Записки Dymag (уличен фитнес)

То има предистория “откриването” на туй бягане. С мен тренираше едно момче с наднормено тегло. Като започнахме да тичаме, а ние тичахме джогинг, “свински тръс”, за време по часовник, а не спринтове и още след първото тичане му отекоха глезените. Тогава реших да модифицирам тичането, така, че да няма подскачане, т.е. набиване на глезените му. Модифицирането беше което написах - по-голям наклон на тялото напред, контролирано изпъване на задния крак и поставяне на предния за опора, а не напред, за крачка. Това си е джогинг, пак спокоен, даже икономичен, но с “плъзгане” напред, без подскачане. Отстрани изглежда че все едно се “влачим” и са ми го казвали. Това, което установих обаче беше, че при нормален джогинг, преди тази модификация, за един час минавахме 11 километра, а след модификацията 14. Хора, които са тичали с мен инцидентно са се учудвали от скоростта на това “мързеливо влачене” и на всяка моя крачка са правили по 2+, съответно са се задъхвали. Та първоидеята беше да не се набиват глезените. Накрая завършвахме със спринт тичането. Това беше преди много време

Като започнахме да тичаме, а ние тичахме джогинг, “свински тръс”, за време по часовник, а не спринтове и още след първото тичане му отекоха глезените. Тогава реших да модифицирам тичането, така, че да няма подскачане, т.е. набиване на глезените му. Модифицирането беше което написах - по-голям наклон на тялото напред, контролирано изпъване на задния крак и поставяне на предния за опора, а не напред, за крачка. Това си е джогинг, пак спокоен, даже икономичен, но с “плъзгане” напред, без подскачане. Отстрани изглежда че все едно се “влачим” и са ми го казвали. Това, което установих обаче беше, че при нормален джогинг, преди тази модификация, за един час минавахме 11 километра, а след модификацията 14. Хора, които са тичали с мен инцидентно са се учудвали от скоростта на това “мързеливо влачене” и на всяка моя крачка са правили по 2+, съответно са се задъхвали. Та първоидеята беше да не се набиват глезените. Накрая завършвахме със спринт тичането. Това беше преди много време

Джогинг с 11, че даже с 14км/ч? Това в никакъв случай не е било джогинг, особено пък  ми е странно момче с наднормено тегло да поддържа такава скорост. На полумаратона в Плевен дето ходих, 2-рия зъвърши с време съответстващо на скорост 14км/ч, а на софийския от 1800 само 80 биха ви изпреварили при такъв “свински тръс”. Не се съмнявам, че  сте бягали както казваш, но това трудно може да се класифицира като джогинг, поне по общоприетите критерии.

Исках само да кажа,че такъв тип упражнения са важни за малко по големите,разбира се  внимателно дозирани.
От как натискам сутрин рано леки бегови,боксовите упражнения вървят далеч по леко ,иначе ме е болял глезен и долна част от пета само от един пивот с уклон.

Момчето с наднорменото тегло беше 1,92 м. и въртеше 16 коремни в серия на 112 кг., тогава още не можехме силови, без майтап, аз съм 1,86 м. и тогава бях около 80 кг., сега съм 86-87. Височки си бяхме, с дълги крака, но млади и активни ... аз да съм бил на 30, той на 20 години. Бягахме на стадион “Мотописта” в кв.Стрелбище ... май не е Стрелбище - на бул.България. Нямаше Мол България нито сгради след стадиона чак до Витоша. Имаше ливади и блата, на които си разхождах кучето - “Зоро”, мелез между истинска вълчица и “заводска превъзходна”. Биеше се с другите кучета като котка - скачаше във въздуха, обръщаше се и “яхваше” далеч по-високи кучета, като ги захапваше отгоре за врата както е върху тях и те “клякаха” и започваха да скимтят. Бягахме точно час по часовник - пусках си таймера на моят телефон “Ericsson”, с антена, да сигнализира след час и като мине часа, завършвахме със спринт. Това го правихме по 3+ пъти в седмицата, години подред, сезонно разбира се. Нямаше youtube, социални мрежи и не познавахме наименованието “джогинг” и тогава на спокойното бягане си му викахме “за въздух” или “свински тръс”. Имаше една “криза”, която идваше бързо, около 2-рия километър. Тогава си връзвахме дишането с крачките - 4 крачки вдишваш, 4 издишваш и ако ни болеше далака, го пристискахме с пръсти и задържахме притиснат, без да спираме тичането. Като отминеше кризата, а тя отминаваше бързо - за 2-3 обиколки, ни беше все тая колко тичаме - няма умора. На спринта дишах на 2 крачки вдишване, 2 издишване. Винаги си връзвах дишането с крачките. Като спрем обаче накрая, тогава изведнъж ни удряше умората. Бяха забавни времена. Сега, като го пиша това, зверски ми липсва тичането

Днес питам един ортак дали ще тренира с мен, а той ми отговаря, че много го мързи и няма да тренира. Аз също му отговарям, че много ме мързи и затова ще тренирам “мързеливо” - малка разлика, но едната с бездействие, а другата с действие. Та, днес, “мързелива” тренировка на лостовете пред блока. Интересното е че там има и пейки, кошче, люлки, пясъчник за децата, ливада с райграс, който се полива, малки вратички, съответно съседите ми, повечето младежи с малки деца, са там вечер. Гледат ме, децата ги питат можеш ли това или онова, мен ме карат да правя разни неща и чувствам, че спорта ми излиза извън “моето” и оказва влияние на околните. От както започнах чат-пат да спортувам пред блока, все по-често започнах да виждам по някой друг “татко” да се хваща за уредите, което лично мен ме радва, защото давам добър пример.
Имам зверска мускулна треска на краката от крака в ластици оня ден

Пак така, колкото да не е без хич.
За музиката, имам 129 видеоклипа, от които 24 песни, другото са инструментали ... май имам 5-6 други някакви. Като си изчерпах старите стихове и преведох 3 на английски и 1 на латински, на практика съм написал  3 нови текста - Обсебена (комар), Море и небе, докато бяхме командировка с жената в родния й град Бургас и ”Тарзан” моде, заради идея от мой недовършен стих. Трябват ми идеи

Ай ся идеи наготово :D , нали си поет. Взимай отпуска , хващай планината без телефон и вдъхновението ще дойде.

. Трябват ми идеи

ВъЗпей Навие-Стокс в едно с кемтрейлс.

ВъЗпей Навие-Стокс в едно с кемтрейлс.

А какво правим с турбулентността?
Каквото и да напиша, ако е на латински, ще стане, щото никой нищо няма да разбере, каквато и простотия да е :D Проблема е, че първо е идеята, после я пълня със съдържание, буквално - бележки по темата, после ги подреждам горе-долу логично или хронологично, накрая ги преправям в стихотворна форма, търся рима, половината неща се загубват, а други се добавят. Като е готово е стих, а ако трябва да е песен, стила идва последен, според смисъла на това, за което се пее ... турбулентност дърпа към чалга :)

. Трябват ми идеи

ВъЗпей Навие-Стокс в едно с кемтрейлс.

Не си схванал ,разбира се .

Прочети си по-внимателно записките и по-специално движението на флуид в пространството и уравненията му, които включват турбулентност
Чакай, ще те улесня: Цък