Записки Dymag (уличен фитнес)

То има предистория “откриването” на туй бягане. С мен тренираше едно момче с наднормено тегло. Като започнахме да тичаме, а ние тичахме джогинг, “свински тръс”, за време по часовник, а не спринтове и още след първото тичане му отекоха глезените. Тогава реших да модифицирам тичането, така, че да няма подскачане, т.е. набиване на глезените му. Модифицирането беше което написах - по-голям наклон на тялото напред, контролирано изпъване на задния крак и поставяне на предния за опора, а не напред, за крачка. Това си е джогинг, пак спокоен, даже икономичен, но с “плъзгане” напред, без подскачане. Отстрани изглежда че все едно се “влачим” и са ми го казвали. Това, което установих обаче беше, че при нормален джогинг, преди тази модификация, за един час минавахме 11 километра, а след модификацията 14. Хора, които са тичали с мен инцидентно са се учудвали от скоростта на това “мързеливо влачене” и на всяка моя крачка са правили по 2+, съответно са се задъхвали. Та първоидеята беше да не се набиват глезените. Накрая завършвахме със спринт тичането. Това беше преди много време