Записки Dymag (уличен фитнес)

Силово от набрано положение.
Забавено силово.
Силово без екстензия.
Коремно от L, коремно от J,коремно от набрано положение ?....

Не харесвам съкращаването на амплитудата за някаква част от работещите стави в което и да е положение, но преди да открия “тюлените” съм правил коремни след “чистачка”, забавени коремни, силови от J до J без склопка, която не я и умея, бавни силови на дебела тръба с цяла длан, защото предмишницата така много помага или на успоредка, които много ми кълчат китките обаче, dragon flag на пейка или на вертикална тръба, вертикална “чистачка” от human flag или dragon flag, стойка на една ръка до стена, “възможни” и “невъзможни” на 5-ци и др. извращения на рамене, лакти и китки.
Никога тренировките ми не са били толкова подредени, както последната година, ти знаеш. Да има от всичко, без прекаляване с тормоза и да ми позволява ако трябва да демонстрирам нещо от изброеното, да го направя горе-долу прилично. В момента най-трудното от тренировките са ми някои движения с ластиците - двата ластика, по един в ръка Х45 кг., дърпат повече от колкото тежа, а всичко с тях ми е с права ръка, без заключване на лактите разбира се.

Да бе - вертикална чистачка от dragon flag :) Хоризонтална е, няма как да е вертикална, изразил съм се грешно.
Като се връщах днес от лостовете снимах какво имам в предвид в предишните ми мнения за движението ми по преките на зиг-заг между плодните дръвчета и тук нещо, там друго ...

Забравих си портативната колонка на лостовете за 2-ри път - върнаха ми я за 2-ри път, пак непознат човек, да не си помисли някой че са моите хора. Забравих си цялата раница с ластици, карабинери, ръкавици и колонка в хранителния магазин наблизо, където си пием бирата след тренировка - издирили ми телефона през познати и ми се обадиха да си я взема. Онзи ден ме видяха собствениците на двора, да им бера от черешата от към улицата - изнесоха ми стълба и ми дадоха плик, да си набера повече.
После, защо харесвам хората. Ми затова, защото лошотията е защитна реакция, която се предполага като отговор на насрещно негативно отношение при общуване или страх от неуспех, ако няма общуване. Ако ги няма и лошотията я няма ... добре че не са ми намерили нещата циганетата, че тогава нямаше да го има това мнение. И пак щеше да е въпрос на възпитание, а не на същност. ”Бате, ако знаех че е твое, никога нЕмаше да го взема!” - чувал съм го и това и то без заплаха от моя страна.
Днес питам един: ”Какво ти е мнението за управителката на Т-Маркет в Гоце Делчев?” Отговаря ми че няма как да има мнение, защото не я познава. А, тогава, как може да има мнение за силовите, които никога не е можел, ластиците и пудовките, които никога не е пробвал и т.н.? Странно, нали
Адекватното спортуване има само 3 възможни резултата и/или причини за да го правиш - как се чувстваш, какво можеш и как изглеждаш. Добре е да се запомни. Няма смисъл от страх, когато страшното е само и единствено в собствените разбрания. Във спорта само действието може да има последствия и те са винаги само лични.
Хора, бъдете добри и уверени и всичко ще е по-хубаво, за самите вас.
... ужас, пак смислов мнение. И кой ще го чете това - ветерани, които знаят какво правят ... приказки на вятъра

Размекнал си се.....))))

... ужас, пак смислов мнение. И кой ще го чете това - ветерани, които знаят какво правят ... приказки на вятъра

Знаят те грънци... :D

Аз май винаги съм си бил сравнително “мек”, ако това значи неконфликтен. Обаче ластиците ми си седят твърди, малко омекнат, аз “изчистя” изпълнението, поотдалеча се и пак ме мъчат. Доста усилия полагам за прецизиране, като положение на тялото спрямо окачване, амплитуда на движение на ръката спрямо торса, неговото положение - то опората е чак в стъпалата, положение и разкрач на краката. В момента, със силови, “тюлени” и разните нарушавания на равнината на тежестта от опора, ластика ми е най-тежката част от тренировката, а TRX-а, буквално, не го усещам като тренировка - много олекна. И упражненията със собствено тегло олекнаха. Раменния пояс ми е от две седмици с леки мускулни трески от всички страни. Между другото, преди два дена други спортуващи забелязаха, че при пълен вис, дясната ми ръка не е разпъната колкото лявата в лакътната става. Не усещам никакъв дискомфорт или лимитиране, нито по време на тренировка, нито вечер, нито сутрин след ставане, няма оток или мускулна болка - нищо. Стои като на “батка” прекалил със сгъването за бицепс :)

Спортувам си аз, но ми се случи и нещо необичайно - инфекция с ешерихия коли. Миналата събота срещу неделя, без някакъв предварителен дискомфорт, не можах да стана от леглото до понеделник сутринта, като междувременно в неделя засякох 39,6 температура. Физиологичните нужди - мисия невъзможна. Съответно в понеделник, след 1к изследвания по време на които заспивах няколко пъти, лекаря ми каза че съм за болнично лечение, със сепсис, но аз отказах, за което се и подписах. Даде ми антибиотик, който се пие един единствен път за цялото лечение, но ме предупреди че без венозно вливане е малък шанса да ме изчисти. Не бях пил антибиотик от много години - над 5, вкл. парацетамол. Вторник сутринта вече се бях освестил и установих че за двата дена съм загубил около 5 кг. - сигурно съм постигнал над 4% обезводняване. В сряда вече спортувах, както и до сега :) ... диване. Още съм болничен

Колко точно тежи собственото тегло е лесно да се сметне - махам предмишниците, едва ли повече от 7-8 кг. и остават две тежести по близо 40 кг., по една във всяка ръка. С тези две 40-ки не правя серия, а цяла тренировка, там, бицепс-трицепс, рамо, гърди, гръб и т.н. С нарушаването на равнината на виса или опората с усложняване на движенията и/или разширяване на хвата, правя същото, което се случва при движения с отдалечаване на пудовка от тялото.
Съответно е нормално 45 кг. ластик да тежи повече от 40 кг. “работни тежести”, като се има в предвид че работя с един ластик - една ръка и него също се стремя да отдалечавам от тялото, а не просто да боксирам или правя чукчета. Най-близкото сравнение е скрипец, на който съм сложил 45 кг., на ръка.
По отношение на краката, логично по-тежки са разноименните крака - отпад с мах на височина на опорния крак, отпад с напад, качване на високо стъпало, пистолет, румънска на един крак, кънкьорски напади, донякъде и български клек, въобще, неща, при които тежестта за някаква част от изпълнението се прехвърля само на единия крак. Там нищо не се маха като тежест, защото единия крак изцяло тежи на другия и на практика се получава 1 СТ допълнителна тежест, относимо към тежест за двата. Съответно трябва да има акцент точно върху тези упражнения и нарушаване на равновесието, а успоредните крака да са повече за корекция и стречинг.

Болничен съм и тази седмица. Онзи ден, на контролния преглед, попитах доктора дали мога да спортувам, без да казвам че всъщност спортувам от седмица преди това. Отговори ми че не може, само леки разходки. Не му казах че съм дошъл на контролния преглед с колело :) В същност от първата тренировка след инфекцията внимавам със спорта - отбягвам да съм надолу с главата, в хоризонтално положение и по-съществени клатения на торса, защото това прочетох в нета. Тренировките ми от седмица са само с ластици, 30-на силови на тренировка и статични крака, без подскоци. Така мисля да я карам до понеделник, когато вече съм на работа и от там вече ще видим

Тренирам си вече с пълната програма, но от скоро - 3 седмици почти карах на ластик и силови. За това време установих, че много сериозно “перо” за глутеусите ми са движенията на успоредката - повдигането L to HS, L to plache, ниския му вариант (спусната кофа до planche с разкрачване над успоредката, без вдигане а кофата), flying ass със стъпване върху успоредката и още няколко, по-трудни за описване. Загубих малко маса в задника и в момента в който ги вкарах, минах през мускулна треска там. Това при условие че краката си вървят и не съм ги спирал. Бъбреците, в резултат на инфекцията, все още леко ме наболяват и между другото е изключително забавно да имаш дископатия и да те болят бъбреците - не знаеш кое какво е :)

... между другото е изключително забавно да имаш дископатия и да те болят бъбреците - не знаеш кое какво е :)

Направо купон 24/7 с нови изненади на всеки час! Представям си го съвсем образно. :)

Голям купон - боли ли ме, не ме ли боли, какво ме боли. Сещам се за вица, че с годините свикнах за едни неща да ме боли едно, за други друго :) Положителното е че свалих до 86 кг. и сега “хвърча” на лостовете. Малко, 1-2 кг., но се усещат много когато работя със собствено тегло

Голям купон - боли ли ме, не ме ли боли, какво ме боли. Сещам се за вица, че с годините свикнах за едни неща да ме боли едно, за други друго :) Положителното е че свалих до 86 кг. и сега “хвърча” на лостовете. Малко, 1-2 кг., но се усещат много когато работя със собствено тегло

И аз разправям на един келеш че 100 кг не са като 80 ама той техника та техника !

“Техниката” е за тези, дето не го могат. Тези дето го могат не говорят за техника. Един автомонтьор вчера каза “Техниката сложна, народа прост” и аз не можах да спра да се смея половин час. Не е проблема в килограмите, а колко от тях работят и колко само тежат. Това е като работодател, издържащ персонал, който нищо не работи - да се чудиш за какво му е :) Е, аз имам и други съображения, защото имам увреден лакът, който не се чувства много добре като кача над 87 кг. На практика повече килограми биха ограничили в някаква степен възможностите ми за спорт, а спорта ми е страст

Кво беше?:
Където свършва техниката, започва грубата сила.

Кво беше?:
Където свършва техниката, започва грубата сила.

Не съвсем точно. Техниката побеждава, когато “грубата сила” е съизмерима. Иначе “грубата сила” е водеща. Прост факт, който едно време научавахме в ранна детска възраст на улицата. Сега, тъй като играта на улицата почти изчезна, не съм сигурен, че днешните младежи могат ясно да осъзнаят този факт.

Кво беше?:
Където свършва техниката, започва грубата сила.

Не съвсем точно. Техниката побеждава, когато “грубата сила” е съизмерима. Иначе “грубата сила” е водеща. Прост факт, който едно време научавахме в ранна детска възраст на улицата. Сега, тъй като играта на улицата почти изчезна, не съм сигурен, че днешните младежи могат ясно да осъзнаят този факт.

Вече съм на 21, но всеки път като са ме били на улицата в квартала като по-малък го помня много многооо ясно :D

Да, ние малко изкарахме понятието от лостовете, вкл. и аз :) По отношение на изпълнение на упражнение, аз лично, под “техника”, предполагам две неща - детайлите на правилното изпълнение или начините за улесняването му, т.е. чийтинг. Двете за мен за противоположни, ако говорим само за спорт със собствено тегло - едното е по-трудно, а другото търси начини за улесняване. Чийтинга е абсолютно оправдан, там, където не можеш да намалиш работната тежест (например да си разкачиш единия крак), за да постигнеш изпълнение, което впоследствие да се изчиства при натренираност на необходимите мускули. В този смисъл, като изключим специфичния мах на склопката, за силово и коремно може да се говори за такава техника точно толкова, колкото и за такава техника при набиране, лицева опора и кофа. Няма как да се асоциират качества на мускулатурата с “техника” - това е. При всичко със собствено тегло, което може някой да изпълни бавно, “техника” е оправдание за “неможене”. А бързото изпълнение изисква експлозивност - също качество на мускула, каквато повечето от фитнес ориентираните не тренират. Те си помпат там необходимата бройка. Под фитнес ориентирани не разбирам трениращи в зала, а начин на тренировка, в която крайната цел не съвпада с развиване на експлозивна сила.
Та, по темата за собственото тегло, това е техниката - специфични качества на мускул, които се развиват с тренировки за тези специфични качества.

Да, ние малко изкарахме понятието от лостовете, вкл. и аз :) По отношение на изпълнение на упражнение, аз лично, под “техника”, предполагам две неща - детайлите на правилното изпълнение или начините за улесняването му, т.е. чийтинг. Двете за мен за противоположни, ако говорим само за спорт със собствено тегло - едното е по-трудно, а другото търси начини за улесняване. Чийтинга е абсолютно оправдан, там, където не можеш да намалиш работната тежест (например да си разкачиш единия крак), за да постигнеш изпълнение, което впоследствие да се изчиства при натренираност на необходимите мускули. В този смисъл, като изключим специфичния мах на склопката, за силово и коремно може да се говори за такава техника точно толкова, колкото и за такава техника при набиране, лицева опора и кофа. Няма как да се асоциират качества на мускулатурата с “техника” - това е. При всичко със собствено тегло, което може някой да изпълни бавно, “техника” е оправдание за “неможене”. А бързото изпълнение изисква експлозивност - също качество на мускула, каквато повечето от фитнес ориентираните не тренират. Те си помпат там необходимата бройка. Под фитнес ориентирани не разбирам трениращи в зала, а начин на тренировка, в която крайната цел не съвпада с развиване на експлозивна сила.
Та, по темата за собственото тегло, това е техниката - специфични качества на мускул, които се развиват с тренировки за тези специфични качества.

От горното разбирам че за моите 100 кг., и набирания около15 със собственно тегло трябва да правя експлозивни набирания за да направя силово или греша ? И какви видове набирания ?

От горното разбирам че за моите 100 кг., и набирания около15 със собственно тегло трябва да правя експлозивни набирания за да направя силово или греша ? И какви видове набирания ?

Експлозивно набиране до удар на гърдите в лоста със забавено спускане и кофи на една тръба пред тяло до докосване на гърдите в тръбата - давай краката напред за баланс на тежестта в средата при спускането.

От горното разбирам че за моите 100 кг., и набирания около15 със собственно тегло трябва да правя експлозивни набирания за да направя силово или греша ? И какви видове набирания ?

Експлозивно набиране до удар на гърдите в лоста със забавено спускане

И в допълнение ако си намериш нисък лост, който да ти е до гърдите, заставаш в положението, в което ти е тялото в момента на удара на гърдите и от който момент трябва да “обърнеш” ръцете за да минеш над лоста. В това положение китките са извити почти на 90 градуса, лактите са прибрани до тялото, ръцете са сгънати. Та в това положение се отпусни и опитай да задържиш да стоиш и ако можеш да натиснеш с ръцете, така че тялото ти да премине над лоста. В общи линиии задържайки в това положение ще развиеш допълнителна сила, която ще ти помогне за силовото.

Винаги препоръчвам първо усвояване на коремното възлизане, като част от прогреса към силово, макар че елемента, който го съдържа, е спускането на коремното от другата страна на качването. При това спускане трябва да има максимално забавяне още от горе, което е негативно силово. Тялото минава по абсолютно същия път, с абсолютно същата механика на изпълнение, до най-малкия детайл, но на обратно - негативно. С възможни трите движения - експлозивните набирания и кофи на една тръба пред тяло с пипане и при двете на гърдите, и коремно със забавено спускане, първото силово би трябвало да е възможно след няколко тренировки. Килограмите обаче може да се окажат проблем за лакътните стави, което е индивидуално. Преди време постигнах успешно силово при 120 кг. човек, но го удари в лактите така, че му ограничи спорта за месец, само от едно изпълнение. Не трябва да се бърза - който го иска, ще стане. После трябва да се правят свежи единички до изчистване и сигурност дълго време - да не се вкарват серии с “колебливи” изпълнения, независимо от чувството за способност. По принцип работата за едно упражнение не трябва да е цялата тренировка - тя трябва да си върви и просто да има някъде в нея и тези неща, като добавка. Спорта е дългосрочна инвестиция, да не кажа че е за цял живот. Бързането е излишно

Винаги препоръчвам първо усвояване на коремното възлизане, като част от прогреса към силово, макар че елемента, който го съдържа, е спускането на коремното от другата страна на качването. При това спускане трябва да има максимално забавяне още от горе, което е негативно силово. Тялото минава по абсолютно същия път, с абсолютно същата механика на изпълнение, до най-малкия детайл, но на обратно - негативно. С възможни трите движения - експлозивните набирания и кофи на една тръба пред тяло с пипане и при двете на гърдите, и коремно със забавено спускане, първото силово би трябвало да е възможно след няколко тренировки. Килограмите обаче може да се окажат проблем за лакътните стави, което е индивидуално. Преди време постигнах успешно силово при 120 кг. човек, но го удари в лактите така, че му ограничи спорта за месец, само от едно изпълнение. Не трябва да се бърза - който го иска, ще стане. После трябва да се правят свежи единички до изчистване и сигурност дълго време - да не се вкарват серии с “колебливи” изпълнения, независимо от чувството за способност. По принцип работата за едно упражнение не трябва да е цялата тренировка - тя трябва да си върви и просто да има някъде в нея и тези неща, като добавка. Спорта е дългосрочна инвестиция, да не кажа че е за цял живот. Бързането е излишно

Благодаря !
Намерих тук един съмишленик обяснява разни работи в клип , мисля че ще станат нещата само, както каза лактите да не изпушат ;-)
https://www.youtube.com/watch?v=NtxrYG90K7M

Коремното е по-добър вариант за флаг прогресиите, той ги нарича май dragon body hold, не само заради тях или негативното силово, а и защото е по-комплексно упражнение за самите тренировки, както и по-щадящо за лактите. Важно е тренировките да си вървят. Изометрия със свити лакти е кошмар за тях - ще изпушат със сигурност, освен ако не си 60-70 кг. и по-добре да се забрави. По принцип си имам слабост към коремното - много дава това движение, за какво ли не, затова го бутам напред, навсякъде и за всичко :) В интерес на истината съм срещал хора, които могат силово, а не могат коремно. Кофите а една тръба пред тяло с ниско спускане, навеждане за да пипнат гърдите тръбата и изнасяне на краката напред под успоредката за баланс, са също ценен елемент, който “учи” тялото да заобикаля лоста. В клипа няма работа за горната част на силовото. Имаш достатъчно информация, за да пробваш и прецениш какво ти идва по-добре според субективните ти качества. Тъпото силово трябва да се може, дори и само заради гадовете дето питат “можеш ли силовото” :)

Изометрия със свити лакти е кошмар за тях - ще изпушат със сигурност, освен ако не си 60-70 кг. и по-добре да се забрави.

Това си е точно така. Щях да го пиша и забравих. Удря много в лактите, това което предложих. Така че трябва да си прецени човек дали ще му свърши работа или не.

Аз си мисля,че и хвата е много важен за силовото...Не знам.
Мога да се набирам експлозивно с удар в лоста...кофи на лост мога ...че и с тежести,ма от силовото съм на светлинни години.Та щот хвата ми е детски,та си мисля,че и това е от значение .

Не мисля че си на светлинни години. Мисля че ако си го поставиш за цел, доколкото те познавам, е въпрос на седмица-две, стига всеки ден да вкарваш по нещо в тази посока. Моят хват със сигурност е по-слаб, в предвид това че не пипам тежести

Аз си мисля,че и хвата е много важен за силовото...Не знам.
Мога да се набирам експлозивно с удар в лоста...кофи на лост мога ...че и с тежести,ма от силовото съм на светлинни години.Та щот хвата ми е детски,та си мисля,че и това е от значение .

Не е толкова важен,но коремната преса е.
Прехвърлянето се прави с корем.Аз така го усещам.

Това си е профилирано упражнение за лостовете и неможенето му не е универсален критерии за спортна форма, а само за спортуващите приоритетно на успоредка и лост. За там си е въпрос на чест
Дали не съм единствения който има очила за спорт - тия, дето виждам, ми падат от главата на някои движения, затова ходя да спортувам с едни, дето не виждам, но пък не ми падат ... обаче се е случвало да ги “изстрелвам” с ластика при движения близко до главата :)
Тази година имам 4 дни без спорт по разни причини и още 3 заради бактериална инфекция, общо 7. Статистиката показва по 1 ден пропуск на месец

Днес беше една от онези тренировки, дето не ги планувам, а ги определя времето. Стигнах до лостовете и заваля яко, при което се скрих под навес на входа на училището, където разполагах със земя, стена, високо стъпало и масивна метална решетка, забита странично в бетона на стените. Съответно правих крака, стойки до стена на ръце и ластици на три височини, закачени на решетката.
Стойки до стена не ги бях правил много отдавна. По принцип не правя раменна от стойката, а само повдигам, изпъвам горната част на трапеца, все едно повдигам нещо над главата максимално високо и задържам за съвсем кратко. Правя ги с раменна широчина на опората с ръцете, много широка опора с пръсти навън, тясна - да се опират палците и показалците на двете ръце, и на една ръка. Разпилени между краката и ластиците се събраха 18 стойки, което не е много, но в предвид че не ги бях правил отдавна ми одървиха горната част на трапеца.
Решетката издържа двата ластика, не се откърти ... и СОТ не дойде. Аз я огледах предварително за датчици :) По принцип съм я ползвал и друг път, но не и с тези ластици - 45-ките.
Като спря дъжда врътнах още един кръг с ластици и 6 силови да има, че вчера бях само на “тюлени”.
Та, понякога тренировката се случва според ситуацията.
Когато се гони стойка на една ръка, не може просто да се вдигне другата. Трябва да се изнесе тялото леко на една страна и да се вкара рамото на опорната ръка в средата под тежестта му, максимално разпънато. Всичко различно е вероятност за контузия.

Колко дена не съм писал ... 13. Много фатално, но не страдам от трискаидекафобия, не вярвам в Таро, Тора, Юда и да бил там, не го видях - от София съм, хора бол
... не трябва да чета такива книги
Видях едно движение с ластик в рекламно клипче на олимпиадата и веднага си го откраднах. То е като усукването на торса напред с ластик зад гърба, но не се бях сетил да го прехвърлям над главата за да редувам страните. До сега го правих първо на едната страна n-повторения, после на другата същата бройка. Така, с прехвърлянето над главата, влиза още по-сериозно в пресата. Напомня ми малко на въртене на българска торба :) Много съм доволен

Имам движение, от положение за набиране “обратна кофа”, което ще рече вис надолу с главата с хват на успоредката, право тяло и крака към небето, в което спускам задника, стъпвам под успоредката, изпъвам краката, после отстъпвам и връщам пак до право тяло с краката нагоре. Като тяга на лост, но с успореден хват и фиксация на долното положение с подпиране на краката под рамената на успоредката. Та, модифицирах го, като включих и набирането “обратна кофа” след “тягата”. Просто, но някой трябва да се сети.
Пътувам всеки ден по 200 км. тази седмица с форд фиеста и кръстът ми страда. Трябва да издържи още три дена, а другата ще го раздвижвам във Велико Търново - градът с трите посоки ... нагоре, надолу и по стълбите :)

Като си ровя назад в дневника и спомените, май нямам тренировки във Велико Търново в летния период. Винаги е било зима, сняг, лед и тъмнина, по времето, по което съм спортувал там. Видя ми се любопитна за мен констатация. Друго си е да се поразхвърлиш, да видя и други спортуващи, да е светло, да не пукат железата от студ, направо ми е любопитно. Последно спортувах там на лостове в парк Дружба, помня че и нови се бяха появили непосредствено до старите последния път, но на светло не съм ги виждал :P

Е, вече имам тренировки по светло и там. На пръв поглед, много спортуващи, но като направих там 7 тренировки, установих, че всъщност са едни и същи хора. Готини, общителни, без видима показност, гледат си спорта. Отношението прави впечатление, в предвид че обикалям редовно страната и спортувам навсякъде. Площадката на пръв поглед е е малко невзрачна, но има интересни спортни детайли, като успоредни хватове, различни височини на уредите, ъгъл за кофи, вертикални опори за флагове, пейка с паралелки, мислена е. Те са две площадки, една до друга, прикачвам снимки “по светло” :)

Установих, че когато съм в командировка калорийния ми прием е по-голям, от колкото когато не съм. Първо, в София никога не закусвам, просто защото сутрин ставам и излизам. Освен това в София има винаги нещо готвено за вечеря, мръвките са разредени с много зеленчуци, докато по хотелите избора ми е ограничен до нещо от рода на някаква скара или грил, плод, кисело мляко, въобще, преобладаваща “суха” храна, в която зеленчуците и течностите в манджата са много по-малко или липсват. Съответно, докато бях във Велико Търново, според приложението което ползвам, белтъчините и мазнините ежедневно ми бяха много по-високи, отколкото когато съм в София. В него не виждам микронутриентите - вероятно са много по-малко. Аз го използвам от чисто любопитство, без да ми влияе на хранителните навици, но си вкарвам всичко най-подробно и споделям резултатите от любопитството ми. Не споменавам въглехидратите, защото рядко посягам на тестени изделия и не ям сладко - те винаги са ми нещо от рода на 25% или по-малко срещу 40% мазнини или повече. Както написах, нямам цел да си манипулирам храненето, а само го анализирам.

Е, вече имам тренировки по светло и там. На пръв поглед, много спортуващи, но като направих там 7 тренировки, установих, че всъщност са едни и същи хора. Готини, общителни, без видима показност, гледат си спорта. Отношението прави впечатление, в предвид че обикалям редовно страната и спортувам навсякъде. Площадката на пръв поглед е е малко невзрачна, но има интересни спортни детайли, като успоредни хватове, различни височини на уредите, ъгъл за кофи, вертикални опори за флагове, пейка с паралелки, мислена е. Те са две площадки, една до друга, прикачвам снимки “по светло” :)

В Търново от няколко години се подвизава Калин Василев,завърнал се от щатите и радетел да запали младите да спортуват.Много позитивен младеж :)

В Търново от няколко години се подвизава Калин Василев,завърнал се от щатите и радетел да запали младите да спортуват.Много позитивен младеж :)

А ми да споделим тази информация, която и аз я нямах, с форума

Нищо не разбрах от това видео.

Промотира в социалните мрежи разнообразни еко и спортни инициативи на доброволни начала доста успешно. Има си последователи. Отивам да спортувам