиване на ръката, освен cable push/pull. Освен това не изолирам с разминаване на краката в посока на напрежението, за да работи всичко, от опората в петите, до ръката или ръцете с ластика. Забавно е - някои хващат мускулна на коремните мускули, задника или бедрата, от движения с ръцете. И пак, до тук писах само за асистиращия на движенията със собствено тегло, ластик. Силови, коремни, L to HS, planche, възможни и невъзможни и др. подобни, горе, разноименни крака или успоредни - български, румънска на един крак, отпад с мах наравно или на високо, напад срещу наклон с или без отпад, странични напади, пистолет, широки, раменни или скиорски клекове на равно или под наклон и др. долу, и ластика в средата, в един кръг.
Спортувам си т.е. Тази зима много слаба - един сняг преди коледа, един в края на януари и мартеничките ги пуснаха вече по магазините.
Малко почивка, три дена във Варна другата седмица и от по-другата в Сандански.

Аз и друг път съм го писал, че в една тренировка не повтарям движение. Винаги има някаква разлика - в хвата, в изпълнението, колкото и да са еднотипни движенията. Така е и с ластика, така е и с упражненията за крака. Нищо не е с приоритет и на нищо не “натискам” повече. Силовите, които правя, са с 5 различни хвата, тюлените (затруднени коремни с успоредни хватове) са с 5 различни ширини, ако съм си на “домашната” площадка, широките J-та ги правя с повдигане а торса и тогава реализирам набиране, на тесните J-набирания държа J-то през цялата серия, на тягите на лост и хоризонталните набирания също сменям ширината на хвата. Успоредката е същата работа - L to HS, L to planche, ниския вариант, flying ass със стъпване върху успоредката с и без индийска лицева. Всичко мърда и тежестта никога не е само в средата на опората или хвата, като при набиране или кофа. Краката са същата работа - на равно, под наклон, на високо стъпало, разноименни, успоредни.
Ясно е че не става всичко в една тренировка. Затова имам
1.Високо и ниско окачване на ластика, силови с разните повдигания на успоредката и разноименни крака;
2.Раменно окачване на ластика, “тюлени” с разните повдигания на успоредката и успоредни крака;
3.Паралелни ластици (портален скрипец), с комбинирани серии силови с тюлени на принципа на клъстерирането с разните повдигания и крака с различни височини
4.TRX с J-та, хоризонтални набирания, “пружина”, с 1-ци силови и “тюлени”, срещу махове, кофи с мах с разкрачване, кофи на една тръба зад тяло и др. които не засягам толкова често с 1-ци L to HS - винаги по някое да държи силата на ниво и крака под наклон, предиммно успоредни. Добре се връзват с TRX-а, където всяко движение се изпълнява в планк или глутеус мост;
5.”Празна” т.е. без ластици или TRX, с “тяги” с успореден хват, единици “тюлени” и силови според хвата на “тягата”, с flying ass със стъпване върху успоредката, с или без индийска лицева, повдигания и спускания на краката от опора или вис, на или под успоредката с 1-ци L to HS и крака каквото преценя че не сме правили скоро.
Отклоненията от гореописаното са много - локва под някой уред, липса на възможност за нещо ако съм на друга площадка, по-малко време за конкретния ден или пък повече, а и винаги имам завършващ кръг с експерименти.
Спорта ми е различен, всеки ден и еднакъв, всеки ден и аз съм свикнал с това. След 20 години по лостовете, ако това го няма, буквално, изпадам в дискомфорт, сякаш нещо липсва - вода, храна, баня, спорт - от този род. Ясно е че си подреждам някак нещата според възможностите които имам, сред другите приоритети, но мисля че какво точно правя аз не е толкова важно и е по-скоро субективно. То си е за мен и за всеки би било различно. Пътища много, но тялото има нужда от движение и това е физиологична нужда.

От описаните в предишното ми мнение тренировки, онзи ден правих 3., вчера 5. защото там където връзвам TRX-а имаше локва, днес 1. Мисля че така е ясно горе-долу ...
“- Извинявайте, колко горе-долу струва пострижката?
- Горе 5 лв., долу не правим”

... а днеска 2., т.е. раменна височина на окачване на ластика. Утре, във Варна, едва ли ще правя срещуположни ластици, като портален скрипец, дето е под номер 3., защото нямам нужната ширина, а на по-тясно, двата ластика едновременно, са повече от личното ми тегло - 86-87 кг., в разпънато състояние. То аз скоро не съм се мерил, но по-малко, по-добре, защото ”дебели старци няма”. Лоша шега, в смисъл, не съм старец ... поне за пълнолетните :)
По къс ръкав, началото на февруари, в София, на лостовете - шантаво време

86,8 кг. показва кантара, гол, с очила ... без очила не мога да видя колко показва. Света се върти, гладувам, преяждам, пия не пия, сменят се сезони, карантини, аз не мърдам на кг. Едно време любимата ми фраза беше ”Тялото е мъдро!”, т.е. дай му движение, не го тъпчи с боклуци, а останалото остави на него. Още вярвам в това. В смисъл движение и наистина храна, а не високо енергийни боклуци с оцветители и консерванти, без хранителна стойност.
Тази зима е най-топлата до момента, която помня, което е хубаво за сметките за отопение. За спорта ми е все тая - аз имам навици да спортувам на всякакво време.

Скоро не съм бил в Сандански - може би от 5-6 години. Последно като ходих, имаше едно училище, Хр.Ботев ако не се лъжа, срещу Билла, в което имаше успоредки и лостове, разположени покрай оградата - много. Надявам се още да са там. Утре пътувам и ще видя. Таман ще дойде студа и аз ще ходя на по-топло. Няма лошо

Над езерото в парка има спортна площадка - лостове , успоредка и халки.

Благодаря ти. Утре ще се разходя натам, защото в Хр.Ботев са ги отрязали. Пратиха ме в “селското” - за училище става въпрос, но не намерих от къде да вляза. В Хр.Ботев са оставили хоризонталната стълба, но тя е доста по-различна от тази, на която затруднявам коремните. Все пак става за набирания с успоредни хватове. Има и баскетболни кошове, пейки близо една до друга - има варианти за спорт и вчера спортувах там. Днес обаче тук е дъждовно, така че ще пропусна.
Сандански е много зле в момента - твърде зависим е от туристическия бизнес и кризата много здраво го е ударила.

Нали уж хотелите са пълни?
Що да е зле?

Пълни са в момента заради футболен турнир

Не знам...аз от време на време гледам там хотелите... Все пълно,а оцените са вдигнали.